Обезобразени планини

ОБЕЗОБРАЗЕНИ ПЛАНИНИ

Исая 61:1-2; 58:6; Матей 5:3-10

Дърам, 30 Май 2009

от д-р Н.Т. Райт

Ако сте почивали на италианския бряг близо до Неапол или Амалфи вероятно сте посетили прекрасният древен град Помпей, който бил унищожен от изриването на вулкан преди около 2000 години и едва през последния век е изровен от пепелта. Това е забележително място и аз горещо ви препоръчвам да го посетите ако се намирате в околността. Един от множеството образи се е запечатал в паметта ми. От улицата на погребания град можете да видите вулканът, огромна планина с назъбен връх издигащ се на височина 4000 фута. Можете да се изкачите дотам и да погледнете в огромният кратер, който все още понякога тлее и тътне. Но на стената в една от древните къщи на Помпей има картина, една мозайка, която изобразява пейзажа от времето точно преди вулканът съвсем буквално да взриви върхът й. Тя показва планината такава каквато е била до самият й остър връх. На 24 Август 79 сл. Хр. няколко стотин метра камък били взривени. Можете да сравните двата изгледа: завършената пирамида, такава каквато е била и назъбеният и опасен нов връх с огромен и бучащ кратер. Дръжте тази картина в умът си докато говорим как са се развивали нещата в нашият обществен живот не просто през последните няколко трудни седмици, но през последните няколко века.

Преди години ние сме вярвали в социални структури, които работят подобно на пирамида с нашите собствени владетели близо до върха и самият Бог най-отгоре. Управлението слиза отгоре надолу и отговорността работи отдолу нагоре. В тази система владетелите били отговорни както пред своите поданици под тях в пирамидата така и пред Бога над тях. Ако не харесвате сравнението с пирамида с нейното йерархическо звучене знайте, че аз също не го харесвам – и причината е, че ние всички знаем колко погрешно могат да потръгнат нещата с него. Владетелите започват да мислят, че имат привилегирован достъп до Бога и че Бог автоматично е на тяхна страна каквото и да правят. И така вулканът отнася върха й преди около 200 години. В Европа и Америка се случват революции и дори в тази страна където нямало такива преживели огромна промяна на силите и управлението с приблизително същият резултат. Самият Бог бил отнесен от върха на планината оставяйки един назъбен връх с огромен и бумтящ кратер. И ако искате да знаете защо в момента в нашият обществен живот ни е толкова трудно да определим какво е тръгнало по погрешен начин и какво можем да направим по въпроса вероятно причината е, че кратерът все още клокочи и се тресе, а някои хора дори предсказват нови изригвания.

Какъв момент да направим значима промяна в начинът, по който управляваме нашата обична страна. Какво време да влезем в нова роля и нови отношения. Разбирате ли, всички ние все още знаем, че се нуждаем от управници и авторитети. Ние не желаем да живеем в хаос и анархия където силните насилници могат да изблъскат останалите. Ние знаем в себе си, че редът е от значение, че структурите на обществото са необходими за здравето и просперитета на цялото. Управниците на всяко ниво са там, за да създават удачният баланс между свободата и реда, между човешкият просперитет и необходимите структури в общественият живот. Просперитет без структури ви прави медузи; структури без просперитет ви правят къс бетон. Подходящият баланс е една цел, за която трябва да работят всички човешки авторитети. Но понеже планината вече няма връх, поне във въображението на хората, ние бутаме управниците все по-нагоре и по-нагоре към това, което в момента представлява един опасен, стръмен ръб на върха и поставяме върху тях тежестта за създаването на Утопията, която всички желаем – и тогава, когато те не успеят да я осъществят така както желаят понеже не можем да направим това, ние им се ядосваме и ги бутаме в горещата лава под тях. Половината от работата на пресата в тази страна е свързана с това да избутва хората до ръба на върха и след това да ги блъска долу – кошмарът на гранд дука на Йорк. Честно казано, вие ще бъдете в такава позиция независимо дали имате една утопична власт или не. Но понеже имаме, става така, че тя съвпада с големите политически тревоги за самите структури на нашият живот и днес е добро време да мислим за това какво е положението и какво може да бъде направено.

Днес прочетохме два забележителни библейски текста, които показват много ясно къде лежи отговорът. Исус от Назарет се потопил в древните пророчества като това, което чухме от Исая, и когато прогласил Своята собствена версия на това какъв трябва да бъде света тя притежавала цялата енергия и духовно видение зад нея, но изляно в една нова форма. Животът на Исус и Неговата смърт били посветени на задачата да отговорят на въпросът Как биха изглеждали нещата ако Бог управлява? И Той продължил като започнал да върши нещата, които говорел. Това било по-силно дори от думите Му, които били твърде силни. Така биха изглеждали нещата. Блажени нисшите по дух понеже е тяхно небесното царство – което не означава, че идващото царство е едно място наречено „небе,” но, както Той прави ясно, царството, което идва от небето и носи истинска свобода и ред на земята. Блажени скърбящите, кротките, гладуващите за правдата, милостивите, миротворците, гонените. Те ще бъдат утешени, ще наследят земята, ще се наситят, ще се нарекат Божии чада, ще населят Неговото царство когато най-после небето и земята бъдат едно.

„Блаженство” не означава просто „щастие,” макар че означава и това. То означава, че хората, действащи по тези начини създават около тях един свят, в който нещата ще се случват по начина, по който Бог желае и Самият Бог тайнствено ще бъде с тях, действащ чрез тях, преобръщащ света наопаки – или по-скоро поставяйки го най-после в правилна позиция. Върха на планината ще бъде заменен, но това няма повече да бъде една йерархическа система понеже най-важните играчи ще бъдат нисшите, скърбящите, кротките, чистите по сърце, миротворците. И задачата на управниците няма да бъде да създават закони за тези неща понеже те не могат да бъдат регламентирани, а да опазват чрез мъдро администриране едно общество, в което те са станали приоритети. Разбирате ли, сърцето на християнското послание е скритата истина, която прави всичко това смислено: че когато говорим за Бог ставащ Цар, както Исус правил през цялото време, ние не говорим за един действащ отгоре-надолу Бог, един небесен деспот, един небесен тиранин. Това е начинът, по който много хора мислели за Бога преди 2000 години и това е причината, поради която те са взривили върхът на планината на нашите социални и политически структури и поради която отсечената планина, с която сме останали все още не дава идеалният свят, който смятаме, че трябва да създаде. Исус е говорил за един различен Бог. На практика Исус въплъщава един различен Бог, различният Бог, истинският и живият Бог, Който е помазал Исус да прогласява добрите вести на бедните и чрез Него призовава всички управници навсякъде да съгласуват не само своите приоритети, но и начинът, по който действат, така че те да отразяват и да направят място за благите вести.

Това означава три неща стоящи в центъра на революционното видение на обществото, което Исус изисква. И докато ние в църквите се молим ден след ден за тези от вас, които носят тежките отговорности за реда в нашият обществен живот ние се молим те да се превърнат в центъра на вашата грижа и работа.

Първо, ние трябва да поставим нуждите на бедните преди желанията на богатите. Това е най-явната точка, която Исая и самият Исус тикат под носа ни. Да разберем това правилно е изключително трудно понеже всеки в управлението, местно или национално, е бомбардиран с искания, подбуди, заплахи, предупреждения и е трудно главата ви да остане ясна. Това прилича на опит да ударите една постоянно бягаща топка. Трябва да държите главата си наведена и да следите топката с орлов поглед. За вас топката, за която говорим е приоритетът да се грижите за слабите и уязвимите, не за тези, които викат най-силно, а за тези, които са най-слаби и неспособни изобщо да издигнат гласа си. Преди няколко дена някой ми каза, че санитарите на военното поле са обучавани да игнорират тези, които викат за помощ, понеже щом викат значи не са толкова зле ранени колкото тези, които не могат да викат повече. Същото е вярно и за социалната система. Някои хора вдигат много шум и привличат вниманието понеже имат силни гласове и са получили достъп до средствата за комуникация. Но за съжаление в нашите общества има мнозина, които нямат нито едно от тези неща и са достигнали до отчаяние. Те са тези, които ние трябва да търсим и да помагаме и ние в църквите сме тук, за да ви помагаме да правите това. Когато се запитах какво би означавало нашата Британия да бъде християнска страна аз нямах в предвид на първо място всеки да ходи на църква, макар естествено да желаех и това. Аз дори не смятах, че всички трябва да си казват молитвите, макар че това би било чудесно. Мислех за едно общество в което слабите и уязвимите, твърде старите и много младите, чужденците сред нас, дългосрочно безработните, жертвите на престъпление и престъпници, които са забравили, че има и друг начин на живот, в който всички знаят, че ние ги търсим и мислим как можем да подредим нашият обществен живот за общото благо, особено тяхното. Аз мисля за един свят където щедрата любов прелива в доброволна работа и принос, който не пита: „Какво мога да получа от този човек?” а по-скоро: „Как мога да помогна?” Правителствата и местните управници не могат да създадат законодателство за това, но могат да създадат такива структури, които го насърчават и подпомагат.

Второто нещо, за което трябва да се молим в нашата работа е вие да разберете, че нашето национално правителство отчаяно се нуждае да научи, че законодателството и регулациите не са отговорът. Ако първото нещо е да постави нуждите на бедните пред желанията на богатите второто нещо е развитие на една общност на характера вместо едно гнездо на плъховете на регулациите. Тук, разбира се, ролята на обучението излиза на преден план, но този принцип трябва да тече от самият Парламент през нашата полиция, социални грижи и служби за спешна помощ до всяка област на общественият ни живот. Разбира се, ние се нуждаем от подходящи правила и регулации. Но регулациите могат да се сравнят със страничните бариери на една автомобилна писта, които предотвратяват истинското нещастие. Да кажем, че действаме по правилата просто означава, че не се блъскаме челно в бариерите, но не означава, че действаме като мъдри, отговорни, разумни, справедливи, смели човешки същества. Това са нещата, които трябва да учим и да моделираме и вие не можете да направите това като просто добавите още регулации, а само и единствено чрез изграждане и развитие на характера.

Вие учите характера в общности не като посещавате онлайн “chat-rooms” или попълвате анкети. Ние спешно се нуждаем да върнем доверието на всяко ниво на общността и колкото повече регулации налагаме толкова по-малко вярваме един на друг понеже едно общество основаващо се на правила ви насърчава да мислите, че ако няма правила за всичко вие можете да правите всичко, което искате без да се налага да мислите, да действате мъдро, да поемате отговорност. Очевидно днес това са въпроси от национално значение. И отново ние в църквите сме тук, за да помагаме, да работим заедно с вас и да се борим с трудните проблеми докато изграждаме от самата основа общности на характера, а не на регулациите.

Най-важната част от характера е третото и последно нещо, което искам да ви предложа днес. Ние трябва да поставим нуждите на бедните преди желанията на богатите, развитието на характера преди постановяването на правила и трето, ръководство чрез слугуване вместо заетост на бюрократи. Мисля, че никой не желае истински да бъде бюрократ. Обществените служители обикновено стават такива понеже искрено желаят да помагат, да променят нещо, да последват едно видение за по-добър свят, който блещука някъде далеч подобно на мираж. Но твърде често системата ограбва и най-добрите намерения и те са погребани някъде между папките и коша за отпадъчна хартия.

„Разбира се „ръководство чрез слугуване” е едно донякъде изтъркано клише, но все пак съществува една реалност стояща зад него, която ние трябва отново да намерим и която трябва да замени, точно в нашето общество, опасното колебание между непохватността и насилието, които толкова чето застават на пътя на здравословните и творчески структури.

Сега става ясно, че да гледаме на обществото като на една планина е на първо място част от проблема. Ако тези 3 неща – нуждите на бедните, изграждането на характера и водачество чрез слугуване – са централни за Божия план за човешките общества и ако Самият Бог в Исус Христос ни уверява в Своята помощ за тях както и в Своята сериозност да ни държи отговорни за тях тогава ние не говорим за тежката ръка на една йерархия подобно на стъпаловидна пирамида или планина. Ние говорим за един богат, разнообразен пейзаж на обществото, където Бог е едновременно над и до нас, едновременно ни призовава да дадем отчет и ни насърчава към новаторски и творчески действия, едновременно вдъхновява силно ръководство и тихо се навежда до тези, които нямат глас, сила и надежда. Предлагайки да свържем заедно това, което никога не е трябвало да бъде разделяно, Бог и общественият живот, аз по никакъв начин не предлагам да се върнем към предмодерното виждане за теокрацията. Аз предлагам да се придвижим напред към съвсем различното видение на Исус, видението с което Той живял и за което умрял, видението, което, когато стане отново, се превръща в една реалност на земята така както и на небето създавайки един нов свят с нови възможности и нова енергия, която ние наричаме Свети Дух.

Приятели, твърде лесно е в това трудно време за нашият национален и местен живот да вдигнем ръце и да кажем: Всичко е ужасно и твърде трудно, а ние изглежда правим прекалено много грешки. Как можем да се справим? Днешните текстове и тази удивителна служба като цяло ни насърчават да кажем вместо това: Да, има трудни въпроси, но ние ще работим заедно и ще намерим отговорите. Да, съществува опасност да се върнем обратно към старите и безплодни пътища, но ние виждаме, че това се задава и ще намерим по-добър път. Ние имаме шанс работейки заедно да поставим един нов стандарт както в това, което правим така в начина, по който го правим и ние благодарим на Бога за всичко това, което е минало и се посвещаваме на всичко, което ще дойде. Ние в Дърам се гордеем с древни исторически корени, но също и с това, че сме стъпили в днешните и утрешни реалности. Ние в църквата сме тук, за да работим с вас и с цялото общество, така че това, което правим заедно за общото благо да не бъде напразно.