Утешавайте, утешавайте людете Ми


УТЕШАВАЙТЕ, УТЕШАВАЙТЕ ЛЮДЕТЕ МИ

Исая 40:1-11; 2 Коринтяни 1:3-11

от Н. Т. Райт

служба за ръкополагане на помощник-пастири

в катедралата Блажена Мария, Дърам

imagesУтешавайте, утешавайте, людете Ми, казва вашият Бог.” Това несравнимо и разтърсващо начало, началото, разбира се, на „Месията” на Хендел както и на един от най-великите старозаветни пасажи, открива огромната и прекрасна перспектива на странната изцелителна цел на Богът-Създател и на начинът, по който нашият Бог въвлича мъже и жени в пророческо служение на утешение, едно служение, за което ние тази вечер упълномощаваме нашите приятели.

Има множество актуални теми, които изплуват дори в този кратък параграф. Цялата тази част от Исая, която се простира от 40 до 55 глава е една дълга, многосрична дума на утешение. Доста често самият аз съм я използвал като един вид рецепта, подобно на доза антибиотици, за някой, който е объркан или сбъркал: седни, поеми дълбоко въздух, помоли се за Божията помощ и прочети наведнъж Исая 40 до 55. След това на другия ден го направи отново. Повтаряй това в продължение на седмица или на 10 дена. Няма нужда да го приемаш с вода, макар че може да е от полза. Но трябва да го приемаш така, както надявам се приемаш всяко Писание – с едно чувство, че едновременно няма да го разбереш напълно и че Бог ще работи чрез него по множество начини, които всключват съзнателният ум, но продължават и отвъд него.

Пастирското съветване е преди всичко изкуство, не наука. То изисква включване на всички нива, които не можете да изброите или да опишете с формула. Вероятно това никъде не е по-вярно отколкото при самата дума „утеха.” Павел използва същата дума преведена като „утешенение” в нашия втори текст не по-малко от 10 пъти в 5 стиха, сякаш тя постоянно е в умът му.  И на практика е точно така понеже 2 Коринтяни е в някои отношеня едно доста неприветливо послание, а в други едно доста смешно послание, поне към края си, но то е изцяло едно послание на утеха, която Павел сам е приел и която желае да види в действие в коринтската църква.

Има знаци, че Исая 40-55 е била един ключов старозаветен пасаж в ума на Павел докато той е писал 2 Коринтяни. Това би ни отдалечило твърде много от днешната ни тема, но все пак можем да кажем, че всеки свеж полъх на утеха от Бога черпи или би трябвало да черпи енергия и насока от вълните, които са преминали преди него. И вие тази вечер сте един свеж полъх на утеха, една жива, пръскаща, освежаваща вълна идваща от Божия прилив, за да напълни празните житейски басейни на другите хора с нов живот и един от основните начини, по който ще правите това е чрез самото Писание, чрез собственият си прочит и молитва върху Писанията, вашето собствено чуване как те са четени и проповядвани, собственото ви мъдро приложение към нуждите и копнежите на тези, които се обръщат към вас за утеха.

Понеже утехата, в християнският смисъл, е доста различна от утехата, която света може да предложи. Ние не ви обучаваме и упълномощаваме да бъдете психотерапевти или социални работници, които работят в църквата. Разбира се, има голяма степен на припокриване, но връзката между християнското и светското съветничество трябва да бъде като връзката на една цветна картина с черно-бялата. Същата сцена, но изведнъж всичко изглежда различно. (И, разбира се, в някои случаи разликата е голяма. Във времето когато цветните телевизори не бяха нещо толкова обикнвено колкото днес те използваха една реклама, която показваше черно бяла игра на снукър.) Това, което съвсем накратко искам да направя заедно с вас тази вечер е да взема 3 насоки от Исая и да покажа как във всеки един случай християнският пастир прави нещо много подобно, но и нещо раздикално различно от нехристиянският съветник.

Да започнем с това, че вие сте призовани да бъдете очакващи спътници, спътници в дългото изкуство на търпението и очакването. Най-лошата депресия, от която някога съм страдал беше отчасти резултат от чувство за вина, че съм отвел музикалното си семейство в Канада единствено, за да разберем, че не сме в състояние да си позволим музикални уроци за децата и дори не можем да си позволим пиано. Никога не съм живял в къща без пиано или без сам да свиря в продължение на няколко дена и сърцето ми се беше отчаяло от мисълта, че несъзнателно съм лишил децата си от музика. Тогава, след около година, един мъдър приятел, който се местеше, ми се обади по телефона и ми каза, че ще ми продаде своето електрическото пиано. „Не мога да си го позволя,” отговорих аз. „Ще ти го продам за един долар,” каза той. Веднага отидох при него, качих го в колата си и тържествено му написах чек за един долар (Мисля, че той искаше да каже на своите деца: „Продадох пианото.”) Сложихме пианото до прозореца във всекидневната и аз извадих моята стара книга с лесни произведения на Бах и почти случайно намерих една хорална прелюдия, която изсвирих цялата. „Това беше чудесно,” каза Маги от кухнята. „Как се нарича?” „Не зная,” отговорих аз като отново я засвирих. Ето го, отговорът на моето очакване, отговорът даден от един добър спътник на подходящото време. Хоралът се наричаше „Божието време е най-доброто.” И моят син, тогава на 8 години и който същото лято започна уроци по пиано, свиреше в Петък вечер когато аз ръкополагах новият викар на Уолсингхам.

Божието време е най-доброто. Всяко съветвате включва правене хората способни да очакват това време дори ако не го наричат по този начин. Но разликата да бъдеш очакващ спътник в една християнска рамка е, че ние знаем, че има един Бог, Който наистина има „време.” Утешавайте, утешавайте людете Ми, казва вашият Бог. Времето се изпълни, очакването свърши, това отмина и сега ви очаква нова работа. Вижте, казва Павел в 2 Коринтяни, цитирайки от тази велика част от Исая. Сега е благоприятно време сега е спасителен ден. Но е Сега единствено понеже преди това е имало едно дълго и тъжно Тогава, в което е изглеждало, ден след ден, всеки от които болезнен, че Сега никога няма да дойде. И ние, които вярваме, че всички Божии обещания намират своето „Да” в Исус Христос знаем, че с Него се  е появило великото Утешение-в-една-личност, за да води стадото Си като пастир, да носи агнетата на ръце и нежно да води доилките. И следователно ние знаем не просто, че времето ще изцели (понеже често то не прави това), не че малко по малко ще забравим болката (понеже е много вероятно да не забравим), не че нещата ще се наредят от само себе си (понече често те не се подреждат). Ние знаем, че един ден Бог ще направи ново небе и нова земя където долините ще се издигнат и планнините ще се снишат, за да може Божията слава да се яви и да обитава с нас завинаги. И ние знаем, че Той ние е позволил, дори сега, да очкаваме това велико събитие чрез моментите когато на Своето добро време и в отговор на изговорените и неизговрените молитви („Колко още Госпди, колко още?”) Той ни извежда от мраният ъгъл на светло, за да бъдем очакващи спътници, които не знаят кога Бог ще извърши нещо ново на Своето добро време, а единствено, че Той е Бог Чието време е най-доброто и Който се наслаждава да ни даде, дори в настоящото време, предварителни знаци за Своят велик последен момент на утеха.

Призовани сме да бъдем очакващи спътници. Второ, призовани сме да бъдем мъдри свидетели. Всички съветници, християнски и светски, трябва да напомнят на хората, които са объркани или преминават през трудности за актуалните факти за света, за самите тях, за начинът, по който нещата обикновено се случават. Това ще преподреди начинът, по който те виждат света в умът си и може би ще им позволи да не бъдат толкова обхванати от паника или самота. Понякога това е единственото, което е необходимо. Живо си спомням един умен, но склонен към паника студент, който беше поел твърде много задачи и нещата излизаха извън контрол. Защо, предложих аз, чувствайки се доста глупаво, просто не направиш един списък на нещата, които трябва да свършиш и след това започнеш да работиш по него? Удивително, но никой не му беше казвал това преди нито пък беше хрумвало на самия него. Той се върна след няколко дена и каза, че това е променило живота му. Смешно, наистина. Нищо конкретнмо християнско, просто здрав разум (Разбира се, има хора, които издигат списъците до степен на изкуство и които, когато им кажат да не бъдат толкова прекалено организирани, си правят списък от 17 цели как да постигнат това. Естествено те се нуждаят от друг вид здрав разум.)

Но християните трябва да свидетелствуват и за една друга мъдрост и Исая говори за това тук и на други места. Тревата вехне, цветът й повяхва, но Словото на нашия Бог пребъдва довека. Обявяването на утехата за връщането на Бога за Неговите хора и Неговият град не е нещо, което човешката мъдрост може да си представи, но е нещо, което вие сте призовани да виждате докато четете Писанието и го прилагате където и както е подходящо. Зная, че е излишно да ви казвам, че Писанието може да бъде използвано по много неудачни начини за съветване. За съжаление е възможно да удряме хората по главата с текстове вместо внимателно и с молитва да слушаме това, което те в действителост ни казват. Не говоря за това. Имам в предвид това, което се случва когато мъдрият, действащ с молитва ум, вече пропит с Писанията, се събере с едно слушащо и молещо се сърце, които навлизат все по-навътре и по-навътре в проблемите докато те се слеят подобно на две реки, които постепенно се смесват и вие станете способен да говорите Словото свежо, по един начин, който носи утеха на сърцето понеже Словото и сърцето вече са се слели заедно във вашата собствена молитва и смирено слушане и от двете неща тече един мъдър съвет.

Чакащи спътници и мъдри свидетели: и двете с дименсиите на вярата и на Словото, които другите видове съветничество не могат да достигнат.

Трето, и аз съм сигурен, че вие сте били научени на това дори ако не сте го опитали все още, вие трябва да бъдете, според известната фраза, ранени лечители. На това място се появява св. Павел в забележителното начало на 2 Коринтяни: „Благословен Бог Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.” Павел продължава да описва това, което на нашият език може да бъде наречено нервна криза: “че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;Но това, казва той, е било за да го накара изцяло да уповава на Бога, Който възкресява от мъртвите, така че с най-същностната част от благовестието като своя вътрешна мотивация той е способен да получи и да дава тази утеха, от която другите се нуждаят.

За тази цел той взема великото послание на Исая 40-55. В сърцето на това послание, както сигурен съм знаете, откриваме фигурата на страдащият слуга, който в християнската традиция винаги е бил виждан като един пряк знак към Самият Господ Исус Христос в Неговото самотно страдание заради Неговите люде и заради света. Част от идеята на Исая 40-55 е, че Божиите хора понасят билката и самотата, които по някакъв начин поставят на фокус страданието и самотата на целия свят, така че тяхното страдание да е фокусната точка на изгнанието на света и тяхното страдание да бъде мрачният център на страданието на света. Слугата, представляващ Израел, застава на мястото на най-тежкото страдание и взема цялата му тежест върху себе си, така че първо Израел и след това света да могат да бъдат утешени, да могат да бъдат уверени, че изгнанието е приключило, да могат да получат като добра вест общанието за новото творение.

И в евангелското послание св. Павел въплъщава и предава на следващите поколения ранени лечители тази същата странна логика на ранени лечители, смазни утешители, на тези, кото са способни да чуят и разберат болката на света, болката на този човек сега, който излива своите проблеми понеже те я познават в собствените си сърца и души. Понякога изглежда сякаш единственият начин, по който нашият благодатен Бог може да ни направи способна тази странна алхимия на човешко утешение  да действа е като позволи тези, които Той ще призове да бъдат утешители сами да бъдат опустошени, така че да седнат и да палчат заедно с ударените и да им помогнат с утеха.

Едно от най-добрите описания на това намирам от книгата на Чейм Поток „Избраният.” Старият ортодоксален равин обяснява защо е избрал да остави своя брилянтен син в тишина, една тишина, която отразява странната тишина на Самият Бог към Неговите страдащи хора. Той говори за времето когато осъзнава, че синът му е брилянтен, но със студен ум и недостатъчна душа: „Отидох си и виках към Господарят на вселената: Какво ми стори? Такъв ли ум имам нужда за синът си? Сърце трябва на синът ми, душа му трябва, състрадание искам за синът си, не ум без душа!”

Така, понеже бащата е приключил с него той се затваря в тишина и му говори единствено когато изучават Тората. И той казва: „Той страдаше и се учеше да слуша страданието на другите. В тишината между нас той започна да чува плачът на света.” Не за последен път Поток изглежда казва повече отколкото сам знае за Божият Син, Чийто сърце и душа ще преливат от състрадание към света и Който ще носи неговата болка в тишината кръста.

Не зная – нямам нужда да зная – болката и страданието, през които сами сте преминали, вие скъпи приятели, които упълномощаваме тази вечер. Но аз зная, че Бог може да използва и ще използва болката, която сама по себе си може да е лоша и да е резултат от зли действия, нашите собствени или на други хора, но която може подобно на самия кръст да се превърне в място да обитава Божията любов, любовта, която достига до другите в техните болки и объркване.

Без съмнение, както и в светското съветване, този феномен има множество отзвуци и резонанси. Но тук, когато отново сме обгърнати от любовта на триединният Бог и пред кръста на Неговият възлюбен Син ние откриваме скритите дълбини на християнското съветване, макар те да останат неизговорени през дългите часове на слушане и споделяне на мисли.  Болката на целия свят е била струпана върху главата на Самият Исус, така че да може да бъде взета от останалите. Наказанието докарващо нашият мир е било върху Него и с Неговите рани ние сме изцелени.

И така как този мир, това изцеление става ефективно в дейвтителните животи и сърца на мъжете, жените и децата? Много често чрез ранените лечители, мъдрите свители, очакващите спътници, тези които се борят и страдат, често мълчаливи и неизвестни (понеже последното нещо, което клиентът желае да чуе са трудностите на съветника!). По някакъв начин те са взети от същата тази любов на Христос, така че ние сме направени способни да утешаваме тези, които се намират в някаква скръб с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога. „Утешавайте, утешавайте людете Ми, казва вашият Бог. Говорете по сърцето на Йерусалим и извикайте към него, че времето на воюването му се изпълни, че беззаконието му бе простено; защото взе от ръката Господня двойно наказание за всичките си грехове.”

Божието време е най-доброто. Божието слово пребъдва довека. Той ще събере овцете в ръцете си и нежно ще води малките. Нека Бог бъде с вас и да ви благослови докато чакате, докато свидетелствувате, така че чрез вашите рани да донесете изцеление на Божиите хора и на света.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.