Никога няма да се ожениш за правилния човек


от Тимъти Келър

Миналите поколения не говорели толкова за „съвместимост“ и намиране на идеалната сродна душа. Днес ние търсим някой, който ни приема такива каквито сме и осъществява мечтите ни като по този начин създаваме един нереалистичен набор от очаквания, който разочарова както търсещите така и този, когото те търсят.

В станалия класически хумористичен разказ на Джон Търней “Picky, Picky, Picky” авторът благородно се опитва да ни накара да се смеем на невъзможната ситуация, в която ни поставя нашата култура. Той изброява много от причините, заради които неговите неженени приятели са слагали край на някоя своя връзка:

„Тя не произнесе правилно Гьоте.“

„Как да го приема насериозно когато видях в библиотеката му The Road Less Traveled?“

„Да беше свалила няколко килограма.“

„Вярно, че е партньор във фирмата си, но компанията му не е голяма. И носи едни такива къси черни чорапи.“

„Всичко започна чудесно…красиво лице, чудесно тяло, хубава усмивка. Всичко вървеше добре – докато не се обърна с гръб към мен. Той спря за миг и поклати глава….“Лактите й бяха мръсни.“

С други думи някои хора в нашата култура искат твърде много от брачния партньор. Те не виждат брака както събиране на двама пълни с недостатъци хора, които се опитва да създадат място на стабилност, любов и утеха, а „рай в един безсърдечен свят,“ както се изразява Крстофър Лаш. Те търсят някой, който ги приема такива каквито са, допълва способностите им и задоволява техните сексуални и емоционални желания. Това наистина би изкисвало една жена, която е „писател/космонавт със солиден опит като модел“ и съответно мъжът-еквивалент. Един брак основан не на себеотричане, а на себезадовляване ще изисква партньор, който посреща всичките ви нужди, но не предявява такива на свой ред. Казано просто – днес хората очакват прекалено много от брачния партньор.

Никога няма да се ожените за правилния човек

Библията обяснява защо търсенето на съвместимост изглежда толкова невъзможно. Като пастир аз съм говорил със стотици двойки, някои подготвящи се за брак, други вече женени, а някои и опитващи се да запазят брака си. Чувал съм ги да казват отново и отново: „Любовта не трябва да е трудна, тя трябва да идва естествено“. В отговор винаги съм казвал нещо от рода на: „Защо вярвате  на това? Може ли някой, които иска да играе бейзбол професионално да каже: „Не би трябвало да е толкова трудно да играя бейзбол?“ Или някой, който иска да напише най-добрият американски роман да каже: „Не трябва да е трудно да измисля убедителни характери и завладяващ сюжет.“ Подразбиращият се отговор е: „Но тук не става дума за бейзбол или литература. Това е любов. Любовта трябва да идва естествено ако двама души са съвместими, ако наистина са сродни души.“

Християнкият отговор на подобно твърдение е, че няма давам души, които да са съвместими. Стенли Хауеруас, професор по етика от университета Дюк казва следното по този въпрос:

„За брака е разрушителна себезадовляващата етика, която вижда брака и семейството най-вече както средства за лично задоволяване, необходими за да бъдем „цели“ и щастливи. Приемането е, че някъде има човек, който е създаден точно за нас, за да се оженим за него и че ако гледаме внимателно ние ще открием този правилен човек. Подобно морално приемане неглижира един ключов аспект от брака. То не оценява факта, че ние винаги се женим за погрешния човек.“

Никога не знаем за кого се женим, просто си мислим, че знаем Или дори ако отначало сме се оженили за правилния човек просто му дайте малко време и той или тя ще се промени. Понеже сключването на брак означава, че ние вече не сме същия човек който сме били преди да влезем в него. Основното предизвикателство за брака е да се научим как да обичаме и да се грижим за непознатия човек, за когото сте се оженили или омъжили.“

Хауеруас ние дава първата причина, поради която няма двама души, които да са съвместими за брак, а именно, че бракът ни променя цялостно. Но има и друга причина. Всеки двама човека, които сключват брак са духовно счупени от греха, което освен останалото означава, че те са себецентрични. Авторът Денис де Рогамонт казва:

„Защо трябва, невротични, егоистични, незрели хора изведнъж да се превърнат в ангели когато се влюбят…?“

Това е причината един добър брак да се постига по-трудно от атлетически или артистичен успех.

Грубия, естествен талант не ви прави способни да играете баскетбол като професионалист или да пишете прекрасна литература без да добавите към него и постоянна дисциплина и огромен труд. Защо мислите тогава, че е лесно да живеете в любов с друг човек в светлината на огромния проблем, който знаем, че съществува с човешката ни природа? Всъщност много хора, които са се развили като атлети или творци са се провалили нещастно в браковете си. По този начин библейското учение за греха обяснява защо брака – повече от всичко останало, което е добро и важно в този паднал свят – е толкова болезнен и труден.

Няма погрешни избори

Причината бракът да е толкова болезнен и все пак прекрасен е понеже той е едно отражение на евангелието, което е едновременно болезнено и прекрасно. Евангелието е  – ние сме по-грешни и пълни с недостатъци отколкото някога сме се осмелявали да мислим и в същото време сме по-обичани и приети в Исус Христос отколкото някога сме се осмелявали да се надяваме. Това е единственият вид взаимоотношения, който истински ще ни промени.

Живот без истина е сантименталност. Той ни подкрепя и поддържа, но ни кара да отричаме своите недостатъци. Истина без любов е груба. Тя ни дава информация, но по такъв начин, че ние не сме в състояние да я чуем истински. Божията спасителна любов в Христос обаче се характеризира едновременно с радикална истинност за това кои сме ние и в същото време с радикална, безусловна посветеност към нас. Милостивото посвещение ни дава сила да видим истината за себе си ида с е покаем. Убеждението и покаянието ни карат да се прилепваме и да си намерим мир в Божиите милост и благодат.

Трудните времена в брака ни карат да опитваме повече от тази променяща божия любов. Но един добър брак също така ще бъде място където ние опитваме и повече тази променяща любов на едно човешко ниво.

Статията е част от книгата на Тимът Келър The meaning of marriage.   

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.