“Не можем да говорим, мислим или чуватеме прекалено високо за Писанието в неговата съкровена връзка с Христос и с Духа.”
Адолф Сафир
“И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.”
1 Солунци 2:13
Библията винаги е била фокуса на евангелската дъховност и евангелските християни винаги са били хора на Библията. Те може да не са толкова известни със своето тринитаринаство, но са известни с библицизма си.
В тази глава ние ще изследваме евангелското посвещение на Библията и отново ще открием, че тук работи едно силно, но подценявано тринитарианство. Понеже образът на евангелските християни е толкова ясно библицистки тук е по-важно от всяко друго място не само да видим, че евангелските подходи към Писанието притежавaт една тринитарна динамика, но и да срещнем евангелски християни през историята, които са знаели, че това наистина е така.
Общност и авторитет
Евангелските християни, които знаят, че могат да очакват Божия глас да достигне до тях в думите на Писанието и от дълго време се обръщат към Библията като към истинско благодатно средство, като един канал, през който Самият Бог ни среща тук и сега. Очакването за лична среща с Бога чрез четене на Писанието е нещо, което понякога се смята, че противоречи на едно високо виждане за Писанието – нейният авторитет, вербално вдъхновение и непогрешимост – всяко едно от които е част от евангелското учение за Писанието. Благочестивата лична среща може да бъде виждана като трудна за съвместяване с пропозиционно центрираното и фокусираното върху авторитета разбиране за Писанието. Съществува един контраст на „горещо срещу студено”, според който евангелското християнство е описвано като разделено на горещ, пиетистки библицизъм от една страна и ледена, рационалистична, пропозиционна ортодоксалност от друга.
Двата подхода към Писанието са свързани заедно и това, което ги свързва е скритото тринитарианство, което оказва формиращо влияние на евангелското учение за Писанието. Евангелските християни развиват своето високо виждане за авторитета на Писанито от убеждението, че в тези книги се чува Божия глас и че съвремнните читатели могат да чуят този глас именно понеже начинът на първоначалното вдъхновение е по подобен начин едно действие на Божие говорене с тринитарен каданс. Тогава в хронологичен ред, тринитарното вдъхновение на текста подчертава тринитарната среща чрез текста, което накрая е разпознато в една изповед на вербално вдъхновение. Правейки скритото явно тринитарианство на евангелските подходи към Библията дава едно алтернативно обяснение на причината, поради която евангелската библиология е посветена на вербалното вдъхновение – не поради суб-тринитарни причини на един просто безформен автроитет, но поради едно отражение на формата на Писанието като думите на Отца, изговорени в Сина и предадени чрез Светия Дух. Евангелското учение за Писанието се стреми да изповядва, че там където Божия галс бива чут конкретните думи не са маловажен въпрос.
Както казва богословът от 19 век Бенждамин Морган Палмър: „Думите на Отца, са даени чрез Сина, в силата на Светия Дух. Ако това не е достатъчно да облече писаното Слово с целия доктринален авторитет, който му приписваме, ми е трудно да си предсатвя как какъвто и да е прерогатив може да бъде утвърдено по някакъв начин.”[1] Всъщност евангелските християни приписват пълен доктринален авторитет на писанто Слово понеже това е книгата, в която „думите на Отца, са дадени чрез Сина, в силата на Светия Дух”. Те четата Библията сякаш тя е Божие Слово, понеже тя наистина е такова. Тя не е просто писмен авторитет по един гол, авторитарен начин, което едно суб-тринитарно учение за отрковението и Писанието може да даде. Писанието е полето на Божиите действия и агентите са Отец, Сина и Духа.
За да покажем това ние ще призовем трима свидетели от евнагелската история. Първо, ние ще се обърнем към популярния библейски коментатор от 19 век Адолф Сафир. Второ, от серията книги наречени „Фундаментите” аз съм избрал най-дългата от 90-те глави наречена: „Живот в Словото”, от Филип Мауро. Трето, ние ще се видим как евнагелските християни пеят своето учение за Писанието като разгледаме книгата с песни съставена през 1911 г. от известният проповедник Д. Кемпбъл Морган, която съдържа 50 химни за Писанието, предназначени да се използват от библейските училища. Сафир, Мауро и Морган свидтелстват за един скрит тринитарен подход към Писанието, който е основата на високото учение за Писанието характерно за евангелските християни. Опитах се да избера представителни фигури, макар да признавам, че търсех представители, в чийто творби тринитарианството се появява повече явно отколкото скрито. Аз също така избрах евнагелски християни от преди повече от 100 години, понеже макар те са имали свои собствени проблеми това не са били нашите днешни пробеми. Те демонстрират един подход към Писанието, който все още не е бил изпитан от атаката на развитата модерност или размътен в екзистенциалната неоортодоксалност и евангелската реакция срещу нея.
[1] Cited in Morton H. Smith, Studies in Southern Presbyterian Theology (Phillipsburg, NJ: P&R, 1987), 224.
Rado's blog 