За политическата безнадеждност и християнската надежда – някои уточнения


Bulgarian anti-graft protests want Borissov's government out - Reuters

Днес забелязах, че моята статия „За политическата безнадеждност и християнската надежда“ качена на сайта на вестник „Зорница“ е препечатана и коментирана на някои други места в мрежата (по съвсем смислен и културен начин, за което съм благодарен).

Част от коментарите обръщат внимание, че терминът „Божието царство,“ който използвам не е дефиниран достатъчно прецизно. Трябва да призная, че това е вярно – отчасти заради краткия обем, който се опитвах да запазя. Моето виждане е, че Божието царство е едновременно настояща и бъдеща реалност, началото на която е поставена с идването на Исус Христос, но чиято пълнота все още отстои в бъдещето при Неговото второ завръщане. По-подробно разбирането ми може да се прочете в един стар текст от 2015 г. (Благовестието на царството), зад който все още стоя.

В този смисъл предположението, че аз виждам Божието царство като единствено бъдеща реалност не е вярно. Както и това, че написаното издава премилениални убеждения – всъщност есхатологичните ми убеждения са амилениални, макар че съвсем умишлено се опитах да сне ги подчертавам в текста. Казано простичко, моето убеждение е, че до завръщането на Христос ще има много неща в този свят, които трябва да се коригират и същевременно, че християните (и нехристияните) реално могат да постигнат подобрение в историята. Но аз не съм убеден в постоянния прогрес и смятам, че до самия край ще има неща, които ще ни разочароват.

Последно (и пряко свързано с горното), аз не виждам настоящото изражение на Божието царство единствено като вътрешна духовна реалност в сърцето на християните. За мен то може и трябва да има външно изражение. Повече за това отново съм писал преди години и няма нужда да го повтарям.

 

Бог и пандемията – 7


от Н Т Райт

1Стенещото творение

Всичко това ни довежда до един от най-важните текстове в цялото ни търсене на разбиране как както последователи на Исус трябва да гледаме на въпросът за коронавируса. Заставаме в удивление пред най-великата глава на най-великото павлово послание: Римляни 8.

Хората, които познават написаното от Павел знаят, че Римляни 8 е изпълнена с вяра, надежда и любов. Тя започва с едно велико заявление, че „няма осъждение за тези, които са в Месията Исус,” обяснявайки, че Бог е „осъдил греха” в смъртта на Христос и е дал на Неговия народ Духът като гаранция за тяхното възкресение от мъртвите. Тя завършва с велик вик на радост:

Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.”(Римляни 8:37-39). Има още

Децата са благословение, не бреме – 7


A1sIsE0zrzLКолкото и да бях уплашен от това да имам деца „прекалено рано” и колкото и да се страхувах да ги имам „прекалено късно” чрез всичко това Бог подготви Мария и мен да чуем от лекаря, че основавайки на това, което казва ултразвукът, той смята, че детето, което очакваме може да има синдром на Даун. До това време Бог ни беше направил способни да имаме мир с това, да бъдем готови да понесем каквито и жертви да са необходими, да се радваме в този нов живот. Когато лекарят ни каза това ние се спогледахме и знаехме, че това дете ще бъде подарък. Неговата стойност не можеше да се мери с това, което този свят смята, за „сила”  или „успех,” а с факта, че то е създадено по божия образ. Ние се молихме да можем чрез нашия син да виждаме по-добре, да споделяме по-добре, свидетелството, което бяхме приели от един Христос, Който беше разпънат в слабост и въпреки това живее чрез божията сила. Има още

Децата са благословение, не бреме – 6


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLБъдещето, което децата носят е радост, но също така и жертва, жертва, но и радост. Това е парадоксът на съвременното родителство, което един журналист нарече „изцяло радост без забавление” твърдейки, че променящите се роли на бащата, майката и децата означават, че децата често пренареждат живота на своите родители по фундаментални начини, от техните бракове и призвания до навиците и хобитата им, и дори тяхното разбиране за самите себе си. Това е вярно и макар че може да се подчертава в съвременното характерно едва ли е уникално само за него. Вижте библейското свидетелство за най-голямото задоволство, което едно дете може да донесе на своя родител в Притчи или за дъното на агонията в, да кажем, скръбта на Давид за неговия син Авесалом. Голяма част от това се дължи на факта, че докато се грижим като родители за децата си ние просто не сме в състояние да видим какво ще ни донесе бъдещето. Има още

Бог и пандемията – 6


от Н Т райт

1Нищо от това не означава, че няма уроци, които трябва да бъдат научени. Всъщност всичко сочи към въпросите, които малко по-късно ще трябва да задаваме в един по-глобален мащаб. Първо обаче трябва да преминем през пътуванията и писмата на Павел. Споменах мимоходом, че когато се обръща към една ситуация в Коринт, която представлява някаква социална криза – вероятно друг глад – той не казва на коринтяните да открият какъв грях те самите или някой друг е извършил. Той им казва, като един вид разумна мъдрост, че точно сега е по-добре да почакат, да се вгледат внимателно в кризата, вместо да правят значими промени в живота си. Това се намира в 1 Коринтяни 7: текстът е спорен, но аз смятам, че това е неговото значение. Да, криза има, но не, няма нужда да се страхувате. Просто бъдете мъдри в нещата, които правите или не правите докато тя преминава. Има още

Бог и пандемията – 6


от Н Т Райт

14. Четейки Новия завет

Новия завет постоянно се обръща назад, както повече или по-малко правят всички еврейски писания, към великите основополагащи събития на Пасхата, времето когато Бог избавил Израел от египетското робство. Самият Исус направил Пасхата централна за Своето дело прогласяващо царството и за призванието Си към кръста. Поради тази причина Той избрал да отиде в Ерусалим по време на Пасхата, за да може да изтълкува предварително смъртта Си и дал на учениците Си едно ядене, което едновременно принадлежи към самата Пасха и сочи напред към това, което Той щял да извърши на следващия ден. Има още

Нова платформа за богословско обучение


от Радостин Марчев

Екранна снимка (3)IVP в партньорство с Missio Alliance, Northern Seminary и др. Откриват нова платформа за видео богословско обучение. В нея водещи християнски преподаватели ще представят курсове. Идеята е по този начин да се създава все по-растяща база данни. Австралийския евангелски богослов Майкъл Бърд например току що обяви на сайта си, че му предстои да запише курс върху Павел.

Платформата ще работи на принципа на Netflix – чрез абонамент получаваш достъп до цялата база данни, която можеш да ползваш на компютър, таблет, телефон или телевизор.
В момента месечният абонамент е 19,99 $ ако се заплаща месечно или 14,99 ако се плати за цяла година. Предлагат се и групови цени.
Разбира се, целия масив е на английски език.
Все още не съм имал възможност да прегледам съдържанието, но подобен проект има потенциала да се превърне в полезно пособие, за студенти, църкви и семинарии.

Повече информация за платформата и курсовете, които предлага можете да видите на нейния сайт https://seminarynow.com/?rfsn=4460406.3ed84c

Децата са благословение, не бреме – 5


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLДецата илюстрират царството и по друг начин. Царството е божието владичество в бъдещето проникващо в настоящето посредством кръстното владичество на Исус. По подобен начин децата представят бъдещето и това е едно благословение от Бога. Понякога чувам християни или други хора да се чудят дали изобщо могат да имат деца понеже „Не искам те да израснат в свят като нашия”. Аз дори познавах една млада двойка християни, която мислеше да се стерилизира преди брака, за да не раждат деца в този свят на културен упадък, екологична катастрофа или ядрена война. Повечето хора не са толкова крайни, но страховете, които изпитваме за децата си са свързани със същата причина както и надеждата ни за тях: ние не можем да видим бъдещето, в което те ще живеят. Не искаме да влязат в един свят, в който ще страдат. Това е – нека да се изразя колкото е възможно по-дипломатично – глупост. Ние сме хора на кръста. Исус от самото начало ни казва, че времената, пред които ще се изправим – без значение кога или какви ще са те – ще са изпълнени с изпитания и скърби, но също така и с присъствието на Духа на Самият Христос (Матей 28:20). Има още

Един втори Константин: противоречиви оценки за „покръстването на българите”


Покръстване на България – Уикипедия

от Радостин Марчев

Въведение

През 313 г. император Константин обнародва известният Милански едикт, който мнозина историци приемат за решителна стъпка, която скоро направила християнството не само призната, но и доминираща и официална вяра на Римската империя.[1] За епископът от 4 век Евсевий Кесарийски това било дело на провидението водещо към златна християнска епоха.[2] Мнозина други споделяли това виждане и днес Константин е почитан като светец както от Католичската така и от Православната църкви, а паметта му се чества на 21 Май.[3] Фактите и историята обаче са доста по-сложни. Личните християнски убеждения на Константин не са съвсем ясни, а животът му е изпълнен с тъмни краски. Още по-значимо е, че според мнозина неговата политика поставила църквата на един път пълен с изкушенията на светската власт и богатство, по който тя скоро изгубила своята чистота, посвещение и пророчески глас. Както казва А. Едуард Сиекински:

„За мнозина той остава „противоречив знак” (Лука 2:34), чийто живот и наследство генерират разгорещен спор….Наследството на Константин има и мрачна страна, която често е пренебрегвана от неговите християнски агиографи. Съвременните историци например са готови да посочат неговото предателство спрямо съ-управляващия император и негов зет Лициний, убийството на собствената му съпруга и син и преследването на несъгласните с новия ред. Някои продължават да поставят под съмнение  т. нар. пример за християнски император….Без да утвърждаваме или отхвърляме някое от тези виждания…животът на Константин със сигурност може да бъде виждан по множество различни начини предлагайки на историците, богословите и класиците богат материал, с който те да дискутират противоречивото му наследство”.[4] Има още

In memoriam -Джеймс Пакър


J. I. Packer, ‘Knowing God’ Author, Dies at 93

На 17 юли 2020  на 93 годишна възраст почина големият евангелски богослов Джеймс Инел Пакър.

Пакър е роден 22 юли 1926 г. в малко селце близо до Глочестър в номинално англиканско семейство. Най-значимото му детско преживяване се случва на 7 годишна възраст когато гонен от училищен побойник излиза на оживен път и е ударен от камион превозващ хляб. Случката го праща в болница и белязва лицето му за цял живот. Има още

Неспокойна вяра


Restless Faith: Mouw: 9781587433924: Amazon.com: BooksВинаги съм харесвал Ричард Моу. Според мен той е един от най-интелигентните съвременни християнски гласове. Новата му книга не прави изключение.Restless faith е сборник с естета свързани с по-голямата тема за същността понятието евангелско християнство, към което авторът се определя.

Оттук нататък започва интересната част. Има още

Децата са благословение, не бреме – 4


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLБез значение колко силни или влиятелни смятаме, че можем да сме, снимките от детската ни градина могат да ни покажат обратното. Когато видим как сме изглеждали като малко момче или момиче веднага можем да почувстваме всички страхове и несигурност от онова време. Ако сме честни ще признаем също, че сме  много начини все още сне същата личност, все още пазещи се да не бъдем наранени. Това усещане за уязвимост ни оставя с противоречиви чувства за нас самите и по този начин за децата, които ни напомнят откъде сме започнали и къде трябва да завършим. От една страна именно уязвимостта е причината, поради която някои хора обичат бебетата без значение дали хора или животни. Може да се възхищаваме на тъгъра, който обикаля напред-назад в клетка в зоопарка, но едно малко тигърче ще събере тълпа поради съвсем други причини, при което обикновено няколко човека ще извикат „Колко е сладко!” Поради същата причина рекламите ще използват снимки на бебета и малки деца за сцени, в които никога не биха си и помислели да покажат възрастни хора. Бебетата не са заплашителни. Те не могат да ни наранят, поне не по този начин. Но, иронично, същата тази уязвимост прави децата и толкова плашещи. Те не могат да ни наранят физически, но самите те могат да бъдат наранени от нас. И ние знаем, че рано или късно, те могат да разбият сърцата ни. Има още

Църква, пандемия и технологии – в търсене на новата нормалност


Investment in technology key for Turkey's transformation - Latest News

от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница“ (Юли, 2020)

Живота в условия на пандемия постави църквата в нова, непозната за нея ситуация. И тъй като никой от нашето поколение не е преминавал през подобно нещо се наложи да се ориентираме и експериментираме в движение, откривайки адекватни начини да живеем живот угоден на Христос. Има още

Бог и пандемията – 5


от Н. Т. Райт

1Когато говорим за идващото божие царство и за това, че то вече е започнало чрез делото на Исус може би си заслужава да си припомним какво в действителност означава това. През последните няколкостотин години между християните се е разпространявала толкова много погрешна информация, че понякога не е лесно да поправим нещата. Когато говори за „божието царство” или за окончателното божие бъдеще от какъвто и да е ъгъл, Новият завет казва, че това не е въпрос свързан с отиване на спасените души в небето и изоставяне на земята. Обяснил съм това подробно в моята книга „Изненадан от надеждата” (2007) и то има значителна връзка с това, за което говорим сега. Има още

Бог и пандемията – 4


от Н Т Райт

Самият Исус е крайното „знамение”

1Видяхме как евангелията представят Исус като идващ в момент на значим преход. Той събира в Себе Си цялата древна пророческа традиция и отново изказва нейното послание като едно последно предупреждение за Ерусалим и обитателите му. Обърнете се сега, следвайте божия път на мира вместо лудите си мечти за въоръжен метеж против Рим. Ако не го направите ще ви сполети бедствие. Това вероятно става най-ясно в Лука 19 където Исус язди на магаре към Ерусалим – плачещ, оплакващ разрушението, което идва върху града понеже жителите му отказват да последват пътя на мира. Има още

Бог и пандемията – 3


от Н Т Райт

13. Исус и евангелията

Една от най-великите думи в Новия завет е СЕГА. Тогава беше така, но сега е различно. Но сега, казва ап. Павел придвижвайки се от анализ на човешкия проблем към описание на бoжието решение (Римл. 3:210. Нещо ново се случва. „Времето се изпълни,” казва Исус и слушателите Му, съзнаващи, че живеят в сложната история на Израелските Писания, схванали поне, че нещо, което са очаквали дълго време сега най-сетне се случва. Или поне Исус смятал така. Исус, подобно на древните пророци преди Него, които цитирал, обявявал, че – да! – народът трябва да се покае. Разбира се, нали това трябва да правят пророците? Има още

Децата са благословение, не бреме – 3


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLКакто отбелязахме отношението на Исус към развода било донякъде сложно поради призива Му да вземе кръста. По подобен начин отношението му към бащите и майките било дори още по-сложно поради същата причина. Но отношението на Исус към децата остава просто през цялата Библия. Исус обичал малките деца. Дори хората, които не са особено запознати с религията обикновено могат да видят във въображението си картината на деца тичащи около Него и протягащи ръце, за да ги благослови Той. Тази картина идва от една история в евангелията. Библията ни казва, че тълпата се блъскала около Исус, както правела обикновено. Този път в нея имало родители, които били донесли децата си, за да може вършещия чудеса равин да ги благослови (Марк 10:13-16). Родителите, които обграждали Исус с децата си може би са били родители, които, подобно на повечето от нас, желаят най-доброто за децата си. Те вероятно са били като родителите от нашето време, които подават детето си на някой политик или известен атлет, за да се снимат с него. Или пък те са били отчаяни. Децата им може да са били болни или наранени. Те може да са приличали на някои други родители описани в евангелията, които се обръщат към Исус в отчаянието си понеже децата им са на прага на смъртта търсейки помощ от Този, за Когото са чули, че може да заповядва на демоните, да укротява природата и дори да побеждава болестите и даже самата смърт. Има още

Бог и пандемията – 2


от Н Т Райт

12. Стария завет

Амос казва, че каквото и да прави Бог Той ще отрие намерението Си „на Своите слуги пророците” (Амос 3:7). Ние имаме много пророци, които ни казват какви са тези тайни. Те варират от прагматици следващи линията причина-следствие (всичко това се случва понеже правителствата не са се подготвили добре за пандемията) през забележително неадекватни морализатори (всичко това става понеже света трябва да се покае за сексуалните си грехове) до валидни, но различни проблеми (това ни напомня за екологичната криза). Понякога имаме впечатлението, че коронавируса дава на хората мегафон, чрез който да викат още по-високо това, което и без това искат да кажат. Има още

Бог и пандемията – 1


от Н. Т. Райт

11. Откъде да започнем?

Звучи подобно на един от гръцките неправилни глаголи: panic, pandemic, pangolin, pandemonium. Оказа се, че е неправилен вирус. Имали сме такива и по-рано (SARS и дори заразата Луда крава). Те са били плашещи за известно време, но  сме ги преодолявали. Мрачните прогнози за милиони жертви се оказаха преувеличени. Дали и този ще е същия?

Спомних си ироничния цитат на пастир Матин Нимьолер. Съществуват няколко версии за това какво точно е казал той, но идеята е една и съща. Говорейки през 1930 той казва:

„Първо дойдоха за евреите, но аз не направих нищо понеже не бях евреин. След това дойдоха за социалистите, но аз не направих нищо понеже не бях социалист. След това дойдоха за католиците, но аз не паравих нищо понеже не бях католик. Накрая дойдоха и за мен, но дотогава не беше останал никой, който да ми помогне“. Има още

Исус в черно и бяло


от Радостин Марчев

През последните няколко дена медиите и социалните мрежи бяха пълни с коментари относно изказването на Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква, че “църквата трябва да преосмисли изобразяването на Исус като бял”. Разбира се, Уелби не иска да каже, че Исус е бил чернокож и отсега нататък ние трябва да го изобразяваме като такъв или че понеже белите са потискали черните толкова дълго време подобна стъпка е някакъв вид справедлива компенсация. Струва си обаче да се запитаме малко по-сериозно защо подобни изказвания генерират такъв отзвук – включително сред християните както и какво трябва да мислят те за начина, по който е изобразяван Този, в Когото вярват. Умишлено оставям настрана спорът позволено ли е изобщо да се изобразява Исус – той е важен, но в случая просто не е моята тема. Има още

Места за изкупление или отвъд когнитивното богословие


от Радостин Марчев

Places of RedemptionПриключвам книгата на Мери Фулкерсън Places of Redemption: Theology for a Worldly Church с много смесени чувства. Тя определено е различна от всичко, на което съм попадал досега.

Най-просто, книгата описва изследването на автора на една особена църковна общност. Събирайки за домашно библейско изучаване последните членове на една бяла умираща общност техният водач е поразен от историята на срещата на Филип с етиопския евних. Това, което прави впечатление на хората е безрезервното търсене и след това приемане на различните, тези, които не са като тях. След молитва и дълго мислене те вземат решение съвсем съзнателно да се опитат да се превърнат в такава общност – не буквално търсеща евнуси, а съзнателно търсеща  различните. Първоначално това се изразява в завързване на приятелства и привличане на хора от афро-американски и африкански произход. Двете групи се оказват много различни. Докато афроамериканците са родени в САЩ африканците идват от различни страни на черния континент и техните преживявания, светоглед и разбирания често попадат в съвсем други категории. След време към общността се присъединяват хора и от други раси и националности. Тяхното интегриране във всеки един случай означава преодоляване на предразсъдъци и стремеж да стъпиш в обувките на другия – и то едновременно от двете страни. В крайна сметка „Добрият самарянин” се превръща в една от най-етнически разнородните християнски общности в страната. Има още

Да учим наизуст


Учете децата си добре

Да учим наизуст

от Джеймс К А Смит

9781587433801Израстнах в Ембро, малко селце в югозападен Онтария. Ембро беше толкова малко, че не нямахме дори един светофар необходим за придобиване статута на малко градче. Подобно на мнозина други, които са израснали в конкретна обстановка познавах Ембро като петте си пръста – може да се каже, че го знаех наизуст. Но начинът, по който познавах Ембро е показателен за начина, по който мислим за преподаването и ученето „наизуст”. Има още

Изследвания върху Троицата: учението за Бога в Писанието, историята и съвремието


от Радостин Марчев

The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture ...Д-р Стивън Холмс е старши лектор по богословие в университета Св. Андрей и ръководител на колежа Св. Мария с интереси в систематичното, историческото, философското богословие и патристиката.

The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture, History and Modernity e първата негова книга, която чета и определено съм впечатлен. Холмс пише леко и забележително достъпно за сложната материя, в която нагазва, но това в никакъв не е за сметка на съдържанието. Основната теза на автора е, че бумът на богословска литература свързана с Троицата през 20 век не е задължително причина за положителната оценка, с която това обикновено се посреща. Има още

Децата са благословение, не бреме – 2


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLНа едно ниво нищо не изглежда толкова невинно, толкова незастрашително, толкова стоплящо сърцето колкото идеята за деца. На друго ниво нищо не може да бъде по-плашещо от отговорностите, които поемаме за тях. Хората, кото предупреждават да не прибързваме с децата не са луди. Едно от най-големите предизвикателства на днешния социален ред идва от хората, които разкъсват моделът на живота движещ се от лична зрялост към брак и след това към раждане на деца поставяйки децата преди едното или двете от тези неща. Много от родителите, които въздишат когато видят порасналата си дъщеря или племенница бременна не са толкова цинични колкото загрижени какво ще се случи ако бракът се разпадне, следродилната депресия стане твърде силна или той навлезе в кризата на средната възраст и избяга във Флорида с някоя стриптизьорка. Има още