Кой зачеркна апостол Павел


от Ниджей Гупта

След Исус, разбира се, апостол Павел е най-добре познатата фигура на християнската вяра. Безстрашен апостол, основател на църкви, пастир, писател. Павел е нашият герой. Той е модел за вярата на всички нас. Но внимателният прочит на писмата му показва, че той е имал много врагове какво вън така и в църквата и изглежда християните от неговото време са намирали личността му за противоречива.

Части от християнството по неговото време разгорещено са предизвиквали и дори презирали Павел и служението му. Например, когато пише като затворник до филипяните, той им казва, че някои хора са говорели за Христос просто, за да поставят Павел в по-тежка ситуация (Фил. 1:15-17). Те желаели да провалят служението му или по-добре да провалят самия него.

Може би най-удачното място където можем да добием представа за сблъсъка между Павел и съперничещите форми на християнство е 2 Коринтяни, където Павел трябва да се защитава срещу нападките на т. нар. „супер-апостоли” (11:15). Те го клеветели твърдейки, че той не притежава необходимите препоръки, за да бъде апостол. Казвали, че самите те са силни, а  Павел е слаб. Искали павловото християнство да бъде виждано като християнство втора ръка, а тяхното да бъде почитано. Изглежда сякаш имало християнски групи, които постоянно се опитвали да изличат влиянието на Павел, да окалят името му и да отдалечат „децата” му от него.

През годините често съм се чудил как ли се е чувствал Павел да бъде мразен, хулен и постоянно нападан от други християни? Всички искаме да сме колкото е възможно по- харесвани от колкото е възможно повече хора. Искаме идеите ни да бъдат ценени и одобрявани. Но там където има големи идеи и планове има и критици. С по-високата платформа върви и по-голямата критика, което понякога носи и необходимостта от отчетност.

Публичната критика е съществувала отпреди времето на Павел и продължава да съществува и днес. Той също е бил заобиколен от шум, който му казвал, че не е добре дошъл, не е прав и дори, че е корумпиран. Как се справял с това? Как е изграждала неговата водаческа съпротива? Днес пастири и други водачи се изправят пред планини от негативизъм, които могат да изглеждат непреодолими. В социалните медии се вдига толкова много шум – добър, лош ми неутрален – че е трудно да знаем кого да слушаме, на кого да се извиним и към кого да говорим. След като съм изучавал Павел в продължение на две десетилетия ето моите наблюдения за това как неговия живот от 1 век може да ни говори и днес.

Останете във форма

През последното половин десетилетие станах голям любител на футбола. Гледам европейски футбол, южноамерикански футбол и викам за любимия си отбор от Орегон. Има една фраза, която ще чуете от треньори и коментатори във връзка с това как затрудненият отбор да преодолее трудностите в играта: Останете във форма. Когато залозите са направени и вероятността е вие да загубите, когато губите с 0:3 преди да е свършило още първото полувреме – следвайте плана, останете на определеното си място, вярвайте на съотборниците си и останете целенасочени.

Изглежда Павел е бил един от точно тези „пазещи формата си” водачи. Под това имам  предвид, че когато е виждал нещата да потръгват на зле в църквите, които е основал или за тези, за които е бил отговорен той не е започвал да се кара на някой определен църковен водач. Вероятно, още по забележително, когато са били замесени външни врагове или причинители на неприятности (какъвто изглежда е случаят в Галатяни 2, 2 Коринтяни и вероятно Филипяни) Павел се е съсредоточавал върху изграждането на своите хора. Той не си е губел времето да поправя враговете си.

Разполагаме с около дузина писма написани от Павел до църкви и отделни църковни водачи като Тимотей и Тит. Но нямаме нито едно писмо, което Павел да е написал до своите врагове. Със сигурност той е можел да напише такива. Можел е да им каже да млъкват, да ги предупреди, да ги заплаши, да спори с тях. Изглежда, че не е направил нито едно от тези неща. Вместо това той се фокусирал върху изграждането на църквите и укрепване вярата на своите хора.

Да, разбира се, той е бил разтревожен от отрицателното влияние на тези външни хора, но неговият фокус не е бил върху тях. Той е останал верен на своята мисия и служение, на своя призив и е отказвал да бъде разсеян въвличайки се в богословски спорове и войни, за да разубеди някого. Това е невъзможно и ние го знаем, макар понякога да се опитваме. Павел е гледал към и е говорел на своята собствена общност.

Не сравнявайте

Павел знаел своите ограничения. Бог го призовал да направи нещо, той притежавал определени дарби, но също така и слабости. Коринтяни (подобно на много от нас) обичали да степенуват водачите и да следват някой от тях (Отборът на Павел срещу отборът на Аполос). Аполос бил забележителната нова звезда в квартала. Той бил обигран и елегантен говорител, Андреа Бочели в проповядването. Павел не бил такъв. Павел можел да удари Аполос, за да повдигне собствения си рейтинг, но вместо това той се опитал да покаже ситуацията в перспектива на коринтските християни: Аз имам своята роля, Аполос има своята, но трябва да се съсредотичите върху Бога. Той прави всичко да се случва (1 Кор. 1:10-17).  

Понякога социалните медии изглеждат като баскетболна среща – аз печеля единствено ако ти загубиш. Но когато Павел не бил харесван, отхвърлян или мразен той не се опитвал да отклони негативното внимание от себе си прехвърляйки го върху някой друг. Той не играел играта на „печелиш-губиш” с останалите водачи. Всъщност той активно обезкуражавал сравняването на своето служение с нечие чуждо. Всички ние, казва Павел, трябва да участваме в Отборът на Исус.

Поканете други да видят

Павел не се стархувал да се защитава когато бил обвиняван в съмнително поведение или нередности. Но той не участвал в хвърлянето на кал нито пък се дърпал. Той просто казвал: Елате и ме проверете. Животът ми е като отворена книга. Не се занимавам със скрити сделки, не крия какво правя. Солунците например, очевидно имали своите съмнения относно поведението на Павел.

Без да започва да се защитава или да се гневи той казал: „Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други,” (1 Сол. 2:5-6). По-късно той им напомнил за своя труд и страдания, на които те били свидетели: „Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите” (2:9-10).

Може да сте презирани, мразени или отхвърляни, но най-добрата защита е честен живот. Нищо не трябва да е скрито. Павел не изгубил доброто си отношение към солунците. Той ги приканил да проверят живота у и да си спомнят какво е правил.

Пазете се от използването на имена

Има още едно важно наблюдение за начина, по който Павел реагирал на християнките обвинения на подозрения. Той не използвал имена. Т.е. макар да говори за причиняващите безредици и враговете си в някои от своите писма в Новия завет ние не знаем нито едно от техните имена. Нашата съвременна култура на социалните медии използва всяка възможност да хвърли бомба като назове по име (и като тагне) сбъркалите, хората, които трябва да бъдат предизвикани. Разбира се, хората, които вършат престъпления или участват в очевидно неетично поведение трябва да бъдат изправени пред правосъдието. Не за това говоря тук. Подобни разрушителни хора трябва да бъдат назовани и отхвърлени. Но ние често влизаме в една спирала, в която обиждаме и подиграваме всеки, когото не харесваме, от когото се почувстваме обидени или който смятаме, че не е прав.   

Разбира се, Павел се срещал с подобни хора през цялото време. По-лошо, той общувал с bona fide лъжливи евангелизатори. Хора, които били в състояние да причинят сериозни вреди на църквите и на здравото учение. Но ние не знаем нито едно от имената им. Павел редовно предупреждава за лъжливи водачи, но той е много по-загрижен за това да пази своите хора на здравия и истински път отколкото да се занимава с процеси и инквизиция, за да премахне еретиците. (Разбира се, това никога не означава да отвърнем безучастно погледа си от несправедливостите и злоупотребите, за които съвестта ни призовава да говорим.)

Павел не пожелал да напише списък от хора, които неговите хора трябва да избягват. Той искал да ги научи да мислят и да разпознават сами, да познават добре благата вест, така че да са в състояние да разпознаят погрешното богословие.

Показвайте слабост

Достатъчно възрастен съм, за да помня рекламите за препарати против изпотяване от 80-те години. „Никога не ги оставяйте да видят потта ви.” Това може да означава: Не показвайте никакъв знак на слабост. Сложете си една стоическа маска на съвършенство и сила. Павел бил човек, който не се страхувал да покаже своята крехкост, слабост и нужди. Той се хвалел с провалите и несъвършенствата си („хваля се е немощите си”), пресичайки по този начин всеки опит някой да изгради култ около личността му. Той не се опитвал да отхвърли всяка критика, Понякога я приемал намирайки по този начин възможност да пресече играта на замеряне с кал.

Павел не се страхувал да говори за своите разочарования и борби. Той споделял моменти на страх, тъга и уязвимост. Говорел за скръбта си при мисълта за  своя приятел Епафродит (Фил. 2:27). Признал на коринтяните, че развалените му отношения с тях го довеждат до сълзи (2 Кор. 2:4). Една от най-сърцераздирателните части от писмата на Павел  е когато той казва на приятеля си Тимотей, че когато отишъл на съд никой не взел неговата страна и трябвало да се уповава единствено на Господа (2 Тим. 4:16-17) и на лекарят Лука, който го посещавал в затвора (ст. 9).

Да бъдеш успешен и устойчив водач не включва и не може да включва изграждане на защитен балон, който да пречи на външния свят да види нашите провали, борби и слабости. Павел смело и открито споделял, че не е съвършен и безгрешен. Той се гордеел със служението си, но никога не претендирал, че е повече отколкото всъщност е. Той имал своите съжаления. Имал ниски моменти. Той бил гордо слаб.      

Никой не иска да бъде мразен, отхвърлян или подиграван. Понякога на хората им се налага да излязат от светлината на прожекторите и погледите на публиката. Но за останалите от нас „шумът” на публичното засрамване е част от пътя. Древната мъдрост и пример на Павел ни показват един път, който избягва грозните контраатаки от една страна и пълното отчаяние от друга.

Веднъж Павел написал на филипяните, че не се опитва да гледа зад себе си и да умува над грешките си. Може би той предупреждава и нас да не прекарваме прекалено много време оглеждайки се наоколо, за да разберем какво всеки един мисли за нас. Вместо това „спускам се към предното, към прицелната точка на моя призив” (Фил. 3:13).

Ниджей Гупта е професор по Нов завет в Northern Seminary, Лизли, Илиноис.   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.