In Memoriam: Рене Падиля


от Радостин Марчев

На 27.04.2021 на 88 годишна възраст почина Карлос Рене Падиля – богослов, пастир и дългогодишен служител на Международната общност на евангелските студенти (IFES).

Падиля е роден на 12 октомври 1932 в бедно еквадорско семейство на евангелски християни. Поради голямата депресия семейството му се премества в Колумбия където родителите му се опитват да основават евангелски църкви. В агресивно римокатолическия град Богота това има опасни последствия – домът им е опожаряван на няколко пъти, а се е стигало и до опити за физическа разправа. По този начин мисионерството (и неговата цена) е неизменна съставка на въздуха, който Падиля диша от най-ранна възраст.

Падиля защитава бакалавърска степен по философия и магистратура по богословие в колежа Уитън, а след това и докторат по Нов завет в университета в Манчесътр където следва под родството на най-бележития по това време евангелски учен Ф.Ф. Брус. 

Падиля остава през целия си живот посветен на видението за достигане на недостриганите. Той служи като мисионер с Джим Елиът, Найт Сейнт и Пийт Флеминг преди те да бъдат убити от амазонските индианци ваорани през 1956. През 1959 г. е назначен за пътуващ секретар на Международното общество на евангелските студенти (IFES) и работи със студенти от университети във Веницуела, Колумбия, Перу и Еквадор. През 70-те години превежда на походите на Били Греъм.

След като в продължение на десетилетия работи в страни от т. нар. „трети свят“ Падиля достига до заключението, че има нещо дълбоко погрешно в мисионерството, което се фокусира единствено върху проповядване на благовестието, но е напълно безразлично към материалните грижи на хората, на които твърди че служи. През 1974 г. на първия световен съвет по евангелизация в Лизана, Швейцария, спонсориран от организацията на Били Греъм, той изнася една от основните лекции (отразена в списание Time) пред повече от 2500 участници от 150 страни и 135 деноминации. В нея Падиля отправя призив за това, което той нарича “интегрално мисионерство,“ в което двете неща вървят заедно. Макар да среща и известен отпор неговото виждане е подкрепено от Джон Стот и намира място във влиятелния Лозански завет, а през следващите десетилетия и в други важни документи на движението, които (поне на теория, макар и не винаги на практика) определят мисионерското виждане на евангелските християни.

Падиля последователно отказва многобройните предложения за работа в САЩ и до края на живота си остава в Латинска Америка. Там той пастирува сред бедни райони, ръководи центъра „Кайрос“ за интегрално мисионерство и подпомага публикуването на местни християнски автори чрез издателството си „Едикионес“. Той е и съосновател на латиоамериканското богословско общество (FTL).   

Макар да няма негови преводи на български език влиянието на Падиля върху мисионерските виждания на евангелските християни е огромно и със сигурност достига и нашите географски ширини. 

Виж още на английски език:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.