Християните и политиката – 4

от Филип Янси

Предупреждение към воюващите с дракони

Без съмнение някои представители на светското ляво показват подобни злоба и нетолерантност, които водят до изопачения и лепене на етикети. Но аз говоря на евангелските християни понеже те са моето племе и моето семейство. Аз работя сред тях, покланям се с тях, пиша книги за тях. Аз имам едно голямо притеснение: Какво се случва с благодатта? Дали ударението, което християните поставят на морала не унищожава нашето послание за Божията любов към грешниците? Ако моето наследство изглежда заплашено от изопачение на Христовото благовестие аз трябва да говоря. Това всъщност е една форма на себекритика.

Advertisements

Калвинизмът и арминианството – сравнени

от Роджър Олсън

1. Какво е калвинизъм? А) Вяра, че Бог предопределя и прави сигурно всичко, което се случва без никакви изключения. Всичко, което се случва в творението е определено и направено сигурно от Бога. Б) Вярата, че единствен Бог решава, безусловно кои ще се спасят, че Христос е умрял единствено за тях („избраните”) и Бог ги спасява без всякакво сътрудничество от тяхна страна („неустоима благодат”). „А” се нарича „методично провидение.” „Б” се нарича „двойно предопределение.”

*Съществуват някои вариации на калвинизма, които се отличават от горното, но това е класическият, исторически, евангелски калвинизъм така както той е учен от Калвин, Джонатан Едуардс, Чарлз Ходж, Р. Спроул, Джон Пайпър и всички останали класически, исторически калвинисти.

Църква, държава и социална дейност

Исторически църквата е проправяла пътя за социална справедливост в множество области. Тя е прибирала бездомните деца от улицата, протестирала е срещу експлоатацията на детски труд, строяла е и е поддържала болници, грижела се е за бездомните, старите, слабите и чужденците, а в по-ново време е поставила началото на хосписите. И т.н. В древността голяма част от тези дейности не са били свойствени на държавата. Християните със своя пример са накарали обществото да „види” проблема и да вземе съответните мерки – вкл. на ниво държава.

С течение на времето обаче се случва един интересен феномен: държавата започва да измества църквата в упражняването на тези дейности. Сега вече тя организира приюти за бездомни, болнична помощ, социални осигуровки, пенсии, приюти за изоставени деца, старчески домове и т.н. Доколкото църквата продължава да върши това то в повечето случаи е виждано като нещо вторично, допълнително към основната дейност извършвана от държавата.

Докато всички християни са съгласни, че църквата трябва да продължи да върши това те се разминават радикално за мястото и ролята на държавата в тях. Една част смятат, че тя няма място в тези дейност – или поне, че ролята й е сравнително ограничена. Подобни дейности, подчертават те, могат да бъдат упражнявани единствено ако средствата се вземат от гражданите на същата тази държава. По този начин колкото повече едно правителство се занимава със социална дейност толкова по-голямо преразпределение на благата прави то – нещо, което мнозина намират за граничещо с опасна лява идеология или дори с комунизъм. При това държавата често далеч не е най-добрият стопанин на средствата, които е събрала. За тези християни идеалът е правителство с възможно най-малка намеса в преразпределението на благата и ограничен чиновнически апарат.

Други обаче виждат нещата по различен начин. Докато злоупотребата с (събраните под формата на данъци) държавни средства трябва да бъде предмет на непримирима борба само по себе си социалното подпомагане не е нещо лошо. Всъщност на него с основание може да се гледа като на един резултат от влиянието на благовестието в общественото пространство. Под влияние на християнския пример държавата е приела стандарти, които целят намаляване на бедността и подпомагане на най-уязвимите й членове – нещо, за което можем да бъдем единствено благодарни. Очевидно това не решава всички проблеми и, отново очевидно, в някои случаи дори създава нови такива. Но в редица случаи има и положителни резултати. Социалната система на скандинавските страни и Канада например действа по начин, който прави хората до голяма степен сигурни, че няма да останат гладни и на улицата дори при настъпването на непредвидени лоши обстоятелства.

Този пример, макар и описан с много опростени щрихи, показва няколко неща:

1. Политическите и икономическите виждания на един християнин могат (и трябва) да се определят пряко от неговите християнски възгледи.
2. Аргументацията не върви еднопосочно – съществуващото разделение между сериозни, мислещи и посветени християни показва, че нещата са доста по-сложни.
3. Заемането на дадена позиция изисква сериозно мислене именно в християнски (а не единствено в политически и икономически) категории – нещо, което не винаги е лесно.

Какво мислите?

Гласувайте и коментирайте на воля.

Бележки върху Откровение – 17

СЧУПЕНИТЕ ПЕЧАТИ

от Радостин Марчев

Бог е цар – винаги

от Радостин Марчев

Докато гледам снимки от протеста на християните в София (и се чудя защо единствено там в Бургас и в Добрич има такъв – поне доколкото съм чул) не мога да спра да мисля за нещо. To е чудесно изразено в Псалм 47:

Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество. Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя…..Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас. Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте. Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране. Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол…Земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

„Бог е цар“ е рефрен, който преминава от началото до края на Библията. Всъщност той е едно от нейните основни послания.

В контекста на опита политиците да приемат закон за вероизповеданията, който позволява на държавата да се меси в делата на църквата и до голяма степен да я контролира посланието би трябвало да е ясно: Каквото и да стане Бог е цар и Той има последната дума. Следствията от тази кратка декларация обаче са многостранни.

Християните и политиката – 3

от Филип Янси

Бил Клинтън: един пример за културите войни

Последните няколко американски президенти са говорели по-открито за вярата си от повечето от своите предшественици. Джими Картър водеше клас в неделно училище по време на своето президентство, спечелвайки неохотното уважение на репортерите, които преди това поставяха под въпрос неговите думи свързани с религията като политическо заиграване. Въпреки това той изгуби много християнски гласове в полза на Роналд Рейгън, единственият американски президент, който се е развеждал и който рядко е посещавал църква и почти не е давал средства за благотворителност, понеже Рейгън подкрепяше много от любимите каузи на религиозната десница. Джордж Буш и Барак Обама бяха пълни противоположности като Буш защитаваше каузи скъпи на евангелските християни докато Обама представляваше гръмоотвод за социалните консерватори.

In Memoriam – Грант Осбърн

На 3.11.2018 в съня си е починал големият новозаветен учен Грант Осбърн (1942-2018).

Грант Осбън има научни степени от Fort Wayne Bible College, Trinity Evangelical Divinity School и University of Aberdeen където негова научен ръководител е Хауърд Маршал. След завършване на своето обучение той дълги години е професор по Нов завет в Trinity Evangelical Divinity School – една от големите консервативни евангелски семинарии в САЩ.

През своята дълга кариера Осбърн е написал коментари върху всяка книга от Новия Завет.

Вероятно най-широко известен е с книгата си The Hermeneutical Spiral: A Comprehensive Introduction to Biblical Interpretation, която продължава да бъде един от почти задължителените помощни материали във всеки сериозен курс по херменевтика.

Божият призив и избор

от Мартин Лутер

„Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.“ (2 Петър 1:10)

Каквото и да поискате

от Мартин Лутер

„И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.“ (Йоан 14:13)

Апостолската изповед – 11

ПРИ ПОНТИЙСКИЯ ПИЛАТ

от Бен Майърс

Лесно е да забравим за какво е всъщност християнската вяра. Можем да се подхлъзнем смятайки, че тя е някакъв вид философия, цялостен светоглед за живота и света. Често споровете с атеистите се въртят около това. Ние даваме вид, че християнството трябва да е по-разумно от атеизма ако искаме то да е вярно. Или може да предположим, че християнската вяра е в същността си едно религиозно учение, набор от правилни вярвания за Бога. Учените и студентите са особено уязвими на това предположение. Ние започваме опитвайки се да получим правилно разбиране за нашите вярвания и не след дълго започваме да чувстваме, че тези вярвания, ако са верни, трябва да бъдат твърдо интегрирани в една богословска система.

Християните и политиката – 2

от Филип Янси

Защо да бъдем добри?

От своя страна държавата има едно постоянно притеснение, вечният въпрос как да накара хората да бъдат добри: как да не позволява гражданите да се избиват едни други, да не влизат с взлом в чужди къщи, да не лъжат клиентите по пазара и да усвоят сексуално поведение, което не разушава семействата. Съвремения светски свят, който не гледа повече към религията за морално водителство, се изправя пред една дилема. По важни етични въпроси – социална справедливост, сексуалност, брак и семейство, дефиниции за живота и смъртта – обществото силно се нуждае от морални напътствия. В противен случай нашите закони и политики ще стават все по-избирателни. Медиите вече третират обществените нагласи като основният арбитър за добро и зло по такива въпроси както сексуалното поведение, абортите, смъртното наказание и асистираното самоубийство.

Християните и политиката – 1

от Филип Янси

Пиша по времето на едни избори[1] когато кандидатите правят крачка назад, за да получат вота на евангелистките християни. (Съвременните кампании продължават толкова дълго, че сякаш изборите в САЩ са всяка година.) В началото на 2012 г. двама мормони претендираха, че са християни. Други републикански кандидати също търсеха резултати използвайки евангелска карта. От страната на демократите Барак Обама продължаваше да дава своето лично християнско свидетелство дори когато 1/5 от нацията   мислеше, че той е мюсюлманин. Евангелистът Франклин Греъм попадна в новините когато даде явно съмнителна оценка за вярата на президента.

„Казах сбогом на срещите“ си отива

от Радостин Марчев

Преди няколко години в България беше публикувана книгата на Джошуа Харис „Казах сбогом на срещите” (Издателство ОМ). В нея той препоръчва с цел справяне със сексуалните изкушения младите християни да избягват срещите с човек от срещуположния пол и да търсят други начини за брак – вкл. с посредничеството на семействата. Макар да не стана толкова голям хит у нас на запад тя поставя началото на цяло движение, което следва съветите на Харис.

Подходът на Джошуа Харис от дълго време е остро критикуван от редица автори – вкл. Хенри Калуд в неговата книга „Границите при срещите” – като краен и създаващ повече проблеми отколкото решава. Личните ми разговори свързани с някои родни пазители на чистотата или с хора съвсем буквално тормозени от тях показват, че те не са неоснователни.

Сега обаче самият Харис официално признава това, а издаването на книгата му ще бъде прекратено.

На своята страница той шише:

Апостолската изповед – 10

СТРАДА

от Бен Майърс

Досега може да сте помислили, че изповедта описва един съвършен свят. Тя говори за Бога, Който създава света и след това влиза в него през утробата на една жена. Дотук няма и намек за нещо погрешно. Апостолската изповед не споменава грехопадението или първородния грях. Но сега ние изповядваме думата „страда” и с болезнена яснота осъзнаваме, че не всичко е наред.

Когато Бог идва в света в лицето на Исус, Той е посрещнат със силна съпротива. Творенията са се обърнали срещу своя Създател. Любящия Творец на света бива отхвърлен. Съдията на света идва сред нас и ние го осъждаме и го изпращаме на кръста. „При Своите Си дойде, но своите Му не Го приеха” (Йоан 1:11). Изглежда, че в нашия свят има място за всичко – освен за Бога.

Да се молим в трудни моменти

от Мартин Лутер

„А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. И Езекия се помоли пред Господа“ (Исая 37:14-15)

Исус е светлината

от Мартин Лутер

„Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелства за светлината.“ (Йоан 1:7-8)

Грехът ти ще те намери

(Числа 32:23)

от Радостин Марчев

проповядвана на 28.10.2018

Втора баптистка църква, Варна

Един от въпросите, които хората днес постоянни си задават е: Защо на света има толкова много зло?“ И ние всички знаем защо те го задават. Но аз мисля, че има един друг свързан въпрос, който ние обикновено не се сещаме да попитаме. Той е: „Какво е злото?“

Не зная за вас, но за мен той е много интересен и в същото време съвсем не е лесен. Хората са мислели върху него векове наред и са давали най-различни отговори. Нямаме време да навлезем в детайли, но аз искам да ви спомена само един от най-популярните християнски отговори, който се появява много рано – още през 4 век.

Злото, казва той, не е нищо друго освен липса на добро така както тъмнината е просто липса на светлина. Злото няма своя собствена природа. За да съществува то трябва да вземе нещо добро, да го изпразни и изопачи и по този начин да го направи зло.  

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 22

от Н. Т. Райт

Не е възможно да казваме това прекалено често. Авраам не е просто един „пример”, за човек, който е бил оправдан чрез вяра. Римляни 4 не е просто една „илюстрация,” или дори едно „библейско доказателство,” за богословската идея, която Павел иска да предаде. По същия начин можете да кажете, че Американската конституция е просто един добър „пример” за политическа теория – докато всъщност тя продължава да задава рамката за това какво се случва в цялата страна. Нито пък Павел просто използва една хитра реторика  предполагайки, че неговите потенциални или действителни опоненти ще кажат: „Ами Авраам?” и след това се опитва да ги обори предварително.

От архивите за Откровение

Докато продължавам да работя върху серията си за Откровение попаднах на една моя стара серия проповеди, която е на поне 10 години. Тя не покрива цялата книга, но разглежда голяма част от нея.

В случай, че на някой му е интересно да се порови из архивите аудиозаписите са ТУК.

Националисткият популизъм и християнската отговорност

от Радостин Марчев

Чак вчера забелязах една вече не толкова нова новина. Става дума за побоя над Леон Кофи – чернокож британски гражданин, който работи в България за международна компания (Повече подробности ТУК).

Това може да изглежда като не чак толкова необикновен случай на хулиганска проява от страна на футболна агитка. Опасявам се обаче, че подобно обяснение – макар и не невярно – е симптом на нещо по-страшно.

Апостолската изповед – 9

РОДИ СЕ ОТ ДЕВА МАРИЯ

от Бен Майърс

„Не мога да повярвам на това!” казала Алиса.

„Не можеш ли?” казала кралицата със съжалителен тон. „Опитай отново: поеми дълбоко дъх и затворени очи.”

Алиса се засмяла. „Няма смисъл да опитвам,” казала тя. „Човек не може да вярва в невъзможни неща.”

„Бих казала, че не си особено търпелива,” казала кралицата. „Когато бях на твоята възраст винаги правех това за половин час всеки ден. Ето защо понякога вярвах в шест невъзможни и неща още преди закуска.”[1]

Вярата носи свобода

от Мартин Лутер

„като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, – и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.“ (Галатяни 2:16)

Фалшиво съжаление

от Мартин Лутер

„Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.“ (Битие 31:24)

Хедонистичния Бог и (не)благодарния християнин

от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври 2018

История на църквата книга 6 – завършена

от Евесеий Кесарийски

История на църквата 6 – 46

от Евсевий Кесарийски

Глава 66

Другите писма на Дионисий

История на църквата 6 – 45

от Евсевий Кесарийски

Глава 45

Едно писмо на Дионисий до Новат

Апостолската изповед – 8

КОЙТО БЕШЕ ЗАЧЕНАТ ОТ СВЕТИЯ ДУХ

от Бен Майърс

В началото на евангелието според Лука ангелът посещава Мария и й казва, че „Светия Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени” (Лука 1:35). Това начало на историята на Исус има за цел да ни напомни едно друго начало: „В началото Бог създаде небето и земята. И земята беше пуста и неустроена. И Божият Дух се носеше над водите” (Битие 1:1-2)

Сътворението се случва когато Божия Дух се носи над безформената бездна и извиква живота от нищото. На друго място старозаветните писатели говорят за Божия Дъх или Дух както за източник на творението: „Изпращаш Духа Си и те се създават” (Псалм 104:30). Когато Бог създава Адам от земята във втората история на сътворението човекът отначало е безжизнена глинена скулптура. Но тогава Бог вдъхва дух в глината и тя става жива душа (Бит. 2:7).

Бележки върху Откровение – 16

от Радостин Марчев

ОТВОРЕНАТА КНИГА

Как християнството пасва на нашата партийна система? То не пасва.

от Тимъти Келър

(статията е публикувана в New York Times)

Каква трябва да е ролята на християните в политическия живот? Повече от всякога хората задават този въпрос. Християните не могат да претендират, че са над политиката и просто „проповядват благовестието.“ Тези, които избягват политическите дискусии и ангажираност просто гласуват за социалното status quo. Американските църкви в края на 19 век, които не говорели против робството понеже това било нещо, което можем да наречем „политизирано“ всъщност по този начин подкрепяли робството. Да не бъдеш политически ангажиран всъщност означава да бъдеш такъв.