Прослава – 1

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

oт Мартин Лутер

До негово височество, принц Джон Фредерик, Дук на Саксония, ландграф на Турунгия, марграф на Мейсен, мой добри господар и благодетелю, светли и благородни принце, владетелю!

Нека ваше благородие да приеме смирената ми молитва и служба.

Доброто писмо на ваше благородие наскоро попадна в ръцете ми и неговото съдържание ме направи много щастлив. Като отговор аз ви изпращам това кратко изложение на Прославата (Magnificat), което отдавна ви бях обещал, но което неприятните спорове с мнозина противници многократно прекъсваха.

Ако още отлагам работата ще се изчервя от срам; нито пък подобава да се извинявам повече, за да не би да бъде спънат младежкият дух на ваше височество, който е склонен да обича Светото Писание и който чрез по-нататъшни упражнения в същото може да бъде допълнително раздвижен и подсилен, за което желая на ваше височество Божията благодат и помощ.

И от това има остра нужда. Понеже доброто на мнозина лежи в ръцете на един толкова могъщ принц ако той се откаже от себе си и благодатно е управляван от Бога; и, от друга страна, погибелта на мнозина лежи в неговата власт ако бъде оставен на себе си и управляван от Божието неодобрение. Понеже макар сърцата на всички човеци да са в Божията всемогъща ръка не без причина е казано единствено за царете и принцовете: „Сърцето на царя е в Божията ръка и Той го обръща накъдето желае.” Поради това Бог насажда Своя страх в могъщите господари и ги учи, че всичките им мисли и намерения не са нищо без Неговото специално вдъхновение. Делата на останалите човеци носят печалба или загуба единствено на самите тях или на малцина други; но управниците са определени за конкретна цел да бъдат или вредни или полезни на другите човеци – и на колкото повече хора толкова по-голямо е владението им. Затова Писанието нарича благочестивите и боящите се от Бога принцове Божии ангели и дори богове; но злите принцове са наречени лъвове, дракони и диви зверове и Бог ги поставя сред Своите 4 бедствия – мор, глад, война и диви зверове.

Сърцето на човека, което по природа е плът и кръв, само по себе си е склонно към самонадеяност; и когато, освен това, сила, богатство и чест се паднат като негов дял тези неща формират една толкова силна склонност към самонадеяност и прекалена сигурност, че го карат да забрави Бога и да презира поданиците. Възможността да върши зло безнаказано го превръща в звяр, той прави каквото му е угодно и на име е управник, но на дела е чудовище. Поради което мъдрецът Биас добре е казал: „Magistratus virum ostendit” – службата на управниците показва какъв човек е самият управник. Що се отнася до поданиците те не смеят да направят нищо поради неговата власт. Следователно всички управници, понеже няма нужда да се боят от човеците, трябва да се страхуват от Бога повече отколкото останалите, да се учат да познават Него и делата Му и да ходят с усърдие, както казва св. Павел в Римляни 12:8 „Който управлява нека управлява с усърдие.”

Не зная в свещеното Писание нищо, което да служи толкова добре за една такава цел както този свещен химн на най-благословената Божия майка, който трябва да бъде научен и помнен от всички, които желаят да управляват добре и да бъдат полезни господари. Тя наистина пее най-сладко за страха от Бога, за това какъв Господар е Той и особено какви са Неговите дела към тези, които са високо и нископоставени. Нека другите да слушат своята любовна песничка; тази чиста девица заслужава да бъде чута от един принц и господар докато пее на Бога своята свещена, целомъдрена и полезна песен. Чудесен обичай е този напев да се пее ежедневно във всички църкви по време на вечерните и то по начин, който я отличава от всички останали.

Дано нежната Божия майка да измоли за мен дух на мъдрост, полезно и пълно да изложа тази нейна песен, така че ваше височество и всички останали да могат да извлекат цялостно познание и похвален живот и така вечно да могат да пеят тази прослава (magnificat) в небето. Нека Бог да ни помага за това. Амин.

С това аз се предавам на ваше височество, смирено молейки ви със своята доброта да приемете скромните ми усилия.

Покорен свещеник на ваше благородие:

Мартин Лутер

Витенберг, 10 Март, 1521

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

1. Величае душата ми Господ

2. И зарадва се дъхът ми в Бога моят Спасител;

3. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си;
И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

4. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

5. И, през родове и родове, Неговата милост. е върху ония които Му се боят.

6. Извърши силни дела със Своята мишца;  Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

7. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

8. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

9. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.

10. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.