Библейски щрихи върху родителството


от Радостин Марчев

Лекция на националния семеен лагер на Баптистките църви в България

Юли 2022

Тема за децата и родителството в Библията е огромна и надявам се никой не очаква да я изчерпя цялата за 10 минути. Това, което ще направя е съвсем накратко да кажа 5 неща, които на мен ми се струват важни с надеждата, че ще бъдат интересни и на вас.

1. Децата са виждани като благословение. Ако си направите едно чисто текстово изучаване на темата – да откриете всички стихове, в които се говори за децата и просто ги прочетете – това ще е едно от нещата, които много бързо ще забележите. Прави се много лесно с електронна търсачка, така че сега няма да отделям време да показвам това понеже времето ни е съвсем кратко.

Но ако прескочим от чисто библейското към естественото богословие (т.е. това, което можем да разберем за Бога наблюдавайки света около нас) същата идея може да се види доста ясно.
Децата се създават чрез сексуално единение между мъж и жена – в идеалния случай това е най-близката връзка на любов и доверие между двама души. Отново в идеалния случай това е един акт на отдаване и приемане на удоволствие. След това минават 9 месеца, през които двамата родители очакват детето си да се роди. Чисто биологически нищо от това не е задължително. Бог можеше да ни направи да се размножаваме и чрез пъпкуване или чрез просто деление или по някакъв съвсем друг начин и радостта, отдаването, доверието и удоволствието можеха и да не са част от процеса. Но начинът, който Той е избрал  в светлината на по-широкото библейско откровение представлява един реалистичен символ – т.е. символ, който сдържа в себе си реалността на това, към което сочи.[1] И когато видим идеята на това сливане на двама души, което надхвърля, без да изключва, чисто физическия аспект и резултата от него – т.е. децата – всичко това само по себе си говори много за децата и родителството.        

2. Това, което Библията в повечето разбира под семейство обикновено е по-различно от това, което ние днес разбираме. През последните години в християнските среди, но не само, често се говори за „традиционното семейство,“ под което се разбира семейство съставено от мъж жена и деца.[2] Искам да ви обърна внимание, че това не е традиционното семейство нито за България нито за Библията. Там традиционното семейство е по-голяма част от рода, които живеят заедно. Това е важно понеже определя една много по-различна динамика и различен начин за решаване на въпроси като отглеждане на децата, осиновяване, подпомагане на самотни родители и т.н. Казвам това, за да не се опитвате да пренасяте готови модели по подобни въпроси от Библията към нашето съвремие – прото ние оперираме в доста различни реалности. Това не значи, че Библията няма какво да ни каже по тези въпроси, просто означава, че не можем да правим директен пренос от рода copy/paste.

3. До определена възраст (пълнолетие) – родителите са отговорни за възпитанието на децата и децата са подчинени на родителите си. Сигурно много от вас веднага се сещат за т. нар. „семейни кодове,” които са повторени в посланията към Колосяни и Ефесяни: „Деца покорявайте се на родителите си и Бащи не дразнете децата си”. И разбира се, същата идея е повторена на много други места започвайки още от Декалога „Почитай баща си и майка си”.

Тези библейски приемания са влезли в почти всяко съвременно законодателство под формата на идеята за ограниченията на децата поради малолетие или непълнолетие, правата на родителите да определят какво е най-доброто за тях и съответно отговорността да се грижат за децата си, задължение, което ако не изпълнят самите те могат да бъдат държани отговорни.

Това са много интересни паралели, но искам да ви обърна внимание, че в съвременното ни общество съществува и обратната тенденция много от задълженията на родителите да бъдат прехвърляни на държавата под формата напр. на училища, занимални, детски градини и т.н. Резултатът често е, че едно дете прекарва много повече време със своя класен ръководител отколкото с родителите си, а самите родители го виждат на края на деня когато те уморени от работния ден. Обръщам внимание, че не вземам никакво отношение за или против домашното, частното или държавното образование. Това, което казвам е, че въпреки нашата заетост и въпреки алтернативите в края на краищата Бог ще държи отговорни за възпитанието на децата и за формиране на техния светоглед на първо място родителите. Разбира се, аз вярвам също и в свободната воля и че един ден самото дете ще избере пътя, по който да върви. Но родители, според Библията ние носим отговорност и Бог ще ни държи отговорни за това как сме възпитавали децата, на какви ценности сме ги научили, колко време сме им отделили и какъв пример сме им показали.     

4. В това възпитание аз вярвам, че бащата и майката имат своите специфични роли – именно като баща и като майка – т.е. в своята полова обусловеност, която, разбира се, изобщо не се изчерпва единствено до физическото ниво. Но когато стигнем до изграждането на специфично християнски характер искам да ви предупредя да бъдете внимателни относно необходимите качества на всеки един пол. Например, често срещан стереотип е, че жената трябва да е плаха, а мъжа да се смел. Но в Новия завет и мъжете и жените са призовани да бъдат дързостни и дори мъжествени във вярата си (това е дума, която НЗ употребява и за жените християнки на няколко места). За жените се смята, че трябва да бъдат смирени. Но отново, смирението е качество, което Библията изисква и от двата пола. Обратно, за  мъжете се смята, че трябва да са твърди, но Библията ни казва, че те трябва са кротки (и това е специално качество за църковните ръководители). Нямам време да продължавам с примерите, но отново, приканвам ви да си направите едно такова изследване за качествата на характера, които християните трябва да притежават и след това да ги разделите според приетите стереотипите на мъжки и женски. Резултатът може да ви изненада и може да се окаже, че нашите разбирания са повече светски отколкото библейски отколкото си мислим.[3]    

5. Последно, нито Стария нито Новия завет никога не виждат родителството единствено в строго физически и кръвен аспект. Има и духовно родителство и ние трябва да имаме очи отворени за него. Това е един от най-силните акценти на Библията по темата. Нещо повече, когато започва да говори за духовното родителство Библията започва да размива и да смесва образите на бащата и на майката:

1 Сол. 2:5-12: Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

Физическото и духовното родителство никога не са противопоставени или представени като избор – или едното или другото.


[1] Идеята за този израз дължа на православния богослов Александър Шмеман.

[2] Виж моята статия „Моля, да стане традиционното семейство.“

[3] Виж моята статия „Християнска мъжественост или мачо карикатура

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.