Пловдовете и знаците за силата на Божието Слово

от Мартин Лутер

Лука 2:15-20

(проповед за втория ден на Рождество)

1. В светлината на изложението на предшестващото е лесно разбираем този текст понеже той ни дава един пример и практическото приложение на излаганото тук учение в това, че овчарите правят и откриват всичко точно както са им казали ангелите. Следователно той ни учи какви са резултатите и плодовете на Божието Слово и какви са белезите, чрез които ние познаваме дали Божието Слово е установено в сърцата ни и дали извършва своето дело там.

Прослава от Мартин Лутер

Лутеранската църква в България публикува  моят превод на Magnificat (Прослава) – лутеровия коментар на Песента на Мария записана в евангелието от Лука, която първоначално бях подготвил за този блог.

Днес получих моите копия.

Нередактираната версия все още може да се намери на следния адрес .

Стойността на ежедневния труд

СТОЙНОСТТА НА ЕЖЕДНЕВНИЯ ТРУД

от Мартин Лутер

“А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.” (Битие 29:10)

Като глава на Божиите хора и светлина за света Яков бил изключително важен човек. Той имал благословението и обещанието и дори бил чувал Бог да му говори. Забележително е, че той живял сякаш не притежавал нищо. Той живял като обикновен човек и вършел ежедневната си работа, действия, за които Бог не ни е дал никакви наставления в Своето Слово. Бог не казал на Яков как ще му помогне или как ще го води, как ще се случат нещата или дали през тази година ще има добра реколта.

Но той никога не казал: “Аз не зная какво ще се случи затова няма да правя нищо.” Бог ни е казал да правим най-доброто, на което сме способни и да оставим останалото на Него. Той не е обещавал, че всичко, което правим ще бъде успешно. Не ни е нужно да знаем какво ще ни се случи или как всичко ще се нареди. Ние просто трябва да вършим определената ни работа по най-добрия възможен начин.

В Библията ние четем за впечатляващи и героични действия на нашите предшественици във вярата. Заедно с тях ние четем и за смирената, неприятна и отблъскваща работа, която те трябвало да вършат. Това трябва да ни утеши когато ежедневната ни работа ни натежи. Тогава няма да се чувстваме подтиснати или да изпадаме в отчаяние смятайки, че Бог ни е презрял. Вместо това ние трябва да осъзнаем, че всяка работа е направена свята чрез Божието слово и чрез нашата вяра. Но света не вижда работата по този начин. Той смята, че да четем в Библията истории за хора, които вършат обикновена, ежедневна работа е загуба на време. Единствено вярващите са способни да видят и да разберат, че Бог действа в тези обикновени дейности. Тази работа е скъпоценна не само в нашите очи, но и в Божиите.

Прослава (Magnificat) – завършен

от Мартин Лутер

Част 1 – Въведение

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

Част 9

Част 10

Част 11

Част 12

Част 13

Част 14

Част 15

Част 16

Част 17

Част 18

Част 19 Епилог

Прослава -19

Епилог

от Мартин Лутер

В заключение аз още веднъж се обръщам към Ваша светлост, просейки извинение за своето закъснение. Добре зная, че младостта на Ваша светлост е добре снабдена всеки ден с подходящи указания и наставления. Все пак аз не мога да пренебрегна своя дълг като покорен поданик, нито да оставя съвестта си да бъде неспокойна без да се обърна към Вас. Всички се надяваме, че Бог чрез Своята велика благодат може така да насочи бъдещето, че управлението на Саксония да се окаже в ръцете на Ваша светлост, което би било велико и скъпоценно нещо ако се случи добре, но опасно и окаяно ако тръгне на зле. Ние трябва във всичко да се надяваме и да се молим за най-доброто, но все пак да се боим и да се подготвяме за най-лошото.

Прослава -18

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

“Както е говорил на бащите ни. На Авраам и на потомството му довека” Тук всички заслуги и претенции са принизени и са издигнати единствено Божията благодат и милост. Понеже Бог не помага на Израел по причина на неговите заслуги, а заради Своето обещание. Единствено по благодат Той дал обещанието, единствено поради благодат Той го и изпълнил. Затова св. Павел казва в Галатяни 3, че Бог дал обещанието на Авраам 400 години преди да даде законът, така че никой да не може да се похвали като каже, че е получил подобна милост и благодат чрез закона или поради дела по закона (Галатяни 3:17-18). Това същото обещание Божията майка тук заявява високо и издига над всичко останало, приписвайки делото на Божието Въплъщение единствени на незаслуженото обещание на Божията благодат дадена на Авраам.

Прослава – 17

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

“Помогна на слугата Си Израил спомняйки милостта Си.” След като изброила Божиите дела в нея и във всичките човеци Мария се връща към началото и към най-важното. Тя завършва Прославата като споменава най-великото от всички Божии дела – Въплъщението на Божия Син. Тя доброволно признава, че е слугиня и слуга на целия свят като изповядва, че делото извършено в нея не е извършено единствено заради нея, а заради Израел. Но тя разделя Израел на две части и говори единствено за тази част, която служи на Бога.

Прослава – 16

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Петото и шестото Божие дело

“Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни.” По-горе казахме, че под хората с ниско положение се имат в предвид не тези, които са презрени и нищо по своя изглед, но тези, които желаят да се намират в такова положение, особено ако са били принудени на това заради Божието Слово или заради правдата. Така и тук под гладни не се имат в предвид тези, които търпят лишение или нямат нищо за ядене, а тези, които с готовност търпят лишение, особено ако насила са принудени от другите на това заради Бога и Неговата истина. Кой е по-нисък, по-презрян и по-нуждаещ се, дяволът и осъдените, хората, които са мъчени, гладуват или са убивани поради злите им дела или всички тези, които са ниски и в нужда противно на волята им? Все пак това не им помага, а единствено добавя към тяхното нещастие. Божията майка не говори за тях, а за тези, които са с Бога и Бог с тях и които Му вярват и Му се доверяват.

Послава – 15

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Третото Божие дело: повалянето на силните

“Свали владетели от престолите” Това дело и следващите лесно могат да бъдат разбрани от двете предишни. Понеже, точно както Бог разпръсква мъдрите и праведните в собствените им мисли и въображение, от които те зависят, и хвърлящите гордостта си върху боящите се от Бога, които биват онеправдани и виждат своите правда и своите мнения отхвърлени (което се случва най-вече заради Божието Слово) така Той унищожава и поваля и силните и великите заради тяхната сила и авторитет, от които те зависят, хвърлящите своята гордост върху по-ниските от тях, богоугодните и кротките, които понасят вреда, болка и смърт и всякакви злини от техните ръце. И точно както Той утешава тези, които са онеправдани  и засрамени заради правдата, истината и словото, така Той утешава тези, които трябва да понесат вреда и зло. И колкото Той утешава последните  толкова ужасява първите.

Прослава – 14

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) – 14

от Мартин Лутер

Второто Божие дело: разчупване на духовната гордост

„Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.” Вярвам, че никой няма да бъде объркан от моят превод. Направих това, за да можете по-добре да разберете тази думи, които не са ограничени за никое време, но целят да изложат с общи думи Божиите дела, които Той винаги е правил, винаги прави и винаги ще прави. Затова следното е верен превод: „Бог е Господ, Чийто дела са такива, че Той със сила разпръсква горделивите и е милостив към тези, които Му се боят.”

Прослава – 13

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Първото Божие дело, което е милостта

За него нашият стих казва: „Милостта Му е върху тия, които Му се боят из род в род.” Тя започва с най-високото и велико нещо, което е духовно и вътрешно добро, което създава най-суетния, горд и коравовратен народ по земята. Никой богат или силен човек не се надува толкова колкото един такъв всезнайко, който чувства и знае, че той е прав, разбира всичко по въпроса и е по-мъдър от останалите. Особено когато разбере, че трябва да даде път или да признае, че греши той се гневи толкова нахално и е толкова лишен от страх Божий, че се осмелява да се хвали, че е непогрешим, обявява Бога на своя страна, а останалите на страната на дявола и нахално призовава Божия съд. Ако един такъв човек притежава необходимата власт той се хвърля с главата напред, осъждайки, преследвайки, клеветейки, убивайки, заточвайки и унищожавайки всички, които мислят различно от него и след това казва, че е направил всичко това за Божия слава. Той е по-сигурен и уверен от всеки ангел в небето, че е заслужил големи благодарности и заслуги пред Бога. О, какъв голям балон имаме тук!

Прослава – 12

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„И милостта Му върху тия, които Му се боят от род в род.” Ние трябва да привикнем към духовната употреба на думата “поколения”, която, както казахме по-горе, показва последователността на тези родени според реда на природата, един човек произлизащ от друг. Затова немската дума Gechlechter не е добър превод, макар аз да не зная по-добра. Понеже под Gechlechter ние разбираме семейства или кръвни връзки. Но тук думата означава естествено наследяване от баща към син и внук като всеки следващ член бива наричан поколение, така че следното съвсем не би било лош превод: „и милостта Му пребъдва до децата на децата на тези, които Му се боят.”

Прослава – 11

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„Който е мощен.” Наиситна с тези думи тя отнема всяка сила и мощ от всяко творение и ги дава единствено на Бога. Каква велика дързост и грабеж от страна на една толкова млада и нежна девица!

С тези думи тя се осмелява да направи всички силни слаби, всички могъщи безсилни, всички мъдри глупави и всички известни презрени и дава единствено на Бога силата, мъдростта и славата. Понеже това е смисълът на израза: „Който е мощен.” Никой не върши нищо освен, както казва св. Павел в Ефесяни 1:11: „Бог върши всичко във всички” и делата на всички творения са божии дела. Точно това ние изповядваме в Символа: „Вярвам в един Бог Всемогъщ.” Той е всемогъщ понеже единствено Неговата сила върши всичко във всички, чрез всички и над всички. Така св. Ана, майката на Самуил, пее в 1 Самуил 2:9: „Човек няма да надделее със сила.” И св. Павел пише във 2 Коринтяни 3:5: „Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,” Това е най-важният член нa вярата, който включва много неща. Tой напълно премахва всяка гордост, арогантност, богохулство, слава и фалшиво упование и издига единствено Бога. Той посoчва причината, поради която единствено Бог трябва да бъде прославен – понеже Той върши всичко. Toва е лесно да се каже, но трудно да се вярва и да се изпълни в живота. Понеже тези, които го живеят са най-миролюбивите, улегнали и простисърдечни хора, които не предявяват претенция за нищо знаейки добре, че нещата не са техни, а Божии.

Прослава – 10

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) – 10

от Мртин Лутер

Латинската фраза omnes gentes аз преведох като деца на децата, макар буквално тя да означава „всички родове.” Това е неясна фраза и мнозина са били затруднени да кажат как така всички родове ще я благославят тъй като евреите, езичниците и мнозина нечестиви християни я хулят или я презират вместо да я благославят. Те разбира думата „родове” както цялото човечество докато тук нейното значение е по-скоро линията на естествени потомци като баща, син, внук и т.е. като всеки член е наречен поколение.

Дева Мария иска да каже просто, че нейната хвала ще бъде пята от едно поколение на друго, така че никога няма да има време когато тя няма да бъде хвалена. Тя показва това както казва: „Ето, отсега ще ме облажават и т.н.” – т.е. започва сега и ще продължи през всичките поколения до децата на децата. Гръцката дума означава повече от това просто да бъдеш наречен блажен – тя означава по-скоро да бъдеш блажен или да направиш блажен. Това се състои не само в казването на думите, превиване на коленете, навеждае на главата, сваляне на шапката, рисуване на образ или построяване на църква защото дори нечетивите могат да направят тези неща. Това трябва да бъде направено с цялата сила на човека, с пълна изкреност, със сърце докоснато от нейното ниско положение и Божието благодатно благоволение към нея, както видяхме, радващо се в Бога и казващо или мислещо с цялото си сърце: „О, ти, благословена дева Марийо!” Да я благословиш по този начин означава да й припишеш  почестта, която, както видяхме, й принадлежи по право,.

Прослава – 9

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Мария изповядва, че най-голямото Божие дело извършено в нея е това, че Той я е почел, което наистина е най-великото от всичките Му дела, от което зависят всички останали и от което те произлизат. Понеже там където Бог обърне лицето Си към някой почитайки го няма нищо освен благодат и спасение и всички дарове и дела по необходимост трябва да последват. Така ние четем в Битие 4:4, че Бог погледнал благосклонно към Авел и неговият принос, но не почел Каин и неговият принос. Тук е източникът на много от молитиве в Псалтира – Бог да издигне лицето Си над нас, да не скрие лицето Си от нас, да осияе с лицето Си над нас и други подобни. А че Мария смятала това за най-важно тя показва чрез думите си: „Понеже погледна благосклонно на слугинята си затова ще ме облажават всички родове.”

Прослава – 8

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT) 8

от Мартин Лутер

Сега, след като се обърнала към своя Бог с чист и гледащ единствено Него дух и след като искрено изпяла похвалите за Неговата доброта без да се хвали с даровете Му, Божията майка на следващо място хвали Неговите дела и дарове. Понеже както видяхме ние не трябва да се прилепваме към добрите Божии дарове нито да се хвалим с тях, а да преминем през тях и да се изкачим към Него, прилепвайки се към Него единствено и високо да ценим Неговата доброта.

Прослава – 7

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Напразно е следователно да казваме на хората да бъдат смирени като ги учим да насочват очите си към ниски неща нито пък някой ще стане горделив като вдига очите си към високи неща. Не нещата, а очите трябва да бъдат променени; понеже ние трябва да прекараме живота си тук сред неща както ниски така и високи.

За раждането на Христос

ЗА РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

от Мартин Лутер

“А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.” (Лука 2:1-14)

1. Тъй като евангелистът описва времето и мястото на раждането на Христос от нас тук се изкисва първо вяра т.е. да вярваме, че това е същият Христос, за Когото тези неща са записани. Освен това са споменати и показани домът и родът Давидов, откъдето трябва да дойде Месията.

2. Овчарите са първите плодове сред евреите, които дошли при Христос, така както мъдреците от изток са първите плодове от езичниците; Невинните младенци пък са първите, които трябвало да понесат кръст заради Христос.

3. Това, че Господните ангели се явили пред овчарите в голяма слава показва, че благовестието достигнало до човеците с Божията слава. Наистина, отначало то ни стряска понеже осъжда нашата тъмнина и всичко, което е  в нас, докато не чуем утешението, което било казано на овчарите в следните думи: “Не бойте се; ето благовестявам ви голяма радост, която е за всичките човеци; защото днес ви се роди в давидовия град Спасител, който е Христос Господ.”

4. Aнгелът, който първо проповядвал на овчарите ни напомня за принца на всички проповедници, Самият Христос. Второ, това, че много ангели били събрани заедно показва множеството на проповедниците, които с едни уста казват: “Слава на Бога и мир между човеците.”

5. Плодът и ползата от това, че Христос приел плът тук е изразен чрез евангелския мир и благоволение към човеците, за които говори ангелската песен: “Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците.”

Прослава – 6

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„Понеже погледна на ниското положение на слугинята си. И отсега ще ме облажават всичките родове.” Думата humilitas е превеждана от някои като „смирение,” като че ли дева Мария говори за своето смирение и се хвали с него; така някои прелати също наричат себе си humiles. Но това е много далеч от истината понеже никой не може да се хвали за каквото и да е добро пред Бога без грях и погубление. Пред очите Му ние трябва да се хвалим единствено с Неговата чиста благодат и доброта, които Той е излял върху недостойните; така че не нашата любов и хвала, но единствено Неговата да живеят в нас и да ни пазят. Така ни учи да правим Соломон в Притчи 25:6: „Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците.”

Как би могло подобна гордост и тщеславие да бъдат приписани на тази чиста и праведна девица, като че ли тя се хвали със своето смирение пред Бога? Понеже смирението е най-великата от всички добродетели и никой не може да се хвали, че го притежава освен най-горделивите сред смъртните. Единствен Бог познава смирението; единствен Той съди за него и го показва на светло; така че никой не знае по-малко за смирението от този, който е истински смирен.

Прослава – 5

от Мартин Лутер

“И зарадва се духът ми в Господа, моят Спасител.” Ние видяхме какво означава „дух”; тази част от нас, която държи вярата в непознаваемите неща. Следователно Мария нарекла Бога свой Спасител или свое Спасение, и макар че нито виждала нито чувствала, че това е така, вярвала с твърда увереност, че Той е неин Спасител и нейно Спасение. Тази вяра станала нейна чрез Божието действие в нея. И наистина, тя поставя нещата в правилният им ред когато нарича Бога свой Господ преди да Го нарече свой Спасител и когато Го нарекла Спасител преди да изреди действията Му. Така тя ни учи да обичаме и да хвалим Бога единствено заради Него Самия и в правилен ред, а не егоистично да искаме нещо от ръцете Му. Това се случва когато човек хвали Бога понеже Той е добър, само поради Неговата доброта и намира своята радост и наслада единствено в това. Това е издигнат, чист и нежен начин да се хвали и обича Бога и той станал свойствен на възвишеният и нежен дух на тази девица.

Прослава – 4

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Нека това да е достатъчно като обяснение на тези две думи, дух  и душа; те се срещат много често в Писанията. Сега ние достигаме до думата Magnificat, която означава да величая, да издигам, да ценя някого високо, като поритежаващ силата, познанието и желанието да извърши множество велики и добри неща, подобни на тези, които следват в песента. Както заглавието на книгата показва какво се съдържа в нея така и тази дума, mafnificat, е използвана от Мария, за да покаже за какво се отнася нейната хвалебна песен, а именно, великите Божии дела, за укрепване на вярата ни, за утешение на всички, които са в ниско положение и за ужас на всички велики на земята. Ние ще оставим песента да следва тази своя тройна цел; понеже тя не е единствено за нея, но и за всички нас, за да можем да я пеем заедно с нея.

Прослава – 3

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Тук нежната майка на Христос прави същото и със своите думи и чрез примера си ни учи как да познаваме, да обичаме и да хвалим Бога. Понеже тъй като тя се хвали със сърце преливащо от радост и хвала към Бога понеже Той я е почел въпреки ниското й положение и нищожност, ние трябва да вярваме, че Той идва при бедните, презрени и нископоставени родители. Нека да направим това много ясно като го кажем просто. Без съмнение в Ерусалим живеели дъщерите на първосвещеника и на съветниците, които били богати, миловидни, млади, образовани и почитани от всички; така както е днес с дъщерите на царя, принцовете и богатите. Същото било вярно за много други градове. Дори в родният си град, Назарет, тя не била дъщеря на някой от първенците, а на беден и обикновен човек, когото никой не поглеждал нито почитал. За съседите си и за техните дъщери тя била просто едно обикновено момиче, грижещо се за добитъка и вършещо къщна работа и без съмнение почитано не повече отколкото днес се почитат слугините, които подобно на нея са заети с грижи по къщата.

Прослава – 2

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

1. Величае душата ми Господ

2. И зарадва се дъхът ми в Бога моят Спасител;

3. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си;
И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

4. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

5. И, през родове и родове, Неговата милост. е върху ония които Му се боят.

6. Извърши силни дела със Своята мишца;  Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

7. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

8. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

9. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.

10. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

Прослава – 1

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

oт Мартин Лутер

До негово височество, принц Джон Фредерик, Дук на Саксония, ландграф на Турунгия, марграф на Мейсен, мой добри господар и благодетелю, светли и благородни принце, владетелю!

Нека ваше благородие да приеме смирената ми молитва и служба.

Доброто писмо на ваше благородие наскоро попадна в ръцете ми и неговото съдържание ме направи много щастлив. Като отговор аз ви изпращам това кратко изложение на Прославата (Magnificat), което отдавна ви бях обещал, но което неприятните спорове с мнозина противници многократно прекъсваха.

Ако още отлагам работата ще се изчервя от срам; нито пък подобава да се извинявам повече, за да не би да бъде спънат младежкият дух на ваше височество, който е склонен да обича Светото Писание и който чрез по-нататъшни упражнения в същото може да бъде допълнително раздвижен и подсилен, за което желая на ваше височество Божията благодат и помощ.

И от това има остра нужда. Понеже доброто на мнозина лежи в ръцете на един толкова могъщ принц ако той се откаже от себе си и благодатно е управляван от Бога; и, от друга страна, погибелта на мнозина лежи в неговата власт ако бъде оставен на себе си и управляван от Божието неодобрение. Понеже макар сърцата на всички човеци да са в Божията всемогъща ръка не без причина е казано единствено за царете и принцовете: „Сърцето на царя е в Божията ръка и Той го обръща накъдето желае.” Поради това Бог насажда Своя страх в могъщите господари и ги учи, че всичките им мисли и намерения не са нищо без Неговото специално вдъхновение. Делата на останалите човеци носят печалба или загуба единствено на самите тях или на малцина други; но управниците са определени за конкретна цел да бъдат или вредни или полезни на другите човеци – и на колкото повече хора толкова по-голямо е владението им. Затова Писанието нарича благочестивите и боящите се от Бога принцове Божии ангели и дори богове; но злите принцове са наречени лъвове, дракони и диви зверове и Бог ги поставя сред Своите 4 бедствия – мор, глад, война и диви зверове.

Сърцето на човека, което по природа е плът и кръв, само по себе си е склонно към самонадеяност; и когато, освен това, сила, богатство и чест се паднат като негов дял тези неща формират една толкова силна склонност към самонадеяност и прекалена сигурност, че го карат да забрави Бога и да презира поданиците. Възможността да върши зло безнаказано го превръща в звяр, той прави каквото му е угодно и на име е управник, но на дела е чудовище. Поради което мъдрецът Биас добре е казал: „Magistratus virum ostendit” – службата на управниците показва какъв човек е самият управник. Що се отнася до поданиците те не смеят да направят нищо поради неговата власт. Следователно всички управници, понеже няма нужда да се боят от човеците, трябва да се страхуват от Бога повече отколкото останалите, да се учат да познават Него и делата Му и да ходят с усърдие, както казва св. Павел в Римляни 12:8 „Който управлява нека управлява с усърдие.”

Не зная в свещеното Писание нищо, което да служи толкова добре за една такава цел както този свещен химн на най-благословената Божия майка, който трябва да бъде научен и помнен от всички, които желаят да управляват добре и да бъдат полезни господари. Тя наистина пее най-сладко за страха от Бога, за това какъв Господар е Той и особено какви са Неговите дела към тези, които са високо и нископоставени. Нека другите да слушат своята любовна песничка; тази чиста девица заслужава да бъде чута от един принц и господар докато пее на Бога своята свещена, целомъдрена и полезна песен. Чудесен обичай е този напев да се пее ежедневно във всички църкви по време на вечерните и то по начин, който я отличава от всички останали.

Дано нежната Божия майка да измоли за мен дух на мъдрост, полезно и пълно да изложа тази нейна песен, така че ваше височество и всички останали да могат да извлекат цялостно познание и похвален живот и така вечно да могат да пеят тази прослава (magnificat) в небето. Нека Бог да ни помага за това. Амин.

С това аз се предавам на ваше височество, смирено молейки ви със своята доброта да приемете скромните ми усилия.

Покорен свещеник на ваше благородие:

Мартин Лутер

Витенберг, 10 Март, 1521

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

1. Величае душата ми Господ

2. И зарадва се дъхът ми в Бога моят Спасител;

3. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си;
И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

4. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

5. И, през родове и родове, Неговата милост. е върху ония които Му се боят.

6. Извърши силни дела със Своята мишца;  Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

7. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

8. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

9. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.

10. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

Трактат за добрите дела – завършен

от Мартин Лутер

1. Да нямаш други богове освен Мене -1

2. Да нямаш други богове освен Мене -2

3. Не изговаряй напразно Божието име

4. Пази съботния ден -1

5. Пази съботния ден – 2

6. Пази съботния ден – 3

7. Почитай баща си и майка си – 1

8. Почитай баща си и майка си – 2

9. Не убивай

10. Не прелюбодействай

11. Не кради

12. Не лъжесвидетелствувай

Трактат за добрите дела – 12

Не лъжесвидетелствувай против ближния си

от Мартин Лутер

1. Тази заповед изглежда малка, но въпреки това е толкова велика, че този, който я изпълнява правилно трябва да изложи на риск своя живот, притежания и чест, приятели и всичко, което има; и все пак тя не включва повече от делото на този малък член, езикът и е наречена от германеца Уахрейт “говорене на истината” и където има нужда оспорване на лъжите. Тя забранява множество зли дела на езика. Първо: тези, които се вършат чрез говорене и тези, които се вършат чрез запазване на мълчание. Чрез говорене когато един човек води несправедливо дело и желае да го докаже и спечели чрез лъжливи аргументи, улавя своя ближен с хитрост, създава всичко, което поддържа и укрепва собственото му дело. Вършейки това той не прави на своя ближен това, което сам би желал ближният му да направи за него. Това някои хора правят заради печалба, някои за да избегнат загуба или срам търсейки по този начин собствената си полза вместо Божията заповед и извиняват себе си казвайки: “Vigilanti jura subveniunt – законът помага на този, който внимава;” сякаш не е тяхно задължение да внимават за делото на ближния си толкова колкото и за своето собствено. Така те умишлено позволяват делото на ближният им да бъде изгубено макар да знаят, че то е справедливо. Това зло в настоящото време е толкова често срещано, че аз се опасявам, че няма процес и дело където едната страна да не съгрешава срещу Божията заповед. И дори когато не могат да постигнат своето те все пак имат неправеден дух и воля, така че желаят праведното дело на техния ближен да бъде изгубено и тяхното неправедно дело да победи. Този грях е най-често срещан когато опонента е важен човек или враг. Понеже човек желае да отмъсти на врага си; но той не желае да навлече върху себе си злата воля на един важен човек. Така започва ласкателството и подмазването или, от друга страна, скриването на истината. Тук никой не желае да поеме риска да си навлече немилостта и недоволството, да се изложи на загубата и опасност заради истината; и така Божията заповед трябва да погине. И това е почти навсякъде пътят на света. Този, който би пазил тази заповед би напълнил и двете си ръце с добри дела единствено чрез пазене на езика си. И тогава колцина са тези, които си позволяват да мълчат или да се отклонят от истината чрез дарове и подаръци! Така наистина навсякъде това е едно високо, велико и рядко дело, да не се лъжесвидетелствува срещу ближния.

Трактат за добрите дела – 11

НE КРАДИ

от Мартин Лутер

1. Тази заповед също е едно дело, което включва множество добри дела и се противи на множество пороци. Тя е наречена от германеца Милдикейт “доброжелателство” т.е. едно дело готово да помогне и да услужи на всеки със своите блага. Тя воюва не само срещу  кражбата и разбойничеството, но и срещу всяко скъперничество във временните блага, което човеците могат да проявят един към друг като алчност, лихварство, завишаване на цените, фалшиви стоки, неверни теглилки и размери. Кой може да изкаже всички готови, нови, хитри измами, които се умножават ежедневно във всяка търговия, чрез които всеки търси собствената си печалба от загубата на другия и забравя правилото, което казва: “Прави на другите това, което желаеш да правят на теб?” Ако всеки държи това правило пред очите си в своята търговия, бизнес и отношения с ближния той лесно би открил как трябва да продава и да купува, да взема и да дава, да заема и да дава безвъзмездно, да обещава и да спазва обещанието си и други подобни неща. Когато погледнем на света и на неговите дела как алчността владее всяко занимание ние не само откриваме достатъчно за вършене ако желаем да живеем почтено пред Господа, но и трябва да бъдем завладени от ужас и страх за този опасен, нещастен живот, който е толкова неимоверно претоварен, разпънат и пленен от грижите на временното съществуване и нечестно търсене на печалба.

Трактат за добрите дела – 10

НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ

от Мартин Лутер       

1. В тази заповед са заповядани две добри дела, които включват и прогонват множество пороци. Тя е наречена чистота или целомъдрие, за нея е говорено и проповядвано много и тя е добре позната на всеки, макар да не е толкова внимателно пазена и практикувана колкото други дела, които не са заповядани – толкова готови сме ние да вършим това, което не е заповядано и да оставяме неизвършено заповяданото. Ние виждаме, че света е пълен със срамни дела на невъздържаност, неприлични думи, истории и песнички, изкушението за които нараства ежедневно чрез лакомия и пиянство, безделие и натруфеност. Ние продължаваме по пътя си сякаш не сме християни, след като сме били за малко в църква казали сме една кратка молитва, пазили сме постите и празниците и с това смятаме, че сме изпълнили всичките си задължения.

Трактат за добрите дела – 9

НЕ УБИВАЙ

от Мартин Лутер

1. Страстта на гнева и на отмъщението са свързани с петата заповед, която казва: “Не убивай.” Тази заповед съдържа едно дело, което все пак включва и изразява множество пороци и което е наречено кротост. То е от два вида. Единият свети прекрасно и в него няма нищо прикрито. Него ние практикуваме към нашите приятели и към тези, които ни правят добро и ни дават наслада с притежания, чест и похвала или тези, които не ни засягат с думи или дела. Такава кротост имат и неразумните животни като лъвове и змии като и турците, евреите, мошениците, убийците и лошите жени. Всички те са добри и благи когато хората правят това, което те желаят или ги оставят на мира; и все пак има не малко, които измамени от подобна безполезна кротост, прикриват гнева си и го извиняват казвайки: “Аз наистина не бих се гневил ако ме оставят на мира.” Наистина, добри хора, така и злите духове също биха били кротки ако бяха оставени да вършат каквото желаят. Недоволството и отвращението ви обземат, за да могат да ви покажат колко пълни с гняв и нечестие сте, за да можете да бъдете наставени да се стремите към кротостта и да изгоните гнева.

Трактат за добрите дела – 8

ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕД -2

от Мартин Лутер

12. Третото дело на тази заповед е да се покоряваме на временните власти, както учи Павел в Римляни 13, Тит 3 и св. Петър в 1 Петър 2: “Покорявайте се на царя като на върховен владетел и на принцовете като негови представители и на всяка светска власт.” Но задължение на светската власт е да защитава своите поданици и да наказва кражбата, грабежа и прелюбодейството, както св. Павел казва в Римляни 13: “Той не носи напразно сабята; понеже с нея служи на Бога за страх на злодееца и за защита на доброто.”