История на църквата 8-2

от Евсевий Кесарийски

Глава 2

Разрушението на църквите

Ян Ласки и полската реформация

от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ януари, 2020

Макар днес Полша да е известна като един от католическите бастиони в Европа, исторически през нея преминават важни пътища на Реформацията. Протестантските идеи проникват рано в страната, внесени от движението на хуситите от Моравия. Малко по-късно те са последвани от унитариани и анабаптисти. Лутеранството навлиза в полските области където се усеща немско влияние като Силезия, Померания, Прусия. Кьонигсберг се утвърждава като протестантски център, а евангелизацията обхваща и Литва. Реформираните (калвинистки) църкви от своя страна намират добър прием сред висшето полско съсловие. Въпреки опитите на католическата църква да препятства със сила разпространението на протестантските идеи между 1520 и 1543, в повечето случаи  държавните укази и заповедите не са прилагани стриктно, а реформаторските идеи, идващи от различни посоки, продължават да набират сила. През втората част на XVI в. 41% от енориите в кралска Прусия са лутерански, като броят им продължава да расте, и през XVI век са убедително доминиращи. Около 1570 г. в Полско-литовското кралство има около 700 протестантски общности, около 420 от които са калвинистки с много силни позиции сред управляващата класа и благородниците. През 1573 протестантите, които имат мнозинство в полския Сейм, утвърждават законово религиозна толерантност почти непозната по това време в Европа.

Непорочното зачатие става католическа доктрина

от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. 12, 2019

На 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.).   

Коя е твоята история – завършена

от Джеймс К А Смит

1. Да схванем евангелието със сърцата си

2. Поклонението ни характер-изира

3. Поклонението ни възстановява

4. Сюжети: наративната рамка на християнското поклонение

5. Интерлюдия: някои трудни въпроси

6. Дарът на изповедта

Поетичността на изповедта

от Джеймс К.А. Смит

Подчертах, че християнското поклонение поправя нашите любови понеже ни поставя в – и поставя в нас – една различна ориентираща История, историята на Бога в Христос примиряващ света със Себе Си. Но християнското поклонение не просто повтаря основните моменти от тази история както един вид кратки бележки дестилиращи някакви „факти.” То прави това по начин, който разказва, който е пълен с въображение и работи в нас подобно повече на роман отколкото на статия от вестник. Историята в християнското поклонение не се заключва просто в „какво,” а и в „как.”

История на църквата 8 – 1

от Евсевий Кесарийски

Въведнеие

Тъй като описахме в книга седма събитията от времето на апостолите ние сметнахме за удачно в тази осма книга да запишем за информация на потомството някои от най-важните неща случили се в нашето собствено време, които са достойни да бъдат записани. Ние ще започнем от това място.

Политическо събитие ли е Рождество?

от Радостин Марчев

Точно преди нова година публикувах превод на статията на д-р Майкъл Бърд Истинското значение на Рождество: вярвайте в Бога, съпротивете се на империята, отпечатана в The Washington Post. Под нея се появиха няколко интересни коментари, които ме провокираха да обясня малко по-подробно връзката, която виждам между събитието чествано на християнския празник Рождество и световната политика. Нямам представа дали д-р Бърд би се съгласил с това – написаното тук е изцяло мое мнение.

Истинското значение на Рождество: вярвайте в Бога, съпротивете се на империята

от Майкъл Бърд

(текстът е публикуван в The Washington Post)

Когато мислят за посланието на Рождество повечето хора обикновено си представят ангели, мъдреци, овчари, радост за света, мир и благоволение и „дете ни се даде.” Вярно, Рождество празнува въплъщението на Божия Син както едно бебе родено от галилейксо момиче-тинейджър във Витлеем. Рождество наистина е време, в което да празнуваме Божиите благословения и мир за всички.

Но Рождество има и друга страна! Рождество е историята за Божието обещание да победи злите сили, Исус раждащ се, за да освободи хората от тираните, съпротива срещу силите на империята и вярност пред заплахата от нея.

Бракът и Христовата тайна – 1

от Ръсел Муур

Меденият ни месец беше катастрофа. Трябваше да предвидя идващите неприятности когато на сватбения ден се събудих с жесток ларингит. Чувствах се слаб и разочарован. Продължавах да се упражнявам да кажа  думите: „Аз Ръсел Муур, вземам теб, Мария Ханна…,” но напразно. Грачех със стържещите хрипове на болен от емфизема. В друг случай Мария щеше да ме подкрепи, но аз държах на традициите. Бях казал, че няма да видя булката преди сватбата. Заех се с таблетките за смучене и безкрайните чаши с билков чай и точно на церемонията гласът ми се върна. Сякаш сега всичко беше наред, но меденият месец все още беше пред нас.

Рождество като предизвикателство за проповедника

от Радостин Марчев

Рождество Христово идва всяка година. Това означава, че пастирите трябва да проповядват за него всяка година – обикновено цяла серия проповеди (четири адвента плюс празника) и то на едни и същи хора. А това на свой ред превръща подготовката в истинско изпитание. Какво ново може да се каже след като през последните 3 години си проповядвал вече 15 проповеди за Рождество? Трябва да си напълно лишен от въображение или никога да не си опитвал, за да смяташ, че това е лесно.

От другата страна са слушателите. Те идват с желание да чуят вдъхновяваща вест, но често си отиват с усещането, че вече няколко пъти са слушали същото послание. По този начин един от най-прекрасните християнски празници се превръща в повече или по-малко клиширана баналност. И макар несъмнено да работят още няколко важни фактора аз не изключвам това да е една от причините през последните години църковното посещение на големи празници в някои църкви да не нараства.

Дарът на изповедта

от Джеймс К. А. Смит

Нека да дам един пример: практиката на изповедта и увереността, че ни е простено. Това е само една част от цялостната история разказвана в християнското поклонение, но тя може да покаже какво е заложено на карта когато пропускаме елементи от тази история в поклонението.

Когато Бог тръгне на война

 

от Радостин Марчев

проповед за  4 адвент в Евангелска баптистка църква, Аксаково

22.12.2019

Едно от нещата, които сякаш са заложени в нас е насилието. Дъщерите ми са с около две и половина години разлика и съпругата ми казва, че скоро разликата във възрастта няма да им личи и ще започнат да си играят заедно. Но ако питате мен те през половината време се налагат вместо да си играят. В училище едно от големите притеснения на родителите е агресията между учениците. През последните години в обществото ни се повдигнаха и много други въпроси – напр. за насилието над жени и деца. Ние може и да не сме съгласни за това как тези проблеми трябва да се решат, но малко хора ги отричат и казват, че няма нужда да се прави нищо.

Ранни християнски прочити на Битие 1

от Радостин Марчев

Преди няколко години прочетох първата книга на Крейг Алърт A High View of Scripture? The Authority of the Bible and the Formation of the New Testament Canon (Evangelical Ressourcement: Ancient Sources for the Church’s Future). Baker Academic, 2007 като впечатленията ми от нея са отлични. Втората книга от съшия автор, която завършвам – Early Christian Readings of Genesis One: Patristic Exegesis and Literal Interpretation. IVP Academic, 2018 също е много интересна. Заглавието говори достатъчно ясно за съдържанието, но подходът към темата е нетрадицинен. Обикновено въпросът се разглежда чрез изреждане и групиране на цитати от църковни отци, които подкрепят едно или друго виждане. Алърт предпочита да се съсредоточи върху няколко, малко на брой автори, които да анализира в дълбочина. Причината за това е, че според него възраждането на интереса към патристиката в наше време носи със себе си и някои негативни следствия. Едно от тях е склонността древни текстове на църковни отци често да се използват изцяло извадени от техния контекст – и по този начин неправилно. След като казва това той показва нагледно как то се случва на практика.

Мъжете и жените при кръста – завършена

от Ръсел Муур

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

ЧАСТ 4

ЧАСТ 5

ЧАСТ 6

 

Мъжете и жените при кръста – 6

от Ръсел Муур

Преди години един журналист известен с множеството си бракове, разводи и нови бракове обяви, че най-накрая се отказва от венчавките. Той заяви, че повече няма да търси нова жена, а е решил да си спести времето и проблемите свързани с това. „Просто ще намеря жена, която ме мрази и ще й купя къща,” пошегува се той. Коментарът предизвика очаквания смях независимо от очевидната трагедия в личния му живот понеже думите докоснаха една култура белязана от конфликти между мъжете и жените.

Мъжете и жените при кръста – 5

от Ръсел Муур

В настоящата неяснота мъжественмостта често е дефинирана като „победа” – без значение дали с термините на сексуални завоевания, физическо превъзходство или икономиески напредък. Това не е нещо ново – то се връща обратно до предисторическата песен на Лемах, който се хвали с многото си жени и със своето отмъщение над враговете си. Едно наранено и несигурно усещане за мъжественост често се превръща в нападателна мъжественост, при която човек защитава своето „мъжество” срещу всички предизвикателства стремейки се да „победи” на всяка цена. И все пак според една подобна дефиниция Исус не побеждава. Той губи. Въпреки това Той губи несъзнателно. „Никой не взема живота Ми, но Аз го давам доброволно,” казва Той (Йоан 10:18). За разлика от крехката мъжественост на хората, които компенсират своята несигурност с театрална грубост Исус имаше пълна увереност в Своята идентичност и бъдеще, достатъчни за да може да спечели като загуби, като даде Себе Си заради Своята църква. Един мъж който спазва обетите, които е дал на съпругата си, играе с децата си, посещава самотните, приютява бездомните и служи в своята църква е много по-мъжествен от някой, който може да надпие всеки в бара или е изгубил броят на жените, с които е преспал.

Мъжете и жените при кръста – 4

от Ръсел Муур

Езикът за покорството по отношение на жените е спорен и то не само за хора външни на църквата. Веднъж чух един християнин да реагира отрицателно на твърдение, което беше повече или по-малко директен цитат от Ефесяни 5:22 като на „неандерталска идея” (предполагам придържайки се по този начин към ранна датировка на новозаветните послания). Част от проблема е, че ние сме склонни да дефинираме това, което Библията нарича подчинение и главенство с термините на власт вместо с термините на кръста.

Как да четем Битие след Дарвин?

от Радостин Марчев

Стивън Бъртън и Дейвиф Уилкинсон са написали интересна книга Reading Geneses after Darwin. Oxford University Press, 2009. Тя разглежда различни аспекти, в които появата на Дарвиновата теория е оказала влияние върху християнското богословие и по-конкретно върху прочита на началните глави на Битие. Главите на книгата първоначално са изнесени като лекции спонсорирани от Institute of Advanced Studies of Durham University. Повечето от тях са много добре и компетентно написани от хора, които наистина познават материята.

Като цяло книгата не ми даде почти нищо ново  изключение на някои детайли и подробности, които не променят общата картина. Самият аз съм писал за някои от тях (виж напр. моята статия в „Християнство и култура“ Християнски реакции на Дарвиновата теория  бр. 133, стр. 91-99). Заслужава си обаче да обърна внимание, че реалността е донякъде по-различна от тази, която обикновено си представя средностатистическия християнин в България.

Възможно ли е да легализираме морала?

от Радостин Марчев

Ръсел Муур, ръководителят на комисията по религия и етика на южните баптисти е пуснал кратко интересно видео на тема: „Можем ли да наложим законово морала?“ – като той има предвид по-конкретно християнският морал. (Видеото е само няколко минути, така отделете време да го изгледате).

Какво е практическо богословие

от Радостин Марчев

Обичайно (и донякъде условно) богословието се разделя на (1) Библейско/систематично (2) Историческо и (3) Практическо. Цялото ми богословско обучение е било свързано с практическото богословие. Въпреки това преди да се запозная с книгите на John Swinton and Harriet Mowat. Practical Theology and qualitative research и Christian Scharen and Aana Vigen. Ethnography as Christian theology and ethics не се бях замислял достатъчно сериозно за неговите теоретични основи.

Последното изглежда достатъчно ясно – практическото богословие е свързано с приложението на богословските принципи в реалния живот. Това обаче не е съвсем точно определение и в определен смисъл дори е донякъде подвеждащо. Разбира се, практическото богословие е свързано с начина, по който богословски принципи се прилагат на практика. Има обаче няколко неща, които се нуждаят от уточнение.

Раждаща и новородена

от Радостин Марчев

На Рождество християните празнуват идването на Христос в плът на света. И разбира се, това става чрез един определен човек – дева Мария. Християнската традиция от дълбока древност е обръщала особено внимание на нейния образ понеже именно чрез Мария и нейното доброволно съгласие да бъде част от Божия план спасението става реалност.

Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал (Лука 1:38).

Това, което често пропускаме да забележим е как същата тази традиция подчертава и още една истина – Мария не само ражда Спасителя, но и самата тя е родена (духовно) от Него.

Божието CV

БОЖИЕТО CV[1]

от Радостин Марчев

проповед за втори адвент в Баптистка църква, Аксаково

Спомняте ли си кога за последен път си търсихте нова работа? Едно от нещата, които трябва да направим преди да се явим на интервю е да подготвим добра автобиография (или CV, както му казват). В нея описваме кои сме, какво образование имаме и какъв опит в дадената област можем да предложим.

Едно време нямало автобиографии. Но имало друг начин, по който да отсяват хората и да разберат кой какъв е. Това било тяхното родословие. Родословието функционирало донякъде подбно на нашите CV-та. Ако идваш от добро и почтено семейство и от уважаван род може да ти се има доверие и това се смята за добра препоръка. Обратно, ако в родът ти има хора с лоша репутация е много вероятно да бъдеш гледан с подозрение.

Най-добри книги за 2019

Това е личната ми класация за годината. Не всички книги са издадени през 2019 – просто тогава са прочетени. Номерацията не отразява низходящ ред – просто изброяване.

1. James K.A. Smith -On the Road with Saint Augustine: A Real-World Spirituality for Restless Hearts

 

2. Thomas Jay Oord -Theologians and Philosophers Using Social Media: Advice, Tips, and Testimonials

Една седмица от живота

от Радостин Марчев

От няколко години IVP Academic издава една нова и доста интересна серия наречена Week in the life of….. Тя има за цел да запознае читателя с историческия и културния контекст на Новия Завет, но прави това по доста интересен и необичаен начин. Вместо да предава информация по даден предмет или място всяка отделна книга е написана като самостоятелен роман със сюжет, герои и развръзка.

Авторите са академични учени, някои от които за пръв път опитват подобен вид писане.

До този момент са издадени

– A Week in the Life of Corinth от Ben Witherington III 2012

– A Week in the Life of a Roman Centurion от Gary M. Burge, 2015

– A Week in the Fall of Jerusalem от Ben Witherington III, 2017

– A Week in the Life of Rome от James L. Papandrea, 2019

– A Week In the Life of a Greco-Roman Woman от Holly Beers, 2019

– A Week in the Life of a Slave, John Byron, 2019

Дали това е най-добрият начин за предаване на подобна информация може да се спори и предпочитанието вероятно поне донякъде е въпрос на вкус. Аз самият не бях особено впечатлен от романа на Уитърингтън за Коринт. Опита обаче е интересен и явно успешен ако съдим от отзивите.

Луис и „Великата раздяла“

от Радостин Марчев

На днешната дата е роден К. С. Луис – едийн от най-големите християнски апологети и автори на всички времена.

Негови книги бяха едни от първите преведени и издадени след промените у нас, така че моят християнски живот е бил свързан с творчеството му горе-долу от самото си начало. Въпреки това мисля, че запознанството ми с него не протече по съвсем обичайния начин. За разлика от повечето хора, макар да харесах „Обикновено християнство” (или „Отвъд човека,” както е заглавието на второто издание) тя не ми направи чак толкова голямо впечатление. Същото мога да кажа и за някои от последвлаите издания – „Четири пъти любов” и „Чудесата.” „Проблемът болка” се представи по-добре, но и след нея все още не бях достатъчно „зарибен.” Истинското ми запалване по Луис дойде от някои малко по-късно преведени негови съчинения – на първо място „Писмата на душевадеца,” с която за мен и досега почти нищо не може да се сравни, но също така и космическата му трилогия (особено „Переландра”) – изненадващо преведена от нехристиянско издателство – и автобиографията му „Застигнат от радостта.[1]”

Социалните услуги и личната инициатива

от Радостин Марчев

Имало едно време…една държава, в която нямало НПО-та, които да предлагат социални услуги. Всъщност и социални услуги нямало. Нямало пенсии, социални осигуровки или осигуряване за болест. На никой не му хрумвало дори да зададе въпрос за правата на децата – такива не съществували. Законът позволявал на бащата ако пожелае да изхвърли на улицата или дори да убие новороденото си дете ако то е деформирано или просто ако реши, че не желае да се грижи за него. Страната се наричала Рим, а историческия период бил 1 век сл. Хр.

Павел и дарът

от Радостин Марчев

В края на 2015 г. излезе една от най-интересните скорошни книги върху богословието на апостол Павел – Paul and the gift (Eerdmans, 2015), която предизвика доста дискусии в научната общност. Макар да знаех за нея от самото начало едва тази годинма най-после успях да я прочета.

Авторът, Джон Баркли, разглежда благодатта в посланията на апостол Павел като „дар” (от гръцкия термин χάρις – оттук и името на книгата), след което задава въпроса: „Как са били виждани даровете в древния свят на Новия Завет?” Отговорът се оказва забележително комплексен и многостранен.

Интерлюдия: някои трудни въпроси

от Джеймс Смит

Какво обаче става ако общностното поклонение не изглежда по този начин? Ако не можете да видите нищо, което да се приближава до този наративен сюжет в неделните събирания в метната си църква? Е, с известен страх и трепет, аз ще кажа три неща.

История на църквата – книга 7 – завършена

от Евсевий Кесарийски

Мъжът и жената при кръста – 3

от Ръсел Муур

Съществуват разлики между мъжете и жените, които са свързани с разликите между бащинството и майчинството – и помнете, всички християни са призовани към поне някои аспекти на духовното родителство в църквата дори когато не са семейни. Виждаме това в нашите собствени родители. Адам е създаден от земята и името му отразява неговият произход от пръстта (Адам означава „земя” на еврейски). Той е призован да обработва земята, но проклятието затруднява този аспект от неговата мисия точно в това отношение. Адам се опитва да култивира земята, но тя му ражда тръни и бодили и пот на челото му. Обратно, Ева е създадена от страната на човечеството и е наименувана майка на живота. Отново, проклятието затруднява именно този аспект от нейната мисия като препятства подкрепата на новия живот. Дори и в проклятието ние виждаме да се издигат родители, които ни учат на призива да бъдем мъже и жени, майки и бащи. Но тези неща отразяват общите модели на надареност, а не цялостни категории. Запитайте си: Подкрепят ли мъжете? Да. Исус сравнява Себе Си с квачка, която събира пилетата си. По подобен начин апостол Павел е бил мъж, но сравнява себе си с раждаща жена и с кърмеща майка. Призовани ли са жените да снабдяват и да защитават? Да. Би било добре да посъветваме хората да не закачат Яил ако не искат да бъдат халосани с колче за платка по главата. Майката в Притчи 31 не е описана като получаваща закуска в леглото в деня на жената, а като човек, който сключва сделки в недвижими имоти.