от Радостин Марчев
Йоан 2, която описва известната сватба в Кана Галилейска винаги е бил един от любимите ми евангелски текстове. Същевременно години наред съм бил преследван от ясното усещане, че не го разбирам добре като с времето това чувство се засилва вместо да намалява.
В него има толкова много неща, които изглеждат странни, дори аномални. Вземете например завършека на историята в ст. 11
Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
Делото на Исус без съмнение може да бъде виждано като забележително знамение. Проблемът е, че текста не дава никакви индикации, че учениците разбират какво е направил Той. Това, което научаваме е, че майка Му има личен разговор с Него (ст. 3-4), след което насочва към Исус слугите на сватбата (ст. 5). Дори настойника на празника, който вкусва първи от виното не знае откъде идва то (ст. 9). Същото без съмнение се отнася и до останалите гости, които след това пият. Така възниква въпросът, кои са тези ученици, които виждат чудото и достигат до вяра в Исус? Дали става дума за тези, които вече Го следват? Или Йоан дискретно намеква за слугите на празника, които са описани като единствените свидетели на станалото? Целия текст изобилства с подобни интересни детайли.
Но нека да започнем отначало. Исус е поканен на сватба. Докато тече тържеството виното започва да привършва. От факта, че майката на Исус знае за това можем да заключим, че тя е близка роднина на някоя от страните – може би дори, че е взела участие в подготовката на тържеството. Във всички случаи обаче подобна липса би опозорила домакините, затова Мария търси помощ от Исус. Не е ясно какво очаква да направи Той, но очевидно тя смята, че Той е способен да намери решение.
Отговорът на Исус обаче е обезсърчаващ. Макар на оригиналния език думата „жено“ да не звучи нито хладно нито отблъскващо (както може да бъде погрешно разбрана на български) Той ясно казва, че не смята да се намесва понеже „часът Му още не е дошъл“ (ст. 4). Нямаме основание да смятаме, че този отговор е един вид изпитание към молещия какъвто е случаят с езичничката молеща се за своето дете (Матей 15, Марк 7). Бевърли Роберт Гавента убедително показва, че Исус говори са часът на Своята смърт, за който Той е започнал да се подготвя. Въпреки това Мария не се отказва и изпраща слугите при Исус с указание да направят това, което Той им каже (ст. 5)[1].
На този етап удивителните детайли започва да се редят един след друг. Шестте каменни делви, за които споменава ст. 6 всъщност са много големи съдове. Общият обем, който те побират по всяка вероятност е около 800 литра – около 1000 бутилки с вино. Вероятно съвестта на много християни би ги предупредила, че да се дава такова голямо количество алкохол на една разпалена тълпа хора означава да си търсим белята и да ги изкушаваме към пиянство (Особено когато виното е толкова хубаво, че те кара да поискаш да си пийнеш още както установява настойника на угощението – ст. 10). Някои дори биха сметнали за по-уместно Исус да извърши обратното чудо като превърне виното на сватбата във вода – или поне в лимонада. Исус очевидно няма подобни задръжки.
Разбира се, когато нарича това чудо „знамение“ (ст. 11) Йоан има предвид, че то съдържа в себе си едно по-дълбоко значение. Исус по всяка вероятност загатва за изобилието и качеството на това, което Той носи – или дори на Божието царство, което предлага на вярващите в Него. Виното е един от най-удачните символи на тази нова реалност и затова евангелията често говорят за „ново вино“, което е по-добро от старото (Матей 9:7; Марк 2:22; Лука 5:38) или за сватбеното тържество, което ни очаква (забележете, че случката също се развива на сватба).
Но цялата тази преобразност не трябва да затваря очите ни за простия факт, че Исус съвсем реално извършва чудо, за да отговори на реалната човешка нужда, която вижда пред Себе Си. Нещо повече, Той прави това, променяйки Своите намерения, след като малко по-рано е заявил, че не смята подобна намеса за удачна (ст. 4). Но има и още. Както проницателно отбелязва Еми Пийлър, нуждата, на която отговаря Исус не е животоспасяваща.[2] Макар и донякъде конфузно, дори с недостатъчно вино сватбата би продължила и младоженците биха могли да имат щастлив и пълноценен живот. Неприятно, но не чак толкова страшно. Исус обаче избира да се намеси. Той снабдява изобилие от вино и по този начин подклажда радостта и пълнотата на момента – за двойката, за техните роднини и за всички гости.
Ние нямаме информация как точно е общувал Исус с хората около Себе Си. Дали е бил винаги сериозен, изговарящ проницателни и мъдри слова? Или, поне понякога се е смеел на висок глас, проявявал е хумор и е разказвал шеги? Това, което знаем със сигурност е, че Той не е бягал от гощавки и често е бил канен на гости и многолюдни вечери от най-различни хора. Евангелията са категорични за това. Дали, както полушеговито подмята Макс Лукадо, Исус е танцувал с булката на сватбата в Кана Галилейска? Ние не знаем. Но от това, което виждаме в тази слука можем да заключим, че Бог не е безразличен към обикновената човешка радост, към удоволствията в този добър, свят, който Той е създал. 1000 бутилки с вино показват, че Той не вижда истинската духовност по скучния, самовглъбен и често доста демонстративен начин, по който някои християни изглежда смятат, че тя се изразява. Той се радва на нашите сватби и смехове, на моментите с приятели и на малките ни хобита, които ни носят толкова голямо удоволствие.
Християните трябва да бягат като от огън от едно евангелие на просперитета, в което Бог е обещал да ни даде здраве и пари. Ние живеем в един паднал свят и докато сме в него ще преминаваме през трудности и страдания – включително заради нашата вяра. Но ние също така трябва да се пазим от едно евангелие, от което е изсмукана цялата радост от живота, сякаш тя е някакъв враг на благата вест (с цялата несъвместимост на подобни идеи).
Дори когато гледа към кръста и събира всичките Си сили за великия сблъсък с господаря на този свят Исус е бил готов да обърне за миг погледа си към каменните делви. И благославяйки да застане до нас в нашите радости вземайки участие в тях. Стига само да Му позволим това.
[1] Beverly Roberts Gaventa, Mary : Glimpses of the Mother of Jesus (University of South Carolina Press, 1995), гл. 4.
[2] Amy Peeler, Women and the Gender of God (Grands Rapids: Eerdmens, 2022), гл. 7.
Rado's blog 