Прослава – 7

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

Напразно е следователно да казваме на хората да бъдат смирени като ги учим да насочват очите си към ниски неща нито пък някой ще стане горделив като вдига очите си към високи неща. Не нещата, а очите трябва да бъдат променени; понеже ние трябва да прекараме живота си тук сред неща както ниски така и високи.

Очите ни трябва да бъдат извадени както казва Исус (Матей 5:29; 18:9). Мойсей не ни казва в Битие 3:7, че след грехопадението Адам и Ева виждали различни неща, но казва, че очите им се отворили и те видели, че са голи, макар да били голи и преди без да съзнават това. Царица Естир носела прекрасна корона на главата си и все пак казвала, че тя изглежда като мръсна дрипа в очите й (Естрир 14:16). Високите неща не били премахнати от погледа й, бивайки могъща царица тя ги имала пред себе си в голямо изобилие, вместо ниските неща, но очите й били смирени, умът и сърцето й не гледали към високите неща и по този начин Бог вършел чудни неща чрез нея. По този начин не нещата, а ние трябва да се променим в ум и сърце. Тогава ще знаем от себе си как да презираме и да се отдръпваме от високите неща и как да ценим и търсим ниските неща. Тогава смирението наистина е добро и твърдо по всякакъв начин и все пак никога не съзнава, че е смирено. Всички неща са вършени с радост и сърцето не е притеснено независимо от обратите и промените, от високо до ниско, от велико до нищожно.

О, колко много гордост се прокрадва зад смиреното облекло, реч и поведение, с които днес света е пълен. Хората презират себе си и все пак така, че не желаят да бъдат презирани от никого другиго; те бягат от почестите и все пак така, че да бъдат преследвани от тях; те се отдръпват от високите неща, но за да могат да бъдат почитани и хвалени и да не бъдат техните ниски неща считани за твърде ниски.

Но тази свята девица не сочи към нищо освен към своето ниско положение. В него тя била доволна да прекара остатъка от дните си без никога да търси почест или величие нито някога да осъзнае своето смирение. Понеже смирението е толкова нежно и ценно нещо, че то не може да съществува гледайки собственото си лице; то принадлежи единствено на Божиите очи, както е казано в Псалм 113:5-6: „Кой е като Иеова нашия Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо, Пак се снизхождава да преглежда Небето и земята.” Понеже ако някой може да види собственото си смирение той би сметнал себе си достоен за спасение и по този начин би попаднал под Божието осъждение; понеже ние знаем, че Бог на истината спасява смирените. Следователно Бог трябва да запази за Себе Си правото да познава и да гледа смирението и трябва да го скрие от нас поставяйки пред очите ни ниски неща и като ни упражнява в това, така че да  забравим да мислим за себе си. Това е целта на множеството страдания, на смъртта и на всички утеснения, които понасяме на земята – чрез страданието и болката, която те ни причиняват да извадим злото око.

По този начин малката дума humilitas ни показва ясно, че дева Мария била една бедна, презряна и с ниско положение девица, която служела на Бога в ниското си положение без да знае, че е толкова високо ценена от Него. Това трябва да ни утеши и да ни научи, че дори ако доброволно бъдем смирени и презрени ние не трябва да се отчайваме и да смятаме, че Бог ни е сърдит, а по-скоро да поставим своята надежда в Неговата благодат и да се грижим единствено да сме доволни и щастливи от ниското си положение и да не би злото ни око да се отвори твърде широко и да ни измами като тайно пожелава високи неща и задоволство в самия себе си, което е смърт за смирението. Каква е ползата за осъдените дори ако се смирят до най-ниското положение ако не са доволни да се намират там където са? Отново, каква вреда получават всички ангели от това, че са издигнати до най-големите висини докато те не се прилепват до това положение с едно зло пожелание?

Накратко, този стих ни учи да познаваме Бога правилно понеже ни показва, че Той зачита ниските и презрените. Понеже правилно познава Бога този, който знае, че Той зачита ниските, както вече казахме. От едно такова познание се изливат любов и доверие в Бога, поради което ние се прилепваме към Него и радостно Му се покоряваме. Както Еремия казва в 9:23-24 „Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;  Но който се хвали нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, ” И св. Павел ни учи в 2 Коринтяни 10:17: „Който се хвали с Господа да се хвали.”