Ще се приближиш ли? – 2


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Вторник: Дарът

И, ето, една жена от града, която беше грешница, , донесе алабастрен съд с миро…… целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.” (Лука 7:37)

В първото от тези размишления аз говорих за една покана: поканата за страстните дни, за изборът, който Исус поставя пред нас, припомнящ великото видение на Исая за лозето дадено за любов, но развалено от греха. Говорих за Исусовото рязко и въпреки това неочаквано предупреждение, че да Го последваме в това пищно лозе, където сега смъртта трагично очаква Сина на стопанина, означава отхвърляне на всички разумни, справедливи очаквания за награди и наказания, за които все още копнеят  тези от нас, които искат да опазят своята религия чиста. Говорих за нашият неизменен отпор и отбягване на скъпостта на това, което е поставено пред нас ако тази година се осмелим още веднъж да пристъпим в реалността където всички религиозни разсъждения са преобърнати, където смисълът е спрян и човешкият контрол изчерпва ресурсите си. Има още

Реклами

Ще се приближиш ли? – 1


Понеделник: Поканата

от Сара Коакли

cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му.” (Исая 5:1)

В определен смисъл само едно нещо е от значение в началото на светата седмица: това е въпросът за поканата. Мислете за нея, първо, както за една покана за драма. Ще посетя ли и тази година драмата на любовта и предателството? Ще донеса ли цялата болка и екстаз на моите собствени любови и предателства или ще остана настрана, заслонявайки се от тях? Вероятно мога просто да бъда част от хора и да се облека подходящо за едно дребно „очистване на съжалението и страха?” Или пък се иска нещо по-дълбоко, нещо, което изисква не по-малко от всичко? Обикалям до ръба, несигурен за алтернативите поставени пред мен. Има още

Арминианство – въпроси и отговори – 4


Резултат с изображение за Roger Olson

от Роджър Олсън

  1. Какво прави един човек арминианец?

Терминът арминианец рядко се използва извън уеслианските кръгове. Много богослови (и други), за които аз вярвам, че са арминиани (поради факта, че тяхната сотириология отговаря на профила на класическото арминианство) се отдръпват от названието или изцяло го отричат. Подозирам, че причината е неговото погрешно представяне от (най-вече) калвинистките критици. Преди няколко години срещнах Томас Оден и разговарях с него за това. Той отхвърля терминът „арминианец,” въпреки че е методист и неговата книга The Transforming Power of Grace е едно от най-добрите изложения на арминианското богословие, които някога съм чел. Приятелят ми Стенли Гренц призна, че е арминианец, но помоли да не казвам на никого (По това време той беше колега на Д. И. Пакър, който силно се противопоставя на арминианството.). През годините съм срещал свободни методисти, петдесетници и други хора, които са ми казвали, че не са арминиани, но след това се обръщат на 180 % и утвърждават всички исторически елементи на класическото арминианство. За мен това прилича на презвитерианец, който утвърждава Усетминтърската изповед на вярата докато в същото време казва, че не е калвинист (Всъщност наскоро чух такова нещо). Според мен арминианец е всеки, който (1) е класически протестант (2) приема пълната поквара (в смисъл на безпомощност да спаси сам себе си или да допринесе са своето спасение, така че грешника е изцяло зависим от предварителната благодат дори за първата стъпка на волята към Бога (3) приема условното избиране и предопределение основаващо се на предузнание (4) приема универсалното изкупление (5) утвърждава, че благодатта винаги може да бъде отхвърлена и (6) приема, че Бог по никаkъв начин и с никакви средства не е автор на греха и злото, а тези неща са единствено допуснати от Божията последваща воля. Има още

Може ли излъчването на живо да убие местната църква


МОЖЕ ЛИ ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ЖИВО ДА УБИЕ МЕСТНАТА ЦЪРКВА?

адаптирано от Дейвид Мъроу

Днес все повече църкви излъчват на живо своите служби. Без съмнение по този начин те достигат до повече хора – вкл. такива, които по редица причини не са в състояние да присъстват на живо. Възможно е обаче да се окаже, че тази практика има и друга, тъмна страна. Има още

Арминианство – въпроси и отговори – 3


от Роджър Олсън

  1. Не казва ли арминианството, че решаващия елемент в спасението е свободното решение на грешника да приеме Христос давайки по този начин възможност на спасените да се хвалят, че частично са заслужили своето спасение?

Не. При никакви обстоятелства един човек, който приема безвъзмезден подарък не може да твърди, че го е заслужил само защото го е приел. Приетият подарък все още си остава подарък. Повечето хора интуитивно разбират това – освен калвинистите, които обвиняват арминианите, че вмъкват заслуги в свободното приемане на спасението. Но същите тези калвинисти никога не биха позволили на някой, на когото са подарили нещо да твърди, че го е заслужил сам. Има още

Новата перспектива за Исус – 6


index

от Джеймс Дън

Опити да се преосмисли устната традиция      

Какво можем да кажем за характера на устната традиция и за устното предаване? Както посочва Е. П. Сандърс, проблемът е, че „ние не знаем как да си представим този устен период.”[1] Въпреки това проблемът е бил и бива адресиран – по-конкретно по два начина. Има още

Арминианството – въпроси и отговори – 2


от Роджър Олсън

  1. Каква е разликата между арминаинството и уеслианството?

Не всички арминаини са уеслиани. Арминиой със сигурност не е бил такъв! Той е живял един век преди Уесли. Баптистите на свободната воля, мнозина петдесетници (напр. Божиите асамблеи) и „възстановците” (напр. Христовите църкви и Незвисимите християни) са арминиани без да бъдат уеслиани. Но всички уеслиани (за които аз зная) са арминиани (макар че не всички харесват това име). Уеслианите добавят към арминианството идеята за „християнското съвършенство” (което различните уеслиани дефинират по различен начин). Арминианите, които не са уселиани, не вярват в „пълното освещение” (Макар че интересно, моето собствено изучаване на Арминий, ме кара да мисля, че той може би би се съгласил с Уесли и уеслианите по този въпрос.) Има още

Арминианство – въпроси и отговори – 1


Резултат с изображение за Roger Olson

от Роджър Олсън

  1. Какво е класическо арминианство?

Класическото арминианство няма нищо общо с Армения. То представлява тип християнско богословие свързвано по-конкретно с името на холандския богослов от 17 век Яков Арминий (починал 1609). Аз го наричам също „евангелски синергизъм” (тук синергизъм означава съработничество между Бога и творението) понеже вярванията на Ариний не започват с него. Например анабаптисткия богослов Балтазр Хюбмайер имал до голяма степен същите виждани цял век преди Арминмий. Накратко класическото арминианство е вярата, че Бог истински желае да се спасят всички хора и е изпратил Христос да живее, умре и възкръсне еднакво за всички. То е вяра, че Бог не спасява хората без тяхното доброволно съгласие, но им дава предхождаща благодат (благодат, която идва преди и подготвя), за да освободи волята им от оковите на греха и да ги направи способни да чуят, разберат и отговорят на евангелския призив. То е вярата, че Божията благодат никога не е неустоима и избирането за спасение – предопределението – е условно: Бог е повелил, че всеки, който повярва ще се спаси и е предузнал всички, които ще повярват. Класическто арминианство е форма на евангелско богословие и то приема (заедно с всичко казано по-горе), че спасението е дар на Божията благодат, който не може да бъде заслужен, а единствено приет. Според Арминий и всички класически арминиани, Божието оправдание на грешниците е „единствено по благодат” и единствено заради делото на Христос. Божията благодат в и чрез Исус е ефективната причина за спасението/оправданието, но вярата е инструменталната причина. Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 4


от Мишел Лий-Барнуел

index

Ролята на водачите и единството на тялото: силата на подражанието

Един значим принос на водачите като слуги/роби лежи в примера, който те дават на другите. Когато Петър възразява на Христос, че Той няма да му измие краката в Йоан 13 Исус отговаря, че с това Той им дава пример. Ако Той като техен „Учител и Господ” може да направи това тогава и те трябва да правят същото един за друг. Павел също цели да даде подобен пример както същностен компонент на своето водачество. В 1 Коринтяни той съвсем конкретно казва, че християните трябва да подражават на неговия пример да бъде слуга, което на свой ред е подражание на примерът на Христос ( 1 Кор. 4:16; 11:1). Той описва Тимотей като човек, който вярно следва примера на Павел и ще бъде в състояние да им напомни за неговата обхода в Христа (1 Кор. 4:17). Има още

Коя Троица? Чий монотеизъм?


„Това, което аз предлагам е едно пълнокръвно четене на Писанието. Както казва Дейвид Йего: „древните богослови са били прави да твърдят, че никейското homoousion не е нито наложено отвън на новозаветните текстове нито извлечено от разстояние от тях, а описва един модел на отсъждане, който се намира в тези текстове, в текстурата на духовното описание на Исус и Богът на Израел.” Или както се изразява Кевин Роу, съществува една „егзегетична необходимост” за учението за Троицата понеже „съществува една органична връзка между библейското свидетелство и ранните изповеди, при което изповедите служат като херменевтични пътеводители за четене на Библията понеже на практика самият библейски текст изисква изповедалните формулировки.”

Учението за Троицата не просто стои или пада на отделни стихове от Писанието, които „доказват” (или не успяват да докажат) това учение. Учението се е появило на първо място поради начина, по който първите християни са преживявали своята опитност с Исус и поради начина, по който това е засвидетелствано в Писанието. Важно е също, че поклонението на Исус – и поклонението на Бога разпознат както Отец, Син и Свети Дух – е катализаторът за развитието на учението на първо място! Това е нещо, което би било добре съвременните богослови да запомнят. Учението за Троицата не е просто един труден математически проблем, който трябва да бъде решен по някакъв начин от умните логици, нито е просто объркан набор от очевидно противоречащи си твърдения, които трябва да бъдат подредени по някакъв начин, за да можем да вярваме в тях. Учението за Троицата на първо място е един опит да се отговори с поклонение на единственият Бог, Който съществува – Богът, Който съществува вечно в любещото общение на вътрешнотринитарния живот, Богът, Който като Отец изпраща Синът за спасението на света, Богът, Който като Син се въплъщава заради нас и нашето спасение и Богът, Който като Дух днес присъства с църквата и света.”

(Томас МакКол)

„В крайна сметка учението за Троицата е едно практично учение с радикални последствия за християнския живот…Казва ни се, че Бог е ориентиран към отношения по своята същност, възторжен, плодороден, жив като страстна любов. Божественият живот е и наш живот. Сърцето на християнския живот е да се съединим с Бога на Исус Христос посредством общение един с друг. Следователно учението за Троицата в крайна сметка не е учение за абстрактната Божия природа, не за Бога отделен от всичко, което не е Бог, а едно учение за Божия живот с нас и за нашият живот един с друг….Това продължаващо откровение и действие на Бога е удачният източник за разсъждения върху богословската етика, духовност, екслесиология и литургичният и общностен живот на църквата.”

(Катерина ЛаКугна)

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово -3


index

Водачите като роби

Исус говори и за робство когато разглежда властта и водачеството казвайки: „Който иска да бъде пръв между вас нека ви бъде слуга[doulos]” (Матей 20:27-28; Марк 10:44-45). Diakonos и doulos са тясно свързани макар че не всеки diakonos е doulos.[11] Затова е важно да изследваме специфичния принос, което носи робството за разбиране на водачеството. Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 2


от Мишел Лий-Барнуел

index

Водачите като слуги

Би било полезно да започнем с въпроса: Защо трябва водачите да бъдат слуги? Макар отговорът да може да изглежда очевиден („Понеже Христос беше слуга”) възможно е да съществуват и допълнителни отговори, които ще ни помогнат в разбирането на важността да бъдеш слуга в царството. Слугуването на Христос илюстрира един ключов начин, по който Божието царство се конфронтира с т. нар. мъдрост на света, посредством едно препращане, в което Бог действа чрез слабост вместо чрез светска сила. То също така е средството, чрез което общността се обединява, една ключова цел в Новия Завет. По този начин слугуването трябва да бъде разбирано според по-големите теми на царството, включително тези свързани с общностното тяло. Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 1


от Мишел Лий-Барнуел

indexОсновна характеристика на комплементарната позиция е, че мъжете имат специална роля в църквата и дома дефинирана основна около „властта” и „водачеството.” Но тъй като Новия Завет преобръща идеята за власт и идентичност с главата надолу ние трябва внимателно да осмислим влиянието на идеята за царството като единство, любов и пренасочване. Има още

Новата перспектива върху Исус – 5


Глава 2

ЗАД ЕВАНГЕЛИЯТА

какво е означавало да се помни Исус в ранните дни

от Джеймс Дън

indexЕдин от най-забележителните недостатъци в търсенето на историческия Исус произлиза от факта, че то се случва в епохата на печатното слово. Гутенберг и Какстън[1] са предизвикали една революция в човешката перспектива в Европа от 16 век много по-значима от революцията свързвана с имената на Коперник и Галилей. За два века се е формирала писмената мисловна нагласа – приеманите за даденост предубеждения, че писменият текст е единственият начин, по който важни неща могат да се запазят и предават. Разбира се, все още имало велики оратори като Гладстоун и Спърджан, но техните речи и проповеди, без значение колко докосващи в момента на произнасянето им, можели да бъдат успешно „уловени” и чути от другите чрез тяхното публикуване и циркулация в писмена форма. Следователно ние на запад просто приемаме за даденост, че основата за едно сериозно обучение е способността да се чете и пише. Когато днес мислим за ученето и преподаването от миналото ние правим това с термините на четене и научни есета. Библиотеката е естественият хабитат за историка. С една дума всички ние сме деца на Гутенберг. Нашият начин да мислим за точното предаване на информация е определен от писмената парадигма. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – завършен


от Радостин Марчев

indexПрез последните 3 седмици изписах много за книгата на Лев Огнянов „Мъжете и жените в светлината на библейското водачество“. Неочаквано дори за самия мен рецензията се оказа доста по-обемна от самата книга, при това – въпреки че се ограничих до санитарния минимум на повдигнатите теми. Казано накратко, заключението ми е, че тя демонстрира лошо изследване, погрешна екзегетика и силна предубеденост, която редовно вмъква идеи в текста, вместо да се стреми да чуе какво той казва.

Разбира се, написаното ще бъде убедително за някои, а за други – не. Това е естествено. Моята позиция, че ролята и служението на мъжете и жените в семейството, църквата и света трябва да се определя от техните дарби, а не от техния пол, звучи почти богохулно за някои християни. През годините съм получавал своя дял от обвинения в либералност, пренебрегване на ясното учение на Библията и мрачни предвиждания, че скоро ще започна да утвърждавам и хомосексуалните бракове (макар всъщност никога да не съм успявал да разбира как двете теми се свързват – при това с такава лекота и убеденост). Един два пъти дори се е случвало хора да прекъснат всякаква връзка с мен по тази причина. Но както написах във въведението към тази серия, аз съм достигнал до тези свои убеждения четейки именно Библията, а не комикси за Спайдърмен. Това е въпрос на екзегетика и именно от екзегетиката той трябва да се реши. Това е първата причина да отделя толкова време и място на темата.

Втората причина е, че според мен у нас на този етап въпросът се разглежда до голяма степен, така да се каже, „на парче“. Вземат се един или два изолирани текста, върху които се съсредоточава цялото внимание. Това е твърде недостатъчно. Тази серия се опитва да покаже – макар и накратко, непълно и с много недостатъци (все пак тя беше написана само за 3 седмици, при това покрай всички останали работни и семейни задължения, които имам) – че егалитарното виждане може да бъде представено на основата на една последователна, консервативна херменевтика, приложена към целия текст на Писанието, а не към отделни, любими пасажи. Тя взема предвид текстовете, които могат да се приведат както в подкрепа, така и като възражение на тезата, без да се преструва, че такива не съществуват. Всъщност основната тежест в тази серия пада именно върху анализа на възраженията срещу егалираната позиция.

Аз не мисля, че съм „доказал“ нещо, което до този момент е било неизвестно, а отсега нататък може и трябва да се смята за утвърдено. Напълно наясно съм, че подобен вид екзегетични войни е почти невъзможно да бъдат спечелени. Това, на което искам да обърна внимание (още веднъж), са две неща, които често се забравят в емоцията на спора: Първо, че става дума за въпрос, който може и да не е толкова ясен и еднозначен, колкото някои хора твърдят. Второ, че срещу себе си имате консервативни християни, които искрено вярват в боговдъхновеността на Библията и се опитват да изявяват и следват това, което вярват, че е нейното учение. Тяхното демонизиране (дори успешно осъществено) няма да ни донесе дивиденти.

Затова нека смирено слушайки се едни други, да се върнем към екзегетиката.

  1. Въведение
  2. Сътворение за равенство или подчиненост
  3. Мъжете жените и грехопадението
  4. Херменевтика и комплементарни доказателства
  5. „Семейният кодекс“ и подчинението на жените
  6. Говорещите жени в Коринт
  7. 1 Тимотей 2:11–15 – Най-силният аргумент
  8. 1 Кор. 11:1–16 – Аргументът, който трябва да престанем да използваме
  9. Свидетелството на пастирските послания
  10. Има ли жени водачи в Библията
  11. Естеството на библейското водачество

Мъжете, жените и библейското водачество – 11


ЕСТЕСТВОТО НА БИБЛЕЙСКОТО ВОДАЧЕСТВО

от Радостин Марчев

indexЛев Огнянов е написал книга, заглавието на която говори за „библейското водачество“. В нея обаче се говори основно за това как мъжете трябва да упражняват водачество, а жените да се подчиняват и не се казва почти нищо за естеството на самото водачество. Може би той приема въпроса за достатъчно ясен. Аз не смятам така. Всъщност аз мисля, че именно неразбирането на някои основни библейски концепции не само често прави християнското водачество не особено библейско (а оттам и не особено християнско), но и поставя темата за отношенията между половете на една твърде изкривена и дори вредна основа. Темата е огромна и по-долу, без всякакви претенции за изчерпателност или прецизност, просто ще спомена някои насоки, които читателят може да развие нататък. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 10


ИМА ЛИ ЖЕНИ ВОДАЧИ В БИБЛИЯТА

от Радостин Марчев

indexМакар без съмнение Израел да е бил силно патриархално общество, жените водачи не са съвсем непознати в неговата история. Страната е имала няколко царици, които след смъртта на царя продължават да управляват като регенти на наследниците. Някои от тях са зли, а други добри, но нито една не е укорена за това, че взема върху себе си непозволена отговорност.

По-тясно в религиозната сфера на юдаизма на жените не е било забранено да поучават – или поне не разполагаме с древни текстове, които ни казват това. Разполагаме обаче с текстове, които ни казват, че те могат да четат в синагогата.[1] Очевидно тази практика е била допустима, макар да не се е толерирала. Всъщност до нас са достигнали дори сведения за жени, които са функционирали като началници на синагоги.  Това означава, че те са били отговорни за планирането на събранията – вкл. кой, какво и кога ще прави. Нещо повече, разполагаме със 7 запазени надписи за жени-стареи и с 6 за жени „майки на синагогата“. Макар да е трудно да определим в какво точно се е изразявало тяхното служение, това явно са били жени на почит и които са притежавали влияние.[2] Както ще видим по-нататък, подобни водачески функции могат да се свържат с някои конкретни образи от Стария Завет. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 9


СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАСТИРСКИТЕ ПОСЛАНИЯ

от Радостин Марчев

index

Пастирските послания предоставят още една възможност да се обърнем към въпроса за водачеството в местната църква. Трите пасажа, които говорят за църковните ръководители са 1 Тим. 3:1–13, 5:17–23 Тит 1:5–9. На Огнянов това изглежда като поредното сигурно доказателство, че ръководителите могат да са единствено мъже. Двата аргумента за това са:

А) Епископът/надзорникът трябва да е „мъж на една жена“ (1 Тим. 3:2; Тит 1:6) и

Б) Трябва добре да управлява дома си (1 Тим. 3:4–5; Тит 1:6).

Тези текстове обаче съдържат някои интересни детайли, които си струва да бъдат отбелязани. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 8

Видео


1 КОРИНТЯНИ 11:1–16: АРГУМЕНТЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ

от Радостин Марчев

index

Въпреки признанието на Огнянов за трудностите, свързани с тълкуване на тези стихове, неговата аргументация следва типичните комплементарни характеристики – Павел наставлява коринтските жени да се покоряват в дома и в църквата, понеже това отразява реда на божественото водачество.

„Оглавяването“ (поемането на властта и ръководството) от страна на мъжете се налага поради следните съществени доводи: мъжът трябва да прилага модела на божественото водачество (Бог–Христос–мъжът–жената); и този модел е нужно да намира израз в живота и поведението на жените като съхраняващ и предпазващ фактор с цел да се избегне всяко възможно посегателство от страна на врага… Прякото приложение на този модел е в църковната общност (ср. 11:4–5,13), но обобщаващият на места тон на Павел разширява обсега му до брака (11:7–12)… Логическата аргументация на апостола се базира на неговото удивително твърдение „жената е слава на мъжа“, а „мъжът е образ и слава на Бога“ (11:7). В известен смисъл този текст намира своето обяснение в следващите два стиха, които отвеждат в Едемската градина и припомнят реда на сътворението от втора глава на Битие: жената е създадена от мъжа… и за мъжа“ (стр. 40–41).

Независимо от убедеността на Огнянов в яснотата и силата на текста, това всъщност представлява един от най-неудачните аргументи в цялата комплементарна позиция. По-конкретно има 3 неща, които следва да бъдат казани в тази връзка. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 7


НАЙ-СИЛНИЯТ АРГУМЕНТ

от Радостин Марчев

index

1 Тимотей 2:11–15

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие.

Това е вероятно най-силният пасаж в подкрепа на комплементарното виждане. Коментарът на Лев Огнянов за него е, че той е съвсем ясен, надвременен, универсален, не е свързан с местната църква и не следва по никакъв начин да се тълкува в историческия контекст на обстоятелствата, свързани с мисията на Тимотей в Ефес.

Трябва да призная, че текстът наистина съдържа екзегетична сила в подкрепа на комплементаризма. Въпреки това за мен той не е докрай убедителен. По-долу публикувам своето изследване върху него от преди 8 години, което все още ми изглежда добре обосновано. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 6


ГОВОРЕЩИТЕ ЖЕНИ В КОРИНТ

от Радостин Марчев

index

1 Коринтяни 14:34–35

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.

Коментарът на Огнянов към тези стихове е сравнително кратък, но недвусмислен: „Независимо как ще тълкуваме 1 Кор. 14:35 и дали този стих противоречи на други пасажи, в които се обръща внимание, че жените могат да пророкуват в църквите, тук ясно се регламентира водачеството на мъже по отношение на жената.“ (стр. 45). Според него заповедта на Павел се изразява в наставленията към жените „да мълчат“ и „да се подчиняват“ като това се отнася до „съпружеските отношения, но е и част от правилата за реда в църквите“.

За съжаление с увереност можем да кажем, че нито едно от тези твърдения не е ясно. Тъй като вече съм писал по темата, тук просто копирам с някои допълнения това, което все още смятам за най-вероятното значение на пасажа. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 5


„СЕМЕЙНИЯТ КОДЕКС“ И ПОДЧИНЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ

от Радостин Марчев

index

В Новия Завет има няколко важни текста, свързани с отношенията в семейството, които пряко касаят нашата дискусия за отношенията между мъжете и жените. В богословската литература те често се срещат под името Haustafeln.  Три от тях са:[1]

1 Петър 3:1–7:

Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 4


ХЕРМЕНЕВТИКА И КОМПЛЕМЕНТАРНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

от Радотин Марчев

index

Всеки спор относно значението на дадени  библейски текстове се определя от нашето разбиране за херменевтиката и егзегетиката.[1] Лев Огнянов е наясно с това и във въведението на своята книга включва няколко кратки бележки в тази връзка. Тук аз ще обърна по-конкретно внимание на една от тях. Пасажът, в който се намира тя гласи:

„При тълкуването на библейския текст често се прибягва до анализ на историческия и културния контекст, в който е създаден той. Но вярващите трябва да знаят, че за основополагащ се приема винаги библейският текст, тъй като Библията тълкува сама себе си. Вътрешното свидетелство или доказателство (в Библията) е първостепенно, когато се определя значението на който и да е пасаж от нея. Външният контекст (исторически или културен) има само помощна (онагледяваща или поясняваща) функция, но той никога не бива да се превръща във фактор, който определя значението на текста (както става при спекулативната или дедуктивната екзегетика). С други думи, твърдения като „Културният и историческият контекст казват това, следователно Библията трябва да се разбира така…“ са абсолютно погрешни и опасни. Всички мнения, че Библията не е самодостатъчно, цялостно, завършено и непроменимо Божие откровение или че може да бъде разбирана и прилагана само в конкретен културен и исторически контекст, както и да бъде тълкувана само от затворен кръг хора – експерти по външния контекст, а останалите имат нужда от допълнителни текстове, които да ги ръководят в изясняването, всъщност целят да наложат контрол над възприемането на Свещеното Писание… Казаното дотук, разбира се, не отменя нуждата от специалисти, които да изясняват библейските истини, но тяхната роля предполага, че тези истини са достъпни за хората, че са налични в самата Библия, а не са взети отвън.“ Има още