Трактат за добрите дела – 11


НE КРАДИ

от Мартин Лутер

images

1. Тази заповед също е едно дело, което включва множество добри дела и се противи на множество пороци. Тя е наречена от германеца Милдикейт “доброжелателство” т.е. едно дело готово да помогне и да услужи на всеки със своите блага. Тя воюва не само срещу  кражбата и разбойничеството, но и срещу всяко скъперничество във временните блага, което човеците могат да проявят един към друг като алчност, лихварство, завишаване на цените, фалшиви стоки, неверни теглилки и размери. Кой може да изкаже всички готови, нови, хитри измами, които се умножават ежедневно във всяка търговия, чрез които всеки търси собствената си печалба от загубата на другия и забравя правилото, което казва: “Прави на другите това, което желаеш да правят на теб?” Ако всеки държи това правило пред очите си в своята търговия, бизнес и отношения с ближния той лесно би открил как трябва да продава и да купува, да взема и да дава, да заема и да дава безвъзмездно, да обещава и да спазва обещанието си и други подобни неща. Когато погледнем на света и на неговите дела как алчността владее всяко занимание ние не само откриваме достатъчно за вършене ако желаем да живеем почтено пред Господа, но и трябва да бъдем завладени от ужас и страх за този опасен, нещастен живот, който е толкова неимоверно претоварен, разпънат и пленен от грижите на временното съществуване и нечестно търсене на печалба.

2. Затова мъдрецът ненапразно казва: “Щастлив е богатият, който се е намерил невинен, който не тича след златото и не поставя упованието си в съкровището на парите. Кой е този човек? Ние ще го прославим заради това, че е извършил чудно дело в живота си.” Като че ли той казва: “Никой не се е намерил такъв или поне много малко на брой.” Да, твърде малко са тези, които забелязват и разпознават тази страст към златото в себе си. Понеже тук алчността има много хубаво, красиво прикритие за своя срам, което се нарича грижа за тялото и естествена нужда. Под неговото прикритие тя събира богатства отвъд всякаква граница и никога не се задоволява; така че този, който по този начин се пази чист трябва наистина, както той казва, да извърши чудни невероятни неща в този живот.

Ако човек не само желае да върши добри дела, но дори чудеса, които Бог да похвали и от които да се удоволства каква нужда има да търси на друго място? Нека да внимава на себе си и да види, че той не тича след златото, нито уповава на парите, но оставя златото да тича след него и парите да се домогват за благоволението му и нека да не обича нито едно от тези неща нито да прилепва сърцето си към тях; тогава той е истински, щедър, вършещ чудеса, щастлив човек, както казва Йов 31: “Никога не съм се уповавал на златото и не съм правил златото моя надежда и упование.” И Псалм 62: “Ако изникне богатство не прилепвай към него сърцето си.” Така и Христос учи (Матей 4), че ние не трябва да мислим какво ще ядем и какво ще пием и какво ще облечем, тъй като Бог се грижи за всичко това и Той знае, че се нуждаем от всички тези неща.

Но някои казват: “Да, разчитай на това, не мисли и гледай какво печено пиле ще падне в устата ти!” Аз не казвам, че човек не трябва да се труди и да не търси доход, но той не трябва да се тревожи, да не бъде алчен, да не се отчайва смятайки, че няма достатъчно; понеже в Адам ние всички сме осъдени да се трудим когато Бог му казва (Битие 3): “С пот на челото ще ядеш хляба си.” И Йов 5: “Както птицата е създадена да лети така и човек, за да се труди.” Птиците летят без притеснение и алчност; така и ние трябва  да се трудим без притеснение и алчност. Но ако се тревожите и сте алчни желаейки в устата ви да падне печено пиле тревожете се и бъдете алчни и вижте дали по този начин ще изпълните Божията заповед и ще се спасите!

3. Това дело вярата учи сама. Понеже ако сърцето търси Божието благоволение и разчита на него как е възможно човек да бъде алчен и да се тревожи? Той трябва да е сигурен без всякакво съмнение, че Бог се грижи за него; следователно той не се прилепва към парите; той също така ги използва с внимателна щедрост за полза на своя ближен и знае, че ще има достатъчно без значение колко дава. Понеже неговият Бог, на Когото той уповава няма да го излъже или изостави, както е писано (Псалм 37): “Млад бях, ето остарях, но не съм видял праведният оставен нито потомството му да проси хляб.” Затова апостолът не нарича никой друг грях идолопоклонство освен сребролюбието понеже то показва най-ясно, че човек не разчита на Бога за всичко, очаква повече добро от своите пари отколкото от Бога; и, както казахме, чрез подобно доверие Бог бива наистина почитан или безчестен.

И наистина в тази заповед може ясно да се види как всички добри дела трябва да бъдат вършени във вяра; понеже тук всеки трябва ясно да чувства, че причината за сребролюбието е неверие и причината за щедростта е вярата. Защото понеже един човек се доверява на Бога той е щедър; и се безпокои понеже не се доверява на Бога. Както в тази заповед така и във всички останали заповеди вярата е майстор-строител и върши добрите дела на щедростта; и без такава вяра щедростта не е от полза, а по-скоро нехайно разпиляване на пари.

4. Чрез тази заповед ние можем също да знаем, че тази щедрост трябва да се простира дори до враговете и неприятелите ни. Понеже какво добро дело е да сме щедри единствено към приятелите си? Както Христос учи (Лука 4) дори нечестивите човеци правят това на приятелите си. Освен това, дивите зверове също вършат добро и са щедри към тези от собствения си вид. Затова един християнин трябва да се издигне по-високо, нека неговата щедрост да служи и не тези, които не заслужават, злотворците, враговете и неблагодарните, точно както небесният му Отец прави слънцето да изгрява и за праведните и за неправедните и дава дъжд и на благодарните и на неблагодарните.

Но тук става ясно колко трудно е да се вършат добри дела според Божията заповед, колко се противи природата, колко се извива и гърчи тя в своята борба срещу това, макар лесно и доброволно да върши добри дела по собствен избор. Затова вземете враговете си, неблагодарните и им правете добро; тогава ще видите колко близо сте до тази заповед или колко далеч сте от нея и как през целия си живот вие трябва да вършите това дело. Понеже ако враговете ви се нуждаят от вас и вие не им помогнете когато можете това е същото както ако сте откраднете това, което им принадлежи понеже вие им дължите помощта си. Както казва св.  Амброзий: “Хранете гладните; ако не го нахраните вие, доколкото зависи от вас, ги убивате.” В тази заповед се включват и делата на милост, които Христос ще изисква от ръката на човека в последния ден.

Но магистратите и градовете трябва поради нея да забранят скитниците, пътешествениците и просяците от далечни земи или поне да им се наложат ограничение и правила, така че да не бъде допускано  мошеничеството да се разпространява нашироко под прикритието на просията и нейната измама, от която сега има много, да бъде забранена. Аз говоря надълго за тази заповед в Траката си за лихварството.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.