„Христос” не е друг начин да кажем „Исус” 


от Матю Бейтс

В евангелските проповеди за днешния ден Христос често е свеждан до просто едно име, личен идентификатор или друг начин да говорим за Исус. „Само в Христос” и други подобни изрази са езикът, който откриваме в нашите песни и богословски книги. За повечето християни Христос е равнозначно на Исус

Христос е титла. Но да смятаме Исус и Христос за равнозначни термини е голяма грешка. От една страна е вярно да кажем „Исус спасява” и „Христос спасява”. По подобен начин човек може вярно да каже „Мат преподава” и „професорът преподава” понеже това правилно отразява моята работа. Но Мат не означава същото като професорът. Христос може да бъде сравнено с Негово величество ако говорим за кралят на Англия. Това е специална титла създадена, за да предизвиква почит. Христос е титлата за вселенски значимия Давидов цар.

Пропускът да третираме Христос като титла е една от причините, поради които царското положение липсва от благовестието.

Прошка без царственост? Прибързаността ни да получим това, от което отчаяно се нуждаем ни кра да разбираме погрешно начина, по който прошката става достъпна за нас. Какво е първото, което се появява в нашия ум когато виждаме благовестието като трасакция на кръста: Исус Христос, Изкупител, умилостивителна жертва и Божий агнец. Може би Той също така притежава и някаква неясна власт като Господ.

Ние не разбираме, че прошката идва не само чрез една личност, но чрез една личност в нейното официално положение на цар – разпънат, възкръснал и царуващ. Докто служи като цар отдясно на Бога Той също така е и първосвещеник и жертвения принос, който покрива греховете ни. Както ще стане ясно властта на Исус да прощава не може да бъде разделена от Неговата царска власт както глава на новото творение.

Макар фундаменталното обобщение на благата вест в Писането е „Исус е Христос” най-известния тест е 1 Кор. 15:3-5.  „Благовестието” (ст. 1-2), което Павел е приел и вярно предава нататък е:

„че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,”

Забележете, че прошката идва чрез царското положение. Павел не казва нищо за „Исус”. Вместо това тй говри за Христовата смърт за нашите грехове. Споменавайки Христос вместо Исус Павел подчертава, че царското положение е сретсвото, чрез което идва прошката.

Второ, Царят помага на много хора. Докато прескачаме царското положение в бързането си да получим лична прошка ние лесно можем да пропуснем начина, по който действията на Царя са групово ориентирани.

Павел не казва нищо за това как вие, аз или други личности достигат до правилни отношения с Бога в това обобщение на блата вест. Вместо това Царят умира за „нашите” грехове. То е свързано с това, което Месията е направил на целия народ. Не ме разбирайте погрешно. Ползите като прошка на греховете, които съпътстват царското положение могат да станат лично ваши. Но пред това те са ползи насочени към цялата група. Прошката принадлежи на отделните личности – вас и мен – едва след като станем част от народа на Царя.

Трето, възкреснеието също е блага вест. Христос беше възкресен на третия ден. Валидността на смъртта и възкреснеието на Царя е двойно потвърдена от Бога. Неговите смърт и възкресение са потвърдени не само от Писанието (очаквани още в Стария завет), но и от историческите факти. Като част от благата вест смъртта на Исус е била потвърдена от Неговото погребение и възкресението Му от последващите явявания като исторически събития.

В следващите два текста Павел предлага обобщения на благовестието. Кои са ударенията, които забелязвате в тях?

благовестието от Бога (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания), за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;” (Римляни 1:2-4).

„Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;” (2 Тим. 2:8).

И двете обобщения на благата вест се фокусират върху Исус като царствен месия (Христос), произхода Му от Давид и Неговото възкреснеие.

Име нещо интересно свързано с възкреснеието, което се среща и в двата текста. Те подчертават възкреснеието на Царя не от едно лично състояние на смърт (макар че Той е бил лично мъртъв), а отсред тези, които също са мъртви. В оргиналния гръцки език изразът ek nekrōn (“отсред мъртвите”) показва, че мъртвият Цар е бил с други мъртви хора.

Ето идеята: Ако Бог Го е възкресил Той ще възкреси и другите, които са като Него. Възкреснеието на Царя от мъртвите е първия плод, но пълната жетва на допълнителното възкресение ще се случи за всички хора на Царя (1 Кор. 15:20-22). Възкреснеието на Царя Исус е блага вест понеже дава очакване за възкресението на всички, които са се свързали с Наго чрез смърта Му.

Нека да добавим още няколко думи за Римл. 1:2-4 както обобщение на благата вест. Павел говори от космическа перспектива. Синът е приел човешка плът изпълнявайки Божите обещания към Давид. Но Бог има по-голям план. След смъртта на Сина Неговото възкресение прави възможно издигането Му до ново положение на власт. Синът става Божий-Син-в-сила. Той винаги е бил божествен Цар. Но Синът не винаги е бил човешки цар. Сега Той е божествен и човешки Цар, управляващ творението със сила.

Тъй като Исусовото владичество със сила е свързано с Духа на святост Неговото царско положение е особено действено там където присъства Духа. Въплъщението и възцаряването на Сина са блага вест.

Матю Бейтс е професор по боголсовие в университета Куинси. 

1 thought on “„Христос” не е друг начин да кажем „Исус” 

  1. Малко по-смело казано , както цялото човечество бидейки в Адам , заради непокорството му беше потопено в страдания , скръб и смърт – духовна и телесна , така във Вторият Адам – Царят Христос , Божият народ в единството си с Него, умря на кръста заедно с Него и заедно с Него беше съвъзкресен в третия ден и турен да седи в Христа Исуса в небесни места.Прощението беше дадено на кръста , но става факт за всеки един от Божия народ , когато бива призован от Бог Отец за общение със Сина , чрез дадената му вяра и покаяние при обръщението , когато се и ражда в Христовото Тяло , потопен в Святия Дух , Когото и получава като дар , ставайки Негово обиталище. В единението с Царя и заради Него , Божият народ получава всички обещания и благословения.Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.