Катехизисни поучения – 12


Десето огласително слово

от св. Кирил Ерусалимски

index

И в един Господ Исус Христос

Понеже ако и да има много богове било на небето или на земята; все пак за нас има само един Бог Отец от Когото е всички и ние в Него и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всички и ние чрез Него” (1 Коринтяни 8:5-6)

1. Тези, които са били научени да вярват „в един Бог Отец Всемогъщи” трябва сущо да вярват и в Неговият Единороден Син. Понеже „който отрича Сина няма и Отца” (1 Йоан 2:23). „Аз съм вратата” (Йоан 10:9), казва Исус „никой не дохожда при Отца освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Понеже ако отричаш Вратата знанието за Отца е затворено за теб. „Никой не познава Отца освен Синът и този, на когото Синът Го открие.” (Матей 11:27). Понеже ако отричаш Този, Който открива оставаш в невежество. Има едно изречение в евангелието, което казва: „Който не вярва в Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.” (Йоан 3:36). Понеже Отец се гневи когото Синът бива отхвърлян. За един цар е обида дори когато някой от войниците му е обиждан. А когато бъде обиден някой от благородните му началници тогава гневът му нараства твърде много. Но ако някой постави под съмнение самият единороден син на царя, кой ще примири бащиният гняв заради единородният му син?

2. Следователно, ако някой желае да покаже почит към Бога нека да се покланя на Неговият Син, понеже в противен случай Отец не приема неговото служение. Отец говори с висок глас от небето казвайки: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:17). Отец има благоволение и ако ти нямаш благоволение в Него нямаш живот. Не се увличай след юдеите, които умело говорят: има само един Бог. Но заедно със знанието, че Бог е един знай, че има също и единороден Божий Син. Аз не съм първият, който казва това, но псалмистът в образът на Сина казва: „Господ Ми каза: Ти си мой син” (Псалм 2:7). Затова не се увличай по това, което казват юдеите, а слушай думите на пророците. Какво странно има в това, че тези, които убивали с камъни и посичали пророците отхвърлят и пророческите думи?

3. Вярвай в един Господ Исус Христос, единородният Божий Син. Понеже ние казваме: „Един Господ Исус Христос,” така че Неговото синовенство да може да бъде „единородно.” Ние казваме „един,” за да не си представяш друг. Казваме „един,” за да не разделяш множеството имена на действията му на много синове. Понеже Той е наречен Врата (Йоан 7:9), но не приемай името буквално като нещо направено от дърво, но мисли за една духовна, жива врата, различаваща тези, които минават през нея.Той е наречен Път (Йоан 14:6) не като че ли е тъпкан с крака, но водещ при Отеца в небето. Той е наречен Овца (Йоан 1:29; Исая 53:7-8; Деян. 8:32) не понеже е неразумен, но понеже е Този, Чиято ценна кръв очиства света от греховете му, която е водена пред стригачите си и знае кога да мълчи. Същата тази Овца е наречена и Пастир и казва: „Аз съм добрият пастир” (Йоан 10:11), Овца поради неговата човешка природа, Пастир, поради дълготърението на Неговата божественост. И не знаеш ли, че има и разумни овце? Спасителят казва на апостолите: „Ето, аз ви изпращам като овце сред вълци” (Матей 10:10,16). Отново, Той е наречен Лъв (Битие 49:9; Откр. 5:5) не понеже поглъща човеци, а показвайки чрез тази титла Своята царска и силна природа; наречен е също и Лъв като различен от нашият противник, който реве и поглъща измамените (1 Петър 5:8). Понеже Спасителят дошъл не като променил кротостта на Своята природа, а като силен „лъв от племето на Юда” (Псалм 18:22), спасявайки вярващите, но стъпквайки противника. Той също е наречен и камък, не камък  безжизнен, отсечен с човешки ръце, а „крайъгълен камък” (Исая 28:16; 1 Петър 2:4-6), в когото „никой който вярва няма да се посрами.”

4. Той е наречен Христос, не като помазан от човешки ръце, но помазан от вечността от Отца за Първосвещеник на човеците. Той е наречен Мъртъв, не понеже обитава сред мъртвите като тези в Хадес, а понеже е единственият „освободен от мъртвите” (Пс. 88:5). Той е наречен Човешки Син не като имащ своето родословие от земята, както всеки от нас, а като идещ с облаците да съди живите и мъртвите (Йоан 5:27). Той е наречен Господ, не неудачно както са наричани човеците, а като притежаващ естествено вечно господство. Той е наречен Исус понеже името е подходящо за Него и свързано с Неговото славно изцеление. Той е наречен Син не понеже е осиновен, а като естествено роден. И много са титлите на Спасителя. Затова, за да не би множеството на имената Му да те накарат да мислиш за мнозина синове и поради грешките на еретиците, които казват, че Христос е един, а Исус е друг, и Вратата трети, и т.н. вярата предварително ти дава сигурност казвайки добре: В един Господ Исус Христос. Защото макар титлите да са много все пак предметът е един.

5. Но Спасителят идва в множество форми до всеки човек за негова полза[1]. За тези, които се нуждаят от радост Той става Лоза. За тези, които желаят да влязат е Врата. И за тези, които желаят да принесат своите молитви Той е Първосвещеник. Отново, за тези, които имат грехове Той става Овца, Която може да бъде пожертва заради тях. „Той стана всичко за всичките човеци” (1 Коринтяни 9:22) оставайки в Своята Собствена природа това, което Е. Понеже оставайки такъв и държейки достойнството на Своето синовство в непроменима реалност, Той се пригажда към слабостите, точно както прави някой чудесен лекар или учител. Той е истински Господ и не е приел друго господство постигайки някакъв напредък, но притежава достойнството на Своето господство по природа и не е наречен Господ неудачно[2], но е такъв според истината, понеже според постановлението на Отца и е Господ над Своите дела. Понеже нашето господство е над люде с еднакви права и притежания, не, често дори над нашите старци и често някой млад господар владее над възрастни слуги. Но в случаят с нашият Господ Исус Христос Господството не е такова: но Той първо е Творец, след това Господ, първо е направил всичко според волята на Отца след това е Господ над направените чрез Него неща.

6. „Христос Господ” е Този, Който „се родил в давидовия град” (Лука 2:11). И за да знаеш, че Христос бил Господ заедно с Бог Отец дори преди Своето въплъщение, за да не приемаш просто това твърдение на вяра отиди в първата книга, Битие. Там Бог казва: „Нека да направим човека” не по Мой образ, но „по Свой образ” (Битие 1:26). И след като Адам бил направен, светия автор казва: „И Бог направи човека по Божият образ го направи” (Бит. 1:27). Понеже той не ограничава достойнството на божеството единствено до Отца, но включва и Синът, за да може да бъде показано, че човекът не е дело единствено на Бога, но и на нашият Господ Исус Христос, Който Сам в Себе Си също е истински Бог. Този Господ, Който работел заедно с Отца, действал заедно с Него и в случаят със Содом, според Писанието: „И Господ наваля огън върху Содом и Гомор огън и жупел от Господа от небето.” (Битие 19:24). Това е Този Господ, Който след това бил видян от Мойсей дотолкова доколкото той бил в състояние да го види. Понеже Господ обича човеците и винаги снизхожда към нашите слабости.

7. Освен това, за да можеш да си сигурен, че това е Този, Който бил видян от Мойсей, чуй свидетелството на св. Павел, когато той казва: „Понеже всички пиха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара беше Христос” (1 Кор. 10:4). И отново: „Чрез вяра Мойсей наупусна Египет” и малко след това той казва: „понеже разсъди, че укорът за Христа е по-ценен от египетски съкровища” (Евреи 11:26). Този Мойсей Му казва: „Открий ми се.” Ти виждаш, че в онова време пророците също виждали Христос, т.е. доколкото всеки бил в състояние. „Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.” (Изход 33:13).  Но Той казва: „Никой човек не може да види лицето Ми и да живее.” (Изход 33:20). Тогава поради тази причина, понеже никой човек не може да види Божието лице и да живее Той взел на Себе Си лицето на човешката природа, за да можем да видим това и да живеем. И все пак когато Той пожелал да покаже дори това с малко величие, когато „лицето Му светеше като слънцето” (Матей 17:2) учениците паднали на земята уплашени. И тогава Неговото телесно изражение, светейки не е с пълната си сила, но според способностите на учениците, ги уплашило, така че те не били в състояние да понесат дори това, как може някой човек да се взира в Божието величие? „Велико нещо,” казва Господ „си поискал ти Мойсей, и Аз одобрих твоето ненаситно желание и ще направя това за теб, но дотолкова доколкото си способен. Ето ще те поставя зад скалата” (Изход 33:22): „и понеже си малък ще се събереш на малко място.”

8. Тук искам да ви предупредя за ваша сигурност заради юдеите. Понеже нашата цел  е да докажем, че Господ Исус Христос е с Отца. Тогава Господ казал на Мойсей: „Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; (Езход 33:19). Бивайки Сам Господ какъв Господ изявил Той? Ти виждаш, че Той тайно учел богоугодното учение за Отца и Сина. И отново, в това, което следва е написано дума по дума: „И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.” (Изход 34:5-7).  Тогава „Мойсей наведе глава и се поклони” (Изход 34:8) пред Господа, Когото прогласил Отец и казал: „О, Господи, върви с нас.” (Изход 34:9).

9. Това е първото доказателство: приеми сега и второто, което също е ясно. „Рече Господ на моя Господ, седни отдясно Ми” (Псалм 110:1). Господ казва това на Господа, не на един слуга, а на Господа на всички и на Своя Син, на Когото е покорил всичко. „Но когато казва, че му е всичко покорено с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко” и както следва: „за да може да Бъде все во все” (1 Кор. 15:27-28). Единородният Син е Господ на всичко, но покорен Син на Отца, понеже не се стреми към господство[3], а го приема по природа според волята на Отца. Понеже  нито Синът я е взел насила нито Отец недоволства да я даде. Той казва: „Всичко ми е предадено от Отца Ми” (Мт. 11:27; Лука 10:22), предадено, не сякаш съм го нямал преди това и аз го пазих добре, без да ограбвам Този, Който ми го е дал.”

10. Божият Син тогава е Господ: Той е Господ, Който се е родил във Витлеем юдейски, според ангела, който казва на овчарите: „Благовестявам ви голяма радост, че днес ви се роди в града Давидов Христос Гопод” (Лука 2:10-11), за Когото апостолът казва на друго място: „ Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),” (Деяния 10:36). Но когато казва „на всички” изключваш ли нещо от Неговото господство: понеже ангелите, архангелите, началствата, силите, властите и всичко създадено споменато от апостола са под господството на Сина. За ангелите Той е Господ, както е казано в евангелията: „Тогава дяволът Го остави и ангели му слугуваха” (Матей 4:11). Понеже Писанието не казва те Му помагаха, но „те му слугуваха” т.е. като слуги. Когато наближавало времето да се роди от девица Гавраил бил Негов слуга, който приел да Му служи като особена чест. Когато наближавало времето да бягат в Египет, за да може да повали египетските богове направени с ръце (Исая 19:1) отново: „ангел се яви на Йосиф насън” (Матей 2:13). След като бил разпънат и възкръснал отново еди ангел донесъл добрите вести и като доверен слуга казал на жените: „Идете, кажете на учениците Му, че възкръсна и ще ви превари в Галилея;. Ето, предадох ви.” (Матей 28:7) почти сякаш казал: „Не пренебрегнах своята заповед да ви кажа, така че ако вие пренебрегнете това вината няма да бъде моя, а на тези, които я заслужават.” Това тогава е този Господ Исус Христос, за Когото преди малко чухме да се чете в урока казвайки: „ Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.” (1 Коринтяни 8:5-6).

11. Той е наречен с две имена Исус Христос. Исус понеже спасява, Христос понеже е свещеник[4]. И както знаем този вдъхновен писател Мойсей дава тези две титли принадлежали на двама човека изтъкнати повече от всички други: неговият собствен наследник в управлението, когото преименувал на Исус и собственият си брат, когото наричал Христос, така че чрез двама добре доказани човека да можеш да си представиш изведнъж както преосвещенството така и царствеността на Този Исус Христос, Който трябвало да дойде. Понеже Христос е първосвещеник подобно на Аарон „понеже Той не е направил сам себе си първосвещеник, но Този, Който говри за Него казва Ти си свещеник до века според чина мелхиседеков” (Евреи 5:4-6) И Исус син Навиев бил в много отношения Негов предобраз. Понеже когато започнал да царува над людете Той започнал от Йордан (Исус Навин 3:1), откъдето и Христос, след като се кръстил започнал да проповядва благовестието. И синът на Навий избрал 12 човека, които да разпределят наследството (Исус Навин 14:1), а Исус изпратил 12 апостола като посланици на истината по целия свят. Предобразният Исус спасил Раав блудницата когато тя повярвала и истинският Исус казва: „Ето, бирниците и блудницте ви изпреарват в Божието царство” (Матей 21:31). Само при един вик стените на Ерихон паднали по времето на предобраза. И понеже Исус казва: „Няма да остане камък върху камък” (Матей 24:2) храмът на евреите, които ни се противят е паднал по причина на грехът на престъпленията.

12. Има един Господ Исус Христос, едно чудесно име, непряко обявено предварително чрез пророците. Понеже пророк Исая казва: „Ето, идва Твоят служител и наградата Му е с Него.” Исус на еврейски означава Спасител. Понеже пророческият дар, предвиждайки убийственият дух на евреите спрямо Господа[5] покрил Неговото име, да не би бивайки ясно предварително те свободно да заговорничат срещу Него. Но Той явно бил наречен Исус не от човеци, а от един ангел, който не дошъл от себе си, а бил изпратен от Божията сила и казал на Йосиф: „Не бой се да вземеш жена си Мария понеже заченатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди син когото ще неречеш Исус.” (Матей 1:20). И веднага той дава причината за това име казвайки: „понеже Той ще избави людете си от греховете им.” Помисли как Този, Който още не бил роден може да има „люде” освен ако не е съществувал преди да е бил роден. Това казва и пророкът за Него: „Господ ме призова още от рождението, Още от утробата на майка ми спомена името ми!” (Исая 49:1) понеже ангелът предвидял, че Той ще се нарече Исус. И отново относно заговорът на Ирод срещу Него той казва: „Направи устата ми като остър нож, Покри ме под сянката на ръката Си; И направи ме като лъскава стрела, И ме скри в тула Си;” (Исая 49:2).

13. Тогава на еврейски Исус означава „Спасител,” но на гръцки език „Изцелител” понеже Той е лекар на душата и тялото, изцелител на духа, изцелявайки телесно слепите и водейки умът към светлината, изцелявайки телесно сакатите и водейки стъпките на грешниците към покаяние както казал на болният: „Не съгрешавай повече” и „Вземи постелката си и ходи” (Йоан 5:14, 8). Понеже тъй както тялото било поразено заради греха на душата Той първо послужил на душата, за да може да разпростре изцелението и върху тялото. Следователно ако някой страда духовно от грях има Лекар за него. И ако на някого не достига вяра нека да Му каже: „Помогни на моето неверие” (Марк 9:24). Ако някой също така има телесна болка нека да не бъде безверен, понеже и на такива болести Исус служи  и нека да познае, че Исус е Христос.

14. Евреите приемат, че Той е Исус, но не и че е Христос. Затова апостолът казва: „Кой е лъжец ако не този, който отрича, че Исус е Христос” (1 Йоан 2:22)? Но Христос е първосвещеник „чието свещенство е вечно” (Евреи 7:24). Нито пък първосвещенството Му е започнало във времето нито пък има наследник на Своето първосвещенство. Вие чухте това в Господния ден когато говорихме в събранието за израза: „По чинът мелхиседеков.” Той не е приел първосвещенството по телесно приемство нито пък е бил помазан с миро приготвено от човеци, но преди всички векове от Отца и Той толкова превъзхожда останалите колкото „клетвата,” с която е направен Първосвещеник. „Понеже Той не е станал Първосвещеник без заклеване, но Този, Който Му се закле казва: Господ се закле и няма да се разкае” (Евреи 7:21). Целта на Отца е била достатъчна, за да има сигурност, но начинът на уверение, а именно целта, която следва заклеването също: „така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;” (Евреи 6:18) на нашата вяра, който приема Исус Христос като Божий Син.

15. Този Христос, когато дошъл, евреите отхвърлили, но дяволите изповядали. Но неговият праотец Давид не бил в неведение за Него когато казал: „Приготвих светилник за помазаника Си.” (Псалм 132:17). Някои смятат, че този светилник представлява блясъка на пророчеството, други плътта, която Той взел върху Себе Си от девицата според думите на апостола: „Но ние имаме това съкровище в пръстни съдове” (2 Кор. 4:7). Пророкът не бил в неведение за Него когато казал: „ще изявявам на людете Твоя помазаник” (Амос 4:130. Мойсей също Го познавал и Еремия, никой от пророците не бил в неведение за Него. Дори дяволите Го разпознавали понеже Той ги мъмрел и Писанието казва: „Понеже знаеха, че Той беше Христос” (Лука 4:41). Главните свещеници не Го познавали, но дяволите Го изповядали: главните свещеници не Го познавали, а самарянката Го изявила казвайки: „Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?” (Йоан 4:29).

16. Това е Исус Христос, Който дошъл, един „Първосвещеник на бъдещите добрини” (Евреи 9:11), Който поради щедростта на Своята божественост дал титлата Си на всички нас. Понеже царете сред людете имат свой собствен вид, който другите не могат да споделят, но Исус Христос бивайки Божий Син ни дал достойнството да се наричаме християни. Но някой ще каже: Името християни е ново и не се използвало по-рано, а на новите неща често се възразява поради тяхната странност. Пророкът посреща това предварително казвайки: „И ще оставите името си на избраните Ми за да проклинат с Него; И Господ Иеова ще умъртви тебе,
А слугите Си ще нарече с друго име; така щото, който облажава себе си на земята Ще облажава себе си в Бога на истината, И който се кълне на земята Ще се кълне в Бога на истината; Защото предишните скърби се забравиха, И защото се скриха от очите Ми.”
(Исая 65:15-16). Нека да попитаме евреите: Слуги ли сте на Господа или не сте? Покажете ни тогава своето име. Понеже вие сте се наричали евреи и израилтяни във времето на Мойсей и на другите пророци и след връщането от Вавилон и досега: къде тогава е вашето ново име? Но ние, понеже сме слуги на Господа, имаме това ново име, ново наистина, но име, което ще бъде за благословение по целия свят. Това име сграбчило света в ръката си. Понеже евреите са само в една определена територия, но християните достигат до краищата на земята. Понеже името на единородния Божий Син е прогласявано.

17. Но искаш ли да познаеш, че апостолите знаят и проповядват името на Христос или по-скоро Самият Христос в тях? Павел казва на своите слушатели: „в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;” (2 Кор. 13:3). Павел прогласява Христос казвайки: „Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса.” (2 Кор. 4:5). Кой тогава е това? Предишният гонител. О, велико чудо! Предишният гонител сам проповядва Христос. Но защо? Подкупен ли е бил? Не, никой не използва подобно убеждаване. Нима Го видял на земята и бил смутен? Той вече бил взет на небето. Той отишъл, за да преследва и след три дена гонителят вече проповядвал в Дамаск. Чрез каква сила? Други призовават приятели за свидетели пред приятели, но аз ти представям като свидетел един предишен враг: все още ли се съмняваш? Свидетелството на Петър и на Йоан, макар и да тежи все пак може да предизвика съмнения понеже те били Негови приятели. Но ето един, който преди това бил враг и след това умрял заради Него. Кой тогава все още може да се съмнява в истината?

18. На това място от моята реч аз съм изцяло изпълнен с почуда от мъдрата диспенсация на Светия Дух – как дал по-малко послания на останалите, а на Павел, предишният гонител, дал привилегията да напише четиринадесет. Причината за това не била, че Петър или Йоан били по-малки или нямали такива дарби, да не даде Бог! Но за да може учението да не бъде подлагано под съмнение Той дал на предишният гонител и враг привилегията да напише повече, за да може ние всички да повярваме. Понеже „всички се чудеха” на Павел и казали: „Не е ли този,” който преди това беше гонител (Деяния 9:21)? Не е ли дошъл той тук, за да ни отведе вързани в Ерусалим? Но не се чудете, казал Павел, зная, „че е трудно за мен да ритам срещу остен.” Зная, че „не съм достоен да се нарека апостол понеже гоних Божията църква” (1 Кор. 15:9), но „сторих това в незнание” (1 Тимотей 1:13). Понеже аз мислех, че проповядването ан Христос означава премахването на Закона и не знаех, че Той е дошъл, за да изпълни закона, а не да го унищожи (Матей 5:17). „Но Божията благодат ми беше дадена изобилно” (1 Тимотей 1:14).

19. Много, възлюбени мои, са истинните свидетели за Христос. Отец свидетелствува от небето за Своя Син, Светият Дих свидетелствува, слизайки телесно като гълъб, архангел Гавраил свидетелствува носейки добрите вести на Мария, девицата, Божията майка, свидетелствува, благословените ясли свидетелствуват. Свидетелствува Египет, който приел Господа когато Той все още бил малък телесно, Симеон свидетелствува, който го взел на ръце и казал: „Сега Владико, отпускаш слугата си с мир. Понеже очите ми видяха спасението, което си приготвил за всичките народи.” (Лука 2:29-30). Анна също, пророчицата, най-посветената на аскетичен живот вдовица, свидетелствува за Него. Йоан Кръстител свидетелствува, най-великият сред пороците известяващ Новият Завет, който един вид свързал в себе си и двата завета, Старият и Новият. Йордан е Неговият свидетел сред реките, Тивериадското море сред моретата, слепите и сакатите свидетелствуват и мъртвите възкресени за живот, и дяволите казвайки: „Какво общо имаш с нас Исусе? Познаваме те кой си Светият Божий.” (Марк 1:24). Вятърът свидетелствува, смълчан от Неговата заповед, петте хляба умножен на 5000 свидетелствуват за Него. Свидетелствува светото дърво на кръста, което може и до днес да бъде видяно сред нас и което от това място почти е изпълнило света чрез тези, които с вяра вземат частица от него. Палмата от клисурата свидетелствува за Него давайки палмовите си клони за децата, които Го поздравявали. Гетсимания свидетелствува на разумните все още почти показвайки Юда. Голгота, светия хълм, който е тук над нас, свидетелствува на очите ни: Светото погребение свидетелствува и камъкът, който лежи там до този ден. Негов свидетел е слънцето, което сега сияе, но което тогава, по времето на спасителните Му страдания, се скрило. Негов свидетел е мракът, който от шестия до деветия час бил там, свидетелствува светлината, която от деветия час до вечерта светела. Планината на маслините свидетелствува, светият връх, от който Той се възнесъл при Отца. Дъждовните облаци приели Господа са Негови свидетели; да и портите небесни (приели Своят Господ)  свидетелствуват за това, което казва псалмистът: „Издигнете проти главите си и бъдете издигнати вечни врати и ще влезе Царят на славата.” (Псалм 24:7). Свидетелствуват предишните Му врагове, един от които е блаженият Павел, след като бил за имало Негов враг, но за дълго Негов слуга. Негови свидетели са дванадесетте апостоли, които проповядвали истината не само с думи, но също и със собствените си мъчения и смърт. Свидетелствува „Сянката на Петър” (Деяния 5:15) изцеляваща болните в името на Христос. Кърпите и престилките свидетелстват понеже по подобен начин чрез силата на Христос в древните времена носели изцеление чрез Павел (Деяния 19:12). Персите, и готите, и всички обърнали се езичници свидетелствуват умирайки заради Този, Когото никога не били виждали с плътските си очи. Дяволите, които и до днес са изгонвани от верните свидетелстват за Него.

20. Толкова многобройни и разнообразни, да и повече от тези, са Неговите свидетели. Може ли тогава да не вярваме в Христос, Който е засвидетелствуван по този начин? Не, ако по-рано е имало някой, който преди това не е вярвал нека сега да вярва. И ако някой преди е вярвал нека вярата му да нарасне чрез вяра в нашият Господ Исус Христос и нека да разбере Чие име носи. Ти си наречен християнин, бъди нежен към името. Нека нашият Господ Исус Христос да не бъде похулен чрез теб, а вместо това ”нека светят добрите ви дела пред човеците” (Матей 5:16) за да могат тези, които ги виждат в Христа Исус нашият Господ да прославят Отца на небето, на Когото да бъде слава, сега и завинаги. Амин.


[1] Срави Атанасий (Epist. X.):  “Понеже Той е богат и многообразен Той се променя според индивидуалната способност на всяка душа.”

[2] καταχρηστικῶς, т.е. в един вторичен и метафочиен смисъл.

[3]  Крил очевидно има в предвид Филипяни 2:6: „Който като беше в Божия образ пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога.”

[4] Сравни Евсевий (Църковна истирия 1.3), пасаж, който Кирил изглежда следва в своето обяснение на имената „Исус” и „Христос.”

[5]   τὸ κυριοκτόνον τῶν ᾽Ιουδαίων.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.