Прослава – 16


ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

images

Петото и шестото Божие дело

Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни.” По-горе казахме, че под хората с ниско положение се имат в предвид не тези, които са презрени и нищо по своя изглед, но тези, които желаят да се намират в такова положение, особено ако са били принудени на това заради Божието Слово или заради правдата. Така и тук под гладни не се имат в предвид тези, които търпят лишение или нямат нищо за ядене, а тези, които с готовност търпят лишение, особено ако насила са принудени от другите на това заради Бога и Неговата истина. Кой е по-нисък, по-презрян и по-нуждаещ се, дяволът и осъдените, хората, които са мъчени, гладуват или са убивани поради злите им дела или всички тези, които са ниски и в нужда противно на волята им? Все пак това не им помага, а единствено добавя към тяхното нещастие. Божията майка не говори за тях, а за тези, които са с Бога и Бог с тях и които Му вярват и Му се доверяват.

От друга страна каква пречка били техните богатства за светите отци, Авраам, Исаак и Яков? Каква пречка бил царският трон за Давид или властта за Данаил? Или високото положение и големите богатства за тези, които са ги имали или ги притежават днес ако те не поставят сърцата си в тях или не търсят своето си в тях? Соломон казва (Притчи 16:2): “Господ претегля духовете” –  т.е. Той не съди според външността, дали си богат или беден, с високо или ниско положение, а според духа и как той се държи.

Необходимо е да съществуват подобни различия между хората и положението в живота на земята и все пак сърцата не трябва нито да се прилепват към тях нито да бягат от тях – да не се прилепват към високото положение и богатството и да не бягат от бедността и от ниското положение. Така е казано и в Псалм 7 (7:9,11): “Бог изпитва сърцата и вътрешностите” – следователно Той е “праведен съдия.” Но човеците съдят по изглед, затова често грешат.

Тези дела са извършени в тайно, подобно на споменатите по-горе, така че никой не знае за тях докато не дойде краят. Богаташът не знае колко е празен и окаян всъщност докато не умре или не претърпи някаква друга загуба. Едва тогава той вижда как всичките му притежания са едно нищо, както е казано в Псалм 76:5 (Вулгата): “те заспиват своя сън (т.е. умират) и всичките богати откриват, че нямат нищо в ръката си.”

От друга страна гладните и жадните не знаят колко пълни са с добри неща докато не дойде краят. Тогава те откриват, че са истина думите на Христос (Лука 6:21): “Блажени които гладуват и жадуват понеже те ще се наситят” и утешителното обещание на Божията майка, което прочетохме: “Гладните напълни с блага.” Напълно невъзможно е за Бога да остави някой, който вярва в Него да умре гладувайки – по-скоро всички ангели биха дошли, за да го нахранят. Илия бил хранен от гарвани и живял много дни с една шепа храна, той и вдовицата от Серепта (3 Царе 17:6,15). Бог не може да изостави тези, които вярват в Него. Затова Давид казва в Псалм 37:25: “Млад бях, ето остарях, но не съм видял праведният оставен нито потомството му да проси хляб.” И отново в Псалм 224:10 (Вулгата): “Богатият търпи нужда и гладува, но тези, които чакат Господа няма да бъдат лишени от никое добро.” И св. Анна, майката на Самуил, казва в 1 Самуил 2:5: “Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват.”

Но нашето окаяно неверие всякога спира Бога да извърши такива дела в нас и нас от това да ги опитаме и да ги познаем. Ние желаем да се наситим и да имаме всичко преди да дойдат гладът и нуждата. Ние вземаме предпазни мерки срещу бъдещ глад и нужда, така че повече да не се нуждаем от Бога и Неговите дела. Що за вяра е тази, която вярва в Бога докато в същото време чувствате и знаете, че имате скрити блага, чрез които можете да си помогнете? Поради нашето неверие ние виждаме Божието Слово, истината и правдата победени и неправдата триумфираща, все пак оставаме тихи, не укоряваме, не говорим, не се противопоставяме на това, а оставяме нещата да си вървят. Защо? Ние се страхуваме, че също можем да бъдем нападнати, да обеднеем и след това да загинем от глад и завинаги да останем в ниско положение. Това означава да ценим временните блага повече от Бога и да ги поставим на Неговото място като идол.

Ако направим това ние не заслужаваме да слушаме или да разбираме това утешително Божие обещание – че Той издига хората с ниско положение, сваля силните, напълва с блага бедните и отпраща богатите празни. Ние не заслужаваме дори да достигнем до познание за Неговите дела, без което няма спасение. Заслужаваме да бъде завинаги осъдени както казва Псалм 28:5: “Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.” И то справедливо, понеже не са повярвали на обещанията Му, но са ги сметнали за един измамлив, лъжещ бог. Те не смеят да се уповават нито да действат чрез силата на Неговите думи, толкова малко зачитат те истината Му. Наистина е необходимо да направим опит и да се доверим на думите Му. Понеже Мария не казва, че Той напълва пълните и въздига тези, които са високопоставени, а: “Гладните напълни с блага и въздигна нископоставените.”

Вие наистина трябва да почувствате бедността във вашия глад и да се научите от опит какво в действителност са бедността и глада без да можете да си помогнете или някой друг да ви помогне, а единствено Бог. Така делото би било единствено Божие и невъзможно да бъде направено от някой друг. Вие не само трябва да говорите и да мислите за ниско положение, а в действителност да се намерите в такова ниско положение, без човешка помощ, така че единствен Бог да може да извърши делото. Или, ако това не се случи, вие трябва поне да пожелаете това и да не бягате от него. Ние сме християни и имаме благовестието, на което нито дявол нито човек може да устои, за да можем да достигнем до бедност и ниско положение и така Бог да може да извърши делото Си в нас.

Помислете сами и ще видите, че ако Бог ви беше напълнил преди да сте огладнели или ако ви беше издигнал преди да сте се намерили в ниско положение Той наистина трябва да се смали до положението на магьосник и фокусник. Той не би могъл да изпълни това, което е обещал и всичките Му дела биха били просто шеги. Но както е писано в Псалм 111:7: “Думите Му са верни истинни.” И дори ако Той извършеше делата Си веднага щом усетехте първите признаци на нужда или нископоставеност или ако ви помагаше в някаква малка нужда подобно дело би било недостойно за Неговата божествена сила и величие както казва Псалм 111:2 (Вулгата): “Велики са делата Господни: виждани от всички според волята Му.”

Нека да предположим обратният случай. Ако Той свали богатите и високопоставените преди те да са станали богати или високопоставени какво би било това? Те трябва първо да се издигнат на едно толкова високо място и да придобият толкова големи богатства, че самите те и всеки друг да мислят, че никой не би могъл да ги свали, никой не може да ги спре и че те са станали толкова сигурни в себе и казват, както пише Исая за тях и за Вавилон (Исая 47:8-9): “Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, – И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.” Тогава единствено Бог може да извърши това дело в тях. Така Той оставил фараонът толкова да се издигне срещу децата на Израел и да ги потиска. Самият Той казва (Изход 9:16): “нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.” Библията е пълна с подобни примери и тя не учи нищо друго освен Божиите дела и думи и отхвърля делата и думите на човеците. Ето, колко голямо утеха е това и че Той не само им дава това или онова, но ги напълва и изцяло ги задоволява.

Мария освен това казва: “с блага.” Това означава да се каже: това задоволяване е безвредно, цялостно и спасително, полезно за тялото, душата и за всичките им сили. Но то също така показва, че преди да бъдат напълнени гладните са били лишени от всички блага и пълни с всякакви нужди. Понеже, както казахме по-горе, богатствата тук включват всякакви временни блага за задоволяване на телесните нужди поради, което душата също се радва. Но глада тук означава липса не само на храна, но и на всякакви временни блага. Понеже човек може да е лишен от всичко останало, но не и от храна, така че почти всички блага съществуват за снабдяването му с храна, без която никой човек не може да живее, дори ако е в състояние да живее без дрехи, къща, пари, собственост и приятели. Затова Писанието тук обозначава временните нужди споменавайки тази част от тях, чиято нужда и употреба са най-важни и без която не можем да направим нищо. Така то също така нарича скъперниците и тези, които завиждат за временните блага “служители на корема” (Римляни 16:18) и Павел нарича коремът техен бог (Филипяни 3:19).

Как може човек да бъде по-силно и удобно накаран да пожелае да понесе глад и бедност, отколкото чрез тези чудесни думи на Божията майка – че Бог ще напълни всички гладни с блага? Който не бъде докоснат от тези думи и от такава слава на бедността със сигурност е лишен от вяра и е истински езичник. От друга страна как някой може да изрече по-ужасяващо осъждение срещу богатите или по-страшно да ужаси богатите отколкото ако каже, че Бог ще ги отпрати празни? О, колко велики и изобилни са Божите дела на напълване и отпращане празни! Колко напълно напразна е тук помощта или съвета на всяко творение!

 Един човек се плаши когато разбере, че баща му го е лишил от наследство или че е изпаднал в немилост пред господаря си. Все пак богатите и тези с високо положение не се боят когато чуват, че Бог ги е лишил от наследство и не само липил, но заплашва да накаже, да смири и да ги отпрати празни! От друга страна има голяма радост когато нечий баща е добър и нечий господар щедър и мнозина толкова държат на тези неща, че са готови да дадат живота и собствеността си за тях. Тук ние имаме такова обещание от Бога и такова голяма утешение. И все пак ние нито го използваме, нито му се наслаждаме, нито благодарим на Бога за него нито се радваме! О, окаяно неверие! Силно и твърдо като камък, което не усеща тези неща!

Нека това да е достатъчно за шестте Божии дела.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.