Предизборно


от Джеймс К А Смит

Резултат с изображение за Awaiting the kingНавършвайки 19 години Шонда най-после можеше да участва в дългоочакваният ритуал, който се провеждаше в Реформираната църква Света Троица – първото й гласуване. Тази вечер тя щеше да влезе през входа на църквата, която от дълго време служеше и като изборна секция за квартала, за да изпълни своя свещен граждански дълг. Щеше да й бъде дадено правото да гласува в една особено оспорвана година. От нея се очакваше да даде гласа си за водачи на почти всяко ниво: в гада, в нейния щат, във федералния конгрес и дори за президент. Родителите й я придружаваха с насърчение и радост. Дългогодишни активисти в града, служещи в училищни бордове и обществени фондации, родителите на Шонда й бяха давали пример за живот на обществена активност и служба. В определен смисъл целият й живот беше подготовка за осъзнаване на тази отговорност – възможност, за която поданиците на тираните по света можеха единствено да си мечтаят.

Но тук със сигурност имаше ирония тъй като това съвсем не беше първият път когато Шонда влизаше в тази църква. Всъщност тя беше част от нея откакто се помнеше, още като дете придружавано от своите родители. Преди 18 години, след като беше родена, Шонда за пръв път влезе през вратата в църквата св. Троица, както родителите й правеха почти всяка седмица. Но тази неделя вместо да седнат на местата си те бяха приканени да излязат напред. И на този ден, преди много години, те донесоха малката Шонда, облечена с блестящи бели кръщелни дрехи и украсена като малка принцеса. Беше им зададен въпрос свързан с тяхната вярност: „Кой е вашият Господ и Спасител?“ „Исус Христос е моят Господ и Спасител,“ бяха отговорили те – една изповед притеснявала всеки император още откакто цезарят беше претендирал, че е господ (kyrios).  Представяйки я за кръщение в името на Отца, Сина и Светия Дух, служителят беше изрекъл една силна изповед над хленчещата Шонда:

Шонда,

За теб Исус дойде на този свят

За теб умря и победи смъртта

Всичко това той направи за теб, малко момиче,

Макар че ти все още не знаеш нищо от това.

Ние обичаме понеже Бог първи ни е обикнал.

И докато хлипането на Шонда преминаваше в рев пастирът беше казал: В името на Господ Исус Христос, единственият Цар и Глава на Църквата, тези сестри и  братя сега биват приети във видимо членство на светата вселенска църква, обещавайки да изповядват Христос и да бъдат верни Божии слуги до края на живота си.

Може би по някакъв начин думите са били чути без да бъде доловено силата на тяхното политическо („единственият Цар“). Но в днешната ноемврийска вечер, докато се намираше сред тези стени наситени с политическа значимост, тя чу отново думите, които бяха изговаряни пред нея и пред цялото общество в началото на почти всяка неделна служба – едно благословение, което беше чувала толкова много пъти, че можеше да го повтори по памет, едни думи, които по подобен начин беше приемала несъзнателно, но които сега чу по съвсем нов начин:

Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе (Откровение 1:4-5).

И в този момент преди да влезе през завесата за гласуване Шонда осъзна, че всяка неделна служба е била едно политическо събрание. И докато ентусиазирано протягаше ръка към бюлетината, за да изпълни привилегията на своето гражанство осъзна, че всеки президент е владян от Царят, Когото тя познаваше – и на Когото беше позната – през целия си живот.

 

 

 

 

 

Реклами

Силата на навика


от Джеймс К. А. Смит

Силата на навика 

9781587433801Усещали ли сте някога несъответствие между това, което знаете и това, което правите? Откривали ли сте, че новото знание и информация не водят до нов начин на живот? Преживявали ли сте необичайно просвещаваща проповед в неделя, след която сте се събуждали в понеделник с подновена решителност и убеждение, само за да се провалите до вторник вечер? Вие сте гладни за знание, жадувате да пиете от библейските идеи, копеете за христоподобие и все пак цялото това знание изглежда не се пренася върху начина ви на живот. Изглежда не можем да достигнем до святост чрез мислене. Защо е така? Дали забравяте нещо? Има ли още някакво знание, което не сте научили? Или понеже не сте мислели достатъчно задълбочено? Има още

Какво искаш?


от Джеймс К. А. Смит

Глава 1

ТИ СИ ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ

да се покланяш е човешко

9781587433801Какво искаш?

Това е въпросът. Това е първият, последният и най-фундаменталният въпрос на християнското ученичество. В евангелието според Йоан това е въпросът, който Исус поставя на тези, които желаят да го следват. Когато двама кандидат-ученици запалени от ентусиазма на Йоан Кръстител понечват да го последват, Исус се обръща към тях и  многозначително пита: „Какво искате?“ (Йоан 1:38).

Това е въпросът, скрит зад почти всеки друг въпрос, който Исус задава и на нас. „Ще ме последваш ли?“ е другата версия на „Какво искаш?“ както и фундаменталният въпрос, който Исус задава на своя провалил се ученик Петър: „Обичаш ли ме?“ (Йоан 21:16). Има още

Нова перспектива за Исус – 8


от Джеймс Дън

indexТези пет характерни черти на устната традиция изглежда пасват и то пасват забележително добре на това, което знаем за най-ранните църкви и за традицията за Исус както и на това, което можем да предположим, че е вероятно както за учението, което е свързвало заедно тези църкви така и за общностния им живот. Това не означава, че всички характеристики на евангелската традиция могат да бъдат изцяло обяснени чрез устната традиция. По-конкретно аз не си поставям за цел да отричам една литературна връзка между синоптичните евангелия. Нито, разбира се, моят аргумент отрича, че същите характеристики може да са резултат от литературна композиция и редакция. Традицията за Исус, такава каквато я познаваме, разбира се, е в писмена форма и за нас като хора израснали в една среда доминирана от литературния начин на мислене е естествено да приемем, че едно обяснение с литературни термини винаги е за предпочитане. Но същността на моят аргумент е, че да се оставим на това естествена склонност това означава да се затворим за всякакво разбиране относно това каква всъщност е била традицията за Исус и как тя е функционирала през своя устен период, през около 20-те години следващи мисията на Исус. Грубият факт е, че ние просто не сме в състояние да заобиколим устната традиция през първата фаза на предаване на традицията за Исус. Така че ако желаем да се върнем „обратно до Исус от Назарет” с каквато и да е степен на увереност ние нямаме друг избор освен да използваме добре информирано историческо въображение опитвайки се да кажем какво се е случило с традицията за Исус през тази начална фаза. Вярвам, че посочените характеристики  на устната традиция ни помагат да направим точно това. Има още

Молитвата през вековете – някои бележки


Резултат с изображение за praying hands

от Радостин Марчев

Текстът е представен като проект по курс „Ученичество“

TCMI, Австрия

Винаги и във всяко време молитвата е била разпознавана като една от най-важните християнски духовни дисциплини. Това без съмнение е донякъде свързано с наследството, идващо от юдаизма, където подобно виждане вече е било установено. Но макар последният без съмнение да оказва силно влияние върху ранното християнство, би било твърде пресилено то да бъде виждано като просто копиране. Очевиден пример за това е фактът, че от самото начало, следвайки примера на Исус, християните започнали да се обръщат към Бога като към баща – нещо, макар и не съвсем непознато, доста нетипично за юдаизма.[1] Има още

На пазар за християни по (евро)изборите


Резултат с изображение за пазарска количка

от Радостин Марчев

Преди време „пророкувах,“ че идва време когато християните ще се изправят пред изкушението да бъдат все по-често използвани за политически цели. Последните месеци показаха, че не съм се излъгал. Християнската вяра все по-често се вплита в политическите послания на редица общественици – при това от партии, които очевидно нямат много общо с Христос. Очевидно е също, че голяма част от вярващите у нас не са в състояние да мислят трезво по тези въпроси и лесно се оказват манипулирани – често по един доста елементарен начин. Има още

Нова перспектива за Исус – 7


от Джеймс Дън

Характерните черти на устната традиция

indexСъществуват пет характерни черти на устното предаване на традицията, които заслужават внимание.

Първо, и най-очевидно – или поне би трябвало да бъде очевидно – едно устно представяне не прилича на прочит на литературен текст.[1] При четенето на текст е възможно да се върнем няколко страници назад и да проверим това, което сме прочели по-рано. След като сте прочели текста можем да го вземем със себе си и по-късно да го прочетем отново. Един писмен текст може да бъде редактиран или променен и т.н. Но нищо от това не е възможно с устната традиция. Едно устно изказване е окончателно. То е събитие. То се случва и след това преминава. Устната традиция не е тук, за да може коректора да се върне няколко страници назад, да премахне или да редактира нещо. Тя не е едно нещо, артефакт, подобно на литературния текст. Само този факт би трябвало да е достатъчен, за да се запитаме дали моделите на литературна редакция, междутекстови зависимости или археологически слоеве са удачни за опита ни да възстановим ранното предаване на традицията за Исус. Има още

Ще се приближиш ли? – завършен


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

1. Велики понеделник: Поканата

2. Велики вторник: Дарът

3. Велика сряда: предателството

4. Велики четвъртък: Любовта

5. Разпети петък: ужасът

6. Разпети петък: унижението

7. Разпети Петък: Прошката

8. Разпети петък: Жертвата

9. Разпети петък: Смъртта

10. Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Резултат с изображение за Sarah CoakleyСара Коакли е Норис-Хулс професор по богословие в университета Кеймбридж, професор в Австралийския католически университет и почетен член на колежа Ориел, Оксфорд. Тя е автор на  God, Sexuality and the Self: An Essay on the Trinity и The New Asceticism: Sexuality, Gender and the Quest for God, и съавтор на  Evolution, Games and God: The Principle of Cooperation. Горните размишления първонаално са изнесен катедралата Салисбъри по време на Страстната седмица.

 

Ще се приближиш ли? – 10


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.” (Йоан 20:18)

В светлината на възкресенското утро, което сега изгрява аз искам да попитам: Очакваш ли, копнееш ли, заедно с Мария  Магдалена, да „видиш Господа” в този живот? И ако да какво може да означава това? Какво означава да „видим” възкръсналият Исус, да се посветим да вярваме в Него и в Неговият живот след смъртта? Какво означава да твърдим заедно с това, че в нашата вселена има една божествена, трансцедентна сила, която се издига отвъд смъртта, трагедията и провалът, която пленява сърцата и умовете ни и преобръща живота ни от мрак в светлина?

За християните всичко стои на този въпрос. Ако няма възкресение, ако „мъртвите не се възкресяват” тогава нашата вяра наистина е „суетна” както се изразява св. Павел. Проблемът идва – нека да сме честни – с изясняването на това какво точно, е поискано от нас да вярваме. Има още

Ще се приближиш ли? – 9


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: Смъртта

А Исус като прие оцета каза: Свърши се” (Йоан 19:30) 

Има огромна разлика – нали? – между това просто да завършиш нещо, да стигнеш до неговия край („Искам това да свърши,” казваме ние) и приключването му е пълния смисъл на думата довеждайки го до неговата крайна цел и изпълнение. В страстите, според Йоан, няма съмнение, че йоановият Исус „приключва” на кръста това, което Неговият Отец е възнамерявал Той да направи от преди създаването на света.

Самият език, който Той използва в този цялостен и богат вик – на цел, на триумф, всичко е събрано в думата tetelestai („целта е достигната”). Логосът, предсъществуващото Слово от пролога на Йоан, сега е извършило цялото си спасително дело и е било издигнато на кръста, не за унижение – както света вижда това – а за „слава.” Ето го йоановият Исус, издигнатият Исус според божията перспектива, привидно толкова различен от Исус в другите евангелия, Който е потънал в агонизираща пот в градината и понася целият ужас на човешкото изоставяне на кръста. Нуждаем се и от двете картини и то отчаяно, понеже заедно те ни дават цялостния парадокс на Бога/Човека. Но защо се нуждаем особено то йоановия Исус на Разпети петък, когато Исус умира? Има още

Ще се приближиш ли? – 8


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: Жертвата

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.” (Битие 22:9-14)

И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда?” (Римляни 8:31-34а).

Онзи, Който не пожали Собственият Си Син” – сега ние най-накрая не можем повече да отбягваме жертвеният въпрос Защо с цялата му сила. Ако смъртта на Исус не е била просто нещастна случайност  в резултат на сблъсъкът Му с един грешен свят, а нещо, което Бог напълно е възнамерявал, как можем да обясним това? Има още

Ще се приближиш ли? – 7


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети Петък: Прошката

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.” (Лука 23:33-34)

Някои неща са непростими – нали? И не са ли удачните условия за прошката получаване на заслуженото и наказанието? Стабилността на държавата и наказателната система изглежда са основани на подобна идея. Или пък човешката отговорност в края на краищата е само една химера, докато ние всички се лутаме в мрака чудейки се какво да правим? Има още

Ще се приближиш ли? – 6


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: унижението

А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.” (Матей 27:39-43)

Първо ужаса, сега достигаме до унижението. В един смисъл, очевидно, унижението само по себе си е ужас, спадащо донякъде към по-широката категория на ужаса. Но то има свое конкретно качество в кръста на Исус, което е особено важно за значението на страстната седмица. Понеже унижението на кръста показва краят на това, което човек може да нарече изчисляване на религиозните преговори. Не просто значението в някакъв общ смисъл е строшено при разпятието. По-скоро си е отишла цялата надежда за награда или справедлив край. В унижението аз не само, че не получавам това, което заслужавам, но съм сравнен със земята – аз се връщам в това, от което съм дошъл. Има още

Ще се приближиш ли? – 5


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: ужасът

Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.” (Марк 15:40-41)          

А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.” (Mark 15:33)

Казвали са ми, че съществува един феномен в обучението на медицинските сестри, който се нарича дисциплина на стоене. Докторите може да идват и да си отиват, дори да бягат от това, което не могат да контролират и облекчат, но сестрите остават. Те са научени на това „стоене” да гледат това, което другите не могат да понесат: гнойните рани, ужасно обезобразеното от огъня лице, гангренясалите крайници очакващи ампутация, агонията на самата смърт. Има още

Ще се приближиш ли? – 4


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Велики четвъртък: Любовта

“Като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби” (Йоан 13:1)

Има една история за Роналд Нокс, известният англикан обърнал се към римокатолицизма, който станал католически капелан на Оксфордския университет и се превърнал в голямо вдъхновение за множество студенти. Като най-малкото дете от едно брилянтно свещеническо семейство, той бил изключително предпазлив и без съмнение затова интелектуално прекалено стимулиран, така че дори на ранната тригодишна възраст – когато, както казват вече усвоявал гръцката азбука – той имал голям проблем с безсънието. Когато една от забележителните му лели го запитала какво прави когато не може да заспи тригодишният Рони отговорил: „Е, лельо, просто си лежа и мисля за миналото.” Има още

Ще се приближиш ли? – 3


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

Сряда: предателството

от Сара Коакли

И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова… И Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син” (Йоан 13:26-7, 31)  

Предния път говорих за смущаващото „разточителство” на любовта и поклонението, което жената оказала на Исус когато Той стоял на прага на Своите страдания и за това как това странно и сякаш случайно събитие било използвано от Исус, за да поеме Своя път на възторжена Божествена любов, която единствено страстната седмица ще разкрие напълно. Понеже любовта, която ни е заповядана от Исус в лицето на тази жена вече била любов отиваща отвъд светската размяна на дарове, една любов отвъд подредените преговори на разумно вземане и даване. И това е причината колкото и да се опитваме все още да намираме за толкова трудно да разберем какво може да означава тази уникална и разтърсваща божествена интимност – толкова трудно да бъдем насочени в навечерието на страстната седмица от една дива и покрусена жена. Има още

Ще се приближиш ли? – 2


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Вторник: Дарът

И, ето, една жена от града, която беше грешница, , донесе алабастрен съд с миро…… целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.” (Лука 7:37)

В първото от тези размишления аз говорих за една покана: поканата за страстните дни, за изборът, който Исус поставя пред нас, припомнящ великото видение на Исая за лозето дадено за любов, но развалено от греха. Говорих за Исусовото рязко и въпреки това неочаквано предупреждение, че да Го последваме в това пищно лозе, където сега смъртта трагично очаква Сина на стопанина, означава отхвърляне на всички разумни, справедливи очаквания за награди и наказания, за които все още копнеят  тези от нас, които искат да опазят своята религия чиста. Говорих за нашият неизменен отпор и отбягване на скъпостта на това, което е поставено пред нас ако тази година се осмелим още веднъж да пристъпим в реалността където всички религиозни разсъждения са преобърнати, където смисълът е спрян и човешкият контрол изчерпва ресурсите си. Има още

Ще се приближиш ли? – 1


Понеделник: Поканата

от Сара Коакли

cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му.” (Исая 5:1)

В определен смисъл само едно нещо е от значение в началото на светата седмица: това е въпросът за поканата. Мислете за нея, първо, както за една покана за драма. Ще посетя ли и тази година драмата на любовта и предателството? Ще донеса ли цялата болка и екстаз на моите собствени любови и предателства или ще остана настрана, заслонявайки се от тях? Вероятно мога просто да бъда част от хора и да се облека подходящо за едно дребно „очистване на съжалението и страха?” Или пък се иска нещо по-дълбоко, нещо, което изисква не по-малко от всичко? Обикалям до ръба, несигурен за алтернативите поставени пред мен. Има още

Арминианство – въпроси и отговори – 4


Резултат с изображение за Roger Olson

от Роджър Олсън

  1. Какво прави един човек арминианец?

Терминът арминианец рядко се използва извън уеслианските кръгове. Много богослови (и други), за които аз вярвам, че са арминиани (поради факта, че тяхната сотириология отговаря на профила на класическото арминианство) се отдръпват от названието или изцяло го отричат. Подозирам, че причината е неговото погрешно представяне от (най-вече) калвинистките критици. Преди няколко години срещнах Томас Оден и разговарях с него за това. Той отхвърля терминът „арминианец,” въпреки че е методист и неговата книга The Transforming Power of Grace е едно от най-добрите изложения на арминианското богословие, които някога съм чел. Приятелят ми Стенли Гренц призна, че е арминианец, но помоли да не казвам на никого (По това време той беше колега на Д. И. Пакър, който силно се противопоставя на арминианството.). През годините съм срещал свободни методисти, петдесетници и други хора, които са ми казвали, че не са арминиани, но след това се обръщат на 180 % и утвърждават всички исторически елементи на класическото арминианство. За мен това прилича на презвитерианец, който утвърждава Усетминтърската изповед на вярата докато в същото време казва, че не е калвинист (Всъщност наскоро чух такова нещо). Според мен арминианец е всеки, който (1) е класически протестант (2) приема пълната поквара (в смисъл на безпомощност да спаси сам себе си или да допринесе са своето спасение, така че грешника е изцяло зависим от предварителната благодат дори за първата стъпка на волята към Бога (3) приема условното избиране и предопределение основаващо се на предузнание (4) приема универсалното изкупление (5) утвърждава, че благодатта винаги може да бъде отхвърлена и (6) приема, че Бог по никаkъв начин и с никакви средства не е автор на греха и злото, а тези неща са единствено допуснати от Божията последваща воля. Има още

Може ли излъчването на живо да убие местната църква


МОЖЕ ЛИ ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ЖИВО ДА УБИЕ МЕСТНАТА ЦЪРКВА?

адаптирано от Дейвид Мъроу

Днес все повече църкви излъчват на живо своите служби. Без съмнение по този начин те достигат до повече хора – вкл. такива, които по редица причини не са в състояние да присъстват на живо. Възможно е обаче да се окаже, че тази практика има и друга, тъмна страна. Има още

Арминианство – въпроси и отговори – 3


от Роджър Олсън

  1. Не казва ли арминианството, че решаващия елемент в спасението е свободното решение на грешника да приеме Христос давайки по този начин възможност на спасените да се хвалят, че частично са заслужили своето спасение?

Не. При никакви обстоятелства един човек, който приема безвъзмезден подарък не може да твърди, че го е заслужил само защото го е приел. Приетият подарък все още си остава подарък. Повечето хора интуитивно разбират това – освен калвинистите, които обвиняват арминианите, че вмъкват заслуги в свободното приемане на спасението. Но същите тези калвинисти никога не биха позволили на някой, на когото са подарили нещо да твърди, че го е заслужил сам. Има още

Новата перспектива за Исус – 6


index

от Джеймс Дън

Опити да се преосмисли устната традиция      

Какво можем да кажем за характера на устната традиция и за устното предаване? Както посочва Е. П. Сандърс, проблемът е, че „ние не знаем как да си представим този устен период.”[1] Въпреки това проблемът е бил и бива адресиран – по-конкретно по два начина. Има още