от Джеймс К. А. Смит
В своите традиции (оттук неговата „католичност”, неговата универсалност)[1] историческото християнско поклонение отразява един основен сюжет или разказ, чийто център е божието благодатно примирение на всичко със Себе Си (Колосяни 1:20). Мнозина са отбелязвали, че историческото християнско поклонение приканва общността в една история състояща се от 4 действия: Има още
от Радостин Марчев
За много хора една от най-чаканите християнски книги за 2019 е On the Road with Saint Augustine: A Real-World Spirituality for Restless Hearts (Brazos Press, Октомври, 2019) на Джеймс К. А. Смит. Смит е преподавател по философия и богословие в колежа „Калвин.” Макар и с нетипично за един християнин образование – специализирал съвременна френска философия, вкл. деконструкцията на Дерида – той е проникновен културен критик, който умее да напипва важни съвременни въпроси и (не по-малко важно) да ги предава по разбираем за съвременните хора начин.
On the road with Saint Augustine не изневерява на тази традиция. Връщайки се към ретроспективната самоанализа на северноафриканският епископ Смит показва как този човек от 4 век може да бъде не само понятен, но всъщност изключително актуален за постмодерниста от 21 век. Донякъде това се дължи на факта, че Августин се оказва пред-екзистенциалист (и дори донякъде пред-декострукционист) в много по-голяма степен отколкото повечето съвременници осъзнават. В това отношение влиянието на Августин върху видни представители на съвременни философски течения (Хайдегер, Сартр, Дерида) са доста интересни и неподозирани за обикновения читател – както и кратките бележки на Смит. Неговата най-голяма привлекателност обаче идва от факта, че той слага пръст върху някои от най-същностните проблеми на съвременния човек. Има още
от Ръсел Муур
Бракът означава нещо за цялата църква и за света. Понякога това подчертава добротата както на мъжествеността така и на женствеността, а друг път спецификите на брачния завет, който трябва да се прилага по общо към мъжете и жените. Обичайният начин, по който тези основополагащи новозаветни текстове за брака се проповядват на практика изключват останалата част от църквата тъй като те са представяни като насоки и по-щастливи, по-здравословни „взаимоотношения.” Но в тях има много повече. Има още
от Радостин Марчев
Рейчъл Денхоландер е адвокат по професия и през 2018 г. е обявена от списание „Тайм” за една от 100 най-влиятелни жени в света както и за Glamour Woman на годината. Докато тренира гимнастика Рейчъл получава травма и се обръща за помощ към д-р Лари Насар, който по това време е лекар на националния отбор по гимнастика на САЩ. Докато я лекува Насар я насилва сексуално. Посъветвана от треньора си да мълчи тя остава няма в продължение на години докато научава, че вестник е започнал разследване свързано със сексуалното насилие сред гимнастиците. Това е момента, в който Денхоландер решава да говори, свързва се с вестника и впоследствие завежда дело срещу Насар. В резултат на нейното свидетелство в домът му са отрити хиляди снимки и филми с детска порнография, а над 200 жени свидетелстват, че също са били насилвани от него. Процесът завършва със самопризнание и Лари Насар получава доживотна присъда. Оказва се, че срещу него е имало свидетелства в продължение на години, но треньорите, полицията и гимнастическата асоциация успешно са ги прикривали, така че никога не се е стигало до официално обвинение. Има още
от Ръсел Муур
Докато растях аз намерих изход от копнежът да постигам неща, да се представям добре и да вярвам на комикси. Оприличавах се на супергероите най-вече понеже копнеех за уединена крепост или за скривалище в подемна пещера, за тайна идентичност където никой нямаше да може да изисква вниманието ми със сигнал в небето. Можех да се идентифицирам с Кал-Ел от Криптон или с Брус Уейн от Готам. За жената чудо обаче исках да се оженя. Има още
от Майкъл Бърд
Наскоро бях в хотелска стая в Америка и докато превключвах каналите на американския политически цирк попаднах на две програми представящи религиозни водачи ревностно говорещи за президента Тръмп и Америка.
Като австралийски свещеник аз естествено се интересувам от перспективите на религиозните ми съратници. Особено бях впечатлен от начина, по който двамата говорители в паралелните програми използваха силно религиозен език, призоваваха Бога, цитираха Библията и споменаха цял пантеон от религиозни теми. Но техните политически убеждения не може да бъдат по-противоположни. Преживяването беше сюреалистично: подобно на това да живея едновременно в две алтернативни реалности и да виждам как християнството бива превърнато в оръжие както от дясната така и от лявата американска политика. Има още
от Радостин Марчев
Една от най-интересните книги, с които се срещнах тази година е сборникът на Томас Джей Оорд Theologians and Philosophers Using Social Media: Advice, Tips, and Testimonials (SacraSage Press, 2017). Последната представлява компилация от интервюта с голям брой богослови и философи относно начина, по който те използват социалните мрежи. Убежденията на участниците варират много широко – либерални, феминисти, богослови на освобождението както и някои доста консервативни (напр. Крейг Кийнър и Оливър Крисп). Общият брой на интервюираните е няколко десетки и запълва повече от 400 стр., така че извадката е наистина доста представителна. Има още
от Радостин Марчев
Току що приключвам книгата Preaching Romans: Four Perspectives – съвсем нова – издадена февруари тази година от Eerdmens под редакцията на Скот МакНайт и Джоузеф Модика. Прегледах я сравнително набързо, но тя всъщност се оказа доста интересна.
Основната й идея определено е оригинална – книгата представя четири основни богословски подхода за четене на посланието на Павел към римляните. Всеки един от тях е изложен в отделна глава от значим негов представител. Има още
от Джеймс К. А. Смит
Формиращото християнско поклонение чертае една картина на Господната красота – и едно видение за шалом-а, който Той желае за творението – по начин, който пленява въображението ни. Ако действаме в съответствие с това, за което копнеем и ако копнеем за това, което е пленило въображението ни тогава реформиращото християнско поклонение трябва да плени въображението ни. Това означава, че християнското поклонение трябва да ни срещне като естетически творения, които са повече докоснати отколкото убеждавани. Въображението ни е един естетичен орган. Сърцата ни са струни на инструменти, на които свирят историите, поезията, образите и метафорите. Ние тактуваме с естетическите си нозе в ритъма на барабаните, които чуваме във въображението си. Както отбелязахме в глава 1 Антоан дьо сент Екзюпери улавя това добре: „Ако искаш да построиш кораб не карай хората да събират дърва и не им възлагай задачи и работа, а ги научи да копнеят за безбрежността на морето.” Има още
от Ръсел Муур
Естествените връзки са силни и то по причина определена от Бога. Стремежът на една паднала вселена е да направи тези естествени връзки дори още по-силни превръщайки ги в религия. Това има известен паралел с патриотизма тъй като думата патриотизъм идва от коренът на думата баща. Естествено е да обичаме отечеството си. Патриотизмът е добро осъзнаване на благодарността към Бога и към другите за благословенията, които сме наследили като част от една страна. Но патриотизмът или национализмът когато застане на първо място е грозен, насилнически, дори садистичен. Има още
от Ръсел Муур
Често чувам възрастни хора в църквата да обвиняват младото поколение, че не почита мъдростта, която идва с възрастта, а е готово да слуша единствено своите връстници. Разбира се, понякога това е вярно. Царството Израел се разделило отчасти понеже Соломоновият син Ровоам „отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него” (3 царе 12:8). Да съкратя дългата история: нещата не потръгнали добре.
Но аз не усещам подобно отношение в повечето млади християни, които срещам. Вместо това въпросът, който най-често ми задават е: „Как мога да си намеря наставник?” Има още
от Ръсел Муур
Като баща на 5 сина аз трябва постоянно да водя с децата си „разговорът” за това какво да очакват през пубертета. Не искам те, подобно на мен самият, да бъдат хванати неподготвени от големите промени и да се чувстват объркани и виновни. Повтарям им, понякога отново и отново: „Ето какво ще се случи, не се страхувай. Това е нормално. Ти не си някакъв изрод.” Обикновено когато започна да водя този разговор синът с когото говоря си мисли, че преувеличавам. Той не може да си представи (този вид) мисли за момичета още по-малко пък всичко останало. Аз повтарям казаното и добавям: „Казвам то го сега, за да знаеш, че можеш да ми кажеш когато се случи.” Има още
от Руъсел Муур
Когато Исус говорел за царството на учителят Никодим старият човек бил учуден от упоритото Му настояване, че трябва да се „роди отново,” за да може да наследи божия нов ред. Никодим разбирал това буквално, като физическо акушерство и гинекология. Исус сочел към нещо ново, което Бог върши, нещо, което било предварително обявено. Авраам поставил сина си на жертвеника знаейки, че когато той бъде убит това означава край на цялата надежда за бъдещето, всички Божии обещания (Битие 22;1-14). Той се надявал, че Бог може да преобърне самата смърт и да спази обещанието си. Така ние сме наследници, деца на обещанието в Христос (Гал. 4:26-28). Има още
2. Предговор на Лутер към неговият коментар върху Римляни
3. За Лутер, денят на Реформацията и библейският канон
4. Мартин Лутер и обременената съвест от Джеймс Дън
5. Спасение чрез вяра проповед на Джон Уесли
6. Как реформаторите са разбирали Sola fide от Джеймс Пейтън
7. Ренесанс и реформация от Джеймс Пейтън
от Ръсел муур
Последствията да изгубим усещането за семейство в църквата са сериозни. Някои изследвания са показвали, че лабораторни мишки изолирани една от друга са по-склонни да се пристрастят към предлаганите им замайващи мозъка опиати. Други са показвали, че голяма част от травмата на завръщащите се от фронта войници се дължи не само на спомените за ужасите на бойното поле, но и от усещането за липсата на връзки, което идва изведнъж заедно с цивилния живот. Ние си мислим, че семейството може да посрещне тази нужда и все пак някои от най-самотните, най-изолирани хора в нашите общности са семейни и с деца, често толкова френетично заети с отглеждането им и/или с грижата за възрастните си родители, че са загубили връзка със старите си приятели и не знаят как да създадат нови. Има още
от Ръсел Муур
Веднъж една приятелка ми каза, че прекарвала неделите преди да стане християнка в едно кафене, наблюдавайки как хората вървят от колите си до близката църква. По това време тя била атеистка и смятала концепциите за Бог и „традиционно” семейство за вкоренени в една потискаща патриархалност. Тя вярвала в сексуалната свобода и намирала християнските морални норми за задушаващи. Но за нейна изненада тя открила, че е привлечена към Исус и започнала да вярва на това, което Той казвал за себе Си. Но преди да се посвети на Исус тя се чудела дали някога ще може да пасне и да се почувства приета като християнка. Тя седяла в кафето наблюдавайки майките и бащите излизащи от своите миниванове, носещи бебетата и държащи по-големите деца за ръце. И се чудела: „Мога ли да бъда една от тях?” Има още
от Радостин Марчев
През последните няколко седмици имах възможност да общувам с християни, за които по случайност знаех, че са с най-различни политически пристрастия. Темата нито веднъж не беше повдигната между нас и имахме пълно разбирателство. Смятам, че така и трябва да бъде. Църквата не е политическа организация, в която се гласува под строй. В нея вярващи с различни разбирания за това как най-добре следва да се управлява държавата могат да се съберат около един хляб и една чаша – с други думи около Христос. Моето убеждение е, че така и трябва да бъде в една страна с утвърдена многопартийна система, в която всеки гражданин има правото да следва съвестта си. Има още
от Радостин Марчев
Моето отношение към социалните медии винаги е били „биполярно“ (ако мога да се изразя така) – характеризиращо се едновременно с любов и омраза. От една страна възможността да се намирам в постоянна връзка с хора, от които съм физически разделен е прекрасна. От друга изглежда в повечето случаи социалните медии не просто не допринасят за цивилизованост и любов в отношенията, а съвсем буквално стимулират вербалната агресия и грубост.
Въпреки това социалните медии са с нас и няма вероятност да си отидат. И дори да вземем лично решение да стоим далеч от тях можем с доста голяма доза сигурност да кажем, че огромната част от хората с достъп до интернет няма да го последват. Практически през последните няколко години социалните медии съвсем реално са променили света, в който живеем – при това в повече отношения отколкото обичайно си даваме сметка. Има още
от Радостин Марчев
През последните седмици християнската (и по-конкретно евангелската) общност в България се оказа нападната по един нов фронт – този път свързан с опразнените училища в Сливен (за изказването на просветния министър виж ТУК, а на вицепремиера Томислав Дончев ТУК. За разлика от първите две доста невежи изказвания следващата статия показва, че вниманието вече наистина е сериозно). Разбира се, това е обезпокоително и ОЕЦ бързо излезе със свое становище.
Твърдението по конкретния случай едва ли е сериозно, но в същото време не е и случайно изказано или напълно безпочвено. Факт е, че голяма част от евангелските християни са дейно включени в определени обществени протести – което разбира се, не е останало незабелязано.
Само по себе си в това няма нищо лошо – всъщност обществената ангажираност е нещо, от което страната ни спешно се нуждае. Именно формирането на гражданско общество способно да държи избраните управници отговорни за действията им – при това не единствено на избори случващи се през няколко години, а постоянно – е начин за придвижване в правилна посока.
Същевременно обаче обществената активност трябва да бъде съпътствана с определена лична и обществена зрялост, за да бъде правилно насочена, удачно изразена и (поне донякъде) предпазена от злоупотреби. Без това тя се превръща просто в стихийна тълпа, която рядко може да доведе до нещо положително.
По-долу накратко щрихирам 5 неща, които смятам, че обществено ангажираните евангелски християни трябва да имат предвид, за да могат да канализират своите (сигурен съм) добри нарамения. Те са свързани до голяма степен с поведението ни в социалните мрежи, но цялостният им обхват е по-широк. Същевременно те НЕ са свързани със съвет какви трябва да бъдат каузите, които те трябва да защитават – това е въпрос, който оставям на личната съвест на всеки.
Има още
от Мартин Лутер
„И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.“ (Битие 45:3) Има още
от Джеймс К. А. Смит
Всяка литургия, казваме ние, е ориентирана към някакъв telos – едно подразбиращо се видение за добруване, което се открива в ритуалите. Хората формирани посредством подобни литургии след това се превръщат в хора, които се стремят към и желаят тази цел. Затова ако без да мислим се потапяме в литургиите на консумеризма след време ще „научим,” че целта на човешкия живот е придобиване и консумиране. „Каква е основната цел на човека?” пита консумеристкия катехизис. „Да събира притежания с илюзията, че ще им се наслаждава завинаги.” Или, ако се потопим в това, което Августин описва като „светски ритуали” от различните места на „земния град” ще бъдем формирани така, че да търсим властта като наш telos и да живеем по съответния начин. Има още
На 19 октомври 2019 (събота) ще се проведе конференция организирана съвместно от висше духовно училище „Св. Тривелий“ и богословския факултет на СУ.
Аз ще говоря на тема: „Възможно ли е Юния да е била жена-апостол?“
Конференцията е отворена за посетители., но трябва да имате предвид, че всички доклади ще бъдат на английски език.
Подробностите в плаката по-долу.
ПРОГРАМА
Сесия 1 (11.00 – 12.50)
11.00 – 11.10 Приветствие и уводни думи
Първа пленарна сесия
11.10 – 11.50 Георгиос Каландзис: „Моя сестра и мой учител: жените, които превъзмогваха пола си?“ (на английски)
11.50 – 12.20
Светослав Риболов, „Християнската аскеза и консервативното езическо семейство през Късната античност“ (на английски)
12.20 – 12.50
Цветанка Еленкова, „Св. Григорий Богослов и неговото отношение към жените в Poemata Arcana и в Orationes“ (на английски)
12.50 – 1.30 Обяд
Сесия 2 (1.30 – 3.00)
1.30 – 2.00 Димитър Илиев, „Църковната жена между социалните роли и литературните клишета: епиграмите на св. Григорий Богослов за майка му Нона“ (на английски)
2.00 – 2.30 Даниел Патерсън, „Възвръщане към протологичното тяло: Още един поглед към прочита на Sarah Coakley върху св. Григорий Нисийски като ключ към Куиър теорията на Judith Butler” (на английски)
2.30 – 3.00 Радослав Мирчев, „Юния: една жена-апостол“ (на английски)
3.00 – 3.15 Кафе пауза
Сесия 3 (3.15 – 5.25)
Втора пленарна сесия
3.15 – 3.55 Георгиос Каландзис, „Жените в христологията: наследството на Ориген, св. Григорий Нисийски и св. Методий Олимпийски“ (на английски)
3.55 – 4.25 Дякон Иван Иванов, „Женското служение в ранната Църква“ (на български)
4.25 – 4.55 Костаки Милков, „Половото разделение на творението според св. Максим Изповедник“ (на английски)
4.55 – 5.25 Екатерина Дамянова, „Императрица Елена: Ранни извори за археологията на Светите Земи“ (на български)
5.25 – 5.40 Кафе пауза
Сесия 4 (5.40 – 7.10)
5.40 – 6.10 Андрю Кюър, „Църковна епистемология у св. Атанасийевата концепция за порядъка между половете“ (на английски).
6.10 – 6.40 Ребека Фабер, „Ангелският живот: политика и практика на отношението на бл. Йероним към жените“ (на английски).
6.40 – 7.10 Йоанис Каминис, „Човешкото тяло според Светите Отци и съвременните етически предизвикателства“ (на английски).
7.10 Заключителни бележки
от Радостин Марчев
Хората, които повече или по-малко редовно четат този блог знаят моето мнение за служението на жените в църквата – аз съм отворен те да служат по всякакъв начин стига да имат необходимите дарби и призвание. И да, това включва всички форми на ръководно, учителско и проповедническо служение – вкл. пастирско. През последните няколко години се опитах да обясня защо смятам, че това е напълно библейски защитимо.
От известно време насам обаче започвам все по-често да чувам един друг вид аргументи, които нямат нищо общо с екзегетиката. Според тях всяка подобна подкрепа за служение на жените неминуемо води до либерализъм и на практика е първата стъпка към утвърждаване на хомосексуални бракове. Историята подкрепя това и тя може ясно да се види във всички либерални църкви.
Краткият отговор на подобен аргумент е, че той е невеж и просто не познава църковната история. По-конкретният отговор изисква малко повече фактология. Има още
