Прослава – 12

ПРОСЛАВА (MAGNIFICAT)

от Мартин Лутер

„И милостта Му върху тия, които Му се боят от род в род.” Ние трябва да привикнем към духовната употреба на думата “поколения”, която, както казахме по-горе, показва последователността на тези родени според реда на природата, един човек произлизащ от друг. Затова немската дума Gechlechter не е добър превод, макар аз да не зная по-добра. Понеже под Gechlechter ние разбираме семейства или кръвни връзки. Но тук думата означава естествено наследяване от баща към син и внук като всеки следващ член бива наричан поколение, така че следното съвсем не би било лош превод: „и милостта Му пребъдва до децата на децата на тези, които Му се боят.”

Това е много обичаен израз в светото Писание и има своя произход в Божиите думи изречени в първата заповед изговрена на планината Синай на Мойсей и на людете: „да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.” (Изход 20:5-6).

След като пяла за себе си и за благата, които получила от Бога и след като изказала своята хвала, сега Мария изброява всички Божии дела, които Той е извършил като цяло за всички хора и пее хваление и заради тях учейки ни да разбираме правилно делото, метода, природата и волята на Бога. Мнозина фислофи и хора с големи способности също са се опитвали да разберат Божията природа. Те са писали много за Него, един по този начин друг по различен и все пак всички са били слепи в своята задача и им е липсвало прозрение. И наистина това е най-великото нещо на небето и земята, да познаваш Бога правилно, стига то да бъде дадено на някого. Това ни учи тук Божията майка по един тайнствен начин, стига някой да разбере нейното значение, макар че тя учи на същото и по-горе чрез собствената си опитност.

Как може някой да познава Бога освен чрез делата, които са Му най-свойствени? Този, който разбере делата Му правилно не може да не познава Неговата природа и воля, Неговото сърце и ум. Затова разбирането на Неговите дела е едно изкуство и то трябва да бъде научено. И за да можем да го научим в следващите 4 стиха Мария изброява 6 Божии дела извършени сред различни класи и хора. Тя разделя всичките дела на 2 части и приписва на всяка страна 3 дела и 3 вида хора, така че всяка има своята пълна противоположност в другата. Тя описва Божиите дела във всяка от тези две части, описвайки Го възможно най-добрият начин.

Това деление е добре замислено и произлиза от други библейски пасажи. Например Бог казва в Еремия 9:23-24: „Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си; Но който се хвали нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене.” Това е един благороден текст, който е в пълно съгласие с химна на Божията майка. Тук ние виждаме, че Той също разделя всичко, което се намира в света на 3 части – мъдрост, сила и богатство и принизява всичките като казва, че никой не трябва да се гордее с тези неща, понеже никой няма да Го намери в тях нито Той ще се наслаждава в тях. Срещу тях Той поставя 3 други неща – дълготърпение, съд и правда. “В тези неща,” казва Той, “Аз мога да бъда намерен; да, Аз ги върша, и съм близо до тях. Аз не ги върша в небето, но на земята, където човек може да Ме немери. Който Ме разбира може добре да се гордее и да уповава на Мен. Дори да не е велик, а да е малък, Аз ще отсъдя в негова полза, за да го избавя. Дори да не е богат, а да е беден и нуждаещ се той ще получи Моята правда.”

В мъдростта Той включва всички духови притежания и дарове, чрез които един човек може да получи известност, слава и добро име, както показват следващите стихове. Такива дарове са интелекта, разума, остроумието, знанието, благочестието, добродетелта, богоугдния живот, накратко, всичко в душата, което хората наричат божествено и духовно, всички велики и високи дарове, и все пак нито един от тях не е Бог.

Под сила Той включва всяка власт, благородство, приятели, висока позиция и чест, без значение дали принадлежи на светските или на духовните блага и хора (макар в Писанието да няма духовна власт и сила, а единствено слуги и подчинени), заедно с всички права, свободи и привилегии принадлежащи към същото.

Под богатства се разбират доброто здраве, красотата, удоволствието, силата и всяко външно добро принадлежащо на тялото.

Противни на тези трите са бедните по дух, подтиснатите и тези, които не притежават необоходимото за живота.

Нека сега да разгледаме тези шест дела по ред.