от Ръсел Муур
Реч за откриване на MLK50 Conference[1]
10 Април, 2018 Има още
Advertisements
Цар и царство: радикална справедливост и неспокойната съвест на американското християнство
Отговор
Author Archives: the boss
Да пазим хармонията
Вечна храна
Пътят напред
от Анди Стенли
В случай, че сте си взели една седмица отпуск след последната глава ще припомня. Джентълмените не оставят първичните си инстинкти да определят начина, по който третират жените. Те не използват джентълменско поведение, за да получат това, което желаят. Вместо това джентълменът приписва на всяка жена, която среща достойнството на някой направен по божия образ.
Всяка жена, с която някога сте се споглеждали в офиса, в ресторанта, в салона за фитнес, в училище или в квартала носи божия образ. Без значение дали това е сестрата на вашата съпруга, учителката на децата ви, заместничка в офиса или тинейджърка редяща се на опашка в магазина – тя заслужава уважение, чест и внимание. Това се отнася до жените, които ви привличат и до тези, които не ви привличат. Това се отнася до жените, които флиртуват, пишат текстови съобщения, чатят и дават ясно да се разбере, че ще им е приятно…каквото и да е…и жените, с които сте излизали няколко пъти, но никога не сте им се обаждали след това. Всички те носят божия образ и заради това са достойни за уважение. Представете си колко по-добро и безопасно място би бил света ако всеки мъж приеме и живее според тази перспектива. Има още
История на църквата 6-18
История на църквата 1-17
Грехът с главна и малка буква
от Радостин Марчев
Основният начин, по който евангелските християни са навикнали да мислят за греха е като вина. Когато човек извърши нещо зло, той извършва грях – понякога пред други хора, но винаги пред Бога – и се нуждае от прошка. В определен смисъл това е напълно правилно. Библията многократно казва, че нашите зли дела са грехове, които се нуждаят от прошка (1 Кор. 15:3–4; Пс. 51; Мт. 1:20–21; Евреи 1:3; 1 Петър 2:24; 1 Йоан 1:7; 2:2; 4:10; Откр. 1:5–6 – да споменем съвсем малка част от легиона текстове).
В същото време, да спрем дотук означава да останем не само с непълна, но и със сериозно изопачена представа за греха. Има още
Основания за Бога – 13
РЕАЛНОСТТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
от Тимъти Келър
Моят въпрос – който на 50 годишна възраст ме доведе до ръба на самоубийството – беше най-простият въпрос, лежащ в душата на всеки човек…един въпрос, без отговора на който не е възможно да се живее. Той беше: „Какво ще произлезе утре от това, което правя днес? Какво ще последва от целият ми живот? Защо да живея, защо да желая нещо или да правя нещо?” Той може да бъде изразен и по следния нчин: Има ли някакъв смисъл в живота ми, който неизбежната смърт, която ме очаква да не може да унищожи?
Лев Толстой, Изповед Има още
История на църква 5-16
История на църквата 6-15
Една ненужна догма
от Радостин Марчев
Първо, нужната догма – християните вярват, че Бог е Създател на всичко, което съществува. Той е първата и основната причина за това да има нещо вместо нищо. Тази вяра е залегнала на практика във всички основни християнски изповеди, независимо от конфесионалната принадлежност. Никео-Цариградският символ на вярата казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.“ Да се отрича Богът-Създател означава да се посегне на нещо същностно за християнството.
Съществува обаче и една ненужна догма, свързана с начина, по който Бог е творил. Според нея ако някой не вярва, че светът е бил създаден преди 6–10 хиляди години за 6 24-часови дни с фиксирани видове, той не е християнин или най-малкото има сериозен проблем във вярата си. Това, заедно с още някои вярвания, е известно като младоземен креационизъм и в някои християнски среди често е превръщано в критерий за ортодоксалност. Има още
Вярващите все още са грешници
от Мартин Лутер
„Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!“ (Галатяни 2:17) Има още
История на църквата 6-14
Клубът на джентълмените
от Анди Стенли
Разсейването на мита за правилния човек е жизненоважен компонент от определянето на начина, по който подхождаме към взаимоотношенията. Но митът за правилния човек не е единствения мит свързан с взаимоотношенията. В тази глава ще се обърна към читателите мъже. Дами, можете направо да прескочите към следващата глава. Обаче ако изберете да преминете през следващите няколко страници ще бъдете изкушение да направите тази глава задължително четиво за мъжа в живота си. Надявам се на това. Има още
История на църквата 6-13
Забранява ли Библията татуирането?
от Станислава Иванова
текстът е подготвен като курсов проект по предмета „Херменевтика“ в ББИ
Увод
Темата за татуировките и татуирането става все по-актуална в западните държави, особено сред младите хора от 70-те години на 20 век насам. През 2003г. около 15-16% от американците имат поне една татуировка.[1] През 2005г. този процент е вече 25%, а сред американците на възраст между 18г. и 29г. процентът е 36%.[2]
В България татуировките стават все по-разпространени, както и студията за татуиране, макар че няма конкретни данни и статистики по въпроса. Засега не изглежда тази мода да засяга християните и по-конкретно евангелските християни, но отново за това няма статистически данни. Много вероятно е в бъдеще въпросът да придобие още по-голямо значение.
В настоящото есе ще се опитаме да отговорим на въпроса забранява ли Библията татуирането. В тази връзка ще разгледаме историята на татуировките, вижданията на различните християни, библейските стихове в Левит 19:28, Втор. 14:1 и Левит 21:5, които могат да отговорят на въпроса, както и някои практични аспекти. Има още
Брак и сексуална етика – проблемът с комуникацията
от Радостин Марчев
БРАК И СЕКСУАЛНА ЕТИКА – ПРОБЛЕМЪТ С КОМУНИКАЦИЯТА
От години изпитвам неловкото усещане, че християните често имаме проблем с начина, по който изказваме своята вяра. Под това нямам предвид, че споделяме нещо неправилно – макар че, разбира се, понякога това също е вярно. По-скоро ми се струва, че говорим за нея по неподходящ начин, от което произлизат някои нежелани последици.
Начинът, по който говорим за брака може да бъде добър нагледен пример в това отношение – при това както в обществото така и в самата църковна общност. Той съвсем естествено се намира в по-широката категория на сексуалната етика – една тема, от която съвременната (и не само) църква е буквално обсебена. Някои от най-горещите теми като хомосексуализма, дженър идеите, развода и повторния брак попадат в тази категория. Това са именно темите, по които вижданията на християните са широко цитирани в публичното пространство и които до голяма степен формират публичния облик на църквата. За съжаление резултатите от това не са добри – и за още по-голямо съжаление не е възможно винаги да хвърляме вината върху това, че гласът ни е погрешно представен[1]. Има още
Какво е предадено: Велики Четъртък, паметта и благовестието
от Ричард Хейс
„Всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господ, докато дойде Той“ Има още
Смъртта на Бога: размисли за светата Събота
от Сара Бечалард
През 1882 германският философ Фридрих Ницше предвижда колапса на философската, културна основа, от която изглежда, че зависи християнската вяра и по този начин обявява Бог за мъртъв.
„Бог е мъртъв. Бог остава мъртъв. И ние сме го убили. Все пак неговата сянка все още е видима. Как можем да се успокоим ние, убийците на всички убийци? Какво е било онова най-свято и могъщо нещо, което светът все пак е притежавал, което кърви до смърт под нашите ножове: кой ще измие тази кръв от нас? Къде е водата, с която ще се очистим? Какъв празник на изкуплението, какви свещени игри трябва да измислим? Не е ли най-великата от тези игри прекалено велика за нас? Трябва ли самите ние да станем богове, за да сме достойни за това?“
За Ницше един свят без Бога все още е страховито и безредно място. Докато времето минавало, изглежда ставало по-лесно да се съзерцава.
През 20 век в навечерието на Аушвиц и Хирошима, едно цяло богословско течение последвало Ницше, обявявайки Бог за мъртъв. Идеята за един трансцедентален Бог, твърдели те, била станала буквално невероятна в модерния светски свят и безсилна да се промени. За мнозина и в нашето собствено време не са необходими повече аргументи – „Бог“ сега не е толкова „мъртъв“, колкото безразличен. Дори сянката му не се забелязва вече. „Бог“ е въпрос на безразличие, реликва от преминал светоглед. Има още
Основания за Бога – 12
от Тимъти Келър
(ИСТИНСКАТА) ИСТОРИЯ НА КРЪСТА
Мога да приема Исус като мъченик, като въплъщение на саможертвата, каот божествен учител. Неговата смърт на кръста е била велик пример за света, но че в нея е имало нищо тайнствено или някаква чудотворна сатойност сърцето ми не може да приеме
Ганди, Автобиография
Улавям един проблясък на кръста – и изведнъж сърцето ми застива. По един инстинктивен, интуитивен начин аз разбирам, че става дума за нещо по-важно, по по-непокорно, по-страстно от нашите добри каузи, без значение колко благородни са те…Би трябвало да го нося…Той трябваше да е моята униформа, моят език, моят живот. Нямам извинение. Не мога да кажа, че не съм знаел. Знаех от самото начало и се отвърнах от него.
Малкълм Магъридж, Исус преоткрит Има още
Очаквания
проповед за Цветница, 1.04.2018
в Евангелска баптистка църква – Аксаково
от Радостин Марчев
Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение.
В тези последни дни преди кръста Исус вече е тръгнал към Ерусалим. Едно след друго се сбъдват древните библейски пророчества. Когато Той влиза в града Матей цитира пророк Захарий
Захарий 9:9 Радвай се много сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел.
Пророк Малахий също говори за това време когато пише 400 г. по-рано: „Господ Когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си.”
Но когато Исус пристига в Ерусалим сякаш всичко се обърква. Господ наистина идва в храма Си, но само за да го нарече „разбойнически вертеп,” да изгони с камшик търговците и да предскаже разрушаването му. Царят влиза на осле в Ерусалим, но вместо да донесе свобода и мир се оказва разпънат на кръст. Вместо да видят идването на Божието царство и да седнат един отдясно и един отляво на царя учениците изведнъж започват да се питат как са могли да направят такава огромна грешка тръгвайки след грешния човек. Има още
История на църквата 6-12
Любовта – част 2
от Анди Стенли
Не е непочтителна
Досега открихме, че любовта е търпелива, милостива и не завижда и не се гордее. Следващото в списъка на Павел: „любовта не е непочтителна” (1 Коринтяни 13:5). Почит е дума, която ние не използваме често. По-лошо, почит е една динамика, която не виждаме да е често показвана във взаимоотношенията. Но почитта е в сърцето на всяка добра връзка. Всъщност ако се влюбите в някой, който се е подготвил и се е посветил да ви почита вие сте щастливец. В някои случаи почитта е епицентъра на на една задоволяваща връзка. Подобно на останалите описания на Павел почитта е нещо, което ние избираме да правим. Тя е решение. За да разберем почитта ние трябва да излезем за няколко параграфа извън сферата на романтиката. Има още
Интердисциплинарно
През последните няколко години Oxford University Press публикува няколко много интересни (поне за мен) изследвания. Тези, които до този момент успях да прочета са (изброени съвсем произволно):
1. God’s Forever Family: The Jesus People Movement in America (2013)
2. Preaching Eugenics: Religious Leaders and the American Eugenics Movement (2004)
3. Apostles of Reason: The Crisis of Authority in American Evangelicalism (2013)
4. Defenders of the Unborn: The Pro-Life Movement before Roe v. Wade (2015)
5. Fundamentalism and American Culture (2006)
6. Godly Ambition: John Stott and the Evangelical Movement (2014)
7. Building God’s Kingdom: Inside the World of Christian Reconstruction (2015)
8. Blessed: A History of the American Prosperity Gospel (2013)
9. American Saint: Francis Asbury and the Methodists (2009)
Разполагам с още няколко, до които все още не съм успял да стигна.
Нито една от книгите не е стриктно казано богословско. По-точно те са интердисциплинарни съчетаващи история и богословие по много интересен начин, който дава уникален поглед към разглежданите проблеми.
Поне за мен това често се оказва неочаквано полезно.
Препоръчвам.
Молете се за Божиите изобилни благословения
от Мартин Лутер
„Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.“ (Псалм 23:6) Има още
Молитвите на вярващите
от Мартин Лутер
„Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.“ (Йоан 15:7) Има още
Бил Хайбълс и поуките за българският евангелизъм
от Радостин Марчев
Тази седмица осъмнахме с поредния скандал около известен евангелски водач. Този път става дума за Бил Хайбълс – пастир на Willow Creek Community Church и един от най-влиятелните християни в САЩ – който е обвинен в сексуални посегателства (подробности могат да се намерят ТУК, ТУК и ТУК, както и на много други места в мрежата). Личното ми мнение е, че за момента обвиненията не изглежда да представят достатъчно доказателства, поради което оставам силно скептичен. Какво ще последва не мога да предвидя. Със сигурност обаче самото повдигане на подобни обвинения ще оставят едно грозно петно в умовете и впечатленията на много хора – вкл. невярващи. Има още
Любовта – част 1
от Анди Стенли
Когато завършим роман или филм, който се върти около двама души намерили щастието един в друг ние предполагаме, че те живели щастливо завинаги без значение дали авторът директно ни казва това или не. Превод: След временен период на трудности и беди всичко тръгва добре. Не се случва нищо друго, което си струва да бъде описано. Не очаквайте продължение. Такова няма да има. Що веднъж намерите правилния човек всичко ще бъде наред.
Ние знаем по-добре. Реалния живот не протича така. И да, вашият живот за съжаление също не протича така. Но във всички нас има нещо, което продължава да се надява, че ще има изключения, че ние ще срещнем правилния човек и оттогава нататък ще заживеем щастливо единствено защото сме срещнали своята сродна душа. Ако не сте чели Библията може би ще намерите това трудно за вярване. Павел новозаветния автор, който говори най-много за любовта, се обръща към детската фантазия „оттогава заживели щастливо.” Като епилог на един от най-известните и най-често цитираните части от древна литература по въпроса за любовта той пише: Има още
Непознатият Били Греъм
от Радостин Марчев
Текстът е поместен във в. „Зорница“, март 2018
„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моя баща проповядваше, понеже то показва Божията любов. То дава надежда на света.“ – каза Франклин Греъм на погребалната служба на своя баща, Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 на 99 годишна възраст. Той беше погребан до съпругата си от северната страна на библиотеката в Шарлот, северна Каролина, която носи неговото име, след поклонение на тленните му останки в Ротондата на сградата на Конгреса (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от 50 страни, вкл. президента и вицепрезидента на САЩ.
Били Греъм е определян като един от най-влиятелните християни на 20 век и се появява над 60 пъти сред най-влиятелните мъже и жени в списъка на Галъп – повече от всеки друг.
Повечето християни познават Греъм като най-големият евангелизатор на 20 век. През своя живот той провежда над 400 похода, проповядвайки на 210 милиона души в 185 страни по целия свят, а по данни от 2008 слушателите му, вкл. чрез средствата за масова информация, надхвърлят 2.2 милиарда. Според неговата организация, 3.2 милиона души са заявили решение да следват Христос в следствие на неговия призив.
Той обаче е много повече от това. Ето някои неща за него, които не са толкова известни: Има още
