Общуване, което носи промяна

от Анди Стенли

НИКОЙ НЕ СЛУША

Виждаше всички от дълго време. Понякога даже в съня си. Празните погледи и отнесените изражения му казваха, че не успява да привлече вниманието им. Отново.

Дори докато продължаваше да проповядва своето послание една друга част от ума на пастир Рей Мартин си припомняше серия от познати наблюдения.

Ето го Джон Филипс опитващ се да реши какви стоки да предложи утре сутрин когато пазарът отвори. До него е съпругата му опитвайки се да реши дали пък да не се отърве от него. Сали Кенеди, на обичайното си място, два реда преди последния… Чудесно място да си отбелязва кой е тук и кой липсва. И Норма Рийд до нея готова да предложи причини защо някой липсва.

Те всички стояха пред него, слушащи посланието – или поне преструващи се, че слушат – докато той даваше най-доброто от себе си, за да направи Божието Слово живо за 21 век.

Словото на кръста

1 Кор. 1:18; Исая 61:1-9; Яков 5:13-16а; Лука 4:16-20

Проповед при евхаристия с благославяне на мирото и подновяване на обетите при ръкополагене

катедралата в Дъръм, Вторник, 5 април, 2007

от Н. Т. Райт

„Словото на кръста е безумие за тия, които погиват, но за нас, които се спасяваме то е Божия сила.” Класическото предизвикателство на Павел към мъдростта на света отеква през вековете и още веднъж застава пред нас докато отново се изправяме лице в лице с великите събития, които не само стоят в центъра на нашата вяра, но също така определят и нашата география и архитектура, както ясно се вижда от сградата, в която сме се събрали. Един от парадоксалните знаци за това, че посланието и смисъла на кръста продължаващ да е актуално е, че той още веднъж е нападан от няколко посоки едновременно. И ние, които днес заявяваме, че ще бъдем верни на обещанията дадени при нашето ръкополагане и които тази вечер и утре ще възпоменем тези възвишени и святи, тревожещи и решителни събития в историята на Самият Исус, трябва да поемем дълбоко дъх, да съберем смелост и отново да научим какво означава да открием Божията мъдрост в това, което света смята за глупост, Божията сила в това, което света смята за слабост.

История на църквата 4-14

Глава 14

от Евсевий Кесарийски

Обстоятелствата свърани с Поликарп, един приятел на апостолите

Време е да се покаем

Преди няколко дена Ед Стетцер – преподавател в колежа Уитън и ръководител на Billy Graham Center for Evangelism публикува статия, в която казва голяма част от нещата, които многократно повтарях повече от година в задочния си спор с hristiqni.com. Самата статия е провокативно, но напълно основателно, озаглавена „Християните трябва да се покаят (Да, да се покаят) за това, че разпространяват консиративни теории и фалшиви новини – това е лъжесвидетелство.“ Примерите, които той използва са пряко свързани с неговата собствена американска действителност, но някои от коментарите му са еднакво актуални и за нашата собствена.

Дебора

ДЕБОРА

от Ребека Г. С. Айдестром

Джон Голдингей пише следното за Дебора: „Като човек, който съчетава ролите на съдия, пророк, водач и поет няма съмнение, че тя е най-значимия образ в цялата книга.” Какво е накарало Голдингей да изкаже подобно твърдение? Наистина ли Дебора е най-значимия образ в книгата Съдии?  Какво в нея и в нейният характер я прави да изпъква? Какво можем да научим от Дебра за верността в ръководенето? В тази статия аз ще изследвам водаческата роля на Дебора в книгата Съдии и ще видя как тя може да се превърне в ролеви модел както за жените така и за мъжете в обществено служение. В заключение аз ще разгледам какво можем да научим от Дебора и от нейния пример както водач и Божий служител.

История на църквата 4-13

Глава 13

от Евсевий кесарисйки

Посланието на Антоний до Общото събрание относно нашето учение

История на църквата 4-12

Глава 12

от Евсевий Кесарийски

Апологията на Юстин адресирана до Антоний

История на църквата 4-11

Глава 11

от Евсевий Кесарийски

Еретиците от това време

Серия амвонна – 8

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СМЕ АКТУАЛНИ?

от Радостин Марчев

Думите на Исус са изпълнени със завладяваща образност. Той предава дълбоки богословски истини говорейки за овце, цветя, птици, посеви, риби или сватба. Неговите послания не са абстрактни – те са едновременно свързани с проблеми, които ежедневно вълнуват неговите слушатели и изказани с понятия, които са им близки.

Съвременният читател/слушател обаче е отдалечен на 2000 г. от реалностите през 1 век и много детайли от живота през това време далеч не са толкова понятни за него. Ето защо на проповедниците редовно се налага да навлизат в подробни исторически и културни обяснения за това какво е мнаса, талант или динарий, защо е необходимо жена да пали светило в къщата си, за да намери изгубената монета или колко е малко синапеното семе. Това означава, че за да може човекът от 21 век да разбере посланието на Исус (и изобщо на Библията) изразено с понятия и образност от 1 век той той трябва преди това да формира определено разбиране за света, в който са живели хората, към които е отправено това послание.

Християнски уроци за ерата на Тръмп

Списание „Християнство и култура“ публикува моята статия Християнски уроци за ерата на Тръмп: християнската позиция срещу абортите като обществен проблем.

Текстът все още се намира единствено на хартиен носител. Когато е достъпен онлайн, ще дам връзка към него.

Изгубеният свят на Битие 1 – завършен

Завършен е превода на книгата Изгубеният свят на Битие 1. Трудът на проф. Джон Уолтън е един от най-важните текстове в последните няколко години свързани както с отношението между науката и вярата така и с тълкуването на началните глави на Битие. Книгата е написана напълно достъпно за неспециалисти, но в същото време зад нея стои изключително сериозно изследване, което се признава от всички специалисти в областта.

В много отношения Изгубеният свят може да се окаже отваряща очите книга за мнозина читатели. Дори да не приемат нейните тези  те ще бъдат сериозно предизвикани да преосмислят не само своя подход към темите, но и самият начин по който мислят.

Преводът е далеч от професионален, но надявам се, ще позволи на читателя да се докосне до идеите на автора. За тези, които желаят да я прочетат на английски снабдяването с копие не би трябвало да представлява никакъв проблем.

Желая на всички приятно четене.

Еволюцията и грехопадението

ЕВОЛЮЦИАТА И ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Evolution and the Fall, Eerdmans, 2017 е сборник есета появил се в резултат от 3 годишни срещи и дискусии на специалисти от различни области организирани от Colossian forum. Както показва и заглавието общата тема е влиянието на теорията на еволюцията (която ако не всички то много от участниците приемат за вярна) върху християнското разбиране за първородния грях.

Завършвам книгата със смесени чувства. Някои есета не представляваха никакъв интерес за мен и направо ги прескочих. От други бях разочарован. Но имаше и няколко, които бяха доста интересни и полезни.

Против ересите 4-10

Глава 10

от Евсевий Кесарийски

Епископите на Рим и Александрия по време на управлението на Антоний

Дайте ми стих – или що е то библицизъм

от Питър Енс

Ето моето определение за библицизъм: Библицъзмът е тенденцията да се обръщаме към отделни библейски стихове или набор от стихове от различни части на Библията, които изглеждат свързани, за да създадем впечатление за яснота, авторитет и крайно решение на нещо, което на практика е сложен тълкувателен и богословски въпрос, произлизащ от факта, че ние разполагаме с една сложна и разнообразна Библия.

Да се изразим по друг начин, библицъзмът е склонността да се прибягва до „стихове-доказателства“, като „ясното значение“ на стиховете е представяно като окончателно и необоримо „доказателство“ за дадена богословска позиция.

Искаме ученици – нали ???

от Радостин Марчев

„А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията“ (2 Тимотей 2:10-11).

Преди време на българският книжен пазар се появи една книга с провокативното заглавие „Ученици се създават, не се раждат.” Разбира се, изразът е удачен и, разбира се, в нашите църкви често се говори за нуждата от ученичество. Въпросът, който остава е: „Ако ученици се създават, а не се раждат, как по-точно се създават?” Много може да се каже по темата, но съвсем простичко, личните ми наблюдения стигат до следното:

• Редовното присъствие на даден човек в църква не създава автоматично ученичество. Има прекалено много хора, за които посещението на богослужение е редовна практика, но чийто живот не отразява Христос. Да мерим силата и успеха на една църква по броя на посетителите на сутрешното неделно богослужение е изкушаваща, но груба грешка. Същото важи и за включването в различни църковни дейности. Всеки ученик живее активно своето християнство, но не всеки активист в църква е ученик. (Но неспособността на една църква да привлича хора също по никакъв начин не показва, че тя е вярна на Христос – и това е не по-малко груба грешка.).

Докато ние празнуваме

ДОКАТО НИЕ ПРАЗНУВАМЕ

от Радостин Марчев

(текста е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2017)

На 9 април 2017, докато християнският свят радостно празнува Цветница, в две църкви в египетските градове Танта и Александрия избухват бомби, които убиват 45 души и раняват над 130. Отговорността за атаката е поета от „Ислямска държава“. Това е второто кърваво нападение за последните няколко месеца.

История на църквата 4-9

Глава 9

от Евсевой Кесарийски

Писмото на Адриан заповядващо да не бъдем наказвани без процес

Целта на поклонението

от Мартин Лутер

„И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Битие 2:3)

Хората са създадени най-вече, за да познават Бога и да Му се покланят. Денят за поклонение е бил установен  не за овцете и кравите, а за хората, така че те да се научат да познават Бога. Дори след като човешката раса изгубила своето познание за Бога поради греха Бог дал Своята заповед, така че денят за свято поклонение останал в сила. Освен това Бог желаел хората да използват седмия ден, за да изучават Неговoто Слово и да участват в поклонението, което Той установил. Той направил това, така че най-вече ние да можем да осъзнаем, че най-висшето ни призвание и цел в живота е да признаем и да хвалим Бога.

Освен това този ден бил установен, за да ни увери в бъдещия вечен живот. Всичко, което Бог ни заповядва да пазим на този ден за поклонение ни дава ясни указания, че след този живот следва друг. Защо Бог да се грижи да ни говори чрез Своето Слово ако няма да получим вечен живот в бъдеще? Ако няма надежда за бъдещ живот защо да не живеем своя живот сякаш Бог няма какво да ни каже? Не можем ли просто да се преструваме, че не знаем нищо за Него? Понеже Господ на всичко говори единствено на хората и те са единствените, които могат да Го познаят и да знаят за Него то следва, че трябва да има живот след този. За да научим за бъдещия живот ние трябва да познаем Бога и Неговото Слово в този живот.

Да познаваме Бога

от Мартин Лутер

„Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви“ (Римляни 1:18-19)

Ние сме толкова ужасно покварени от греха, че оставени сами на себе си не мислим за Бога. Ние сме се отклонили от правдата на закона и сме паднали в една яма от лъжи. Смятаме, че можем да се примирим с Бога чрез делата, които сами сме си измислили. Използвайки човешкия си разум ние сме в състояние да разпознаем Бога в Мойсеевия закон, както ни учи Римляни 1:19. Но евангелското послание ни казва, че ние не можем истински да познаем Бога чрез човешкия си разум. Благовестието е едно ново откровение, което идва от небето. То не просто ни учи на Десетте заповеди, но и ни казва, че ние всички сме заченати в грях и напълно изгубени. Никой не се покорява изцяло на Мойсеевия закон. Ние можем да се спасим единствено чрез благодатта и истината на Исус Христос. Това е дълбината на Неговата природа и Божията воля.

Без значение дали са изкушавани да се прилепват към Мойсеевия закон или към собствената си правда всички хора трябва да признаят, че никой няма да се спаси или дори да познае Бога освен чрез Христос. Никой не е оправдан освен ако преди това не бъде покрит от благодатта и истината на Сина. Тази истина е скрита от човешкия разум: следователно мнозина не знаят нищо за нея.

Ние трябва да намерим закрила в Христос като се приближим до Него със смирение, получавайки всичко чрез Неговата благодат и истина. Това е което Бог възнамерява и желае. Това означава да познаем Бога по правилен начин. Ние не можем да видим Бога чрез Мойсеевия закон или чрез нашия човешки разум. Никой не може да си представи какъв е Той. Никой не може да се изкачи до Неговата висота. Той е твърде възвишен за нас. Единствено родените от Бога ще видят Бога

Какво е победоносен християнски живот?

от Майкъл Бърд

История на църквата 4-8

Глава 8

от Евсевий Кесарийски

Църковните писатели

История на църквата 4-7

Глава 7

от Евсевий Кесарийски

Хората, които по това време станали водачи на така нареченото знание

Серия амвонна – 7

КРАЯТ

от Радостин Марчев

Завършекът на една проповед може да е една от най-важните й части. Той  може да изиграе лоша шега като остави горчив вкус в слушателите от една иначе добра проповед. Повечето учебници по омилетика не се уморяват да повтарят това, но въпреки това доста проповедници никога не усвояват този урок и не отделят необходимото време и внимание на начина, по който завършват.

Има поне три неща, които са истинско предизвикателство за добър край.

Основания за Бога – 8

НЕ МОЖЕШ ДА ПРИЕМАШ БИБЛИЯТА БУКВАЛНО

от Тимъти Келър

„Виждам, че голяма част от това, което Библията учи е исторически неточно,” каза Чарлз, инвестиционен банкер. „Не можем да бъдем сигурни, четейки библейските описания, че се е случило именно това.”

„Сигурен съм, че си прав, Чарлз,” отговори Жаклин, жена работеща в сферата на финансите. „Но моят най-голям проблем с Библията е, че тя е културно остаряла. Голяма част от социалните учения на Библията (например относно жените) са социално назадничава. Така не е възможно да приемем Библията като пълен авторитет, за какъвто я смятат християните.”

Основания за Бога – 7

ОБОРИЛА ЛИ Е НАУКАТА ХРИСТИЯНСТВОТО

от Тимъти Келър

„Моето научно образование прави трудно, ако не и невъзможно, за мен да приема твърденията на християнството,” казва Томас, млад студент по медицина. “Понеже вярвам в еволюцията аз не мога да приема преднаучното библейско описание за началото на живота.”

“И библията е пълна с описания на чудеса,” добавя Мишел, студентка по медицина. “Те просто не може да са се случили.”

Истинският българин е православен християнин?!

от Радостин Марчев

Тези дни Pew Research Center публикува интересно изследване за връзката между националното самоопределяне и религиозната принадлежност в страните от централна и източна Европа. Според него близо 70% от нашите сънародници смятат, че „истинският българин” е православен.

Подобен начин на мислене е забележителен поне в две посоки.

Първо, той много лесно стимулира едно извратено патриотично разбиране, което лесно крещи „секта” на всичко що не е православно, а понякога е готово и на саморазправа. Примери за това имаме достатъчно, а ако подобен светоглед се запази можем с основание да очакваме и още.

Второ, той по подобен начин стимулира едно не по-малко извратено разбиране за християнството. Вместо да се определя от вяра в Христос и живот основан на любов към Бога и ближния християнството започва да се свързва просто с национална принадлежност.

БПЦ също трудно може да се надява на някаква реална духовна полза от подобно разбиране понеже, както посочва изследването, от тези 70% от населението, които свързват българщината с православието делът на хората реално водещи духовен живот в църква е много малък. За това колко опасно може да е да залагаме на подобни надежди показва едно друго изследване наскоро публикувано в сайта dveri.bg: 30% от обявяващите се за православни в Русия смятат, че няма Бог.

Преди няколко години православен свещеник ми каза, че не съм родолюбец понеже не се определям като православен християнин. Моят отговор беше, че такова виждане е първи братовчед на етнофилетизма, който самото православие осъжда като ерес. Днес мнението ми не се е променило. Да разчитаме на такова християнство означава да постелим червен килим за неща като националистична и религиозна нетърпимост, гордост и кух ритуализъм изпразнен от истинска духовна стойност.

Но 70% са си много нещо….

Серия амвонна – 6

ВЪПРОСЪТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО

от Радостин Марчев

С основание може да се твърди, че практическото приложение на една проповед е най-важната й част. Разбира се, нашият ум трябва да получи истините, които да го обновят и да му помогнат да вижда света по нов начин, а волята ни да бъде подтикната към действие. Но в крайна сметка и двете неща водят до точката, в която проповедта има за цел да доведе до реална промяна в живота на слушащите я. Това е причината абстрактни или единствено анализиращи библейския текст проповеди, при които слушателите не успяват да намерят достатъчно ясна допирна точка с живота, който те водят в настоящето да са загуба на време без значение колко красноречиво или увлекателно са произнесени.

За да достигне до добро приложение обаче проповедникът трябва да преди това да разбира Божията воля за въпроса, по който говори. Обичайният начин за придобиване на подобно разбиране е сериозно ангажиране с текста на Библията. С други думи тук достигаме до въпросът за егзегетиката.

Серия амвонна – 5

ЕКСПОЗИТАРНА = БИБЛЕЙСКА ПРОПОВЕД?

от Радостин Марчев

Изразът експозитарна проповед означава проповед, която се фокусира върху разглеждането, обяснението и приложението на даден библейски текст. Според някои проповедници (вкл. някои учебници по омилетика) това е единственият библейски начин за проповядване.

С подобна теория и практика обаче са свързани поне два проблема.

Изцеление и изкупление – едно напомняне

от Радостин Марчев

Миналата седмица Кари Блейк проведе във Варна „Курс божествено изцеление.”

Кратък поглед на стараницата на неговата организация показва, че едно от вярванията му е, че изцелението е част от изкуплението, което Христос е изработил на кръста.

В тази връзка ми се иска да напомня на хората, които биха се изкушили да твърдят, че християните трябва задължително да са здрави две неща.

1. Идеята, че изцелението е част от изкуплението е част от учението на петдесетите църкви афилиирани към Божии асамблеи (към които са афилиирани църквите от Петдесятния съюз в България). Последните имат специална позиция по този въпрос като последната й ревизия е от 2010 г. Тази позиция обаче следва да бъде внимателно прочетена понеже тя прави три важни уточнения.

Серия амвонна – 4

СЪДЪРЖАНИЕ VS. ФОРМА

от Радостин Марчев

В продължение на години съм се питал кое е по-важно и привличащо вниманието – съдържанието или формата на една проповед. В края на краищата достигнах до две заключения.