от Фред Сандърс
Видяхме, че Бог е троичен на най-дълбоко ниво, на нивото на това Кой е Той същностно вместо на нивото на това, което прави. Описахме как трябва да мислим за факта, че Бог не е Троица просто когато реши да направи нещо, а е Троица „у дома,” в щастливата земя на Троицата. Бог е Троица най-вече за самия Себе Си и едва на второ място за нас. Едно от следствията на това е, че Отец винаги е бил Отец, Синът винаги е бил Син и Светия Дух винаги е бил Свети Дух.
Има още
от Матин Лутер
„Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.” (Галатяни 2:21).
Има ощеот Мартин Лутер
„С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.” (Евреи 11:11)
Има още
от Радостин Марчев
Третият въпрос, който Кевин Джилс повдига е възможно ли е емпирично да се свърже твърдението, че патриархалното разбиране за отношенията между половете и властта в семейството повишава риска от домашно насилие с реални данни за конкретни църкви. Оказва се, че това не е никак лесно. Сериозни полеви проучвания почти липсват, а където са правени в повечето случаи комплементарните църкви отказват да участват.
Въпреки това съществуват известни данни. Два конкретни случая, свързани съответно с Южнобаптистката конвенция и Англиканския диозец Сидни, получили широка гласност през последните години показват, че това може да се документира.
Има ощеот Радостин Марчев
Вторият важен въпрос, който Кевин Джилс задава в своята книга е „Какви са причините някои мъже да се превръщат в насилници?” Отговорът, който той дава е двустранен.
Има още
от Радостин Марчев
Кевин Джилс е австралийски пастир и богослов и от години е един от любимите ми егалитарни богослови. През 2016 г. неговото изказване пред Евангелското богословско общество до голяма степен беше причина за повсеместното отхвърляне на учението за субординацията на Сина спрямо Отца (текста може да се прочете ТУК, а бележките на самия Джилс описващи историята ТУК).
Неговата нова книга повдига въпрос, който през последните години става все по-актуален и у нас а именно насилието над жени. Както ясно личи още от името й „Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин” тя поставя въпроса в контекст, за който все още не сме започнали да говорим. Става дума (1) за реалността на подобен вид насилие над жени в християнските църкви както и (2) за връзката на това насилие с учението, че жената трябва да е подчинена на мъжа.
Има ощеот Мартин Лутер
„И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете.” (Битие 14:16)
Има ощеот Мартин Лутер
„Алилуя. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му. Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.” (Псалм 112:1-2)
Има още
от Радостин Марчев
5. Последно, Мария е служителка на словото – човек, който го чува, вярва и изпълнява. Като такава тя ни показва образа на Христовия ученик. Според Тимъти Джордж двата момента, в които това се вижда най-ясно са момента, в който тя чувайки благата вест, че ще роди Спасител отговаря: „Нека ми бъде според както си казал” (Лука 1:38) и сватбата в кана Галилейска когато Мария съветва хората: „Каквото ви рече, сторете” (Йоан 2:5).
Има още
от Радостин Марчев
Православният богослов Вл. Лоски започва своята известна статия Panagia посветена на дева Мария с много интересни думи:
Има още
(кратко екзегетично упражнение)
от Радостин Марчев
Както бях писал по-рано сред християните е разпространена практиката да четат евангелските разкази като допълващи се т.е. да сравняват едни и същи случки разказни от отделните евангелисти с цел да достигнат до тяхното по-добро разбиране. Макар че сравняването на свързани текстове от Библията често наистина е много важно за правилното разбиране на Писанието конкретно в случая с евангелията то често води до сериозно екзегетични грешка. Причината за това е, че отделните евангелисти не само че поставят едни и същи случки/думи на различни места в своя разказ, но и често ги използват, за да предадат различни идеи.
За да покажа как работи това на практика ще разгледам срещата на Исус с Неговите роднини, при която Той казва, че Неговото семейство са хората, които слушат и изпълняват Божието слово.
Има ощеот Мартин Лутер
„И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,” (Битие 27:42-43)
Има ощеот Мартин Лутер
„Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.” (Йоан 6:53)
Има още
от Радостин Марчев
В една от най-известните старозаветни истории Бог се явява насън на младия Соломон и му предлага да изпълни едно негово желание. Соломон, който току що е станал цар и очевидно е изпълнен със страх и несигурност поради голямата отговорност паднала върху него, иска мъдрост – и след това остава в историята като най-мъдрия човек на света.
Какво обаче е мъдростта в библейския смисъл на думата? Оказва се, че Писанието я използва по няколко различни начина, които се преплитат в интересна мозайка, понякога допълвайки се, а понякога сякаш (привидно) противопоставяйки се един на друг.
Има още
от Радостин Марчев
Този месец на българския пазар излезе една нова книга наречена „Антология по раннохристиянска литература” (издателство „Комунитас”). Ако може да се вярва на думите, че „пътят за бъдещето минава през миналото” (които със сигурност важат с пълна сила за богословието) то тя би трябвало да бъде горещо приветствана.
Има ощеот Мартин Лутер
„Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.” (1 Коринтяни 15:56-57)
Има още
от Радостин Марчев
Християнското книгоиздаване в България винаги е било чувствителна за мен тема, по която вече съм писал няколко пъти (виж ТУК и ТУК). Това усещане беше заострено още повече когато преди няколко години имах възможност лично да се убедя колко бързо новите християнски издания се появяват на руския книжен пазар. Разбира се, руския пазар е нещо съвсем различно от българския от гледна точка на покупателна способност и между двете не следва да се прави сравнение. Това без съмнение трябва да се има предвид и – тъй като книгоиздаванто изисква немалка инвестиция на средства – да не очакваме чудеса. Въпреки това съществуват и други показатели, по които можем да правим оценка. Един от първите, които ми идват наум е качеството на издаваната литература.
Има ощеот Радостин Марчев
Както видяхме в православното (както и в протестантското) богословие има известна неяснота дали при Своето въплъщение Христос е приел човешка природа преди (Г. Флоровски, Вл. Лоски, Ал. Шмеман, М. Скобцова) или след грехопадението (Й. Майендорф, К. Уеър). Въпросът обаче става много по-интересен когато го свържем с последствията от грехопадението – въпрос, на който богословите на изток и на запад – а и помежду си – не отговарят еднозначно.
Има още
от Радостин Марчев
Въплъщението е една от най-големите тайни на християнството. Ние празнуваме Рождество като началото на нашето спасение, но на практика не сме в състояние да го осмислим понеже то надхвърля интелекта ни. В тази точка християнската доктрина е основана на откровение, а не на рационално обяснение.
Най-просто тя казва, че в даден момент от времето второто лице на светата Троица, единородния Исус, се въплъщава от Светия Дух и дева Мария и става човек. След Своето раждане Христос съществува в две природи – божествена и човешка, но само в едно лице/личност/ипостас, което е божествено. Неговата божествена природа съществува вечно, а човешката Си природа Той приема от дева Мария. Каква обаче е тази човека природа? Дали е природа идентична с тази преди или с тази след грехопадението? Оказва се, че тук християните не са единни в своите заключения.
Има ощеот Мартин Лутер
„Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.” (1 Петър 1:13)
Има още
от Радостин Марчев
проповед в Баптистка църква Аксаково
28.11.2021
Когато говорим за Рождество ние обикновено се обръщаме към историите за Захарий и Елисавета, Мария и Йосиф, мъдреците следващи витлеемската звезда или овчарите пред яслата. Но за ще започна от по-далеч – от един човек наречен пророк Исая.
Има ощеот Радостин Марчев
25 ноември е обявен за международен ден против насилието срещу жени. Последният беше отбелязан на няколко места в България под надслова „Нито една повече”. Възможно е пропускът да е мой, но тази година за пръв път ми направи впечатление, че няколко приятели християни поставиха знак свързан с него на профилната си снимка.
Има ощеот Радостин Марчев
К.С. Луис в класическата си книга „Писмата на душевадеца” проникновено казва, че дявола с еднаква радост приветства както материалиста така и магьосника – както човека, който отказва да вярва в свръхестественото така и този, който го търси с нездраво любопитство.
Има ощеот Радостин Марчев
По всяка вероятност преброяването от 2021 г. ще ни даде интересна нова информация за религиозността на населението в България, макар че едва ли ще ни поднесе някакви особено големи изненади. Предишните, и по-задълбочени, проучвания показват, че макар и бавно броят на българите реално водещи църковен живот расте. Въпреки това същите проучвания показват, че на практика България отдавна се е превърнала в мисионерско поле – и засега остава такова. Мисионерското поле от своя страна съвсем естествено повдига въпроса за споделянето на благата вест – така както, по думите на Христос, нивите повдигат въпроса за жетвата.
Има ощеот Мартин Лутер
„Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.” (Матей 6:14-15)
Има още
от Радостин Марчев
проповед във Втора баптистка църква
Варна, 14.11.2021
В средата на евангелието според Марк се намират някои от най-интересните и важни случки в книгата. Там е нахранването на 4000 души със 7 хляба. Там е изпащането на учениците да проповядват благовестието. Там Исус за първи път казва, че отива в Ерусалим, за да умре. Там е забележителната случка с бащата на болното дете, който произнася известните думи: „Вярвам, помогни на моето неверие.“
Всички тези истории са любими теми за проповед. Но точно там, в началото на 9 глава се намира една случка, която може да претендира, че е по-интересна от всички изброени, но върху която доста рядко се проповядва. Предполагам, че повечето християни просто не знаят какво да правят с нея.
Има още
от Радостин Марчев
През последните месеци много съзнателно отказах да взема отношение в спора за и против ваксините – тема, която очевидно се превърна в национален проблем в повече от едно отношение. Струва ми се обаче, че той се явява просто симптом на няколко по-дълбинни проблема, който нерядко „косят” и от двете страни на барикадата.
Има още
Rado's blog 