Силата на небето освободена на земята


СИЛАТА НА НЕБЕТО ОСВОБОДЕНА НА ЗЕМЯТА

Проповед на евхаристия и кръщение

Катедралата в Дърам,

Петдесятница (31 Май) 2009

от Н.Т. Райт

index

Какво всъщност искаме когато се молим за Светия Дух?

„Изпрати ни Светия Си Дух, за да ни утешава,” се молим ние през последната седмица, „и ни издигни до същото място където нашият Господ Исус Христос е отишъл преди нас.” Ако използваме съвременната книга за молитва единствената значима разлика там е, че вместо „утеши” ние казваме „укрепи”; „изпрати Светия Си Дух, за да ни укрепи и ни издигни до същото място където нашият Господ Исус Христос е отишъл преди нас.” Въпреки това ние запазваме идеята за „утешение” в новата версия понеже продължаваме да се молим „не ни оставяй без утеха”. Това, разбира се, е едно ехо от прощалната проповед в евангелието на св. Йоан където Исус обещава, че няма да остави учениците Си без утеха, но ще им изправи Собственият Си Дух.

Но за какво точно се молим с тази молитва? Утеха и издигане в небето; поставете тези две идеи в традиционната западна картина за смисъла на християнството и получавате една картина, но поставете ги в техния собствен контекст от 1 век и картината е съвсем различна. И аз смятам, че именно картината от 1 век трябва да бъде схваната отново през 21 век.

Когато мислим за утеха и за издигане в небето нашето естествено предположение е, че се молим Светия Дух да ни утеши когато сме наскърбени от една страна и да ни вземе от този свят на мрак, скръб и страдание в изцяло духовната реалност на „небето” където ще се наслаждаваме на Божието присъствие без да бъдем притеснявани от светските грижи. Без съмнение има много случаи когато учениците на Исус са имали нужда да чуят тези думи именно в този смисъл. Утешението и избавлението и днес са твърде нужни в много части на света. Представете си днес да бъдете ученик на Христос в Дарфур или в части на Шри Ланка или дори в родната Палестина на Исус. Но значението от 1 век открива пред нас едно съвсем различно значение и то такова, каквото учениците на Исус в тази страна, в този конкретен момент от нашата конкретна история, се нуждаят да сграбчат и с двете си ръце.

Ключът, както често се случва, е в значението и в резонанса на думата „небе.” Когато се върнете към книгите на Стария Завет ще видите не само, че небето и земята са много по-близо една до друга, и много по-мистериозно взаимодействащи си, отколкото ние днес в съвременния запад си представяме, но дори още по-важно „небето” е контролната зала, мениджърският офис, ако предпочитате, на това, което се случва на земята. В книгата Данаил езическите царе идват и си отиват, но са конфронтирани с факта, че на небето има Бог, Който изисква от тях отчет. Фактът, че този Бог е на небето не означава, че Той е далечен, а точно обратното, че Той е в контрол, че Той издава заповедите, макар и не по начина, по който го правят земните царе. В Псалм 2, към който гледали древните християни докато размишлявали над тайната за това Кой в действителност е Исус, народите и техните управници са много ядосани и вдигат голям шум, но „Този Който стои на небето ще се смее, Господ ще им се поругае.” Тогава идва възцаряването на Помазаника: „Но Аз поставих царя си, на Сион, светия Мой хълм” „Ти Си мой син,” казва Господ на своя помазан и седнал на трона си цар, „Аз днес те родих; поискай от Мене и аз ще ти дам народите за твое наследство и земните племена за твое притежание. Ще ги съкруршиш с желязна тояга и ще ги строшиш като грънчарски съд.” И Псалмът завършва с един призив към земните управници да се преклонят пред управлението на помазаният цар. Не можем да навлезем достатъчно дълбоко в това. Този, който царува на небето е този, Който управлява земята и на Когото земните управници трябва да дават отчет. Това е значението на Възнесението и заедно с него също така и значението на Петдесятница.

Спрете за момент на Възнесението. За съжаление то много често е разбирано напълно погрешно. Възнесението не означава, че Исус си отива и насърчава Своите ученици да гледат напред към времето когато те също ще напуснат тази тъжна, стара земя и ще Го последват в небето. Ангелите не казват на гледащите ученици: „Същият Исус, Когото видяхте да се възнася на небето ще ви посрещне когато се присъедините към Него там”; но „Този, същият Исус когото видяхте да се възнася на небето пак ще дойде.” И идеята на това т. нар. „второ пришествие” както се изразяват някои новозаветни автори, не е, че Той ще се появи, за да ни вземе със Себе Си в небето от земята, но че ние ще празнуваме великият празник, женитбата на небето и земята, установяващ веднъж завинаги Неговият избавителен, изкупителен, възстановяващ суверенитет над цялото творение. „Земното царство,” казва гледачът Йоан, „стана царство на нашия Господ и на неговият Христос и Той владее завинаги.” Амин, казваме ние при Възнесението. Това е истинският празник на царят Исус и колкото по-скоро отхвърлим лъжата наскоро въведена в нашия календар в края на Ноември толкова по-скоро ще поправим своето политическо богословие. Точно сега ние се нуждаем от това. Ако във време като това ние не можем да мислим, да говорим и да действаме християнски, мъдро, ясно и остро в кашата и объркването на земните управници наистина трябва да се срамуваме от себе си. Исус вече царува, вече променя този свят. „Даде ми се всяка власт” четем в края на евангелието според Матей, „на небето и на земята.” Когато се завърне Той ще завърши това дело на променяща и обновяваща справедливост; но Той вече е започнал да прави това, независимо от подигравачите и скептиците и от презрението на властниците и ние празнуваме това на всяка евхаристия, но особено днес на Петдесятница.

Защо особено днес? Понеже на Петдесятница ние откриваме, че Светия Дух идва, за да ни утеши и укрепи и да ни издигне на същото място където нашият Господ е отишъл преди нас. С други думи Духът е силата на небето дошла на земята или да се изразим по друг начин, Духът е силата, която позволява на учудената земност да сподели небесния живот. И, да кажем това още веднъж, идеята на небето е, че небето е контролния център на земята. Твърдението на Петдесятница, от Деяния 2, Ефесяни4, Римляни 8 и всички останали велики текстове говорещи за Духа в Новия Завет, особено Йоан 13-16, е именно, че управлението, което възнеслият се Господ Исус осъществява на земята се извършва чрез Неговите изпълнени с Духа хора. Без съмнение ние се нуждаем от „утеха” в съвременния смисъл на думата, да се радваме когато биваме наскърбявани. Но ние се нуждаем много повече, от „утешение” в древния смисъл на „укрепяване” – подкрепа-когато-някой-застане-до-нас. Точно както в човешката „утеха” се случва нещо странно, така че простото присъствие, дори мълчаливото присъствие, до нас на един приятел ни дава нова смелост и надежда, колко повече присъствието до нас и в нас на Духът на самият Исус ще ни даде смелост и надежда не просто да се радваме в себе си, но да бъдем силни да свидетелствуваме за Неговото господство, Неговото суверенно управление, над света, в който човешките управници създават една каша и невежи армии се сблъскват през нощта.

Така да бъдем „издигнати до мястото където Исус е отишъл преди нас” не означава по никакъв начин да бъдем грабнати от този лош свят и неговите грижи. Точно обратното, това означава да бъдем взети в силата на Духа на мястото от където света се управлява. „Бог ни съвъзкреси с Него,” казва св. Павел „и ни постави в небесни места с Христа Исуса.” И единствено когато продължавате да си напомняте какво означава това вие ще разберете защо той продължава и казва, че Божият план е да открие Своята многообразна премъдрост чрез църквата пред изненаданите и уплашени очи на началствата и властите. Това е посланието на цялото писмо към Ефесяните и ако си мислите, че звучи твърде лесно, твърде евтино и триумфалистко, прочетете писмото до края и ще видите, че то ни хвърля в една непрестанна и яростна духовна битка да вземем цялото Божие всеоръжие и да бъдем готови да пострадаме за нашето радостно свидетелство за Неговото царство.

И така къде ни оставя това през тази благодатна 2009 година докато се молим Божията воля, чрез Духа, да ни издигне до мястото където нашият Господ е отишъл преди нас?

Смятам, че ни оставя с една мисия, но една мисия преосмислена, така че да посрещне нуждите на нашия ден. Никога по-рано в моя живот не е имало такъв политически сблъсък в тази държава и аз подозирам, че ако Дейли Телеграф беше в състояние да набави такива доклади от европейският парламент там също е имало една значима експлозия. Откровенията, които чухме, внимателно източени и издоени частичка по частичка за максимална финансова и политическа полза докато Форт Естейт играе своята собствена цинична игра, са просто най-новите симптоми на едно много по–дълбоко зло в нашият обществен и личен живот. И ние, които в силата на Духа призоваваме името на възнеслият се Господ Исус нямаме друг избор освен отново да прочетем Псалм 2 и да се противопоставим на световните управници с посланието: О, царе, научете се на мъдрост; елате в страх и треперете пред Божия Син. Той има начини да призовава хора, особено управниците, да дадат отчет, не винаги толкова бързо колкото ни се иска, но винаги ефективно, позволявайки им бавно, но успешно да пожънат  каквото са посели и понякога повалявйки ги с неочакван удар. И нашата задача е да въплъщаваме и да прогласяваме това, което Духът казва на света и на неговите управници под формата на една критика, призовавайки света и неговите управници да дадат отчет, нова мъдрост, ясни предложения. Това, което често съм казвал за културата като цяло – че църквата има шанса точно сега да поведе по пътя през постмодерното блато и от другата му страна – аз казвам с еднаква сила и дори по-неотложно за политиците. Ние, които вярваме в Исус Христос като истинският Господ на света, призоваващ всички управници да дадат отчет, не можем да останем тихи в едно такова време.

Но казвате вие, всичко е много добре за хората, които имат микрофони, които седят в Парламента и имат достъп до медията. Повечето от нас нямат тези възможности. Какво можем да направим ние? Е, разбира се, има множество форуми, където можете да направите да се чуе гласът на мъдростта и вие трябва да ги използвате по най-добрият възможен начин. Но всъщност свидетелството на църквата не се състои най-вече в големи изявления и гръмки изказвания. Свидетелството на църквата се състои, и това винаги е било така, в живото свидетелство в настоящия свят според новата заповед на възнеслият се Господ, в живота на вяра, надежда и любов, които са в сърцето на посланието на Исус, в живот на блаженствата ден след ден, показвайки на света, че има друг начин да бъдем хора, един път на щедрост и въздържание, един път на търпение и святост, един път на радост и справедливост, който работи, който дава живота си, който е творчески, радостен и пъстър подобно на самият Дух, на всяко място и по всяко време. Без църквата, която постоянно живее по този начин е безсмислено за неколцината водачи като нас въобще да говорят за Исус като Господ. Целият живот на църквата, най-вече нейните насочени навън дела на милост и щедрост, на справедливост и състрадание, е рамката, в която неколцина от нас могат да говорят с убеждение за управлението на разпънатия и възкръснал Спасител.

Това всъщност е истината, която се крие зад доста мрачния и сложен текст, който прочетохме днес от евангелието, където Исус казва, че когато дойде Духът ще обвини света за грях, правда и съдба. Света прави най-лошото, на което е способен; нашите управници не се справят; и Духът ще ги призове да дадат отчет. Но как Духът ще направи това? Не независимо от тези, на които Духът е даден. Твърде лесно би било да прочетем този текст, като че ли Духът просто ще върви напред и ще върши това, а ние ще седим отстрани гледайки пасивно. Не: Духът ще призове света да даде отчет чрез нас, чрез нашите думи, да, но също толкова – прочетете Деяния на апостолите и ще видите как работи това – чрез нашият ежедневен живот, на свидетелство, нашата борба за святост и единство, нашият отказ да се подчиняваме на властниците когато ни казват да не се покоряваме на Бога, чрез нашият миротворен и даващ здраве живот, който показва, че благовестието ни кара да изграждаме общност, да носим радост и мъдрост, да създаваме култура и домове.

И така докато се молим Духът да ни издигне до мястото където нашият Спасител Христос е отишъл преди нас ние откриваме, че това е един призив за всеки, да, включително за малката Изабел, която сега ще кръстим. Тази сутрин аз се моля за детето, което предстои да се роди, за бебето очаквано през Октомври от едно семейство, което познавам. И аз се моля това малко момченце от най-ранните си дни не само да получи Божията любов чрез очите на своите родители, но и в отговор да бъде свидетел пред тях за тази щедра, променяща живота, изграждаща общността любов. Йоан Кръстител бил изпълнен с Божият Дух още от утробата на майка си и празнувал идването на Спасителя още преди да се роди. Колко повече ние сега можем да се молим, в светлината на Възкресението и Възнесението на Исус, Изабел и всички, които са кръстени в семейството на божиите хора да занесат в божия свят, всеки по своя собствен, уникален начин, посланието и реалността на Неговата любов, които са посланието и реалността на Неговото царство, Неговото странно, суверенно управление, което променя, съди и изцелява. Това, което днес ние правим, в кръщението и евхаристията, е още веднъж да призовем Духът, Който ни утешава и укрепява, така че наистина да можем да споделим управлението на Исус Христос на земята така както и на небето; и както самите ние сме съдени и обновени в спомена за нашето собствено кръщение в Христос и в споделянето на Неговото тяло и кръв така нека да излезем, да живеем, да говорим, да дишаме и да се молим за Неговото царство в света където народите се вълнуват и си представят суетни неща, но над които Той се е възцарил завинаги и сега живее и управлява с Отца и Духа.

Случвало ли ви се е някога да се запитате какво означава Духът да споделя управлението на Отца и Сина? Запитайте се днес, питайте в молитва докато пристъпвате към евхаристията. И позволете на същия Дух да ви утешава и укрепява да живеете тук на земята с отговора, който получавате от небето.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.