Слава, слово и единство


СЛАВА, СЛОВО И ЕДИНСТВО

Исая 55; Йоан 17:20-26

Проповед на екуменическата вечерня

Caravita Church, Рим

22 Октомври, 2008

от Н. Т. Райт

imagesДнес някои хора казват, че екуменическото движение е пресъхнало. Други казват, че това е само началото. Аз предпочитам втория, изпълнен с повече надежда път и виждам тазвечерната служба и вашата любезна покана към мен да проповядвам както един знак за тази надежда. За последните почти 100 години сме изминали дълъг път от официалното начало на екуменическото движение поставено на Единбругската конференция през 1910. Наистина голяма част от това, което днес приемаме за даденост в екуменическите кръгове преди един век би било немислимо или поне една луда фантазия. Моят забележителен предшественик професор Хенсли Хенсън когато беше енорийски свещеник през 80-те години прие поканата да проповядва в Dissenting Chapels и тогава, когато неговият епископ написа гневно протестно писмо взе това писмо и ги постави в една метална кутия като трофей от една битка, която едва започва. Оттогава насам сме научили много неща. Вероятно дори без винаги да съзнаваме това сме създали една основа, върху която можем да строим нови структури или по-добре, изкопали сме лехи, в които можем да засадим нова надежда и да се молим тя да бъде напоявана от Духа.

Този образ сочи директно към старозаветния текст, който на свой ред създава един творчески и динамичен контекст на нашият новозаветен прочит, един от най-известните т. нар. „екуменически” текстове в цялата Библия, молитвата на Самият Исус Неговите ученици да бъдат едно. Надява се, че поставяйки тази молитва в един по-широк библейски контекст, от който Исая е важна част, ние ще можем да получим едно ново видение и енергия за задачата, която лежи пред нас. През последните 3 седмици синодът на епископите разсъждаваше върху Божието Слово в живота и мисията на църквата. Тази вечер аз желая да ви поканя накратко да размислим Божието Слово в обновяването на творението и в това призивът на църквата да бъде единна.

Както слиза дъждът и снегът от небето И не се връща там, Но пои земята И я прави да прорастява и да процъфтява, За да даде семе на сеещия и хлеб на ядещия, така ще бъде словото ми което излиза из устата ми: Не ще се върне при Мене праздно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в каквото го изпращам.” (Исая 55:10-11). И това усещане за могъщото Слово, чрез което Бог извиква едно ново творение (както текста намеква когато говори за тръните и бодилите заменени от цъфтящи дървета) се връща към началото на тази дълга секция, обратно към Исая 40 където Бог обещава, че ще сниши планините и изравни долините, така че славата да може най-накрая да се върне в Сион: „И славата на ЯХВЕ ще се яви и всяка твар купно ще я види.” Това обещание, дългоочакваното завръщене на ЯХВЕ в Ерусалим след робството е повторено в глава 52, точно преди това, което наричаме Песента на Служителя. Езическите идоли ще бъдат премахнати, Служителят ще изпълни своята страна задача да умре и да възкръсне обновявайки по този начин завета между ЯХВЕ и Неговите хора (Исая 54) и по този начин ще обнови цялото творение (Исая 55) канейки всички хора, навсякъде да дойдат при водите и да пият. И всичко това ще се случи поради могъщото Слово на ЯХВЕ, словото на творческа заповед, чрез която е създадено всичко съществуващо: „Всяка плът е като трева и славата й като полски цвят тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.” (40:8).

Както знаете Исая 40-55 формират една единствена велика поема в сърцето на най-дългата книга, една поема за триумфалното завръщане на ЯХВЕ, за да обнови завета и творението и да направи това, странно, но славно, чрез делото на Служителя.

Но, както често става в пророчествата, традиционните очаквания са радикално променени в светлината на едно ново видение. Славата на Яхве се завръща. Това е било приемането на богословието след плена, не на последно място на Езекиил и повторено например в Захария и Михей. Славата на ЯХВЕ, присъствието, което обитавало в скинията в пустинята и след това заляло храма в дните на Соломон и в началното видение на Исая, изоставя храма поради идолопоклонството, оставяйки го на неговата съдба от ръцете на вавилонците. Но част от цялото обещание за завръщане от плена било, че Самият ЯХВЕ ще се върне, ще дойде още веднъж и ще обитава сред Своите люде, за да изпълни не само храма, но целия свят, цялата земя, цялото творение със същата слава. Исая и Авакум виждат, че идва време когато земята ще се изпълни със славата на Яхве като водите покриват дъното на морето. Изглежда храмът бил само едно предвкусване на желанието на Бога-творец да залее цялото Си творение със Своето славно присъствие – така че славата на света е става видна не на последно място понеже ние я съзираме подобно на съдове, които жадуват да бъдат напълнени с тази слава.

Но това, което никога не ни е казано директно, а сме оставени единствено да го подразбираме е отговорът на въпроса: Какво ли ще стане когато славата на ЯХВЕ се открие? Можем да предполагаме, че това ще бъде подобно на облачният и огнен стълб в пустинята. Или може би като въртящите се колелета на тронът-калесница, която вижда Езекиил. Но Исая ни казва, че ако искаме да видим завръщащата се слава ние трябва да гледаме към Служителя. И това, разбира се, е мястото от което св. Йоан подхваща тази история.

В началото беше Словото.” Защо не „в началото беше Славата?” или „В началото беше Любовта?” Разбира се, и двете неща са ключови за Йоан. Всъщност, след като завършва Пролога Исус никога повече не е наречен Логос в цялата книга (и думата е използвана само на две места в самият Пролог). Мисля, че поне част от отговорът е следният – оставяйки настрана възможният диалог с философите! – за Йоан това, което виждаме в Исус е преди всичко Словото, което извършва новото творение подобно на Исая 55 и Псалм 33:6,9; 147:15-19; 148:5 и т.н., които всички сочат обратно към Битие 1. Исус е могъщото Слово, което излиза от Отца, за да извърши намерението Му, което няма да се върне празно, но ще изпълни делото Си. И когато Словото става плът, казва Йоан, ние виждаме славата Му: славата, която Израел е очаквал да изпълни храмът и тогава, вероятно, и цялата земя. Вместо това цялата слава обитава телесно в Исус. Тя проблясва в „знаменията,” които надхвърлят еврейските институции, не на последно място самият храм, знаменията, които достигат своята кулминация в най-великото знамение когато Исус, изпълняващ пророчеството на Исая за Служителя (което Йоан цитира и прилага в 12:37-41) е издигнат на кръста, за да привлече всички към Себе Си (12:32) прославяйки по този начин името на Отца (12:28). Самият Исус е новият храм. Славата на живия Бог е дошла, за да обитава в Него.

И тази слава е открита най-вече на кръста. Понеже, както Йоан ясно показва (особено в гл. 13 и 17), на кръста Исус „като беше възлюбил Своите в света докрай ги възлюби.” Той прави за тях всичко, което любовта може да направи, любовта която дава живота си за своите приятели (13:1; 15:13). Това е славата, това е любовта, която светът не може да види и която побеждава света така както Божията слава в Исая побеждава езическите идоли (ср. 14:17; 27-21; 15:18-25; 16:33 и т.н.). Ние виждаме това в необикновения диалог между Исус и Пилат в гл. 18 и 19. Исус обещава това на Своите ученици в Прощалната проповед (гл. 13-16). И само помнейки всичко това ние можем да се надяваме едва да започнем да разбираме великата молитва, т. нар. „първосвещеническа молитва” в гл. 17, молитвата, чиято кулминация е всички ученици на Исус да бъдат едно. Надявам се, че виждате как ние ходим на пръсти в тази светая светих уверявайки се, че разбираме нейните външни резонанси преди да приближим вътрешните й тайни.

Идеята е, че с обещанието на Духа, Духът, Който ще бъде даден когато Исус се прослави на кръста (7:39; 20:22), мястото където завърналата се слава на ЯХВЕ е дошла да живее не е само Исус. То включва всички тези, които следват Исус и вярват в Него. То е тези, които, отговорили на любовта Му, откриват същата любов не само към Него, но и към другите. То е тези, които, подобно на Мойсей, разпознават славата Му и идват, за да научат името Му (17:6). То е тези, които след това са изпратени в света, така че да могат да бъдат, в този свят, храмът, в който славата на Твореца е открита, така че всяка плът да може да я види. Наистина, те са предните знаци на това, което Създателят възнамерява да направи в и за целия свят: побеждавайки неговите идоли и властови структури Той идва, за да изпълни цялото творение, да го обнови подобно на видението на Исая, така че когато откриваме Исус възкресен от мъртвите в градината, изпълнен със знаците на новото творение, ние трябва още веднъж да мислим не само за Битие, но също и за Исая 55. Словото е слязло като дъжд и сняг и е изпълнило цялото намерение на Твореца и сега тръните и бодилите са заменени с цъфтящи и плодоносни дървета.

Следователно молитвата да бъдем едно не е просто част от прагматизма на мисията. Ние не четем „за да може света да повярва” просто в смисъл, че „ако всички пеем от една и съща песнарка света няма да бъде толкова скептичен,” макар че това без съмнение е вярно. Молитвата да бъдем едно е вкоренена в нищо по-малко от есхатологичното и тринитарно видение на откриването на славата на завръщащия се Бог. „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.” (17:22-23). Целта не е просто нашето единство или нашата мисия в някакви прагматични термини, а по-скоро крайната цел, която е обещанието на Твореца изпълващ цялото небе и земя със същата слава и същата любов. Тук евангелието на Йоан се присъединява към писмата към Римляните, Колосяните и Ефесяните и с последните глави на Откровението на св. Йоан. Божият план е да избави цялото творение от робството и покварата на тлението, да победи всички идоли и лъжливи сили, които държат творението и самите нас в своята хватка и най-сетне да завърши целта на Битие 1 и 2, творението създадено от изливането на Божията могъща любов и творческо слово, да се превърне в един космически храм изпълнен с Неговата слава, управлявано с мъдрост и любов от Неговите изкупени и прославени люде.

По този начин единството на църквата е един знак, едно предвкусване и едно средство за окончателния план на Твореца. Ние твърде дълго сме гледали на екуменическата работа или в рамката на една просто прагматична мисия или дори в рамката на едно дуалистично отхвърляне на творението (Нека да се съберем заедно и нека света да върви по собствения си път). Или ние сме гледали на това от богословската база на най-малкото общо кратно– нека да не подчертаваме нашите конкретни богословия твърде много и тогава всички ще се разберем, нали! Вместо това най-високото възможно богословие, което имаме – Троицата, христологията, пневматологията, победата на кръста и възкресението, обновяването на творението, събирането на небето и земята, есхатологията на обещаната слава – това е основата на видението за единство. И това, разбира се, е причината работата за пълно сакраментално единство да е от значение. Самите тайнства са именно знаците на творението взето и променено от приливът на Божията любов и слава.

Всичко това може да изглежда твърде богословско и егзегетично, макар че не се извинявам за това. Ако помолите един библейски учен да разсъждава върху една тема би трябвало да очаквате да получите нещо подобно! Но нека да завърша с три уместни, по-кратки коментара.

Първо и най-очевидно, нашата задача трябва да продължава, с Божия помощ, чрез всички тези, които са работили толкова здраво през последните години към това единство. Ние знаем, че сме започнали един сложен и важен процес и че не трябва да очакваме тривиални и евтини „решения.” Ние сме благодарни за работата на Дон Болен, който беше добър приятел на мнозина от нас и за чието бъдещо служение ние се молим с благодарност. Ние благодарим на Бога за Марк Лонгъм, който заема неговото място. Ние благодарим за целият този екуменически проект, не на последно място на енергията и ентусиазмът на Пол Мъри и на все още младият кардинал Каспър за това и за още много неща, за работата в Дърам на които новата книга е един от многото ранни плодове, за тази църква и за нейното служение и за много повече с извинение към хората и проектите, които не споменавам. Те всички са пътни знаци по пътя за една по-голяма надежда както за единството на христовите последователи така и по-голямо изпълване на цялото творение.

Второ, докато се изправяме пред бъдещето, нашето изучаване на Исая и Йоан ни кара да очакваме, че пътят към единство и космическо обновление е скъп и ще изисква детронирането на идоли. Това ще бъде въпрос на прегръщане на всичко, което можем да прегърнем един от друг в един дух на приемане с надежда, колкото и да е важно това. Светът и силите на света ще се стремят да ни държат разделени. Ние трябва да разпознаваме този натиск като това, което той е и да го побеждаваме чрез победата на Исусовия кръст и възкресение и чрез силата на Духа. Това не е просто въпрос на по-добра организация, повече конференции и по-близко приятелство, колкото и важни да са тези неща. Твърде трудно е да висим идолопоклонстовото в нашите приятели, почти невъзможно да го видим в самите себе си и все пак ако желаем да бъдем верни на Словото ние трябва, в идните дни, да направим опит.

Трето, ние трябва да подчертаем, че екуменическата задача е един проект на молитва така както и на действие. Вие знаете и аз зная, че единствените стойностни неща за царството и за славата на Бога са тези неща, които са вкоренени и просмукани от молитва. Молете се за Словото да извърши своето изцелително и обновително дело. Молете се Божията слава да се открие наново в нашия съвместен живот. Молете се преди всичко любовта, с която Отец е възлюбил Сина да се намира и сред нас. Присъединете се в молитва към Самият Исус славата, която е била обещана преди векове, славата, която изпълвала храма и Самият Исус, да може да изпълни и нашият съвместен живот, преодолявайки всички бариери, които все още ни разделят и в този опасен и заплашителен утрешен свят на постмодерност, кредитни сривове, неонационализъм и всякакви други неща, пред които се изправяме ние да можем да покажем на света чрез своето единство, че Исус е Господ, че Бог го е възкресил от мъртвите и че Словото, което е било изговорено в и чрез Него няма да се върне при Бога празно, но ще извърши делото си докато самата земя бъде изпълнена с Божията слава както водите покриват морето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.