Преосмислената благодат: оценка на влиянието на Баркли


от Скот МакНайт

Понякога краката на систематическите богослови са покосявани и принудени да се преместят на друго място в резултат на сериозните исторически библейски изследвания и ако богословите откажат да се преместят завършват градейки къща на клатеща се или дори несъществуваща основа. Скорошното изследване на благодатта в древния свят е преместило основите в значителна степен – в някои отношения разширявайки ги, в някои поставяйки изцяло нови основи, а в други предизвиквайки самите виждания на систематиците за благодатта. Изследването принадлежи на Джон Баркли, който прави смелото, но не полемично твърдение, че всъщност никой не е изследвал павловото богословие за благодатта, което може да се открие в неговото богословие[1]. Виждането на Баркли за благодатта предизвиква адекватността на общоприетите виждания за благодатта и трябва да даде на цяло едно поколение систематични богослови нова основа, върху която да работят.   

В продължение на много години аз използвах една колекция от дефиниции на благодатта, която може да се намери в сайта Christianity.com като илюстрация за това как благодатта е разбирана в протестантските (и реформираните) традиции, но след публикуването на книгата на Баркли Paul and the Gift, стана ясно, че дефинициите трябва да бъдат ревизирани. Започвам със споменатия набор от дефиниции принадлежащи на признати мислители преди да се обърна към изследването на Баркли, което предизвиква теориите за благодатта на систематичните богослови.

Общоприети разбирания за благодатта. И така, как е била разбирана благодатта в християнската традиция и с какви дефиниции е работело християнското богословие формирано от тези традиции?

Б.Б. Уорфийлд: „Благодатта е свободно, сверено благоразположение спрямо тези, които не го заслужават.”

Джери Бриджис: „Благодатта е Божията ръка протегната към хората, които се бунтуват срещу Него.”

Пол Зал: „Благодатта е безусловна любов към човек, който не я заслужава.”

Уейн Грудъм: „Божията „благодат” означава Неговото „незаслужено благоволение”. Или на друго място: „Божията благодат означава Божията милост спрямо тези, които заслужават единствено наказание[2].”

За да задълбоча тези дефиниции аз се обръщам към Джералд Брей в неговата статия в New Dictionary of Theology[3]. Брей започва с една общоприета дефиниция:

„В своето основно значение благодатта е незаслужена милост, обикновено проявена от висшестоящ към някой под него.”

Ударението във всяка от тези дефиниции, но не и цялостното им  съдържание, е Божията снизходителна любов към хората, които са грешни и не заслужават тази любов. Забележете следните термини в горната дефиниция: „незаслужаващи,” „хора, които се бунтуват” и „висшестоящ към някой под него”. В списъка на съвършенства на Баркли, които разглеждам по-долу, всяка от тези по-горени дефиниции поставя ударение на несъответствието на Божията благодат. Както Баркли така и всеки от споменатите богослови са схванали това добре. Хората не заслужават Божията благодат. Но вие трябва вече да сте се запитали: Удачни ли са тези дефиниции? Мисля, че не са.

Брей, разглеждащ историята на благодатта в богословието, без обаче да направи почти никаква връзка с Библията (!) смята, че учението за благодатта не се е развило в църквата до времето на Августин, но би било по-удачно да каже, че августинската теория за благодатта не се е развила преди Августин понеже, както отново показва Баркли, концепции за благодатта са оперирали широко в юдаизма както и в гръко-римсклия свят[4]. Августин, обяснява Брей, вижда благодатта във всеобхватни категории: тя е предварителна, съработеща, достатъчна и ефективна. Накратко цялото изкупление е единствено по благодат. Можем да видим едно отклонение в средновековната схоластика където благодатта се е давала посредством множество средства (църквата, молитва, тайнствата), но по един характерен начин бива добавена към природата и Брей мисли с термините на дуализма природа-благодат (идващ от Аристотел), който е филтриран през средновековното богословие и предусеща по значими начини Реформацията през 16 век. Протестантството, заключава Брей, прехвърля благодатните средства към проповядването на евангелието. Начина, по който благодатта е възприемана разделя богословите в калвинистка и арминианска посока като първите изграждат богословие на благодатта, което оперира на повече от едно ниво. Тези нива включват завет на делата и обща благодат с всички хора и завет на благодатта (специална благодат) за избраните, започващ с Авраам.

Дефинициите и съвършенствата на Джон Баркли. Книгата на Джон Баркли Paul and the Gift е една от най-значимите новозаветни изследвания през последния век. Изследването на Баркли е мултидисциплинарно и изследва начина, по който подаръците и размяната на подаръци се е разбирала в антропологията, в гръко-римския свят на размяна на подаръци и взаимната реципрочност на тази социална мрежа и в историята на християнското богословие (къде за някои хора това е започнало да се разбира като „чист дар”, който действа в множество разбирания за благодатта). Баркли е първокласен изследовател на Павел и книгата Paul and the Gift не може да бъде пренебрегвана. Подходът му никога не е полемичен, но той ясно посочва липсата на достатъчно научно изследване. На практика той показва, че не е провеждано каквото и да е изследване на благодатта, което да е в състояние да подкрепи нашите собствени теории. Забележително за горните изследвания, да дам само един пример, е пълната липса на категорията на „подарък” и по този начин на нещо подобно на духовни дарове. Това, което Баркли прави е да сложи нашите богословия за благодатта срещу тези на древния свят – еврейски, гръцки, римски – като по този начин покаже какви са самите им основи[5].

Баркли знае, че благодатта е подарък и подаръците са част от социалната система на Римската империя, така че изведнъж получаваме нови нива на това какво означава благодатта за Павел. Неговата дефиниция ни отвежда на едно ново ниво:

„Подаръкът” е свързан със сферата на доброволни, лични връзки, изразяващи се в добронамереност показвана посредством даването на привилегии или благоволение и включваща някаква форма на реципрочно връщане, което е едновременно доброволно и необходимо за запазване на отношенията. В съгласие с антропологията на подаръка те включват различни форми на милост, благоволение, щедрост или състрадание изразяващи се в различни услуги и ползи с очакване на някаква реципрочна благодарност или обратен подарък. Древните езици изразявали подобни отношения с богати и разнообразни термини, чието значение често се припокривало, но можели също така да съдържат и тънки специфични нюанси[6].   

Тази заключителна дефиниция се появява от изследването както начин да се коригират речниците и лексиконите. Масивното изследване на Баркли на антропологията, социалната история и богословското развитие води до следните заключения, които откриват значителни възможности пред систематичните богослови:

(1) Подаръците обичайно са давани, за да създадат или възстановят социални връзки. Те създават взаимност и поради тази причина обичайно не са нито едностранни нито анонимни.

(2) Правилото на реципрочност създава очакване за връщане дори при неравностойни социални отношения и дори ако върнатото е като цяло различно от подаръка по своята стойност и вид.

(3) Приелия подаръка попада под силно, макар и не законово, задължение за реципрочност.

(4) Подаръка често е свързван с личността на дарителя и следователно е до известна степен „неотчуждаем”.

(5) Отразявайки тази лична инвестиция подаръците обичайно са виждани като доброволни и изразяващи добра воля дори когато те са следствие от предварително съществуващи връзки и задължения.

(6) По този начин подаръците и обратните подаръците в замяна са едновременно доброволни и задължителни и по подобен начин едновременно съдържат и не съдържат личен интерес. Смесицата на тези категории не може лесно да се съгласува с модерните концепции за „алтруизъм”, „чист дар” и „подарък без условия”[7].

Така достигаме до следното:

Разликата между един несъответстващ и съответстващ подарък е различна в степента на съвършенството на благодатта, а не на категорична разлика между благодат и не-благодат[8].

 Вероятно най-важния набор от категории в значимата книга на Баркли са посочените от него шест съвършенства (можем да ги наречем и теми) на благодатта. Изразът „съвършенства на благодатта” се фокусира върху „тенденцията да доведем темата на дар/благодат до нейната крайност, особено с полемична цел и във връзка с Бога. Съществуват множество форми, които тази тенденция за „съвършенство” може да приеме.[9]” Когато не са доведени до своята крайност тези различни термини са теми, елементи или качества на разговора за благодатта и подаръка. Шестте съвършенства на Баркли са, първо, свръхизобилие: когато описанието се придвижи по посока на екстравагантността и целостността на дадения подарък. Второ, единственост: когато описанието се фокусира върху дарителя, в нашия случай Бога, даващ подаръка, като характеризиращ се с благодат или даващ непрестанно. При това съвършенство човек може да говори за Бога като за неспособен да не дава или да не прощава. Трето, приоритет: когато описанието подчертава инициативата на даващия и самото даване преди да се случи каквото и да е друго. Обръщайки се към изследванията върху Павел в тази връзка можем да посочим ударението на Е. П. Сандърс върху Израел и юдаизма както белязани от благодатта, която предшества закона по начин, който прави завета равен на благодат и юдаизма е вкоренен в Божията благодат. Четвърто, несъответствие: когато описанията формират разговор за благодатта, който поставя ударение върху превъзхождащия статус на дарителя и по-ниския или незаслужил статус на получателя, или, изразено с богословски термини, на Божията пълна святост и на цялостната човешка греховност. Пето, ефективност: когато описанието за даването на един подарък се обърне към природата и съдействието на приемащия и човек може да каже, че влиянието трансформира реформира или преоформя приемащия в някой, който е задължен и верен на даващия подаръка. Шесто, нециркуларност:   благодатта е усъвършествнана когато се превръща в чист дар. Т.е. когато дарителя дава докато получателят не прави и не би могъл да направи нищо в замяна. Това разбиране за благодатта е характерно за тези, които задават стереотипите за благодатта в християнското богословие и се среща и далеч извън реформирания лагер. Хората, които бързат да повдигат обвинения в полупелагианство често се придържат към това шесто съвършенство. Баркли показва, че всъщност много малко богослови в историята утвърждават нециркуларността. Собственото му изследване за благодатта и подаръка в древния свят показва несъмнено, че дадения подарък свързва получателя с една социална връзка, в едно отношение, което го задължава към взаимна реципрочност. Вероятно е твърде грубо да се изразяваме по този начин, но в по-голямата част от дискусиите за благодатта и подаръка в древния свят нищо не е свободно. По този начин чистия подарък не може да се предполага когато Библията говори за благодат и подарък.

Сега се намираме на ключовото място за разбирането на благодатта, не само в древния свят, но и какво означава тя за богословието и как това добро историческо изследване пренарежда някои от начините (които са се оказали неадекватни), по които се е правило богословието. Първо, по-голямата част от оперативните идеи свързани с благодатта са вкоренени в Августин и Лутер и дори новозаветните учени предполагат, че тези двама гиганта са разбрали благодатта правилно. Второ, благодатта се разбира по един начин от една група и по друг от друга група. Точно толкова неправилно е да кажем, че делата на юдаизма дават място на християнската благодат колкото и да кажем, че пелагианите, Августин, арминианите или католиците нямат представа за благодатта докато реформираните, пуританите или баптистите имат. Макар реформираното виждане да може да не е католическото благодатта има множество съвършенства. Работата на Баркли показва, че трябва да сме по-внимателни спрямо нюансите на благодатта и по този начин да схващаме Павел относително:

„Връзката на Павел с юдаизма от времето на втория храм не трябва да бъде свеждана единствено до две течения, които са прекалено опростени виждания: или Павел защитава благодатта срещу един безблагодатен и „легалистичен” юдаизъм или Павел се намира в пълно съгласие с всички свои сънародници евреи относно благодатта. Можем да започнем с един по-прост въпрос: как съвършенствата на Павел относно благодатта изглеждат сравнени с тези на евреите[10].”   

Работата на Баркли прави напълно ясно, че няма никаква намаляване на павловото ударение върху несъответствието на благодатта: хората не заслужават, статуса е без значение, Божията благодат е предхождаща и преизобилна. Но тези съвършенства на благодатта освен това водят и до друго важно заключение: благодатта не може да бъде сведена до едно единствено значение или същностна характеристика понеже тя притежава множество значения и тя не става по-добра колкото повече съвършенства й приписваме. В добавка към това различните контексти изискват различни елементи от това многолико значение на благодатта.

Поради тази причина след своето внимателно изследван на благодатта в юдаизма Баркли свързва своите идеи в едно обобщение, което трябва да предизвика удивление за начина, по който християнските богослови са говорели за липсата на благодат в юдаизма:

„Използвайки шестократната схема на съвършенствата, която описахме…ние открихме, че нашите текстове са съгласни в някои отношение и много се различават в други. Всички те приписват съвършенство на свръхизобилието на Божията „благодат”, подчертавайки изобилието на дара излят върху света или „изобилието” на Божията милост и доброта дадени по множество различни начини. От друга страна, формирайки друга точка на съгласие, никой от тях не приписва съвършенство на нециркуларността на благодатта, идеята, че Бог дава без да очаква в замяна[11].”       

Вероятно това е връхната точка на изследването на Баркли за благодатта във връзка със систематическите богословия за спасението, благодатта и вярата: благодат и задължение или благодат и реципрочност от страна на хората към Божията благодат не са взаимно изключващи се неща.

Макар анализът на Баркли да стана доста дълъг аз все още не съм свършил с него понеже е важно да видим къде ни води това изследване когато достигнем до Павел, един евреин, един християнин и богословът на всички богослови по отношение на благодатта. Първо, едно общо наблюдение: Богословието на Павел за благодатта е типично и характерно. Второ, централното благодатно събитие е Христос – Кой е Той, изпращането Му от Отца, Неговият живот, смърт, погребение, възкресение и възнесение до Божия трон – Който дава универсалното виждане за благодатта. Трето, кои от съвършенствата Павел прави съвършени? За Баркли когато съвършенствата се срещат при Павел той изглежда предпочитате единствено несъответствието като това ударение на Баркли е било взето особено от реформираните християни. Въпреки това благодатта при Павел не е цялостна със съвършенството на несъответствието: за Павел благодатта парадоксално не е условна, но не е безусловна и изследователите на Павел отдавна са забелязали, че човекът за Павел може да бъде едновременно оправдан без дела и все пак да е съден според делата си. В павловото богословие съществува и силно ударение върху ефективността на благодатта. Оставяйки настрана термините, думите на самия Баркли са точно това от което се нуждаем в тази дискусия:

„Божията благодат среща грешните човеци по един несъответстващ начин и несъответствието ги обръща в един вид съответствие, един вид хора, чийто дела показват благодатта[12].”

Къде сме ние спрямо благодатта? Изследването на Баркли показва, че идеята за чист дар – който е нециркуларен – не е нито това, което Павел представя нито мястото, от което трябва да започнем. Първо, мястото, от което трябва да започнем да говорим богословски за благодатта е от даването на подарък в човешките реалности и как тези реалности са довели до появата на едно богословие или философия на дара, благодатта и реципрочността. Несъмнено всеки контекст преоформя подаръка и благодатта, но това, което е сигурно за Павел е, че Бог е дарителя, хората са получателите и хората приели дара са превърнати в агенти на благодатта. Идеята, че това е чист дар се проваля.

Второ, Баркли показва, че благодатта при Павел отразява темата за несъответствието, но богословието на Павел за благодатта включва приоритет, свръхизобилие и парадоксална ефективност на благодатта. Трето, благодатта при Павел надхвърля сотериологията, която е била обичната начална точка за голяма част от християнското богословие. Да, сотерилогията е централна, но за Павел благодатта започва с Божията любов, Божията святост и Божията правда, които се изливат по един начин на оправдание на неправедните и изкупване на тези, които не могат да бъдат изкупени – тези, които „не са народ” стават „мои люде”, да използваме езика на Осия 1. Благодатта започва със същностното богословие и преминава към сотериологията, но след това получава живот – в това, което класически е било наречено оправдание и еклесиология. Хората са направени достойни за благодатта от самата благодат и чрез благодат започват да живеят по начин, който я почита.  


[1]John M. G. Barclay, Paul and the Gift (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 2015).

[2] Justin Holcomb, “What Is Grace?,” Christianity.com, www.christianity.com/theology/what-is-grace.html. Аз добавих Уейн Грудъм.

[3] Gerald L. Bray, “Grace,” in New Dictionary of Theology, 2nd ed., ed. Martin Davie et al. (Downers Grove, IL: IVP Academic, 2016), 376-78. Всички цитати са от тези три страници.

[4] За едно нюансирано обобщение на различните библейски изрази виж Anthony C. Thiselton, The Thiselton Companion to Christian Theology (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 2015), 386-91.

[5] Напр., Kevin DeYoung, Grace Defined and Defended: What a Four-Hundred-Year-Old Confession Teaches Us About Sin, Salvation, and the Sovereignty of God (Wheaton, IL: Crossway, 2019).

[6] Barclay, Paul and the Gift, 575.

[7] Barclay, Paul and the Gift, 183-84.

[8] Barclay, Paul and the Gift, 317.

[9] Barclay, Paul and the Gift, 185.

[10] Barclay, Paul and the Gift, 187.

[11] Barclay, Paul and the Gift, 314.

[12] Barclay, Paul and the Gift, 328, 445-46, 491-92, 517, 557-58.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.