Днес забелязах, че моята статия „За политическата безнадеждност и християнската надежда“ качена на сайта на вестник „Зорница“ е препечатана и коментирана на някои други места в мрежата (по съвсем смислен и културен начин, за което съм благодарен).
Част от коментарите обръщат внимание, че терминът „Божието царство,“ който използвам не е дефиниран достатъчно прецизно. Трябва да призная, че това е вярно – отчасти заради краткия обем, който се опитвах да запазя. Моето виждане е, че Божието царство е едновременно настояща и бъдеща реалност, началото на която е поставена с идването на Исус Христос, но чиято пълнота все още отстои в бъдещето при Неговото второ завръщане. По-подробно разбирането ми може да се прочете в един стар текст от 2015 г. (Благовестието на царството), зад който все още стоя.
В този смисъл предположението, че аз виждам Божието царство като единствено бъдеща реалност не е вярно. Както и това, че написаното издава премилениални убеждения – всъщност есхатологичните ми убеждения са амилениални, макар че съвсем умишлено се опитах да сне ги подчертавам в текста. Казано простичко, моето убеждение е, че до завръщането на Христос ще има много неща в този свят, които трябва да се коригират и същевременно, че християните (и нехристияните) реално могат да постигнат подобрение в историята. Но аз не съм убеден в постоянния прогрес и смятам, че до самия край ще има неща, които ще ни разочароват.
Последно (и пряко свързано с горното), аз не виждам настоящото изражение на Божието царство единствено като вътрешна духовна реалност в сърцето на християните. За мен то може и трябва да има външно изражение. Повече за това отново съм писал преди години и няма нужда да го повтарям.
Стенещото творение
ЧАСТ 1
Колкото и да бях уплашен от това да имам деца „прекалено рано” и колкото и да се страхувах да ги имам „прекалено късно” чрез всичко това Бог подготви Мария и мен да чуем от лекаря, че основавайки на това, което казва ултразвукът, той смята, че детето, което очакваме може да има синдром на Даун. До това време Бог ни беше направил способни да имаме мир с това, да бъдем готови да понесем каквито и жертви да са необходими, да се радваме в този нов живот. Когато лекарят ни каза това ние се спогледахме и знаехме, че това дете ще бъде подарък. Неговата стойност не можеше да се мери с това, което този свят смята, за „сила” или „успех,” а с факта, че то е създадено по божия образ. Ние се молихме да можем чрез нашия син да виждаме по-добре, да споделяме по-добре, свидетелството, което бяхме приели от един Христос, Който беше разпънат в слабост и въпреки това живее чрез божията сила. 
Бъдещето, което децата носят е радост, но също така и жертва, жертва, но и радост. Това е парадоксът на съвременното родителство, което един журналист нарече „изцяло радост без забавление” твърдейки, че променящите се роли на бащата, майката и децата означават, че децата често пренареждат живота на своите родители по фундаментални начини, от техните бракове и призвания до навиците и хобитата им, и дори тяхното разбиране за самите себе си. Това е вярно и макар че може да се подчертава в съвременното характерно едва ли е уникално само за него. Вижте библейското свидетелство за най-голямото задоволство, което едно дете може да донесе на своя родител в Притчи или за дъното на агонията в, да кажем, скръбта на Давид за неговия син Авесалом. Голяма част от това се дължи на факта, че докато се грижим като родители за децата си ние просто не сме в състояние да видим какво ще ни донесе бъдещето. 
Нищо от това не означава, че няма уроци, които трябва да бъдат научени. Всъщност всичко сочи към въпросите, които малко по-късно ще трябва да задаваме в един по-глобален мащаб. Първо обаче трябва да преминем през пътуванията и писмата на Павел. Споменах мимоходом, че когато се обръща към една ситуация в Коринт, която представлява някаква социална криза – вероятно друг глад – той не казва на коринтяните да открият какъв грях те самите или някой друг е извършил. Той им казва, като един вид разумна мъдрост, че точно сега е по-добре да почакат, да се вгледат внимателно в кризата, вместо да правят значими промени в живота си. Това се намира в 1 Коринтяни 7: текстът е спорен, но аз смятам, че това е неговото значение. Да, криза има, но не, няма нужда да се страхувате. Просто бъдете мъдри в нещата, които правите или не правите докато тя преминава. 
4. Четейки Новия завет
IVP в партньорство с Missio Alliance, Northern Seminary и др. Откриват нова платформа за видео богословско обучение. В нея водещи християнски преподаватели ще представят курсове. Идеята е по този начин да се създава все по-растяща база данни. Австралийския евангелски богослов Майкъл Бърд например 
Децата илюстрират царството и по друг начин. Царството е божието владичество в бъдещето проникващо в настоящето посредством кръстното владичество на Исус. По подобен начин децата представят бъдещето и това е едно благословение от Бога. Понякога чувам християни или други хора да се чудят дали изобщо могат да имат деца понеже „Не искам те да израснат в свят като нашия”. Аз дори познавах една млада двойка християни, която мислеше да се стерилизира преди брака, за да не раждат деца в този свят на културен упадък, екологична катастрофа или ядрена война. Повечето хора не са толкова крайни, но страховете, които изпитваме за децата си са свързани със същата причина както и надеждата ни за тях: ние не можем да видим бъдещето, в което те ще живеят. Не искаме да влязат в един свят, в който ще страдат. Това е – нека да се изразя колкото е възможно по-дипломатично – глупост. Ние сме хора на кръста. Исус от самото начало ни казва, че времената, пред които ще се изправим – без значение кога или какви ще са те – ще са изпълнени с изпитания и скърби, но също така и с присъствието на Духа на Самият Христос (Матей 28:20). 
Винаги съм харесвал Ричард Моу. Според мен той е един от най-интелигентните съвременни християнски гласове. Новата му книга не прави изключение.
Без значение колко силни или влиятелни смятаме, че можем да сме, снимките от детската ни градина могат да ни покажат обратното. Когато видим как сме изглеждали като малко момче или момиче веднага можем да почувстваме всички страхове и несигурност от онова време. Ако сме честни ще признаем също, че сме много начини все още сне същата личност, все още пазещи се да не бъдем наранени. Това усещане за уязвимост ни оставя с противоречиви чувства за нас самите и по този начин за децата, които ни напомнят откъде сме започнали и къде трябва да завършим. От една страна именно уязвимостта е причината, поради която някои хора обичат бебетата без значение дали хора или животни. Може да се възхищаваме на тъгъра, който обикаля напред-назад в клетка в зоопарка, но едно малко тигърче ще събере тълпа поради съвсем други причини, при което обикновено няколко човека ще извикат „Колко е сладко!” Поради същата причина рекламите ще използват снимки на бебета и малки деца за сцени, в които никога не биха си и помислели да покажат възрастни хора. Бебетата не са заплашителни. Те не могат да ни наранят, поне не по този начин. Но, иронично, същата тази уязвимост прави децата и толкова плашещи. Те не могат да ни наранят физически, но самите те могат да бъдат наранени от нас. И ние знаем, че рано или късно, те могат да разбият сърцата ни. 
Когато говорим за идващото божие царство и за това, че то вече е започнало чрез делото на Исус може би си заслужава да си припомним какво в действителност означава това. През последните няколкостотин години между християните се е разпространявала толкова много погрешна информация, че понякога не е лесно да поправим нещата. Когато говори за „божието царство” или за окончателното божие бъдеще от какъвто и да е ъгъл, Новият завет казва, че това не е въпрос свързан с отиване на спасените души в небето и изоставяне на земята. Обяснил съм това подробно в моята книга „Изненадан от надеждата” (2007) и то има значителна връзка с това, за което говорим сега. 
Видяхме как евангелията представят Исус като идващ в момент на значим преход. Той събира в Себе Си цялата древна пророческа традиция и отново изказва нейното послание като едно последно предупреждение за Ерусалим и обитателите му. Обърнете се сега, следвайте божия път на мира вместо лудите си мечти за въоръжен метеж против Рим. Ако не го направите ще ви сполети бедствие. Това вероятно става най-ясно в Лука 19 където Исус язди на магаре към Ерусалим – плачещ, оплакващ разрушението, което идва върху града понеже жителите му отказват да последват пътя на мира. 
3. Исус и евангелията
Както отбелязахме отношението на Исус към развода било донякъде сложно поради призива Му да вземе кръста. По подобен начин отношението му към бащите и майките било дори още по-сложно поради същата причина. Но отношението на Исус към децата остава просто през цялата Библия. Исус обичал малките деца. Дори хората, които не са особено запознати с религията обикновено могат да видят във въображението си картината на деца тичащи около Него и протягащи ръце, за да ги благослови Той. Тази картина идва от една история в евангелията. Библията ни казва, че тълпата се блъскала около Исус, както правела обикновено. Този път в нея имало родители, които били донесли децата си, за да може вършещия чудеса равин да ги благослови (Марк 10:13-16). Родителите, които обграждали Исус с децата си може би са били родители, които, подобно на повечето от нас, желаят най-доброто за децата си. Те вероятно са били като родителите от нашето време, които подават детето си на някой политик или известен атлет, за да се снимат с него. Или пък те са били отчаяни. Децата им може да са били болни или наранени. Те може да са приличали на някои други родители описани в евангелията, които се обръщат към Исус в отчаянието си понеже децата им са на прага на смъртта търсейки помощ от Този, за Когото са чули, че може да заповядва на демоните, да укротява природата и дори да побеждава болестите и даже самата смърт. 
Приключвам книгата на Мери Фулкерсън 
Израстнах в Ембро, малко селце в югозападен Онтария. Ембро беше толкова малко, че не нямахме дори един светофар необходим за придобиване статута на малко градче. Подобно на мнозина други, които са израснали в конкретна обстановка познавах Ембро като петте си пръста – може да се каже, че го знаех наизуст. Но начинът, по който познавах Ембро е показателен за начина, по който мислим за преподаването и ученето „наизуст”. 
Д-р Стивън Холмс
На едно ниво нищо не изглежда толкова невинно, толкова незастрашително, толкова стоплящо сърцето колкото идеята за деца. На друго ниво нищо не може да бъде по-плашещо от отговорностите, които поемаме за тях. Хората, кото предупреждават да не прибързваме с децата не са луди. Едно от най-големите предизвикателства на днешния социален ред идва от хората, които разкъсват моделът на живота движещ се от лична зрялост към брак и след това към раждане на деца поставяйки децата преди едното или двете от тези неща. Много от родителите, които въздишат когато видят порасналата си дъщеря или племенница бременна не са толкова цинични колкото загрижени какво ще се случи ако бракът се разпадне, следродилната депресия стане твърде силна или той навлезе в кризата на средната възраст и избяга във Флорида с някоя стриптизьорка. 