Исая 41:9б–13; Ефесяни 4:1–6; Йоан 17:11б–23
Проповед при въвеждането на Йон Бел за викарий в катедралата св Петър, замъка Оукланд на празника на св. Тома Аквински
28 Август, 2006
от епископа на Дърам, Н. Т. Райт Има още
1 Кор. 1:18; Исая 61:1-9; Яков 5:13-16а; Лука 4:16-20
Проповед при евхаристия с благославяне на мирото и подновяване на обетите при ръкополагене
катедралата в Дъръм, Вторник, 5 април, 2007
от Н. Т. Райт
„Словото на кръста е безумие за тия, които погиват, но за нас, които се спасяваме то е Божия сила.” Класическото предизвикателство на Павел към мъдростта на света отеква през вековете и още веднъж застава пред нас докато отново се изправяме лице в лице с великите събития, които не само стоят в центъра на нашата вяра, но също така определят и нашата география и архитектура, както ясно се вижда от сградата, в която сме се събрали. Един от парадоксалните знаци за това, че посланието и смисъла на кръста продължаващ да е актуално е, че той още веднъж е нападан от няколко посоки едновременно. И ние, които днес заявяваме, че ще бъдем верни на обещанията дадени при нашето ръкополагане и които тази вечер и утре ще възпоменем тези възвишени и святи, тревожещи и решителни събития в историята на Самият Исус, трябва да поемем дълбоко дъх, да съберем смелост и отново да научим какво означава да открием Божията мъдрост в това, което света смята за глупост, Божията сила в това, което света смята за слабост. Има още
Яков 2:1-13
Проповядване в Central Presbyterian Church, Ню Йорк
29 Януари 2017
от Н Т Райт, University of St Andrews
За мен е голяма радост отново да бъда тук и да чувствам, че съм сред приятели, както стари така и нови. Това е добро време и за мен, след няколко години интензивна работа върху св. Павел, внезапно да бъда привлечен към посланието на Яков. Това прилича малко на турска баня където става все по-горещо, и по-горещо, и по горешо и тогава изведнъж някой излива кофа студена вода вурху вас. Яков мисли по различен начин от по-голямата част от другите новозаветни писатели и, което е не по-малко важно, мисли различно от повечето от нас. Нашето предизвикателство, отново и отново, четейки това кратко и остро писмо, е да внимаваме не просто с умовете си, а и с моралното си въображение на това, което той казва. Точно това ви предлагам да направим тази сутрин. Има още
КЪДЕ ДА НАМЕРИМ МЪДРОСТ?
Йов 28.12–28; Колосяни 1.24—2.5
проповед по случай 175-та годишнина от основаването на Университета в Дъдръм
в катедралната Христова църква, Блажената дева Мария и св. Кулберт
Неделя, 23 Юни 2007
от епископа на Дъръм, др. Н. Т. Райт
С радост видях, че ще завършим тази служба пеейки поемата на Блейк „Ерусалим.” Поемата на Блейк – или по-скоро една малка част от много по -дългата му поема – не е особено популярна отчасти понеже се свързва в умовете на хората с доста остарелият национализъм и отчасти понеже, както наскоро каза един известен проповедник, целият й първи куплет се състои от четири забележителни реторични въпроси, отговорът на всеки от които е „Ами, всъщност не.” Дали тези нозе, нозете на Самият Исус, в древността са стъпвали по зелените планини на Англия? Ами, не. Виждан ли е Светият Агнец по тучните английски пасища? Ами, не. Дали Божието лице е сияло над нашите облачни хълмове? Съжалявам, още едно не. И тук ли е бил съграден Ерусалим, сред тези диви сатанински мелници? Има още
БОГ В ТАЙНО И ЯВНО
1 Царе 3:1-10; Откровение 1:5-8; Лука 7:36-50
от Н. Т. Райт
20 Март 2008
Ще забележете, че през последните няколко месеца въпросът за Бога става публичен по начин, какъвто не съм виждал през целия си живот. Когато не само списанията Time и Newsweek, но също и Economist и дори, забележително, New Statesman публикуват заглавни статии за Бога трябва да се съгласим, че се случва нещо необикновено – въпреки че, лесно предвидимо, хората, които пишат по подобни теми показват, че макар да знаят, че съществуват важни въпроси те не знаят какви са те още по-малко пък техните отговори. Има още
МЪДРОСТ В ТРУДНО ВРЕМЕ
Йов 28, Псалм 8, 1 Коринтяни 2:1-10
oт Н Т Райт
проповед на конференцията на директорите
Уестминстърско абатство
30 Септември, 2008
Няма нужда да ви казвам, че живеем в необикновено време. Преди няколко седмици ме попитаха как съм и аз отговорих: „Родителите ми живеят в Морфет, който току що беше наводнен, брат ми работи за банката Лемън, с жена ми имаме билети от Ал Италия за следващия месец и даже не си помисляй да ме питаш за Нюкасъл Юнайтед.”
Изведнъж множество здраво установени неща, според които ние сме се ориентирали започват да се променят. Приличаме на хора, изкачващи хълм в мъгливо време, които откриват, че техния компас се държи не като скала, а като блуждаеща овца. И ние, които носим в своите умове и сърца изключително важната задача да подготвяме утрешните граждани не само как да намерят своя път в света, но също и, моля те Боже, да могат да осигурят водителство в него – ние се изправяме пред някои трудни въпроси за собствените си приоритети, за собствения си компас, за способността си да виждаме в едно такова трудно време. Във вашата работа, както и в моята, няма къде да се скрием. Трябва да си напомняме къде е твърдата земя под нозете ни, кой път да следваме през мъглата, така че да избегнем канарите. Какви хора трябва да бъдем в едно такова трудно време? От какво се нуждаем и от какво ще се нуждае следващото поколение да види в нас? Има още
СЛАВА, СЛОВО И ЕДИНСТВО
Исая 55; Йоан 17:20-26
Проповед на екуменическата вечерня
Caravita Church, Рим
22 Октомври, 2008
от Н. Т. Райт
Днес някои хора казват, че екуменическото движение е пресъхнало. Други казват, че това е само началото. Аз предпочитам втория, изпълнен с повече надежда път и виждам тазвечерната служба и вашата любезна покана към мен да проповядвам както един знак за тази надежда. За последните почти 100 години сме изминали дълъг път от официалното начало на екуменическото движение поставено на Единбругската конференция през 1910. Наистина голяма част от това, което днес приемаме за даденост в екуменическите кръгове преди един век би било немислимо или поне една луда фантазия. Моят забележителен предшественик професор Хенсли Хенсън когато беше енорийски свещеник през 80-те години прие поканата да проповядва в Dissenting Chapels и тогава, когато неговият епископ написа гневно протестно писмо взе това писмо и ги постави в една метална кутия като трофей от една битка, която едва започва. Оттогава насам сме научили много неща. Вероятно дори без винаги да съзнаваме това сме създали една основа, върху която можем да строим нови структури или по-добре, изкопали сме лехи, в които можем да засадим нова надежда и да се молим тя да бъде напоявана от Духа. Има още
ОБЕЗОБРАЗЕНИ ПЛАНИНИ
Исая 61:1-2; 58:6; Матей 5:3-10
Дърам, 30 Май 2009
от д-р Н.Т. Райт
Ако сте почивали на италианския бряг близо до Неапол или Амалфи вероятно сте посетили прекрасният древен град Помпей, който бил унищожен от изриването на вулкан преди около 2000 години и едва през последния век е изровен от пепелта. Това е забележително място и аз горещо ви препоръчвам да го посетите ако се намирате в околността. Един от множеството образи се е запечатал в паметта ми. От улицата на погребания град можете да видите вулканът, огромна планина с назъбен връх издигащ се на височина 4000 фута. Можете да се изкачите дотам и да погледнете в огромният кратер, който все още понякога тлее и тътне. Но на стената в една от древните къщи на Помпей има картина, една мозайка, която изобразява пейзажа от времето точно преди вулканът съвсем буквално да взриви върхът й. Тя показва планината такава каквато е била до самият й остър връх. На 24 Август 79 сл. Хр. няколко стотин метра камък били взривени. Можете да сравните двата изгледа: завършената пирамида, такава каквато е била и назъбеният и опасен нов връх с огромен и бучащ кратер. Дръжте тази картина в умът си докато говорим как са се развивали нещата в нашият обществен живот не просто през последните няколко трудни седмици, но през последните няколко века. Има още
ПЪЛНА СЪС ЗНАНИЕ ЗА ГОСПОДА
Исая 11:1-10; Деяния 17:22-32
Проповядвана пред Кралската съдебна палата
в Катедралната Христова Църква Благословената Дева Мария и св. Гилбърт, Дърам
от д-р Н. Т. Райт
Голямо изкушение е когато се срещна с юристи да прекаля с шегите за това съсловие. Разбира се, в това има проблем: юристите не смятат, че са смешни и повечето хора не смятат, че трябва да се шегуваме с тях. И, разбира се, понеже юристите са обучени в изкуството да отговарят подобаващо има доста шеги за свещеници, да не говорим за шеги за епископи включително и една опасна шега за епископ, който сънувал, че проповядва проповед пред пълна с юристи катедрала, след което се събудил, за да открие, че това наистина е така. Но аз предпочитам да представя пред вас един от тези анализи, които говорят за различни места. Вие сте запознати с подобни неща: В Германия е забранено всичко освен това, което е позволено. В Русия е забранено всичко, включително и това, което е позволено. Във Франция е позволено всичко освен това, което е забранено. В Италия е позволено всичко, включително и това, което е забранено. В Обединеното кралство всичко е или забранено или позволено, но не можем да кажем кое какво е понеже очкаваме Европейският съд да реши. Има още
УТЕШАВАЙТЕ, УТЕШАВАЙТЕ ЛЮДЕТЕ МИ
Исая 40:1-11; 2 Коринтяни 1:3-11
от Н. Т. Райт
служба за ръкополагане на помощник-пастири
в катедралата Блажена Мария, Дърам
„Утешавайте, утешавайте, людете Ми, казва вашият Бог.” Това несравнимо и разтърсващо начало, началото, разбира се, на „Месията” на Хендел както и на един от най-великите старозаветни пасажи, открива огромната и прекрасна перспектива на странната изцелителна цел на Богът-Създател и на начинът, по който нашият Бог въвлича мъже и жени в пророческо служение на утешение, едно служение, за което ние тази вечер упълномощаваме нашите приятели. Има още
КРЪГЪТ НА ЛЮБОВТА
Йоан 17:14-26
Проповед при ръкополагането на дякони в катедралата в Дърам
27 Юни 2010
от епископ д-р Н. Т. Райт
Смисълът на това да имаме дякони е, за да може светът да види Божоята любов в действие.
Това е най-важното послание, което аз намирам в днешният прочит от евангелието, -завършека на несравнимият пасаж Йоан 13-17 – „Прощалните думи” на Самият Исус в нощта, когато е бил предаден. През последните няколко дена кандидатите за ръкополагане и аз преминахме заедно през тези глави. Тук ние откриваме тайната, вътрешното сърце на призива и служението на Самият Исус, призивът, който открива Божията любов и слава пред един враждебен свят, който ще го отведе на кръста където света ще излее своята омраза върху Божият Син и Бог ще излее Своята любов върху света. И когато си припомним по-широкият контекст на евангелието на Йоан ние осъзнаваме, че откриването на Божията любов в действие в света не е нито удобно нито лесно. И понеже въпреки това смисълът да имаме дякони е да бъде открита Божията любов в света в действие ние спешно се нуждаем – вие, които ще бъдете ръкоположени, спешно се нуждаете – да вземете присърце, да размишлявате, да се молите върху това какво представлява любовта, защо тя е толкова скъпа и защо в същото време е и толкова славна. Има още
СЛАВАТА И МОЛИТВАТА
Езекиил 1:22-28; Колосяни 1.24–29; Йоан 17.1–13
Проповед при ръкополагането на свещеник в катедралата в Дърам. 26 Юни, 2010
от епископа на Дърам
д-р Н. Т. Райт
Преди няколко години аз и жена ми Маги бяхме поканени на вечеря от много високопоставен човек в друг университет. След вечерята аз попитах дали мога да видя библиотеката на великия човек. (Аз винаги обичам да разглеждам кабинетите на хората.) Той ме заведе в една голяма стая заобиколена от лавици с книги и букова ламперия. Беше чудесно, но в същото време донякъде твърде формално и чисто. Всичко беше твърде подредено. Аз бях подозрителен: „Това не е мястото,” попитах аз, „където се върши истинската работа, нали?” Той се усмихна и ме заведе при една тайна врата в ламперията. Намерих се в стая, в която всеки сантиметър казваше: Това е мястото където човекът е наистина себе си. Книги и списания навсякъде, покриващи столове и маси. Колело за упражнения. Семейни снимки и спортни трофеи. Имаше дори – и макар че минаха няколко години аз все още му звиждам – дупка за голф във всеки ъгъл, всяка със свой собствен наклон в пода. Имаше също така и маса за молитва. Имах чувството, че можете да напишете биография на човека просто като се огледате внимателно в стаята и споделите какво сте видели. Има още
НА ОРЛОВИ КРИЛА
Исая 55:8-13; Римляни 8:1-11; Матей 13:1-23
Проповед в Calvary St George, Gramercy Park, New York
10 Юли 2011
по повод празнуването на 400 годишнина от библията King James
от Н Т Райт
“Видяхте,” казва Бог на евреите, “що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ.” Един от най-великите призиви, който някога е изричан. Един призив, който носи в себе си всички останали призвания. Божият призив Израел да бъде Негов специален народ заради света е вкоренен в Неговият призив към Авраам да бъде този, чрез когото всички народи на земята ще се благославят. И този ключов малък пасаж в Изход 19:4-6, който аз, разбира се, прочетох от версията King James, не само дава мотото на нашият празник тази седмица, “на орлови криле”, но също така показва и тънкият и могъщ начин, по който Богът Създател е избрал да действа в Своя свят. Ние не само празнуваме тази велика годишнина – заедно с всички, които днес се покланят на Бога без значение дали тази сутрин вие сте знаели или не, че отивате на едно забележително тържество – ние също така размишляваме над странната истина за това как Бог действа в света не само за, но чрез Своите хора и чрез Своите хора не сляпо и без те да съзнават, но просветлени чрез Неговото слово в своето разбиране и воля. Бог не е извел евреите от Египет единствено заради самите тях, макар освобождаването на робите наистина да е една от големите радости за Бога. Той ги е освободил за да могат те да бъдат Негови люде, чрез които Той да освободи света, да го освободи да се покланя на Бога, да го освободи да бъде напълно и истински човечен. И средството, чрез което Той прави това е Неговото слово действащо в тях: “ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, наистина ще бъдете Мое притежание и царско свешенство.” Божието слово действащо в изкупените Божии хора, за да ги екипира в изпълнение на Божията мисия. Това е последователността в Изход, в Исая, в Новия Завет, в делото и учението на Самият Исус. Словото действа в хората, за да ги изпрати на мисия. Има още
ВЕЛИКАТА ИСТОРИЯ
Исус син Сирахов 44:1-15; Евреи 11:32-12:2; Матей 5:1-12
Проповед по случай 600-те годишнина
от основаването на Университета св. Андрей
от Н. Т. Райт
Research Professor of New Testament and Early Christianity
St Mary’s College
26 Юни, 2011
„Нека да хвалим известните мъже,” ни насърчава древният еврейски мъдрец, и понеже бил щедра душа, можем да предположим, че ако пишеш днес би се съгласил да включи и жените. В един пасаж, който е станал почти толкова известен колкото и хората, които възпоменава, Исус син Сирахов, който живял около 200 г. преди своя съименник, Исус от Назарет, описва категориите хора, които има в предвид. Това изглежда почти като изреждане по списък на хората, които един средновековен университет би желал да създава: владетели, мъдри съветници, прозорливи водачи, композитори, поети и други чието богатство ги е направило центрове на стабилност в обществото. Има още
КОИТО ОПРАВДА ТЯХ И ПРОСЛАВИ
Римляни 8:17-39
Проповед в памет на живота и служението на Кейт А.А. Уестън
църква св. Мария
от Н Т Райт
22 Февруари, 2013
„Тези, които оправда тях и прослави.” Римляни 8, разбира се, ст. 30. Мнозина от вас знаят пасажът наизуст, както сигурен съм, и Кийт.
Нека да кажа каква привилегия е за мен да проповядвам днес по негова покана. Изкушавам е да добавя собствените си изпълнени с благодарност спомени към тези, които вече чухме, но зная какво би ми казал Кийт: Не говори за мен, говори за Исус! Проповядвай благовестието! И самият Кийт избра Римляни 8 като текст за днешния ден. Както ми каза неговият син, Пол, той винаги е бил един от неговите любими текстове.
Често ми се случва когато говоря със свещеници кандидатстващи за работа в дадена енория да им задавам следният въпрос: Ако отивате на необитаем остров и трябва да изберете два текста от Библията кои биха били те – при положение, че вече имате Йоан 20 и Римляни 8? Има още
ПАВЕЛ И СВОБОДАТА
Псалм 119:41; Галатяни 5:13-18
от Н. Т Райт
Проповядвана в Central Presbyterian Church, Park Avenue, New York, 2013
Благодаря за поканата и посрещането. Хубаво е отново да бъда тук и да се покланям заедно с вас. Признавам, че след като избрах темата за тази проповед почувствах известно съмнение – да се разхождам до статуята на свободата и да проповядвам за свободата! Ако вие не знаете какво е свобода, тогава кой знае? По същият начин човек може да посети Нешвил и да проповядва за музиката….което ми припомня, че преди няколко години глупаво направих точно това. Или да посети Св. Адрей и да им обяснява как се играе голф…. Има още
ПОТОК, ЕЗЕРО И РЕКА
Деяния 2:1-21; Йоан 7:37-39
Проповед на евхаристия на Петдесятница
11 Май 2008
от Н Т Райт
„Духът Го нямаше още понеже Исус още не се беше прославил.” Тези думи, донякъде изопачени от превода, завършват силния текст, който току що чухме. Той е много рязък и дори донякъде шокиращ. Йоан не пише: „Духът не беше още даден” или „Духът не беше излят върху тях”, а просто: „Духът Го нямаше още”. И това създава поне двойно напрежение. Съществува напрежение между смелото твърдение и това, което намираме на други места в евангелието на Йоан, че Духът вече работи в и чрез Исус. Съществува напрежение и в самия текст, който прочетохме понеже Йоан обяснява какво има в предвид Исус когато вика, на върха на празника Шаторазпъване, „Ако някой е жаден нека дойде при Мене и да пие!” – и когато обещава, че от сърцата на повярвалите ще потекат реки от жива вода. Защо дава обещание ако то все още не е изпълнимо? Бихте ли казали на някого: „Ела и ще ти дам чудесен подарък” ако последният все още не е получен по пощата? Има още
СИЛАТА НА НЕБЕТО ОСВОБОДЕНА НА ЗЕМЯТА
Проповед на евхаристия и кръщение
Катедралата в Дърам,
Петдесятница (31 Май) 2009
от Н.Т. Райт
Какво всъщност искаме когато се молим за Светия Дух?
„Изпрати ни Светия Си Дух, за да ни утешава,” се молим ние през последната седмица, „и ни издигни до същото място където нашият Господ Исус Христос е отишъл преди нас.” Ако използваме съвременната книга за молитва единствената значима разлика там е, че вместо „утеши” ние казваме „укрепи”; „изпрати Светия Си Дух, за да ни укрепи и ни издигни до същото място където нашият Господ Исус Христос е отишъл преди нас.” Въпреки това ние запазваме идеята за „утешение” в новата версия понеже продължаваме да се молим „не ни оставяй без утеха”. Това, разбира се, е едно ехо от прощалната проповед в евангелието на св. Йоан където Исус обещава, че няма да остави учениците Си без утеха, но ще им изправи Собственият Си Дух.
Но за какво точно се молим с тази молитва? Утеха и издигане в небето; поставете тези две идеи в традиционната западна картина за смисъла на християнството и получавате една картина, но поставете ги в техния собствен контекст от 1 век и картината е съвсем различна. И аз смятам, че именно картината от 1 век трябва да бъде схваната отново през 21 век. Има още
КОГАТО ДОЙДЕ ДУХЪТ
Проповед на Петдесятница (23 Май) 2010
Дърам
от Н.Т.Райт
Деяния 2:1-21; Йоан 16:4б-11
МЕЧТАЕЙКИ ЗА ЕДНО БЯЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕ
от Н. Т. Райт, 2008
Римляни 6:1-11; Матей 28:1-10
Е, никога не сме мислили, че ще се стигне дотук. Едно бяло Възкресение! Вестниците и ефира са пълни с хора мърморещи за странната система – както те я виждат – за избор на дата съвпадаща с този най-централен и важен християнски празник. Как може Възкресение да се падне толкова рано, питат те? Рождество, все пак се пада винаги на един и същ ден, така че защо не е така и с Възкресение? Като че ли! – както че ли най-великата новина, която някога се е чувала на света е просто един уютен малък празник, който може удобно да бъде нагласен, така че да пасва на капризите и на празничните планове на съвременните британци! Дебатът не показва разбиране както на това защо системата е такава така и на факта, че едно от славните неща в християнския свят винаги е било да се празнува Възкресение заедно по целия свят – поради която причина разделението между източната и западната църква остава толкова тъжно. Днес коментаторите звучат сякаш Възкресение принадлежи единствено на нас, сякаш можем да си играем с него по нашата воля. Спомням си за времето когато наближаваше слънчево затъмнение и радиото продължаваше да излъчва предупреждения към хората да не гледат директно слънцето особено през бинокли; и една добра жена писа до BBC казвайки: Ако тези слънчеви затъмнения са толкова опасни защо на първо място се допуска такова? Има още
ТИЧАЩИ КЪМ ГРОБА
от Н. Т. Райт
11 Април 2009
Йоан 20:1-10
Разно тази сутрин получих емайл от един приятел в Сидни, Австралия. И, разбира се, там възкресение вече беше дошло. Тук ние сме събрани във вечерния мрак на светата събота, но там слънцето вече изгряло. Това е един обикновен географски факт, но той сочи към нещо много по-тайнствено, но също толкова вярно. Все още е тъмно в този свят, но Слънцето вече е изгряло – Божият Син, Разпънатият, Самият Исус. Има още
КАКВО Е ТОВА СЛОВО
Йоан 1:1-14
проповед на рождестената евхаристия 2005
в катедралната христова църква, Блажената дева Мария, Дърам
от епископа на Дърам д-р Н.Т. Райт
Един от най-големите журналисти на последното десетилетие, Бернард Левин, описва как когато бил малко момче една голяма знаменитост посетила неговото училище. Директорът, вероятно надявайи си да я впечатли, извикал малкият Левин на платформата пред цялото училище. Известният човек, мислейки вероятно да бъде учитив, попитал малкото момче какво е яло за закуска.
Това било лесно, или поне така изглеждало. „Моцобрей,” отговорил Левин. Това е една типична европейска, еврейска закуска. Майката на Левин, която била емигрантка, продълавала да я готви, въпреки че от години живеела в Лондон. За него това била една съвсем обикновена дума за съвсем обикновено ядене.
Известният човек, който не бил и чувал за подобна кухня, помислил, че той трябва да има в предвид бъркани яйца; така че задал върпосът още веднъж. Малкият Бернард, озадачен и притеснен, дал същият отговор. Знаменитостта изглеждала загрижена и погледнала директора. Каква е тази дума, която той каза? Директорът с мил тон го попитал още веднъж какво е ял за закуска. Уплашено, не знаейки каво неправилно е казал и на път да избухне в сълзи, малкото момче казало още веднъж единственото нещо, което можело да каже защото това било истината: „Мацобрей.” Размяна на странни погледи на платформата, след което момчето било пратено обратно на мястото му. Никой не споменал повече за инцидента, но той се запечатал в паментта му като ужасно изпитание. Има още
НЕУДОБНАТА ИСТИНА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Деяния 10:34-43; Йоан 20:1-18
проповед на Възкресение 2008 в катедралата на Дърам
от епископа на Дърам д-р Н.Т. Райт
Историите, свързани с Възкресение, са пълни с хора, които не разбират какво става. Мнозина смятат, че тялото на Исус е било откраднато. Петър вижда сгънатите ленени дрехи и не може да разбере какво е станало. Учениците не разбират Писанията. Ангелите задават въпрос на Мария и тя все още не знае какво става. След това тя обърква Исус с градинаря. Накрая тя понечва да Го прегърне и Той й казва, че не трябва да го прави. Трудно е, дори да се опитаме, да намерим повече объркване само в няколко параграфа.
А идеята, разбира се, е: Възкресение нахлува в нашия свят, един свят на пространство, време и материя, свят на истински хора и истински живот, но нашите умове и въображения са твърде малки, за да го поберат, така че ние правим най-доброто, за да поберем едно море в бутилка и да сместим експлозивния факт на Възкресението във възможностите, които са ни известни. Има още
ДА ЖИВЕЕМ В БОЖИЕТО БЪДЕЩЕ – СЕГА!
Римляни 6:1-11; Марк 16:1-8
проповед за Възкресение в катедралата на Дърам, 2009
от епископа на Дърам, д-р Н.Т. Райт
„Ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него… така че считайте себе си мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус.” С тези думи св. Павел обяснява целта на Възкресение, един освежителен призив, пред който всички кръстени християни трябва да се изправят. Това не е, да се изразим меко, начинът, по който хората обичайно мислят за това как да се държат; така че вероятно си заслужава да достигнем до сърцевината на павловата идеята. Да станем рано сутринта на Възкресение е само по себе си освежително, вълнуващо и неочаквано и ние можем да продължим да вървим в посоката, в която сме поели. Има още
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ROCK’N’ROLL
Деяния 10:34-43; Йоан 20:1-18
проповед при евхаристия на Възкресение 2010
от епископа на Дърам д-р Н.Т. Райт
Таксиметровият водач ме погледна в огледалото. Лицето му изразяваше смесица от учудване и симпатия. Бяхме заклещени в задръстването и той ме попита с какво се занимавам, както имат навика да питат таксиметровите водачи. „А,” каза той, „Вие сте англикански свещеник” (преди това ми беше казал, че самият той е римокатолик). „Вие все още имате всички онези проблеми с жените-епископи, нали?” Трябваше да призная, че наистина е точно така. „Аз гледам на всичко това така,” каза той, „ако Бог е възкресил Христос от мъртвите, всичко останало е rock’n’roll.” Има още
ВОДА, ОГЪН И ЗАКУСКА
Римляни 6:3-11; Лука 24:1-12
Проповед при кръщение, конфирмация и първо причастие на Възкресение 2010
Катедралата в Дърам
от д-р Н. Т. Райт
Ако запомните нещо от тази сутрин, то вероятно ще е, че това е един ден, в който сте станали много рано и сте отишли на църква. Надявам се, че ще запомните и много повече, но това все пак е добро начало: понеже цялата същност на Възкресение, на кръщението и на конфирмацията е съсредоточена в едно необичайно ранно ставане, след като сте се наплискали с вода, за да се събудите и може би, поне в старомодните къщи, сте запалили камината, така че къщата да се стопли за всички останали. Тогава, след като всичко това е направено, можете да помислите за някаква закуска. Е, за това ще говорим тази сутрин – водата, огънят и закуската: и всичко това понеже Възкресението ни е пробудило необичайно рано, докато всички останали все още спят. Това е причината на първото Възкресение всички да бъдат удивени и уплашени – жените учудени и ужасени, мъжете невярващи и удивени. Всичко това е погрешно. Нещата не стават по този начин. Светът е бил изненадан и неподготвен. Той все още е спял. И продължава да е такъв. Има още
ПЪЛНА С БЛАГОДАТ И ИСТИНА
Евреи 1:1–4; Йоан 1:1–18
Проповед на Рождествената евхаристия 2006
от епископа на Дърам, д-р Н. Т. Райт
Ако ви попитам къде в евангелието на Йоан се говори за сватба вероятно некоцина от вас веднага ще отговорят. Не се бойте; нямам намерение да използвам Рождество като извинение и да превърна това чудесно събрание в неделно училище, макар че всъщност денят на Рождество е добър повод за празнуваме детското в нас и може би някои от вас вече са изпитвали радостта от това. Очевидно сватбата в евангелието на Йоан се намира в гл. 2, сватбата в Кана Галилейска, където Исус превръща водата във вино. Но за да разберем нашия християнски път и мисия ние трябва да знаем, че има една друга сватба от не по-малко, ако не и от по-голямо значение в известният пасаж, който току що чухме, необикновеният пролог на йоановото евангелие.
Прологът на Йоан прилича на грамадна входна врата откриваща пътя към огромна сграда. Тези 18 стиха толкова очевидно ясни и все пак, подобно на своя основен старозаветен фон от Битие 1, толкова всеобхватни, ни въвеждат в темата на цялото евангелие. За много поколения и в много традиции те са четени на Рождество поради своето централно и разтърсващо земята послание: И Словото стана плът и пребиваваше между нас. Това е едно тайнство, което живее в сърцето на християнската вяра и живот, мисия и служене, тайнството, на което останалите две велики монотеистични вярвания, юдаизма и исляма, са напълно чужди: че единственият истински и жив Бог може да излее самата Си същност в сътворена плът, че композиторът може да излезе на сцената и да поеме водещата част понеже никой друг не желае да я изсвири. И тази тема за Бога-в-човешка-плът не е някаква странична опитност, която самият Исус рисково опитва и от която Бог бързо се отказва. Част от цялостната идея на евангелието на Йоан е, че след като Словото е станало плът, след като е изявило Своята слава, любов и страдание, Бог излива Своя Дух върху Неговите последователи, така че те също да станат Слово-станало-плът. Това също е подчертано в пролога: а на тези, които го приеха даде правото да станат Божии чада; на тези, които не са родени по обикновен начин, но с едно ново раждане от Бога. Можем да видим това да се случва веднага след възкресението когато Исус заръчва на Мария Магдалена да каже на единадесетте: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец. Рождество, с други думи, не трябва да се приема единствено като истина за Исус. То трябва да бъде, в пълна зависимост от Исус, една истина за нас. Рождество не е занимание за зрители. То е покана. И, да, това е покана за сватба. Има още
УПРАВЛЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ НА РАМОТО МУ
Исая 9:2–7; Лука 2:1–20
проповед в Евхаристията в полунощ на Рождесво 2008
в КатедралатаChurch of Christ, Blessed Mary the Virgin and St Cuthbert, Дърам
от епископа на Дърам, д-р Н. Т. Райт
„Защото ни се роди дете, син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му.” Ако не отдъхнете с облекчение при тези думи значи не сте внимавали. Това, от което точно сега се нуждаем, повече от всяко друго време, което помня в живота си, е някой, който да поеме на раменете си тежестта, някой, който да се наведе и да вземе всички наши проблеми и да ги носи заедно с нас.
Досега трябва да е станало явно, че никой, нито тук, нито по целия свят, няма и най-малката представа как да се обърне към, още по-малко пък да разреши, кризата, която толкова бързо ни връхлетя. И аз не говоря единствено за методите на гласуване в Strictly Come Dancing, а за проблемите на световната сила, световните финанси и човечеството като цяло.
Наскоро станахме свидетели на една светска версия на Исая 9. Избирането на Барак Обама беше посрещнато с бурни овации по целия свят. Тезмънд Туту изглеждаше полудял от радост по този повод когато говори по радиото – въпреки че беше реалистичен относно факта, че черната революция, за началото на която той е помогнал не се е конфронтирала с Робърт Могабе. В нощта на изборите Опра Уинтри каза, че „никога не е имало подобна нощ на планетата земя.” Целият свят беше жаден за надежда и сега Обама, който наистина е брилянтен, очарователен, умен и много способен научава, че управлението на света е на рамото му и че ние очакваме той да разреши проблемите ни. Горкият човек: никой обикновен смъртен не е в състояние да носи подобен товар. Нито пък следва да го молим за това. Ирационалната радост и надежда на тези избори само показаха степента, в която всички останали надежди са се провалили карайки ни да бъдем много по-готови да откликнем на всеки нов обещаващ знак. Това става единствено защото сме забравили рождественото послание; или сме го кастрирали, извадили сме му зъбите, като че ли детето родено тази нощ е било само патерица, на която отделни хора могат да се подпрат, но не и рамо, което да поеме тежестта на управлението на света. Има още
Rado's blog 