Петдесет години от делото „Роу срещу Уейд“

от Радостин Марчев

През този месец се навършват точно петдесет години от емблематичния за САЩ процес „Роу срещу Уейд“. На 22 януари 1973 г. със седем срещу два гласа Върховният съд легализира абортите на национално ниво. На практика спорът се върти около въпроса дали (и от кой момент) нероденото дете може да се счита за личност и по този начин да попадне под конституционна защита. Като отричат, че нероденото дете е личност, съдиите приемат, че жената има право на лична свобода да се разпореждат със своето тяло (както е изтълкуван съответен текст в Четиринадесетата поправка), включително и на аборт, за да предотврати всякакви умствени или физически травми, които може да претърпи вследствие на бременността. В същото време те постановяват, че правото на аборт не е абсолютно и следва да бъде балансирано с обществения интерес от опазване здравето на жените и пренаталния живот. През юни 2022 г. решението е преобърнато. Според юристи и двете решения са спорни.

Началото, средата и краят

от Мартин Лутер

„С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.” (Евреи 11:3)

Да броим дните си

от Мартин Лутер

„Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце” (Псалм 90:12)

Рождество и вярващото въображение

от Радостин Марчев

В своята забележителна трилогия канадският философ и богослов Джеймс К. А. Смит въвежда интересното понятие „културни литургии“[1]. Една от темите, които той свързва с този на пръв поглед вътрешно противоречив израз, е квазирелигиозната функция, която започват да придобиват моловете в съвременното общество. Те превръщат консуматорската култура в религиозно послание – в едно своеобразно „благовестие“, което се поднася чрез търговски практики, извършвани почти като литургични ритуали. Идеята е особено актуална в навечерието на Рождество, когато съвсем буквално сме засипвани с реклами на продукти, всяка от които обещава да направи живота ни по-лек, щастлив и пълноценен.

Това съвсем лесно може да тласне празника в нежелана посока, ограбвайки го от неговото християнско послание и съдържание. Начинът, по който това се случва, казва Смит, е чрез пленяване на нашето въображение и разпалване на любовта ни към неща, които не са задължително лоши сами по себе си, но когато се превърнат в идоли, стават дехуманизиращи и разрушителни.

Как ни спасява въплъщението?

от Радостин Марчев

Историческото християнство неизменно е отстоявало вярата във въплъщението на Бога като един от крайъгълните камъни на своето учение. Най-просто то казва, че в определен момент във времето второто лице на Троицата, Исус  Христс, е станал човек. Той е направил това, както се е родил от Светия Дух и дева Мария, вземайки от Своята майка човешка природа и обединявайки я със Своята предвечна божествена природа в една единствена личнсот (ипостас). За хората, които го чуват за първи път това може да звучи доста объркващо. Всъщност то е такова дори за тези, които са размишлявали върху него с години. Църквата е прекарала почти 10 века в непрестанни спорове докато успее да формулира най-основните контури на своята вяра – контури, които едва драскат по повърхността на нещо, което човешкия ум просто не може да схване напълно. Въпреки всичко този огромен богословски и философски труд е бил необходим понеже той отговаря на някои от най-важните верови въпроси, без които християнството просто не би могло да съществува – Кой е Христос? Защо е станал човек? и Как ни спасява Той?

Да използваме това, което Бог ни е дал

от Мартин Лутер

 „А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.” (Матей 2:12)

За „този” и „онзи” вид духовност

от Радостин Марчев

Докато последните дни преди Рождество забързано „минават през мен”, както пееше дуетът „Каризма”, времето се усеща по един особен „сладко-горчив” начин. Сладко е, разбира се, поради настъпващия празник, а горчиво понеже една част от християните и тази година виждат устояването във вярата под формата на неговото отричане (понеже Христос не се е родил точно на тази дата и ако Бог е искал да празнуваме Той със сигурност би ни дал точния ден), в преборване на мартениците и дядо Коледа и в многословно обяснение на опасността от великденските шоколадови зайчета.

Вярата на мърдеците

от Мартин Лутер

„А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.” (Матей 2:9-10)

Примерът на Анна

от Мартин Лутер

„(Anna) не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.” (Лука 2:37)

Йосиф и Мария

от Мартин Лутер

„А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.” (Лука 2:33)

Magnificat в рождествен контекст

Проповед за трети адвент

Баптистка църква, Аксаково

11.12.2022

от Радостин Марчев

Тази сутрин ще прочета един текст, който е много близък до Рождество, но който рядко се свързва с този празник. Богословите са му дали специално име – Mafnificat. То сигурно няма да ви говори нищо понеже е латинска дума, която означава „прослава“ – според първата дума от него. Ако все още се чудите, това е т. нар. песен, с която Мария се обръща към Елисавета. Мартин Лутер казва, че в нея тя се разкрива като пророк и учител, който говори на цялата църква. Чуйте текста:

На оръжие! Мигрантите са на границата.

от Радостин Марчев

Веднага след назначаването на служебното правителство вътрешният министър Иван Дерменджиев каза, че границата е подложена на сериозен и засилващ се мигрантски натиск. Няколко месеца след това се появиха резултатите от международно разследване включващо видео, в което български граничари стрелят на месо. За момента българското правителство отрича подобни твърдения. В същото време репортажите продължават да се трупат.

Вярата на овчарите

от Мартин Лутер

„Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.“ (Лука 2:15)

Бог почита малките

от Мартин Лутер

„И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“ (Лука 2:13-14)

Прослава – 3 – Карта към Божието царство

от Радостин Марчев

Божието царство е третата важна тема, която се откроява в песента на Мария. Тя ни дава някои кратки и лаконични насоки какво е то.

 Горделивите в мислите на сърето си са разпръснати (ст. 51). На тяхно място са поставени смирените (ст. 52). Водачите, които злоупотребяват с положението и силата си са отстранени (ст. 52). Богатите вече не могат да реализират печалби за сметка на бедните, а гладните най-после са нахранени до насита (ст. 53).

Е. П. Сандърс и новата перспектива върху Павел

от Радостин Марчев

На 21.11.2022 почина големият новозаветен учен Ед Периш Сандерс. Сандърс специализира в областта на Новия завет, историческия Исус и равинския юдаизъм в контекста на по-широката гръко-римска култура.

Радостни вести

от Мартин Лутер

„Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.” (Лука 2:10-11)

Прослава – 2 – Подходящият кандидат

от Радостин Марчев

Наемането на нови служители във фирмата, в която работа винаги са ми били интересни. В офиса, един по един идват непознати хора, управителят ги посреща в кабинета си, сяда срещу тях с лост и химикал и докато говорят си води записки. Сред лицата, които до този момент е познавал само по CV-та, а сега за пръв път вижда на живо, той се опитва да отгатне кой е най-способният, с най-добри качества, който би бил от най-голяма полза.

Прослава -1 – Накъде да гледаме

от Радостин Марчев

Последните няколко години до голяма степен бяха един неспирен низ от трудности. Идващите, затихващи и след това отново настъпващи вълни на епидемията от Covid-19, последвалата ги война в Украйна, ръстът на цените на горивата и като резултат от всичко това, задълбочаващата се световна рецесия на моменти се усещат почти осезаемо като тежък товар, положен на гърба ни. Съчетанието от умора, поляризирани мнения и изобилие на фалшиви новини се смесиха като отровен коктейл и родиха отчуждение и рязкост в отношенията между хората. 

Световните религии през 2050

Центъра за изследване Pew Research публикува изключително интересно изследване за бъдещето на световните религии до 2050 г. Методологията, която са разработили може да се намери в самия текст, но някои неща се набива на очи:

Йоан Мейендорф и лутеранското „обожение”

от Радостин Марчев

Както съм писал преди въпросът за спасението като „обожение” – както е известен терминът в правослвното богословие – съвсем не е толкова непреодолимо разделящ изтока и запада както понякога се смята. Обожението има своя доста дълга и богата история в западната църква – при това не само в католическата, а и в протестантската.

Чисти крака

от Радостин Марчев

проповядвана в Евангелска баптистка църква, Аксаково

13.11.2022

Тази сутрин ще прочета един от най-известните текстове в целия Нов завет. Той се намира в 13-та глава от евангелието според Йоан, първите 13 стиха. Ето какво казват те:

Христос се роди за теб

от Мартин Лутер

„Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. ” (Лука 2:10-11)

Славата Господна

от Мартин Лутер

„И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.” (Лука 2:9)

Формата на благовестието (или скритото тринитарианство на евангелското спасение)

„A когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.” (Галатяни 4:4-7)

„Когато Бог обмислял великото и славно дело за възстановяването на падналия човек и за спасението на грешниците, с цел похвала на славната Си благодат, в безкрайната Си мъдрост Той определил две велики средства. Едното било да даде за тях Своя Син, а другото, да им даде Духът Си. По този начин станало възможно да се изявина славата на цялата благословена Троица, което е крайната цел на всички Божии дела.” (Джон Оуен)[1]

Лежащ в яслата

от Мартин Лутер

„И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.” (Лука 2:7)   

Христовото раждане и Неговото царство

от Маритн Лутер

„А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.” (Лука 2:1-2)

In memoriam – д-р Гордън Фий

от Радостин Марчев

На 25 октомври е починал д-р Гордън Фий – един от любимите ми богослови. С основание може да се твърди, че той е най-значимият богослов, който петдесетното движение е дало до този момент (макар че понастоящем и други имена могат да претендират за това – не на последно място Амос Янг).   

Измити крака – завършен

от Радостин Марчев

1. Бог се разкрива
2. Добрите момчета са с чисти крака
3. Сега не е време за миене
4. Хигиената е важна

Измити крака – 4 – Хигиената е важна

от Радостин Марчев

Повечето малки деца обичат да се плацикат в морето – стига да имат такава възможност. За сметка на това често съвсем не е толкова лесно да ги вкараме в банята. И ако при децата това е път на развитие на здравословни навици, който трябва да извървят положението с някои възрастни, около които се разнася лек, но отчетливо дразнещ носа аромат е по-сложно.
В Йоан 13 Исус и Петър водят разговор свързан с духовната хигиена, който е почти класически.