На орлови крила


НА ОРЛОВИ КРИЛА

Исая 55:8-13; Римляни 8:1-11; Матей 13:1-23

Проповед в Calvary St George, Gramercy Park, New York

10 Юли 2011

по повод празнуването на 400 годишнина от библията King James

от Н Т Райт

images “Видяхте,” казва Бог на евреите, “що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ.” Един от най-великите призиви, който някога е изричан. Един призив, който носи в себе си всички останали призвания. Божият призив Израел да бъде Негов специален народ заради света е вкоренен в Неговият призив към Авраам да бъде този, чрез когото всички народи на земята ще се благославят. И този ключов малък пасаж в Изход 19:4-6, който аз, разбира се, прочетох от версията King James, не само дава мотото на нашият празник тази седмица, “на орлови криле”, но също така показва и тънкият и могъщ начин, по който Богът Създател е избрал да действа в Своя свят. Ние не само празнуваме тази велика годишнина – заедно с всички, които днес се покланят на Бога без значение дали тази сутрин вие сте знаели или не, че отивате на едно забележително тържество – ние също така размишляваме над странната истина за това как Бог действа в света не само за, но чрез Своите хора и чрез Своите хора не сляпо и без те да съзнават, но просветлени чрез Неговото слово в своето разбиране и воля. Бог не е извел евреите от Египет единствено заради самите тях, макар освобождаването на робите наистина да е една от големите радости за Бога. Той ги е освободил за да могат те да бъдат Негови люде, чрез които Той да освободи света, да го освободи да се покланя на Бога, да го освободи да бъде напълно и истински човечен. И средството, чрез което Той прави това е Неговото слово действащо в тях: “ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, наистина ще бъдете Мое притежание и царско свешенство.” Божието слово действащо в изкупените Божии хора, за да ги екипира в изпълнение на Божията мисия. Това е последователността в Изход, в Исая, в Новия Завет, в делото и учението на Самият Исус. Словото действа в хората, за да ги изпрати на мисия

Тогава нашата задача тази сутрин не е да гледаме назад празнувайки и благодарейки, като че ли Израел е трябвало единствено да благодари за своето избавление от Египет. Нашата задача е отново да разберем какво Бог желае да извърши  чрез Своето слово днес и утре, в Своите люде днес и утре, за да започне една днешна и утрешна мисия. Това, което Бог славно е извършил чрез Писанията, особено чрез библията King James в и отвъд англоговорящия свят през последните 400 години, Бог желае да извърши чрез Своето слово, чрез Своите хора, чрез вас и мен, в странния нов свят, който с разкрива пред нас през тази благодатна 2011 година. И това е причината поради която, макар тази сутрин да мога щастливо да прекарам времето си припомняйки си миналата слава, аз вярвам, че ние трябва да я съберем във формата на едно припомняне и призив. Тези от нас, които са били издигани на орлови криле чрез вкусването на Божията благодат и любов в Исус Христос и чрез Писанията, които свидетелствуват за Него и са намерили пътя си към нашите сърца и умове трябва да се запитат: каква е задачата, която сега лежи пред нас и каква роля играят Писанията в тази задача?

Има множество причини, поради които аз гледам на тази сутрин като на една привилегия и провидение. За мен е заплаха както и предизвикателство да мога да споделям това празнуване, дори да оставим настрана, че участвам в най-централната задача – да отворя Писанието по време на поклонение. Но има една специална заплаха и предизвикателство в това, че текстовете, които прочетохме тази сутрин бяха от Исая 55 и Метей 13.

Наскоро в едно радиопредаване бях попитан ако ми предоставят оркестър кое музикално изпълнение бих желал той да изпълни. Труден въпрос, но аз посочих петата симфония на Сибелиус, не на последно място заради уникалният й край с 6 удара, в които всичко, което се е случило до този момент е събрано и празнувано. И днешният пасаж от Исая 55 съдържа нещо от това качество, една песен на триумф, която изригва не само от Божиите хора, но от цялото творение. Това е кулминацията на симфонията, която ние наричаме Исая 40-55: едно завършено произведение на велика поезия с толкова спиращо дъха качество, че, ако беше изгубено завинаги и след това открито от някой щастлив археолог, то би било приветствано навсякъде по света както едно от великите произведения на всички времена.

Исая 40-55 разглежда великият призив, който виждаме в Изход 19 на едни хора, които са забравили не само своето призвание, но и своята идентичност и надежда. (И нека да кажа, че макар тази сутрин моята задача е да очертая голямата картина с широки щрихи  аз не съм забравил, и Исая не желае ние да забравяме, че неговото послание е изключително актуално за всеки един от нас тук днес, които откриваме, че сме толкова объркани от обратите на живота, че също така намираме за трудно да си спомним своят призив, своята идентичност и своята надежда. Това е начинът, по който работи Писанието: картината е широка колкото света, но всеки един детайл, всеки един скърбящ и объркан човек, има огромно значение в нея.).

Исая 40-55 е формирана от едно удивително обещание не само за изкуплението на Израел, но и за Божието обновление на целия сътворен ред. Тези добра вест за Божието избавление за Израел е обявена със забележителните думи: “Утешавайте, утешавайте людете Ми.” Но посланието не е просто на утешение, то е едно послание, че Самият Бог се завръща, за да обнови не само съдбата на Своите хора, но и на самото творение. Планините ще се снишат и долините ще се издигнат, за да направят път за завръщащият се Бог. “Тревата вехне, цветът и повяхва, но словото на нашия Бог пребъдва довека.”

Как, с други думи, Бог ще обнови не само Своите люде, но също така и цялото творение? Исая отговаря: чрез Своето слово. Това е началната поема. След това, в самият край на текста, който прочетохме, ние откриваме тази тема развита и прославена: “Защото както слиза дъждът и снегът от небето, И не се връща там, Но пои земята И я прави да произрастява и да напъпва, Та дава семе на сеяча и хляб на гладния о Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в онова, за което го изпращам.”

Ето я: суверенната цел на Бога осъществена чрез Неговото слово, словото, което върши своето дело, словото, чрез което Бог действа не само върху света, като че ли някак си отвън, но и в света, подобно на дъжд и сняг напояващи земята. И резултатът не е нищо по-малко от обновяването на цялото творение с похабяващите тръни и бодили, както Едем в Битие 3 и Божието лозе в Исая 5, заменени с прекрасни дървета и храсти. “Защото ще излезете с радост, И ще бъдете изведени с мир; Планините и хълмовете ще запеят пред вас радостно, И всичките полски дървета ще изпляскат с ръце Вместо драка ще израсте елха, Вместо трън ще израсте мирта; И това ще бъде на Господа за име, За вечно знамение, което няма да се изличи.

Това е голямото видение на това, което Бог ще извърши чрез Своето слово: нищо по-малко от новото творение. Оттук само една крачка ни дели от Римляни 8, от освобождението на цялото творение от робството на тлението, за да сподели славната свобода на Божиите чада.

И така, как в действителност действа Божието могъщо слово в осъществяването на новото творение? Кои са ключовите действия между тези два удивителни края на книгата? Това е предмет на една цяла серия проповеди, но нека просто да представя пред вас маркерите. Първо, посланието на Исая е за Божието царство: Бог става цар по един нов начин над земните царства. Бог ще свали гордите и силни езически царства освобождавайки Своите люде от ръцете им и творението Си от покварата им. Тази тема достига своята кулминация в Исая 52. Но, второ, посланието на Исая е за Божият служител: странната царска, но страдаща фигура, която ще понесе техните скърби и ще се натовари със болестите им, ставайки при това толкова обезобразена, че никой не може да повярва, че това е Божията ръка, Самият Бог действащ лично, за да вземе тежестта на световните злини вурху Себе Си и по този начин да ги обезсили. Тази тема достига своята кулминация в Исая 53. Но, трето, ако Бог поставя Своето царство чрез действието на Своя служител Неговите хора не са просто пасивни приемници на добрите вести. Не това е начинът, по който действа Бог. Самите Божии хора са хванати от Неговото слово, промени от Неговото слово, издигнати и облагородени чрез Неговото слово, така че да могат да бъдат людете на Божият нов завет. Това достига до своята велика кулминация в Исая 54. И тогава, когато всякакви хора са приканени да дойдат и да споделят този необикновен нов живот, последното видение се разкрива пред нас в Исая 55. Божието ново творение. Божието царство. Божият служител. Божият  нов завет. Божието ново творение. Казах ви, това е една необикновена поема.

Скрита зад всичко това и приковаваща нашето внимание тази сутрин е темата за Божието слово. Словото, именно понеже е слово, а не просто един меч или чук, върши своето дело чрез, а не независимо от живота, умовете, въображенията и разбирането на Божиите хора. ”Търсете Господа,” казва пророкът “докато може да се намери.” “Върнете се при Господа и Той ще покаже милост понеже Моите  мисли не са като вашите мисли нито Моите пътища като вашите пътища.” Обещанието за ново сътворение на света е част от поканата към всички хора навсякъде, към вас и мен тази сутрин, да дойдем отново при трона на благодатта, да се отвърнем от греха и несправедливостта и да чуем Божието свежо и освежаващо слово, така че да можем да участваме в празника на новото творение, така че да можем да бъдем люде на кедрите и на миртата, а не на тръните и бодилите.

Както винаги в Писанието изобилните богатства на Божиите космически цели съвършено съвпадат с интимността на Божията грижа за всеки от Неговите люде. И това е причината в края на великата начална глава на поемата да откриваме обещанието от Изхода изказано по един нов начин. Хората, които Бог е носел на орлови криле сега са поканени сами да полетят. “Тези, които чакат Господа ще подновяват силата си: ще се издигат с крила като орли; ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.” Това не е просто едно обещание, което откриваме в Писанията, това е обещанието, което се изпълнява чрез Писанието докато Божиите хора размишляват над него, молят се с него и се учат на търпение докато чакат неговото изпълнение. Божието слово, действащо в Божиите хора, за да ги екипира за Божията мисия.

Но, разбира се, нещата не спират дотук. Прочитът не може да покрие всичко наведнъж и ние също толкова добре бихме могли тази сутрин да се придвижим към евангелието на Йоан, евангелието, което ранните отци са символизирали чрез могъщият орел, заедно с ангелът на Метей, лъвът на Марк и волът на Лука. В евангелието на Йоан ние откриваме словото станало плът като Божият служител, откриващо Божията слава, така че чрез смъртта и възкресението Той да може да постави началото на Божията мисия, възкресението на цялото творение. Темите на Исая се събират заедно в неповторимото видение на Самият Исус и докато се движим напред назад в тях ние наистина сме глухи ако не чуваме бавното, могъщо размахване на огромните криле, Божият орел носещ ни от робството към свободата и след това учещ ни сами да летим.

Но прочитът ни води на едно друго място, което е също толкова важно: към думите на Исус за идването на божието царство на земята така както е на небето, едно обявление, което приема формата на тези странни думи-и-действия, които ние наричаме притчи. Исая обещава, че Божието слово ще действа подобно на дъжд и сняг, даващ семе на сеяча и хляб на гладния. Сега тук е въплътеното Слово обявяващо, че това време е дошло и обясняващо странните Божии мисли и пътища като разказва истории за един сеяч, който излиза да сее.

Сеенето на ново семе е един от великите пророчески образи за това какво ще се случи когато Бог разкрие Своята сила след дългите години на плен. Самият образ ни напомня, че Божията цел за спасение не е просто да спаси хората от света, но да ги спаси за този свят, да ги направи Свое царско свещенство, хора, чрез които Той ще избави самото творение от покварата и смъртта. Веднъж разбрали обещанието за Божието царство в Стария Завет не трябва да се изненадваме, че Исус избира да го изяви като разказва истории за сеячи и семена.

Но историите са също толкова предупреждения колкото и обещания. Израел не трябва да смята, че когато Бог действа, всичко, което неговите люде трябва да направят е да седнат удобно и да се наслаждават на гледката. Бог наистина установява Своето царство. Но Той прави това по драматично неочакван начин, един начин пълен със съд както и с милост, един начин, който ще бъде за падане и ставане на мнозина в Израел, един начин, който ще доведе Неговото въплътено слово до срамна смърт. Никой не може да разчита единствено на наследството от отците. Именно понеже те са били жадни за посланието, или са се радвали когато за първи път са го чували, не означава, че всичко е наред. Много жито ще бъде изкълвано от птиците, не вече от спасяващият орел, а от дивите унищожители, или ще остане без корен на каменистата земя, или ще бъде заглушено от тръните (ето ги отново тръните, както е Битие 3 и в Исая 55). Няма да бъде дадена евтина благодат. И ние, които празнуваме наследството на нашите предци на един от най-великите преводи на Библията на всички времена сме предупредени, дори сега, да се уверим, че нашият празник не е подобен на тези, които приемат словото с радост, но нямат корен или като тези, които чуват, но позволяват на други неща да го заглушат и да му попречат да извърши новото си дело сред нас. Наистина, както сигурен съм всички сме наясно, винаги съществува риск когато празнуваме Божиите благодатни дарове към нас в миналото да забравим, че хората, които са ни дали тези дарове са били именно тези, които не са били традиционалисти, а новатори, хората като Уилям Тиндейл, които са дали живота си, за да извършат невъзможното, които са презрели култура и традиция, за да предадат посланието, така както и учените и посветени хора работили върху King James, за да създадат една версия, която да притежава силата да премине през бурите на 17 век и да се утвърди като богословски и литературен гръбнак на американското като и на английското общество.

Предизвикателството на притчата за сеяча е фокусирана върху една дума, словото, което обяснява какво липсва на първите 3 почви и какво е налично в четвъртата, плодоносната. ”Когато някой чуе словото на царството,” казва Исус “и не го разбере, идва злият и грабва посятото от сърцето му.” И тогава, накрая, някои “приемат словото на добра земя тези, които го чуват, и го разбират, и дават плод стократен, шестесеткратен и тридесеткратен.” Словото, именно понеже е слово, не действа като заобикаля човешкото разбиране, а като го оживява. Ако Божието слово трябва да предизвика Божията мисия то трябва и ще направи това чрез разбирането на Божиите хора.

Това,  разбира се, е причината проектът за превод на Библията да може и трябва да продължи и да бъде добавен към по-големият проект за изясняване и поучение върху Библията, така че едно ново поколение и една нова култура да могат да  пораснат в зрялост, да могат сами на свой ред да бъдат носени на орлови криле и, чрез търпение и смирено очакване на Господа, да се издигат с криле като орли, да тичат и да не се уморяват, да ходят и да не отслабват. Част от смирението, което се изисква от служителят на словото е това, че никой от нас не може да предвиди как словото ще извърши това дело. Божиите мисли остават различни от нашите мисли.

Това е причината върховната задача да е винаги да превеждаме, възможно най-вярно, днес и утре, във всяка култура и субкултура. Ние не смеем да подставим словото в собствените си категории или схеми, като че ли вече притежаваме орлови криле на наше разположение. Ние пък предполагаме, че дотогава докато имаме това, което Бог ни е дал за вчерашния свят и църква ние нямаме нужда да се молим за нов хляб за утре. Нито самият Тиндейл, нито хората на king James са можели да си представят или да предскажат ефектът, който ще донесе тяхното дело, включително и ефектът на предизвикване и поправка на някои от така обичаните от тях богословски и политически убеждения. Но понеже са се занимавали с езици те са знаели, че езикът се променя с течение на времето, че думите се изменят и осъвременяват и че не остават вечно едни и същи. Това е причината всяко едно поколение библейски учени, преводачи и проповедници да се нуждае да бъде екипирано наново с тази странна, но библейска комбинация от разбиране и смирение, всъщност с едно смирение родено точно от разбирането, понеже едно от основните неща, които ние разбираме е Божият суверинитет и че съществува огромна бездна между Неговите и нашите пътища.

За тази комбинация ние трябва да се молим днес докато гледаме напред за други 4 или 40 или 400 години в Божията цел и предаваме себе си да бъдем хората, които, понесени отново на орлови криле и доведени до Него, сега ще се покоряват на Неговият глас, ще пазят завета Му и ще станат, в и за утрешният свят, едно царско свещенство, един свят народ. И – нека да го кажем още веднъж, както правят Исая и Исус – в тази голяма, глобална, космическа цел, конкретните грижи, които тежат във вашето и моето сърце тази сутрин не са отхвърлени настрана като маловажни. Преди Исая да покаже великата картина на Божието суверенно величие той се спира и казва, че “Той ще води стадото си като овчар; ще носи агнетата на ръце и ще ги държи в пазвата си и с кротост ще води младите.” Завършекът на глава 55 за словото носещо новото творение наистина рисува една голяма картина, но ето какво ни води към нея: “О, вие, което сте жадни, елате при водите.” По някакъв начин ние, които служим на словото, за да можем да служим на нашият Бог избавител и на Неговият възкръснал Син Исус, трябва винаги да държим заедно едно видение голямо колкото творението и един пастирки фокус толкова остър колкото е нуждата на човека до нас. Това също е част от нашият призив да бъдем средствата, един за друг, да донесем едно смирено разбиране, чрез което словото още веднъж ще даде тридесет, шестдесет и стократен плод, да направим способно Божието слово да извърши своето дело сред и в Божиите хора, за да може да екипира и насочва Божията мисия, така че тези, които чакат Господа да обновяват силата си, да се издигат с крила като орлите, да тичат и да не се уморяват, да ходят и да не отслабват.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.