Прослава – 5


images

от Мартин Лутер

И зарадва се духът ми в Господа, моят Спасител.” Ние видяхме какво означава „дух”; тази част от нас, която държи вярата в непознаваемите неща. Следователно Мария нарекла Бога свой Спасител или свое Спасение, и макар че нито виждала нито чувствала, че това е така, вярвала с твърда увереност, че Той е неин Спасител и нейно Спасение. Тази вяра станала нейна чрез Божието действие в нея. И наистина, тя поставя нещата в правилният им ред когато нарича Бога свой Господ преди да Го нарече свой Спасител и когато Го нарекла Спасител преди да изреди действията Му. Така тя ни учи да обичаме и да хвалим Бога единствено заради Него Самия и в правилен ред, а не егоистично да искаме нещо от ръцете Му. Това се случва когато човек хвали Бога понеже Той е добър, само поради Неговата доброта и намира своята радост и наслада единствено в това. Това е издигнат, чист и нежен начин да се хвали и обича Бога и той станал свойствен на възвишеният и нежен дух на тази девица.

Но нечисто и извратено обичащите, които не са нищо друго освен паразити и които търсят своята собствена полза в Бога нито обичат нито хвалят Неговата доброта, но очите им са приковани в самите тях и те размишляват единствено колко добър е Господ към тях т.е. колко дълбоко Той им дава да почувстват Неговата доброта и какво множество добрини Той е извършил за тях. Те Го ценят високо, пълни са с радост и Му пеят хваления дотогава докато тези чувства продължават. Но веднага щом Той скрие лицето Си и отдръпне лъчите на Своята доброта, оставяйки ги голи и в лишение, тяхната любов и хвала свършват. Те не са способни да обичат и да хвалят чистата, нечувствана доброта, която е скрита в Бога.

Така те доказват, че техният дух не се радва в Бога техният Спасител и че те нямат истинска любов и хвала към Неговата чиста доброта. Те се наслаждават в собственото си спасение много повече отколкото в техният Спасител, в даровете повече отколкото в Дарителя, в творението повече отколкото в Твореца. Понеже те не са способни да запазят спокоен ум в изобилие и в оскъдност, в богатство и в бедност; както казва св. Павел: „Зная и в изобилие да живея и в оскъдност да живея.” Тук намират място думите на Псалм 49: „Ще те хвалят когато постъпиш благо към тях.” Това означава, че тях изобщо не ги е грижа за Теб. Както Христос също казал на тези, които Го търсели: „Истина ви казвам, търсите Ме не понеже видяхте знамение, а понеже ядохте от хлябовете и се наситихте.”

Подобни нечисти и лъжливи духове опетняват всички Божии дарове и не Му позволяват да им даде множеството дарове, особено дарът на спасението. За това следващото е добра илюстрация. По някое време една благочестива жена видяла във видение три девици стоящи близо до един олтар. По време на месата едно красиво момче скочило от олтара и се приближило до първата девица по най-приятелски начин, гледайки я с любов и с добра усмивка на лицето си. След това то се приближило до втората девица, но не било толкова приятелски настроено към нея и не я целунало, макар че повдигнало воалът й и се усмихнало. Но третата девица то не гледало приятелски, ударило я по лицето и разкъсало косата й, блъскайки я и отнасяйки се съвсем с нея без всякаква галантност. След това то побегнало бързо към олтара и изчезнало. По-късно видението било изтълкувано на жената от един мъдрец: Първата от трите девици имала нечист и себелюбив дух, на когото Бог трябва да дава множество добри неща и чиято воля Той трябва да зачита вместо Своята; такива хора не желаят да понесат лишение, но всякога трябва да намират радост и утешение в Бога и не се задоволяват с Неговата доброта. Втората девица имала дух, който започва да служи на Бога и е готов да мине без някои неща, но не без всички, нито е свободен от всякакво себелюбие и себеугаждане. Бог трябва от време на време да се усмихва на такива хора и да ги оставя да чувстват Неговите добри неща, за да могат по този начин те да се научат да обичат и да хвалят единствено Неговата доброта. Но третата девица, тази Пепеляшка – за нея нямало нищо освен лишение и нещастие; тя не търсела никаква наслада и се задоволявала да знае, че Бог е добър макар никога повече да не Го опита, макар това да не е възможно. Тя пази еднакъв ум и в двете състояния; тя обича и хвали Божията доброта точно толкова когато не я чувства както и когато я усеща. Тя нито се предава на добрите неща, когато са й дадени нито отпада, когато са й отнети. Това е истинската невяста на Христос, която Му казва: „Не търся Твоето, но Теб; Ти не си  ми по-скъп когато всичко е добре нито по-малко скъп когато нещата са зле.”

Такива духове изпълняват думите на Писанието: „Не се отклонявай от правия и равен път на Господа нито наляво нито надясно.” Това означава, че те обичат и хвалят Бога еднакво и право и не търсят своята собствена полза и удоволствие. Такъв бил духът на Давид, който, когато бил изгонен от Ерусалим от сина си Авесалом и изглеждало, че завинаги ще бъде изгнаник и ще изгуби царството си и Божието благоволение казал: „Оставете го; ако намеря благоволение пред очите на Господа Той отново ще ме върне. Но ако Той ми каже: Не си ми угоден, аз съм готов.” О, колко чист дух бил този, да не остави любовта, хвалението и следването на Божията доброта дори в най-голямото утеснение! Такъв дух показва тук Мария, Божията майка. Стояща сред такова изобилие на добрини, тя не се привързала към тях нито търсела своето собствено удоволствие, но пазела духът си чист обичайки и хвалейки чистата Божия доброта, готова Бог да отдръпне тези неща от нея и да остави духът й беден, гол и в лишение.

Много по-трудно е да се практикува умереност сред богатство, чест и слава отколкото сред бедност, безчестие и слабост, тъй като първите силно притъпяват чувствителността ни към злосторство. Затова прекрасният чист дух на Мария е достоен за още по-голяма похвала понеже притежавайки такава изобилна чест натрупана върху главата й останал постоянен и се държал в пътя прилепвайки се единствено към Божията доброта, която тя нито търсела нито чувствала, пренебрегвайки добрите неща, които усещала и нито се доволствала нито търсела в тях собствената си полза. Така тя пеела с истина: „Зарадва се духът ми в Бога, моят Спасител.” Това наистина е дух, който се прославя единствено във вяра и не се радва в добрите Божии неща, които чувства, но единствено в Бога, Когото тя не чувствала и Който е нейният Спасител, познат й единствено чрез вяра. Такива са истинските, ниски, голи, гладни и боящи се от Бога духове, както ще видим по-надолу.

От всичко това ние можем да разберем и да отсъдим колко е пълен света днес с лъжливи проповедници и фалшиви светии, които пълнят ушите на хората с проповеди за добри дела. Наистина намират се малцина, които ги учат как да вършат добри дела, но по-голямата част проповядват човешки учения и дела, които те сами са измислили и наложили. Дори най-добрите от тях, уви! все пак са толкова далеч от този „равен и прав път,” че постоянно отклоняват хората „надясно” поучавайки добри дела и богоугоден живот не заради чистата Божия доброта, но заради собствената си наслада. Понеже ако нямаше нито небе нито ад и ако не бяха в състояние да се наслаждават на добрите Божии дарове те биха оставили Неговите добрини необичани и непохвалени. Такива хора са единствено паразити и наемници; роби, не синове; чужденци, не наследници. Те превръщат себе си в идоли, които Бог трябва да обича и да почита и за които Той трябва да направи това, което те би трябвало да направят за Него.

Те нямат дух нито пък Бог е техен Спасител. Добрите Му дарове са техният Спасител и с тях Бог трябва да им служи като техен слуга. Те са децата на Израел, които в пустинята не били доволни да ядат хляб от небето, но желаели месо, лук и чесън.

Уви! целият свят, всички манастири и всички църкви са пълни с подобни хора. Те всички вървят в този лъжлив, извратен и непостоянен дух и дърпат и тласкат останалите да правят същото. Те превъзнасят добрите дела до такава висина, че си представят, че по този начин могат да заслужат небето. Но чистата доброта на Бога е това, което трябва да се проповядва и да се знае над всичко останало и ние трябва да научим, че тъй като Бог ни спасява единствено поради Своята доброта без каквато и да е заслуга на делата, то ние трябва на свой ред да вършим дела без награда или себелюбие, единствено заради чистата Божия доброта. Ние не трябва да желаем нищо в тях освен Неговото благоволение и да не бъдем ревностни за награда. Тя ще дойде от само себе си, без да я търсим. Защото макар да не е възможно да не последва награда ако стоим в един чист и прав дух, без да мислим за награда или наслада; и Бог няма да изпита подобно себелюбие и нечист дух, нито той някога ще получи награда. Един син служи доброволно на баща си и без награда, като наследник, единствено заради баща си. Но син, който служи на баща си единствено заради наследството би бил едно неестествено дете и заслужава да бъде отхвърлен от баща си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.