от Джеймс К А Смит
Навършвайки 19 години Шонда най-после можеше да участва в дългоочакваният ритуал, който се провеждаше в Реформираната църква Света Троица – първото й гласуване. Тази вечер тя щеше да влезе през входа на църквата, която от дълго време служеше и като изборна секция за квартала, за да изпълни своя свещен граждански дълг. Щеше да й бъде дадено правото да гласува в една особено оспорвана година. От нея се очакваше да даде гласа си за водачи на почти всяко ниво: в гада, в нейния щат, във федералния конгрес и дори за президент. Родителите й я придружаваха с насърчение и радост. Дългогодишни активисти в града, служещи в училищни бордове и обществени фондации, родителите на Шонда й бяха давали пример за живот на обществена активност и служба. В определен смисъл целият й живот беше подготовка за осъзнаване на тази отговорност – възможност, за която поданиците на тираните по света можеха единствено да си мечтаят.
Но тук със сигурност имаше ирония тъй като това съвсем не беше първият път когато Шонда влизаше в тази църква. Всъщност тя беше част от нея откакто се помнеше, още като дете придружавано от своите родители. Преди 18 години, след като беше родена, Шонда за пръв път влезе през вратата в църквата св. Троица, както родителите й правеха почти всяка седмица. Но тази неделя вместо да седнат на местата си те бяха приканени да излязат напред. И на този ден, преди много години, те донесоха малката Шонда, облечена с блестящи бели кръщелни дрехи и украсена като малка принцеса. Беше им зададен въпрос свързан с тяхната вярност: „Кой е вашият Господ и Спасител?“ „Исус Христос е моят Господ и Спасител,“ бяха отговорили те – една изповед притеснявала всеки император още откакто цезарят беше претендирал, че е господ (kyrios). Представяйки я за кръщение в името на Отца, Сина и Светия Дух, служителят беше изрекъл една силна изповед над хленчещата Шонда:
Шонда,
За теб Исус дойде на този свят
За теб умря и победи смъртта
Всичко това той направи за теб, малко момиче,
Макар че ти все още не знаеш нищо от това.
Ние обичаме понеже Бог първи ни е обикнал.
И докато хлипането на Шонда преминаваше в рев пастирът беше казал: В името на Господ Исус Христос, единственият Цар и Глава на Църквата, тези сестри и братя сега биват приети във видимо членство на светата вселенска църква, обещавайки да изповядват Христос и да бъдат верни Божии слуги до края на живота си.
Може би по някакъв начин думите са били чути без да бъде доловено силата на тяхното политическо („единственият Цар“). Но в днешната ноемврийска вечер, докато се намираше сред тези стени наситени с политическа значимост, тя чу отново думите, които бяха изговаряни пред нея и пред цялото общество в началото на почти всяка неделна служба – едно благословение, което беше чувала толкова много пъти, че можеше да го повтори по памет, едни думи, които по подобен начин беше приемала несъзнателно, но които сега чу по съвсем нов начин:
Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе (Откровение 1:4-5).
И в този момент преди да влезе през завесата за гласуване Шонда осъзна, че всяка неделна служба е била едно политическо събрание. И докато ентусиазирано протягаше ръка към бюлетината, за да изпълни привилегията на своето гражанство осъзна, че всеки президент е владян от Царят, Когото тя познаваше – и на Когото беше позната – през целия си живот.
Усещали ли сте някога несъответствие между това, което знаете и това, което правите? Откривали ли сте, че новото знание и информация не водят до нов начин на живот? Преживявали ли сте необичайно просвещаваща проповед в неделя, след която сте се събуждали в понеделник с подновена решителност и убеждение, само за да се провалите до вторник вечер? Вие сте гладни за знание, жадувате да пиете от библейските идеи, копеете за христоподобие и все пак цялото това знание изглежда не се пренася върху начина ви на живот. Изглежда не можем да достигнем до святост чрез мислене. Защо е така? Дали забравяте нещо? Има ли още някакво знание, което не сте научили? Или понеже не сте мислели достатъчно задълбочено? 
Какво искаш?
Тези пет характерни черти на устната традиция изглежда пасват и то пасват забележително добре на това, което знаем за най-ранните църкви и за традицията за Исус както и на това, което можем да предположим, че е вероятно както за учението, което е свързвало заедно тези църкви така и за общностния им живот. Това не означава, че всички характеристики на евангелската традиция могат да бъдат изцяло обяснени чрез устната традиция. По-конкретно аз не си поставям за цел да отричам една литературна връзка между синоптичните евангелия. Нито, разбира се, моят аргумент отрича, че същите характеристики може да са резултат от литературна композиция и редакция. Традицията за Исус, такава каквато я познаваме, разбира се, е в писмена форма и за нас като хора израснали в една среда доминирана от литературния начин на мислене е естествено да приемем, че едно обяснение с литературни термини винаги е за предпочитане. Но същността на моят аргумент е, че да се оставим на това естествена склонност това означава да се затворим за всякакво разбиране относно това каква всъщност е била традицията за Исус и как тя е функционирала през своя устен период, през около 20-те години следващи мисията на Исус. Грубият факт е, че ние просто не сме в състояние да заобиколим устната традиция през първата фаза на предаване на традицията за Исус. Така че ако желаем да се върнем „обратно до Исус от Назарет” с каквато и да е степен на увереност ние нямаме друг избор освен да използваме добре информирано историческо въображение опитвайки се да кажем какво се е случило с традицията за Исус през тази начална фаза. Вярвам, че посочените характеристики на устната традиция ни помагат да направим точно това. 
_big-700x700.jpg)
