Семейството като духовна битка – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLКогато се научим да казваме „Отче наш” ние влизаме в една битка. Като зависими деца ние гледаме към родителите си за, освен другите неща, основните си нужди на сигурност: снабдяване и защита. Исус пита: „Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” (Матей 7:9-11). Независимо от семейния ви произход вие не сте сирак в космоса. Същият Исус, Който ни научи да наричаме Бога свой Баща ни учи и да гледаме към Него за снабдяване („Дай ни днес ежедневния хляб”)  и защита („И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.”) Това не отделни молби. Дяволът идва при нашия Господ в пустинята искайки от Него да превърне камъните на хляб. Дяволът не се опитва просто да изкуши Исус, той се опитва да Го осинови. Семейството трябва да ни учи, заедно с останалите неща, че ние сме творения, че ние в крайна сметка не сме в състояние да снабдяваме и да защитаваме себе си. Ние сме зависими в своето детство, зависими сме и в старостта си. Това усещане за нужда е първата стъпка към победа, в една раздирана от война вселена, в която семейството често е кота нула. Има още

Реклами

Семейството като духовна битка – 5


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Ние трябва да използваме всяка възможност да изграждаме здрави семейства понеже това, което се случва в семействата ни формира нашето съзнание, личност и душа. Семейството е повече от храна и подслон. То продължава през поколенията, преобразявайки начина, по който множество хора виждат Бога, благовестието и самите себе си. Ако сме родители ние трябва да работим обучавайки децата си в природата и наставлението на Господа, така че те да могат да видят отражение на нещо, което прилича на Бога.

Но не е нужно да идвате от добро семейство, или дори да знаете кои са родителите ви, за да изпитате бащинството на Бога. Всъщност всяко семейство е до една или друга степен, счупено. Ако идвате от някаква ужасна ситуация, Бог не е учуден от това. Исус ви обича въпреки всичко, добрият пастир е дошъл, за да ви потърси. Вие не сте просто една съвкупност от клетки или кълбо от ДНК. Вие сте също и своята памет, своят опит, своята история. Една същностна част от това, кои сте вие е историята откъде идвате. Фактът, че знаете, че нещо е погрешно е сам по себе си благодат. Фактът, че благовестието е достигнало до вас означава, че Бог, познавайки напълно вашето минало, ви предлага, така както и на всички останалии, нова идентичност и ново наследство. Както казва пророк Данаил за Бога: „Той познава онова, което е в тъмнината и светлината обитава с Него” (Данаил 2:22). Има още

В търсене на рибата глътнала Йона


Резултат с изображение за Jonah swallowed by a fish

от Радостин Марчев

Книгата Йона винаги е била една от любимите ми части от Библията. През годините също така често съм се срещал с настоятелни опити да се докаже нейната историческа достоверност. Най-често това става чрез позоваване на документирани съвременни свидетелства за хора погълнати от кит, но оцелели в стомаха му в продължение на няколко дни.

Срещал съм се с тази история толкова пъти, че вече съм им изгубил броя. Детайлите варират – напр. понякога се говори за кит, друг път за кашалот, а трети път за тигрова  или китова акула. За първи път вниманието ми беше привлечено към нея от историкът Марк Нол в неговата книга The scandal of the evangelical mind (виж стр. 186-7) преди повече от 12 години. Но наистина интересно стана когато се опитах да открия малко повече информация за тези инциденти. Не беше особено трудно да си набавя статията на преподавателя от колежа Месия Edward B. Davis. A whale of a tale: fundamentalist fish stories публикувана в Perspectives on science and Christian faith: journal of the American Scientific Affiliation 43(4):224-237 · December 1991 – в момента тя е налична онлайн. Трябва да призная, че тя е доста депресиращо четиво. Авторът мъчително, почти агонизиращо се опитва да проследи историята до нейните първоизточници. Накратко (статията е цели 14 страници и аз пропускам доста детайли) той достига до следното: Има още

Кратък „джендър“ речник


Резултат с изображение за gender

от Радостин Марчев

Трябва да призная, че последната година бях истински отвратен от ужасния начин, по който се води дебата относно т. нар. „джендър.” Освен чудовищния популизъм, който продължава една от най-отблъскващите му черти беше изключително ниското ниво на грамотност – понякога вкл. от хора представяни (или представящи се) като специалисти. В крайна сметка това роди типично българското понятие „джендър,” което си завоюва място като нарицателно (напр. „Този е джендър.” или „Искат да направят децата джендъри.”), и което въпреки широката си популярност е практически лишено от съдържание и се използва за целия спектър от „хомосексуалист” до „носител на всичко лошо.”

Моето убеждение е, че християните има какво да кажат по въпроса. Посланието ни обаче не трябва да бъде изпълнено нито с омраза нито с невежество – две неща, които за съжаление нерядко го характеризират.

Следващият кратък речник не е нищо особено. Разбира се, термините са грубо неразбирани и смесвани в дебата у нас, но познаването им е минимума, за да можем изобщо да си отворим устата. Надявам се той просто да сочи в една посока, в която трябва да гледаме.

По-голямата част са взети от Mark A. Yarhouse. Understanding Gender Dysphoria: Navigating Transgender Issues in a Changing Culture (Christian Association for Psychological Studies Books). IVP Academic, 2015 – книга, която препоръчвам. Има още

Семейството като духовна битка – 4


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLКръстът е една криза на идентичността и наследството. Подигравателните тълпи обкръжили Исус не били по-жестоки или богохулни в сравнение с всички останали. Те просто познавали своите Библии. Те виждали, че Исус е повесен на дърво и следователно, според книгата Второзаконие, бил проклет от Бога (Втор. 21:23). Това бил семеен въпрос. Езикът на това проклятие започвал с един въпрос за семейна идентичност. Библията казва: „Ако някой човек има упорит и бунтовен син, който се слуша г;ласа на баща си нито гласа на майка си и макар те да го наказват не иска да ги послуша, нека баща му и майка м у да го хванат и да го доведат при градските старейшини, при портите на мястото където живее и да кажат на старейшините на гарда: „Този наш син е лаком и винопиец” (Втор. 21;18-20). Исус бил обвинен от старейшините, че е именно лаком и винопиец (Матей 11:19). Той бил обвинен като непокорен син, един, за когото казвали, че осквернява съботата и дори заплашва да разруши самият божий храм. Книгата на Мойсей казва какво ще се случи на такъв човек: „Тогава всички човеци от града да го убият с камъни. Така ще очистиш злото отсред себе си и целият Израел ще чуе и ще се убои (Втор. 21:21). Съгражданите на Исус веднъж вече го били извлекли от пределите на града си и се опитали да го убият с камъни (Лука 4:29-30; Йоан 8:59). Накрая те отишли дори по-далеч окачвайки го на дървото на разпятието, крайният знак за божието проклятие. Има още

Навярно остарявам


Резултат с изображение за growing old

от Радостин Марчев

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее (Марк 4:3).

Напоследък често си мисля за началото на християнския си живот. Изненадващо си спомням за неща, които мислех, че съм забравил. Най-малкото няма някаква причина те да се въртят в ума ми. Спомням си за една група младежи, които, идвайки от света, бяха открили Христос и това ги беше направило неудържими за Него. Спомням си как за известно време почти всеки ден посещаваха един бездомен алкохолик, който живееше в къща от картон и тухли. Слушаха го как им разказва за плъха, който се крие в една дупка и им показва раните по краката си, където го е нахапал през нощта. Бяха достатъчно интелигентни, за да схвнат, че злоупотребява с дребните пари, които от време на време му оставяха заедно със закупените хранителни продукти, но му прощаваха и продължаваха да му говорят за Христос. Има още

Духът ни среща там, където сме – завършена


от Джеймс К А Смит

9781587433801

Гладни сърца и заучени вкусове: рехабилитация на нашия глад

Жилище на Духа

Чие поклонение? Кое действие?

От Изразяване към реформиране

Формите са от знначение

Формите са от значение


от Джеймс К А Смит

9781587433801Това поражда една контраинтуитивна хипотеза: до степента, в която ние възстановяваме едно библейско усещане за първичността на божиите действия в поклонението ние възстановяваме и едно оценяване на значението на формите на поклонение. Наричам я „контраинтуитивна” понеже вероятно свързваме литургичният формализъм с вида ритуализъм, който реформаторите поставяли под въпрос. Но именно понеже имаме едно дълбоко усещане за Божието тринитарно присъствие и действие в поклонението ние трябва да внимаваме – и да бъдем съзнателни за – формите на нашето поклонение и по конкретно как Духът ни дарява с форми на поклонение, които ни срещат като въплътени създания, каквито сме. Когато осъзнаем, че поклонението е свързано и с формиране ще започнем да оценяваме защо формите са от значение. Практиките, в които се потапяме в християнското поклонение са божият начин за пренасочване на нашите любови към царството, така че ние трябва да бъдем съзнателни за Историята, която тези практики разказват. Има още

От изразяване към реформиране


от Джеймс К А Смит

9781587433801Нашето разбиране за това кой е активен в поклонението трябва фундаментално да предизвика една друга широко разпространена погрешна идея, която вероятно също така определя начина, по който чуваме думата „поклонение.” Когато негласно приемаме, че ние сме основните действащи лица в поклонението ние приемаме и че поклонението е в основата си едно действие на изразяване. Това е и причината днес ние да свеждаме поклонението до песните, които пеем когато се събираме, времето в което ние изразяваме себе си. Ние мислим за поклонението най-вече в една рамка отдолу нагоре, като начин ние да изразим нашата хвала и да покажем посвещението си – сякаш поклонението ни събира, за да се представим пред Бога като пред „публика от един.” Когато мислим за поклонението по този начин ние също така приемаме, че най-важната характеристика на нашето поклонение е то да бъде искрено. Ако поклонението е израз на нашето преклонение пред Бога тогава последното нещо, което бихме искали е да сме лицемерни: нашето изразяване трябва да бъде честно, истинско, ново, искрено, „автентично.” Има още

Семейството като духовна битка – 3


 

от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Трудно е понеже живеем в паднал свят. Психиката ни е оформена от ранното ни детство и ние привнасяме тази слава и пречупеност във всяко  друго отношение, в живота. Но семейството е трудно и понеже e основата за една вселена в родилни мъки свързани с промяната на управляващия режим. Семейството е трудно понеже то представлява много повече от просто генетични съвпадения. Демоничните сили се интересуват от семейството не понеже се бунтуват срещу „семейните ценности,” а понеже се бунтуват срещу Бога. Тези сили са плашещи с древните си умения, но в същото време и сами са уплашени. Когато въплътеният Исус влиза в тяхното присъствие те потреперват от ужас често молейки го да ги отпрати (Марк 5:7-13). Защо? Понеже в лицето на Исус началствата и властите виждат неизбежното си бъдещо поражение. „Какво имаш с нас ти, Исусе от Назарет?” викат те. „Дошъл си да ни погубиш ли? Познаваме Те – Ти си Светия божий” (Марк 1:24). Разбира се, Исус е точно Този, но не точно това Той е дошъл да направи. Има още

Семейството като духовна битка – 2


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

И така, какво общо има духовната битка със семейството като цяло или конкретно с вашето семейство? Преди всичко това е от значение понеже, за да разберем благовестието ние трябва да видим, че нещо е тръгнало твърде на зле в тази вселена. Християнското учение нарича това „Грехопадението.” Когато нашите предшественици избрали да заемат страната на бога-змия вместо на своя Създател тяхната мисия се провалила чрез изгонването им от Божието даващо живот присъствие. Това означавало катастрофа за всичко свързано с носещото Божия образ човечество. И семейството, което е сред първите създадени от Бога структури, понесло голяма част от тежестта на това нещастие. Веднага щом мъжът и жената съгрешили техния съюз на една плът пострадал. Те се засрамили от присъствието на другия и започнали да се обвиняват един друг за своя бунт. Сега техния брак бил белязан от недоверие, липса на хармония и съперничество (Битие 3:16б). Техния призив бил напълно объркан. Жената като „майка на всичко живо” (Битие 3:20) сега понася болка и страдание при раждането (Битие 3:16а). Призивът на мъжа да обработва земята, от която дошъл е препречен от прокълнатото творение, което повече не го разпознава като Божий представител (Битие 3:17-19). На изток от Едем библейската история ни показва семействата да се разпадат по на практика всякакъв начин. Виждаме братя, които си завиждат и се убиват един друг (Битие 4:1-16), полигамия (Битие 4:23), разделение между баща и син (Битие 9:18-27), изнасилване (Битие 19:1-11; 34:1-31), кръвосмешение (19:30-38), отмъщение чрез убийство на честта (34:1-31), сексуално изнудване (Битие 39:1-23) дори съпруг готов да накара своята съпруга да проституира, за да получи той политичексо влияние (Битие 12:10-20). Напомням ви, че това е единствено в първата книга на Библията. Пораженията продължават през целия канон и отвъд него. За семействто повече няма място в Едем. Има още

Семейството като духовна битка – 1


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Роден и израснал на западния бряг моят студент никога не беше идвал в дълбокия юг. Докато пътуваше с мен към родния ми щат, Мисисипи, за да говори на една конференция се случи да седи до един провинциален южен пастир. Пастирът, знаейки, че човекът работи в моят офис, предположи, че може би той има някаква родствена връзка с юга, може би дори семейна връзка с някой пастир от този щат. Говорейки с нисък глас, за да не се конкурира със съобщенията от близкия подиум, пастирът се наведе към моят студент и прошепна: „Кой е татко ти?”

Студентът остана безмълвен за половин минута, чудейки се дали това не е някакъв необичаен южен поздрав означаващ нещо подобно на „Как си?” Без да знае какъв отговор се очаква да даде налучвайки той каза: „Ъ-ъ, а вие сте?” Пастирът се вгледа в него, след което се обърна към мен и попита: „На този какво му има?” Има още

За християнското книгоиздаване в България


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Спомням си как няколко години след падането на комунизма влязох в една стара църковна сграда, която едва наскоро отново беше започнал да функционира по предназначение. Общностният живот все още се възстановяваше, имаше много неизвестни – вкл. и пред разноликата група млади хора, повечето, от които току що повярвали – с които общувах там. Но един от спомените, който най-ярко се е запечатал в умът ми беше скромната, тепърва създаваща се библиотека, която разгледах. Направи и впечатление, че някои от книгите в нея бяха доста странни. Страниците бяха много тънки, почти като оризова хартия, шрифт сякаш загатваше за набиране на архаична пишеща машина, а името на преводача липсваше. Ясно си спомням поне две заглавия – „Лекциите към моите студенти” на Спърджън и „Хора в молитва” на Джон Уайт. Това беше литература нелегално и с риск подготвяна и разпространявана в едно време когато е била напълно забранена. Има още

Чие поклонение? кое действие?


от Джеймс К А Смит

9781587433801За съжаление идеята, че поклонението е сърцето на ученичеството може да бъде разбрана погрешно понеже нашите работни дефиниции за поклонение са твърде тесни и редукционистки. Когато чуваме думата „поклонение” 90% от нас вероятно си мислят за „музика” или за „музикалната служба,” която предхожда проповедта („поучението”). В резултат на това ние сме склонни да мислим за поклонението основно като за нещо, което ние правим. Затова ако искаме да разберем правилно как и защо поклонението е сърцето на ученичеството, ние трябва да разширим, разпънем и, често казано, да коригираме своето разбиране за поклонение. Правейки това ние ще си припомним мъдростта, която модерната църква е забравила. В този смисъл аз се надявам, че вие може да откриете един освобождаващ смисъл прегръщайки литургията. Има още

Разноликият Франсис Шефър


от Радостин Марчев

Свързано изображениеДокато тази седмица четях чудесната биография на Франсис Шефър от Бари Ханкинс[1] си припомних много неща, които мислех за напълно забравени. Видях се отново как преди 20 години като новоповярвал християнин с въодушевление чета знаменитата трилогия: „Богът, който е“, „Бягство от разума“ и „Той е там и не мълчи“ – с благодарност към издателство „Нов човек“ и с чувство за дълг, който едва ли някога ще мога да изплатя. Ясно си спомням и един разговор с мой познат, който каза, че ако му се случи да говори за християнството с човек, интересуващ се от изкуство, смята за най-удачно да му даде да чете Шефър. По-късно (1997 г.) на български език се появи и „Истинската духовност“, която считам за една от най-добрите му книги[2]. Съпругата ми е разказвала, че няколко пъти докато е пътувала във влака, четейки тази книга, е била заговаряна от непознати хора, случайно мярнали заглавието, след което им е подарявала своето копие и си е купувала ново. По онова време ми се струваше, че Шефър убедително и безусловно доказва валидността на християнския светоглед и вяра. Впечатлението, което това остави върху мен, беше много силно и макар че цялостното влияние на Шефър не беше чак толкова голямо, той със сигурност беше едно вдъхновение в началото на християнския ми живот. Има още

Кръста като семейна криза – 4


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Кръста носи свобода в семейството. А ние се нуждаем именно от свобода. Понеже семейството е един аспект от духовната битка то може да изглежда смазващо. Понеже семейството е един аспект от носенето на кръста то може да изглежда мъчително. Ние често искаме да избягаме. Някои намират такъв изход като напълно отбягват отговорностите на семейството. Помислете е за едно дете свидетел на мъчителен развод, което завинаги се страхува от обвързване, за да не допусне да бъде наранено по начина, по който са били наранени родителите му или по начина, по който те самите са го наранили. Някои намират този изход под формата на стоическо оттегляне, което заключава, че каквото ще се случи с едно семейство то ще се случи. Някои намират изход в някаква форма на пристрастяване или себеразрушение, като сами саботират себе си чрез афера или дори чрез цялостно напускане на семейството. Други пък намират изхода като обвързват своята идентичност с тази на семейството си, така че живота им преминава в една мъгла от игра на футбол и съревнования по надговаряне, една допълнителна дейност след друга, така че следващото поколение да е сигурно, че ще има малко по-добри възможности, а родителите да могат да се погледнат и да си кажат, че са били „достатъчно добри.” Нито едно от тези неща не е свобода. Всъщност те убиват душата и нараняват сърцето. Хората, които пренебрегват семейните си задължения и тези, които ги обожествяват завършват на едно и също място като се отказват. Това не е никаква свобода. Има още

Кръста като семейна криза – 3


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLДа, семейството носи унижение, което е една от причините, поради които се колебаех да напиша тази книга. Семейството рано или късно разкрива, че ние не сме експертите, които си мислим, че сме. Когато най-големите ми синове се учеха да четат те сричаха думите от билбордовете, покрай, които преминавахме с колата. По това време живеехме в Луисвил, Кентъки. Един ден преминахме покрай реклама на бира Будвайзер, на която беше написано единствено съкращението „Бът светло.” Синът ми, Бен, попита: „Какво означава Бъд светло?” Понеже не исках да се въвличам в дискусия за алкохолните питиета и всичко, което върви с нея аз просто казах: ”Това е напитка, което някои хора пият.” Няколко седмици по-късно видях шумна компания от възрастни хора в една църква където проповядвах събрани около малкият ми син. Научих, че той току що им е съобщил: „Знаете ли кое е любимото питие на баща ми? Бъд светло.” Има още

Кръста като семейна криза – 2


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Семейството е една от картините на евангелието, които Бог е вплел в света около нас. През едни наистина тъмни очила в семейството ние можем да видим проблясъци на нещо, което стои в сърцето на самата вселена, на бащинството на Бога, на общението на хората един с друг. Не всяка личност харесва това, което вижда там. Дори повече от Хемоуин Библията ни казва истината за света навън. Ако Писанията са верни тогава древните култури са били прави за това, че в космоса съществуват невидими и враждебни сили и че тези сили воюват срещу картината на благовестието навсякъде където я откриват, понеже благовестието е един знак за краят на тяхната власт, за смазването на главите им. Затова грехопадението на човечеството, представено в началните страници на Писанието, не е просто една история за лична вина или срам. Грехопадението веднага разделя съпругът от съпругата, брат от брата, баща от дъщерята, чичо от племенник – всичко това в началните глави на Битие. Ако семейството не те плаши причината е единствено понеже не знаеш какво ти предстои. Има още

Жилища на Духа


от Джеймс К А Смит

9781587433801Има една стара проповедническа шега, която вероятно сте чували и преди. Едно село било заплашено от надигащи се води. Там живеел посветен християнин, който бил убеден, че Бог ще му дойде на помощ и ще го спаси от бедствието. Когато водата достигнала до колене неговите съселяни започнали да напускат селото с гребни лодки и го увещавали: „Влизай вътре! Ние ще те спасим.” „Не, не, аз ще се оправя,” отговорил човекът. „Бог ще ме спаси.” Учудени приятелите му продължили да гребат.

Водата продължила да се почаква и започнала да тече през прозорците. Нашият посветен християнин, объркан, но все още твърдо уверен в очакванията си,  изгребвал водата от стаята си когато чул шум от моторница. „Хайде, влизай,” извикал неговият спасител. „Тук сме, за да те спасим.” „Не се грижете за това,” казал човекът, задъхан от изгребването. „Аз съм добре. Бог ще ме спаси.” Човекът с лодката настоявал, но напразно. Има още

Бог ще царува довека


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе; но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.” (1 Летописи 17:13-14) Има още

Кръста като семейна криза – 1


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Ако попитате кой е любимият ми празник вероятно ще кажа Рождество или Възкресение, но не бих рискувал да кажа това докато съм свързан с детектор на лъжата. Полиграфът вероятно би подскочил до небето разкривайки истината: любимият ми празник винаги е бил Хелоуин. Колебая се да призная това понеже някои от вас ще си помислят лоши неща за мен. Зная, че се предполага, че трябва да мразя Хелоуин. Понеже съм евангелски християнин, и то от по-консервативните, някои хора биха очаквали да отхвърля Вси светии както „дяволски празник.” Мнозина биха очаквали да ме видят да запълвам състава на доброволците в Есенния църковен фестивал или да помагам на деца със завързани очи да играят на „Закови тезисите на портата” в Деня на Реформацията. Някои може да смятат, че в нощта на Хелоуин с моето семейство трябва да изгасим всички светлини и се преструваме, че не сме у дома, а маскираните деца от квартала да откриват библейски брошури на мястото където обикновено се слагат украсените фигури. Предполага се, че аз трябва да мразя Хелоуин, но аз просто не съм в състояние. От времето когато бях малко момче Хелоуин ми е носел,…е, вълни от утеха и радост. Има още

Молещи се без думи


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух, пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.” (Юда 1:20-21) Има още

Гладни сърца и заучени вкусове: рехабилитация на нашия глад


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801

Казахме, че сърцата ни приличат на екзистенциални компаси и въплътени фарове водещи ни към дома: нашите любови са магнетично привличани към някакъв север, за който сърцата ни са били калибрирани. Нашите действия и поведение – всъщност целият ни начин на живот – е иззет от нас чрез това привличане към някакво видение за добрият живот. По този начин литургиите се оказват калибриращи технологии. Те обучават нашите любови като ги насочват към определен telos. Но не всички литургии са еднакви: някои от тях де-калибрират сърцата ни задавайки им курс към псевдо или съперничещ север. Поправката на нашите дезориентирани сърдечни компаси изисква рекалибриране. Ако любовите ни могат да са погрешно насочени от светските литургии вярно е също, че сърцата ни трябва да бъдат пренасочени (рекалибрирани) от контралитургии – въплътени, общностни практики, които са „заредени” с благовестието и насочени към Бога и Неговото царство. Има още

Проповед и перспектива


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

Под перспектива аз имам предвид гледната точка, от която е изказана една проповед. Обикновено проповедниците не само, че не се замислят за гледната тока, но дори не си дават сметка за нея. Истината обаче е, че всяка проповед, всяка употреба на езика, е свързана с определена гледна точка – без значение дали съзнаваме това или не.

В миналото стандартната гледна точка е била 3 лице  – т.е. нещата, за които се говори са били повече или по-малко обективизирани. Вероятно това поне донякъде е било свързано с начина, по който хората са схващали реалността и своят достъп до нея. Дейвид Бътрик описва това по следния начин: Има още

Блъсканото от бури семейство


 

от Ръсел Мур

Тази книга е наречена на една песен, която мразя. А, Господ знае, аз обичам песните. Израснал съм с музикална лирика, най-живата от която бяха песните, които пеехме всяка неделя в малката, построена с червени тухли църква, която посещавах по няколко пъти всяка седмица. Хващам се, че пея много от тези химни в най-неочаквани моменти. Тананикам ги когато се намирам в някаква лична криза – когато се нуждая от уверението, че Бог ме обича „такъв какъвто съм” – или в моменти на изкушение – когато трябва да си напомня, че „Аз съм решил да следвам Исус” – или в радостни моменти, когато искам да пея високо „Колко славно! Колко славно!” Но има една песен, която никога не съм пял, макар че, подобно на останалите, я знам наизуст. Има още

Божието одобрение към нас


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.” (Битие 4:4-5) Има още

Не съм съгласен и това е ОК


Резултат с изображение за argument

от Радостин Марчев

Аз обичам да споря. Не в лошия смисъл на думата – да се карам с някого – а приятелски, споделяйки противоположно мнение по дадена тема. Понякога това е въпрос на необходимост да заема принципна позиция, а друг път е по-скоро забавление и интерес, интелектувалното удоволствие от размяна на аргументи, получаване нова информация и виждане на нещата от различна гледна точка. Понякога е и друго…. Има още

Глава 2 – Може би не обичаш това, което мислиш – завършена


9781587433801

от Джеймс К.А. Смит

1. Две кинематографски представи за желанията

2. Под радара: нашите подсъзнателни любови

3. Практики на апокалипсиса: разпознаване на съперничещите литургии

4. Как да четем светските литургии: екзегетика на евангелието на потреблението

5. Направете литургична проверка на живота си