Централното място на Възнесение в Новия завет


от Йън Пол

Какво бихте определили като кулминация и завършек на живота и служението на Исус? Изненадващо, въпросът не е тривиален. Една от важните разлики между Йоан и синоптичните евангелия е, че докато синоптиците описват разпъването като необходимо, но незавършено действие по пътя към възкресението, Йоан го представя като кулминация и завършек на самото служение на Исус. На мястото на отчаяния Му вик (Матей 27:46, Марк 15Л34), Йоан записва един триумфален вик: „Свърши се!” (Йоан 19:30). Обещанието за „живите води” извиращи от всеки, който вярва (Йоан 7:38), което може да бъде разбрано най-добре във връзка с пророчеството за храма от Езек 47, е изпълнено в кръвта и водата  изтекли от прободената страна на Исус при Неговата смърт (Йоан 19:34). Не е за учудване, че подобно свидетелство води към вяра (Йоан 19:35).

Но по-голямата част от Новия завет сочи към възкресението като завършек. Богословската връзка, която Павел прави между смъртта и възкресението на Исус и нашето спускане в и излизане от водата на кръщението (Римл. 6:3-4) предполагат, че смъртта и възкресението са свързани и това е видно от прогласяването на всичко, което Бог е направил. Този Исус, Когото вие разпънахте Бог възкреси, казва Петър на тълпата събрана на Петдесетница в Деяния 2, и ние сме свидетели на това. Павел в описанието, което Лука дава на неговото служение също говори за „Исус и за възкресението” (Деяния 17:18). Дотолкова, че слушателите му решават, че Анастасис е богинята съпруга на бога-Исус. Павловото обобщение на благовестието за коринтяните е, че „Христос умря  за греховете ни…беше погребан… и възкръсна на третия ден” (1 Кор. 15:3-4).

Въпреки това Новия завет вижда и едно трето движение както същностна част и завършек на делото на Исус: Възнесението. Може да пропуснем това поради нашите богословски традиции, но често го пропускаме и просто понеже не четем внимателно. В речта на Петър на Петдесетница кулминацията на това, което Исус е направил не е възкресението, а това, че Исус е бил „възвишен отдясно на Бога” (Деяния 2:33). В подкрепа на това той цитира Псалм 110, най цитирания псалм в целия Нов завет и неговата образност описваща как „Господ” (Месията) сяда отдясно „Господа” (Яхве, Богът на Израел).

Можем да видим колко важно е това дори в богословието на Павел. Във великия химн във Филипяни 2 (аз не съм убеден, че Павел цитира вече съществуваща композиция) той всъщност пропуска възкресението и от смъртта на Исус на кръста скача направо до „възлезе на високо” (Фил. 2:8-9). Сякаш движението от смъртта към живота на слава във възкресението и възнесението са едно единствено движение – инцидентно, едно движение, което е отразено в езика на човешкото дете, което „ще управлява народите с желязна тояга” занесено до Божия трон (Откор. 12:5). В Йоан Исус споменава за възнесението до гроба в градината, когато казва на Мария да не се докосва до Него понеже все още не се е възнесъл и, по-интересно, евангелското послание, което тя получава е да каже на учениците, че „Аз се възнасям при Отца” (Йоан 20:17). Лука разделя своята книга на две части не на основата на възкресението, а на Възнесението:

Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;” (Деяния1:1-2).

Защо пропускаме всичко това? До голяма степен причината е в погрешното ни разбиране на Данаил 7 и неговото значение за Новия завет.

Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши” (Данаил 7:13-14).

Макар Исус да показва, че изразът „един като човешки син” се отнася за Него в Данаил това е общностна фигура. Точно както зверовете в предишното видение за зверовете в същата глава са персонификации на четирите велики империи (вавилонската, персийската, гръцката и римската), тази човешка фигура е персонификация на Божия народ, който в момента е потискан и преследван от силните на деня, но уповава на Бога, Който ще го избави, ще го постави в присъствието Си, ще го прослави и ще му даде власт над тези, които в мента го угнетяват. Паралелно на видението в първата част на Данаил (четирите звяра съответстват на четирите части от статуята в Данаил 2) то представлява една инверсия на властта, която Мария описва в Магнификат – „Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си” (Лука 1:51).

Приемайки титлата „човешки син” Исус твърди, че изпълнява съдбата на Израел – да поеме тяхното иго, но и да бъде прославен от Бога. Това включва и една ключова реинтерпретация: не властниците на този свят са истинските потисници на Израел, а силите на мрака и техния собствен грях и непокорство. Така, когато Йоан Кръстител „идва за да приготви пътя за Господа” това става чрез „прошка на всичките им грехове” (Лука 1:77).

Но най-важното, което трябва да забележим в Данаил 7 е израза „идващ на небесните облаци” Това не се свързва с някой, който идва от небето на земята, а точно обратното – прославянето на Човешкия Син когато Той се възнася от земята до седящия на престола.

Отбелязването на тази разлика ни помага да разберем няколко ключови текста в евангелията. В описанието на Марк на процеса срещу Исус, Исус казва на първосвещеника:

и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци” (Марк 14:62).

Това не може да се отнася до завръщането на Исус на земята (второто идване) освен ако Самият Исус не се е заблуждавал колко скоро ще се случи то. Но, по-важно, то не може да означава това понеже е почти буквален цитат от Данаил 7 и се отнася до възнесението на Исус (Човешкия Син) до Божия престол и изпълнение на съдбата на Израел. Това  е причината първосвещеника да го сметне за богохулство: на практика Исус е бил разпънат понеже е предвиждал Своето възнесение!

По подобен начин Матей 24 няма смисъл освен ако не бъде четен в светлината на Данаил 7. Исус предсказва, че:

Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава” (Матей 24:30).

но след това продължава тържествено: „Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това” (Матей 24:34).

Ако Исус и Матей (както и хората събирали канона) не са грешали това трябва вече да се е случило  – и то наистина е, при Възнесението. Исус е бил грабнат на облаци в небето и е седнал в слава отдясно на Отца.

Обичания прочит за деня на Възнесение е Деяния 1:1-11, най-пълното новозаветно описание на момента на Исусовото възнесение. Има някои важни неща, които трябва да отбележим в тази връзка.

Вече видяхме, че възнесеното е точката, в която Лука разделя „всичко, което Исус вършеше и чуеше” и последващото служение на апостолите, чрез което Исус продължава да действа и да учи чрез Светия Дух. Забележителното в това описание е, че учението на Исус за апостолите, „които избра” може да се случи единствено „чрез силата на Духа” (Лука 4:14), така че след Своето възкресение Той продължава да действа, давайки един модел за самите апостоли. Те не са в състояние да продължат служенеито Му докато не се „облекат със сила отгоре” (Деяния 1:8).

Това време е вече „след страданията” – израз, който изглежда вече се е използвало като полу технически израз за това, че Исус е бил предаден, бит и разпънат, Неговите „страсти”. Може да смятате, че простия факт, че Той е бил в състояние да отговори на всички въпроси на учениците – на тук Лука е съгласен с описанието на Матей, че „някои се усъмниха” (Матей 28:17) и че те са имали нужда от „множество убедителни доказателства”.

Езикът на „четиридесет дена” е забележителен в Писанието. „четиридесет” се свързва с един междинен период на очакване, изпитание и подготовка, вкл. времето, през което вали при потопа (Битие 7:4), лутането в пустинята (Числа 32:13), периодите в живота на Мойсей (според Стефан в Дея. 7, 23,30, 360, Илия на планината Хорив (3 Царе 19:8), проповедта на Йона в Ниневия (Йона 3:4) – и т.н. Често това е период между значими епохи в библейския разказ на Божието спасително действие.

Исус продължава да поучава за „Божието царство,” което продължава централната тема на Неговото проповядване в евангелията. Това има смисъл в един еврейски контекст където за Бога се е мислело като за „цар” и есхатологичната надежда е била свързвана с идването на Неговото владичество над Израел – и над целия свят. Но забележително е, че докато разказа в книгата Деяния се развива, като и в писанията на Павел, с които разполагаме, езикът на царството заема второстепенно място спрямо езика на възкресението и спасението.

„Обещанието на Отца” представлява ехо от езикът на Йоан предаващ Прощалната проповед на Исус. Контраста между водното кръщение на Йоан и кръщението с Духа на Исус взема езикът на Йоан от началото на Лука (Лука 3:16), но този текст също така формира една тема в Деяния, където повярвалите са кръщавани с вода и Дух.

Въпросът в Деяния 1:16 „Сега ли ще възвърнеш царството на Израел” показва продължаващото националистично неразбиране на учениците свързано със смисъла на царството – затова те действително се нуждаят от още 40 дена на поучение! Вместо директно да ги смъмри Исус ги води в една различна посока: Духът ще им даде силата да бъдат свидетели за Него „до краищата на земята”. Това съвпада със значението на старозаветните есхатологични очаквания всички народи да дойдат в Ерусалим, не във физическия смисъл на миграция, а в духовния смисъл да бъдат привлечени към еврейския Месия, който е бил разпънат и е възкръснал там. Това става същностно на Събора в Деяния 15 свикан, за да определи смисъла на мисията сред езичниците и е отразен във видението на Откровение за един нов мултиетнчиески Израел на Бога (Откр. 7:9).

Последно, ангелите правят конкретна връзка между възнесението и очакването на Исусовото завръщане (Никога в Новия завет то не е наричано „второ идване” бивайки сравнено с въплъщението, а Негово „завръщане” като по този начин се сравнява с възнесението). На пръв поглед можем да помислим, че връзката се състои в начина на придвижване, ако можем да се изразим така – Той ще „ще се върне така както Го видяхте да се възнася”. Но богословската връзка е много по-значима. Исус се възнася до Божия трон, за да „седне отдясно,” упражнявайки Божията сила и власт чрез Духа. Ако сега Исус е Господ  de jure тогава един ден Той трябва да стане Господ de facto. Неговото последно откровение като Господ на всичко е неизбежно следствие от прославеното положение, което Той сега има при Отца.

Ако Възнесението е толкова важно в  Новия завет какво означава то?

1. Власт. Исус седи на трона заедно с Отца. Поради възнесението закланото агне седи на трона и споделя Неговото поклонение (Откр. 4). Във възнесението „ми се даде всяка власт” (Матей 28:18). И тази власт означава, че Стефан е уверен, че е държан от по-голяма сила дори в момента на своята смърт  – последното му видение на Исус отразява пророчеството на Данаил 7 (Деяния 7:55-56).

2. Човечество. Във въплъщението Исус влиза в човешко съществуване. При възнесението това човешко естество е взето в Божието присъствие. Ние имаме Първосвещеник, Който се застъпва за нас и Който може да състрадава в нашите предизвикателства, дилеми, страдания и слабости (Евреи 4:15-160.

3. Отговорност. Възнесението бележи края на земното служение на Исус, което сега ни дава отговорността да продължим Неговото дело, подкрепяни от Светия Дух. Исус не е далечен и безразличен, а ни е възложил отговорност.

4. Вярност. Възнесението на Исус с облаци на небето обещава, че Той ще се върне „по същия начин” (Деяния 1:11). Неговото завръщане никога не е наричано „второ идване” в Новия завет понеже то не е сравнявано с първото Му идване (въплъщението), а с възнесението. Когато Бог положи всичко по нозете Му, един ден Неговата власт от de jure ще стане власт и de facto.                 

Реклама

1 thought on “Централното място на Възнесение в Новия завет

  1. В Словото пише , че освен в облаци , Господ беше възнесен и в слава – Божията слава , а където е Божията слава там са и херувимите върху , които тя се носи , макар и да не ги виждаме. И всред тази слава, над херувимите , според видението на Езекиил, …” И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек седящ на него на високо.”Това е Този , Който язди херувимите – Христос преди въплащението т.е ЯХВЕ.Така , както физическото проявление на Божията слава/шекина/ идва и си отива от Скинията и Храма през Елеонския хълм , така и Господ се възнесе и ще дойде от там. Така , че Матея 24:30 , съвсем спокойно можем да отнесем към бъдещето , без да зачертваме цялата глава с всички все още неизпълнени пророчества в нея , заради този и 34 стих.А това , че в Даниил 7гл. не е Христос , макар Той самия да го потвърждава , а е общностна фигура, хич не го разбирам , освен по причина да му се отнеме владичеството и славата, и да се даде на Божия народ , който да приготви царството за Неговото идване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.