Серия амвонна – 16


ВЪВЕДЕНИЕТО

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

„Лошото въведение прилича на обезобразено лице – иска ти се да отвърнеш погледа си от него” (Квинтилиан, римски оратор)

Мнозина проповедници смятат, че най-голяма подготовка трябва да се отдели за същинската част на проповедта, т.е. на нейното изложение. Но това не е вярно. Всъщност двете части, върху които трябва да работи най-много са въведението и заключението. За това има определена причина – всъщност причините са повече от една. Има още

Реклами

Притчи за разбитите семейства


от Радостин Марчев

Чували ли сте израза „дисфункционално семейство?” Най-общо това е смейство, в което нещо е сериозно счупено, семейство, което живее в конфликт, някой се държи неприемливо, децата са пренебрегвани или дори насилвани по някакъв начин. Причините може да са най-различни – напр. някой от родителите да е прекалено властен или дори насилник. Може да е и точно обратното – родителят да е прекалено слаб и мекушав, който не може да наложи никакви правила в семейството. Или пък това може да е семейство, в което се е случило някакво нещастие и което не успява да се съвземе от него и да продължи нататък.

Всички в едно такова семейство страдат. Но най-големите поражения понасят децата. Статистиката казва, че в опита си да  избегнат миналата болка някои прибягват до себеразрушителни практики като употреба на наркотици или алкохол. Други имат проблем с изграждането на близки приятелства, не могат да вярват на хората, страдат от ниско самочувствие, усещат необяснимо вътрешно безпокойство или искат винаги да държат всичко под контрол. Трети са податливи на депресия, агресивни са и се бунтуват срещу правилата и нормите. Има още

Практика на апокалипсиса: разпознаване на съперничещите литургии


от Джеймс Смит

9781587433801Едно християнско ученичество, което желае да бъде формиращо и съзнателно трябва да внимава за всички съперничещи формиращи сили, в които се потапяме. Това има два ключови аспекта. Първо, както се опитах да покажа в глава 1, ние трябва да започнем да виждаме човека цялостно. Трябва да разберем силата и значимостта на прединтелектуалните аспекти на това кои сме ние. Трябва да осъзнаем значимостта на адаптивното подсъзнание, което ръководи действията ни. Второ, тогава ние ще започнем да виждаме културните практики като литургии – и може би ще се събудим  за тяхната (де)формираща сила. Това означава да погледнем още веднъж на всички предполагаемо неутрални и добри културни институции и ритуали – нещата, които ние правим – и да видим тяхната формираща, дори литургична сила – тяхната способност да оказват въздействия върху нас. Има още

Серия амвонна – 15


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

ОТ РАЗЛИЧНИ ЖАНРОВЕ КЪМ РАЗЛИЧНИ ПРОПОВЕДИ

от Радостин Марчев

Когато един проповедник избере да говори върху конкретен библейски текст (което, както казах, според мен не е императив) това поражда една друга зависимост, която не винаги се оценява.

Казано най-просто различните библейски текстове, върху които се проповядва сами по себе си изискват определен вид проповядване. Под това нямам предвид, че съдържанието на даден текст определя изводите, до които достига проповядващия го (което, разбира се, е вярно). Това, което искам да кажа е, че формата на проповедта, начинът, по който дадена библейска истина извлечена от текста бива предадена, зависи от литературните характеристики на самия текст – от неговия жанр.[1] Има още

Хомосексуланост: използване на научни изследвания в моралния дебат


от Радостин Марчев

Преди няколко дена завърших книгата на Стантън Джоунс и Марк Ярхаус Хомосексуланост: използване на научни изследвания в църковния морален дебат  (Homosexuality: The Use of Scientific Research in the Church’s Moral Debate. IVP Academic, 2000). Двамата автори са професори по психология докато аз съм пълен лаик в областта, така че не съм в състояние да преценя доколко техният анализ на фактите е обективен и верен. Освен това книгата е писана през 2000 г. – т.е. преди почти 20 години – време, през което е напълно възможно научните изследвания да са постигнали напредък.

Това, което авторите казват обаче е интересно в повече от едно направления относно християнските позиции във връзка с една тема, която отдавна се е превърнала в „червен бутон.” По-конкретно Джоунс и Ярхаус задават 4 въпроса, на които след това се опитват да отговорят въз основа на съществуващите научни изследвания. Накратко това, което те казват е следното. Има още

Серия амвонна – 14


ПРОПОВЕДНИКЪТ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Аристител (разделя убедителността в един говорител на 3 компонента

logos: съдържанието на посланието – вкл. неговото умение да използва езика и логиката.

pathos: емоционалните характеристики на посланието – чувствата, които изразява и способността да ги предаде на слушателите.

ethos: характерът на говорителят така както е схващан от слушателите му. Аристотел смята, че този последен компонент е най-силният и важен за  убедителността на една реч. Съвременните изследвания потвърждават това.

Казано простичко, няма значение как проповядваме – за да бъде чут един проповедник той трябва да бъде определен вид човек – човек с характер и морал, който да кара другите да слушат. Има още

Под радара: нашите подсъзнателни любови


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801Видяхме, че любовта е навик. Това означава, че нашата любов е като втора природа: тя ни насочва и води, често оставайки под радара на нашето осъзнаване, подобно на дишането или мигането. Това означава още, че нашите любови придобиват определена посока и ориентация понеже ние сме се потопили през времето в практики и ритуали – това, което ние нарекохме „литургии” – които ефективно и интуитивно са обучавали нашите желания. По този начин точно както самите ни навици са подсъзнателни – действащи без да съзнаваме това – и самият процес на тяхното усвояване е неосъзнат и скрит. Това е особено вярно в случите, в които ние не осъзнаваме културните практики като литургии – когато не разбираме, че това не са просто неща, които правим, а неща, които правят нещо на самите нас. Има още

Политически визии и илюзии – консерватизъм


51q6CkEMbNL._SX313_BO1,204,203,200_Консерватизмът сам по себе си не представлява самостоятелна идеология. Неговата основна характеристика, както сочи и името му, е свързана с придържане към традицията – към нещо, което се е показало добро и полезно във времето и което е носело успех и добро. Така консерватизмът е подозрителен към новите грандиозни планове – т.е. изразено с християнски термини той познава човешката склонност към грях. Поради това той е склонен да цени доброто, което вече е постигнато и утвърдено. Това не означава, че нови неща не трябва да се правят. Но обичайно те трябва да се изпробват на местно ниво и в малък мащаб и едва ако са успешни, след това да се прилагат по-широко. Консерватизмът по този начин е естествено подозрителен към социалното инженерство или към грандиозни планове за разрушаване на всичко старо и започване на чисто с по-добри планове и разбирания (разбирай революции). Исторически примери като събитията в Русия от 1917 са показали докъде може да доведе това. Има още

Политически визии и илюзии – либерализъм


51q6CkEMbNL._SX313_BO1,204,203,200_В момента чета книгата на Дейвид Койзиц „Политически виждания и илюзии: обзор и християнска критика на съвременните идеологии“ (David T. Koyzis. Political Visions & Illusions: A Survey & Christian Critique of Contemporary Ideologies. IVP Academic, 2009). Книгата е много интересна, особено за лаици в областта, като накратко представя произхода, основните виждания и историческото развитие на 5 големи политически идеологии (думата предпочитана от автора) – либерализъм, консерватизъм, национализъм, демокрация и социализъм. Една от основните му тези (която аз напълно споделям) е, че в основата си всяка от тях е религиозна по своя характер понеже всяка съдържа виждания свързани с природата на реалността, индивидите и обществото и общото благо, които в края на краищата рефлектират в твърдения за „грях и спасение“ (макар и изказани на един нерелигиозен език).  Има още

Божията политика


от Радостин Марчев

проповядвана на 2.06.2019

във Втора евангелска баптистка църква

Преди седмица участвахме в избори. Сигурен съм, че мнозина от вас са се чудели за кого да гласуват и как да разпознаят правилната партия и кандидат. Търсили сте този, който ще защитава вашите разбирания и интереси. Може би някои от вас специално са търсили някой политик християнин, за когото да дадат гласа си. Други са решили, че както още преди 1 век казал Бай Ганьо „Всички са маскари” и въобще не са гласували. Сигурно е имало и такива защото избирателната активност в България беше една от най-ниските в целия ЕС.

Знам, че е трудно да говорим за политика понеже политиката често разделя хората. Още по-трудно е да говорим за политика в църква. Преди няколко години в България беше приет специален закон, който забранява свещенослужителите да правят полтическа агитация по време на църковни дейности (и ако питате мен законът е добър).

Но днес аз ще говоря за политика, макар и по един начин, който сигурно ще изненада доста от вас. Ще говоря понеже мисля, че има някои неща, които мнозина християни не знаят или сме забравили, но които трябва да бъдат повтаряни и помнени. Има още

Подвижни картини: две кинематографски представи за желанията


МОЖЕ БИ НЕ ОБИЧАШ ТОВА, КОЕТО СИ МИСЛИШ

Да се научим да четем „светските” литургии

9781587433801Какво искаш? Това, както видяхме, е въпросът. Това е първият и фундаментален въпрос на ученичетсвото, понеже вие сте това, което обичате. Но скрито под това наблюденмие е едно неудобно осъзнаване: може би не обичате това, което си мислите. Има още

Ти си това, което обичаш – глава 1 завършена


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801

Какво искаш

Силата на навика

Древна мъдрост за съвременни християни

Ориентиране на желанията: стремежът да бъдеш човек

Един еротичен компас: любовта е навик

Калибриране на сърцето: любовта изисква практика

Ти си това, на което се покланяш

Ти си това, на което се покланяш


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801Ако вие сте това, което обичате и крайната ви любов се формира и е насочвана от потапянето ви в практики и културни ритуали, тогава подобни практики фундаментално формират живота ви. На карта тук е заложена собствената ви идентичност, фундаменталната ви вярност, централните ви убеждения и копнежи, които формират както вашето себеразбиране така и начинът ви на живот. С други думи това съревнование на културни практики е борба за сърцето ви – центърът на човешката личност създадено за Бога, както ни напомня Августин. По-конкретно при формирането на вашите любови на карта са заложени вашата религиозна и духовна идентичност, която се изразява не само в това, което мислите или вярвате, а в това, което правите – и в това, което тези практики причиняват на вас. Има още

Калибриране на сърцето: любовта изкисва практика


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801Накратко, ако вие сте това, което обичате и любовта е навик, тогава ученичеството представлява пренареждане на вашите любови. Това значи, че ученичеството е повече въпрос на реформация отколкото на събиране на информация. Учението, което е фундаментално за християнското формиране е любовно и еротично, въпрос на „насочване” на нашите любови, на ориентиране на копнежът ни към Бога и към това, което Бог желае за Своето творение. Ако аз съм това, което обичам и моята любов е насочена към някакъв telos –  ориентирана към някаква версия на добрият живот – тогава най-важният въпрос който трябва да си задам е: Как моята любов може да бъде насочена? Има още

Един еротичен компас: любовта е навик


от Джеймс К.А. Смит

9781587433801В този алтернативен модел на човешката личност центърът на гравитацията на нашата идентичност се намира в сърцето – в интуитивните места на нашите копнежи и желания, във вътрешните региони на kardia-та. Нашите желания ни насочват и водят към някакъв краен telos, който ние приемаме за добър живот, версията на царството, към която живеем. Да бъдеш човек означава да обичаш нещо крайно. Има още

Ориентиране на желанията: стремежът да бъдеш човек


от Джеймс К. А. Смит

9781587433801Да бъдеш човек означава да търсиш. Да живееш означава да потеглиш на едно несъзнателно пътешествие в посока на мечтите си. Както знаменито се изразява Блез Паскал: „Трябва да се обзаложиш. Не зависи от теб, ти вече си го направил.”[1] Не можеш да не заложиш живота си за нещо. Не може да не вървиш нанякъде. Ние се навеждаме напред, решени да спристигнем на мястото, за което копнеем. Има още

Предизборно


от Джеймс К А Смит

Резултат с изображение за Awaiting the kingНавършвайки 19 години Шонда най-после можеше да участва в дългоочакваният ритуал, който се провеждаше в Реформираната църква Света Троица – първото й гласуване. Тази вечер тя щеше да влезе през входа на църквата, която от дълго време служеше и като изборна секция за квартала, за да изпълни своя свещен граждански дълг. Щеше да й бъде дадено правото да гласува в една особено оспорвана година. От нея се очакваше да даде гласа си за водачи на почти всяко ниво: в гада, в нейния щат, във федералния конгрес и дори за президент. Родителите й я придружаваха с насърчение и радост. Дългогодишни активисти в града, служещи в училищни бордове и обществени фондации, родителите на Шонда й бяха давали пример за живот на обществена активност и служба. В определен смисъл целият й живот беше подготовка за осъзнаване на тази отговорност – възможност, за която поданиците на тираните по света можеха единствено да си мечтаят.

Но тук със сигурност имаше ирония тъй като това съвсем не беше първият път когато Шонда влизаше в тази църква. Всъщност тя беше част от нея откакто се помнеше, още като дете придружавано от своите родители. Преди 18 години, след като беше родена, Шонда за пръв път влезе през вратата в църквата св. Троица, както родителите й правеха почти всяка седмица. Но тази неделя вместо да седнат на местата си те бяха приканени да излязат напред. И на този ден, преди много години, те донесоха малката Шонда, облечена с блестящи бели кръщелни дрехи и украсена като малка принцеса. Беше им зададен въпрос свързан с тяхната вярност: „Кой е вашият Господ и Спасител?“ „Исус Христос е моят Господ и Спасител,“ бяха отговорили те – една изповед притеснявала всеки император още откакто цезарят беше претендирал, че е господ (kyrios).  Представяйки я за кръщение в името на Отца, Сина и Светия Дух, служителят беше изрекъл една силна изповед над хленчещата Шонда:

Шонда,

За теб Исус дойде на този свят

За теб умря и победи смъртта

Всичко това той направи за теб, малко момиче,

Макар че ти все още не знаеш нищо от това.

Ние обичаме понеже Бог първи ни е обикнал.

И докато хлипането на Шонда преминаваше в рев пастирът беше казал: В името на Господ Исус Христос, единственият Цар и Глава на Църквата, тези сестри и  братя сега биват приети във видимо членство на светата вселенска църква, обещавайки да изповядват Христос и да бъдат верни Божии слуги до края на живота си.

Може би по някакъв начин думите са били чути без да бъде доловено силата на тяхното политическо („единственият Цар“). Но в днешната ноемврийска вечер, докато се намираше сред тези стени наситени с политическа значимост, тя чу отново думите, които бяха изговаряни пред нея и пред цялото общество в началото на почти всяка неделна служба – едно благословение, което беше чувала толкова много пъти, че можеше да го повтори по памет, едни думи, които по подобен начин беше приемала несъзнателно, но които сега чу по съвсем нов начин:

Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе (Откровение 1:4-5).

И в този момент преди да влезе през завесата за гласуване Шонда осъзна, че всяка неделна служба е била едно политическо събрание. И докато ентусиазирано протягаше ръка към бюлетината, за да изпълни привилегията на своето гражанство осъзна, че всеки президент е владян от Царят, Когото тя познаваше – и на Когото беше позната – през целия си живот.

 

 

 

 

 

Древна мъдрост за съвременни християни


от Джеймс К. А. Смит

Древна мъдрост за съвременни християни

9781587433801Древният библейски модел за човешката личност е точно необходимата рецепта за една църква, която е налапала примамката на съвременното виждане за човека като мислещо същество. Както обичаше да казва Робърт Уебър бъдещето на църквата е древно: християнската мъдрост за постмодерния свят може да бъде открита в едно завръщане към древните гласове, които никога не са ставали плячка на съвременния редукционизъм. Помислете например за работата на св. Августин, един философ богослов и епископ в северна Африка през 5 век, който осъзнал холистичната картина за човешката личност рано в своя живот в църквата. В началните параграфи на своите „Изповеди” – неговата духовна автобиография написана под формата на молитва – Августин посочва епицентъра на човешката идентичност: „Ти си ни създал за себе си и неспокойно е сърцето ни докато не намери в тебе покой.[1]” В това кратко изречение е събрана мъдрост, която може радикално да промени нашият подход към поклонение, ученичество и християнско изграждане. От това кратко прозрение могат да бъдат изведени няколко прозрения. Има още

Силата на навика


от Джеймс К. А. Смит

Силата на навика 

9781587433801Усещали ли сте някога несъответствие между това, което знаете и това, което правите? Откривали ли сте, че новото знание и информация не водят до нов начин на живот? Преживявали ли сте необичайно просвещаваща проповед в неделя, след която сте се събуждали в понеделник с подновена решителност и убеждение, само за да се провалите до вторник вечер? Вие сте гладни за знание, жадувате да пиете от библейските идеи, копеете за христоподобие и все пак цялото това знание изглежда не се пренася върху начина ви на живот. Изглежда не можем да достигнем до святост чрез мислене. Защо е така? Дали забравяте нещо? Има ли още някакво знание, което не сте научили? Или понеже не сте мислели достатъчно задълбочено? Има още

Какво искаш?


от Джеймс К. А. Смит

Глава 1

ТИ СИ ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ

да се покланяш е човешко

9781587433801Какво искаш?

Това е въпросът. Това е първият, последният и най-фундаменталният въпрос на християнското ученичество. В евангелието според Йоан това е въпросът, който Исус поставя на тези, които желаят да го следват. Когато двама кандидат-ученици запалени от ентусиазма на Йоан Кръстител понечват да го последват, Исус се обръща към тях и  многозначително пита: „Какво искате?“ (Йоан 1:38).

Това е въпросът, скрит зад почти всеки друг въпрос, който Исус задава и на нас. „Ще ме последваш ли?“ е другата версия на „Какво искаш?“ както и фундаменталният въпрос, който Исус задава на своя провалил се ученик Петър: „Обичаш ли ме?“ (Йоан 21:16). Има още

Молитвата през вековете – някои бележки


Резултат с изображение за praying hands

от Радостин Марчев

Текстът е представен като проект по курс „Ученичество“

TCMI, Австрия

Винаги и във всяко време молитвата е била разпознавана като една от най-важните християнски духовни дисциплини. Това без съмнение е донякъде свързано с наследството, идващо от юдаизма, където подобно виждане вече е било установено. Но макар последният без съмнение да оказва силно влияние върху ранното християнство, би било твърде пресилено то да бъде виждано като просто копиране. Очевиден пример за това е фактът, че от самото начало, следвайки примера на Исус, християните започнали да се обръщат към Бога като към баща – нещо, макар и не съвсем непознато, доста нетипично за юдаизма.[1] Има още

На пазар за християни по (евро)изборите


Резултат с изображение за пазарска количка

от Радостин Марчев

Преди време „пророкувах,“ че идва време когато християните ще се изправят пред изкушението да бъдат все по-често използвани за политически цели. Последните месеци показаха, че не съм се излъгал. Християнската вяра все по-често се вплита в политическите послания на редица общественици – при това от партии, които очевидно нямат много общо с Христос. Очевидно е също, че голяма част от вярващите у нас не са в състояние да мислят трезво по тези въпроси и лесно се оказват манипулирани – често по един доста елементарен начин. Има още

Ще се приближиш ли? – завършен


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

1. Велики понеделник: Поканата

2. Велики вторник: Дарът

3. Велика сряда: предателството

4. Велики четвъртък: Любовта

5. Разпети петък: ужасът

6. Разпети петък: унижението

7. Разпети Петък: Прошката

8. Разпети петък: Жертвата

9. Разпети петък: Смъртта

10. Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Резултат с изображение за Sarah CoakleyСара Коакли е Норис-Хулс професор по богословие в университета Кеймбридж, професор в Австралийския католически университет и почетен член на колежа Ориел, Оксфорд. Тя е автор на  God, Sexuality and the Self: An Essay on the Trinity и The New Asceticism: Sexuality, Gender and the Quest for God, и съавтор на  Evolution, Games and God: The Principle of Cooperation. Горните размишления първонаално са изнесен катедралата Салисбъри по време на Страстната седмица.