Трактат за добрите дела – 2


ТРАКТАТ ЗА ДОБРИТЕ ДЕЛА – 2

от Мартин Лутер

images

7. В тези дела вярата все още е малка и слаба; нека да потърсим по-нататък дали те вярват, че са угодни на Бога когато страдат техните тела, собственост, чест, приятели или каквото и да имат и дали вярват, че Бог в Своята милост е определил за тях това страдание и трудности без значение дали са големи или малки. Това е истинска сила, да се вярва в Бога когато всичките ни сетива и разум показват, че Той е гневен; и да имаме голяма увереност в Него когато чувстваме това. Тук Той е скрит, както казва невястата в Песен на песните: “Ето той стои зад стената, гледа през прозорците” т.е. Той стои скрит сред страданията, които ни разделят от Него като стена, да, като каменна стена и все пак Той гледа върху мен и не ме оставя понеже Той стои и е готов благодатно да помага и дори през прозорците на замъглената вяра Той позволява да бъде видян. И Еремия казва в Плач: “Той отхвърля човеци, но не доброволно.”

Тази вяра те съвсем не познават и се отказват мислейки, че Бог ги е отхвърлил и е станал техен враг. Те дори хвърлят вината за техните болести върху човеците и дяволите и нямат никаква увереност в Бога. Поради тази причина тяхното страдание винаги е една обида и е вредно за тях и все пак те отиват и вършат някакви добри дела каквито им дойдат на ум понеже сега са уверени в своето неверие. Но тези, които в подобно страдание се доверяват на Бога, запазват едно добро, здраво упование в Него и вярват, че Той има благоволение в тях не виждат в своето страдание и трудности нищо освен скъпоценни облаги и най-редки притежания, цената на които човек не може да пресметне. Понеже вярата и увереността правят ценно пред Бога всичко, което останалите смятат за най-срамно така както е писано за смъртта в Псалм 66: “Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му.” И точно както увереността и вярата са по-добри, по-високи и по-силни на този етап отколкото на предишния, така в същата степен и страданията, които са родени в тази вяра превишават всички дела на вярата. Следователно между такива дела и страданията има една неизмерима разлика  и страданието е безкрайно по-добро.

8. Отвъд всичко това е най-високата степен на вярата, когато Бог наказва съвестта не само с временно страдание, но и със смъртта, ада и греха и отказва благодатта и  милостта, като че ли е Неговата воля да осъди и да бъде вечно гневен. Това малко човеци преживяват, но Давид вика в Псалм 6: “О, Господи, наказвай ме, но не в гнева Си.” Да се вярва в такова време, че Бог, в Неговата милост, има благоволение в нас, е най-голямото дело, което може да бъде направено от и в творението; но за това праведността на делата и деятелите на добри дела не знаят съвсем нищо. Понеже как тук те могат да търсят благодат от Бога докато не са сигурни в своите дела и се съмняват дори на най-ниските стъпки на вярата.

По този начин аз, както казах, винаги се радвам във вярата и отхвърлям всички дела, които са извършени без такава вяра, за да мога по този начин да водя хората от измамните, претенциозни, фарисейски, невярващи добри дела, с които всички манастири, църкви, домове, ниски и високи класи са препълнени и да ги водя към истинските, искрени, напълно добри, вярващи дела. В това никой не ми се противопоставя освен мръсните животни с неразделени копита, както казва законът на Мойсей; които не правят разделение между добрите дела, но тромаво се движат между тях; стига те да се молят, постят, правят обети, изповядват се и вършат достатъчно всичко ще бъде наред, макар във всичко това те да нямат вяра в Божията благодат и благоволение. Наистина те смятат делата за най-добри от всичко когато са извършили много, велики и дълги дела без никаква подобна увереност и те търсят добро едва след като делата са били извършени, т.е. основани върху пясък и вода, от което накрая трябва да преживеят жестоко падение, както казва Исус в Матей 7. Това благоволение, на което почива нашата увереност е било прогласено от небесните ангели, когато пеели в нощта на рождество: „Gloria in excelsis Deo, Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците..“

9. Това е делото на първата заповед, която заповядва: “Да нямаш други богове освен Мен,” което означава: “Тъй като единствено Аз Съм Бог ти трябва да поставиш цялата си увереност единствено в Мене и в нищо друго.” Понеже той не е бог ако го наричате Бог единствено с устата си или го почитате с коленете си и  с други телесни жестове; но ако вярвате в Него със сърцето си и гледате към Него за всяко добро, благодат и помощ, без значение дали в дела или в страдание, в живот или в смърт, в радост или в скръб, както Христос казва на жената-езичничка в Йоан 4: “Казвам ти Бог е дух и истинските поклонници с дух и истина трябва да се покланят.” И тази вяра, вярност, увереност дълбоко в сърцето, е истинското изпълнение на първата заповед; без това няма друго дело, което е способно да изпълни тази заповед. И понеже тази заповед е първата, най-високата и най-добрата, от нея следват всички останали, в нея те съществуват и от нея са направлявани и измервани. Сравнени с това другите дела са все едно останалите заповеди да бъдат без първата и без Бог. Следователно св. Авгистин добре казва, че делата на първата заповед са вярата, надеждата и любовта. Както казах преди, такава вяра и увереност носят със себе си любов и надежда. Не, ако разсъждаваме правилно, любовта е първа или идва едновременно с вярата. Понеже аз не бих могъл да се доверявам на Бога ако не мисля, че Той желае да е благосклонен и да ме обича, което ме кара, на свой ред, да Го обичам, да Му вярвам сърдечно и да гледам към Него за всяко добро.

10. Сега решете за себе си, че всички тези, които не вярват в Бога по всяко време и не правят това във всичките си дела и страдания, живот и смърт, не се доверяват на Неговото благоволение, благодат и добра воля, но търсят Неговото благоволение в други неща или в самите себе си, не пазят тази заповед и практикуват истинско идолопоклонство, дори ако вършат делата на всички останали заповеди и заедно с това имат всички молитви, пости, покорства, търпение, въздържание и невиност на всички светии взети заедно. Това е така защото липсва основното дело, без което всички останали неща са нищо, преструвка, образ и измама, без нищо зад себе си; срещу което Христос ни предупреждава (Матей 7): “Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи кожи.” Такива са тези, които с множеството на добрите си дела, както казват те, желаят да направят Христос благосклонен към себе си и да купят от Бога Неговата благодат, като че ли Той е търгаш или наемник и не желае да даде Своята благодат и благоволение свободно. Тези са най-извратените люде на земята, които много трудно или никога не могат да бъдат обърнати в правия път. Такива са и всички, които във време на напаст тичат насам и натам и търсят помощ и съвет навсякъде освен от Бога, Когото най-настоятелно са наставлявани да търсят. Тях пророк Исая укорява по следния начин: “Лудите хора не се обръщат към Този, Който ги е ударил” т.е. Бог ги е ударил и им е изпратил страдание и всякакви бедствия, за  да могат да се обърнат към Него и да вярват в Него. Но те бягат от Него при човеците, сега в Египет, сега в Асирия, понякога също и при дявола; и за такова идолопоклонство е писано много от същият пророк и в книгите на царете. Това е също така пътят на всички свети лицемери, когато паднат в беда: те не тичат към Бога, но бягат от Него и мислят единствено как да се отърват от бедите си чрез собствените си усилия или чрез човешка помощ и все пак смятат себе си и поставят другите да ги мислят за благочестиви човеци.

11. Това има в предвид св. Павел на много места където приписва толкова много на вярата, че казва: Justus ex fide sua vivitправедният живее чрез вяра” и вярата е това, поради което той е смятан за праведен пред Бога. Ако праведността се състои във вяра явно е, че вярата изпълнява всичките заповеди и прави всички дела праведни понеже никой не се оправдава освен ако опази всички Божии заповеди. Отново, делата не могат да оправдаят никого пред Бога без вяра. Толкова цялостно и пълно апостолът отхвърля делата и хвали вярата, че някои се обиждат от думите му и казват: “Добре тогава, повече няма да вършим добри дела,” макар той да осъжда такива хора като грешащи и глупави.

Хората все още правят това. Когат отхвърлим великите, претенциозни дела на нашето време, които са извършени изцяло без вяра, те казват: Хората трябва само да вярват и да не вършат нищо добро. Понеже в наши дни те казват, че делата на първата заповед са пеене, четене, свирене на орган, четене на меси, казване на молитви сутрин и вечер и в други часове, дарения и украсяване на църкви, олтари и манастири, събиране на камбани, скъпоценности, одежди, дрънкулки и съкровища, тичане към Рим и към светиите. По-нататък, когато ние сме облечени и се покланяме, коленичим, молим се с броеница и с псалтира и всичко това не пред някой идол, но пред светия кръст на Бога или картините на Неговите светии: това ние наричаме почитане и поклонение на Бога и, според първата заповед, “нямаме други богове,” макар че тези неща могат да ги вършат и лихварите, прелюбодейците и всички грешници и то ежедневно.

Разбира се, ако тези неща са направени с такава вяра, че ние вярваме, че те са угодни на Бога, тогава те са достойни за похвала, не поради тяхната добродетел, но поради тази вяра, поради която всички дела са от еднаква стойност  както беше казано. Но ако се съмняваме или не вярваме, че Бог е добър към нас и че е благосклонен към нас или самонадеяно очакваме да Му угодим единствено чрез и след нашите дела, тогава всичко това е една чиста измама, външно почитаща Бога, но вътрешно представяща себе си на един лъжлив бог. Поради тази причина аз толкова често говоря срещу показността, велкиколепието и множеството на подобни дела и ги отричам, понеже е ясно като бял ден, че те не само са извършени в съмнение или без вяра, но че няма дори един на хиляда, който да не поставя своята увереност  върху делата очаквайки те да му спечелят Божието благоволение и предшествайки Неговата благодат. Така те правят от тях един панаир, нещо, кото Бог не може да понася тъй като Той е обещал Своята благодат даром и желае да започнем да се доверяваме на тази благодат и в нея да вършим всички дела каквито и да са те.

12. Вижте тогава сами колко различни са тези двете: пазенето на първата заповед единствено чрез външни дела и пазенето й с вътрешно доверие. Понеже едното създава истински, живи Божии чада, а другото носи най-злото идолопоклонство и най-лошите лицемери на земята, които със своята привидна праведност водят безбройни тълпи в своя път и все пак ги оставят без вяра, така че те са нещастно мамени и са омаяни в окаяно бърборене. За такива Христос казва (Матей 24): “Пазете, ако някой ви каже Ето, тук е Христос или там е” и Йоан 4: “Иде час и сега е когато нито на тоя хълм нито в Ерусалим ще се покланят на Бога, понеже Отец търси поклонници с дух.”

Тези и други подобни пасажи са накарали мен и трябва да накарат всеки да отхвърли великата показност на печати, знамена, индулгенции, с които бедните хора са принуждавани да градят църкви, да дават, да правят дарения, да се молят и все пак вярата не се споменава и е подтискана. Понеже вярата не познава разлика между делата подобно издигане и настояване за едно дело над друго не може да съществува заедно с вярата. Понеже вярата желае да бъде единственото служение на Бога и няма да даде това име и чест на никое дело освен дотолкова доколкото вярата дава това както става когато делото е извършено във вяра и чрез вяра. Това извращение е показано в Стария Завет когато евреите оставили храмът и принасяли на други места в зелените морави и на палнините. Това е което правят и тези хора: те са ревностни да вършат всякакви дела, но това основно дело на вярата те не смятат за нищо.

13. Къде са сега тези, които питат какво са добрите дела; какво трябва да правят; как да бъдат религиозни? Да, и къде са тези, които казват, че когато проповядваме за вярата ние не трябва нито да учим нито да вършим дела? Не ни ли дава първата заповед да вършим повече работа отколкото може да извърши който и да е човек? Ако човек беше хиляда човека, или всички човеци, или всички създания, тази заповед все пак пак би изисквала достатъчно от него и повече от достатъчно тъй като му е заповядано да живее и да ходи по всяко време във вяра и увереност спрямо Бога, да не поставя подобна вяра в никого другиго и така да има само един, истинският Бог, и никой друг.

Но тъй като битието и природата на човека не могат да останат и за миг без да вършат или да не вършат нещо, понасяйки или бягайки от нещо (понеже, както виждаме, живота никога не е в почивка) нека този, който ще е  благочестив и пълен с добри дела да започне през целия си живот и по всяко време да изпитва себе си в тази вяра; нека да се научи да върши и да оставя неизпълнени всички дела в тази  постоянна вяра; тогава ще научи колко много работа има да свърши и колко цялостно всички неща са включени във вярата; как никога не се осмляваме да оставаме празни понеже дори самата това празнота  трябва да бъде упражняване и дело на вярата. Накратко, нищо не може да бъде в или за нас и нищо не може да ни се случи освен това, което трябва  да бъде добро и полезно ако вярваме (както трябва да правим), че във всичко угаждаме на Бога. Така казва св. Павел: “Братя, всичко което вършите дали ядете или пиете, всичко вършете в името на Исус Христос, нашия Господ.” Това не може да бъде направено в Неговото име освен ако не е направено с тази вяра. По подобен начин Римляни 7 казва: “Знаем, че всичко съдейства за доброто на Божиите светии.”

Следователно когато някой казва, че забраняваме добрите дела когато проповядваме само вяра това е, като че ли аз казвам на един болен човек: “Ако имаш здраве ще можеш да си служиш с всички членове; но без здраве, делата на всичките ти членове са нищо;” и поради това той твърди, че аз му забранявам да действа с всичките си членове докато, обратното, аз имам в предвид, че той първо трябва да има здраве, което ще изпълни всички дела на всички членове. Така вярата също трябва да бъде за всички дела като главен майстор и началник или те не са нищо.

14. Вие може да кажете: “Защо тогава имаме толкова много закони на църквата и на държавата и толкова много церемонии на църквата, манастирите, светите места, които подтикват и примамват човеците да вършат добри дела ако вярата върши всичко чрез първата заповед?” Аз отговарям: Просто понеже не всички имаме вяра или понеже не я следваме. Ако всеки човек имаше вяра нямаше да имаме нужда от повече закони, но всеки за себе си, по всяко време би вършел добри дела както неговата увереност в Бога го учи.

Но сега има 4 вида човеци: първите, които току що споменах, които нямат нужда от закон, за които св. Павел казва (1 Тимотей 1): “Законът не е даден за праведния,” т.е. за вярващия, но вярващите от себе си вършат това, което знаят и могат да го вършат само защото твърдо вярват, че Божията благосклонност и благодат почиват върху тях във всичко. Вторият клас желаят да злопуотребят с тази свобода, поставят една лъжлива увереност в нея и стават лениви; за които св. Петър казва (1 Петър 2): “Живеещи като свободни, но не използващи свободата си за покривало на порока,” като че ли той казва: Свободата на вярата не позволява греховете, нито пък ги прикрива, но ни осовбождава да вършим всякакви добри дела и да понасяме всичко, което ни се случва, така че човек не е вързан само за едно дело или за няколко. Така също св. Павел (Галатяни 5) казва: “Не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта.” Такива човеци трябва да бъдат подтиквани от законите и ограничавани чрез поучение и наставление. Третият клас са злите човеци, винаги готови за грехове; те трябва да бъдат възпирани посредством духовни и светски закони, подобно на диви коне и кучета и където това не помага трябва да бъдат предавани на смърт от меча на светскта власт, както казва Павел в Римляни 13: “Светският управител носи сабята и служи на Бога с нея, не за да плаши добрите, а за злите.” Четвъртият клас, които все още са жизнени и детински в своето разбиране на вярата и на духовния живот, трябва да бъдат убеждавани като малки деца и обуздавани чрез външна, определена и конкретна декорация, с четения, молитви, пости, пеене и украса на църкви, органова музика и други подобни неща, които се заповядват и изпълняват в манастрите и църквите, докато те също се научат да познават вярата. Макар тук да има голяма опасност когато управниците, както е сега, да не бъде! започнат да се занимават и да настояват на такива церемонии и външни дела, както че ли те са истинските дела и пренебрегнат вярата, която би трябвало винаги да учат заедно с тези дела, точно както една майка дава на детето си и друга храна заедно с млякото, докато детето може само да яде твърдата храна.

15. Следователно тъй като не всички сме еднакви ние трябва да толерираме такива хора, да споделяме техните ритуали и теготи и да не ги презираме, но да ги учим на истинския път на вярата. Така учи св. Павел в Римляни 14: “Слабия във вярата приемайте,н не за да се пепирате заради съмненията му.” И самият той прави така 1 Кор. 9): “На тези, които са под закон станах като под закон, макар да не съм под закон.”И Христос (Матей 17), когато поискали да плати такса, която не бил длъжен да плаща попитал св. Петър дали децата на царя трябва да дават такса или единствено външните. Св. Петър отговорил: “Само външните”. Христос казал: “Тогава децата са свободни; все пак, за да не ги съблазним иди на езерото и хвърли въдицата и вземи рибата, която се хване; в устата й ще намериш една пара; да й я за тебе и за мене.”

Тук виждаме, че всикчи неща и дела са свободни за християнина чрез неговата вяра; и все пак понеже другите все още не вярвали, той спазва и понася с тях това, което не е длъжен да прави. Но той прави това свободно понеже е сигурен, че то е угодно на Бога и с желание приемайки го като всяко друго свободно дело, което идва в ръката му не по негов избор, понеже той желае и търси единствено това, да може със своята вяра да върши дела угодни на Бога.

Но тъй като в този разговор ние трябва да учим какви са праведните и добрите дела и сега говорим за най-голямото дело, ясно е, че не говрим за втория, третия и четвъртия клас човеци, но за първия, по чието подобие всички останали трябва да пораснат и докато правят това първият клас трябва да ги понася и да ги наставлява. Следователно ние не трябва да презираме, като безнадеждни тези човеци със слаба вяра, които с готовност правят правилното и се учат и все пак не могат да разберат  поради церемониите, към които се прилепват; по-скоро ние трябва да обвиняваме техните невежи, слепи учители, които никога не ги учат на вярата и са ги оставили толкова затънали в дела. Те трябва нежно и постепенно да бъдат доведени обратно до вярата, както се постъпва с един болен човек и трябва да позволим за известно време, заради тяхната съвест, да се прилепват към някакви дела и да ги вършат като необходими за спасението, дотогава докато те вярно схванат вярата, за да не би опитвайки се да ги изтръгнем изведнъж тяхната слаба съвест да бъде твърде разтърсена и объркана, така че  да не остане нито вяра нито дела. Но твърдоглавите, закоравелите в техните дела, не дават внимание на това, което се казва за вярата и воюват срещу нея, тези ние трябва, както прави и учи Христос, да оставим на техния път, така че слепец да води слепеца.

16. Но вие казвате: Как мога да зная със сигурност, че всичките ми дела са угодни на Бога когато от време на време аз падам и говоря, ям, пия и спя твърде много или съгрешавам по друг начин и не мога да си помогна в това? Отговор: Този въпрос показва, че вие все още смятате вярата за едно дело сред останалите дела и не я поставяте над всички дела. Понеже тя е най-висшето дело по самата тази причина, понеже остава и покрива нашите ежедневни грехове като не се съмнява, че Бог е толкова благ към нас, че да си затвори очите за подобни ежедневни прегрешения и слабости. Да, дори ако се случи да извършите смъртен грях (което все пак никога или рядко се случва на тези, които живеят във вяра и упование в Бога все пак вярата става отново и не се съмнява, че този грях вече е минал; както е писано (1 Йоан 2): “Дечица, това ви пиша, за да не съгрешите. Но ако някой съгреши имаме ходатай при Отца, Исус Христос, Който е умилостивение за всичките ни грехове.” И Премъдрост 15: “Понеже ако и да грешим ние сме Твои, знаейки Твоята сила.” И Притчи 14: “Понеже праведният и седем пъти ако падне ще стане.” Все пак тази увереност и вяра трябва да бъде толкова висока и силна, че човек да знае, че целият му живот и дела не са нищо освен окаяни грехове пред Божия съд както е писано (Псалм 143) “Пред очите Ти няма никой праведен” и той трябва напълно да се отчае от своите дела, вярвайки, че те не могат да бъдат добри освен чрез тази вяра, която не гледа на присъдата, но единствено на чистата благодат, благоволение, доброта и милост, като Давид (Псалм 26): “Милоста Ти е всякога пред очите ми и на истината Ти уповавам” и Псалм 4: “Господи, издигнал Си над нас светлостта на лицето Си (т.е. познанието на Твоята благодат чрез вяра) затова Си турил в сърцата ни радост” понеже както вярата се доверява така тя и приема.

Виж, така делата са простени, те са без вина и са добри, не по собствената си природа, но поради милостта и благодатта Божия, поради вярата, която вярва на Божията милост. Следователно ние трябва да се боим поради делата, но да се утешаваме поради Божията благодат, както е писано (Псалм 147): “Господ благоволява в боящите се от Него, в тия, които уповават на милостта Му.” Така ние се молим с пълна увереност: “Отче наш,” и все пак умоляваме: “Прости ни дълговете наши”, ние сме деца и все пак сме грешници, приети сме и все пак не правим достатъчно; и всичко това е дело на вярата, здраво основана на Божията благодат.

17. Но ако попиташ къде могат да се намерят вярата и увереността и откъде идват те това със сигурност е най-необходимо да се знае. Първо, вярата без съмнение не идва от вашите дела и заслуги, но единствено от Исус Христос и е свободно предлагана и давана; както св. Павел пише (Римляни 5) “Бог препоръчава Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници Христос умря за нас;” като че ли казва: “Не трябва ли това да ни дава силна и непобедима увереност, че преди да се помолим или да се загрижим за това, да, докато все още постоянно сме ходили в грехове, Христос е умрял за греховете ни?” Св. Павел заключава: “Ако докато все още сме били грешници Христос е умрял за нас много повече сега, оправдани чрез кръвта Му ще се избавим от Божия гняв чрез Него; и ако когато сме били врагове сме били примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му много повече, примирени, ще се спасим чрез Неговия живот.”

О! Така трябва да виждаш Христос в себе си и да виждаш как в Него Бог държи пред теб и ти предлага Неговата милост без никави предварителни заслуги от самият теб. Едно такова разбиране на Неговата благодат  трябва да доведе до вяра и увереност за прощение на всичките ти грехове. Следователно вярата не започва с дела, нито пък те я създават, но трябва да се появи и да произлиза от кръвта, раните и смъртта на Христос. Ако виждаш в това, че Бог е толкова добронамерен към теб, че дава дори Своя Син за теб, тогава и в твоето сърце трябва на свой ред да се появи сладка и нежна любов към Бога от чиста доброта и любов – Божията любов към теб и твоята към Бога. Ние никъде не четем, че Светия Дух е бил даден на някого когато той е вършел дела, но винаги когато човеците са чули благовестието на Христос и Божията милост. От същото това Слово и от никой друг източник трябва да дойде вярата в наши дни и винаги. Понеже Христос е канарата, от която хората черпят мляко и мед, както казва Мойсей (Второзаконие 32).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.