Бог и пандемията – 3


от Н Т Райт

13. Исус и евангелията

Една от най-великите думи в Новия завет е СЕГА. Тогава беше така, но сега е различно. Но сега, казва ап. Павел придвижвайки се от анализ на човешкия проблем към описание на бoжието решение (Римл. 3:210. Нещо ново се случва. „Времето се изпълни,” казва Исус и слушателите Му, съзнаващи, че живеят в сложната история на Израелските Писания, схванали поне, че нещо, което са очаквали дълго време сега най-сетне се случва. Или поне Исус смятал така. Исус, подобно на древните пророци преди Него, които цитирал, обявявал, че – да! – народът трябва да се покае. Разбира се, нали това трябва да правят пророците? Има още

Децата са благословение, не бреме – 3


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLКакто отбелязахме отношението на Исус към развода било донякъде сложно поради призива Му да вземе кръста. По подобен начин отношението му към бащите и майките било дори още по-сложно поради същата причина. Но отношението на Исус към децата остава просто през цялата Библия. Исус обичал малките деца. Дори хората, които не са особено запознати с религията обикновено могат да видят във въображението си картината на деца тичащи около Него и протягащи ръце, за да ги благослови Той. Тази картина идва от една история в евангелията. Библията ни казва, че тълпата се блъскала около Исус, както правела обикновено. Този път в нея имало родители, които били донесли децата си, за да може вършещия чудеса равин да ги благослови (Марк 10:13-16). Родителите, които обграждали Исус с децата си може би са били родители, които, подобно на повечето от нас, желаят най-доброто за децата си. Те вероятно са били като родителите от нашето време, които подават детето си на някой политик или известен атлет, за да се снимат с него. Или пък те са били отчаяни. Децата им може да са били болни или наранени. Те може да са приличали на някои други родители описани в евангелията, които се обръщат към Исус в отчаянието си понеже децата им са на прага на смъртта търсейки помощ от Този, за Когото са чули, че може да заповядва на демоните, да укротява природата и дори да побеждава болестите и даже самата смърт. Има още

Бог и пандемията – 2


от Н Т Райт

12. Стария завет

Амос казва, че каквото и да прави Бог Той ще отрие намерението Си „на Своите слуги пророците” (Амос 3:7). Ние имаме много пророци, които ни казват какви са тези тайни. Те варират от прагматици следващи линията причина-следствие (всичко това се случва понеже правителствата не са се подготвили добре за пандемията) през забележително неадекватни морализатори (всичко това става понеже света трябва да се покае за сексуалните си грехове) до валидни, но различни проблеми (това ни напомня за екологичната криза). Понякога имаме впечатлението, че коронавируса дава на хората мегафон, чрез който да викат още по-високо това, което и без това искат да кажат. Има още

Бог и пандемията – 1


от Н. Т. Райт

11. Откъде да започнем?

Звучи подобно на един от гръцките неправилни глаголи: panic, pandemic, pangolin, pandemonium. Оказа се, че е неправилен вирус. Имали сме такива и по-рано (SARS и дори заразата Луда крава). Те са били плашещи за известно време, но  сме ги преодолявали. Мрачните прогнози за милиони жертви се оказаха преувеличени. Дали и този ще е същия?

Спомних си ироничния цитат на пастир Матин Нимьолер. Съществуват няколко версии за това какво точно е казал той, но идеята е една и съща. Говорейки през 1930 той казва:

„Първо дойдоха за евреите, но аз не направих нищо понеже не бях евреин. След това дойдоха за социалистите, но аз не направих нищо понеже не бях социалист. След това дойдоха за католиците, но аз не паравих нищо понеже не бях католик. Накрая дойдоха и за мен, но дотогава не беше останал никой, който да ми помогне“. Има още

Исус в черно и бяло


от Радостин Марчев

През последните няколко дена медиите и социалните мрежи бяха пълни с коментари относно изказването на Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква, че “църквата трябва да преосмисли изобразяването на Исус като бял”. Разбира се, Уелби не иска да каже, че Исус е бил чернокож и отсега нататък ние трябва да го изобразяваме като такъв или че понеже белите са потискали черните толкова дълго време подобна стъпка е някакъв вид справедлива компенсация. Струва си обаче да се запитаме малко по-сериозно защо подобни изказвания генерират такъв отзвук – включително сред християните както и какво трябва да мислят те за начина, по който е изобразяван Този, в Когото вярват. Умишлено оставям настрана спорът позволено ли е изобщо да се изобразява Исус – той е важен, но в случая просто не е моята тема. Има още

Места за изкупление или отвъд когнитивното богословие


от Радостин Марчев

Places of RedemptionПриключвам книгата на Мери Фулкерсън Places of Redemption: Theology for a Worldly Church с много смесени чувства. Тя определено е различна от всичко, на което съм попадал досега.

Най-просто, книгата описва изследването на автора на една особена църковна общност. Събирайки за домашно библейско изучаване последните членове на една бяла умираща общност техният водач е поразен от историята на срещата на Филип с етиопския евних. Това, което прави впечатление на хората е безрезервното търсене и след това приемане на различните, тези, които не са като тях. След молитва и дълго мислене те вземат решение съвсем съзнателно да се опитат да се превърнат в такава общност – не буквално търсеща евнуси, а съзнателно търсеща  различните. Първоначално това се изразява в завързване на приятелства и привличане на хора от афро-американски и африкански произход. Двете групи се оказват много различни. Докато афроамериканците са родени в САЩ африканците идват от различни страни на черния континент и техните преживявания, светоглед и разбирания често попадат в съвсем други категории. След време към общността се присъединяват хора и от други раси и националности. Тяхното интегриране във всеки един случай означава преодоляване на предразсъдъци и стремеж да стъпиш в обувките на другия – и то едновременно от двете страни. В крайна сметка „Добрият самарянин” се превръща в една от най-етнически разнородните християнски общности в страната. Има още

Да учим наизуст


Учете децата си добре

Да учим наизуст

от Джеймс К А Смит

9781587433801Израстнах в Ембро, малко селце в югозападен Онтария. Ембро беше толкова малко, че не нямахме дори един светофар необходим за придобиване статута на малко градче. Подобно на мнозина други, които са израснали в конкретна обстановка познавах Ембро като петте си пръста – може да се каже, че го знаех наизуст. Но начинът, по който познавах Ембро е показателен за начина, по който мислим за преподаването и ученето „наизуст”. Има още

Изследвания върху Троицата: учението за Бога в Писанието, историята и съвремието


от Радостин Марчев

The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture ...Д-р Стивън Холмс е старши лектор по богословие в университета Св. Андрей и ръководител на колежа Св. Мария с интереси в систематичното, историческото, философското богословие и патристиката.

The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture, History and Modernity e първата негова книга, която чета и определено съм впечатлен. Холмс пише леко и забележително достъпно за сложната материя, в която нагазва, но това в никакъв не е за сметка на съдържанието. Основната теза на автора е, че бумът на богословска литература свързана с Троицата през 20 век не е задължително причина за положителната оценка, с която това обикновено се посреща. Има още

Децата са благословение, не бреме – 2


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLНа едно ниво нищо не изглежда толкова невинно, толкова незастрашително, толкова стоплящо сърцето колкото идеята за деца. На друго ниво нищо не може да бъде по-плашещо от отговорностите, които поемаме за тях. Хората, кото предупреждават да не прибързваме с децата не са луди. Едно от най-големите предизвикателства на днешния социален ред идва от хората, които разкъсват моделът на живота движещ се от лична зрялост към брак и след това към раждане на деца поставяйки децата преди едното или двете от тези неща. Много от родителите, които въздишат когато видят порасналата си дъщеря или племенница бременна не са толкова цинични колкото загрижени какво ще се случи ако бракът се разпадне, следродилната депресия стане твърде силна или той навлезе в кризата на средната възраст и избяга във Флорида с някоя стриптизьорка. Има още

Децата са благословение не бреме – 1


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLНе разбирах защо внасях смут в магазина за естествени храни, но явно беше така. Докато вървях покрай рафтовете с природосъобразни, доставени от местни производители, естествени храни в родния ми град погледите на всички останали купувачи биха вперени в мен сякаш четяха някой от знаците написани по храните наоколо. Някои хора ме поглеждаха, след което бързо свеждаха поглед сякаш смутени от мен. За част от секундата се зачудих дали, подобно на един от неприятните си кошмари, не съм забравил да се облека. Погледнах надолу и след това наоколо преди да осъзная в какво се взираха купувачите. Те вървяха до, зад и пред количката ми: петте ми деца. Една жена носеща своята неизбелена, рециклирана поставка с яйца от кокошки, които никога не са били затваряни в клетка почисти гърлото си и попита: „Ваши ли са?” Когато казах „да,” тя въздъхна и завъртя очите си. Вдигнах рамене и казах: „Какво да ви кажа? Ние използваме органични противозачатъчни”. Има още

Сила и слабост


от Радостин Марчев

проповядвана в Баптистка църква, Аксаково

28.06.2020

Едно от трудните неща в християнския живот е да се откажем от своето (въображаемо) чувство за независимост и да се доверим на Бога, че Той знае какво прави дори когато самите  ние не разбираме. Тази борба се проявява на най-различни неща, но често е особено в нашите молитви.

Ние всички знаем, че понякога Бог не ни отговаря така както искаме или мислим, че трябва да отговори. И тогава ние се чудим защо. Има още

In memoriam – Джеймс Дън


Вчера, на 26.06.2020, на 81 годишна възраст, почина големият новозаветен учен Джеймс Д. Г. Дън.

Дън е роден на 21 Октомври 1939 година. Учи икономика и статистика в университета в Глагоу. След дипломирането си се насочва към богословието и защитава докторска степен в Кеймбридж. Преза целия си живот преподава в университетите Нотингам и Дърам. Лицензиран служител към Шотландкста църква, макар че по време на престоя си в Нотингам проповядва в Методистка църква. Има още

Пази сърцето си – завършен


97815874338011. Литургиите на дома

2. Литургични уроци за домостроителство -1

3. Литургични уроци за домостроителство -2

4. Литургични уроци за домостроителство – 3

5. Пазете сърцата си

6. Да изграждаме катедрали в домовете си

Да изграждаме катедрали в домовете си


от Джеймс К. А. Смит

В своята книга Communities of Practice Етани Венгър разказва една история за двама каменоделци. Всеки е попитан какво прави. Единият отговорил: „Оформям този камък в съвършен квадрат”. Вторият казал: „Строя катедрала”.[1]

Мога да си представя как първия каменоделец се замисля за миг върху отговорът на втория и след това си казва: „Точно така. Бях забравил. Ние строим катедрала”. Има още

За Ейми Бърд, новата й книга и още някои неща


Aimee Byrd (@aimeebyrdhwt) | Twitter

от Радостин Марчев

Ейми Бърд определено е проницателен богослов. Тя беше един от първите гласове в реформирания, комплементарен лагер, които се осмелиха ясно да говорят за неортодоксалността на учението за йерархия в Троицата застъпвано от Уейн Грудъм, Брус Уеър, и др. (за подробности виж Възход и падение за коплементарното учение за Троицата особено част 2.). В крайна сметка до голяма степен именно включването на тази група в битката доведе до повесеместно отстъпление на учението в евангелските среди и до отричането му дори от CBMW, а Оуен Стречъм беше принуден да подаде оставка като ръководител на организацията. Има още

Колко светска трябва да бъде Америка?


A mannequin dressed as Jesus in front of the Supreme Court in 2018.

от Ръсел Мур

(президент на комисията за етика и религиозна свобода към Южнобаптистката конвенция)

статията е публикувана The New York times

Преди много време, като младеж, току що излязъл от семинарияра познавах един по-възрастен християнин, който, макар и много консерваривен богословски и политически, смяташе, че не е добра идея да има задължителни, определени от държавата и водени от учителите молитви в обществените училища. Поради тази причина той се оказа обект на жестока атака от страна на част от евангелския свят. Някои го наричаха „либерал,“ а други твърдяха, че се е продал и преминал на противната страна в културните войни.

Неговото основание обаче беше просто: като християнин, той вярваше, че молитвата трябва да бъде отправяна единствено чрез посредничеството на Исус Христос, а не чрез един поцес на изготвяне на училищната програма от страна на училищното настоятелство. Но той имаше и едно предупреждение. Той беше живял в Англия където, за разлика от Америка, има държавна църква. За него резултатът беше рутинна доктрина и в крайна сметка секуларизация. „Ако получите това, което искате,“ казваше той на критиците си, „ще го намразите“. Има още

Пазете сърцата си


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801Образът на семейство съставено то деца и родители винаги е бил неясен за мен. Разбира се, той представата за семейство, в чийто център са майката и бащата и около които като сателити обикалят децата, а всички заедно служат като една от основните обществени единици. (Част от тъжното положение на нашата епоха е, че една такава картина днес се смята за старомодна и остаряла.) Но като израснал по времето на студената война и формиран от филми като „Червена зора” за мен идеята за подобно семейство също така носи конотациите на бомбено убежище или бетонен бункер, една крепост, която ни защитава от опасностите на злия свят. Има още

Пътят до и от развода – 6


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLЕдна култура на развода се гради върху приемането, че един развод действително може да даде „ново начало”. Хората, които са се развеждали могат да ви кажат, че всъщност няма такова нещо като бивша-съпруга или бивш-съпруг, въпреки че това може да е вярно законово или дори морално. Човек може да се разведе с някой друг, но не може да се разведе от историята, която двамата имат заедно. Това е причината някои от наранените от развод хора по нашите пейки да скърбят не само за разпадналите се бракове или за самотата, която преживяват, или както коравосърдечно я наричаме ние, „отново сам”. Мнозина скърбят понеже са мислели, че в края на развода ще ги очаква едно има „ново начало”. Следващия брак ще посрещне техните нужди, но стария брак продължава да се прокрадва в душата и в съвестта. Един завет не може просто да бъде събран в кашони и изнесен през вратата. Има още

Да мислим за другите


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

„Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.“ (Галатяни 5:13) Има още

Пътят до и от развода – 5


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLКога трябва двойките да започнат да работят срещу прокрадващата се култура на развода в собственото си семейство? Отново, най-добре е да започнете да работите в самото начало на брака. Истински вярвайте, че вашите обети не са просто един „договор за любов,” а перманентен съюз. Развода не трябва да бъде държан като последна тайна възможност. Ако разводът е възможност за вас – дори последна възможност – той ще се случи. Нито един брак, който не е  – съзнателно или несъзнателно – посветен на постоянство не може да оцелее. Дори да остане законово непокътнат такъв брак няма да е добър. Това е особено вярно когато културата на избора създава илюзията, че винаги съществува възможност да намерим по-добър партньор, по-добър брак, по-добър живот, просто ако се разходим и се потърсим тези неща. Има още

Какво означава да евангелизираме – 3


Walking with the Poor: Principles and Practices of ...

Текстът е част от съвременната класика на Дейвид Бош Transforming mission: paradigm shifts in theology of mission

15. Автентичното евангелизиране винаги е контекстуално (Costas 1989:passim). Едно евангелизиране, което отделя хората от техния контекст вижда света не като предизвикателство, а като пречка, омаловажава историята и има очи единствено за „духовните” или „нематериалните аспекти на живота” (H. Lindsell, цитирано в Scott 1980:94) е фалшиво. Същото се отнася и за едно евнагелизиране, което разглежда обръщенията единствено в микро-етични термини както редовно посещение на църква, въздържание от алкохол и цигари и ежедневно изучаване на Библията и молитва Има още

Изненадите на практическото богословие


Amazon.com: Ethnography as Christian Theology and Ethics ...

от Радостин Марчев

И двете ми магистратури са в областта на практическото богословие. Едва през последната година обаче ми се наложи да работя не върху отделни предмети (напр. поклонение, служение, работа с младежи), а върху теоретичните основи на практическото богословие и различни качествени изследвания (qualitative research – повече за това съм писал ТУК). В някои отношения (освен че показа колко невеж съм в нещо, което съм учил с години) това си беше цяло откритие – и дори повече от едно. Има още

Какво означава да евангелизираме – 2


Walking with the Poor: Principles and Practices of ...

Текстът е част от съвременната класика на Дейвид Бош Transforming mission: paradigm shifts in theology of mission

9. Евангелизирането е възможно единствено когато общността, която евангелизира – църквата – ясно изявява християнската вяра и показва привлекателен начин на живот. „Посредникът е посланието” (Marshall McLuhan). По думите на (британската) Nationwide Initiative in Evangelism: „Това, което сме и правим е не по-малко важно в това отношение от това, което казваме” (NIE 1980:3). Ако църквата е толкова предадена на думите и посланието на надеждата и любовта, на вярата, справедливостта и мира, нещо от това трябва да стане видимо, чуваемо и осезаемо в самата църква (ср. Деяния 2:42–47; 4:32–35). Има още

Какво означава да евангелизираме – 1


Walking with the Poor: Principles and Practices of ...

Текстът е част от съвременната класика на Дейвид Бош Transforming mission: paradigm shifts in theology of mission

Неяснотите в значението на понятието евангелизиране са симптоматични за настоящото мисионерско мислене. В това, което следва аз ще се опитам да очертая едно разбиране за евнагелизирането, което, надявам се, ще допринесе за една адекватна мисия. Основополагащо за разсъжденията ми е убеждението, че мисията и евангелизирането не са  синоними, но въпреки това са неразривно свързани заедно и неразделно преплетени в богословието и практиката. Има още