Микро


МИКРО

от Радостин Марчев

Проповядвана във втора Евангелска Баптистка църква – Варна

по случай Денят на евангелската песен

9.03.2014

images

„Ето, тези са само краищата на пътищата Му; и колко малко шепот ни дават да чуем за Него!” (Йов 26:14)

В древността гръцките философи предлагали различни виждания за състава на нещата в света. Според някои в основата му стоял един от 4-те природни елемента вода, огън, въздух и земя или комбинация от четирите плюс един 5-ти, невидим елемент – етера. Но през 5 в . пр. Хр някои като Левкип и Демокрит обаче предложили друго решение. Света е съставен от един вид малки „тухли,” които те нарекли „атоми.”

През 18 и 19 век химиците показали, че наистина съществува химически неделими единици, много малки и невидими с човешко око, към които те приложили това име. Оказало се, че идеята на гърците, която те нямали възможност да докажат научно все пак е вярна.

Колко голям е един атом? Мислете по следния начин: Спомнете си последния път когато сте отишли на плажа и сте взели в шепата си пясък. В една песъчинка от пясъка има повече атоми отколкото песъчинки по целия плаж.

Или мислете по следния начин. Ако най-малкият атом (водородният) е с размери на футболна топка тогава футболната топка ще е висока 6450 км.

Ние не можем да видим или да усетим с никое от сетивата си атомите и въпреки това те изграждат всички неща, които виждаме, докосваме или ядем. Бог съвършено е направил всичко.

Но тогава в края на 19 и началото на 20 век учените правят ново откритие. Атомите не са най-малките частици, нито пък са неделими. Те се състоят от ядро, около което по точно определени орбити обикалят електрони, задържани от електромагнитни сили.

Това прилича донякъде на миниатюрна слънчевата система.  Ядро се състои от протони и неутрони. Броят на протоните определя какъв химичен елемент изгражда атома. Когато атоми на един и същ елемент се свързват помежду си те изграждат нещата, които наблюдаваме около нас. Разликата между водата и желязото е огромна и това се определя от тези атоми.

Колко са големи протоните и неутроните?  Учените ни дават 2,5 × 10−15 м.

Това е толкова малко число, че не можем дори да си го представим. Но електроните са още по-малки – всъщност твърде малки, за да можем да определим размерите им чрез каквито и да е методи.

Но това не е всичко. Оказва се, че протоните и неутроните са съставени на свой ред от още по-малки частици, които учените наричат кварки.

И така атомите не са най-малките частици. Досега са открити около 300 по-малки частици наречени елементарни. Дали това са най-малките частици във вселената? Учените не са сигурни. Това са просто най-малките частици открити за момента на това ниво на науката. Възможно е, докато науката се развива, да продължаваме да откриваме нови и нови частици докато света стане безкрайно по-сложен от това, което познаваме в момента.

Това, което в момента знаем е, че между всички тези елементи действат определени сили. Има сили на привличане и отблъскване. Има електромагнитни сили. Има определен заряд – положителен, отрицателен или неутрален. Всичко това определя свойствата на елементите. Има също така и ядрени сили, с които ние се заиграваме и резултатът от които са както атомната енергия и електроцентрали така и атомната бомба.

В момента учените говорят за елементарни частици наречени фотони, глуони и бозони, които определят т. нар. фундаментални взаимодействия в природата като гравитация, електромагнетизъм и ядрени взаимодействия. Когато изследват действията на тези сили учените откриват нещо удивително. Света, в който живеем сякаш е създаден по начин, който позволява съществуването на човека. Някои от неговите характеристики са невероятно фино настроени. Например ако гравитационната константа е различна с една 100 милионна от милиона на земята не би могло да има живот. Съществуват още поне 10-20 подобни примера, от които изглежда сякаш някой много фино е подредил условията, за да бъдат те точно необходимите за човека. И в основата на това стоят тези частици, които са толкова малки, че дори не можем да ги видим[1].

Между нас има физици, които могат да ни говорят с часове за състава на атомите и да ни кажат много по-необикновени неща. Тази седмица аз си припомних какво съм учил в училище, прочетох някои допълнително неща, но аз съм един невежа. Но дори малкото, което знам ме накара да се засрамя. Понякога моите молитви приличат на съвети към Бога: – моля те направи това или направи го по този начин и на това време. Понякога те приличат на напомняне – да не би Бог да забрави какво трябва да направи за мен.

Днес аз питам себе си – и искам да ви помоля всеки един от вас също да попита себе си – в какъв Бог вярваме? Вярваме ли в Бог, Който е толкова велик, че е създал по толкова чуден начин вселената и всичко в нея – от огромните звезди, пред които земята изглежда като песъчинка до песъчинката, в която има повече атоми отколкото зрънца пясък по плажа? Ако е толкова велик Той няма нужда да Му казваме как, какво и кога да направи. Той няма да забрави, да се отплесне и да пропусне нещо. Исая казва: „Неговият разум е неизследим” и „Божиите мисли не са като вашите мисли и Неговите пътища не са като вашите пътища.”

Този ли е Богът, в Когото вярваме? Ако е Този, вярваме ли наистина, че Него го е грижа за МЕН? Дали сред целия този необятен свят на звезди, и галактики, и мултивселени, за които сега говорят учените, дали сред този също толкова необятен свят на невидими за очите елементи, който съществува във всеки предмет около нас Бог наистина във всеки един момент се интересува от мен, грижи се за мен, слуша молитвите ми и им отговаря и е на разположение винаги когато Го потърся? Вярваме ли, че Той наистина ни обича повече отколкото майка обича детето си? Вярваме ли, че сме Му по-скъпи от зеницата на окото Му? Вярваме ли, че заради нас, заради мен, Той стана човек и умря на кръст?

Ако кажете „Да, вярвам” аз отново ще ви предизвикам да проверите дали наистина е така. Много е лесно да го направим. Тези, които вярват в това ще са най-щастливите хора. Затова апостол Павел пише от затвора: „Радвайте се. Пак ще ви кажа, радвайте се….И бъдете благодарни.”

Това е смисълът на днешният празник. И затова ние можем да кажем заедно с псалмиста (Псалм 150):

Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му. Хвалете Го за мощните Му дела, Хвалете Го според голямото Му величие….Всичко що диша нека хвали Господа;

П.П. Идеята за горния текст е взета проповедта на Louie Giglio – How Great Is Our God, която определено си заслужава да се прегледа.

https://www.youtube.com/watch?v=EAzCP8SEKwc&hd=1


[1] В съвременната апологетика това се нарича антропологичен принцип. Повече за него може да се намери напр. в книгата на Франсис Колинс, Езикът на Бог, Изток-запад, 2008.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.