от Ръсел Муур
Връзката е пълна с блестяща радост. Именно затова тя е толкова трудна. За някои хора тази трудност се намира на сексуално ниво. За други е на емоционално или когато човекът трябва да признае, че е, например, уплашен, депресиран или гневен. За трети трудността е в духовната интимност. За мен сексът е много лесен и обикновено не изпитвам трудност да покажа на съпругата си как се чувствам емоционално, но ми е много трудно да се моля с нея. Това може да е изненадващо понеже аз лесно се моля с непознати хора или водя в молитва цяло множество. За мен дори е лесно да се моля заедно със съпругата и децата си. Но да се молим, само двамата аз чувствам неудобно и почти болезнено интимно сякаш гледам към себе си в скрито огледало. Мисля, че причината е понеже никой не ме познава по-добре от нея. Тя познава цялото ми лицемерие и в каква степен не съм в състояние да следвам идеалите си. Всичко това, на едно чисто рационално ниво, не е разумно възражение. Все пак аз съм евангелски християнин, който вярва, че всяка молитва е принесена и чута по благодат и че всеки път аз заставам пред Бога като грешник чрез Христос. Но аз трябва да зная, че на едно подсъзнателно ниво това е пречка за мен, за да мога да е боря с нея. За вас пречките за интимност може да са различни, но да ги откриете, за да можете да се борите с тях заедно е необходимо, за да растете заедно в една плът. Да бъдеш „гол и да не се срамуваш” е един вид война. Има още
Андрю Марин, ръководител на фондацията „Марин” е направил много интересно изследване сред американската LGBT общност и нейното отношение към вярата. То е проведено през 2015 и включва над 1700 интервюирани от различни части на страната, което го превръща в едно от най-мащабните до момента. В общественото пространство се е изградила представата, че LGBT общността мрази религията и се стреми да я унищожи по всякакъв възможен начин. Такива са и представите на голяма част от консервативните вярващи от различни общности (християнство, ислям, юдаизъм и т.н.), които възприемат LGBT общността и нейните обществени прояви като заплаха – лично за тях и за обществото като цяло. Това се е превърнало в значима част от една културна война, в която всяка от двете групи смята другата за свой враг.
Поглеждайки назад мога да видя голямата радост в живота ни, която никога не можехме да си представим в мечтите си за бъдещето. Обичахме вечерите, в които се хранехме само с хляб и сирене понеже това беше единственото, което можехме да си позволим. Обичахме да водим заедно младежкото служение и да решаваме какво да правим когато на мисионерско пътуване се появяваше някой тийнейджър с торбичка марихуана. Обичахме да седим заедно докато аз пишех своята дисертация и да правим почивки, през които да преглеждаме записани телевизионни програми, които познавахме толкова добре, че можехме да казваме репликите заедно с актьорите. Истината е, че нямаше възможност да накараме нашият бюджет да работи. И нямаше начин да пораснем толкова, че да бъдем „готови” за това, което ни готвеше провидението. Ние се нуждаехме един от друг. Трябваше да порастем, заедно и да знаем, че любовта ни един към друг не се състои в това да контролираме всичко. Не започна по този начин и все още не винаги е така. От самото начало имахме страст, но нямахме онзи вид интимност. Тя изисква дълго и бавно сливане на два живота заедно, уязвимост и поемане на риск. Писанието казва, че първите ни прародители били „ голи..и не се срамували” (Битие 2:25). Обикновено не обръщаме на това голямо внимание освен когато се уверяваме, че картинките в детските библии включват чифт вратове на жирафи, които прикриват интимните части. Но тази реалност е същностна за Божията идея за семейството. 
Просто не е вярно, че хората остават в състояние на потящи се длани, препускащи сърца и пеперуди в стомаха когато са един до друг до края на живота си. Това е свързано с новостта, с повика на двойката извън досегашното им положение и един към друг. Често обаче, човек може да забележи изчезването на тези начални знаци без култивирането на знаци показващи една узряваща, задълбочаваща се любов. Тогава те решават, че „вече не са влюбени.” И когато намерят някой, който ги кара да се чувстват както са се чувствали като тийнейджъри те решават, че открили „сродната си душа.” След това цикъла се повтаря. Дори когато това не завършва с физическа невярност или развод някои двойки усещат отвращение един към друг сравнявайки живота си с въображаемия живот на другите – от филмите или от романтични романи – които веднага започват да въздишат щом видят другия да влиза през вратата. Бракът трябва да включва истинска любов и страст един към друг, любов и страст, които трябва да бъдат култивирани. Но усещането за това се променя с промените в самите вас. Фамилиарността не е не е нещо отрицателно, а може да бъде осезаем резултат от непрестанния растеж на двойката в една плът. Това трябва да бъде приемано с благодарност. Но то може да се случи единствено ако двойката се е посветила на един истински брак, с истински радости и скърби и на обети, които остават независимо какво се случва. 
Със завета трябва да върви и свързаността. Любовта – според библейската дефиниция – е едновременно действена и чувствена. В притчата на Исус за това какво означава да обичаш своя ближен самарянинът е подтикнат от състрадание – той чувства – когато вижда пребития човек до пътя и, в същото време, той действено му служи. Христос обича Своята църква, но я обича по един действен начин, като предава Себе Си заради нея. Едно кухо чувство на обективност свързано с нашето изкупление би ни довело до една студена, умствена вяра, която лесно може да се окаже бездейна. Ние стоим поради това, което Христос е направил обективно за нас в Христос, но ние също така живеем един нов живот, една вяра, която действа в любов точно както и Христос живее в нас в любов. Ние сме в Христос от момента на нашето изкупление, но ние също така и растем в Христос за едно дълго, продължаващо през целия ни живот освещение. Бракът показва връзката една плът, която, подобно на самото благовестие, е едновременно юридическа и изградена върху отношения, едновременно обективна и субективна, заветна и свързваща. Обетите ни един към друг означават, че ние сме, обективно, свързани в една плът. Нашата близост в брака обаче означава, че ние растем в тази връзка на една плът като се учим да живеем в хармония един с друг. Интимността, подобно на верността, е по-трудна отколкото изглежда. 
Макар днес Полша да е известна като един от католическите бастиони в Европа, исторически през нея преминават важни пътища на Реформацията. Протестантските идеи проникват рано в страната, внесени от движението на хуситите от Моравия. Малко по-късно те са последвани от унитариани и анабаптисти. Лутеранството навлиза в полските области където се усеща немско влияние като Силезия, Померания, Прусия. Кьонигсберг се утвърждава като протестантски център, а евангелизацията обхваща и Литва. Реформираните (калвинистки) църкви от своя страна намират добър прием сред висшето полско съсловие. Въпреки опитите на католическата църква да препятства със сила разпространението на протестантските идеи между 1520 и 1543, в повечето случаи държавните укази и заповедите не са прилагани стриктно, а реформаторските идеи, идващи от различни посоки, продължават да набират сила. През втората част на XVI в. 41% от енориите в кралска Прусия са лутерански, като броят им продължава да расте, и през XVI век са убедително доминиращи. Около 1570 г. в Полско-литовското кралство има около 700 протестантски общности, около 420 от които са калвинистки с много силни позиции сред управляващата класа и благородниците. През 1573 протестантите, които имат мнозинство в полския Сейм, утвърждават законово религиозна толерантност почти непозната по това време в Европа. 
На 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.). 
Меденият ни месец беше катастрофа. Трябваше да предвидя идващите неприятности когато на сватбения ден се събудих с жесток ларингит. Чувствах се слаб и разочарован. Продължавах да се упражнявам да кажа думите: „Аз Ръсел Муур, вземам теб, Мария Ханна…,” но напразно. Грачех със стържещите хрипове на болен от емфизема. В друг случай Мария щеше да ме подкрепи, но аз държах на традициите. Бях казал, че няма да видя булката преди сватбата. Заех се с таблетките за смучене и безкрайните чаши с билков чай и точно на церемонията гласът ми се върна. Сякаш сега всичко беше наред, но меденият месец все още беше пред нас. 
Преди няколко години прочетох първата книга на Крейг Алърт 
ЧАСТ 1
Преди години един журналист известен с множеството си бракове, разводи и нови бракове обяви, че най-накрая се отказва от венчавките. Той заяви, че повече няма да търси нова жена, а е решил да си спести времето и проблемите свързани с това. „Просто ще намеря жена, която ме мрази и ще й купя къща,” пошегува се той. Коментарът предизвика очаквания смях независимо от очевидната трагедия в личния му живот понеже думите докоснаха една култура белязана от конфликти между мъжете и жените. 