Мъдрост в трудно време


МЪДРОСТ В ТРУДНО ВРЕМЕ

Йов 28, Псалм 8, 1 Коринтяни 2:1-10

oт Н Т Райт

проповед на конференцията на директорите

Уестминстърско абатство

30 Септември, 2008

imagesНяма нужда да ви казвам, че живеем в необикновено време. Преди няколко седмици ме попитаха как съм и аз отговорих: „Родителите ми живеят в Морфет, който току що беше наводнен, брат ми работи за банката Лемън, с жена ми имаме билети от Ал Италия за следващия месец и даже не си помисляй да ме питаш за Нюкасъл Юнайтед.”

Изведнъж множество здраво установени неща, според които ние сме се ориентирали започват да се променят. Приличаме на хора, изкачващи хълм в мъгливо време, които откриват, че техния компас се държи не като скала, а като блуждаеща овца. И ние, които носим в своите умове и сърца изключително важната задача да подготвяме утрешните граждани не само как да намерят своя път в света, но също и, моля те Боже, да могат да осигурят водителство в него – ние се изправяме пред някои трудни въпроси за собствените си приоритети, за собствения си компас, за способността си да виждаме в едно такова трудно време. Във вашата работа, както и в моята, няма къде да се скрием. Трябва да си напомняме къде е твърдата земя под нозете ни, кой път да следваме през мъглата, така че да избегнем канарите. Какви хора трябва да бъдем в едно такова трудно време? От какво се нуждаем и от какво ще се нуждае следващото поколение да види в нас?

На този въпрос цялата Библия дава един голям и очевиден отговор: мъдрост. Прекрасната и запомняща се поема от книгата Йов е един призив да преоткрием мъдростта, от която се нуждаем във времето, в което живеем. Избрах този текст много преди днешната криза, но когато днес го препрочитам той скача към нас след като в предишната глава Йов осъжда тези, които смятат, че могат да установят своята финансова система, така че да стои завинаги: „Ако и да натрупа сребро много като пръст и да построи къщата си както молеца…. може да легне богат, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма. Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем; Източният вятър го дига, и той отива; Спомням си как едно момче ми каза, че Библията прилича на утрешният вестник даден ни още днес и тук в Йов 27 ние виждаме това: една жива и точна картина на нашия свят. И в този контекст – нашият контекст – поетът пита в глава 28: Къде можем да открием мъдростта? Можем да копаем за злато, можем да търсим перли в морето, можем да купуваме корали, кристали и скъпоценности с пари, но не можем да намерим мъдростта по този начин. Може би трябва да добавим: ако прекарвате цялото си време в мисли за бисери, кристали и пари може да сте сигурни, че няма да намерите мъдрост.

Разбира се, нашата настояща криза е просто един остър израз на кризата, пред която е изправен целия западен свят. Преди едно поколение всичко беше дерегулирано: транспортната система, Балканите, паричния пазар, секса, войната, каквото ви дойде наум. Ние бяхме свободни, не се нуждаехме от тези остарели, глупави правила, можехме да правим каквото си поискаме и всичко щеше да бъде наред. И за всеки в църквата, който мислеше по друг начин – да говори срещу войната в Ирак, да предупреждава за глобалния дълг, за времето – се казваше, че е старомоден, оборен, нездравословен, убиец на радостта, смахнат или нещо подобно. Е, днес пилетата се върнаха в курника и всички те се оказаха без глави, но тичащи с голямо пляскане на криле. Мечтата на Франсис Фукуяма за Краят на историята 1989 просто не може да бъде по-погрешна и когато хората казват, че ние се връщаме обратно към ерата на Студената война това, което обикновено имат в предвид е, че сме изгубени и без карта. Или може би ние приличаме на тези анимационни герои, които режат клона, на който са седнали и когато погледнат надолу и разберат какво всъщност правят падат. Целият ни свят е живял с едно време взето назаем като и с взети назаем пари и сега надава силен вик: Къде може да се намери мъдростта? Кой ще ни избави? Как да намерим изходен път от всичко това?

Някои могат да видят отговорът на Йов както един призив да се върне духа обратно в бутилката, едно носталгично видение за безвъзвратно отминалата епоха, която е била виждана като религиозна. „Страхът от Господа е мъдрост и отдалечаване от злото, това е разум.” Това е, може да си помислят някои: обратно към религията от доброто старо време, накарайте всеки да ходи на църква и да се покорява на Десетте заповеди и всичко ще бъде ОК. Добре, това може да е едно добро начало. Но Църквата се е придвижила напред и ако мога да се изразя така Десетте заповеди също са се преместили. Не смятайте, че знаете какво е „Страхът от Господа.” Не смятайте, че знаете какво ще означава „отдалечаване от злото” в утрешния свят. Те са пред нас, призовавайки ни към един нов вид мъдрост. Ние отъждествяваме един подобен език със стария начин да правим нещата, с една полузабравена златна епоха от 50-те години, или от 30-те години на Викторианската епоха, или когато и да е, забравяйки, че всеки от тези периоди е имал свои собствени огромни проблеми. Видението на християнската вяра и пазенето на заповедите, което повечето хора днес имат, е на една лична религия и етика позволяващи на хората да бъдат верни и морални в личния си живот, но все пак да ходят на работа, за да градят Вавилонската кула или, още по-лошо, да плават в стоковия пазар и да се хващат на бас кой ще потъне.

Ние плащаме дълго просрочения дълг за арогантността на Просвещението. (Не ме разбирайте погрешно: Просвещението е донесло големи благословения – аз със сигурност не желая да бъдат лекуван нито от предмодерен нито от постмодерен зъболекар – но също и големи проблеми.) Просвещението разделя религията, вярата и морала от публичния живот и смята, че ние можем да владеем света сякаш Бог не съществува. Но някъде там напред, очаквайки ни, е едно по-голямо видение за един начин на живот, един начин на мъдрост, един начин извикан в Псалма, който чухме с едно видение за човечеството живеещо под Бога и мъдро в света, един начин, който повече не можем да си позволим да подиграваме или патронизираме, един начин, който вижда Бога Творец и Неговата любеща правда стоварваща се върху нас и казваща: „Не разбирате ли – това е Моят свят и Аз ви обичам твърде много, за да ви оставя завинаги да се оплитате във собствените си луди схеми.” И това осъзнаване на любещата правда, една любов, която е на цял свят разстояние от сантименталността и една правда, която е на цял свят разстояние от зложелателството, което хората винаги си представят когато желаят да се отърват от Бога – това разбиране Йов нарича „страх от Господа.”

Този „страх” не е едно раболепно отношение, като че ли Бог е някакъв гневен тиранин. Нито, разбира се, той е уютна прегръдка, както че ли Бог е снизходителен дядо. Той е удачната, мъдра и носеща мъдрост човешка реакция когато осъзнаем, че Бог е Бог, че Той не е за подиграване, че Той ни казва: „Добре, хора, играта е започнала, нека да спрем да се преструваме. Време е да се върнем обратно и отново да се замислим какво означава да бъдеш човек, какво означава да живееш в една глобална общност, какво означава действията да имат последствия.” Изправете се пред това, вие, директорите, прекарвате живота си опитвайки се да накарате енергичните, но объркани младежи да видят по-широкия свят, да приемат един призив за служение и да премислят последствията от своите действия и глупостта на пътищата си. Далеч от мен да променям образа на Бога в образ на директор, но трябва да кажа, че обратната страна на уравнението изглежда неудобно вярна: ние живеем в един тинейджърски свят на флирт и парадиране, на профучаващи коли и на вършене на глупости с чужди пари, чужди животи и чужда любов. Време е да пораснем, да отрезвеем, да заживеем в реалния свят, Божият истински свят и да се научим отново, от самото начало, какво означава да бъдем истински боящи се от Бога хора. Страх от Бога: цялостно и смирено уважение към тази всемогъща правда и всемогъща любов, която пронизва нашето разбиране в познатата форма, казваща ни, че всичко, което трябва да знаем за истинския Бог ние виждаме в Иус Христос и в Неговия кръст и възкресение, като се изразява Павел: Исус Христос и то разпънат, Божията тайна, скритата премъдрост, която никой от властниците на този свят не е познал.” Сега тази мъдрост ни кара да се отдалечаваме от злото понеже това е истинското знание и ни предупреждава, че злото не е просто лошо поведение, което аз и вие можем да покажем в личния си живот, но системата, която държи бедните бедни докато богатите стават все по-богати, системата, която позволява на богатите страни безнаказано да бомбандират бедните, системата, която настоява, че всеки трябва да задоволява своите еротични желания без значение какви са те – системата в която целия западен свят живее, умира, забогатява, надебелява през последните няколко поколения или по-скоро дегенерации.

Страх от Господа е мъдрост; отдалечаване от злото е разум. И вашата задача – моята задача също – е сами да разберем това послание и истински да учим на него. Това не е една съвършена етика, която високомислените могат да решат да опитат, един вид морално А ниво в добавка към обичайната учебна програма, а един основополагащ курс, провалът в който означава провал на цялото обучение. Мъдрост.

Две неща ми идват наум докато разсъждавам какво означава това за нас днес. Първо, спорът за сътворението и еволюцията. Той има много страни и множество погрешни разбирания. Когато работех тук, в това абатство, един от най-често задаваните ми въпроси беше: „Вярно ли е, че Чарлз Дарвин е погребан тук?” – най-вече от американци, за които Дарвин е или голям герой или голям злодей. В един случай намерих букет цветя и картичка, на която пишеше: „Г-н Дарвин, ние ви обичаме,” подписана от група ученици. В друг случай една жена, която беше дошла право при гроба ме попита дали Дарвин е погребан тук и когато казах: „Госпожо, мисля, че току що го настъпихте” тя отговори: „Чудесно!”

За какво е всичко това? То има много малко или нищо общо с действителният произход на всичко съществуващо. Както сега разбираме самият Дарвин е бил това, което днес наричаме „социален дарвинист” още преди да отплава за Галапагоските острови. Западния свят до голяма степен се движел към „прогрес,” развитие, едно видение на Малтус за ново общество издигащо се към светлината. И тази мечта – нека да бъда директен – служела на интересите на тези, които искали да кажат, че сега старите правила повече не се отнасят за тях, че старата религия е свързана единствено с лично благочестие и небето, че пътят напред е една империя, разрастване, цялостен интерес, големи печалби, да, и големи бомби и оръжия. И тези, които се противопоставяли на Дарвин в името на фундаменталисткия прочит на Битие често сами са били част от същия този по-голям кошмар, в който силата е права и победител е този, който умре с най-дебела банкова сметка. Ако използвам термини от биологията аз не оспорвам, че Дарвин е сложил пръста си на една голяма истина. Ако използвам термините на социалната политика той е част от едно съвсем различно движение, което е част от нашия проблем, част от липсата на мъдрост, която ни е донесла настоящата болест. Това е дебатът, който трябва да водим. Разбрал е правилно биологията: чудесно. Но не смятайте, че можете да зачеркнете социалната етика и императиви чрез биологията. Двете неща трябва да бъдат държани разделени, така че да можем да имаме един истински дебат, който е свързан с това дали сме създания на сляпата случайност, програмирани и егоистични, или живеем в Божия свят, призовани за мъдро и смирено служение. Време е да помислим отново.

И когато казвам „да помислим отново” имам в предвид точно това. Това е втората ми важна точка. Имаме нужда, отново, да се научим и да научим по-младите как да мислят. В моя диоцез често казвам, че съм ревностен за авторитета на Писанието, но съм също толкова ревностен за жизненоважното и необходимо място на разума. Живеем в едно неразумно време където правото и кривото са сведени до лични предпочитания и „отношения,” които могат да бъдат манипулирани чрез сладки думи – подобно на вербалната промяна, която казва „кредит” когато има в предвид „дълг” и и еквивалента на това във всяка сфера – и където хората не желаят да мислят понеже се носят по течението заедно с моментното настроение. Вие и аз знаем, че следващото поколение ще има нужда – те наистина ще имат нужда! – да бъдат способни да мислят: да мислят сериозно, да мислят цялостно накъде се е запътил света и какво те трябва да направят в него, да мислят не само как могат да оплетат собствената си кошница, но и как мъдро могат да служат на своите ближни в Божия свят. Вие, приятели, сте сред малкото хора, които могат да донесат една истинска промяна във време като нашето понеже можете да оформяте и да учите тези, които ще дойда след нас на мъдростта, боящата се от Бога мъдрост, формираната от Исус мъдрост, която единствена ще ни направи способни да пресъздадем един свят, в който всички ще могат да живеят с едно ново смирение и надежда. Вие сте в молитвите ни. Бог да ви благослови в призванието ви.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.