Кръгът на любовта


КРЪГЪТ НА ЛЮБОВТА

Йоан 17:14-26

Проповед при ръкополагането на дякони в катедралата в Дърам

27 Юни 2010

от епископ д-р Н. Т. Райт

imagesСмисълът на това да имаме дякони е, за да може светът да види Божоята любов в действие.

Това е най-важното послание, което аз намирам в днешният прочит от евангелието, -завършека на несравнимият пасаж Йоан 13-17 – „Прощалните думи” на Самият Исус в нощта, когато е бил предаден. През последните няколко дена кандидатите за ръкополагане и аз преминахме заедно през тези глави. Тук ние откриваме тайната, вътрешното сърце на призива и служението на Самият Исус, призивът, който открива Божията любов и слава пред един враждебен свят, който ще го отведе на кръста  където света ще излее своята омраза върху Божият Син и Бог ще излее Своята любов върху света. И когато си припомним по-широкият контекст на евангелието на Йоан ние осъзнаваме, че откриването на Божията любов в действие в света не е нито удобно нито лесно. И понеже въпреки това смисълът да имаме дякони е да бъде открита Божията любов в света в действие ние спешно се нуждаем – вие, които ще бъдете ръкоположени, спешно се нуждаете – да вземете присърце, да размишлявате, да се молите върху това какво представлява любовта, защо тя е толкова скъпа и защо в същото време е и толкова славна.

Класическият символ на Божията любов, разбира се, е кръста и ние ще върнем към това. Но има и друг. Когато преди 35 години аз бях ръкоположен за дякон, моята леля, която е монахиня в манастира в Оксфорд, ми изпрати една картичка, на която беше изобразен кръг. Кръгът е обяснен с няколко думи на Джон Дън: Божията любов е като кръг, а един кръг е безкраен. Когато Бог обича Той обича докрай. И в краят Той не престава да обича, не: накрая Той ще продължи да обича. Дън загатва за думите, с които Йоан започва Прощалната реч, думи които чухме този вторник: „Исус след като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.” Той ги възлюби eis telos „докрай”: няма  нищо, което любовта може да направи за тях, което тя да не е наривала за тях. И, като видяхме, това е изразено графично когато Той съблича горната Си дреха, препасва Се с престилка и – за тяхна изненада и тревога – измива краката на учениците Си. Тогава, обличайки отново дрехата Си, Той им казва, че те трябва да правят същото. Това е посланието, върху което е изградено цялото християнско служение: да вършим и да въплъщаваме Божията любов. Това е смисълът да бъдеш дякон. Това не е един вид „години на изпит” макар между другото да служи и за това. Това означава да отделиш време да научиш основната роля на цялото служение: че ние трябва да бъдем, преди всичко останало, любещо въплъщение на Божията изненадваща и тревожна любов, Божията напълно себераздаваща се любов, любов, която продължава, подобно на кръг, без край.

И докато великата молитва в Йоан 17 наближава своя край ние виждаме един друг кръг на цялата проповед: понеже тук, в краят на молитвата, ние виждаме още веднъж същата тема. „Отче праведни,” се моли Исус, „светът не Те познава, но Аз те познавам. Познават и тези, които Си Ми дал. Извих името Ти пред тях, за да Те познаят така, че любовта, с която Си ме възлюбил да бъде  в тях и Аз в тях.” Ето го: цялата реч, всичките 5 глави, събрани в постоянната и вечна тема за Божията любов към Сина. И смисълът на това да имаме дякони е светът да може да види и да познае тази любов в действие. Миенето на краката никога не спира. Във вторник ви предложих тези 5 глави да станат за вас едно специално място, на което да се връщате отново и отново в годните, копито лежат пред вас, да се освежавате и преориентирате за това кои сте и за какво сте тук. И сега, когато достигаме до края на тези 5 глави, ние откриваме, че това не е краят. Те ни препращат към началото. Това е един урок, който ние никога няма да престанем да учим.

Това е важно понеже посланието е едновременно изненадващо и тревожно. Исус говори, в молитва, думи, които ние вероятно не желаем да чуем. Те ни звучат далечни и арогантни, твърде претенциозно свети и себеправедни. „Дадох им Твоето слово и светът ги намрази понеже те не са от света, както и Аз не съм от света.” Наистина ли чухме добре? Ето го отново: „Те не са от света както и Аз не съм от света.” За какво става дума? Дали това е една рецепта за млад помощник на енорийски свещеник вървящ по главната улица със своята блестяща нова яка и с чувство на цялостно превъзходство над бедните, потънали в невежество хора наоколо? Не беше ли идеята свързана с едно въплъщаващо служение да бъдем напълно в света споделящи неговите радости и болки?

Да, това е идеята. Но няма никакъв смисъл един лекар да дойде и да живее със своите пациенти  и да се зарази от техните болести без да притежава лекарствата, с които може да се справи с тях. Няма никакъв смисъл един учител по музика да влезе в класа на деца без всякакъв слух и просто да се присъедини към тяхната какофония. Няма никакъв смисъл един овчар да легне до овцете когато трябва да ги води при бистри води и след това да ги вкара в кошарата понеже наоколо се навъртат вълци. Когато Исус казва, че Неговите последователи не са от света изразът, който Той употребява буквално значи „те не са от света,” те не приемат своят произход и идентичност от света. О, света ще даде най-доброто от себе си, за да ви навре в миша дупка, за да ви постави в собствените си категории: вие сте „религиозните функционери,” част от „Божият бизнес” или каквото и да е там. Но вие не отговаряте на категориите на света и не трябва да отговаряте. Солта не трябва да губи своята соленост. Това, което е вярно за всеки християнин, всеки кръстен и вярващ мъж, жена и дете, е публично и авторитетно вярно за вас от този ден нататък. Вашата основна идентичност е, че вие сте публично упълномощени да въплъщавате Божията любов. Това е смисълът да бъдете дякони.

Макар да изглежда изненадващо, светът всъщност не желае тази любов, това публично въплъщение. Тя е едно опасно предизвикателство. Погледнете реакциите когато християните работят в движението на хосписите и на други места, когато говорят срещу настоящото легитимиране на евтаназията. Това генерира една истинска ярост, яростта на един свят, който обича смъртта. Вижте реакцията на света когато християните застават за нашата отговорност към хората, които идват в тази страна търсейки убежище от преследване. Самата фраза „търсещ убежище” е достатъчна да изпаднат някои хора в хъркащо, цинично, ядосано настроение. И аз съм горд от хората в този диоцез, които въплъщават Божията любов за тези дълбоко наранени хора. Вижте какво става когато християните се стремят да въплъщават Божията любов като натискат правителството да опрости невероятните и неплатими дългове на страните от третия свят (макар, че те се раздвижват много бързо когато техните банки изведнъж се изправят пред подобен проблем). Може би през първите дни на своето служение няма да се занимавате с толкова големи въпроси. Това време ще дойде по-късно. Но вие трябва да усвоявате дяконските навици с ума, сърцето и тялото си, в своята местна, в малък мащаб, близка работа да въплъщавате Божията любов. Вие трябва да бъдете формирани като дякони понеже идеята на дяконията е да въплъщава Божията любов пред света и това формиране е необходимо за едно доживотно и смело служение на благовестието.

Смело: понеже света ще направи всичко възможно, за да ви оформи по своя собствен калъп както казва един превод на Римляни 12:2. Не се съобразявайте със света, не го оставяйте да ви напъха в калъпа си, но се преобразявайте чрез обновяване на ума си, казва св. Павел. Или, обратно, тук в Йоан 17: „Не се моля да ги вземеш от света” – е, разбира се, че не! Каква би била ползата от това? Ние не сме искейписти. Не: продължава Исус: „Моля се да ги опазиш от злия.” А-а. Ето го. Света не е неутрална територия. Там владеят силите на хаоса и разрушението. Те носят усмихнати лица и използват правилен език, но всъщност са в съюз със силите на света и тяхното най-силно оръжие е смъртта. Това е причината ние спешно да се нуждаем, и вие като нови дякони спешно да се нуждаете, от молитва в следващия стих. „Освети ги чрез истината. Твоето слово е истина.” О всяка страна света ще ви нашепва, че не трябва да бъдете толкова крайни. Той ще мърмори в ушите ви, че вие всъщност не трябва да вярвате на всички тези неща. Понякога той ще крещи към вас, ще ви насилва и заплашва с осмиване или нещо по-лошо ако не влезете в крак с това, което се представя като последната появила се политическа коректност. И вие трябва да се научите да се връщате отново и отново към Йоан 17 и към молитвата на Исус за вас: Освети ги чрез истината. Твоето слово е истина. Дръжте компаса си насочен правилно без значение колко магнитни полета се появяват около вас. Единствената причина да бъдете дякон е поради Исус, понеже в Него ние виждаме и чрез Него сме въвлечени в публичното въплъщение на Божията любов.

Разбира се, нищо от това не е заради вас самите, така че да се чувствате доволни и горди да бъдете един добър дякон. Целият смисъл на любовта е, че тя не гледа към себе си. Това е причината ранните християни да открият смирението като една добродетел в същото време, в което са откривали и дълбините и висините на Божията любов в Исус. Самият Исус се моли не само за Своите ученици, но и за тези, които ще повярват в Него чрез техните думи – което, разбира се, включва вас и мен, 20 века или 60 поколения по-късно. И за всички тези, за първите ученици и всички тези, които ще повярват в Исус чрез техните думи, Исус казва: „Аз освещавам Себе Си” – Аз се посвещавам, отделям Себе Си от пътищата на света заради Божиите пътища – „заради тях.”  Аз освещавам Себе Си, така че те да могат да бъдат осветени чрез истината.

Една от лъжите на този свят е да поставя любовта срещу светостта, като че ли светостта е някакво незначително, твърде второстепенно нещо, което винаги може да бъде стъпкано чрез настояването за любов. Не така. Това, което се нарича „любов,” но отказва призивът за святост и истина, е една опасна пародия. Когато живота на пациента е в опасност хирургът използва най-острият нож не поради омраза, а поради любов. Когато сме изгубени в мъглата, задачата на водачът е да ни заведе на сигурно място, а не да ни води по най-удобният път. Тези, които са призовани за публично и видимо въплъщение на Божията любов трябва да знаят, и трябва ежедневно да си напомнят, че святостта и истината съставляват един триъгълник с любовта, подкрепящи я като въжета от всяка страна и сами черпещи от нейните неизчерпаеми богатства. Моделът на любовта, преди всичко, е кръста. И това е една любов изявена публично на кръста, която продължава в кръг, сега и завинаги.

Поради всичко това центърът на Исусовата молитва е учениците Му да бъдат едно. Призивът и задачата за християнско единство не е нещо допълнително, което можем по желание да изберем, нещо второстепенно, което можем да правим вторник вечер веднъж в месеца. Ние със сигурност трябва отново да научим екуменическото предизвикателство. Не винаги сме се отнасяли към него по правилният начин и трябва да се върнем обратно при Господа и към тази молитва с ново покаяние. Но какъв е смисълът да бъдем публично въплъщение на Божията любов ако през половината време се отдръпваме и се делим от тези, които следват същият Господ? Отново, отначало вие може да не сте въвлечени в екуменически дейности в голям мащаб. Но още веднъж вашата дякония – която, подобно на любовта, която въплъщава, никога не свършва – е време да научите навиците на сърцето, които създават това единство, единство в групите за библейско изучаване, единство вътре в PPC, единство между 2 или 3 твърде различни църкви в енорията. Това вероятно е нещо съвсем достатъчно, с което можете да започнете. Ще опитате предизвикателствата, разочарованието и не на последно място цената да работите за подобно единство. Научете добре тези уроци. Защото, отново подобно на самата любов, единството не означава просто да свивате рамене, едно „кой го е грижа” общение, в което докато си пиете заедно кафе нищо друго няма значение. Единството, за което се моли Исус, единството, за което вие трябва да работите, единството, за което св. Павел говори в своето послание (което, между другото, е още един чудесен пасаж, с който можете да се молите в тези рани дни на своето служение) – това единство не е нищо по-малко от единството между Самият Исус и Отец, това необикновено единство, в което, за наша собствена изненада и предупреждение, ние сме призовани да влезем и да направим там своя дом. „Аз в тях и Ти в Мене, за  да могат да станат едно, така че света да познае, че Ти Си Ме пратил и че си ги възлюбил като си възлюбил Мен.”

В и чрез всичко това публичното дяконско въплъщение на Божията любов е най-вече откровение на Неговата слава. Божията слава, която съвременниците на Исус копнеели да видят отново дошла в храма, се явила в Исус. И една от основните теми в Прощалната проповед е обещанието, че тази слава ще бъде видяна също в учениците на Исус. „Славата, която Ти ми даде Аз я дадох на тях, за да бъдат едно както ние сме едно.” Светът има нужда да види Кой е Бог: не един голям небесен хулиган, не сбор от всички импулси и инстинкти в света, а Отец, Който изпраща Сина да мие крака, да изцелява, да говори истината, да дава живот, да бъде Този, Чието царство предизвиква земните царства именно понеже не използва обичайните методи на света на властта и смъртта, а Божиите методи на служение и живот.

Всичко това може да ви изглежда грандиозно и донякъде откъснато от вас когато крачите по улицата утре сутрин, когато отивате в училището или посещавате старчески дом, когато планирате кръщение или извършвате погребение. Но, разбира се, целият смисъл на любовта е, че тя харесва малкото и местното, това ново бебе, този скърбящ съпруг, този клас непокорни деца, тези стари хора с чудесни, но отмиращи спомени. Малките задачи са сами по себе си истинската природа на публичната изява на Божията любов в действие. Точно както странното, кратко действие на Исус, при което Той изми краката все още резонира силно в нашият живот и в нашия свят, кой знае какви резонанси ще бъдат освободени от едно единствено действие на състрадание, от една добра, изцеляваща дума, от тихата молитва, от кратката разходка до магазина в помощ на някой зает в къщи, поздравителната картичка показваща, че си спомняте, тези малки дяконски докосвания, които откриват Божията любов в действие в света. Връщайте се ден след ден и година след година към тази молитва на Исус, молитвата, в която вие ще направите свой дом и в която ще откриете домът си – дом удивително предизвикателен понеже това е един дом, от който вие отново и отново ще бъдете изпращани, защитавани от силата на Отца в един опасен свят, но откриващи Божията слава в един мрачен и объркан свят.

И на всички вас аз ще кажа следното. Вие сте дошли днес да подкрепите и насърчите тези наши братя и сестри. Благодаря ви отново за това. Сега, моля ви, молете се за тях. Направете молитвата на Исус ваша собствена молитва за тях през идващите дни. Молите се за тях когато те започват да учат тези сърдечни навици, чрез които ще служат на вас и на света наоколо. Молете се за тях в тези ранни дни и се молете за хората, които те ще станат, чрез Божията благодат, през следващите години. Ние се нуждаем от дякони, които, все още като дякони, ще бъдат водачи в Божията църква след 10, 20, 30 или дори 40 години. Те ще бъдат такива единствено дотолкова доколкото научат какво означава да показват на света Божията любов в действие. Молете се за тях като Исус се моли за всички нас, така че любовта, чрез която Бог е възлюбил Сина да може да бъде в тях и Той в тях. Това е начинът, по който ще се открие славата. Това е начинът, по който света ще познае Неговата природа и Неговото име.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.