Току що семейството на Тимъти Келър съобщи, че той е починал у дома си.
С течение на годините Келър се превърна в един от най-уважаваните от мен съвременни християнски водачи. Причините за това са много.
На първо място той имаше сърце истински посветено на Христос и чрез Христос – за спасение на всички, които беше в състояние да достигне с благата вест за Него. Като студент в университета, като пастир на малка селска църква, преподавател в семинария, водач на мега-църква в сърцето на Ню Йорк или ръководител на мисионерско движение това беше неговата цел в продължение на десетилетия. Стотиците нови църкви основани чрез служението на неговата организация City to City, обучените водачи и достигнатите хора са награда, която никой не може да му отнеме и която остава след него.
Второ, Келър съчетаваше по удивителен начин сърце и ум. През целия си живот той продължаваше да се развива и да учи. Хора, които го познават казват, че понякога четял дори когато вървял по улиците на Ню Йорк. Един от големите недостатъци на мнозина пастири и християнски водачи е, че в момента, в който почувстват тежестта на служението те решават, че нямат време за четене. В резултат на това сравнително бързо тяхното проповядване става плитко, повърхностно и повтарящо се, а словесната еквилибристика започва да измества съдържанието. Това никога не се случи с Келър. В края на живота си той можеше съвсем адекватно да дискутира идеите на мислители от ранга на Аласандър Макинтайър, Джеймс Хънтър и Робърт Бала, а книгите му бяха изпълнени с бележки под линия препращащи към източници на информация и допълнителна литература.
Трето, Келър умееше да слуша – особено невярващите. Мнозина намерили Христос във водената от него църква „Изкупителя“ споделят, че едно от нещата, които са ги разтърсили при първите им посещения е, че проповедникът говори за това, което ги вълнува. Разбира се, едно истинско обръщение е немислимо без действието на Светия Дух, но Келър също беше приел много сериозно своята отговорност. Преди да говори той слушаше. Затова в неговото проповядване нямаше борене на сламени чучела, отговори на въпроси, които никой не задава и занимаване с проблеми, които не интересуват слушателите – отново нещо прекалено често срещано в църкви, които без сами да осъзнават това, живеят в едно християнско гето, което няма особено много допирни точки с по-широкия свят около тях. Келър прилагаше благата вест към реалния живот на слушателите си. Неговото проповядване не беше универсално – то беше изключително добре констуализирано.
Четвърто, Келър или беше лишен от толкова често срещаните желание да има последната дума и да упражнява власт или (според мен много по-вероятно) успяваше успешно да се пребори с тези изкушения. От начало до край неговото служение не беше белязано от никакъв скандал. Дори в зенита на влиянието си той не се опитваше да налага мнението си. Една от най-интересните му качества беше умението да заема ясна позиция по щекотливи въпроси, но да я изразява така, че да по-скоро да предразположи, а не да отблъсне тези, които не са съгласни с него. Начинът, по който поднася християнското си разбиране за хомосексуалзма според мен е класически и има много, на което да ни научи във време на културни войни като нашето. Накрая, когато дойде време да се оттегли той го направи по един достоен и добре обмислен начин, така че да остави добро наследство.
Последно, Келър беше пример за лична вяра. Едно от нещата, които спечелиха най-голямото ми уважение бяха последните 5 години от живота му. След като беше диагностициран с рак на панкреаса и при все по-влошаващо се здраве, той продължаваше да изявява почти ежедневно – макар и ненатрапчиво – своето упование в Този, в Когото беше повярвал. Келър говореше, пишеше книги, водеше семинари и израждаше основатели на църкви и християнски водачи до самия си край. На практика той се раздаде напълно – без парадиране и излишно привличане вниманието върху себе си, но посветено и ефективно.
„И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.“ (Откровение 14:13)
ВИЖ ОЩЕ (преведени от мен материали на Тимъти Келър):
- Основания за Бога (цялата книга на български език)
- Библейска критика на светската справедливост и критическата теория
- Тим Келър за хомосексуализма и християнската реакция към него
- Сътворението, еволюцията и редовите християни
- Никога няма да се ожениш за правилния човек
- Как християнството пасва на нашата партийна система. То не пасва.
Rado's blog 