Пълна със знание за Господа


ПЪЛНА СЪС ЗНАНИЕ ЗА ГОСПОДА

Исая 11:1-10; Деяния 17:22-32

Проповядвана пред Кралската съдебна палата

в Катедралната Христова Църква Благословената Дева Мария и св. Гилбърт, Дърам

от д-р Н. Т. Райт

imagesГолямо изкушение е когато се срещна с юристи да прекаля с шегите за това съсловие. Разбира се, в това има проблем: юристите не смятат, че са смешни и повечето хора не смятат, че трябва да се шегуваме с тях. И, разбира се, понеже юристите са обучени в изкуството да отговарят подобаващо има доста шеги за свещеници, да не говорим за шеги за епископи включително и една опасна шега за епископ, който сънувал, че проповядва проповед пред пълна с юристи катедрала, след което се събудил, за да открие, че това наистина е така. Но аз предпочитам  да представя пред вас един от тези анализи, които говорят за различни места. Вие сте запознати с подобни неща: В Германия е забранено всичко освен това, което е позволено. В Русия е забранено всичко, включително и това, което е позволено. Във Франция е позволено всичко освен това, което е забранено. В Италия е позволено всичко, включително и това, което е забранено. В Обединеното кралство всичко е или забранено или позволено, но не можем да кажем кое какво е понеже очкаваме Европейският съд да реши.

Това повдига един обичаен проблем, към който ще се върна, но нека преди това да ви предложа един по-простичък многостранен анализ. Каква е разликата между консултант, адвокат и богослов? Отговор: консултанът взема назаем часовникът ти и след това ти казва колко е часът. Адвокатът взема назаем часовникът ти, казва ти времето и задържа часовника като частично плащане на таксата. Богословът ти казва колко е часът и ти предлага да си свериш часовника. Приятели, моята задача е да ви кажа колко е часът.

Богословът казва времето като гледа в бъдещето и в миналото и определя  в каква връзка се намираме ние по отношение на двете. Голяма част от затрудненията в днешния свят са причинявани от хора, които смятат, че живеем в миналото от една страна и от хора, които смятат, че живеем в бъдещето от друга страна. Вие и аз сме призовани да живеем в настоящето, в удачна връзка с миналото и бъдещето както и с една реалистична оценка на разликата между настоящето и миналото и настоящето и бъдещето.

Това е ужасно абстрактно, така че нека веднага да се прехвърля към нещо конкретно, солидно и всъщност изключително красиво. Преди няколко минути ние чухме едно видение за бъдещето, което е един от най-емоционалните пасажи в цялата поезия:

Вълкът ще живее с агнето,

Рисът ще си почива с ярето,

елето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно;

И малко дете ще ги води.

Кравата и мечката ще пасат заедно;

Малките им ще си почиват задружно;

И лъвът ще яде слама както вола.

Сучещо дете ще играе над дупката на аспида;

И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина;

Защото земята ще се изпълни със знание за Господа

както водите покриват дъното на морето.

Видението на Исая се отнася за един свят сложен в ред: не само сложен в ред, но променен, направен по-пълно и славно себе си, откриващ в какво би могла да се превърне Едемската градина ако не се бяхме провалили.

Представете си един красив, чудесно изработен сребърен бокал. Ето го, той стои на лавицата, нещо красиво и заслужаващо възхищение. Сега си представете същият бокал напълнен с най-хубавото червено вино. (Заня, че адвокатите никога не фантазират за чудесно червено вино, но моля ви, наравете усилие, само този път.) Сега си представете, че ние всъщност сме на служба със свето причастие и това прекрасно вино ни е предлагано като живителната кръв на Самият наш благословен Господ. Сребърната чаша все още е прекрасна както винаги. Но сега тя е напълнена с нещо, което я преобразява, което я прави да съдържа нещо повече от самата нея и все пак напълно подходящо за нея. По същият начин, казва пророкът, цялото творение, този чудесен свят, прилича на един прекрасен бокал, предназначен да бъде така напълнен, че да прелива с познанието на Господната слава както водите покриват дъното на морето, изпълваща всеки пристан  и канал по време на прилив.

Това е бъщетето, за което сме получили пророчество. Забравете фантазиите, при които изоставяме на света на пространството, времето и материята и отлитаме в едно безтелесно небе. Това е Платон, не Библията. В Библията Божието творение е от значение понеже Бог го е направил добро и прекрасно и възнамерява да го спаси и да го напълни със Своята Собствена любов и слава, така че всяко стръкче трева, всяко бебе хипопотам, всеки мъж, жена и дете да познае Господа, Богът на творението и завета, Богът на съда и справедливостта.

Да, съд и справедливост, понеже това славно бъдеще не се случва просто по една случайност. То идва в следствие на едно велико дело на съд. Видението на Исая за един свят залят с познанието на Бога се осъществява посредством съда, решението, поставянето в ред, което ще бъде извършено от Месията.

Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си,

Нито ще решава според каквото слуша с ушите си;

Но с правда ще съди сиромасите,

И с правота ще решава за смирените на страната;

Ще порази страната с жезъла на устата си,

И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.

Правдата ще бъде пояс на кръста му,

И верността пояс на хълбоците му.

Този идещ велик Съдия ще бъде екипиран, за да извърши всичко това, да извърши това изцяло праведно и изцяло верно дело на последен съд, последно поставяне в ред на всички неща, понеже ще бъде надарен с Духа на Самият Господ: Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа; „Съд,” както всички добре знаете, не означава просто осъждане на злите. Това е едно възстановяване на баланса в света, поставяне на нещата там където трябва да бъдат. Без това обществата се оплитат и лутат насам и натам. Там където подозират, че не е извършено правосъдие те веднага са изкушавани да вземат закона в собствените си ръце. Исая предлага една голяма въздишка на облекчение: накрая правосъдието ще бъде въздадено и ще се види и познае, че това наистина е така. Исая казва, че Идващият ще извърши едно дело на съд в космически мащаби, в резултат на което светът най-накрая ще бъде сложен в ред. Това е бъдещата рамка, първата от нашите опорни точки докато решаваме кое време е и се учим да сверяваме часовниците си.

Интересно, Павел подчертава това в края на своята известна реч пред върховния съд на най-великият интелектуален град на своето време: „Бог е определил ден, в който да съди света с правда чрез човекът, Когото е определил.” С други думи, атински джентълмени, членове на съда на Ареопага: в края на краищата вие не сте последната инстанция. Има една още по-висша и тя е тази, която в крайна сметка има значение.

Но св. Павел продължава да говори не просто за бъдещето, но и за миналото. Бъдещето е сигурно, казва той, понеже Бог, Който накрая ще постави света в ред е Богът, Който вече е подействал в миналото, за да разкрие този съд, да започне това слагане-в-ред, да постави началото на проекта за окончателна справедливост на земята. Бог е определил ден, в който ще съди света, чрез човекът, Когото е определил – и Той е дал уверение за това като го е възкресил от мъртвите.

Фактите свързане с Исус от Назарет и особено с Неговото възкресение от мъртвите са основополагащи за увереността, че нещата в света не се случват по една случайност. В крайна сметка ние не сме изправени пред един хаос. Когато въздаваме справедливст в настоящето ние не свиркаме безсмислено в мрака, не се опитваме да закрепим една сграда, която в края на краищата ще се срути или да поправим една кола, която в края на краищата ще се озове на купчината за скрап. Когато Бог е възкресил Исус от мъртвите това е било едно микрокосмическо събитие, което в общи линии съдържа последното макрокосмическо действие на съда подобно на едно семе, семеТО на крайната надежда. Бог е заявил по най-ясният възможен начин, че Исус от Назарет наистина е Месията, клонката от Есеевият пън, Този, върху Когото почива духът на мъдрост  и разбиране, на съвет и сила, на познаие и на страх от Господа. В най-голямата ирония на историята Самият Той е понесъл един жесток и несправедлив съд, който символизира и събира в себе си цялото безкрайно множество несправедливости и жестокости в историята, взема този хаос, този мрак, тази жестокост, тази несправедливост, върху Себе Си и да я обезсилва.

Затова моментът на Възкресение е един момент, от който всеки съдия би трябвало да се изпълни с гордост. Понеже на Възкресение живият Бог заявява в едно дело на съд, което отеква по целия свят, че цялата тази несправедливост е била премахната, че цялата тази жестокост е била препречена, назована по име и изобличена, че целият този хаос е бил отхвърлен и се е родил един нов, мъдър, изцелителен, възстановяващ ред. Това е едно минало действие наново утвърждаващо великата история на сътворението: Богът на творението заявява, че този свят е добър и че трябва да бъде поставен в ред, че това е един свят на нов, живителен ред и че той ще бъде възстановен като такъв, че това е един свят на любов и смях на щастливи тревопасни и играещи деца и че ще бъде пресъздаден като такъв.

Това, приятели мои, са бъдещето и миналото. Нека сега да ви покажа какво е времето в момента.

В настоящото време Бог призовава управниците и съдиите да осъществяват Неговиото велико дело на справедливост в миналото и по този начин да очакват Неговото велико дело на съд, на поставяне света в ред, в бъдещето – но не като си представят, че самите те могат действително да повторят първото или да осъществят второто. Задачата на управниците, съдиите, магистратите, администраторите и т.н. е много важна, но ограничена. Тя е много важна, но допълваща. Има да се свърши много работа, но трябва да знаете къде са границите. Какво означава това?

Пророк Михей говори паметно за задачата пред нас: да вършим правда, да обичаме милостта и да ходим смирено с нашия Бог.

Може би знаете, че в големия манастир на Уестминстърското абатество има паметна плоча възпоменаваща Индийската гражданска служба. На нея пише: „Какво иска Господ от вас освен да вършите правда и да обичате милостта.” Когато видях това за пръв път си помислих: Е, 2 от 3 не е зле и вероятно не можем да очакваме смирение от Индийската гражданска служба. Но всъщност третото е много, много важно и отчасти ни казва, че трябва да сме предупредени за опасността да ни липсва смирение, което идва когато си представим или че нашата правда довежда една нова ера или че чрез нашата правда ние всъщност можем да създадем бъдещето вместо просто да го очакваме, частично и на пресекулки.

Цялата ни система на справедливост е била променена, доста рязко и неочаквано, в постепенно разгръщащото се виждане на Просвещението и неговата идея за човешки права. Както казва Вернън Богданов в своята нова книга за Конституцията ние сме заменили конституционният ред с друг. Опасността в това е да си представяме, че нашата нова система е основана на истинската справедливост. Тя не е. Истинската правда идва от живия Бог, от Неговият ред и от Неговото ново установяване на този ред в Исус Христос. Да премахнем това – не е ли интересно, че модерният скептицизъм за възкресението върви в крачка с тази революция? – означава да си представяме, че предишните системи на справедливост всъщност не са разбирали какво трябва да се направи, но сега ние знаем. И тази арогантност, както папата каза преди година в своята важна реч пред ООН, означава, че ние се опитваме да накараме плода да се появи на дървото – една система на справедливост и правда за всички човеци – докато сечем корените на дълбоката християнка култура на Европа.

Нека да не се лъжем. Човешките права са от значение, но те са от значение понеже хората са създадени по образа на живия Бог и са възлюбени за живот в Неговият Син Исус Христос. Забравете това и преди да разберете какво се случва реториката за „човешките права” се е превърнала просто в едно средство на властимащите да подтискат още повече слабите или на всеки човек да си представя, че нуждите, които той или тя чувства изведнъж са придобили статуса на законови права. На този път лежи хаосът, не мъдрият, освежаващ ред за който пророкът говори. И вие, които представлявате нашата юридическа професия – която, шегата настрана, не само е един жизненоважен и същностен елемент в нашето общество, но също така и благородна по своята традиция и стремежи – вие имате отговорността, станала още по-трудна поради тези идеологически вълни, да говорите и да решавате не просто в светлината на новата система наложена от някъде, но на по-дълбоката справедливост, която отива много по-назад от 2000 години и докосва тези части, които идеологиите не са в състояие да достигнат.

Тогава ние не трябва да живеем в миналото като си представяме, че сме създали от нищото една система на справедливост, която е заместила мъдрия ред на творението и изкуплението. Но ние не трябва да живеем и в бъдещето. Ние няма да съградим царството със собствените си усилия. Вместо това ние градим за царството изпълнявайки нашите различни призиви в настоящето по начини, които очакват Божието крайно бъдеще. Ние не можем от себе си да накараме вълкът да седне до агнето (в Лос Ангелис има един зоопарк, който казва, че е постигнал това, но проблемът е, че на тях им трябва ново агне всеки ден.) Но нашите дела на справедливост и милост истински очакват този последен ден. Всеки път когато разглеждате даден случай, всеки път когато разсъждавате относно заплетените и объркани доказателства, всеки път когато достигнете до заключение и произнесете присъдата, това, което правите е една настояща задача, която гради върху едно истинско даващо справедливост минало и очкава истинско извършващо справедливост бъдеще.

И това представлява един призив за смирение. Ние не винаги сме разбирали това правилно и това е причината да се налагат допълнителни изпитвания и поправки на нашите системи. Но това не се отнася единствено за юридическата професия. Отнася се и за творенето на закон. Законът съществуа, за да ни дава рамката, а не да ръководи на микро ниво нашата житейска драма, която попада в тази рамка. Законът съществува, за да дава скелето за изграждането на човешкият живот, цивилизованият живот, живота в неговата пълнота, а не да ни учи как се поставят тухли и хоросан. Ние се намираме в истинска опасност в момента, в който нашите законодатели си помислят, че тяхната задача е да донесат Божието бъдеще върху нас измисляйки повече и повече закони, с които да ни обвържат с повече и повече форми, които да попълваме и обръчи, през които да скачаме. Скорошната история на един парамедик, който отделил 20 минути, за да направи оценка на риска за пациента, през което време пациента починал е единт от множеството класически примери за това какво се случва когато си представите, че живеете в окончателното бъдеще вместо в скромното настояще, в което трябва да си вършите работата. Голямата ириноя в известното изказване на Аласандър Кембъл, че „Доунинг стрийт не се занимава с Бога” е, че „занимаването с Бога” е точно това, за което „Доунинг стрийт” е била създадена, което е правила известо време и което все още прави. Щом веднъж изхвърлим старият „Бог” някъде на тавана ние не само сме свободни да предполагаме, но и сме принудени да смятаме, че в отсъствието на Божиите минало и бъдеще от политиците зависи да регулират всеки един аспект на живота, да се опитват да имитират любящото Божие провидение чрез микро-мениджиране на цялото човешко общество вместо да създават и да опазват в добро състояние външната рамака, в която истинският човешки живот може да процъфтява дори и в настоящото време, в което радостта и тъгата, реда и хаоса са толкова смесени.

И вашата задача, имено като членове на юридическата професия, може на практика да включва не просто практикуване на справедливост и милост с подходяща за целта смирение, но и да издигате своите глaсове в протест срещу покваряването на това благородно призвание с едно арогатно предполагаемо „правосъдие,” което на практика е подтиснически регулации и ненамеса в частните инициативи, предполагаема „милост,” която настоява за толерирането на всичко с изключение на нетолерантността. Едно общество, което се люшка от дерегулация към ре-регулация и обратно е забравило за какво съществува законът. Ваша задача е да му го припомните.

Приятели, ние живеем в един свят на пародии и сме призовани да видим и  да сграбчим реалността. Живеем в свят, който е забравил кое е времето и си предсатвя, че може да изобрети отново миналото и да постигне бъдещето. Ние трябва да бъдем хора на протеста, хора на реалността, хора на трезвото, смирено и даващо живот отсъждане и милост, чрез които Бог бива почетен, човешкото общество може да процъфтява и хората могат да гледат своята работа в творческо и неограничавано спокойствие. Ние не създаваме Божието царство на справедливост и мир. Бог ще направи това по Божият начин. Но част от вашият призив, споделян до известна степен от всички верни хора, е да се молите за дух на мъдрост и разбиране, съвет и сила, знание и страх от Господа, за да можете да изпълнявате задълженията си с една смирена мъдрост и по този начин да позволите на останалите от нас да хвърлят един предварителен поглед към този сребърен бокал пълен в даваща живот кръв на Месията, да познаем неясно и отчасти, но все пак истински началото на вликият наближаващ прилив, който е обещан, изпълването на творението с познанието за Господа както водите покриват дъното на морето.

Приятели, време е да си сверите часовниците.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.