Прослава – 9


ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

images

Мария изповядва, че най-голямото Божие дело извършено в нея е това, че Той я е почел, което наистина е най-великото от всичките Му дела, от което зависят всички останали и от което те произлизат. Понеже там където Бог обърне лицето Си към някой почитайки го няма нищо освен благодат и спасение и всички дарове и дела по необходимост трябва да последват. Така ние четем в Битие 4:4, че Бог погледнал благосклонно към Авел и неговият принос, но не почел Каин и неговият принос. Тук е източникът на много от молитиве в Псалтира – Бог да издигне лицето Си над нас, да не скрие лицето Си от нас, да осияе с лицето Си над нас и други подобни. А че Мария смятала това за най-важно тя показва чрез думите си: „Понеже погледна благосклонно на слугинята си затова ще ме облажават всички родове.”

Забележете, тя не казва, че хората ще говорят всякакво добро за нея, ще хвалят добродетелите й, ще възвишват нейното смирение и девство или ще пеят за това, което е извършила. Единствено заради това, че Бог е погледнал благосклонно на нея, хората ще я наричат благословена. Това означава да се даде цялата слава на Бога толкова пълно колкото е възможно. Затова тя сочи към Божието благоволение и казва: Ecce enim и т.н. „Понеже ето, отсега ще ме облажават всичките родове.” Т.е. започвайки от времето когато Бог почете ниското ми положение аз ще бъда наричана благословена. По този начин е хвалена не тя, а  Божията благодат към нея. Не, тя е презряна и презира себе си в това, че казва, че неското й положение е било почетено от Бога. Затова тя също така споменава своето благословение преди да изброи Божиите дела извършени за нея и приписва всичко на факта, че Бог почел ниското й положение.

От това ние можем да научим как да й показваме почитта и поклонеието, които й подобават. Как трябва да се обръщаме към нея? Пазете тези думи в умът си и те ще ви научат да казвате: „О, благословена девице, майко Божия, ти си нищо и напълно презряна; все пак Бог в Своята благодат те е почел и извършил толкова велики дела в теб. Ти не си била достойна за нито едно от тях, но богатата и изобилна Божия благодат е върху теб, многократно превишавайки заслугите ти. Слава на теб: блажена си ти отсега нататък и завинаги, заради това, че си намерила един такъв Бог.” Не се бойте, че тя ще се разсърди заради това, че я наричате недостойна за такава благодат. Понеже, наиситина, тя не лъже когато сама признава своето недостойнство и нищожност, които Бог почел, не поради някаква нейна заслуга, а единствено по причина на Своята благодат.

Тя по-скоро се сърди на това, че празните бърборковци проповядват и пишат толкова много неща за нейните заслуги. Те си поставят за цел да докажат собствените си умения и не могат да видят как развалят възхвалата (magnificat), правят Боията майка лъжкиня и омаловажават Божията благодат. Понеже в същата степен, в която й приписваме заслуги и достойнство ние намаляваме Божията благодат и омаловажаваме истiната на прославата (magnificat).  Ангелът я поздравил, но като твърде почетена от Бога и понеже Бог е с нея, заради което тя е благолсовена между жените (Лука 1:28). Заради това всички, които трупат велики хваления и почести върху главата й не са далеч от това да я превърнат в един идол, като че ли тя е загрижена човеците да й отдава хвала и да гледат към нея, за да получат добро докато всъщност тя отхвърля всичко това и би желала да хвали Бога в себе си и да дойдат чрез нея до силна увереност в Неговата благодат.

Следователно всеки, който желае да й отдаде подобаваща почит не трябва да почита единствено нея и заради нея, но да я остави в Божието присъствие и много под Него. Там той трябва да отнеме от нея цялата почест и да гледа на нея като на жена с ниско положение, както тя казва. След това той трябва да се удивлява на необикновеното изобилие на благодатта на Бога, Който почита, прегръща и благославя един толкова беден и презрян смъртен човек. Така чрез нея вие ще бъдете подтикнати да обичате и да славите Бога за Неговата благодат и привлечени да търсите всички добри неща от Този, Който не отхвърля, но благодатно приема бедните, презрени и нископоставени смъртни. Така сърцата ви ще бъдат укрепени във вяра, любов и надежда.

Помисли, какво би я зарадвало повече от това ти чрез нея да дойдеш при Бога и да се научиш от нея да поставяш своята надежда и упование в Него независимо от твоето презряно и ниско положение, в живот и в смърт? Тя не желае ти да идваш при нея, но чрез нея при Бога. Отново, нищо няма да я зарадва повече от това ти да се отвърнеш със страх от всички високи неща, към които човеците обръщат сърцата си, виждайки, че дори в Своята майка Бог нито намира нито желае нещо високо.

Но господарите, които така изобразяват и рисуват благословената девица, че в нея не се намра нищо презряно, а единствено високи и велики неща – какво друго правят те ако не да ни отдалечават от Бога? Така те ни правят срамежливи и уплашени и крият утешителният образ на девицата така както картините се крият по време на Поста. Понеже те ни лишават от нейният пример, в който можем да намерим утеха; те я превръщат в изключение и я поставят над всеки пример. Но тя трябва да бъде, и сама с радост е готова да бъде, първият пример за Божията благодат, за да подбужда целия свят да вярва в тази благодат и да я обича и хвали, така че сърцата на всички човеци да могат чрез нея да бъдат изпълнени с такова познание за Бога, че да могат уверено да кажат: „О, ти благословена дево, майко Божия, каква велика утеха ни показва Бог в теб, като толкова благодатно почита твоето недостойнство и ниско положение. Затова ние сме насърчени да вярваме, че Той по подобен начин няма да презре нас бедните и нископоставените, но също ще ни почете според твоят пример.”

Кажете, моля ви, ако Давид, св. Петър, св. Павел, св, Мария Магдалена и други подобни на тях са примери за укрепване на нашето упование в Бога и нашата вяра по причина на великата благодат, която им е била дадена без заслуга от тяхна страна, за утеха на всичките човеци, няма ли благословената Божия майка с радост също да бъде подобен пример за целия свят? Но сега тя не може да бъде такава поради отвратителните хвалители и празни бърборковци, кото не показват на хората чрез този стих как изобилните Божии богатства се съединили в нея с пълната й бедност, Божията чест с нейното ниско положения, Божията слава с нейния срам, Божието величие с нейната незначителност, Божията доброта с нейната липса на заслуги, Божията благодат с нейното недостойнство.

Оттук нашата любов към Бога ще расте и нараства с пълна увереност, с която цел са били записани нейният живот и дела, както и животът на всичките светии. Но сега ние намираме хора, които идват при нея за помощ  и утеха, като че ли тя е божество, така че се боя, че сега в света има повече идолопоклонство отколкото когато и да  е било по-рано. Но достатъчно за това засега.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.