Покръстването при княз Борис


Анкетата има за цел да оцени начина, по който българските протестанти виждат приемането на християнтвото за официална религия на България.
Под „по-християнски“ имам предвид дали актът на официално приемане и последващо покръстване на големи маси от населението е увеличил реално броят на истински вярващите и практивкуващите своята вяра християни. С други думи стават ли значителен брой българи истински християни или за огромната част покръстването е номинален акт, зад който те остават практически езичници?
Ще съм безкрайно благодарен също ако ме насочите към български протестантски източници, които коментират събитието по някакъв начин – дори съвсем кратко. Няма нужда изтичникът да е сериозен – може да бъде форумен спор/изказване или коментар от проповед.

 



 

 

Да се молим с Господната молитва с Рембранд


 

от Уесли хил

1Когато се пренесох в самостоятелен дом, след като в продъжение на няколко години бях живял с други хора едно от първите неща, които направих беше да поръчам картината на Ренбранд ван Рейн „Завръщането на блудния син,” паметното изображение на датския художник на Исусовата притча за избягалото дете и прощаващия баща (Лука 15:11-32). Бях чел пастирските разсъждения на Хенри Ноуен въру историята на Исус и картината и те ме бяха докоснали дълбоко.[1] Исках да използвам картината точно както я бе използвал и Ноуен – като ежедневно напомняне че аз, един изгубен син, съм обичан от един състрадателен баща. Има още

Прослава: Понеже е твое царството, и силата и славата, до вековете. Амин


от Уесли Хил

1

Един от великите девизи на протестантската реформация популяризиран от витенбергския колега и приятел на Мартин Лутер, Филип Меланхтон, казва следното: „Да познаваш Бога означава да познаваш благата, които той дава”.[1] Идеята на Меланхтон била, че християните не трябва да са прекалено ангажирани с голите факти за Исус Христос. Не е достатъчно например да знаеш къде се е родил Той, или в коя година, как е предсъществувал преди въплъщението или как Неговите човешка и божествена природа са свързани в тайнствено личностно единство. Както казва Меланхтон:

„Ако не знаете защо Христос се е облякъл с плът и е бил прикован на кръста каква е ползата да знаете Неговата история?”[2]

Има още

Седма молба: избави ни от лукавия


1

от Уесли Хил

По време на гражданската война в Роанда през 90-те години само за 100 дена почти милион от членовете на общността тутци били избити с мачете и огнестрелни оръжия. През всичкото останало време ние трябва да си обясним какво се е случило и след това да си дадем сметка за собственото си съучастие изразяващо се в това, че не сме направили нищо, за да спрем ужаса. Когато канадският генерал Ромео Далаир пристигнал като ръководител на мисията на ООН, за да се опита да постигне прекратяване на огъня той станал свидетел на кървавите 100 дена. Има още

Пътят до и от развода – 2


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLЕвангелските християни в северна Америка обичат да си казват, че са „контракултурни,” стоящи извън общата насока на обществото, свидетелстващи за Христос. Реалността обаче е съвсем различна когато погледнем действителните данни вместо лозунгите, които повтаряме. От една страна ориентираната към забавление природа на американското евангелско движение центрирана около личното обръщение и подозрение към институциите е имала свободата да установи връзки с единомислени вярващи за осъществяване на мисии и основаване на църкви по начини, които са били немислими за бюрокрациите на другите църкви с техните византийски структури и мудни решения. От друга страна тази „еклесиология на свободния пазар” лесно може да се превърне в пазарна до степен, в която засенчва всяка разлика от света, която тя е имала за цел да предложи. Има още

История на църквата 8-5


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 5

Тези в Никомедия

  1. Веднага след обнародването на декрета срещу църквите в Никомедия един човек не неизвестен, а твърде почитан със забележителни временни почести се прилепил ревностно към Бога и подбуден от пламена вяра, сграбчил едикта който бил изложен публично и явно и го разкъсал на прчета като нещо скверно и нечисто. Това станало в момент, в който двама от суверените се намирали в същия град – най-старшият и четвъртия по власт след него.
  2. Този човек, първият на това място, след като се отличил по такъв начин понесъл това, което е вероятно да понесе човек сторил подобна дързост и опазил духът си радостен и безгрижен до смъртта.

Пътят до и от развода – 1


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLЖените в наши дни са „адски плътски,” каза той, и това е причината да се обърне към за съвет свързан със срещите. Не познавах човека, но той дойде в офиса ми с желанието да е сигурен, че излизайки на срещи в тази културна обстановка ще може да намери богоугоден партньор-християнин. Обясни ми, че желае да намери „жената от Притчи 31”. Тя трябва, каза той, да се съгласна доктринално с него, особено що се отнася до ученията за избирането и предопределението. Говорихме в продължение на 5 или 6 минути преди да направя някаква бележка за един библейски пасаж, на която той отговори: „Да, това казва и жена ми”. Трябваха ми няколко секунди, за да се ориентирам. „Жена ви”, попитах аз. „Вие сте женен”? Той отговори, че това наистина е така. „Но как тогава изобщо говорим за срещи”? Той се засмя на моето смущение и каза: „О, не се безпокойте. Няма да й изневерявам. Ще се разведа с нея.” Има още

История на църквата 8-4


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 4

Известните Божи мъченици, които изпълнили всяко място с паметта си и спечелили победните корони за вярата Има още

Шеста молба: Не ни въвеждай в изкушение


 

от Уесли Хил

1Папа Франциск се появи във вестникарските заглавия по целия свят когато каза в едно телевизионно интервю, че може би е време да променим думите на Господната молитва. Говорейки за шестата молба, така както тя е предадена в нашите преводи, папата каза:

“Това не е добър превод понеже ни представя един Бог, Който ни въвежда в изкушения. Аз съм този, който пада, не Бог ме бута в изкушението, за да гледа след това как падам. Един баща не прави това, той ти помага веднага да се изправиш. Сатана ни въвежда в изкушение, това е неговата работа”.[1] Има още

Отвъд „Пандемията”: един християнски отговор на конспирациите


How to spot a conspiracy theory - BBC Ideas

от Дейвид Булър и Джим Стамп

Ако вашите социални медии са като моите то те са пълни с конспиративни теории за коронавируса и отговорът на нашето правителство. Виждаме мнозина приятели християни, които мислят за тях – ако не им вярват то поне ги слушат. Защо конспирациите са толкова привлекателни именно сега? Има още

Мисията на църквата – 2


1

от Радостин Марчев

През последните няколко десетилетия сме свидетели на много сериозно преосмисляне на мисията на църквата. Всъщност няма да е пресилено ако кажем, че живеем във време на променяща се парадигма. Една част от тази промяна ние определихме като преход към едно по-нюансирано, широко и холистично разбиране. Тя съдържа обаче и друга, не по-малко значима страна.

Дълго време началото на християнската мисия е била свързана (гласно или негласно) с църквата. Църквата проповядва спасение на грешниците (консервативни) или носи технологичен прогрес, освобождение и просперитет на изостаналите народи (либерали). В момента обаче подобно приемане се оказва под тежък обстрел и то в поне три направления. Има още

Пета молба: Прости ни дълговете както и ние прощаваме на нашите длъжници


от Уесли Хил

1Мой приятел разказва една история за свой чичо, който за първи път посетил Епископална църква. Всяка неделя, преди приемане на Господна вечеря, поклонниците в Епископланата църква казват следните думи: „Всемилостиви Боже, ние изповядваме, че сме съгрешили против Теб с думи, мисли и дела…” Виждайки тези думи в книгата за молитви чичото на моят приятел се размърдал неспокойно. По-късно той казал на приятелят ми: „Наистина ли трябва да очакваме всеки да изповяда, че е съгрешил през седмицата? Това предполага молитвата за изповед – че всеки един от нас има да признава някакъв грях. А какво да кажем за християните, които вече са постигнали победа над греха? Нали те няма нужда да бъдат принуждавани да изповядват, че това не е вярно?” Има още

Да си върнем сексуалността – 8


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLВсъщност една християнска версия на сексуалността може да направи секса повече, а не по-малко задоволяващ детронирайки сексуалността от нейния престол на върховна власт. Това и само това може да възстанови единственото нещо, което може да направи брачния секс истински добър – едно усещане за игривост и любов, което се появява единствено когато човек не се чувства притиснат да се представи добре. Ако сексът не е най-хубавото нещо в живота човек може да бъде свободен да има хубав секс. Библията често говори за сексуалното удоволствие, но, за разлика от някои християнски книги, не ни дава детайлно ръководство освен да ни каже да се наслаждаваме един на друг, да го правим често и да пазим брачното легло неопетнено (Евреи 113:4). Има още

Четвърта молба: Дай ни днес ежедневния хляб


1

от Уесли Хил

След смъртта на реформатора Мартин Лутер приятелите му, които влезли в стаята, за да изнесат трупа намерили бележка надраскана в някой от последните му дни: „Всички сме просяци, това е истината[1]”.

С тази надраскана фраза Лутер обобщава своята трудно достигната богословска перспектива какво означава да бъдеш човек: ние зависим напълно от Божията благодат. Предполагаемите ни заслуги са недостатъчни, за да ни донесат каквато и и благоразположение според Бога. Но последното изречение на Лутер изразява и една от основните теми на Господната молитва: ние съвсем не сме самодостатъчни, ние сме зависими творения, черпещи енергията, с която живеем от един източник, който се намира извън нас. Ние приличаме на просяци, чиято единствена надежда за храна и подслон с нечия чужда милост. Има още

Да си върнем сексуалността – 7


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLСексуалността в брака, без значение дали я пазим в неговите граници или я държим разпалена, е трудна. Причината е, че ние не формираме своята сексуалност в брака, а внасяме сексуалните си настройки в него – често формирани от милиони различни влияния и преживявания, над които ние нямаме никакъв контрол. В брака ние свързваме не само телата си, а и своите истории. Това може да бъде много по-плашещо от мисълта за една кратка, неангажираща забежка с човек, на когото не обещаваме да споделим живота си. Лингвистът Ноам Чомски веднъж предложи теория защо съществуват повече жаргонни думи за смъртта и за гениталиите от всичко останало. „Смъртта и гениталиите са неща, които плашат хората и когато хората са уплашени те развиват начини за бягство и агресия.” Бих добавил само още едно нещо към този списък: Бога. Помислете за това колко много нецензурност в нашата култура е вкоренена в сексуалността, капрологията (нашето усещане за животинската ни смъртност, за едно телесно съществуване, в което смъртта и тлението личат ясно) или в имената или потенциалните действия на Бога. Всички тези реалности ни плашат понеже те са по-големи от нас. Пред тях ние сме уязвими. Има още

Да се върнем при Бога


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Господ се разгневи много на бащите ви, Затова кажи им: Така казва Господ на Силите: Върнете се при Мене, казва Господ на Силите; И Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите.” (Захарий 1:2-3) Има още

Благовестието и Царят


1

от Майкъл Бърд

Евангелската блогосфера стана свидетел на някои спорове за това какво е благовестието или по-точно, какво е удачното ударение в благовестието.

От едната страна имаме T4G, които виждат „оправданието чрез вяра“ като центърът на евангелието добавяйки известно значение на царството и царуването демонстрирани от Грег Джилбърт в неговата книга What is the Gospel? и в по-ново време в проповедта му пред T4G What Is and Isn’t the Gospel. Джилбърт критикува Скот МакНайт и Матю Бейтс (и двамата са мои добри приятели) заради книгите им King Jesus GospelGospel Allegiance, and Salvation by Allegiance Alone, които твърдят, че акцента на благовестието в Новия Завет пада върху царуването за сметка на изкуплението и оправданието. МакНайт and Бейт  отговориха на Джилбърт, а той на свой ред им отговори по-нататък с Jesus is King is not Good News.

Ето как аз вижда, нещата: Има още

Да си върнем сексуалността – 6


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLБрачната сексуалност има за цел да ни покаже нашата уязвимост, зависимостта ни един от друг. Това е причината Писанието да ни казва да се наслаждаваме на единението един с друг. Не понеже сексът е апетит, който трябва да бъде задоволен, а понеже сексът трябва да ни свърже един с друг, да ни напомня кой е човекът, когото сме призовани да обичаме и на когото да служим. Да виждаме и учим това, е нещото, от което се нуждаем, за да бъдем хора верни на обещанията си, стоящи един за друг. Това означава да виждаме любовта не като средство да угодим на себе си, а като възможност да се раздадем за другия. Любовта означава да осъзнаем, че арената на брака не е едно огледало, а кръст. Има още

Богословска престрелка


1

През великденската седмица започна много интересна богословска престрелка между Грег Джилбърт говорещ от името на Together for the gospel (T4G) подкрепен от The Gospel Coalition (TGC) и Скот МакНайт и Матю Бeйтс от друга.

В една своя лекция публикувана 9marks Грег взе на мушка двамата автори заради някои техни твърдения изразени в книгите им The King Jesus Gospel: The Original Good News Revisited на Скот и Salvation by Allegiance Alone: Rethinking Faith, Works, and the Gospel of Jesus the King и  Gospel Allegiance: What Faith in Jesus Misses for Salvation in Christ на Бейтс. (Не зная защо е пропусната и Transformation: The Heart of Paul’s Gospel на Дейвид де Силва)

Тази седмица идва отговорът в две части, в който двамата автори твърдят, че техните виждания са представени, меко казано, неточно.

Good News? Are T4G/TGC Leaders Starting To Change Their Gospel?

King Jesus Gospel: Mere Kingship? No

Спорът е ни повече ни по-малко от това какво е евангелието. За владеещите английски вероятно ще бъде интересен, макар че за да се следи пълноценно изисква определена богословска грамотност.

Автсралийският богослов Майкъл Бърд е написал хубава и ясна статия по въпроса, която също си заслужава да се прочете (Обикновено всичко от него си заслужава)

До християните разпространяващи корона конспирации: наивността не е духовен дар


1

от Ед Стетцър

Настоящата световна пандемия ражда богата реколта от конспиративни теории. За съжаление християните изглежда им се поддават в непропорционално по-голяма степен от останалите хора.  Както писах преди време когато християните споделят лъжи те трябва да се покаят за това. Споделянето на фалшиви новини ни прави да изглеждаме глупави и накърнява свидетелството ни. Видяхме това на последните избори когато няколко фабрики за тролове се бяха съсредоточили върху консервативните, евангелски християни. Сега това се случва отново. Има още

Велика събота: равносметка


от Радостин Марчев

Велика събота е времето между две големи събития – смъртта и възкресението на Христос.

Учениците през 1 век били напълно объркани и съкрушени – Този, Когото смятали за Месия е убит и те не знаят как да продължат живота си оттук нататък.

За нас това не е така понеже ние знаем продължението на историята, знаем какво следва. Богослужението в Православната църква много красиво описва великата събота по следния начин:

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Странно време – разпети петък е минал, възкресение все още не е дошло – съботата сякаш виси в нищото. Но, знаете ли, докато си мислех за това ми дойде наум, че велика събота е един от най-добрите моменти за равносметка защото в определен смисъл тя много прилича на нашия християнски живот. Той е хванат между момента на нашето повярване когато греховете ни са простени и второто идване на Христос когато ще се случи и нашето възкресение и прославяне. Но сега, между тези две събития ние живеем обикновен, незабележим живот – ние живеем нашата събота между кръста и възкресението. Има още

Тайната вечеря, в която (не) можем да участваме


How Often Should the Lord's Supper/Communion Be Observed?

от Радостин Марчев

 

Да проповядваш на велики четвъртък в условия на карантина, когато хората не могат да дойдат на църква, е едно от най-неудачните неща, които може да ти се случат. Велики четвъртък според евангелския разказ е денят на тайната вечеря.

Марк 14:22-24 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

Всяка година на този ден християните се събират заедно и заедно разчупват хляба и пият от виното така както преди 2000 години е направил Исус със Своите ученици. Тази година ние не можем. Ние стоим пред компютри, таблети и телефони и се опитваме да се приближим поне малко към това, което искаме, но не можем да направим заедно. Но не е същото и ние го усещаме твърде добре. Има още

Каква е мисията на църквата?


MISSION OF THE COMPANY - Bulgarian Financial Group

от Радостин Марчев

Миналата седмица имах много интересен разговор за това каква е мисията на църквата. Ако ми бяха задали този въпрос преди няколко години щях без да се замисля да отговоря, че тя е (най-общо) да води хора от състояние на неверие до вяра и посвещение на Исус Христос. Всъщност, аз все още напълно вярвам в това. Аз продължавам да съм убеден, че Исус Христос е „пътят, истината и животът“ – единственият път към Бога, че Неговото приемане или отхвърляне определя вечната съдба на всеки човек и че Църквата е изпратена в света, за да бъде свидетел за Него.

Но с течение на времето аз започнах да виждам мисията на църквата и по-широко. Тя води началото си от Божия план за Неговото творение (т. нар Missio Dei). Той може да бъде описан просто като желание да живее в пълно общение с Него довеждайки го до колкото е възможно по-пълно участие в Своя триединен живот. Тази и цел (мисия) не произлиза от някаква необходимост в Бога, а е изцяло водена от любов. Тя също така включва цялата Троица – това е мисията на Отца в Сина и чрез Духа. Има още