Не лъжесвидетелствувай против ближния си
от Мартин Лутер
1. Тази заповед изглежда малка, но въпреки това е толкова велика, че този, който я изпълнява правилно трябва да изложи на риск своя живот, притежания и чест, приятели и всичко, което има; и все пак тя не включва повече от делото на този малък член, езикът и е наречена от германеца Уахрейт “говорене на истината” и където има нужда оспорване на лъжите. Тя забранява множество зли дела на езика. Първо: тези, които се вършат чрез говорене и тези, които се вършат чрез запазване на мълчание. Чрез говорене когато един човек води несправедливо дело и желае да го докаже и спечели чрез лъжливи аргументи, улавя своя ближен с хитрост, създава всичко, което поддържа и укрепва собственото му дело. Вършейки това той не прави на своя ближен това, което сам би желал ближният му да направи за него. Това някои хора правят заради печалба, някои за да избегнат загуба или срам търсейки по този начин собствената си полза вместо Божията заповед и извиняват себе си казвайки: “Vigilanti jura subveniunt – законът помага на този, който внимава;” сякаш не е тяхно задължение да внимават за делото на ближния си толкова колкото и за своето собствено. Така те умишлено позволяват делото на ближният им да бъде изгубено макар да знаят, че то е справедливо. Това зло в настоящото време е толкова често срещано, че аз се опасявам, че няма процес и дело където едната страна да не съгрешава срещу Божията заповед. И дори когато не могат да постигнат своето те все пак имат неправеден дух и воля, така че желаят праведното дело на техния ближен да бъде изгубено и тяхното неправедно дело да победи. Този грях е най-често срещан когато опонента е важен човек или враг. Понеже човек желае да отмъсти на врага си; но той не желае да навлече върху себе си злата воля на един важен човек. Така започва ласкателството и подмазването или, от друга страна, скриването на истината. Тук никой не желае да поеме риска да си навлече немилостта и недоволството, да се изложи на загубата и опасност заради истината; и така Божията заповед трябва да погине. И това е почти навсякъде пътят на света. Този, който би пазил тази заповед би напълнил и двете си ръце с добри дела единствено чрез пазене на езика си. И тогава колцина са тези, които си позволяват да мълчат или да се отклонят от истината чрез дарове и подаръци! Така наистина навсякъде това е едно високо, велико и рядко дело, да не се лъжесвидетелствува срещу ближния.
НE КРАДИ
от Мартин Лутер
1. Тази заповед също е едно дело, което включва множество добри дела и се противи на множество пороци. Тя е наречена от германеца Милдикейт “доброжелателство” т.е. едно дело готово да помогне и да услужи на всеки със своите блага. Тя воюва не само срещу кражбата и разбойничеството, но и срещу всяко скъперничество във временните блага, което човеците могат да проявят един към друг като алчност, лихварство, завишаване на цените, фалшиви стоки, неверни теглилки и размери. Кой може да изкаже всички готови, нови, хитри измами, които се умножават ежедневно във всяка търговия, чрез които всеки търси собствената си печалба от загубата на другия и забравя правилото, което казва: “Прави на другите това, което желаеш да правят на теб?” Ако всеки държи това правило пред очите си в своята търговия, бизнес и отношения с ближния той лесно би открил как трябва да продава и да купува, да взема и да дава, да заема и да дава безвъзмездно, да обещава и да спазва обещанието си и други подобни неща. Когато погледнем на света и на неговите дела как алчността владее всяко занимание ние не само откриваме достатъчно за вършене ако желаем да живеем почтено пред Господа, но и трябва да бъдем завладени от ужас и страх за този опасен, нещастен живот, който е толкова неимоверно претоварен, разпънат и пленен от грижите на временното съществуване и нечестно търсене на печалба.
НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ
от Мартин Лутер
1. В тази заповед са заповядани две добри дела, които включват и прогонват множество пороци. Тя е наречена чистота или целомъдрие, за нея е говорено и проповядвано много и тя е добре позната на всеки, макар да не е толкова внимателно пазена и практикувана колкото други дела, които не са заповядани – толкова готови сме ние да вършим това, което не е заповядано и да оставяме неизвършено заповяданото. Ние виждаме, че света е пълен със срамни дела на невъздържаност, неприлични думи, истории и песнички, изкушението за които нараства ежедневно чрез лакомия и пиянство, безделие и натруфеност. Ние продължаваме по пътя си сякаш не сме християни, след като сме били за малко в църква казали сме една кратка молитва, пазили сме постите и празниците и с това смятаме, че сме изпълнили всичките си задължения.
НЕ УБИВАЙ
от Мартин Лутер
1. Страстта на гнева и на отмъщението са свързани с петата заповед, която казва: “Не убивай.” Тази заповед съдържа едно дело, което все пак включва и изразява множество пороци и което е наречено кротост. То е от два вида. Единият свети прекрасно и в него няма нищо прикрито. Него ние практикуваме към нашите приятели и към тези, които ни правят добро и ни дават наслада с притежания, чест и похвала или тези, които не ни засягат с думи или дела. Такава кротост имат и неразумните животни като лъвове и змии като и турците, евреите, мошениците, убийците и лошите жени. Всички те са добри и благи когато хората правят това, което те желаят или ги оставят на мира; и все пак има не малко, които измамени от подобна безполезна кротост, прикриват гнева си и го извиняват казвайки: “Аз наистина не бих се гневил ако ме оставят на мира.” Наистина, добри хора, така и злите духове също биха били кротки ако бяха оставени да вършат каквото желаят. Недоволството и отвращението ви обземат, за да могат да ви покажат колко пълни с гняв и нечестие сте, за да можете да бъдете наставени да се стремите към кротостта и да изгоните гнева. Има още
ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕД -2
от Мартин Лутер
12. Третото дело на тази заповед е да се покоряваме на временните власти, както учи Павел в Римляни 13, Тит 3 и св. Петър в 1 Петър 2: “Покорявайте се на царя като на върховен владетел и на принцовете като негови представители и на всяка светска власт.” Но задължение на светската власт е да защитава своите поданици и да наказва кражбата, грабежа и прелюбодейството, както св. Павел казва в Римляни 13: “Той не носи напразно сабята; понеже с нея служи на Бога за страх на злодееца и за защита на доброто.” Има още
ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕД – 1
от Мартин Лутер
От тази заповед ние научаваме, че след прекрасните дела от първите три заповеди няма по-добри от тези да се покоряваме и да служим на всички, които са поставени над нас. Поради тази причина непокорството е по-голям грях от убийството, прелюбодейството, кражбата и нечестието и от всичко, което тези неща включват. Понеже няма по-добър начин да научим как да различаваме по-големите от по-малките грехове от това да отбележим реда на Божиите заповеди макар да има разграничения и в делата на всяка една заповед. Понеже кой не знае, че да се кълне е по-голям грях това да се гневи, да се удря баща или майка по-голям от това да се удари някой друг? Така тези седем заповеди ни учат, че трябва да се упражняваме в добри дела към хората и преди всичко към тези, които са поставени над нас. Има още
ТРЕТАТА ЗАПОВЕД -3
от Мартин Лутер
17. Разбирана духовно тази заповед води до дори още по-велико дело, което включва цялата човешка природа. Тук трябва да се знае, че еврейската дума “шабат” означава “почивка,” понеже на седмия ден Бог си починал от всичките дела, които извършил (Битие 2). Затова Той също така заповядал седмият ден да се пази като свят и ние също да не вършим делата, които вършим през останалите шест дена. Сега шабата за нас е променен в неделя и останалите дни са наречени работни; Неделята е наречена почивен или свят ден. И ако зависеше от Бога в християнството не би имало друг празник освен неделята; празниците на девата и всички останали светии биха били всички преместени в неделни дни и по този начин биха се изкоренили множество пороци чрез работа в работните дни и земите не биха били толкова засушени и занемарени. Но сега ние сме наводнени с множество празници за погубване на душите, телата и благата; за което може да се каже много. Има още
ТРЕТАТА ЗАПОВЕД – 2
от Мартин Лутер
11. Всичко това беше казано във връзка с молитвата за лични нужди и молитвата като цяло. Но молитвата, която истински принадлежи на тази заповед и е наречена дело на светия ден е много по-добра и велика и се принасяна за цялото християнство, за нуждите на всеки човек, за врагове и приятели, особено за тези, които са свещеници и епископи.
Така св. Павел наставлява своя ученик Тимотей: “и така желая молитви и моления да се принасят за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да можем да преминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Понеже това е добро и угодно пред Бога нашият Спасител.” Поради тази причина Еремия (глава 29) заповядва на хората на Израел да се молят за града и земята на Вавилон понеже чрез неговият мир и самите те ще имат мир. И Варух 1 казва: “Молете се за живота на царя на Вавилон и за живота на неговият син, за да можем да живеем в мир под тяхното управление.”
Тази обща молитва е ценна и най-силна и заради нея ние се събираме заедно. Поради тази причина църквата е наречена молитвен дом понеже в нея ние сме като едно събрание с една цел – да видим своите нужди и нуждите на всичките човеци, да ги представим пред Бога и да викаме към Него за милост. Но това трябва да бъде направено със сърдечно чувство и сериозност, така че да чувстваме в сърцата си нуждите на всичките човеци и да се молим за тях с пълно състрадание, с истинска вяра и доверие. Там където такива молитви не са отправяни по време на месата по-добре би било тя напълно да се пропусне. Понеже каква е ползата от нашето събиране в молитвеният дом където това, че сме събрани заедно би трябвало да ни покаже, че трябва да отправим обща молитва и моление за цялото събрание, когато ние разпръскваме тези молитви и така ги разделяме, че всеки се моли единствено за самия себе си и никой не взема под внимание останалите, нито се грижи за чуждите нужди? Понеже как тази молитва би била помагаща, добра, приемлива и обща молитва или едно дело на светия ден и на събраното множество, когато всеки изказва своите собствени дребни молитви един за това, друг за онова и няма нищо освен търсене на своето, егоистични молитви, нещо, което Бог мрази? Има още
ТРЕТАТА ЗАПОВЕД – 1 ЧАСТ
от Мартин Лутер
1. Видяхме колко много дела има във втората заповед, както и че те все пак не са добри сами по себе си освен ако не са извършени с вяра и с увереност в Божието благоволение. Колко повече би трябвало да правим ако вършим дори единствено тази заповед и как ние, уви! се занимаваме твърде много с други дела, които съвсем не са съгласни с нея. Сега следва третата заповед “Пази почивния ден.” В първата заповед е заповядано нашето сърдечно отношение към Бога в мисли; във втората, с нашата уста и думи, а в тази трета нашето отношение към Бога в дела. Тя се намира на първият и десен скрижал на Мойсей, на който са написани тези три заповеди. Те пазят човека отдясно, а именно, в нещата свързани с Бога и в които Бог се обръща към човека и човека към Бога без посредничеството на други творения. Има още
ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
от Мартин Лутер
18. Дотук ние разгледахме първото дело на първата заповед, но много накратко, ясно и набързо, макар за нея да може да се каже много. Сега ние ще продължим нататък следвайки заповедите.
Второто дело след вярата е делото на втората заповед, че ние трябва да почитаме Божието име и да не го изговаряме напразно. Това, подобно на всички останали дела, не може да бъде напарвено без вяра; и ако е направено без вяра то е изцяло шум и картина. След вярата ние не можем да извършим по-голямо дело от това да хвалим, пеем и по всякакъв начин да прославяме Божията слава, чест и име.
И макар че по-горе казах, и това е вярно, че няма разлика в делата, там където присъства и действа вярата, все пак това е вярно единствено когато те са сравнявани и вярата и нейните дела. Сравнени едно с друго има разлика и едното е по-високо от другото. Точно както в тялото членовете не се различават когато бъдат сравнени според здравето и здравето действа в единия точно както и в другия; все пак делата на членовете са различни и едно е по-високо, благородно и по-полезно от друго; така, тук също, да хвалим Божията слава и име е по-добро от делата на другите заповеди, които следват; и все пак това трябва да бъде направено със същата вяра както другите. Има още
ТРАКТАТ ЗА ДОБРИТЕ ДЕЛА – 2
от Мартин Лутер
7. В тези дела вярата все още е малка и слаба; нека да потърсим по-нататък дали те вярват, че са угодни на Бога когато страдат техните тела, собственост, чест, приятели или каквото и да имат и дали вярват, че Бог в Своята милост е определил за тях това страдание и трудности без значение дали са големи или малки. Това е истинска сила, да се вярва в Бога когато всичките ни сетива и разум показват, че Той е гневен; и да имаме голяма увереност в Него когато чувстваме това. Тук Той е скрит, както казва невястата в Песен на песните: “Ето той стои зад стената, гледа през прозорците” т.е. Той стои скрит сред страданията, които ни разделят от Него като стена, да, като каменна стена и все пак Той гледа върху мен и не ме оставя понеже Той стои и е готов благодатно да помага и дори през прозорците на замъглената вяра Той позволява да бъде видян. И Еремия казва в Плач: “Той отхвърля човеци, но не доброволно.” Има още
ТРАКТАТ ЗА ДОБРИТЕ ДЕЛА
от Мартин Лутер (1520)
Посвещение
Исус
На знаменития, благороден принц и господар, Джон, дук на Саксония, лендграф на Турингия, марграф на Мейсен, мой добър господар и благодетел.
Знаменити, благородни принце и господарю! Винаги помня своето смирено задължение и слаба молитва за ваше благородие!
От дълго време, благородни принце и господарю, аз желаех да покажа моята смирена почит към ваше благородие, дарявайки някои от духовните стоки, които са на мое разположение; но аз винаги съм считал силите си за твърде слаби, за да се наема с нещо достойно за ваше благородие.
Все пак тъй като моят най-благороден господар Фредерик, дук на Саксония, електор и викар на светата Римска империя, ваш благороден брат, не презря, но благородно прие моята малка книжка, посветена на негово благородие, която сега е публикувана – макар че не такова беше моето намерение – аз събрах смелост от този благороден пример и започнах да мисля, че благородният дух, подобно на благородната кръв, може да бъде еднакъв и във двама ви, особено що се отнася до благородната милост и добра воля. Надявам се, че ваше благородие по подобен начин няма да презре този мой скромен дар, за който чувствам, че има по-голяма нужда да бъде публикуван отколкото други мои проповеди или трактати. Понеже беше повдигант най-важният въпрос, въпросът за добрите дела; в който е използвана неизмеримо повече хитрина и измама отколкото за всеки друг и в който скромните хора лесно биват заблуждавани и за който нашият Господ Христос ни е заповядал да се оглеждаме внимателно за овчите кожи, под които се крият истински вълци.
Нито сребро, злато, скъпоценни камъни, нито някаква рядка стока има такива многообразни смеси и недостатъци както добрите дела, които трябва да имат една единствена доброта и без нея те са просто цвят, образ и измама.
Макар да знам и еждневно да чувам много хора, които мислят с пренебрежение за моята бедност и казват, че аз пиша единствено малки памфлети и германски проповеди за неучените миряни това няма да ме обезпокои. Ако пожелале Бог през целия си живот да помогна дори само на един единствен мирянин това ще е добре, аз ще бъда доволен, ще благодаря на Бога и ще съм доволен всичките ми малки книжки да бъдат унищожени.
Дали създаването на множетсво велики книги е едно изкуство и полза за църквата оставям на други да отсъдят. Но вярвам, че ако съм имал желалние да сътворя велики книги според тяхното изкуство аз бих могъл, с Божията помощ, да направя това е много по-голяма готовност отколкото те биха могли да подготвят един малък разговор като моите. Ако писането беше толкова лесно колкото преследването Христос отдавана отново би бил хвърлен от небето и Божият трон би бил преобърнат. Макар всички да не можем да бъдем писатели всички желаем да сме критици.
Сега аз с готовност ще оставя на някой друг честта на по-големите неща и съвсем няма да се срамувам да пиша на немски за неучените миряни. Макар аз самият да имам само малки умения в това аз вярам, че ако преди това сме правили това и за в бъдеще направим още повече християнството ще пожъне не малка полза и ще бъде по-добре подготвено от това отколкото от чрез великите, дълбоки книги и въпроси, които се използват единствено в училищата сред учените.
Освен това аз никога не съм насилвал или молил някой да ме слуша или да чете моите проповеди. Аз служа свободно в църквата с това, което Бог ми е дал и което аз дължа на църквата. Който не харесва това може да чете и да слуша това, което другите имат да кажат. И ако те не желаят да бъдат мои длъжници това е от малко значение. За мен е достатъчно и дори твърде много това, че някои миряни желаят да четат това, което казвам. Дори ако нямаше нищо друго, което да ме насърчава повече от достатъчно е да науча, че ваше благородие е доволен от такива германски книги и желае да получи наставления в добрите дела и вярата, с които наставления е мое задължение смирено и посветено да ви служа.
Следвателно с покорно смирение аз моля вашето търпение да приеме този мой принос с благороден ум докато, ако Бог ми даде време, подготвя едно германско изложение на вярата в нейната цялост. Понеже в това време аз желая да покажа как във всяко добро дело ние трябва да практикуваме и да използваме вярата и да оставим вярата да бъде най-важното дело. Ако Господ позволи по друго време ще разгледам самата вяра – как ние трябва ежедневно да се молим, за да я приемем.
Аз смирено се предавам на ваше благородие
д-р Мартин Лутер
Витенберг, 29 Март, 11520
Трактата
1. Първо ние трябва да знаем, че няма добри дела освен тези, които Бог е заповядал точно както няма грях освен това, което Бог е забранил. Следователно този, който желае да знае и да върши добри дела не се нуждае от нищо друго освен да знае Божиите заповеди. Така Христос казва (Матей 19): “Ако искаш да влезеш в жувота пази заповедите.” И когато малдежът Го попитал (Матей 19) какво да направи, за да наследи вечен живот Христос не поставил пред него нищо освен 10-те заповеди. В съгласие с това ние трябва да научим как да рзличаваме добрите дела от Божиите заповеди, а не от изгледа, важността или броят на самите дела нито от присъдата на човеците или на човешкия закон или обичай както виждаме, че се е правило и все още се прави, понеже сме слепи и презираме Божиите заповеди.
2. Първото и най-великото, най-ценното от всички добри дела е вярата в Христос, както Той казва (Йоан 6). Когато евреите Го попитали: “Какво да сторим за да виршим Божиите дела? Той отговорил: Това е Божието дело да вярвате в Този, Когото Той е пратил.” Когато чуваме или проповядваме тези думи ние преминаваме бързо през тях и ги смятаме за нещо много малко и лесно да бъде извършено, докато тук ние трябва да се спрем дълго време и да размишляваме над тях сериозно. Понеже в това трябва да бъдат извършени всички добри дела и от него трябва да приемат източника на своята доброта, подобно на един заем. Ние трябва да кажем това ясно, така че хората да могат да го разберат.
Ние намираме мнозина, които се молят, постят, правят дарения, вършат това или онова, водят добър живот пред хората и все пак ако ги попитате дали са сигурни, че това, което вършат е угодно на Бога те ще кажат “Не,” те не знаят или се съмняват. И има някои твърде учени човеци, които ги заблуждават и им казват, че не е необходимо да бъдат сигурни в това; и все пак, от друга страна, тези същите не правят нищо друго, а учат добри дела. Но всички тези дела са извършени без вяра следователно те са мъртви и едно нищо. Понеже както тяхната съвест стои по отношение на Бога такава е и вярата, такива са и делата, които израстват от нея. Сега те нямат вяра, нямат добра съвест спрямо Бога, следователно делата им са лишени от своята глава и целият им живот и доброта е едно нищо. Следователно става така, че когато аз издигам вярата и отхвърлям такива дела извършени без вяра те ме обвинват, че забранявам добрите дела докато всъщност аз се опитвам силно да науча истинските добри дела на вярата.
3. Ако питате по-нататък дали за добро дело се смята също и това, когато те работят в своята търговия, ходене, стоене, ядене, пиене, спане и когато вършат всякакви дела за поддържане на тялото или за обичайното добруване и дали вярват, че Бог има благоволение в тях поради подобни дела, вие ще видите че те казват “Не.” Те определят добрите дела толкова тясно, че те се състоят единствено от молитви в църквата, пости и даване на милостиня. Останалите дела те смятат за празни и мислят, че Бог съвсем не Го е грижа за тях. Така чрез своето осъдително неверие те ограничават и намаляват службата на Бога, на Когото се служи с всички неща, които се правят, говорят или мислят във вяра.
Така учи Еклесиаст 10: “Иди по пътя си с радост, яж и пий и знай, че Бог има благоволение в делата ти. Облеклото ти да бъде винаги бяло и миро да не лиспва на главата ти. Радвай се с жената, която си обикнал през всичките дни на суетния си живот.” “Облеклото ти да бъде винаги бяло” т.е. нека делата ни да са добри, каквито и да са те, без разлика. И те са бели когато съм сигурен и вярвам, че те са угодни на Бога. Тогава главата на душата ми никога няма да остане без миро на радостна съвест.
Така Христос казва в Йоан 8: “Аз винаги върша това, което Му е угодно.” И св. Йоан казва (1 Йоан 3): “От това знаем, че сме в истината ако можем да успокоим сърцата си в Него и съвестта ни не ни осъжда. И ако съвестта ни осъжда, Бог е по-голям от сърцето ни и имаме увереност, че каквото и да поискаме ще го получим от Него, понеже пазим заповедите Му и вършим това, което Му е угодно.” Отново: “Който е роден от Бога т.е. който вярва и се доверява на Христос не върши грях и не може да съгрешава.” Отново (Пс. 34): “Никой, който вярва в Него не върши грях.” И в Пс. 2: “Блажени ония, които се надяват на Него.” Ако това е вярно тогава всичко, което те правят трябва да е добро или злото, което вършват трябва бързо да бъде прощавано. Вижте тогава защо аз въздигам вярата толкова, защо свързвам всички дела с нея и отхвърлям всички дела, които не произлизат от нея.
4. Сега всеки може да реши и да каже за себе си кога върши това, което е добро или това, което не е добро; понеже ако намери сърцето си уверено, угаждащо на Бога делото е добро дори ако е нещо толкова малко, като че ли е вдигнал една сламка. Ако увереността липсва или ако той се съмнява, делото не е добро макар да може да възкреси всичките мъртви и човек да предаде себе си на изгаряне. Това е учениеето на св. Павел в Римляни 14: “Всичко, което става без вяра е грях” Вярата е най-голямото дело и никое друго дело не ни дава името на “вярващи в Христос.” Понеже всички останали дела един езичник, евреин, турчин, грешник може също да извъврши, но да вярва уверено, че угажда на Бога е възможно единствено за един християнин, който е просветен и укрепен от благодатта.
Че тези думи звучат странно и заради тях някои ме наричат еретик е поради факта, че хората следват слепия разум и езическите пътища не са поставили вярата над, а до другите добродетели и са й отредили собствена работа, отделена от всичките останали дела и добродетели; макар вярата сама да извършва всички други добри дела, приемливи и достойни, в това, че се доверява на Бога и не се съмнява, че от нея всички неща, които човек върши са добре направени. Наистина те не оставят вярата да остане дело, а я превръщат в един навик, макар Писанието да нарича едно дело добро и божествено дело единствено ако е извършено чрез вяра. Следователно не е за учудване, че те са станали слепи и водачи на слепци. И тази вяра веднага донася със себе си любов, мир, радост и надежда. Понеже Бог веднага дава Своя Дух на този, който вярва в Него, както св. Павел казва в Галатяните: “Вие не сте приели Духа поради добрите си дела, а поради вяра в Божието Слово.”
5. В тази вярва всички дела стават еднакви и всяко е като другото; всички различия между делата изчезват, без значение дали са големи, малки, дълги, малко или много. Понеже тези дела са приемливи не поради самите себе си, а поради вярата която единствена е дело и живот във всички и във всяко дело без разлика, без значение колко многобройни и разнообразни са те, точно както всички членове на тялото живеят, действат и имат своето име от главата и без главата никой член не може да живее, да действа и да има име.
От което по-нататък следва, че един християнин който живее в тази вяра няма нужда от един учител по добри дела, но каквото пожелае да направи той прави и прави всичко добре; както Самуил казва на Саул: “Духът на Господа ще дойде върху ти и ще се промениш в друг човек; тогава стори каквото ти се вижда угодно; защото Господ е с тебе.” Така също ние четем за св. Анна, майката на Самуил: “Като повярва на свещеника Ели, който й обещал Божията благодат тя отиде у дома си с радост и мир и от този момент не се обръщаше повече насам или натам” т.е. каквото и да се случва всичко било все едно за нея. Св. Павел също казва: “Където е христовия Дух там е свобода.” Понеже вярата не си позоволява да бъде обвързана за някакво дело нито позволява някакво дело да й бъде отнето, но, както казва първият псалм: “Дава плода си на времето” т.е. по своя път.
6. Това можем да видим от един обикновен човешки пример. Когато един мъж и жена се обичат и са доволни един от друг те напълно вярват на своята любов, която ги учи как трябва да се държат, какво да правят, да оставят ненаправено, да казват, да не казват, да мислят. Единствено увереността ги учи на всичко това и на повече. Те не правят разлика в делата: те вършат великите, дългите, многото с такава готовност с каквато и малките, кратките, малките и обратно; и правят това с радостни, мирни, уверени сърца и всеки е свободен спътник на другия. Но там където има съмнение се търси кое е най-доброто, след това се прави различие между делата, от които човек може да получи полза и все пак човек пристъпва към тях с натежало сърце и с голямо неодобрение; той е обзет повече от наполовина от отчаяние и често сам се превръща в глупак.
Така един християнин, който живее с увереност спрямо Бога, едно познание на всички неща, може да направи всичко, да предприеме всичко, което трябва да бъде направено и да направи всичко радостно и свободно; не за да натрупа множество заслуги и добри дела, а понеже му е угодно по този начин да угажда на Бога и той служи на Бога заради нищо, доволен, че службата му е угодна на Бога. От друга страна този, който не е примирен с Бога или се съмнява търси и се тревожи за това по какъв начин може да извърши достатъчно и с много дела да угоди на Бога. Той тича при св. Йоан от Кампостела, до Рим, до Ерусалим, тук и там, моли се с молитвата на св. Бригита и с други молитви, пости този или онзи ден и все пак не намира мир. Той върши всичко това с големи усилия, отчаяние и неодобрено сърце, така че Писанията справедливо наричат такава работа на еврейски Авенама т.е. усилие и мъка. И дори тогава това не са добри дела и всички са напразни. Мнозина са били подлудени по този начин; техните страхове са ги довели до всякакви нещастия. За тях е писано в Премъдрост соломонова 5: “Тревожим се за погрешни неща и вървим през пустини където няма път; но пътят Господен ние не познаваме и слънцето на правдата не грее върху нас.”
Rado's blog 