Пълна с благодат и истина


ПЪЛНА С БЛАГОДАТ И ИСТИНА

Евреи 1:1–4; Йоан 1:1–18

Проповед на Рождествената евхаристия 2006

от епископа на Дърам, д-р Н. Т. Райт


Ако ви попитам къде в евангелието на Йоан се говори за сватба вероятно некоцина от вас веднага ще отговорят. Не се бойте; нямам намерение да използвам Рождество като извинение и да превърна това чудесно събрание в неделно училище, макар че всъщност денят на Рождество е добър повод за празнуваме детското в нас и може би някои от вас вече са изпитвали радостта от това. Очевидно сватбата в евангелието на Йоан се намира в гл. 2, сватбата в Кана Галилейска, където Исус превръща водата във вино. Но за да разберем нашия християнски път и мисия ние трябва да знаем, че има една друга сватба от не по-малко, ако не и от по-голямо значение в известният пасаж, който току що чухме, необикновеният пролог на йоановото евангелие.

Прологът на Йоан прилича на грамадна входна врата откриваща пътя към огромна сграда. Тези 18 стиха толкова очевидно ясни и все пак, подобно на своя основен старозаветен фон от Битие 1, толкова всеобхватни, ни въвеждат в темата на цялото евангелие. За много поколения и в много традиции те са четени на Рождество поради своето централно и разтърсващо земята послание: И Словото стана плът и пребиваваше между нас. Това е едно тайнство, което живее в сърцето на християнската вяра и живот, мисия и служене, тайнството, на което останалите две велики монотеистични вярвания, юдаизма и исляма, са напълно чужди: че единственият истински и жив Бог може да излее самата Си същност в сътворена плът, че композиторът може да излезе на сцената и да поеме водещата част понеже никой друг не желае да я изсвири. И тази тема за Бога-в-човешка-плът не е някаква странична опитност, която самият Исус рисково опитва и от която Бог бързо се отказва. Част от цялостната идея на евангелието на Йоан е, че след като Словото е станало плът, след като е изявило Своята слава, любов и страдание, Бог излива Своя Дух върху Неговите последователи, така че те също да станат Слово-станало-плът. Това също е подчертано в пролога: а на тези, които го приеха даде правото да станат Божии чада; на тези, които не са родени по обикновен начин, но с едно ново раждане от Бога. Можем да видим това да се случва веднага след възкресението когато Исус заръчва на Мария Магдалена да каже на единадесетте: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец. Рождество, с други думи, не трябва да се приема единствено като истина за Исус. То трябва да бъде, в пълна зависимост от Исус, една истина за нас. Рождество не е занимание за зрители. То е покана. И, да, това е покана за сватба.

Но къде е сватбата в пролога на Йоан? Връщаме се обратно в неделното училище, този път със задача да открием текста. Казах, че Битие 1 е основния старозаветен фон за пролога на Йоан; но кои са другите важни старозаветни пасажи, от които чуваме ехо тук? В нашата въображаема класна стая се вдигат ръце: да, Притчи 8, Божията мъдрост, чрез която е бил създаден света – много добре; Исая 55, Словото слизащо като дъжда от небето и извършващо Божието дело чрез служението на Служителя: да, чудесно; Бен Сира 24 – е, да, не точно от Стария завет, но много важен текст. Но какво да кажем за Псалм 85?

Помислете за следното без да изпускате от погледа си Йоан. Благодат и истина се срещнаха; правда и мир се целунаха. Истината израства от земята и правдата наднича от небето. Изведнъж тази малка фраза в пролога на Йоан, която сме подминали почти незабелязано, подобно на втората чаша червено вино, застава пред нас в три измерения и изисква да й обърнем внимание. Приятели, в един смисъл Рождество говори изцяло за раждане, но в друг смисъл то говори за сватба: сватбата на благодатта и истината, което на практика е сватба между небето и земята. Словото стана плът и обитаваше между нас и ние видяхме славата му, като славата на единородния на Отца, пълно с благодат и истина. От неговата пълнота ние приехме благодат върху благодат; защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. Когато Йоан повтаря нещо по този начин той желае да му обърнем особено внимание.

Твърде лесно е четейки една фраза като „благодат и истина” да предположим, че тези абстрактни съществителни обозначават две от многото странни добри неща, които са ни дадени в Исус Христос заедно с правдата, мира, спасението, мъдростта и много други. И в един смисъл това е вярно. Но ако вземем за наша отправна точка Псалм 85 – и след миг ще кажа малко повече за това – пред нас се открива една нова възможност, което означава, че сред тези тайнства сложени като подаръци под рождественото дърво ние откриваме една покана за сватба.

Псалм 85 е една молба за възстановяване, за прощение, за милост и благодат от Бога да дойдат след дългата, мрачна нощ на изгнанието на Израел и да донесат този нов живот, за който Божиите хора стенат. Той, с други думи, е един адвентен псалм; и ние, които се молим през адвентите, тези последни 4 седмици, трябва да сме научили нещо за това очакване и надежда. Но тогава, във своята втора част, поемата се променя – тя не е дълга вие можете да седнете и да я прочетете за 2 или 3 минути, макар че бих ви предложил да отделите доста по-дълго време, за да извлечете най-доброто от нея – и псалмиста получава едно ново видение. Първо, той вижда, че Бог ще говори свежи думи, думи на мир за Своите хора, на тези, които имат вяра. Второ, той вижда, че Божията слава ще дойде още веднъж, за да обитава на земята – с други думи, че храмът ще бъде възстановен и обитаващото присъствие на живия Бог ще дойде в него с цялата си слава. И, трето, той вижда, че когато се случи това ще бъде подобно на една космическа сватба, земята и небето събиращи се заедно в една богата и плодоносна прегръдка: благодат и истина най-после ще се срещнат, правда и мир ще се целунат; истината ще израства от земята и правдата ще наднича от небето. Псалм 85, с други думи, е една Рождествена поема: адвента е свършил, Божието ново слово е изговорено, вдъхнато, прието от тези, които имат вяра дълбоко в сърцата си и Божията слава, Неговото обитаващо присъствие, е дошло да живее сред нас. Словото е станало плът и обитава – думата означава „разпъна шатрата си” – сред нас и ние видяхме славата Му. И в Неговата слава ние откриваме събирането на земята и небето, на благодатта и истината.

Както означава, че благодатта и истината се събират по този начин? И двете са дарове от Бога и все пак в този псалм благодатта е свежата любов на Бога идваща отвъд нашия свят, а истината е растение, което израства, силно, високо и устойчиво от нашия свят. Както казах изразът изведнъж става триизмерен. Нещо се случва пред нашите собствени очи докато се вглеждаме в бебето в яслата, Словото станало плът и размишляваме какво означава това. Бог даряващ Самия Себе Си, както хората толкова често си представят, един вид на извънземна инвазия, нахлуване отвън. Разбира се, това е въпрос на благодат, на изцяло незаслужена милост, безвъзмезден дар на безпричинна и изобилна любов. Ако искате да видите на какво прилича и какъв е вкусът на тази свободна и изобилна любов (а кой от нас не иска това) прочетете останалата част от евангелието на Йоан и вижте как Исус възлюби докрай Своите, които са в света. Но тази свободна благодат идваща до нас отвъд света по-точно идва от Един, Който на първо място е създал света и го е създал да бъде място на истина, на солидна реалност – така че когато благодатта действа, да се яви и истината. В бебето в яслата виждаме да се случват и да се свързват и двете неща. В Словото станало плът ние се взираме в славата не само на живия Бог, идващ при нас с пълна любов в лицето на това малко бебе, но и на Божия план за целия свят. Както апостол Павел изразява това Божието намерение от самото начало е било да събере в Христос всички неща, както небесните така и земните. И част от смисъла на Рождество е, че тази женитба на небето и земята, на благодатта и истината, сега е започнала и няма да спре докато не бъде завършена изцяло. Добре дошли на сватбата.

Надявам се, че това не ви звучи твърде абстрактно. Винаги съществува такава опасност когато използваме тежки богословски термини като „благодат” и „истина”. И, разбира се, част от идеята в евангелието на Йоан е, че думите стават плът и ние можем да видим какво те означават. Ето ги, крачещи наоколо. Точно сега ние отчаяно се нуждаем да ги видим крачещи наоколо, в света и в църквата. Нека да обобщя това по следния начин: нашият свят от много време се опитва да получи истина без благодат, а църквата от дълго време предлага благодат без истина. Единствено когато съберем двете заедно можем да намерим път вън от тъмнината и в истинската светлина на Рождество.

Навън наистина е мрачно, а понякога и тук също. Голямата революция в мисленето, започнала в Европа преди около 3 века, свързана по-конкретно с Декарт, представлява опит да се открие истината започвайки сякаш от нищото: като се съмняваме във всичко ние виждаме в какво можем да бъдем сигурни и след това да градим на тази основа. Ние можем да знаем фактите и фактите ще ни направят свободни – свободни от Бога, свободни от всяка отговорност освен от нашия собствен себичен интерес. Това е пряката линия между Декарт и Доукинс: можем да се съмняваме в Бога, но не можем да се съмняваме във фактите, в емпиричните доказателства. Резултатите от този арогантен опит да се притежава истината могат да се видят навсякъде около нас, гравирани в ужасите на 20, а сега вече и на 21 век, докато ние на запад постоянно правим грешки напълно уверени, че понеже знаем фактите и притежаваме необходимата технология можем да правим каквото си искаме със страните, стволовите клетки, реколтата, парите и живота на другите хора. Междувременно червеят почти напълно е проял ябълката: „истината,” която смятахме, че знаем е била изядена не само в богословието и философията, но и в областта на физиката, от принципа на несигурност на Хайзенберг и в по-дълбоката същност на човека откъдето е започнал Декарт. Ние сме се превърнали в общество параноично за истината: ние се изпълваме един друг с все повече и повече форми, поставяме все повече и повече камери, които да ни шпионират, да ни коригират един друг понеже желаем истината, желаем да бъдем допуснати, желаем повече и повече парламентарни запитвания и юридически доклади, но не можем да получим истината понеже самият експеримент на Декарт е направил това невъзможно, създал е един свят на съмнение и обърканост. Проектът за истина без благодат се е превърнал в проект на факти без доверие и накрая се проявява в разбитите на парчета градове на Ирак, в едно слухтящо и кикотещо се общество, в ядящата собствената си плът постмодерна философия на деконструкционизма. Това е тъмнината, в която стоим вече твърде дълго в адвентна надежда очаквайки един нов свят, едно живо Слово, обитаването на славата сред нас и на истината да бъде призована за своя дългоочакван брак с благодатта. Единствено когато приемем този свят като дар от Създателя ние можем да разберем истината; единствено когато се видим един друг като носители на Неговия образ можем да я научим отново. Приятели, Рождество поставя една културна и политическа програма, за която ние трябва да се молим да ни направи способни да светим ярко, носейки я след това в мрачния свят, където невежите войски все още се бият в нощта.

Но ако света се е опитвал да получи истина без благодат, църквата често е била изкушавана да предлага благодат без истина – това, което Дитрих Бонхофер нарича „евтина благодат.” Бог се е превърнал в един доброжелателен старец, готов да толерира и да приеме всичко, да захвърли тези неприятни стари морални стандарти и да каже, че е напълно приемливо да правим това, което ни се иска стига то ни кара да се чувстваме добре. И още веднъж резултатите са навсякъде около нас – в анти-морализма на архилибералите и в анти-авториратаризма на днешните нови консерватори, които не осъзнават, че произвеждат просто една еклесиологична пародия на направи-си-сам морал, който самите те толкова ненавиждат. Но, не: благодатта и истината трябва да се срещнат; ако благодатта наистина е благодат тя трябва да произведе истина, един богат, личен, дълбок, морален и еклесиологичен интегритет, който е дълбоко предан на създадения ред и на неговото пресътврение в Христос, на дълбоките структури на Божието мъдро и любящо подреждане на този свят и нас, човешките същества. Евтината благодат във всяка възможна посока, илюзията, че Бог е на наша страна понеже нашият план е толкова спешен, толкова очевидно верен, че не си правим труда да задаваме трудните въпроси свързани с отношението между истинските „факти” и „истината”; това е една късна модерна пародия, която трябва да бъде назована, засрамена и отхвърлена в името на Рождественото послание, на благодатта и истината, които намираме в бебето в яслите.

Но ако тази голяма, глобална картина ни дава някаква представа защо неколкократните напомняне на Исус за „благодатта и истината” са от значение и то от голяма значение, в по-широкия свят и в църквата, ние, разбира се, не можем да изключим това послание от собствения си живот. Една от големите истини на духовността е, че ние ставаме подобни на това, на което се покланяме. Ние видяхме славата Му, казва Йоан: вгледахме се в нея, дълго и любящо, с преклонение и поклонение, така че посланието на благодатта и истината, което виждаме и познаваме в детето-Исус да може да бъде родено и в самите нас, така че да можем да бъдем хора и общности, в което Божията благодат създава и опазва един човешки интегритет, една завършеност и святост на характера. Нашата мисия трябва да бъде изказана отново със същите думи: да станем хора във и чрез които Божията благодат да тече към света наоколо, произвеждайки нов интегритет, нова истина и истинност на всяко ниво от политиката до университета, от сексуалния морал до екологията (където образа на благодатта отгоре произвеждаща истина долу е особено явен) и да достига до сърцата, живота и въображението на хората с новината, че съществува такова нещо като истина понеже има такова нещо като благодат, понеже има личност Исус и понеже в Него ние виждаме и познаваме Божието живо Слово станало жива плът и сами сме призовани да станем живи слова в жива плът.

Благодат и истина се срещнаха; правда и мир се целунаха; истината пониква от земята и правдата наднича от небето. От неговата пълнота ние приехме благодат върху благодат; понеже законът беше даден чрез Мойсей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. Елате при Него днес, вкусете Неговата благодат и истина във виното и хляба и станете самите вие гости на сватбата, празнуващи свързването на небето  земята.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.