Превъзходството на предкритичната екзегетика

от Дейвид Щейнмитц

През 1859 г. Бенджамин Джоует, тогава Региус професор по гръцки език в Университета на Оксфорд, публикува едно с право известно есе за тълкуването на Писанието.[1] Джоует твърди, че „Писанието има едно значение – значението, което е имало в ума на пророка или евангелиста, който първи го е изговорил или написал, пред слушателите или читателите, които първи са го приели.“[2] Писанието следва да се тълкува като всеки друга книга, а по-късните добавки и почитани традиции, свързани с тълкуването му, в по-голямата си част трябва или да бъдат пренебрегнати, или строго окастрени.

„Истинската цел на тълкуването е да се отървем от тълкуването и да останем насаме с автора.“[3]

Какво един убит руски дисидент може да ни научи за моралната смелост

от Ръсел Муур

текстът е публикуван в „Християнството днес“

Тази седмица руският президент Владимир Путин уби още един християнин. Това беше просто още един ден от предполагаемия проект на Путин за защита на „християнския свят” от безбожието. Все пак, казват те, не можеш да създадеш християнска националистка империя без да убиеш няколко души.

Преди светът да забрави за трупът на Навални в замръзналата пустош на Арктическата наказателна колония ние трябва да го погледнем – особено тези от нас, които следват Исус Христос – за да видим какво всъщност представлява моралната смелост.

„Удачността“ на девственото раждане

от Оливър Крисп

This is the month, and this the happy morn,

Wherein the Son of heaven’s eternal king,

Of wedded Maid and Virgin mother born,

Our great redemption from above did bring.

John Milton^[1]

Как Чарлз Симеон и Джон Уесли спорят за предопределението

Чарлз Симеон (1759-1826) бил християнски водач в Англия през 18 век. Такъв бил и Джон Уесли (1703-1791). Въпреки това техните противoположни възгледи относно Божието предопределение предполагали, че те ще останат враждебни един към друг. Когато двамата се срещнали между тях протекъл следният разговор.

Господине, разбирам, че се наричате арминианец. Самият аз понякога съм наричан калвинист. Затова предполагам от нас се очаква да извадим ножове един срещу друг. Но преди да започнем да се бием, с ваше позволение ще ви задам няколко въпроса. Моля ви, господине, кажете, усещате ли се като окаяно създание, толкова покварено, че никога не бихте и помислили да се обърнете към Бога ако Бог първо не беше сложил това в сърцето ви?

Да, така че чувствам наистина.

Отчаяли ли сте сте напълно от своята невъзможно да се препоръчате пред Бога независимо какво правите? Търсите ли спасение единствено чрез Христовата кръв и праведност?

Да, единствено чрез Христос.

Но, господине, да предположим, че вие първоначално сте спасен от Христос. Не се ли опитвате след това да се спасите по един или друг начин чрез собствените си дела?

Не, аз трябва да бъда спасен от Христос от началото до края.

Да приемем тогава, че първо сте били обърнат от Божията благодат, не се ли опитвате да се опазите след това по един или друг начин чрез собствената си сила?

Не.

Значи ли това, че вие час след час и миг след миг сте поддържани от Бога така както малкото дете в ръцете на майка си?

Да, напълно.

В Божията милост и благодат ли е цялата ви надежда да бъдете опазени докато влезете в небесното царство?

Да, нямам друга недежда освен в Него.

Тогава господине, с ваше позволение, аз ще прибера ножа си, понеже това е целият ми калвинизъм, цялото ми избиране, оправдание чрез вяра и опазване до края. Това е същината на всичко, в което вярвам и което държа. Следователно, ако ви е угодно, вместо да търсим думи и фрази, които да ни дадат повод за спор нека сърдечно да се обединим в това, за което сме съгласни.

Мъченичеството на Прокопий

Известният раннохристиянски автор Евсевий Кесарийски (IV век) е написал един от най-важните исторически извори за ранното християнство наречен „История на църквата“. В нея, освен останалите събития, той подробно описва преследването на младата религия до нейното установяване като доминираща при Константин.

Истинско семейство

от Радостин Марчев

Едни от най-ярките спомени за първите години в християнската ми вяра са свързани с оживени дискусии. Бяхме съвсем млади не само като духовна зрялост, но и като житейски опит – момичета и момчета на 15, 16, 17 години, носещи със себе си куп въпроси, на които искахме да получим отговор тук и сега. Често около нас нямаше човек с достатъчен авторитет когото да попитаме затова просто разпалено обсъждахме помежду си, спорехме на висок глас, размахвахме ръце, клатехме глави, след това се прегръщахме и се прибирахме у дома. Една от „мъдростите“, която често се повтаряше в моето обкръжение беше свързана с правилната християнска подредба на приоритетите. Тя звучеше горе-долу по следния начин: „На първо място трябва да е Бог, след това семейството и накрая църквата“. Подразбираше се, че всички останали неща остават по-назад. Като цяло това ни звучеше достатъчно убедително, за да го използваме понякога като един вид аксиома приложима спрямо съвсем конкретни житейски ситуации.

Библейско доджо -канал, който си струва да посетите

от Радостин Марчев

Думата „доджо“ означава зала за тренировки по японски бойни изкуства. Един от най-интересните библейски видео-ресурси, който ми е попадал напоследък е избрал думата за свое име. Става дума за DiscipleDojo в Youtube. Воден от Джеймс Майкъс Смит със степен по богословие от семинарията Гордън-Конуел каналът съдържа доста богата колекция от записи по най-различни теми – при това представени по забавен начин.  

В случай, че сте го пропуснали си заслужава да отделите време да проверите дали ви харесва.

По-долу давам връзка към двете части на клипа „Как да изградим добра богословска библиотека,“ който лично на мен ми допада много.

In Memoriam – Тимъти Келър

Току що семейството на Тимъти Келър съобщи, че той е починал у дома си.

С течение на годините Келър се превърна в един от най-уважаваните от мен съвременни християнски водачи. Причините за това са много.

Бог и обикновените човешки радости

от Радостин Марчев

Йоан 2, която описва известната сватба в Кана Галилейска винаги е бил един от любимите ми евангелски текстове. Същевременно години  наред съм бил преследван от ясното усещане, че не го разбирам добре като с времето това чувство се засилва вместо да намалява.

Не, Англиканската църква не е превзета от „джендър идеологията“

от Радостин Марчев

От няколко дена в публичното пространство се върти новината, че Англиканската църква обсъжда възможни промени в своите литургични текстове свързани с езикът, който християните да използват по отношение на Бога и по-конкретно за рода, в който се обръщат към Него. В повечето случаи хората, които я споделят го правят с два мотива, които по никакъв начин не се изключват взаимно. Те или (1) се опитват да я свържат с падението на „гнилия запад“ в контекста на поляризацията покрай войната в Украйна или (2) са възмутени като вярващи от подобно морално падение. Всичко това е обилно гарнирано с намеци или с открити препратки към „джендър идеологията,“ която се инфилтрирала в църквите.

In Memoriam – Антъни Тиселтън

от Радостин Марчев

На 9.2.23, на 86 годишна възраст е починал големият евангелски учен Антъни Тиселтън (1937-2023).

In memoriam – д-р Гордън Фий

от Радостин Марчев

На 25 октомври е починал д-р Гордън Фий – един от любимите ми богослови. С основание може да се твърди, че той е най-значимият богослов, който петдесетното движение е дало до този момент (макар че понастоящем и други имена могат да претендират за това – не на последно място Амос Янг).   

Християнският национализъм няма да спаси света

от Ръсел Муур

Пез последните години идеологията на „християнския национализъм” все по-успешно се разпространява по света. Почти пълното сливане на Руската православна църква с авторитарното управление на Власимир Путин даде повод за множество новинарски статии когато патриарха на църквата заяви, че смъртта в Украйна като част от завоевателната армия на Путин „измива греховете”. В същото време друг популистки водач използва реториката на християнскикя национализъм, за да спечели изборите в Италия.

С това наум може би евангелските християни по света трябва да си напомнят, че християнският национализъм не може – и няма – да спаси света.

In Memoriam – Калистос Уеър

от Радостин Марчев

Днес (24.08.2022) научих, че на 87 годишна възраст е починал митрополит Каистос (Тимъти) Уеър – един от най-изтъкнатите съвременни православни богослови.

Уеър съчетава няколко различни направления в православното богословие по един забележително балансиран и умерен начин. Той успява едновременно да запази напълно характерния за православието изповедален консерватизъм и да го съчетае със забележителна отвореност към нови идеи и начин на мислене – както и със смелост да ги изказва на глас.

Автор на голям брой книги той пише едновременно ерудирано и много достъпно – нещо, което се среща рядко.

На български език са издадени неговите книги „Тайната на човешката личност“ (Лик, 2002), „Царството вътре в нас“ (Покров богородичен, 2019), „Силата на името: Иисусовата молитва в Православната духовност“ (Сонм, 1994), „Жените в Православната църква“ в съавторство с Елизабет Бер-Сижел (Демос, 2002) и „Православният път“ (Покров богородичен, 2014). Последната се е превърнала в международна класика и когато преди няколко години организирах (воден от православен богослов) курс по въведение в православното богословие за протестанти именно тя беше пособието, което участниците трябваше да прочетат. Освен това на български има преведени доста негови статии, повечето от които могат да се намерят на сайтовете на Християнство и Култура и Двери, както и в неговия блог на български език.

Като протестант мога да кажа, че Уеър е един от най-увлекателните за мен православни автори. Смъртта му е загуба за целия християнски свят.  

Обичам Исус, но приключих с църквата

Джеремая Кнууп

„Обичам Исус, но приключих с църквата”.

Помня първия път когато чух тези думи. Съвсем ясно. Един член от нашето църковно семейство отсъстваше за няколко седмици от събиранията затова отидох да видя дали всичко е наред. След като сподели огорчението си от местната църква той се опита да ме убеди, че взаимоотношенията му с Исус не са накърнени. „Между мен и Исус всичко е наред,” каза той. „Просто приключих с църквата”.

Библейски щрихи върху родителството

от Радостин Марчев

Лекция на националния семеен лагер на Баптистките църви в България

Юли 2022

Тема за децата и родителството в Библията е огромна и надявам се никой не очаква да я изчерпя цялата за 10 минути. Това, което ще направя е съвсем накратко да кажа 5 неща, които на мен ми се струват важни с надеждата, че ще бъдат интересни и на вас.

Тим Келър за хомосексуалзма и християнската реакция към него

Докато гледах кадри от вчерашния „Поход за семейството“ за пореден път си дадох сметка, че съм хванат натясно в отношението си към него. От една страна моите християнски убеждения са консервативни и аз не смятам, че хомосексуализма е подходящо сексуално себеизразяване. От друга страна аз съм също толкова твърдо убеден, че начина, по който голяма част от християните изразяват своите убеждения е крайно неудачна поза в българското общественото пространство и на практика носи многократно повече вреда отколкото полза.

Защо мисля така може би ще стане ясно от следващия текст. Той представлява транскрипт на разговор между известния евангелски пастир и автор Тим Келър (на български са издадени няколко негови книги) и също толкова известния историк и експерт по медии и политика Дейвид Айзенбах от университета Колумбия.
За владеещите английски прилагам и самото видео, но за хората, които не се справят с езика текста може да е полезен.  

Библия и археология: основаване на църквата в Коринт

Чудили ли сте се някога как е изглеждал Коринт по времето на апостол Павел? Как е изглеждала една работилница с прикачен към нея магазин, в която вероятно са работили и живели Павел, Присила и Акила? Какъв е историко-културният контекст на двете му послания към Коринтяните?

Изучаването Божието слово с помощта на археологията, е доста добър начин да се потопим във времето на Новозаветните писания, като така често придобиваме по-добра представа за ситуацията в Библейския текст.

„Христос” не е друг начин да кажем „Исус”

от Матю Бейтс

В евангелските проповеди за днешния ден Христос често е свеждан до просто едно име, личен идентификатор или друг начин да говорим за Исус. „Само в Христос” и други подобни изрази са езикът, който откриваме в нашите песни и богословски книги. За повечето християни Христос е равнозначно на Исус. 

Каква е човешката природа на Христос – 2

от Радостин Марчев

Както видяхме в православното (както и в протестантското) богословие има известна неяснота дали при Своето въплъщение Христос е приел човешка природа преди (Г. Флоровски, Вл. Лоски, Ал. Шмеман, М. Скобцова) или след грехопадението (Й. Майендорф, К. Уеър). Въпросът обаче става много по-интересен когато го свържем с последствията от грехопадението –  въпрос, на който богословите на изток и на запад – а и помежду си – не отговарят еднозначно.

Кой зачеркна апостол Павел

от Ниджей Гупта

След Исус, разбира се, апостол Павел е най-добре познатата фигура на християнската вяра. Безстрашен апостол, основател на църкви, пастир, писател. Павел е нашият герой. Той е модел за вярата на всички нас. Но внимателният прочит на писмата му показва, че той е имал много врагове какво вън така и в църквата и изглежда християните от неговото време са намирали личността му за противоречива.

Преосмислената благодат: оценка на влиянието на Баркли

от Скот МакНайт

Понякога краката на систематическите богослови са покосявани и принудени да се преместят на друго място в резултат на сериозните исторически библейски изследвания и ако богословите откажат да се преместят завършват градейки къща на клатеща се или дори несъществуваща основа. Скорошното изследване на благодатта в древния свят е преместило основите в значителна степен – в някои отношения разширявайки ги, в някои поставяйки изцяло нови основи, а в други предизвиквайки самите виждания на систематиците за благодатта. Изследването принадлежи на Джон Баркли, който прави смелото, но не полемично твърдение, че всъщност никой не е изследвал павловото богословие за благодатта, което може да се открие в неговото богословие[1]. Виждането на Баркли за благодатта предизвиква адекватността на общоприетите виждания за благодатта и трябва да даде на цяло едно поколение систематични богослови нова основа, върху която да работят.   

In memoriam: д-р Антъни Крос

от Радостин Марчев

Преди няколко години на една богословска конференция се оказах в дискусионна група обсъждаща една току що направена презентация. Един от участниците, доста пълен, вече не млад мъж очевидно беше имал тежък полет – той се беше облегнал изкривен на стената и шумно похъркваше. Колкото и неудобна да изглеждаше позата му обаче тя явно имаше ефект – на следващата сесия той беше видимо освежен, извини се за несъзнателното си отнасяне и се включи с няколко много удачни бележки. След сесията го попитах за  подробности относно нещо, което беше казал и той любезно ме препрати към допълнителна литература.

Централното място на Възнесение в Новия завет

от Йън Пол

Какво бихте определили като кулминация и завършек на живота и служението на Исус? Изненадващо, въпросът не е тривиален. Една от важните разлики между Йоан и синоптичните евангелия е, че докато синоптиците описват разпъването като необходимо, но незавършено действие по пътя към възкресението, Йоан го представя като кулминация и завършек на самото служение на Исус. На мястото на отчаяния Му вик (Матей 27:46, Марк 15Л34), Йоан записва един триумфален вик: „Свърши се!” (Йоан 19:30). Обещанието за „живите води” извиращи от всеки, който вярва (Йоан 7:38), което може да бъде разбрано най-добре във връзка с пророчеството за храма от Езек 47, е изпълнено в кръвта и водата  изтекли от прободената страна на Исус при Неговата смърт (Йоан 19:34). Не е за учудване, че подобно свидетелство води към вяра (Йоан 19:35).

Пренебрегваната реалност на безплодието

от Рейчъл Уелчер

„Дори не ми беше минавало през ума,” ми каза Жаклим. „Мислех си: разбира се, че ще имам деца. Но това не се случи.” Познавам Жаклин през по-голямата част от живота си. Тя и съпругът й са двама от най-милите хора, които ще срещнете – хора, с които бихте искали да се молите заедно, или да гледате филм – каквото и да е. Тя прави най-вкусния ябълков пай и обича да води хвалението в църква. Те са забавни и топли и със сигурност биха били прекрасни родители. Вместо това те извървяха дългия път на безплодието съпътстван от изненади, операции и загуба  – толкова много загуба. Сълзите на Жаклин са били и мои сълзи и често съм се молела Бог да им даде деца.

Пренебрегваната реалност на безбрачието

от Рейчъл Уелчер

Целта ми след завършването на неделеното богослужение е проста: да прегърна колкото мога повече вдовици. Може би 80 годините жени не са първите хора, които ви идват наум когато говорим за неженени в църквата, но точно те са тези, за които няма библейски изучавания в колежа или срещи на сляпо. Те са били двама, които сега са станали един, с неотворени кутии на тавана и внуци заети със спорт след училище, опитващи се да се научат как да спят сами след като десетилетия наред са усещали до себе си топлината на друг човек. Прегръщам ги понеже помня какво е чувството да усещам до себе си своя съпруг.

Никога няма да се ожениш за правилния човек

от Тимъти Келър

Миналите поколения не говорели толкова за „съвместимост“ и намиране на идеалната сродна душа. Днес ние търсим някой, който ни приема такива каквито сме и осъществява мечтите ни като по този начин създаваме един нереалистичен набор от очаквания, който разочарова както търсещите така и този, когото те търсят.

In Memoriam: Рене Падиля

от Радостин Марчев

На 27.04.2021 на 88 годишна възраст почина Карлос Рене Падиля – богослов, пастир и дългогодишен служител на Международната общност на евангелските студенти (IFES).

Апостол Павел и интропективната западна съвест – 4

от Кристър Стендел

Въпреки това съществува един павлов текст, който читателят може би се чуди защо не сме споменали, особено когато това е текста, който споменахме в началото като доказателство за дълбоките прозрения на Павел към човешката слабост: „Не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша” (Римл. 7:19). Какво може да е по-силно свидетелство за една дълбока и силно интроспективна съвест?

Апостол Павел и интроспективната западна съвест – 3

от Кристър Стендал

По този начин радикалната разлика между един Павел и един Лутер в това отношение има значителни следствия относно прочита на действителния текст. Линията на Лутер изглежда очевидна. Това е вярно не само за тези, които са повече или по-малко догматично обвързани с реформаторските изповеди. То е в еднаква степен вярно и за средностатистическия ученик на „всички велики книги” в един колеж или за западния агностик като цяло. Вярно е и за сериозната новозаветна екзегетика.