Управлението ще бъде на рамото Му

УПРАВЛЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ НА РАМОТО МУ

Исая  9:2–7; Лука 2:1–20

проповед в Евхаристията в полунощ на Рождесво 2008

в КатедралатаChurch of Christ, Blessed Mary the Virgin and St Cuthbert, Дърам

от епископа на Дърам, д-р Н. Т. Райт

„Защото ни се роди дете, син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му.” Ако не отдъхнете с облекчение при тези думи значи не сте внимавали. Това, от което точно сега се нуждаем, повече от всяко друго време, което помня в живота си, е някой, който да поеме  на раменете си тежестта, някой, който да се наведе и да вземе всички наши проблеми и да ги носи заедно с нас.

Досега трябва да е станало явно, че никой, нито тук, нито по целия свят, няма и най-малката представа как да се обърне към, още по-малко пък да разреши, кризата, която толкова бързо ни връхлетя. И аз не говоря единствено за методите на гласуване в Strictly Come Dancing, а за проблемите на световната сила, световните финанси и човечеството като цяло.

Наскоро станахме свидетели на една светска версия на Исая 9. Избирането на Барак Обама беше посрещнато с бурни овации по целия свят. Тезмънд Туту изглеждаше полудял от радост по този повод когато говори по радиото – въпреки че беше реалистичен относно факта, че черната революция, за началото на която той е помогнал не се е конфронтирала с Робърт Могабе. В нощта на изборите Опра Уинтри каза, че „никога не е имало подобна нощ на планетата земя.” Целият свят беше жаден за надежда и сега Обама, който наистина е брилянтен, очарователен, умен и много способен научава, че управлението на света е на рамото му и че ние очакваме той да разреши проблемите ни. Горкият човек: никой обикновен смъртен не е в състояние да носи подобен товар. Нито пък следва да го молим за това. Ирационалната радост и надежда на тези избори само показаха степента, в която всички останали надежди са се провалили карайки ни да бъдем много по-готови да откликнем на всеки нов обещаващ знак. Това става единствено защото сме забравили рождественото послание; или сме го кастрирали, извадили сме му зъбите, като че ли детето родено тази нощ е било само патерица, на която отделни хора могат да се подпрат, но не и рамо, което да поеме тежестта на управлението на света.

Тази нощ, заедно със своя по-възрастен братовчед, нощта на възкресението, е истинската нощ, която планетата земя е очаквала и към която трябва да погледне обратно ако искаме да видим път, по който да продължим напред. Ние възлагаме твърде голямо доверие на нашите политици понеже се доверяваме твърде малко на Бога и на откровението на живия Бог в детето, което е родено за нас. И когато политиците ни подведат всичко, за което можем да мислим е…как да намерим друг политик, който този път ще се справи по-добре. Това прилича на липсата на решение предложено от нашия премиер: нека всички да харчим малко повече, след което всичко ще бъде наред! Което, разбира се, означава: Нека да вземем малко повече заеми, така че банките да могат да получат своите лихви и по този начин да бъдат отново доволни и тогава и ние отново ще бъдем доволни – освен, разбира се, тези, когато са изгубили своята работа, тези, домовете на които са били отнети, тези, които са били примамени в капана на един дълг, от който няма измъкване. И това важи точно толкова на глобално ниво колкото и на местно.

Досегашният ми опит показва, че на това място някой ще си помисли: Дойдох тази вечер да слушам за бебето Исус, а не за политика. Добре, нека да говорим за бебето Исус. Защо то се роди във Витлеем? Лука ни казва: понеже тогавашна световна суперсила желаела да вдигне данъците и на всеки е било заповядано да се регистрира и да плаща. Това е бил начина, по който са ставали нещата тогава в близкия изток и с малки промени така стават и сега. Това е бил светът на цезаря и освен ако не си достатъчно глупав, за да се опитваш да събориш системата свиваш рамене и правиш каквото ти е казано.

Да, казва Лука, но какво се случва след това? Детето, което е родено е истинският цар от давидовия дом. Всички древни пророчества говорят за Неговото идване като цар не на някаква малка, далечна страна, със сигурност не на някакво небесно царство, което няма нищо общо със земята, а на самата земя, светът, за който цезарят претендира и който облага с данъци, светът, в който богатите стават богати за сметка на бедните докато казват, че им носят свобода, справедливост и мир. Светът на империи тогава досега.

Историята на Лука достига по-дълбоко от тази типична история за непреходната империя и я предизвиква с експлоазиваната новина за една различна империя, един различен император, император от различен вид. Исус не е просто още един политик, на Когото всички могат да възложат надеждите си и който след това ще ги разочарова. Неговите начини да установява Божията правда и мир на земята са различни от тези на цезаря, различни от обичайните борби за власт, различни като източник, различни като метод, различни като резултат. Днес ние жадуваме именно за такова различие и нощта на Рождество е време да мислим за него.

Помислете за удивителния текст в Исая и чуйте глада за надежда, надежда породена от идването на момчето цар. „Tежкия им хомот, тоягата за плещите им
и бича на угнетителя им” казва пророкът: добри вести за едни хора, които подобно на толкова много хора днес са били безнадеждно поробени чрез дългове или чрез силата на оръжията или чрез двете. „Ботушът на обутия воин в шума и облеклата, валяни в кръв, ще бъдат за изгаряне и гориво за огън”: добри вести за едни хора, които подобно на толкова много хора днес са въвлечени във война, която нито са започнали нито желаят. И ние, които чуваме тези скръбни викове отдалеч все пак сме свързани с тях понеже дълговете на хората далеч от нас са натрупани по същия начин, по който са натрупани и сметките на нашите кредитни карти и големи овърдрафтове, от богатите банки подмамващи хората да харчат повече отколкото могат да си позволят и след това изискващи лихва след лихва; и войните на хората далеч от нас често са водени с оръжия произведени тук, в нашите богати държави и често са плащани със заемите, които ние сме им дали и които продължаваме да изискваме от жертвите на тези войни да връщат.

Исая вика и Лука, в своята забележителна рождествена история също вика, че е време за един различен свят и различна империя. Това, от което се нуждаем е нова икономическа система, нов начин да правим световната политика, нов вид лидерство. Това е посланието на Рождество: „Защото ни се роди дете, син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му. И името Му ще бъде, Чудесен, Съветник, Бог могъщ, отец на вечността, княз на мира.”  Рождество говори за идването на истинския цар на света, Този, Който ще сложи край на войните, Който ще прости дълговете, Който ще установи истинска справедливост и съд на света.

Но как Той ще постигне това? Как тези 4 удивителни твърдения ще се реализират? Как можем да не позволим на рождественото послание, на Исая или на Лука, да не остане само едно подсвирване в мрака, фантазия, която да ни помага да забравим мрачната реалност за ден или два?

Историята, която евангелията ни разказват не е просто подсвирване в мрака. Това е историята за детето, което расте и поставя началото на Божието царство, приближава го, където и да отиде. Това е начинът, ни казва тя, по който нещата се случват, когато Бог управлява. Светът е поставен в ред. Вижте как в евангелията Чудесния Съветник се обръща към отделните хора, но също така и се противопоставя на системите, които са ги пробили и събаря робовладелците. Гледайте докато Могъщия Бог се движи из Галилея, хранейки гладните, изцелявайки болните, спасявайки хората и възстановявайки самото творение. Гледайте със страхопочитание докато Отеца на вечността е отразен във въплътения Син, Го дава изцяло на възлюбения от Него свят. И ако смеете, в нашата култура където войните и пътят на смъртта са начин на живот за толкова много хора, гледайте как Исус, притежаващ слава от самото начало язди на магаре към Ерусалим показвайки ни какво става когато действа Князът на Мира. Той идва, за да свали Божието царство на земята – до реалния живот на реалните хора. Това означава да понесе върху Себе Си пълната сила на злите световни системи, политическото и икономическото робство, от което все още страдаме, така че силата на злото да може да бъде победена и на тяхно място да дойде нещо ново. Това е вярно при раждането на Исус; вярно е и при смъртта Му. Така изглежда алтернативата. Някои хора й се подиграват, като че ли тя е нереалистична, но истината е, че тя е твърде реалистична, един слух на надежда, който световните сили правят всичко възможно, за да заглушат. Оттук идва настоящия стремеж да се смъчли църквата: нека да изхвърлим Бога от обществения живот, за да можем да си въртим бизнеса както обикновено.

Но, приятели, именно „бизнеса както обикновено” ни е вкарал в кашата, в която сега се намираме. Трябва да мислим за други начини, по които можем да подредим нашия свят. И най-добрият начин е начинът на Исус, начинът да детето-родено-в-ясла, начинът да слагаме слабите и бедните на първо място и оттам да работим нататък вместо да мислим, че само ако много богатите помогнат на много богатите тогава бедните…по някакъв начин ще получат облекчение в дългосрочен план. Нуждаем се от нови икономически принципи и заедно с това се нуждаем от нови политически и социални принципи. Сега е времето да работим над тях вместо да предполагаме, че вече знаем отговорите и просто трябва да направим някои малки добавки. В този дебат ние, които се покланяме на детето Христос трябва да бъдем готови да говорим и подобно на самият Исус, да говорим от контекста, в който вече работим, носейки царството на улицата, в нашите семейства и училища и работни места, в местното и националното управление, образование, администрация и, да, дори в църквата.

„Управлението ще бъде на рамото Му”: това е добрата вест на евангелието. Но начинът, по който Исус упражнява Своята власт, в съгласие с естеството на този авторитет, винаги е чрез изцелението и обновлението на хората; призовавайки ги както призова Своите първи последователи към опасната, трудна, но славна задача да работят като Негови агенти, да изграждат царството правейки го реалност за реалните хора в реалния свят. Оттук произлиза лутането напред назад между поклонението и свидетелството, между това, което се случва тук на олтара и това, което се случва на улицата. С историята за детето-Христос в сърцата си и с Духа на Исус, Който ни дава сила и посока ние сме призовани да бъдем носители на царството във всяка сфера, в която можем. Ние трябва да мислим глобално и да действаме локално участвайки в големи въпроси като опрощаването на дълга и промените в климата и работейки върху локалните проблеми като бездомниците, приюти и безработица. Исая казва, че властта и управлението на детето непрестанно ще се увеличават, разпространявайки правда и мир по света. Това става чрез работата на последователите на Исус, водено и направлявано от това, което пророкът нарича „ревността на Господа на силите.”

Как тази ревност работи в нас и чрез нас? Не просто чрез друга политическа мечта, в която Барак Обама или някой друг е заместен от Исус. Това е една различна мечта и тя работи по различен начин. Царството на детето-Исус започва да работи там откъдето ние спираме. И когато спираме и още веднъж гледаме озадачено при вида на бебето в яслите то, подобно на Мария, пази в нашите сърца всичко, което това означава. Единствено посредством дълбоко поклонение пред това дете, което е родено за нас, Синът, Който е даден за нас, ние можем наистина да сме сигурни, че управлението е на рамото Му и по този начин не позволява нашите добри намерения да се заблудят в погрешна посока и да служат на нашите истински или въображаеми цели,.

‘O hush the noise, ye men of strife, and hear the angels sing’

Тази вечер сме доши тук съзнавайки, че царството на Исус ще поиска да се изправим поред нуждите и предизвикателствата били те локални или глобални, но съзнаващи също, че не можем да работим достатъчно за царството на Исус, да Го почитаме достатъчно, не можем да Го търсим достатъчно, не можем да Го обичаме достатъчно, не можем да Му е наслаждаваме достатъчно. Точно затова сме тук тази вечер.

‘O come, let us adore him’

Да, и чрез  преклонението, което отново отваря очите ни за начина, по който Той прави нещата и поставя в сърцата и умовете ни ново видение за това как трябва да бъдат нещата, нека да празнуваме факта, че управлението е на рамото Му и нека да влезем в новата година и да се изправим срещу мрака с новините за една голяма светлина.