В последните дни двама човека ми казаха, че не могат да коментират. Аз не съм поставял никакви ограничения с изключение на ръчно одобрение на всеки коментар. Ако ви се е случило вероятно става дума за проблем в платформата на wordpress. Вероятно ако опитате да напишете коментара след 1 ден той ще излезе.
Ще оставя поста за една седмица, след което ще го изтрия.
от Мартин Лутер
„Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.“ (Битие 31:24) Има още
КОЙТО БЕШЕ ЗАЧЕНАТ ОТ СВЕТИЯ ДУХ
от Бен Майърс
В началото на евангелието според Лука ангелът посещава Мария и й казва, че „Светия Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени” (Лука 1:35). Това начало на историята на Исус има за цел да ни напомни едно друго начало: „В началото Бог създаде небето и земята. И земята беше пуста и неустроена. И Божият Дух се носеше над водите” (Битие 1:1-2)
Сътворението се случва когато Божия Дух се носи над безформената бездна и извиква живота от нищото. На друго място старозаветните писатели говорят за Божия Дъх или Дух както за източник на творението: „Изпращаш Духа Си и те се създават” (Псалм 104:30). Когато Бог създава Адам от земята във втората история на сътворението човекът отначало е безжизнена глинена скулптура. Но тогава Бог вдъхва дух в глината и тя става жива душа (Бит. 2:7). Има още
от Тимъти Келър
(статията е публикувана в New York Times)
Каква трябва да е ролята на християните в политическия живот? Повече от всякога хората задават този въпрос. Християните не могат да претендират, че са над политиката и просто „проповядват благовестието.“ Тези, които избягват политическите дискусии и ангажираност просто гласуват за социалното status quo. Американските църкви в края на 19 век, които не говорели против робството понеже това било нещо, което можем да наречем „политизирано“ всъщност по този начин подкрепяли робството. Да не бъдеш политически ангажиран всъщност означава да бъдеш такъв. Има още
И В ИСУС ХРИСТОС, ЕДИНОРОДНИЯ БОЖИЙ СИН, НАШИЯ ГОСПОД
от Бен Майърс
Ние сме склонни да мислим за изповедите като за студени дидактични обобщения на учението. Но истинския център на Апостолската изповед не е някакво учение, а едно име.
Дори преди древните кръщелни изповеди, вероятно най-ранната християнска изповед се състояла само от две думи: Kyrios Iēsous, „Исус е Господ” (Римл. 10:9; 1 Кор. 12:3). Тези ранни твърдения остават духовното сърцебиене на кръщелната изповед. Всичко останало в изповедта се върти подобно на спици на колело около центъра: личната свързаност с Исус, цялостна вярност към Него. Има още
от Радостин Марчев
Наскоро няколко мои православни приятели публикуваха на фейсбук профилите си един цитат от статия на о. Н. Луковикос озаглавена Проблемът на църковните хора днес е, че не сме изцяло християни. Не създаваме впечатление за брак с Бога.
Статията е хубава – и държа да го кажа, за да не бъда разбран погрешно. Една от идеите в нея е, че живата връзка между човека и Бога, наподобяваща единението в едно семейство, води след себе си изоставянето на греха. Всъщност това е единственият истински начин да бъде прекъснат греха в живота на човека. Едва ли някой християнин би могъл да не е съгласен с това. Има още
от Радостин Марчев
През последните дни започна обсъждането на новия проектозакон за вероизповеданията[1]. За него може да се каже много, а голяма част е вече казано в обстойните възражения внесени от практически всички основни български вероизповедания[2]. И двата закона бяха приети за разглеждане на първо четене от Парламента. Сформирана е работна група, в която участват представители на различните вероизповедания и изглежда предстои сериозен дебат. Какъв ще е резултатът предстои да видим. Въпреки това ми се иска да кажа няколко думи по една от основните идеи залегнали в проекто-закона – финансирането на заплатите на свещенослужителите от държавата съчетан със забрана за финансиране чрез външни дарения. Интересно, тази идея намира положителен отклик дори в някои десни хора (виж напр. фейсбук профила на Борис Станимиров). Предвиждайки държавна субсидия в размер на средната за страната заплата на педагогически специалист за свещенослужителите законът твърди, че по този начин ще се елиминира чуждото влияние върху вероизповеданията и че последното е важно за националната сигурност.
Подобна трактовка ми се вижда повече от странна и то по няколко причини. Има още
от Радостин Марчев
Окончателното избиране на Брет Кавана във Върховния съд на САЩ беше посрещнато с възторг от много мои приятели-християни. От това, което знам радостта им може да се окаже оправдана – макар че все по-острото партийно разделяне на Върховния съд в САЩ едва ли е от полза за някого[1].
Доколкото разбирам разследването не е представило доказателства за обвиненията срещу него, а историята (или истерията) свързана с тях лично за мен беше истинско фиаско.
Така че (макар никой да не ме пита) аз не намирам за себе си някаква причина да съм недоволен от неговият избор.
Интересният момент за мен идва от друго място. Според едно социологическо проучване проведено миналата седмица от NPR/PBS NewHour/Marist 48% от белите евангелски християни в САЩ смятат, че той трябва да бъде избран дори ако е виновен по обвиненията в (опит за) изнасилване. Още цели 16% не са сигурни, което оставя едва 36%, които биха били против в случай на подобен сценарий. Всъщност това е най-високият положителен отговор от всички включени в проучването групи освен републиканците!
Това ме оставя с отворена уста. Оказва се, че белите евангелски християни в САЩ са готови да издигнат, подкрепят и изберат доказан изнасилвач – стига да смятат, че той ще подкрепя и прокарва консервативните политики, които те биха искали да бъдат утвърдени.
Обръщам внимание, че в този хипотетичен сценарий не би ставало дума за човек, който е направил младежка грешка, но след това се е разкаял и променил – става дума за човек, който последователно лъже, че не е извършил нищо подобно.
Нека да кажа още веднъж – доколкото разбирам няма доказателства за вина на Кавана и няма причина той да не бъде избран във Върховния съд. Всъщност тук вече не става дума за него или избирането му. Иде реч за нещо много по-важно – за моралните стандарти на хората, които се наричат с името на Христос и за това докъде сме готови да стигнем в желанието си да постигнем победа.
Надявам се, че не само аз виждам слона в стаята.
Разбира се, аз не намеквам по никакъв начин, че американките бели евангелски християни са лоши или по-лоши от българските бели евангелски християни. Всъщност мисля, че този пример е съвсем актуално за нас предупреждение колко лесно дяволът може да използва нашето добро желание за една добра кауза подмамвайки ни да преминем без да усетим това морални линии, които би трябвало да са неприкосновени. Господ Исус със сигурност ни е заповядвал да стоим за истината, да свидетелстваме и да се борим за нея, но не ни е заповядал да печелим в името на истината на всяка цена и с всякакви средства. Целта не оправдава средствата. И това е нещо, което трябва постоянно да си напомняме.
[1] Виж Alan I. Abramowitz. The Great Alignment: Race, Party Transformation, and the Rise of Donald Trump. Yale University Press, 2018.
СЪЗДАТЕЛ НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
от Бен Майърс
През 2 век християнските учители се стремели да дефинират своите вярвания и посвещение в опозиция на популярни съперничащи учения. Преобладаващото културно настроение било дълбок духовен песимизъм. Членовете на образованата класа приемали за даденост, че физическия свят е свойствено зъл и не може да бъде изкупен. Те копнеели да избягат от плътския свят и да преживеят духовно просветление.
Маркион, един харизматичен учител от 2 век, казвал, че материалната вселена е сътворена от един зъл и некомпетентен бог. Маркион бил особено отвратен от човешкото тяло „плът натъпкана с мръсотия,” както го наричал той. Подобно на някои от гностическите учители от същия период той се ужасявал от секса и виждал размножаването като чудовищно зло. Последователите на Маркион трябвало да адаптират живота си към аскетично избягване на секса, брака и раждането на деца. Естествените връзки били отхвърлени, единствено духовните били от значение.[1] Има още
от Радостин Марчев
БОЖИЯТА ТРОННА ЗАЛА
Откровение 4:1-11 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде. И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено. Има още
от Мартин Лутер
„Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава“ (Йоан 7:14) Има още
от Мартин Лутер
„Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.“ (Псалм 118:1) Има още
ВСЕМОГЪЩ
от Бен Майърс
„Сила” вече не е хубава дума. Тя определено звучи зловещо. Когато говорим за сила ние сме склонни да мислим за опасни отношения или за по-широка система за подтисничество и контрол.
Но не по този начин се разбира „силата” в християнското учение. Ранните християни често сравнявали Бога с кърмеща майка: това е любим образ на много проповеди и писания в древната църква. Ние не виждаме Бога по начина, по който лоялните поданици гледат на един могъщ владетел, а като невръстни деца търсещи храна от своята майка. Божията сила не просто е над нас, но и около нас, под нас и в нас. Това не е една сила на подчинение и контрол, а сила, която храни и прави способни. Августин описва Божията сила като „майчина любов проявяваща се като слабост.[1]” Има още
от Радостин Марчев
ЛАОДИКИЯ
Откровение 3:14-22 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
Лаодикия (днешен Ескисар, Турция) бил основан от Антиох II (261-246 пр. Хр.) върху руините на по-ранно селище на име Роа и наречен на името на първата му съпруга, с която той се развел през 253. Такива колонии се основавали и заселвали с лоялни поданици, за да заздравят властта на Селевкидите в областта оспорвана от Птоломеите. През 133 пр. Хр. града безкръвно преминал под римски контрол. Първоначално бил заселен със сирийци макар вероятно да е имало и някои евреи от Вавилония. Разположението му на високо плато в равнината Ликус на около 2 мили от реката било стратегическо – през него преминавали два важни търговски пътя – единия от Ефес и Егейско море към Анатолия, а другия от Пергам към Средиземноморието. Поради тази причина Лаодикия бързо изместила Колос, а в голяма степен и от Йеропол като главен град в околността и се превърнал в най-богатия град в провинция Фригия. Тя се утвърдила като банков център, център на текстилна промишленост, известно медицинско училище (свързано с храма на бога лечител Мен Кару), специализирало в лекуването на очни болести както и като производител на черен вълнен плат приготвян от фината вълна на специална порода овце отглеждани от местните фермери. Религията била обичайният синкретизъм между римски и местни божества като главните били Мен и Зевс. Освен това града почитал Аполон. Юдейската религия също била представена като някои от еврейските семейства станали изключително богати и риели гръцки имена. Има още
В БОГ ОТЕЦ
от Бен Майърс
Какво вярвам за Бога? В самото начало изповедта използва езикът на Писанието: Бог е „Отец.” Когато християните използват тази дума това представлява един ехо от откровението. Това не една идея основана на спекулации и философски разсъждения. Исус открива Бога като Негов „Отец.” Той се отнася към Отец като към негов Отец и приканва учениците Си да установят същите взаимоотношения. Той нарича Бога „Моят Отец и вашия отец” (Йоан 20:17) и „небесния ви Отец” (Матей 6:14). Той учи учениците Си да се молят: „Отече наш” (Матей 6:9) – т.е. да застанат до Исус и да се обърнат към Бога по същия начин като Него. Има още
от Мартин Лутер
„Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;“ (1 Петър 2:11) Има още
от Мартин Лутер
„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“ (Матей 6:25) Има още
от Радостин Марчев
Моето впечатление е, че голям брой евангелски християни изпитват почти панически ужас от всяка идея, че библейските книги са могли да бъдат редактирани или да търпят промяна във времето. Презумпцията, която стои зад това е, че подобно приемане ги превръща в напълно човешки литературни продукти, в които няма и не би могло да се търси нищо божествено или свръхестествено. А това на свой ред унищожава из корен идеята за Библията като Божие Слово, което функционира като безпогрешен водач за вярата и практиката на християните.
В действителност ситуацията е доста по-сложна. Има още
от Радостин Марчев
ФИЛАДЕЛФИЯ
Откровение 3:7-13 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите. Има още
от Бен Майърс
ВЯРВАМ
Когато политиците дават обещания ние не очакваме те да удържат на думата си. Разбираме, че обещанията са мотивирани от личен интерес, а думите са начин, чрез който те могат да осъществят целите си. Ние не просто сме цинични относно думите на другите хора. Не вярваме дори на това, което самите ние казваме. Ние даваме тържествени обещания и обещаваме доживотно посвещение – след като подпишем предбрачен договор. Нашата способност да се доверяваме е била подкопана от лош опит и нарушени обещания или дори от пряк цинизъм в способността на думите да носят истина. Има още
от Мартин Лутер
„Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.” (Псалм 111:10) Има още
