Пренебрегваната реалност на безбрачието


от Рейчъл Уелчер

Talking Back to Purity Culture: Rediscovering Faithful Christian Sexuality:  Welcher, Rachel Joy, Sauls, Scott: 9780830848164: Amazon.com: Books

Целта ми след завършването на неделеното богослужение е проста: да прегърна колкото мога повече вдовици. Може би 80 годините жени не са първите хора, които ви идват наум когато говорим за неженени в църквата, но точно те са тези, за които няма библейски изучавания в колежа или срещи на сляпо. Те са били двама, които сега са станали един, с неотворени кутии на тавана и внуци заети със спорт след училище, опитващи се да се научат как да спят сами след като десетилетия наред са усещали до себе си топлината на друг човек. Прегръщам ги понеже помня какво е чувството да усещам до себе си своя съпруг.

Усеща се като глад. Всичко за което можех да мисля през някои дни беше колко ми липсва неочаквания комфорт на прегръщащите ме ръце. Бях омъжена по-малко от 5 години, но бях израснала сред ежедневната терапия на прегръдките. Когато съпругът ми се разведе с мен точно това ми липсваше най-много. Толкова много, че през някои дни погаждах към гърдите си, за да видя дали там няма физическо доказателство за празнотата, която усещах вътрешно. Кухост. Празнота. Сякаш част от мен си беше отишла.

И аз се питам дали Исус някога също е поглеждал към Своите гърди свити от тъга по смъртта на Йоан Кръстител или от носталгия по небето и се е чудил защо Бог не Му е да съпруга, която да прегръща. Безбрачието не е проклятие или проблем, който трябва да бъде поправен – но може да се усеща толкова самотно. И, както каза мъдрата ми приятелка Джулиана, самотата е форма на страдание. Това е само едно от нещата, които научаваме от неженените, когато се приближим до тях.

Може би ще научим и неща за изкуството, богословието или уеб дизайна. Например моят приятел Холи Сталкъп прави къща за жени, където те могат да изучават Библията, да почиват, творят и да се учат една от друга, – и то безплатно. Моят брат Джоел е неженен и през последните няколко години се потопи в света на кулинарията като сега е шеф на японски ресторант. Обичам да виждам страстта му и да слушам какво прави – в последно време най-вече как се реже риба. Приятелката ми Микаела служи вместен лагер където инвестира в живота на тийнейджърите предоставяйки им слушащо ухо и думи на живот.

Ние сме повече от брачния си статус. Неженените са артисти. Готвачи. Богослови. Понякога те са самотни. Понякога въодушевени. Те заслужават да бъдат търсени, да инвестираме в тях и да слушаме какво имат да ни кажат. За съжаление Джена, една жена, която интервюирах, сподели, че докато не започнала да се среща със съпруга си се чувствала невидима  в църквата си. Хората, които са част от една двойка, и още повече от това тези, които са семейство с деца, изглеждат центъра на нашите църкви. Те са мнозинството. Желанието ни неженените да се „дипломират” и да се присъединят към „бракуваните” не винаги е егоистично. Разбира се, че ние желаем те да изпитат нашата радост, но ако сме честни със себе си искаме и удобството на подобността.

Начинът, по който ние редовно пренебрегваме съвета на Павел към коринтяните говори нещо за начина, по който виждаме безбрачието в църквата. Ние не го ценим.  Създаваме място за него единствено за известно време, не като легитимно, доживотно призвание. И ние ценим отделното семейство толкова високо, че има опасност то да падне от своя пиедестал. Може би трябва. Ние трябва да се запитаме защо църквата вижда безбрачието като проблем, който трябва да реши.

Сам Албери смята, че целибата е причината за истинският дискомфорт. Дълбоко в себе си мнозина от нас мислят, че „без секс не е възможно истински да изпиташ какво означава да бъдеш човек”. Следователно несемейните не са цялостни хора – по-малко хора – докато не открият своят партньор. За разлика от това апостол Павел казва, че безбрачието всъщност е по-доброто състояние. То освобождава човека да се фокусира върху божиите неща. Павел не напада семейството – не би и могъл да го направи след като то е Божия идея – но изглежда, че го вижда както по-разсейващо от безбрачието:

А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;  а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си. И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума ” (1 Коринтяни 7:32-35).

Ние обаче сме преобърнали това разбиране. Ние виждаме безбрачието като пречка и брака като идеал. И, честно казано, в нашите обсебенi от секс, боготворящи семейството култура и църкви, безбрачието може би наистина е по-разсейващо. Вместо дa насърчава несемейните да живеят пълноценно в обстоятелствата, в които се намират, ние ги притискаме да променят тези обстоятелства. Хващала съм се да питам съпруга си: „С кого можем да я запознаем?” Или съм си мислела: „За него ще е неудобно да се присъедини когато всички останали са женени,” когато планирам библейско изучаване. И с подобни малки коментари и бързи мисли аз допринасям за една църковна култура, която маргинализира безбрачните.    

Преди по-малко то две години аз бях неженена. Едно нещо е да си необвързан когато си на 20 години, когато копнежът за компания е лесно задоволяван понеже си обграден от други хора в същото положение. На тази възраст повечето от нас са били несемейни, копнеели сме да изпълним призива на живота си, да служим и да пътуваме. Имало е самота и разочарования, но безбрачието не се усещаше като толкова странно когато бях млада. Омъжих се на 24. Но на 29 аз отново се оказах несемейна – и този път беше различно.

Д бъда несемейна на 30 беше по-самотно. Притежавах по-голяма увереност и посока така че се потопих в учене, водех библейски класове и пишех книгите, които винаги бях искала да напиша. Но когато се оглеждах около себе си хората като мен бяха толкова малко. Да пиеш с някого кафе изисква единствено да изпратиш текстово съобщение и да провериш графика си за ангажименти. Въпреки това повечето хора избират да прекарат ограниченото си свободно време със своите семейства. Хората бяха учтиви и мили с мен в моето несемейно положение, но аз знаех, че се откроявам.

Не всички несемейни търсят брак. Но за тези, които желаят съветът да „си намерят някого и да се установят“ или „фокусират върху живота си“ не е полезен. Всъщност той често бърка в раната. Ерика, една жена която интервюирах, призна своето объркване от това, че „някои от нас се разпалват, но не могат да се оженят“. Макар Павел да казва на тези, които искат това да се женят на практика бракът не винаги е възможен. Независимо от молитвите и множеството програми за запознанства много несемейни хора, които желаят брак остават сами.

Вместо да преследва мечтите си докато е свободна Ерика чувствала, че боксува на едно място очаквайки брака. С цялата реторика свързана с очакването характерна за културата на чистотата е лесно да гледаме на безбрачието като на нещо, което трябва да преживеем вместо като благодатно време. „Открих начин да изпитвам истински, дълбок мир в положението си на несемеен,“ казва Ерика, „но ми костваше доста години и сърдечна болка, за да стигна дотук.“ Тя продължава: „Иска ми се някой да ме беше насочвал в по-ранна възраст говорейки ми нещо повече от баналности за това как трябва да „чакам и да се подготвям“ (сякаш целия ми живот е без значение и е просто една подготовка за брака) или празни обещания, че „Бог ще напише твоята прекрасна любовна история“ (което не помага когато не знаеш кога или дали изобщо любовната история ще дойде).“

Ние можем да направим място на несемейните на кухненската си маса като ги ценим такива каквито са, а не в положението, в което могат да се намерят. Можем да избираме несемейни пастири. Можем да помолим несемейни хора да водят библейски изучавания и да се присъединят към ръководния тим на църквата. Можем да ги каним у дома си. Самият Исус беше несемеен: Бихме ли го сложили на една маса с децата принаждайки го да седне на нисък, пластмасов стол? Несемейните не трябва да са избутвани към периферията на нашите църкви. Никой не трябва.

И ние трябва да разбием мита, че бракът е награда за добро сексуално поведение. Колкото по-дълго учим това – колкото по-дълго говорим за брака както за дадено от Бога обещание или като за християнското висше благо –  толкова повече караме несемейните да се чувстват като изоставени то Бога. Една млада жена наскоро ми сподели как се чувства да й бъде обещаван брак и все пак да остава несемейна: „Толкова съм ядосана на Бога понеже се чувствам примамена и изоставена. Възпитана съм да ценя брака, да се подготвям за един живот с брачен партньор и деца. Правех всичко правилно. Пазех се сексуално чиста,  молех се за бъдещия си съпруг всяка вечер, усвоих уменията, които се очакваше да науча, покорявах се на родителите си когато те ми казваха да не участвам в свалките и срещите, които виждах около себе си. Правех всичко, което трябваше да направя и живота, който планирах, живота, който ми казваха, че Бог приготвя за мен, не се появи и не изглежда, че ще се появи в обозримо бъдеще. Молех се за хляб, но получих змия.“

 Ние създаваме предпоставки хора да бъдат разочаровани от Бога когато поставяме надеждата си в неща, които Той никога не е обещавал. Исус не умря, за да могат християните да изживяват свой собствен любовен роман. Той умря, за да ни освободи от робството на греха, да ни направи нови и да ни въведе завинаги в Божието царство. Ние получаваме осиновление като синове и дъщери не понеже сме останали сексуално чисти или се обличаме скромно, а понеже Исус е пролял кръвта Си за нашите грехове. Без значение какъв е нашия брачен статус на земята християните могат да бъдат уверени в своята идентичност като деца на любящия Бог и както църква, Негово тяло и Негова невеста.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.