Глава 3
от Евсевий Кесарийски
Има ощеМъчениците в Палестина – 3
Отговор
Отвъд богословието
от Радостин Марчев
Тези, които ме познават знаят, че обичам богословието. Обичам да чета богословие, обичам да говоря за него, обичам дори да стоя настрана и да слушам хора, които могат да кажат нещо ново и интересно по свързана с него тема. От време на време дори го преподавам. То ме привлича до голяма степен като вид умствена активност. Понякога си мисля, че бих го харесвал дори ако не бях християнин. А моята вяра, колкото и парадоксално да звучи, не само усилва интересът ми, но на моменти действа и като един вид спирачка пред моето „богословстване”. Сигурно звучи сложно и странно затова нека да се опитам да обясня това.
Има ощеЕдна бележка за църковната дисциплина
от Радостин Марчев
Матей 18 глава съдържа някои от най-интересните думи на Исус относно т. нар. църковна дисциплина – мерките, които вярващата общност следва да вземе когато някой от нейните членове изпадне в грях. Донякъде енигматичните (и често доста свободно тълкувани думи за връзването и развързването (ст. 19) са казани точно в този контекст. В същия контекст за църковна дисциплина (а не по принцип) Исус казва, че е между тези двама или трима вярващи събрани в Неговото име (ст. 20). Самият текст е „заключен” между няколко стиха, които сочат към една и съща идея. Ст. 12-14 говорят за желанието на Исус да се спасят дори тези, които се отклоняват. Тук, за разлика Лука 15, притчата за заблудената овца е разказана за вярващи хора, които се отклоняват поради някаква простъпка, а не за „бирници и грешници”. Вероятно точно към тях се налага прилагането на църковната дисциплина. По подобен начин в следващите текста (21-22) Исус отговаря на въпроса на Петър до колко пъти трябва да прощава на брат си ако му съгреши. Добре известният отговор – „седемдесет пъти по седем” е в пълна хармония с образа на овчаря, който оставя 99 овце и отива да потърси изгубената. Накрая, притчата за милостивия господар и жестокия слуга (ст. 23-35) отново подчертава идеята за милостта на Бог, на която ние трябва да подражаваме в отношенията си със своите ближни. Всичко това са едновременно интересни и важни детайли, които трябва да бъдат вземани предвид всеки път когато мислим, говорим или практикуваме църковна дисциплина.
Има ощеДа се доверяваме на Бога за ежедневните си нужди
Повече от здрав разум
Трябваш ми защото не си като мен
от Радостин Марчев
Един от интересните съвременни феномени е начинът, по който християните започват да си избират църква. До голяма степен той прилича на пазаруването – ние търсим продуктът, който най-много ни подхожда и отговаря на нашите нужди. Църквата, която решим да посещаваме трябва да поднася хваление, което да ни харесва като стил и качество на музикалното изпълнение, да предлага хубаво неделно училище, младежка група, малки групи или нещо друго, пастирът да проповядва по определен начин и т.н. донякъде в това няма нищо лошо – всъщност в известна степен дори е необходимо. Самият аз не виждам голям смисъл човек да посещава църква, с учението на която той не е съгласен. Нито пък виждам нещо лошо семейство да потърси църква, която има неделно училище, за да могат и децата му да бъдат обгрижвани по подходящ за тяхната възраст начин. В друг смисъл обаче това може да бъде сериозен проблем. Макар църквата наистина да е общност, в която християнинът намира отговор на някои от своите нужди към нея не може (или поне не трябва) да се подхожда консуматорски – гледайки какво може тя да ни даде, но не и какво можем ние да предложим. Когато това стане принадлежността към дадена християнска общност всъщност се е превърнало в един интересен и прикрит вид егоизъм – парадокс, който трудно се съвместява едновременно с думите „християнска” и „църква”.
Има ощеРодители гледащи към целта – 5
от Ръсел Мур
Ако ние като родители сме движени от себето ще очакваме децата ни да ни отразяват обратно към себе си вместо да се стремят да формират собствена идентичност. Детето ще се превърне просто в продължение на родителите си. Но хората формирани от кръста ще изливат себе си в следващото поколение, за да могат да кажат на детето: „Кой си ти?” и „С какво те е надарил Бог?” Любовта на един родител рядко се вижда по-ясно отколкото когато той полага усилия да утвърждава дарбите и призванието на едно дете, особено когато тези дарби са различни от дарбите на родителя. Една целеустремена майка, която е корпоративен юрист показва своята любовта към дъщеря си, която има проблеми в училище като не очаква детето й да е същото като нея, а се радва да види как дъщеря й се оживява в класа по ръкоделие или на тенис корта. Това чувство на принадлежност означава вербално утвърждаване „Аз те обичам” (както Бог многократно прави от небето по време на земното служение на Исус), но също и като казва на детето това, което вижда в него. Посланието, което изпращаме не е просто „Аз те обичам,” а „Аз те обичам – зная кой си, виждам те и се радвам за теб”.
Има ощеМъчениците в Палестина – 2
Как изграждаме морална система
от Радистин Марчев
Докато превеждах на български език древната книга „История на църквата” от Евсевий Кесарийски ми направи впечатление нещо интересно. Авторът на няколко места описва поведението на жени-християнки по време на гоненията, които за да се спасят от позор сами слагали край на живота си. Тук привеждам само един пример:
Има ощеКак материалното е духовно (и обратното)
от Радостин Марчев
Един интересна особеност на някои християнски светогледи се състои в рязкото разделяне на духовното от материалното. Според тях единствено духовната страна на нещата е важна, съществена и истинска докато материалната не само, че стои на по-ниско ниво, а и често е източник на греха и заблудата. Макар че рядко е изказвано по един толкова рязко дуалистичен начин следите на подобно виждане могат доста лесно да се забележат. Ние се молим за спасение на „души” – защото тялото умира, а душата е вечна и стойностна. Молитвата по никакъв начин не е обвързана с положението на тялото и на практика може да се извършва във всякаква поза. Материалните религиозни елементи – картини, кръстове, ритуали и т.н. – са без значение понеже истинската връзка между човека и божията благодат е изцяло духовна.
Има ощеМолитвата ни променя
от Мартин Лутер
„Не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.“ (Матей 6:8)
Има ощеПодрежете крилете на мъдростта си
от Мартин Лутер
„Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.“ (Йоан 6:43-44)
Има ощеМъчениците в Палестина – 1
За яйцето и кокошката по богословски
от Радостин Марчев
Като протестант аз вярвам, че Библията задава богословския канон – т.е. тя е мерилото за това, което може да се изисква да бъде вярвано и практикувано от християните. Или, ако се изразя чрез отрицание, аз смятам, че ако дадено богословско твърдение не може да се докаже чрез Библията то не може да бъде изисквано да се вярва (макар че може да бъде държано като частно мнение).
Има ощеСърцата на професионалистите
от Радостин Марчев
Едно от нещата, които наблюдавам през последните 30 години е забележителното „професионализиране” (ако мога да се изразя така) на църковните служби. Хвалебните групи се ошлайфаха, неделните училища заработиха по предварително зададена програма и често рaзделени на класове по възраст, посрещането на хората се извършва от разпоредители, които знаят какво правят и т.н. От своя страна пастирите започнаха да работят до голяма степен като мениджъри, които балансират дневния си график с разпределени срещи, купуват, продават или отдават под наем имущество и знаят много добре как да се държат пред публика и на сцена. Тези промени не са универсални, но на много места – особено в по-големите градове – те са факт.
Има ощеСтойте където сте
Съкрушено и разкаяни сърце
История на църквата – книга 8 – завършена
Родители гледащи към целта – 4
от Ръсел Мур
Ние не се отдръпваме от мрачните аспекти на човешкото съществуване. Част от силата на изкушението е да направи греха тайнствен като нещо, което е забранено и по този начин притегателно (виж думите на змията изкушаваща Ева). След това греха бива представян като лишен от бъдещи последствия (отново, вижте думите на змията). Библията приема противоположния подход. Бог никога не прославя греха. Той ни говори за него откровено, включително факта, че той често носи временно удоволствие (Евреи 11:25) и след това показва заплатата, която греха изисква. Бащиният съвет отправен към неговия син относно сексуалната неморалност е точно такъв. Бащата описва с поетични детайли до какво ни води подобна среща, защо тя изглежда желателна, но след това ни дава едно по-широко виждане за греха, включително смъртоносният му край. Децата на християните ще се срещнат с всякакви мрачни реалности понякога много по-рано отколкото бихме искали, при разговори със съученици както и по множество други начини. Един родител християнин не трябва да действа с недоволство поставяйки подобни неща под въпрос, а вместо това трябва – в контекста на взаимоотношенията – да даде насоки как кръста ни сочи един различен път.
Има ощеИстория на църквата 8 – 16
История на църквата 8 – 15
Фалшивата духовна проницателност
от Радостин Марчев
Преди няколко дена станах свидетел на много интересен разговор. Двама души имаха коренно различни мнения за настоящата ситуация с COVD – 19. Единият смяташе, че вирусът е опасен и следва да се вземат всички необходими мерки, които учените предписват. Вторият, макар да не отричаше, че вирусът съществува, беше на мнение, че изказванията са преувеличени или съзнателно манипулирани и всъщност няма особена опасност. „Липсва ти духовна прозорливост,” упрекна той своя събеседник. На това първият много сериозно отговори, че тук не става дума за духовна прозорливост, а за научни знания и че никаква духовност (предполагаема или реална) не е в състояния да компенсира нашите изказвания по въпроси, по които просто нямаме необходимите знания.
Има ощеИстория на църквата 8 – 14
Страдат ли християните от (духовен) далтонизъм
от Радостин Марчев
Цветната слепота, понякога наричана далтонизъм, означава неспособност да виждаш един или повече цветове. Причината обикновено е някакво заболяване или атрофия на зрителния нерв. В крайна форма човек вижда всичко като нюанси на сивото.
От известно време си мисля, че далтонизмът има своя особена и доста интересна аналогия в начина, по който някои християни възприемат света и вярата си. Подобно на човека страдащ от цветна слепота те са в състояние да мислят до голяма степен единствено в черно и бяло.
Има ощеРодители гледащи към целта – 3
от Ръсел Мур
Ако сте в Христос Бог не ви е гневен. Причината за това не е понеже Бог е горд от вашите постижения или покорство. Всичко това са мръсни дрипи пред един свят Бог. Бог гледа благосклонно на вас понеже вие сте свързани с живота на Христос. Вие сте представляван от един първосвещеник, който е живял живота си заради вас и сега живее живота си чрез вас. Бог не е и не може ви бъде гневен. Да, справедливостта ще възтържествува по отношение на всеки грях извършен против Бога и ближния. На кръста това вече се е случило за вас. Вие не сте под Божия гняв, а живеете в Неговата благодат. Исус понесе деня на божието наказание, така че вие да можете, точно сега, да се наслаждавате на една вечна юбилейна година на божието благоволение. Да смятате, че Бог ви дисциплинира като някакъв вид „карма” желаейки да ви събори означава да изкривите пътя, в който ще обучавате и насочвате следващото поколение. Подобен начин на мислене изпразва кръста от неговата сила.
Има ощеИндивидуализъм vs. колективизъм
от Радостин Марчев
Ние живеем в очевидно индивидуалистично общество. Личното благо често не само е поставяно срещу, че дори и над общественото, но мнозина просто са изгубили елементарното чувство за общност, за принадлежност към нещо по-голямо от теб самия. Признаците за това са навсякъде около нас – от отчуждените семейства, в които близки роднини често не само живеят надалеч, но и поддържат все по-слаба връзка помежду си през самотата, от която толкова хора страдат до отчайващия понякога егоизъм и съсредоточаване единствено върху личните интереси, желания и удоволствия.
В противовес на това светоусещането на древните хора е било доста по-различно. Там индивидът винаги се е усещал като част от по-голяма общност, която стои над него и която до голяма степен осмисля и направлява неговото съществуване. Семейството, родът, населеното място или народът, към които той принадлежи са задавали нещо, което можем да наречем колективистичен мироглед.
Има още„Най-тъжната небесна стая“
от Радостин Марчев
Не знам от колко време не бях слушал Майкъл Смит (да, толкова съм стар), но тази вечер изведнъж се сетих за една от сравнително ранните му песни. Тя е част от албума I 2 (eye) от далечната 1988 и макар че изобщо не е моят стил винаги ще си остане една от любимите ми. Клипът, който успях да намеря е с отчайващо качество. Според мен дори текста не е чак толкова велик, но въпреки това винаги успява да ме докосне силно. Вероятно защото съм виждал твърде много хора да изоставят християнската вяра. В случая вечния спор дали отпадането е възможно няма значение. С някои от тези хора сме израснали заедно в една младежка група (Аз не идвам от вярващо семейство, но повярвах сравнително рано.) С някои продължаваме да поддържаме отношения и се срещаме от време на време.
Има ощеТрудното „един на друг“
от Радостин Марчев
Винаги съм изпитвал неудобство да посоча на някой човек грешка, която не е пряко свързана със самия мен (например в служебните ми задължения или сгрешена сметка в магазин). Да си призная, до голяма степен считам това за положително качество – до голяма степен поради личната ми неприязън към хора, които си пъхат носа в чужди работа както и поради желанието ми да ме оставят да мисля самостоятелно. В чисто християнски аспект тук често можем да открием различни патологии. Някои са свързани с невъзможността на дадени хора да приемат, че някои учения не са окончателно фиксирани и позволяват различни мнения. (Макар в християнството да има догми, които изискват съгласие на практика те не са чак толкова много.). Други се отнасят до желанието за доминиране и контрол, които в една малка общност на практика могат да доведат до пречупване на волята и абдикиране от вземане на самостоятелни решения. В крайните си форми подобни неща лесно могат да бъдат определени като „сектантски,” но по-меките им форми не са рядкост в общности, които на пръв поглед изглеждат напълно ортодоксални.
Има ощеСъвестта
от Н. Т. Райт
(текстът е част от гл. 5 на книгата „След като повярвате: защо християнският характер е важен)
Понякога говорим за “виновна съвест,“ но самата съвест всъщност е до известна степен размирна тема в ранните християнски съчинения. Но ако умът и неговото обновяване чрез силата на Бога е толкова важно за Павел и другите ранни християни, като част от християнското трениране на навиците на истинското човешко поведение, тогава тази способност, чието оригинално име (syneid sis) буквално означава „знаейки-заедно-със,“ едва ли би могло да бъде пропуснато от нашето обсъждане.
Има ощеКак виждаме живота
от Радостин Марчев
Има още„Някои смятат, че само велика сила може да държи злото под контрол. Но аз разбрах, че това не е така. Разбрах, че всъщност малките, всекидневни постъпки на обикновените хора възпират злото. Малките прояви на доброта и любов.“ (Гандалф)
