Общуване, което носи промяна – завършен


index

ЧАСТ I: КАК Е МОЕТО ПРОПОВЯДВАНЕ?

1. Никой не слуша

2. Където е Уили там е и Рей

3. Открий целта

4. Краят на пътя

5. Карта, която да запомниш

6. Зареди преди да потеглиш

7. Важни връзки

8. Покажи ми някаква идентификация

9. Заседнал в средата на нищото

10. Ново отношение

ЧАСТ II: ОБЩУВАНЕ, КОЕТО НОСИ ПРОМЯНА

11. Определи целта си

12. Избери точка

13. Създай карта

14. Направи посланието свое

15. Увлечи слушателите си

16. Намери своя глас

17. Започни отначало

 

 

 

Advertisements

Общуване, което носи промяна – 17


от Анди Стенли

ЗАПОЧНИ ОТНАЧАЛО

Каква е следващата стъпка?

index

Събота следобед е. Току що проверих два пъти „word” документа наречен Pause #1/forty-one Days.” Утре сутрин започваме нова серия от 4 проповеди. Работя върху нея вече месец. Всъщност, вече съм завършил първите 3 послания. И се чувтвах много добре като си мислех за нея само до преди няколко минути когато прочетох плана си за утре сутрин. Не бях го поглеждал откакто го приготвих преди 3 седмици. Всъщност само си мислех, че съм го завършил понеже сега ми изглежда прекалено груб. Прекалено дълъг. Пълен с прекалено много идеи. Избрал съм идея. Но тя не е особено докосваща. Няма едно единствено нещо, което да държи всичко заедно.  Вместо това има много неща. Имам да върша още работа. И не съм сигурен откъде да започна. Има още

Реформаторското учение за Христовата правда – преосмислено


от д-р Бен Уитърингтън

index

Цялостното разглеждане на въпроса в светлината на новата перспектива върху Павел изисква много по-дълъг текст. Тук аз просто ще посоча, че някои от най-важните текстове, които Лутер, Калвин и Меланхтон са използвали като основа за своето реформирано богословие могат и вероятно трябва да се четат по начин различен от този, по който са били разбирани от тях.

Ние протестантите, макар да сме много различни помежду си, сме продукти на протестантската Реформация и начинът, по кото четем по-конклретно Павел е бил и е дълбоко повлиян от начина, по който Лутер, Калвин и Меланхтон са чели някои ключови павлови текстове. Понякога ние просто приемаме, че техния прочит на тези текстове е правилен. Подобно заключение си има своята цена, цена, която може би няма да сме готови да платим при едно по-внимателно вглеждане в това, което Павел действително казва. Има още

Когато не разбираме


от Мартин Лутер

Как може стар човек да се роди? Попитал Никодим. Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ (Йоан 3:4)

Христос не говорил за физическо раждане в този текст. Той говорел за духовното раждане, което става чрез водата и Духа. Ако Никодим не разбирал какво казва Исус до този момент колко по-малко можел да разбере духовното раждане? Нашите противници мислят, че е смешно да учим, че човек трябва да се роди отново от водата и Духа –нищо друго. Те не разбират и не вярват на това учение. Това е причината да крещят: „Трябва да вършите добри дела!“ По този начин те пренебрегват най-важното: ако един човек не е роден отново от вода и Дух тогава всичко е изгубено. Не мислете, че някой ще влезе в Божието царство ако първо не се е родил от вода и Дух. Това са прости, но силни думи: „Трябва да се родиш отново“ (Йоан 3:7). Трябва да преминем от раждането за грях в раждането за правдата. Иначе никога няма да отидем на небето. След това ново раждане добрите дела ще последват естествено.

Христос казал на Никодим много за това ново раждане. Но Никодим не можел да го разбере. И ние няма да можем да го разберем освен ако не се родим отново и не изпитаме едно духовно раждане. Нека тези думи да стоят такива каквито са казани. Не се опитвайте да ги обясните по друг начин дори ако ви изглеждат глупави и странни за човешкия разум. Разберете простото значение на тези думи, начинът, по който те обикновено се четат.

Не трябва да се опитвате да тълкувате Божието Слово по собствения си начин. По-добре е да мислите: „Не разбирам тези думи. Но преди да ги променя, да от отнема нещо т тях или да добавя нещо, по-добре да ги оставя такива каквито са. Ще ги оставя на Бога.“ Писанието винаги следва да бъде използвано с почит и уважение.

Да служим един на друг


от Мартин Лутер

Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.“ (Галатяни 5:13)

Ако благодатта или вярата не се проповядват тогава никой нямаше да бъде спасен понеже единствено вярата оправдава и спасява. От друга страна ако вярата се проповядва както трябва да се проповядва тогава по-голямата част от хората разбират това учение за вярата по един светски начин. Те обръщат свободата на Духа в свободата на грешната природа. Днес човек може да види това във всички класи, високи и нископоставени. Всички се хвалят, че имат евангелието и хвалят християнската свобода. Междувременно те следват собствените си желания, обръщат се към алчността, страстта, гордостта, завистта и т.н. Никой не върши вярно своите задължения. Никой не служи на другите с любов. Това греховно поведение ме прави толкова нетърпелив, че често ми се е искало тези прасета, които тъпчат бисерите с краката си все още да бъдат под Римската тирания. Практически невъзможно е за тези жители на Гомора да бъдат управлявани от благовестието на мира.

Ние знаем, че дявола преследва тези от нас, които имат Божието Слово. Понеже той държи всички останали в робство и много иска да отнеме тази свобода на Духа или поне да я обърне в живот без всякакви ограничения. Христос получи тази свобода на Духа за нас чрез Своята смърт. Следователно ние следваме примерът на Павел да учим  да насърчаваме хората, така че тази свобода на Духа да им дава една възможност да служат, а не възможност да следват своите собствени желания. Както казва Петър: „Да живеем като свободни, но не употребяващи свободата си за покривало на злото, но като Божии слуги“ (1 Петър 2:16).

Ренесанс и Реформация


от Джеймс Пейтън

indexНовите изследвания ясно показват, че себеопределянето на италианските ренесансови фигури като „хуманисти” (италиански umanista) няма нищо общо сys значението, което думата получава през 19 век. Всъщност umanisa изобщо не носела философски багаж. Нейният смисъл бил педагогически – „хуманиста” от 16 век бил човек, който преподавал „хуманитарни дисциплини” – свободни изкуства.

Как тогава трябва да разбираме Ренесанса днес? Според Пол Оскар Кристелър „ренесансовият хуманизъм не бил толкова философска тенденция или система колкото една културна и образователна програма, която подчертавала и развивала една важна, но ограничена област от изследвания – а именно, хуманитаристиката, свободните изкуства.” Има още

Принципът Sola Scriptura и църковната приемственост


доклад изнесен на конференцията „500 години протестантска Реформация:
богословски, исторически и социални перспективи“

Софийски Университет

13-14.11.2017

от Радостин Марчев

I. Въведение: Често може да се чуе, че в своя протест срещу Римокатолическата църква Реформацията издига принципа Sola Scriptura (единствено Писанието) – т.е. Библията като единствен източник за вярата и практиката на християните. Твърди се, че по този начин тя въвежда две изключително негативни тенденции – от една страна скъсва с християнската традиция и на практика изгражда християнството наново, а от друга отваря пътя за краен индивидуализъм в сферата на вярата – всеки чете и разбира Библията по свой собствен начин без да съществува обективен критерий той да бъде коригиран[1].

Тезата на този доклад е, че за поне 3 от 4-те течения в Реформацията – лутеранското, реформираното и англиканското[2] – това не е вярно и то поне в три направления. Поради ограниченото време аз ще ги щрихирам съвсем накратко привеждайки примери от различни течения в Реформацията. Има още

Да се учим заедно от Павел


как новите прозрения за Павел могат да помогнат на нашата мисия

LOI Theological Educators’ Consultation

Selwyn College, Cambridge, 5 Септември 2017

проф. Н. Т. Райт, св. Андрюс

Въведение

images

Благодаря ви за вашата покана и посрещане. През годините съм прекарал много време в опити да изградя мостове между различни християнски групи и църкви и оставам убеден, че един от най-добрите начини да направим това е като четем Библията заедно и – вероятно парадоксално! – не на последно място писмата на св. Павел. Казвам „парадоксално” понеже Павел често се оказва фигура, която генерира противоречия, както в наше време така и през Реформацията през 16 век, когато е бил смятан повече или по–малко за патрон на протестантските реформатори макар самите те често да са били несъгласни помежду си как точно трябва да бъде разбиран той. Има още

Колко са протестантските деноминации?


от Скот Е. Алт

kk201602090813

Често можем да срещнем литература, която изтъква огромния брой протестантски деноминации. Цифрата, която често се споменава, е 33 000.

Източникът на тази информация е двутомната World Chris­t­ian Ency­clo­pe­dia (Bar­rett, Kurian, and John­son; Oxford Uni­ver­sity Press). Пасажът, в който се появява числото 33 000 е следния: Има още

Страдания преди слава


от Мартин Лутер

И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ (Битие 41:51-52)

 Йосиф станал важен началник в Египет и накрая Яков видял потомците си да се превръщат в голям народ. Но преди това и двамата трябвало да преминат през страдания. Йосиф научил този урок лично. Когато давал име на своя първороден син той си  мислел: „Аз бях първороден син и потомък на благородна майка. Но аз изгубих всичко и нямах надежда, че ще получа някакво наследство. Човек трябва напълно да забрави за всяка материална придобивка, която може да намери в този свят.“ Така Йосиф нарекъл своя син Манасия в в чест на Бога понеже Бог го бил поставил на колене и го довел до момента, в който той забравил всичко свързано със семейството на баща си. Йосиф нарекъл втория си син Ефрем понеже Бог отново го въздигнал и му дал деца. По-късно Ефрем получил едно прекрасно благословение от своя дядо Яков. Наследниците на Ефрем щели да станат силното племе, за което четем в 3 и 4 Царе.

От този текст ние научаваме, че ние слизаме надолу преди да се издигнем. Ние трябва да станем като Йосиф. Трябва да бъдем сведени до нищо. Човешката ни природа намира тази идея за много болезнена и трудна за приемане. Цялото творение мрази разрушението и тлението. Не можете да отсечете дърво или храст без да чуете силен шум от падане Дори самият Христос бил приведен надолу. От кръста Той викал: „Отче Мой, отче Мой, защо си Ме оставил?“ (Мате 27:46). Затова ние трябва да бъдем скромни като Йосиф. Дори след като приел чест той не се възгордял, но останал смирен.

 

Словото беше с Бога


от Мартин Лутер

В началото беше Словото и Словото беше с Бога и Словото беше Бог. То в началото беше с Бога“ (Йоан 1:1-2)

Забележете, че Йоан силно подчертава думата с. Той отново повтаря думата, така че ясно да може да изрази разликата межди различните Божии лица. Той прави това, за да се противопостави на естествения разум и бъдещите еретици. Естественият човек ясно разбира, че има само един Бог. Много стихове от Писанието подкрепят това и, разбира се, то е вярно. Но разумът се бори срещу идеята, че три лица могат да бъдат един и същ Бога.

Това е причината, поради която еретикът Савелий твърдял, че Отец, Синът и Духа са всички една и съща личност. След това друг еретик, Арий, признавал, че Словото е било с Бога, но не бил съгласен, че Словото било истински Бог. Савелий учел една прекалено голяма простота в Бога. Арий учел твърде голямо множество. Савелий смесвал лицата докато Арий разделял Божията природа на три части.

Но истината на християнската вяра се намира по средата, учейки и изповядвайки различието на лицата и неразделността на Божията природа. Отец е различна личност от Сина, но не е различен Бог. Без значение дали нашият естествен разум разбира това то все пак е вярно. Единствено вярата може да го схване. Естественият разум ни води към ереси и грешки. Вярата учи и държи истината. Вярата просто се държи за Писанието, което никога не ни лъже или мами.

Общуване, което носи промяна – 16


от Анди Стенли

НАМЕРИ СВОЯ ГЛАС

Какво работи за теб?

index

Може би от самото начало се чудите: Дали това е просто един начин да се комуникира? Не говори ли Анди всъщност за неговия собствен стил на комуникация? Не трябва ли да развием свой собствен стил и подход? Всеки път когато говоря за комуникация ми задават подобни въпроси. Така че нека да поговорим за стила. Има още

Предизвикателството на Реформацията


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври, 2017)

22491482_983649741777158_5531577703168682789_n

На 31 Октомври 1517 г. августинският монах Мартин Лутер закача на вратите на Витенбергската църква своите 95 тезиса и, без да съзнава това, поставя началото на движение, което историята ще запомни като протестантската Реформация. Този месец ние честваме нейната 500 годишнина.

Всеки юбилей може да бъде разглеждан, описан и анализиран по множество различни начини и от различни ъгли – от безкритичното идеализиране до свеждането му до нивото на чисто исторически и културен артефакт. Но за християните, които носят името на Реформацията тя трябва, освен всичко останало, да бъде и едно постоянно предизвикателство.

Първо, Реформацията трябва да бъде предизвикателство постоянно да се връщаме към основните истини, на които тя е наблягала. Християните трябва да се държат за Писанието като върховен авторитет за своята вяра и практика черпейки от него мъдрост и водителство как да живеят в един често объркващ свят (Sola Scriptura). Ние никога не можем и не трябва да си позволяваме да забравим, обезличим или маргинализираме неговото основно послание – че сме спасени по благодат (Sola gratia), чрез вяра (Sola fide) от Исус Христос, Който умря и възкръсна за нас (Solus Christus) и постоянно да отдаваме благодарност и слава на Бога за това (Soli Deo Gloria). Това трябва да бъде основното послание на всяка църква, която свързва себе си с наследството на Реформацията.

Второ, ние сме предизвиквани да виждаме Реформацията не като нещо приключило в миналото, а като процес продължаващ и в настоящето и тясно касаещ нашите собствени общности и животи. Много от проблемите, опасностите и нередностите – както богословски така и чисто практически – срещу които са се борели Лутер, Калвин и останалите реформатори продължават да са с нас. Те изискват нашият отговор, нашето действие, понякога дори наша собствена реформа(ция). Както добре се изразява датчанинът К. Е. Скидсгаард: “Всичко, което е проблематично за Църквата произлиза от тази двойственост: това е божията Църква, където работи и действа възкръсналият Господ и това е човешката църква, която постоянно трябва да бъде освобождавана от отстъплението и суеверието, от своята себеправедност и упорство. Отново и отново Църквата е изкушавана да стане една твърде религиозна и ревностна институция за пропагандиране на праведност, в която свободата на благовестието е заменено за робството на закона под една или друга форма. Църква, която става край за самата себе си и постановява своя собствен закон или охладнява чрез външни формалности е в опасност да стане отстъпила църква. Поради тази причина Бог постоянно повдига вражда срещу Църквата заради Църквата. Така Църквата трябва да бъде реформирана и винаги реформираща се (Ecclesia simper reformanda est).”

Трето, ние трябва да се учим от духа, а не просто от буквата на Реформацията. От една страна това означава да позволим Писанието да бъде съдия стоящ над нашите собствени практики и традиции – дори над тези на самите реформатори. Това, което „те“ (които и да са тези „те“) са казвали или правили не може да бъде достатъчно и окончателно основание просто да го копираме безкритично или третираме като недосегаемо. И макар да са били искрено убедени, че това, което вярват и правят е правилно реформаторите вероятно биха били ужасени ако разберат, че са третирани от своите наследници като непогрешими.

От друга страна съвременните християни неминуемо ще се изправят пред ситуации и проблеми, които нямат аналог от времето на Реформацията (или от кое да е друго време). В тези случаи ние отново ще трябва да вземаме решения водени от нейния дух, а не от буквата. Отново и отново ще трябва да си задаваме въпросите дали това, което правим е вярно на Писанията, отразява централното евангелско послание, прославя Бога, показва любов и съдържа практическа мъдрост – понякога без да сме съвсем сигурни за верния отговор, а понякога страхувайки се, че ни липсва силата да постъпим така както знаем, че е редно. Отново и отново ще трябва да правим избор дали да поставим верността пред прагматизма и успеха. Тези избори – като лични така и за целите ни общности – в края на краищата ще са нашите лични изпити, които ще покажат дали ние сме останали верни на Реформацията, с чието име се наричаме и която днес честваме.

Реформацията е много неща, но тя със сигурност е едно предизвикателство за тези, които се наричат с нейното име. Всъщност това е нещо естествено и е единственият начин тя да престане да бъде просто едно отминало историческо събитие и да се превърне в наша реформация. Тя е ценно наследство, но и голяма отговорност, благословение, но и изпит, който трябва да бъде положен в реалния живот на нашето съвремие в началото на 21 век.

Честита Реформация!

Моделът на изкушенията


от Мартин Лутер

И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде“ (Битие 3:6).

Всички изкушения на сатана следват същия модел. Първо, сатаната изпитва вярата на хората и ги подмамва далеч от Божието Слово. Това ги кара да извършват грехове срещу другите. Можем да видим от собствения си опит, че сатаната винаги действа по този начин.

Кога една идея ни дойде за първи път ние не смятаме, че сме на път да извършим нещо лошо. Ако беше така бихме размислили по-добре и обмислили потенциалните резултати. Ние не мислим за вредата и нещастието, които бихме причинили. Можем дори да променим начина, по който мислим и действаме. Но такива мисли обикновено остават скрити. Така ние вървим напред с нашите греховни действия и изоставяме вярата си.

Ева взела плода от дървото. Тя била убедена, че няма да умре, макар че Бог и казал, че това ще се случи. Тя вярвала на това, което й казал сатана. Вярвала, че очите й ще се отворят и ще получи мъдрост. След като отровните думи на дявола влезли в ушите й тя притегнала ръката си, взела забранения плод и го опитала с устата си. Така тя съгрешила с всяка част на своето тяло и душа. И все пак тя все още не съзнавала ужасния грях, който извършила. Тя с радост изяла плода и занесла и на съпруга си, който също ял от него.

Страстта, гнева и алчността действат по един и същ начин. Докато греха действа ние не го усещаме. Греха не ни плаши. Той не жили. Вместо това той изглежда приятелски, добър и носещ радост. Ние не усещаме вина докато съгрешаваме. Но по-късно, когато Божият закон извади греха на показ последствията ни съкрушават.

Истински и фалшиви християни


от Мартин Лутер

Исус видя Натанаил да идва към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.“ (Йоан 1:47)

Господ Христос не желае да се хвалим с това, че сме християни или, както в случая с Натанаил, че сме израилтяни. Не е достатъчно да кажем: „Аз съм кръстен“ или дори да кажем: „Аз съм епископ,“ „Аз съм кардинал“ или „Аз съм проповедник.“ Ние трябва да вярваме в Христос и да живеем като християни. Трябва да сме праведни и външно и вътрешно. Не трябва да се срамуваме от Господ Христос и от християнската вяра. Ако сме тогава сме фалшиви християни. Ако не вярвате в сърцето си целият ни живот е една лъжа и ние си оставаме в тъмнина. Ние не сме праведни и само изглежда, че сме християни. Действията ни не отразяват християнската вяра.

Ако можехме да отделим християните един от друг и да ги разпределим на истински и фалшиви християни, колко истински християни щяхме да намерим? Света е луд, глупав и див. Той е пълен с всякакво зло – прелюбодейство, пиянство, отмъстителност и други грехове. Някои хора вече не считат за грях да се лъжат един друг. Но същите тези хора искат да бъдат смятани за истински християни.

Възлюбени, ние не лъжем никой освен самите себе си. Бог не може да бъде излъган или измамен. Той знае какви сме в действителност във всеки един миг, точно както знаел, че Натанаил е истински израилтянин, който вярва в пророците. Той ще ви погледне и ще каже: „Да, ето един истински християнин!“

Митът за протестантската капиталистическа етика – 2


от Родни Старк

index

Монашеството и капитализма

Библията често осъжда алчността и богатството – „Понеже любовта към парите е корен на всяко зло[1]” – но не осъжда пряко търговията или търговците. Все пак мнозина от най-ранните църковни отци споделяли преобладаващото за гръко-римския свят виждане, че търговията е принизяваща дейност и, в най-добрия случай, включва голям морален риск – т.е. много е трудно да се избегне греха в процеса на продаване и купуване[2]. Скоро след обръщението на Константин (312) обаче църквата престанала да бъде доминирана от аскети и отношението към търговията започнало да се топи. Августин учел, че нечестието не е свойствено на самата търговия, а че, като при всяка професия, отделния човек има отговорност да живее праведно. Има още

Ние сме Божии деца


от Мартин Лутер

„Всички сме Божии синове чрез вяра в Исус Христос“ (Галатяни 3:26).

Павел като един много добър учител на вярата винаги има на устните си тези думи: „чрез вяра,“ „във вяра,“ „с вяра в Исус Христос.“ Тук той не казва: „Вие сте Божии деца понеже сте обрязани, слушате закона и му се покорявате.“ Това си представяли евреите и така учели лъжливите апостоли. Вместо това той казва: „Вие сте Божии деца чрез вяра в Исус Христос.“ Законът, и още по-малко човешките закони, не ни правят Божии деца. Той не може да създаде нов творение или да осъществи духовно раждане. Но той поставя пред очите ни старото раждане, с което ние сме родителни в царството на дявола. Правейки това законът ни подготвя за новорождението, което се случва чрез вяра в Исус Христос, не чрез закона. Павел свидетелства за това по най-ясен начин: „Макар да те измъчвани, унижавани и убивани от закона той все пак не ви прави праведни. Но вярата ви е направила праведни. Коя вяра? Вярата в Христос.“ Вярата в Христос, не законът, създават Божии деца. Книгата на Йоан свидетелства за това: „На които го приеха, сиреч на тези, които вярват в Неговото име, даде правото да се нарекат Божии деца“ (Йоан 1:12).

Как светът награждава службата


от Мартин Лутер

„Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.“ (Битие 39:19-20)

Да изгуби добрата си репутация и да бъде хвърлен в затвора със сигурност било голяма трудност за Йосиф. Каква позорна заплата получил той за годините вярна служба! Неговият безукорен характер и усърдна работа били наградени с наказание и опетнена репутация. Ние служим, учим, съветваме, утешаваме и вършим всичко, което Бог ни е казал да правим. В по-голямата си част ние правим това на хора, които не го заслужават от които не получаваме в отплата нищо освен омраза, завист и страдание. Изглежда, че живота ни е пропилян бивайки добри към хора, които не оценяват това.

Никога не очаквайте света да признае или награди вашата вярност и усърдна работа. Често се случва обратното както показва живота на Йосиф. Затова уверете се, че сте насочили своята служба и живот на друго място. Не търсете отплата и доброта от света. Неговата доброта лесно се обръща в пламтящ гняв.

Ако сте призовани да бъдете пастир или учител или ако се намирате на някаква друга позиция нека това да е вашата цел: аз ще върша задълженията си вярно без да очаквам награда от хората, на които служа. Няма да смятам, че те ще ми бъдат благодарни. Вместо това аз ще благославям другите по съшия начин, по който моят небесен Баща дава своите благословения. Той дава пари, таланти, мир и здраве дори на най-неблагодарните и зли хора. Аз ще помня заповедта на Христос; „Затова бъдете съвършени както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). Това означава, че ние трябва да служим на хората, които са зли, незаслужаващи и неблагодарни. Малцина ще оценят нашата служба и ще ни благодарят. Другите може дори да заплашат живота ни. Примерът на Йосиф ни показва каква награда можем да очакваме от света за дори най-големите си добрини – да бъдем вързани и хвърлени в затвора.

 

Уилоу Крийк избира наследник


79320

Бил Хайбъл, основател и водещ пастир на Уилоу Крийк, една от най-големите мегацъркви в Америка, която привлича около 25 000 посетители седмично, обяви от името на борда на старейшините, своя заместник. Хайбълс се оттегля от поста си следващата година. На негово място църквата ще ръководят Хедър Ларсън като водещ пастир и Стив Картър като поучаващ пастир. Това означава, че Хедър ще ръководи екипа на Уилоу Крийк, който е около 400 души и разполага с годишен бюджет 77 милиона долара, а Стив ще проповядва през повечето седмици.

Само по себе си прехвърлянето на ръководството е очаквано поради напредналата възраст на Бил Хайбълс (65 г.). Забележителното е, че отговорността на водещ пастир пада върху жена – прецедент за американска мегацърква.

Богословието на Уилой Крийк е консервативно, но от самото начало църквата е подкрепяла възможността жените да служат на всички нива в църквата – при положение, че общността разпознае техните дарби в определена област. (виж статията на Бил и Лин Хайбълс в How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals).

На български език са преведени няколко книги на Бил Хайбълс

У нас ежегодно се излъчва и организираната от Уилоу Крийк „Глобална лидерска конференция.“

Подробности могат да се намерят в  статията на Християнството днес.

 

Митът за протестантската капиталистическа етика – 1


от Родни Старк

index

„Един поглед върху работните статистики за всяка страна с нееднородна религия разкрива забележително често….факта, че бизне водачите и собствениците на капитал както и най-висшите ешалони на наемни работници и дори по-висшия технически и търговски обучен персонал са преобладаващо протестанти.”

С това изречение Макс Вебер (1864-1920) започва най-известната социологическа творба.

Die Protestantische Ethik und der Geist des Kapitalismus  е публикувана за първи път на немски език като две есета през 1904-5 и е преведена и публикувана на английски през 1930 като цяла книга: The Protestant Ethic and the Spirit of Capitalism. Както подсказва заглавието Вебер възнамерява да обясни защо индустриалният капитализъм възниква и е склонен да процъвтява единствено в протестантските области или народи. Неговият отговор: понеже протестантизма кара хората да работят здраво и да живеят пестеливо. Вебер определя това като „протестантска етика.” Има още