от Радостин Марчев
Ако първото възражение срещу богословието е идеята, че то може по някакъв начин да ни отдалечи от Бога и по този начин да навреди на духовния ни живот, второто е, че богсловието е по своята същност абстрактно. Под това се има предвид, че то говори по странни и отвлечени теми, лишени от практическо приложение и неинтересуващи редовите християни. С други думи богословите говорят на самите себе си без да служат на Църквата или на разпространението на благата вест. Има няколко неща, които трябва да се кажат в тази връзка.
Първо, противно на твърденията за обратното голяма част от богословите са хора, които са тясно свързани с църквата и активни в нея. Те проповядват, водят библейски класове в своите общности, катехизират хора за кръщение и участват в мисионерски дейности. Всъщност именно желанието да служат е било стимул за мнозина от тях да се ангажират по-сериозно с богословие. Разделение между академията и църквата може да съществува – и понякога наистина съществува – но няма причина да е така. (виж моето ревю на книгата „Пастирът-богослов” и на цялосто движение, което стои зад нея. Когато говоря за богословие аз го виждам до голяма степен в тази светлина.).
Второ, вярно е, че има боголови-академици, които говорят абстрактно или на прекалено висок стил, който е трудно разбираем и по тази причина от малка полза за повечето редови християни. Въпреки това не мисля, че е правилно по-високото ниво (като стил и съдържание) да бъде виждано като спънка за благовестието докато по-ниското (отново като стил и съдържание) да се приема за добродетел. Антиподът на абстрактния и трудно разбираем изказ от страна на някои богослови е популисткото и неинформирано говорене сред някои пастири. И двете неща са еднакво вредни. И двете групи не са обобщаващи за всички богослови или всички пастири. Вероятно, поне в някои случаи, именно по-сериозното ангажиране с боголсовие би могло да служи както контрапункт на подобни негативни тенденции в църквите, каквито (да си признаем честно) у нас има повече от достатъчно.
Трето, казал тези две неща трябва да добавя, че моето мнение е, че богословието не само, че не е абстрактно и отвлечено, а всъщност е твърде практично. В същността на богословието стои светоглед формиран на основата на личното познаване на Бога чрез това, което Той ни е открил. Въпросите, които то повдига са свързани с начина, по който виждаме света и живеем в него. В този смисъл всеки християнин е богослов. Въпросът е какъв богослов е, а отговорът му носи значителни последствия. Възползва ли той се от помощта, която може да получи в достатъчна степен? Търси ли средства и начини, чрез които може да бъде по-добър богослов – в един съвсем практичен смисъл на думата?
За да направи това съвсем не е необходимо човак да стане академик или да защити докторат по богословие. Но някакво занимание с богословие е необходимо и много, много практично.
Rado's blog 