Мъжете, жените и библейското водачество – 11


ЕСТЕСТВОТО НА БИБЛЕЙСКОТО ВОДАЧЕСТВО

от Радостин Марчев

indexЛев Огнянов е написал книга, заглавието на която говори за „библейското водачество.” В нея обаче се говори основно за това как мъжете трябва да упражняват водачество, а жените да се подчиняват и не се казва почти нищо за естеството на самото водачество. Може би той приема въпроса за достатъчно ясен. Аз не смятам така. Всъщност аз мисля, че именно неразбирането на някои основни библейски концепции не само често правят християнското водачество не особено библейско (а оттам и не особено християнско), но и поставят темата за отношенията между половете на една твърде изкривена и дори вредна основа. Темата е огромна и по-долу, без всякакви претенции за изчерпателност или прецизност, просто ще спомена някои насоки, които читателят може да развие нататък. Има още

Реклами

Мъжете, жените и библейското водачество – 10


ИМА ЛИ ЖЕНИ ВОДАЧИ В БИБЛИЯТА

от Радостин Марчев

indexМакар без съмнение Израел да е бил силно патриархално общество, жените водачи не са съвсем непознати в неговата история. Страната е имала няколко царици, които след смъртта на царя продължават да управляват като регенти на наследниците. Някои от тях са зли, а други добри, но нито една не е укорена за това, че взема върху себе си непозволена отговорност.

По-тясно в религиозната сфера на юдаизма на жените не е било забранено да поучават – или поне не разполагаме с древни текстове, които ни казват това. Разполагаме обаче с текстове, които ни казват, че те могат да четат в синагогата.[1] Очевидно тази практика е била допустима, макар да не се е толерирала. Всъщност до нас са достигнали дори сведения за жени, които са функционирали като началници на синагоги.  Това означава, че те са били отговорни за планирането на събранията – вкл. кой, какво и кога ще прави. Нещо повече, разполагаме със 7 запазени надписи за жени-стареи и с 6 за жени „майки на синагогата“. Макар да е трудно да определим в какво точно се е изразявало тяхното служение, това явно са били жени на почит и които са притежавали влияние.[2] Както ще видим по-нататък, подобни водачески функции могат да се свържат с някои конкретни образи от Стария Завет. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 9


СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАСТИРСКИТЕ ПОСЛАНИЯ

от Радостин Марчев

index

Пастирските послания предоставят още една възможност да се обърнем към въпроса за водачеството в местната църква. Трите пасажа, които говорят за църковните ръководители са 1 Тим. 3:1–13, 5:17–23 Тит 1:5–9. На Огнянов това изглежда като поредното сигурно доказателство, че ръководителите могат да са единствено мъже. Двата аргумента за това са:

А) Епископът/надзорникът трябва да е „мъж на една жена“ (1 Тим. 3:2; Тит 1:6) и

Б) Трябва добре да управлява дома си (1 Тим. 3:4–5; Тит 1:6).

Тези текстове обаче съдържат някои интересни детайли, които си струва да бъдат отбелязани. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 8

Видео


1 КОРИНТЯНИ 11:1–16: АРГУМЕНТЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ

от Радостин Марчев

index

Въпреки признанието на Огнянов за трудностите, свързани с тълкуване на тези стихове, неговата аргументация следва типичните комплементарни характеристики – Павел наставлява коринтските жени да се покоряват в дома и в църквата, понеже това отразява реда на божественото водачество.

„Оглавяването“ (поемането на властта и ръководството) от страна на мъжете се налага поради следните съществени доводи: мъжът трябва да прилага модела на божественото водачество (Бог–Христос–мъжът–жената); и този модел е нужно да намира израз в живота и поведението на жените като съхраняващ и предпазващ фактор с цел да се избегне всяко възможно посегателство от страна на врага… Прякото приложение на този модел е в църковната общност (ср. 11:4–5,13), но обобщаващият на места тон на Павел разширява обсега му до брака (11:7–12)… Логическата аргументация на апостола се базира на неговото удивително твърдение „жената е слава на мъжа“, а „мъжът е образ и слава на Бога“ (11:7). В известен смисъл този текст намира своето обяснение в следващите два стиха, които отвеждат в Едемската градина и припомнят реда на сътворението от втора глава на Битие: жената е създадена от мъжа… и за мъжа“ (стр. 40–41).

Независимо от убедеността на Огнянов в яснотата и силата на текста, това всъщност представлява един от най-неудачните аргументи в цялата комплементарна позиция. По-конкретно има 3 неща, които следва да бъдат казани в тази връзка. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 7


НАЙ-СИЛНИЯТ АРГУМЕНТ

от Радостин Марчев

index

1 Тимотей 2:11–15

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие.

Това е вероятно най-силният пасаж в подкрепа на комплементарното виждане. Коментарът на Лев Огнянов за него е, че той е съвсем ясен, надвременен, универсален, не е свързан с местната църква и не следва по никакъв начин да се тълкува в историческия контекст на обстоятелствата, свързани с мисията на Тимотей в Ефес.

Трябва да призная, че текстът наистина съдържа екзегетична сила в подкрепа на комплементаризма. Въпреки това за мен той не е докрай убедителен. По-долу публикувам своето изследване върху него от преди 8 години, което все още ми изглежда добре обосновано. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 6


ГОВОРЕЩИТЕ ЖЕНИ В КОРИНТ

от Радостин Марчев

index

1 Коринтяни 14:34–35

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.

Коментарът на Огнянов към тези стихове е сравнително кратък, но недвусмислен: „Независимо как ще тълкуваме 1 Кор. 14:35 и дали този стих противоречи на други пасажи, в които се обръща внимание, че жените могат да пророкуват в църквите, тук ясно се регламентира водачеството на мъже по отношение на жената.“ (стр. 45). Според него заповедта на Павел се изразява в наставленията към жените „да мълчат“ и „да се подчиняват“ като това се отнася до „съпружеските отношения, но е и част от правилата за реда в църквите“.

За съжаление с увереност можем да кажем, че нито едно от тези твърдения не е ясно. Тъй като вече съм писал по темата, тук просто копирам с някои допълнения това, което все още смятам за най-вероятното значение на пасажа. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 5


„СЕМЕЙНИЯТ КОДЕКС“ И ПОДЧИНЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ

от Радостин Марчев

index

В Новия Завет има няколко важни текста, свързани с отношенията в семейството, които пряко касаят нашата дискусия за отношенията между мъжете и жените. В богословската литература те често се срещат под името Haustafeln.  Три от тях са:[1]

1 Петър 3:1–7:

Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 4


ХЕРМЕНЕВТИКА И КОМПЛЕМЕНТАРНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

от Радотин Марчев

index

Всеки спор относно значението на дадени  библейски текстове се определя от нашето разбиране за херменевтиката и егзегетиката.[1] Лев Огнянов е наясно с това и във въведението на своята книга включва няколко кратки бележки в тази връзка. Тук аз ще обърна по-конкретно внимание на една от тях. Пасажът, в който се намира тя гласи:

„При тълкуването на библейския текст често се прибягва до анализ на историческия и културния контекст, в който е създаден той. Но вярващите трябва да знаят, че за основополагащ се приема винаги библейският текст, тъй като Библията тълкува сама себе си. Вътрешното свидетелство или доказателство (в Библията) е първостепенно, когато се определя значението на който и да е пасаж от нея. Външният контекст (исторически или културен) има само помощна (онагледяваща или поясняваща) функция, но той никога не бива да се превръща във фактор, който определя значението на текста (както става при спекулативната или дедуктивната екзегетика). С други думи, твърдения като „Културният и историческият контекст казват това, следователно Библията трябва да се разбира така…“ са абсолютно погрешни и опасни. Всички мнения, че Библията не е самодостатъчно, цялостно, завършено и непроменимо Божие откровение или че може да бъде разбирана и прилагана само в конкретен културен и исторически контекст, както и да бъде тълкувана само от затворен кръг хора – експерти по външния контекст, а останалите имат нужда от допълнителни текстове, които да ги ръководят в изясняването, всъщност целят да наложат контрол над възприемането на Свещеното Писание… Казаното дотук, разбира се, не отменя нуждата от специалисти, които да изясняват библейските истини, но тяхната роля предполага, че тези истини са достъпни за хората, че са налични в самата Библия, а не са взети отвън.“ Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 3


МЪЖЕТЕ, ЖЕНИТЕ И ГРЕХОПАДЕНИЕТО

от Радостин Марчев

index

Когато преминава от 2 към 3 глави на книгата Битие, Огнянов добавя още няколко детайла, които според него отново сочат към водещата роля на мъжа. Те са:

  • След грехопадението Бог се обръща първо към Адам и от него търси отговорност.
  • Този ред показва последователност (първо в Градината, а след това и при грехопадението) в общуването на Бога с мъжа и по този начин показва неговата отговорност.
  • Горните неща говорят за свещеническата функция на мъжа в семейството.
  • Грехопадението реално се случва едва след като мъжът се поддава на увещанията на жена си.
  • Последствията от грехопадението са утвърждаване на вече установения от Бога ред (мъжът ще има водеща роля в обработването на земята, а жената ще му е подчинена) с цел да се ограничи греха.

Както и при Битие 1–2, аз отново не намирам приведените аргументи за убедителни. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 2


СЪТВОРЕНИ ЗА РАВЕНСТВО ИЛИ ПОДЧИНЕНОСТ?

от Радостин Марчев

index

Началните глави на книгата Битие са едни от най-важните в дискусията, свързана с отношенията между мъжете и жените. По думите на Лев Огнянов: „тук трябва да се търсят онези характерни признаци на идентичност и функционалност в първата брачна двойка, които очертават прототипите на всяко по-късно разбиране за човека и семейството“ (стр. 11).

Първият ключов текст безспорно е Битие 1:26–28.

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“

В него е утвърдено абсолютното равенство между половете. Мъжът и жената съставляват едно човечество (adam), носещо Божия образ в два пола. Заповедите да владеят и да се умножават са дадени и на двамата в еднаква степен без каквито и да е квалификации за различни роли в изпълнението му и без никакво основание да смятаме, че единия има някаква водеща функция. Нещо повече, макар да няма единство какво означава Божият образ в човека, едно от най-широко поддържаните виждания е свързано именно с владението над света като Божии регенти[1]. Ако това е вярно, то означава, че всяко поставяне на мъжа над жената в изпълнение на тази задача би означавало омаловажаване на Божия образ в нея. С други думи, този пасаж говори силно за равнопоставеност – при това не само онтологическа, а и функционална. Има още

Мъжете, жените и библейското водачестово – 1


ВЪВЕДЕНИЕ

от Радостин Марчев

index

През този месец на книжния пазар се появи книгата на Лев Огнянов „Мъжете и жените в светлината на библейското водачество“, издадена от „Нов човек“. Казано накратко, тя защитава тезата, че Бог е определил мъжа да има водаческа роля в отношенията между половете. В тази позиция няма нищо необикновено – тя е добре известна и защитавана от голям брой християни както на други места по света, така и у нас. Нищо необикновено или непознато няма и в приведените аргументи – всички те са били вече многократно изтъквани. Това, което привлече интереса ми е фактът, че, доколкото знам, това е първата книга на тази тема, издадена от български автор. Това е и причината да сметна за необходимо да направя повече или по-малко подробен обзор на нейната аргументация. Има още

Нова перспектива за Исус – глава 1


index

ПЪРВАТА ВЯРА

от Джеймс Дън

1. Христос на вярата срещу историческия Исус

2. Влиянието на Исус

3. Така нареченият исторически Исус

Да помагаме на хората в нужда


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?” (1 Йоан 3:17) Има още

Нова перспектива за Исус – 4


 

от Джеймс Дън

index

Така нареченият исторически Исус

 Основният проблем с търсенето на историческия Исус е самият термин „исторически Исус.” Той страда от раздвоение на личността. От една страна всеки, който се опита да дефинира значнеието на израза е доста ясен: „историческият Исус” е Исус конструиран от историческото изследване.[1] Това е важно: в една стриктна и точна дефиниция „историческият Исус” не е човекът, който е крачел по Галилейските хълмове; историческият Иус е това, което ние знаем за този Исус, това, което можем да реконструираме за този Исус чрез исторически средства. Както се изразява Леандър Кек: „Историческият Исус е Исус на историците не едно Kantian Ding както такова (нещо само по себе си).”[2] Има още

In memoriam


Резултат с изображение за Michael Green theologian

На 6 Февруари на 88 години почина Майкъл Грийн.

Грийн (20.08.1930-6.2.2019) е богослов, англикански свещеник, християнски аполегет и автор на повече от 50 книги. Той получава образованието си в колежите Клифтън и Екзетър, Оксфорд (бакалавър по изкуствата 1953, магистър по изкуствата 1956) и след това в  Кралския колеж, Кеймбридж (бакалавър по изкуствата 1957, магистър по изкуствата 1961, бакалавър по богословие 1966). Докторски степени по богословие му са присъдени от архиепископа на Кентърбъри (1996) и  университета на Торонто (1992). Грийн е ръкоположен за дякон през 1957 и за свещеник през 1958. Има още

Какво християните могат да научат от деня на влюбените?


Резултат с изображение за st. valentine's day

от Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“ Февруари, 2019

През 2006 г. американската група Sonicflood издава своя албум Glimpse, който включва песента In the Secret. След няколко години тя се превръща в световен хит, включително и у нас. Един неин превод казва:

В тайно място,

насаме със Теб.

В тишината Ти си там. Има още

Глупакът и еретикът


Резултат с изображение за the fool and the heretic

от Роб Барет, The Colossian Forum

Заобиколени сме от все повече несъгласия. Днешните несъгласия отиват отвъд простата разлика в мненията. Те все повече се характеризиреат с разрив в отношенията. Когато научих, че си гласувал за този кандидат просто заключих, че нещо с теб трябва да не е наред. И ти мислиш същото за мен понеже съм гласувал за другия. Ние се поглеждаме един друг и се питаме: „Как е възможно той да мисли по този начин?” Умът ни не побира как някой може да схване нещата толкова погрешно. И чувството е взаимно. Има още

Нова перспектива за Исус – 3


indexВлиянието на Исус

Една неизбежна начална точка за всяко търсене на Исус трябва да бъде историческия факт, че Той е оставил трайно влияние в Своите ученици. Може да считаме за едно от най-сигурните исторически априорни приемания, че Исус е оставил дълбоко впечатление по време на мисията Си. Никой, който притежава някакво усещане за история не поставя под въпрос факта, че Исус е съществувал и че Той е действал вършейки някаква мисия в Галилея, вероятно в края на 20-те и началото на 30-те години на 1 век преди да бъде екзекутиран в Ерусалим „при Понтий Пилат.” Знаем това понеже Той е оставил отпечатък в историята. Историческият факт на християнството не може да бъде обяснен без историческия факт на Исус от Назарет и на впечатлението, което Той е оставил. Това, което Той е казал и направил очевидно е достигнало до много хора и впечатлението, което Той е оставил върху тях е резонирало през историята. Има още

Какво е евангелието?


Резултат с изображение за Neither jew nor greek Dunn

Джеймс Дън прави изключително проницателен коментар относно смисъла на думата „евангелие.“ Говорейки за Марк, който вероятно е първото написано евангелие, той обръща внимание че неговият автор, съзнателно или не, на практика създава нов литературен жанр – наречен именно евангелие. Последният е припознат като такъв от ранните християни и се налага в историята. Фактът, че днес ние наричаме първите четири книги от Новия Завет с това име би трябвало да ни подскаже нещо важно за съдържанието на понятието.

По-нататък Дън пише:

Наричайки историята на цялостната мисия на Исус,  а не само Неговата смърт и възкресение „евангелие“ Марк подчертава, че двете неща не могат да бъдат разделяни. Смисълът на Исусовата мисия не може да бъде схванат напълно отделно от Неговата смърт и възкресение, но и пълното значение на смъртта и възкресението на Исус не могат да бъдат схванати отделени от контекста на Неговата мисия като цяло. Да се цени мисията на Исус разделена от Неговата смърт и възкресение би означавало тя да се изкриви. Но да се цени описанието на Исусовата смърт и възкресение отделена от Неговата мисия като цяло би било еднакво подвеждащо.  Евангелието за страданията на Исус било централната, но не и единствената част от посланието за Божието царство.“

Днес, когато голям брой християни и дори цели църкви са склонни да прегръщат едно евангелие, което не просто набляга на кръста, но изключва всичко останало от живота на Исус като второстепенно това е чудесно и необходимо напомняне. Може дори да се окаже, че някои от тези, които гласовито претендират, че познават най-добре евангелието всъщност са изрязали големи и важни части от него.

Хармонизацията като пречка при тълкуване на евангелията


Резултат с изображение за gospels

от Радостин Марчев

Учените от дълго време спорят какъв вид литература са евангелията. Макар въпросът да не е решен окончателно в настоящия момент голяма част от тях приемат, че те могат да се разглеждат като биографии. Важно е обаче веднага да допълним, че евангелията са биографии в древния, а не в съвременния смисъл на думата и както такива носят своите особености. Например, всички те предават информацията, с която разполагат твърде избирателно. Само двама от евангелистите  (Матей и Лука) описват раждането на Исус. Никой не описва детските Му години – от тях имаме една единствена история от 10 стиха в Лука 2:42-62. На практика целия период между раждането на Исус и времето на Неговото служение – около 30 години – е напълно изключен от техния разказ. За сметка на това последните 3,5 години от живота Му са описани сравнително подробно, но отново неравномерно като непропорционално голяма тежест е поставена на последната седмица.[1] Тази изобретателност е ясно засвидетелствувана и от самите евангелисти (виж напр. Йоан 21:25) и контрастира със стремежа за изчерпателност и покриване на целия живот в съвременните биографии. Има още

Нова перспектива за Исус – 2


от Джеймс Дън

  1. ПЪРВАТА ВЯРА

Кога вярата станала фактор в традицията за Исус?

indexВ наскоро публикуваната ми книга Jesus Remembered[1] аз се опитвам да проследя дългото търсене на историческия Исус. Желанието ми е да подчертая въпросите, които според мен са от първостепенна важност – исторически, херменевтични, богословски както и класическите начини, по които тези проблеми са били изразявани. Споменавам и това, което на мен ми изглежда като важен напредък в хода на търсенето, методологическите прозрения, които остават значими и до днес. Но преди всичко аз се надявам, че моят собствен принос ще донесе някакъв напредък в търсенето – по конкретно в три отношения. Представянето и разглеждането на тези три идеи ще бъде целта и съдържанието на трите следващи глави. Във всеки един от случаите аз смятам, че  по-ранните търсения са се провалили понеже са започвали от погрешно място, от погрешни предположения и са разглеждали удачни данни от погрешна перспектива. Във всеки един случай те са забравяли това, което би трябвало да е по-очевидно отколкото явно е и по този начин са губели пътя от самото начало. Има още

Нова перспектива за Исус – 1


от Джеймс Дън

ВЪВЕДЕНИЕ

index

Исус е бил епохална фигура. Поради тази причина докато хората са любопитни за миналото, което ги е формирало, Исус ще буди интерес. Все пак Той е бил „основател” и фокусната точка на религията направила повече за формирането на западната цивилизация от всяка друга. Така че винаги ще съществува интерес относно това какво го е направило забележителен, какво в Него е привличало вниманието на първо място, защо е бил екзекутиран. Има още

Теорията на речевия акт и библейската херменевтика


Резултат с изображение за linguistics

от Радостин Марчев

Традиционно много християни са виждали Библията най-вече като средство, чрез което се предава информция (от Бога към хората). Така Писанието ни информира в какво да вярваме и как да живеем, а нашата задача е да я изследваме, да извлечем тези идеи и (понякога) да ги представим в някаква систематизирана форма – напр. в богословски трудове, изповеди и т.н. Очевидно при една подобна трактовка някои литературни библейски жанрове са „ощетени” тъй като характерните им особености правят някои по-удачни за предаване на информация и пропозиционен израз от други (напр. посланията от поезията). Има още

Не знаете да се молите


НЕ ЗНАЕТЕ ДА СЕ МОЛИТЕ

от Радостин Марчев

Резултат с изображение за The Dangers of Christian Practice: On Wayward Gifts, Characteristic Damage, and Sin

Последната седмица чета книгата на Lauren F. Winner The Dangers of Christian Practice: On Wayward Gifts, Characteristic Damage, and Sin – учена, интелигентна и по особен начин практична, макар и донякъде суховата. Авторът показва как (иронично) някои от благодатните християнски средства (молитва, евхаристия, кръщение) предназначени да приближават вярващия до Бога могат понякога да постигнат точно обратния ефект. Това не би трябвало да бъде изненада – всяко нещо в този свят може да бъде изкривено и деформирано – но да си призная, ме хвана неподготвен. Особено главата посветена на молитвата  беше истинско откровение. Има още