Павел и свободата


ПАВЕЛ И СВОБОДАТА

Псалм 119:41; Галатяни 5:13-18

от Н. Т Райт

Проповядвана в  Central Presbyterian Church, Park Avenue, New York, 2013

imagesБлагодаря за поканата и посрещането. Хубаво е отново да бъда тук и да се покланям заедно с вас. Признавам, че след като избрах темата за тази проповед почувствах известно съмнение – да се разхождам до статуята на свободата и да проповядвам за свободата! Ако вие не знаете какво е свобода, тогава кой знае? По същият начин човек може да посети Нешвил и да проповядва за музиката….което ми припомня, че преди няколко години глупаво направих точно това. Или да посети Св. Адрей и да им обяснява как се играе голф….

И все пак свободата ни обърква. Боб Дилън казва, че ние трябва да чуем думата без да се чудим какво означава тя. И щом стигнахме до статуята на свободата това е една стара идея: когато враговете на Цицерон съборили къщата му неговите приятели издигнали на нейно място статуя на свободата. И когато Римската република, която имали в предвид когато говорели за „свобода,” се превърнала в диктатура, новият режим просто взел думата и продължал да я използва. Така изглежда днес свободата! Империите винаги са твърдели това. Това сочи, на едно политическо ниво, към объркването свързано със свободата на всяко ниво. Какво означава тя? Затова първата ми точка е объркването на свободата.

Сведете това на едно светско ниво. Свободни ли сте да шофирате на север по 5-то авеню или на юг по Медисън авеню? В един смисъл вие сте свободни, но ако опитате ще се сблъскате със свободата на неколцина други и много скоро и със соята собствена. Това е пътен пример еквивалентен на добре известната фраза, че свободата на твоят юмрук свършва там където започва свободата на моят нос. Свободни ли сте да избирате каква работа да вършите? В един смисъл вие сте, но дори в тази страна на възможностите има мнозина, които биха се радвали да вършат каквато и да е работа. За мнозина вършенето на изтощителна работа не много по-различна от робство им дава много по-голяма свобода отколкото липсата на работа и ако бяха в този смисъл свободни по цял ден.

Ние всички вярваме, че свободата е християнска ценност. Но какво означава тя? Дали като християнин съм свободен да върша всичко, което ми дойде наум? Със сигурност не. И ако приема идеята са святост както трябва да направя дали наистина съм свободен да бъда свят? Какво се случва когато открия силната примамка на греха промъкваща се още веднъж в мен? Свободен ли съм да й се противопоставя? Ако съм то е понеже Светия Дух ме е направил способен да върша правилните неща – в който случай, аз ли съм истински свободен или съм просто една кукла на конци движена от Духът?

Мнозина, които нямат философско образование задават подобни въпроси. Дали изобщо притежавам свободна воля? Можем ли да смятаме, че всичките ми мисли и действия са програмирани от една дълбока и сложна връзка на генетична информация плюс възпитание и образование? Дори когато смятам, че избирам свободно мога ли да твърдя, че моят избор всъщност е изцяло предопределен? Илюзия ли е свободната воля? И, ако е така, какво се случва с идеята за отговорността? Дали тогава ние знаем какво означава да сме истински свободни както християни или просто като хора?

И какво означава свободата в световен мащаб? Преди няколко месеца всички бяхме очаровани от т.нар. „арабска пролет?” Наблюдавахме как страни от северна Африка се освобождават от тежката ръка на своите диктатори и работят за едно по-отворено бъдеще. Мнозина на запад предполагаха, че всичко, което е необходимо е да се отървем от тираните  и тогава свободата ще дойде. Това е историята, която ние познаваме. Това е особено историята, от която е родена тази велика нация; но дали това е така навсякъде? Смятахме, че Сирия ще бъде следващата, но сега се оказва, че част от бунтовниците всъщност са част от Ал-Кайда; и сред най-близките ни съюзници в режима са някои, от най-големите подтисници. Радвахме се когато преди четвърт век падна Берлинската стена, но „свободата”, която дойде след нея не беше (да се изразя меко) пълна. Така се случи и в пост-колониална Африка. Както понякога казват хората, не можеш да изядеш свободата. Какво да мислим когато помагаме на хората да получат свободата да гласуват и след това огромната част от тях гласуват за нещо, което на нас много ни прилича на нова форма на тирания или дори робство? Какво трябва да мислят за това християните? Свободата е много по-сложна отколкото изглежда.

И така, моята втора точка: какво казва библията за свободата? Очевидното място, от което да започнем е Изход. Мнозина от вас имат приятели и съседи евреи, които преди няколко седмици празнуваха Пасха. Пасха е празник на свободата per exellence. Той напомня за времето когато Бог слиза в Египет и избавя людете Си от робство. Оттогава евреите много пъти са били външно поробвани, но ежегодната Пасха е изявявала тяхната вяра, че те са Божии свободни хора и че един ден отново ще бъдат истински свободни. Богът на Авраам, Исаак и Яков е Бог, Който обича свободата, Богът, Който освобождава робите и ги прави Свои синове и наследници. Не е случайно, че когато Исус от Назарет довежда Своето дело за царството до неговата кулминация, Той избира времето на Пасхата, седмицата на свободата, момента когато целият Израел празнува това, което Бог е извършил и се моли за това, което Бог ще направи. И посланието на възкресение е, не на последно място, посланието, че в края на краищата Той е направил това. За свобода Месията ви освободи, казва Павел.

Проблемът с Изход, разбира се, е че вие можете да изведете Израел от Египет, но е много по-трудно да извадите Египет от Израел. Веднага щом достигат дои Червеното море хората роптаят понеже нямат достатъчно за ядене и пиене. Това задава модела за следващите 40 години: само малка стъпка дели благодарността от роптанието и хората с готовност заменят свободата за ядене както и за всякакви други неща. И Павел, в Римляни и Галатяни, има точно това наум. В Римляни 6,7 и 8 той разказва историята да бъдеш в Христос като една нова история на изхода. И, в решителната точка, в гл. 8 ст. 12-16, той казва, че смисълът на свободата не е да се връщаме обратно в Египет. „Не сте приели дух на робство,” казва той, „за да бъдете пак на страх; но сте приели дух на осиновление.” Едно нещо е да престанеш да бъдеш роб. Съвсем друго е да се научиш да бъдеш син, зряло Божие дете. Това е причината, когато помага на коринтяните да разберат това, той да се съгласява с техния радикален девиз за свобода: „Всичко ми е позволено!” Да, може би, казва Павел, но не всичко е полезно. Всички неща може да са позволени в един смисъл, но не всички ви изграждат, правят ви здрави и зрели хора в живота и служението на Месията. Това е една идея, която днешната църква напълно е забравила докато нашата западна модернистична идея за „свобода,” която дължи много повече на Просвещението отколкото на Писанието, се хлъзга в едно предполагаемо християнско въображение.

Както Павел се изразява в текста от Галатяни, който прочетохме днес: „на свобода бяхте призовани само не употребявайте свободата си както възможност за угаждане на плътта, но с любов служете един на друг.” Тук лежи парадоксът на Павел: да бъдеш свободен означава да бъдеш слуга! Помнете, по-голямата част от нещата, които Павел нарича „дела на плътта,” неща като огорчение, магьосничество и омраза, могат също толкова лесно да бъдат вършени и от един безтелесен дух. Павел не е против тези неща понеже те са свързани с тялото. Така че какво има в предвид той когато казва, че трябва да бъдем роби един на друг в любов? Тук е объркването, парадоксът. Всяка свобода създава ново форми на робство. Ако използвате свободата си, за да е впуснете в един разрушителен живот на омраза, завист, злоба и сексуална неморалност тези неща ще ви поробят: те ще създадат навици на ума и въображението много по-силни от навиците на тялото. Алтернативата е да научим основната християнска добродетел, която е любовта: и да обичаме означава да поробим себе си на другите хора по един изцяло нов начин, превръщайки техните нужди в свои приоритети и тяхната тъга в своя грижа. Още един цитат от Дилън: „Трябва да служиш на някого…той може да е дявол, или Господ, но трябва да служиш на някого.”

В тази точка Павел разпалва огънят на парадокса. В същият момент, в който ни подтиква към свобода той казва, че ние трябва да изпълняваме Закона! Целият закон, както каза Исус, е обобщен в една заповед: „Да обичаш ближния като себе си.” Павел е писал предишните 3 глави на галатяните казвайки, че като християнин вие не сте подчинен на Мойсеевия закон. Той насърчава бившите езичници, че не трябва да станат физически юдеи, не трябва да се обрязват, за да принадлежат към народа на Месията. Не, казва той: Мойсеевият закон е бил даден с конкретна цел и за определено време и сега когато Месията е дошъл и обещанието към Авраам се е изпълнило хора от всеки народ по земята стават част от Божият народ единствено на основата на вяра. На практика той вижда самият Мойсеев закон като една поробваща сила понеже той поставя езичниците извън Божият народ и затваря евреите вътре в затвора на собствения им грях. Законът не е бил в състояние да изпълни Божиите обещания за свобода и живот. Това е накарало поколения християни да смятат, че християнската свобода е противоположна на закона. И това се е съчетало със следпросвещенската философия, за да създаде днешното объркване.

Но на практика Мойсеевият закон е бил Божият свят и добър закон и неговата централна заповед да се обича ближния като себе си е именно това, до което достигате в евангелието. Павел казва това по-рано в своето послание: „Божият Син ме възлюби и предаде Себе Си за мен.” Когато поради благовестието хората научат това правило на любовта законовите книги се отварят и носят наслада. Това има той в предвид през цялото време. Тази идея на Павел съвпада точно със забележителното обещание на Псалм 119, с който ние се молихме по-рано: „ще ходя в свобода понеже опазих наредбите ти.

Тук се намира парадоксът на християнската свобода. Ние мислим за „свободата” като „нямаща нищо общо с това, което някой ми казва.” Мога да правя каквото си искам. Мнозина през последните 200 години в нашата култура са казвали, че да се държиш за „правилата” от какъвто и да е вид е непавлово, нехристиянско и във всеки случай незряло и дехуманизиращо. Ние сме способни да живеем спонтанно, да бъдем автентични, да бъдем закон за самите себе си, да не се съобразяваме с никой друг, дори с Бога, и това е парализирало живота ни и ни е натикало в едно тясно удобство. Реториката на „свобода” е навсякъде около нас, не на последно място в Холивуд, тя се просмуква в настоящите дебати за ключови морални въпроси както и в политическата реторика, карайки ни да си представяме, че докато хората са „свободни” – под което ние разбираме докато могат да гласуват от време на време на избори и да правят каквото си искат в личния си живот – то всичко ще се нареди. Един произволен поглед към историята бързо би ни поправил, но това е, което много хора все още си мислят.

И християнският отговор също е един отговор на здравия разум. Да се обърнем срещу течението за миг: ако желаете да сте „свободни” да шофирате оттук до Сахо ило до Батъри ще направите добре ако се съобразявате с местните изисквания, които казват, че една улица води към края на града, а друга към центъра му. Или ако сте на междуградски път начинът да сте свободен  да карате безопасно и лесно до своята цел е да стоите на правилната страна на пътя. Ако нямаше правила за това или онова никой не би бил свободен; всички щяхме да караме с 3 мили в час и да си проправяме път през хаоса по най-добрият възможен начин. Но законите ни освобождават; и истинската свобода е изпълнението на Божия закон. Това е което Павел казва за законът на любовта.

Така достигаме до моята трета точка: че неяснотата на свободата е разрешена в логиката на любовта и предизвикателството на креативността. Животът не е една игра, в която или аз правя нещо или ти ще го направиш. Не това е начинът, по който действа любовта. Една от радостите в живота ми през последните 7 години беше да имам внуци. Вземете най-голямата ми внучка. Ние имаме чудесни отношения и те придават нови измерения на любовта и ново отражение на свободата. Когато обичате някого това ги освобождава да бъдат себе си по нов начин докато в същото време поставя значителни ограничения върху тях. По подобен начин да бъда обичан от сладко макар и пакостливо 7 годишно дете ме прави различен човек, освобождава ме да бъда различен човек, докато в същото време поставя ограничения и задава граници. Ако живея в една къща сам и никой никога не идва да ме види аз от една страна бих бил напълно свободен; но аз с радост избирам една различна свобода, която идва от взаимоотношенията, чрез любовта, която ме освобождава по един напълно нов начин. Върховният пример за това, разбира се, е брака, което е една от причините той да е толкова важен и често толкова труден. Бракът едновременно ни дава славната свобода да бъдем себе си по един изцяло нов начин и налага огромни ограничения. Ако това, което имаме в предвид под „свобода” е просто една случайна свобода на субатомните частици да се носят наоколо вършейки нашите собствени неща във всички посоки всяко истинско и даващо живот взаимоотношение скоро би ни излекувало от тази идея. И това, което откриваме в центъра на християнската свобода е, че любовта на Самият Бог, излята в смъртта на Исус Месията, едновременно ни освобождава напълно, дава ни едно славно чувство на живот отварящ се пред нас и налага огромни ограничения. В благовестието Бог продължава да ни се усмихва докато, независимо от своя страх и сръдливост, ние откриваме, че се усмихваме в отговор. И щом веднъж започнем да се усмихваме обратно на Бога ние сме свободни – да, свободни! – да се обичаме един друг, по-истински свободни когато се отказваме от самите себе си.

Това, мисля, е един изцяло нов начин да гледаме на света, и вероятно на самата свобода. Има една древна фраза, че „свободата означава да се чувстваш удобно в своят хомот,” което винаги звучи донякъде цинично, макар че всъщност всички имаме своите хомоти и най-доброто, което можем да направим е да се научим да ги харесваме. Без съмнение тук има мъдрост. Но не това е целта на всичко. Хората са създадени с цел. Едва когато открием и последваме тази цел ние можем да бъдем „свободни.” И това няма да е една произволна свобода да се лутаме безцелно насам натам вършейки любопитни, но безсмислени неща. Това е принципът, който лежи зад голяма част от западното общество. Хората са „свободни” да пилеят времето, парите си и живота си за неща, които не са нито полезни, нито красиви, нито радостни. Християнската свобода е радикално различна. Благовестието ни прави свободни да обичаме, да живеем в Божията слава, да бъдем настойници на Неговото творение и агенти на новото творение. И в тази точка човешката свобода и Божието действие тайнствено се събират заедно. К.С. Луис, описвайки своето обръщение, казва, че в един смисъл той не е имал избор. Бог му се е открил и всичко, което той е можел да  направи е да се предаде. Но в един друг смисъл, казва той, това беше най-свободното нещо, което някога съм правил. Предполагам, че този принцип работи навсякъде. Той е част от логиката на любовта, което означава да кажем, че е част от начинът, по който действа Светия Дух.

Ако сте водени от Духа, казва Павел в Галатяни 5, не сте под закон. Той няма в предвид, че вие ставате беззаконни, както обяснява по-обстойно на друго място. Той има в предвид, че вие не сте под закона на Мойсей, който неизбежно повлича своите последователи в една водеща надолу спирала на собственият им неизкупен грях. И със свободата от греха, закона и смъртта, която благовестието носи идва и един различен вид свобода: свобода за. Това е изключително важна точка и аз се опасявам, че много християни напълно я пропускат.

„Свобода” е една от тези големи думи подобни на „справедливост” или „красота,” които всеки подкрепя, но никой не разбира истински. Ние всички казваме „Да” по принцип, но я намираме за трудна или невъзможна на практика – лично, обществено, политически, богословски. Аз смятам, че това е така понеже всички трудно гледаме напред към Божието ново творение, светът, който предстои да дойде, светът за който сме били създадени. Единствено в този свят – който вече е бил започнат когато Исус е възкръснал от мъртвите – може да се намери истинската свобода. Едва там парадоксите са разрешени. Жан-Жак Русо напълно греши когато казва, че хората се  раждат свободни и все пак навсякъде биват оковавани. Ние не се раждаме свободни. Ние се раждаме в няколко робства на греха и смъртта, подчинени под игото на различни сили, които владеят над Божия свят. Но ние сме родени за свобода. Ние я сграбчваме знаейки, че тя е нашата съдба и все пак тя се измъква от хватката ни понеже желаем различен вид свобода за погрешна цел. В това отношение ние сме много подобни на Мойсей, който убива египтянина; ние искаме бързи и лесни решения. Той трябваше да се научи на търпение и това важи и за нас. Един ден, в Божието добро време, новото творение ще дойде и ние ще възкръснем от мъртвите, за да споделяме славата Му и напълно свободни работещи, за да направим това ново творение реално и процъфтяващо. И Възкресението вече е започнало този проект.

Но на това място е появява големият въпрос. Някой може да каже: Значи накрая всички ще станем роботи? Ако Бог ще действа в и чрез нас няма ли да бъдем просто автомати? Не. Когато Бог ни предлага свобода Той наистина има това в предвид. Ние сме освободени – вече, чрез благовестието и Духа и окончателно при възкресението – за да бъдем истински себе си. Това е истината, която е пародирана от днешната себецентрична мантра „да открия кой съм всъщност.” Не, ако сме в Месията, обитавани от Духът, наистина съществува един реален „аз” и реален „ти” и при възкресението ти най-после наистина ще станеш този реален „ти,” уникален, много различен от всички останали посредством славното робство на взаимната любов. Това ще бъде истинска свобода. Тогава, и само тогава, ние ще бъдем в състояние да мислим правилно какво да правим с нея.

Истинското „ти” е създадено, за да бъде творческо. Християнският ум не е просто един компютър пригоден просто да приеме истините на благовестието, да ги превърне в морални императиви и да настави волята да действа съобразно с тях. Християнинът отразява Божият образ, казва Павел в Колосяни 3; и образът е именно образът на Творецът. Ние трябва да бъдем на свой ред творци. Това прилича малко на това сами да бъдем родители; и да бъдем родители, както и това да бъдем баби и дядовци, е една метафора за това, което всички сме призовани да бъдем и да вършим: да създаваме нови неща, нов живот, различен начин да се вижда света. Или, да използваме красивият израз от Ефесяни 2:10, ние сме Божие произведение на изкуството[1]. Думата на гръцки е poiema, думата, от която ние сме взели нашата „поема.”  Ние сме Божията поезия и, казва Павел, ние сме създадени в Месията Исус за добри дела, в които Бог отнапред ни е наредил да  ходим. Не просто морални добри дела. Това е просто началото. Това е просто да научим граматиката на любовта. Християнската святост не е един край сам за себе си, макар че за съжаление мнозина не достигат дори дотам. Точно както правилото, че трябва да карате от дясната страна на пътя е една врата, посредством която можете да стигнете където желаете, така и християнската святост е една врата към свободно и радостно служение характеризиращо се не просто със свобода от греха и смъртта, но и със свобода за нови неща, които единствено ние, с нашите гени и възпитание, можем да донесем в Божия свят. Това е причината грехът да е поробващ: той не просто ви обърква, той ви пречи да достигнете дори до първата база с новите и творчески неща, които Бог желае да направи чрез вас. Бог е, преди всичко, свободен и блестящ творец. Той е направил жирафите и пилетата, дъбовете и пеперудите, изгрева на слънцето и луната, музиката на водопада и усмивката осветяваща детското личице. Ние трябва да отразяваме образа на този Бог. На нас ни е дадена свобода като християни, така че да можем да помогнем Божият свят да се изпълни с нови произведения на изкуството без значение дали ние наричаме това „изкуство,” музика, рисунка, танц или каквото и да е, или по-голямата артистичност, която посредством любов и служение носи цветове, живот и надежда на Божия свят, носи знаците на новото творение вкоренено във възкресението на Исус и поддържано от Неговият Дух, в света, който все още стене в родилни билки.

Именно понеже е част от свободата да бъдем истински хора това не се случва просто така. Ние трябва да мислим сериозно за нея, да разберем, както отново и отново казва Павел, какви могат да са нашите конкретни дарби и призив, винаги помнещи, че всеки християнски призив се характеризира със себераздваща се любов. Аз копнея за деня когато различните призиви в тялото на Месията ще бъдат празнувани по-пълно, когато всички ще бъдат призовани да разпалят конкретните дарби, които са им били дадени и да ги използват радостно и, да, свободно. Това, което изглежда като парадокс когато го съпоставиш с начина, по който действа нашата култура всъщност се оказва една част от славната истина на самото благовестие: че в силата на Духа ние сме изцяло зависими от Бога и все пак напълно свободни да бъдем себе си. Ако Бог желае да бъдем творци ние никога не сме повече в центъра на Неговата воля, никога не отразяваме повече Неговият образ, отколкото когато Го изненадаме с нови планове и проекти. Духът ни освобождава и част от тази дадена от Духа свобода е да измисляме нови и красиви неща, които да правим и вършим от любов към Бога и всичките Му деца.

Ако само започнем да съзираме всичко това предполагам, че ще имаме да кажем нещо важно и да се замислим за начинът, по който размахваме думата свобода в нашите политически разговори. Просвещението, заедно с Русо, Волтер и Джеферсън, които водят в този път, ни представя една пародия на историята на изхода: ние сме били поробени и сега ще бъдем осовободени! Но, както откриват израилтяните, свободата не е толкова лесно нещо. Тя носи нови предизвикателства и западният свят отново и отново се проваля в опита си да достигне обетованата земя, светската модернистка Утопия. Вероятно е време християните в западния свят да покажат една различна форма на „свобода.” Тя не е свързана просто с отхвърлянето на тираните и даване право на глас на всеки. Има и други въпроси, които трябва да бъдат повдигнати, икономически, екологични, социални, религиозни и богословски. Махнете ги и вие си просите белята и след това я получавате. Част от начина, по който трябва да се обърнем към тези въпроси е именно чрез християнските артисти и музиканти, актьори и танцьори, новелисти и автори на пиеси, вглеждащи се във видението на Божия нов свят и творчески предаващи напрежението между този свят свят и света, в който сега живеем.

По този начин упражняването на християнската свобода може да доведе до артикулирането на един нов идеал за свобода, който да излезе в по-широкия свят и да ни даде две неща, от които много се нуждаем. Културата на светският модернизъм е достигнала до задънена улица изправена пред постмодерната критика, която приема интелектуалната форма на деконструкция и практическата форма на тероризъм. Ние не знаем какво да правим с нито едно от двете неща. Нуждаем се от смирение и от надежда. Смирение, за да разберем, че нашите толкова ценени западни идеали за „свобода” на практика са поробили милиони други, точно както правили обичащите свободата римляни преди 2000  години. Надежда, за да разберем, че има и други пътища, по които да продължим напред: ние не можем да продължим повече по старите пътища представяйки си, че още няколко добре прицелени бомби най-накрая ще донесат световната свобода. Смирение, което отказва да се вкопчва в „моята свобода,” като че ли няма нищо общо с никоя друга. Надежда, която използва християнската свобода в настоящето, за да сочи напред, красиво, артистично, творчески, практично към новия бъдещ свят, където Бог ще бъде все во все и в Когото всички ще бъдем свободни. Надежда, последно, която преоткрива свободата на Самия Бог и свободата, която, вкоренена в любовта, е свободна да обича на свой ред. Великата тема на християнската свобода, поставена в самото благовестие и изразена първо от Павел е там, очакваща ни да я сграбчим, да я обичаме, да я родим в света, който толкова отчаяно се нуждае от нея.


[1] „творение” в българските преводи – б. пр.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.