от Радостин Марчев
От няколко дена в публичното пространство се върти новината, че Англиканската църква обсъжда възможни промени в своите литургични текстове свързани с езикът, който християните да използват по отношение на Бога и по-конкретно за рода, в който се обръщат към Него. В повечето случаи хората, които я споделят го правят с два мотива, които по никакъв начин не се изключват взаимно. Те или (1) се опитват да я свържат с падението на „гнилия запад“ в контекста на поляризацията покрай войната в Украйна или (2) са възмутени като вярващи от подобно морално падение. Всичко това е обилно гарнирано с намеци или с открити препратки към „джендър идеологията,“ която се инфилтрирала в църквите.
Личното ми впечатление е, че огромната част от хората, които споделят подобни заглавия просто не осъзнават в чисто богословски измерения за какво иде реч. Преди известно време се опитах да обясня това и в момента продължавам да държа на написаното (виж моята статия За Бога в мъжки и женски род).
Днес д-р Йън Пол, консервативен англикан от евангелското крило на църквата, пусна кратко свое интервю на същата тема. За съжаление платформата WordPress не ми дава възможност да вградя видеото, но то може да бъде изгледано на следния адрес, а продължителността му е само няколко минути. В него той казва нещо доста подобно на това, което съм написал – разбира се, от доста по-авторитетна позиция на представител в Генералния синод на църквата, за която иде реч.
Заслужава си обаче да обърнем още веднъж внимание на някои неща, които той казва.
1. Д-р Пол е доста категоричен, че практически промени няма да има – да не говорим пък за някакво драстично пренаписване на литургията.
2. Той дебело подчертава, че Бог не подлежи на полово дефиниране и всеки опит да защитаваме езикът като свързваме двете неща е огромна богословска грешка, която води до сериозни практически последици.
Между другото току що завършвам книгата на Еми Пийлър Women and the gender of God, която нагледно показва, че опасност да свързваме Бога с мъжкия пол съществува дори когато на теория казваме, че Той не се вмества в човешката полова бинарност.
3. В Писанието Бог е представен и с мъжки и с женски метафори (и това, обръщам внимание, са именно метафори, а не съответствия), макар мъжките да преобладават. И двете групи трябва да се имат предвид когато говорим за Бога и на определено ниво точно за това се води дискусията. И, противно на мнението на някои, Пол смята, че за това всъщност трябва да се говори.
4. Промяната на езика, който Библията използва за Бога носи своите немалки опасности. Аз съм съгласен с краткия аргумент на Пол.
Накратко, молбата ми е да се опитаме да вникнем в същността на въпросите, които се обсъждат преди да споделяме първосигнално провокативни заглавия. Това е съвет, който, убеден съм, е обречен, но все пак държа да си кажа.
Rado's blog 