Тичащи към гроба


ТИЧАЩИ КЪМ ГРОБА

от Н. Т. Райт

11 Април 2009

Йоан 20:1-10

Разно тази сутрин получих емайл от един приятел в Сидни, Австралия. И, разбира се, там възкресение вече беше дошло. Тук ние сме събрани във вечерния мрак на светата събота, но там слънцето вече  изгряло. Това е един обикновен географски факт, но той сочи към нещо много по-тайнствено, но също толкова вярно. Все още е тъмно в този свят, но Слънцето вече е изгряло – Божият Син, Разпънатият, Самият Исус.

Това ни казва Йоан по начина, по който описва спиращата дъха история на възкресенската утрин:

В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба

Нещо вече се е случило и ние не сме готови за него. Не го очакваме. Мъртвите хора си остават мъртви. Мъртвите месии остават мъртви. Всеки знае това. Да, ние вярваме, че те ще възкръснат отново в последния ден, но не в средата на историята, не посред нощ, не сред безпорядъка на нашия объркан, разделен, странен и тъжен живот….

Тя тича, за да каже на Петър и на младият Йоан, и те също тичат – мисля, че това е единственото място в Библията където в една единствена история тичат трима души – и те отиват до гроба, пъхтящи и задъхващи се, но с биещи сърца понеже не знаят дали тази новина е добра, лоша или просто изключително странна. За това те нямат план. Ако отидеш в Ерусалим следвайки един месия и той бъде хванат и убит най-добрият план е да се скриеш за няколко дена и след това да се измъкнеш от града преди властите да са хванали и теб. Нямаш желание да тичаш наоколо изследвайки гробове на сумрачната светлина на първия ден от седмицата когато хората скоро ще станат и ще се заемат със своите задачи след съботата. Но Петър и Йоан идват тичайки и Мария ги следва отблизо.

Идеята е следната: възкресението на Исус било изцяло неочаквано и остава, в нашия свят днес, изцяло неочаквано. То е един шок, една обида към нашите светогледи – не просто към нашия модерен светоглед, макар модернистите да обичат да си представят, че те са първите хора, които са забелязали, че мъртвите си остават мъртви. Ал Гор писа за неудобната истина на глобалното затопляне, но нека да ви кажа, че възкресението на Исус е една още по-неудобна истина, разрязваща нашите обичайни предположения и казваща ни, подобно на мейла от Сидни, че денят вече е настъпил когато всичките ни инстинкти ни казват: Не, не е, връщай се обратно да спиш.

Възкресение е замислено като една изненада, то има за цел да ни накара да станем рано и да тичаме докато другите хора все още спят. Това е основата на църквата, на християнската вяра, на християнският живот, надежда, любов, смях и свидетелство. То не от тези твърдения, които хората биха чули и биха казали: Е, предполагам, че може да е вярно; малко невероятно, но все пак съвсем възможно; може би ще помисля за него. Всеки, който казва това не е разбрал нищо. Възкресението не е просто невероятно, то е невъзможно, но се е случило. Възкресение не е просто трудно за вярване, то не невъзможно понеже не пасва в никоя друга категория. Да вярваш в благата вест на възкресение означава да отвориш умът и сърцето си по един съвсем нов начин, така че  новият ден да нахлуе в тях независимо, че мислиш, че е време да си лягаш, и да се наложи да тичаш, за да разбереш за какво става дума. Няма време за губене. Възкресение означава да тичаш когато мислиш, че все още трябва да спиш. То означава да вярваш в това, което си мислел, че никога не можеш дори да си представиш. То означава да живееш по начин, по който никога не си смятал за възможен. То означава Исус да се върне от гроба и да постави началото на новото творение, в което всичко е простено, всичко е поправено, всичко е новородено.

Затова то е толкова удачно време за кръщение както първата църква е знаела добре. Кръщението означава да споделяш пътуването на Исус надолу в дълбоките води на смъртта и от другата им страна в новия живот. То означава да настроиш часовника си на друго време, на възкресенско време, едно време, което ти казва, че вече се е зазорило дори когато останалият свят мисли, че все още е нощ. То означава да се затичаш, за да видиш какво е станало докато само миг по-рано все още си спял.

По конкретно има три начина, по които този изумителен нов ден трябва да доведе до един  нов начин на съществуване и живот.

Първо, цялата идея на Възкресение е, че Бог, Създателят, се е справил с всичко объркано в Своя чуден свят и е започнал да осъществява Своя план да постави всичко в ред, да го обнови, така че той да бъде изпълнен с Неговата слава и красота. И ние, които чуваме тази новина, макар че тя няма голямо значение за света около нас, сме призовани да тичаме в първите редици на този проект. От една гледна точка това означава да работим за справедливост – да оправяме нещата, да напомняне на нашите управници и власти, че това е тяхната задача и да ги държим отговорни за това, да бъдем нащрек за места където се върши несправедливост и да говорим за това, без значение дали става дума за селски район, който губи своята пощенска станция, бежанец насилван от емиграционните власти, компания пристикаща хората, за да получават ръководителите й огромни заплати или каквото и да е друго. От друга гледна точка това означава да работим за красотата, да възстановяваме красотата в нашия град и природа и да я отразяваме по свеж начин в музиката, изкуството, поезията и по всякакъв друг начин. От друга гледна точка това означава да работим за изцелението и обновлението на удивителната планета, правейки я плодородна и изобилна и да не допускаме тя да бъде отровена. Възкресението е свързано с Божието ново творение и ние сме призовани, колкото и изненадващо да изглежда, да бъдем агенти на това ново творение тук и сега.

Второ, за да бъдем агенти на новото творение ние трябва да станем и да живеем като хора на новото творение. И това означава святост, преоткриване на това, което пълноценният и истински човешки живот винаги е бил определен да бъде. Нашият живот е виждал толкова много лъжи и полуистини какво означава да бъдеш истински човек, без значение дали това е културата на знаменитостите, превръщането на спорта в идол, манията по секса или просто бавното влошаване на човешките взаимоотношения и общност. Предизвикателството на личната святост винаги идва като един шок, подобно на някой, който те събужда посред нощ и настоява, че трябва да станеш и да изтичаш, за да видиш изгрева. Ние сме призовани да бъдем хора на възкресението, оставяйки зад себе си в гроба всичко, което разваля и принизява нашият човешки призив.

Трето, за да бъдем хора на новото творение, хора на правда и красота, ние трябва да бъдем хора на поклонението. Ние чухме великата история, която ни води напред като Божи хора, историята на Божите могъщи дела от творението към новото творение. Тази история е сърцето на поклонението и докато се оказваме отново и отново уловени от нея ние се обръщаме към молитва, хваление и евхаристия. Християнското поклонение и внимателно структурираната литургия, която истински насочва вниманието ни към цялата Божия воля, оформя нашите общности и личният ни характер, така че ние истински се покланяме на живия Бог, изявен чрез възкресението на Своя Син и така, че нашите житейски навици, лични и общностни, парче по парче, могат да бъдат доведени в хармония с новия ден, който е настъпил.

Така има много, което трябва да бъде направено, много тичане напред и назад във възторгът на възкресенското утро. Но в сърцето на всичко това все още има един център, усещането на учудване и страхопочитание, чувството когато Петър и Йоан идват до гроба и откриват не само, че тялото на Исус е изчезнало, но и че погребалните дрехи са внимателно сгънати, показващи, че тялото не само е било възкресено, но и трансформирано. Това е трансформиращата сила на новия ден, която призоваваме тази вечер, тази най-свята нощ, докато търсим с любов и благодарност  да станем истински хора на възкресение, хора на деня за един свят, който все още е в тъмнина, хората на Исус за света, който Той обикна толкова, че даде живота си за него. Нека тогава да празнуваме Божията победа над самата смърт и да се посветим още веднъж да Го следваме в новия ден.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.