Великата история


ВЕЛИКАТА ИСТОРИЯ

Исус син Сирахов 44:1-15; Евреи 11:32-12:2; Матей 5:1-12

Проповед по случай 600-те годишнина

от основаването на Университета св. Андрей

от Н. Т. Райт

Research Professor of New Testament and Early Christianity

St Mary’s College

26 Юни, 2011

images„Нека да хвалим известните мъже,” ни насърчава древният еврейски мъдрец, и понеже бил щедра душа, можем да предположим, че ако пишеш днес би се съгласил да включи и жените. В един пасаж, който е станал почти толкова известен колкото и хората, които възпоменава, Исус син Сирахов, който живял около 200 г. преди своя съименник, Исус от Назарет, описва категориите хора, които има в предвид. Това изглежда почти като изреждане по списък на хората, които един средновековен университет би желал да създава: владетели, мъдри съветници, прозорливи водачи, композитори, поети и други чието богатство ги е направило центрове на стабилност в обществото.

На друго място в своята книга авторът добавя към този списък и литератори, различни учени и особено лекарите. Но целта на списъка не е да бъде изчерпателен. Той е една кратка и бърза извадка на вида хора, които създават дълбоките корени на едно здраво, процъфтяващо общество. Само в епоха толкова лишена от корени колкото е нашата някой може да си представя, че едно общество може да създаде себе си от нулата за една нощ, че отрязвайки корените на древното дърво човек може да направи място за изграждането на един смел нов свят. Но това, което правим тук тази година и това, което правим на това място днес, е да празнуваме, подобно на бен Сирах, тези, знайни и незнайни хора, които са положили основите за бъдещата слава. В тази празнична година ние гледаме назад към началото водени не просто от един антикварен интерес – колкото и увлекателна да е ранната история – но за да си напомним за какво стоим, какво общество смятаме, че сме.

Разбира се, възможно е да разкажем великата история по много различни начини. Бен Сирах не се срамува да бъде триумфалист. Героите, които той описва – Енох, Ной, Авраам, Мойсей и т.н. са все велики мъже извършили велики дела и кулминацията на списъка е първосвещеника от неговото собсвено време, Симеон бен Ония, чиято поява в храмовата литургия изглежда като един вид теофания. Стотици години известни водачи и ето ни нас тук. Направихме го. И това не е само един напълно произволен и себепрославящ начин да се разкаже историята на Израел. Това било едно предварително известяване на нейната славна кулминация. След 30 години политическите боричкания ескалирали, езичниците осквернили храма, Юда Макавей и неговата благородна малка дружина повели успешна революция и нищо повече нямало да бъде същото. Не можете да сте прекалено внимателни когато празнувате своята история. Никога не знаете какво ще се случи зад следващият ъгъл.

Затва в тази година на годините е добре да си напомним, че когато разказваме великата история на основателите, благодетелите, пионерите, великите водачи от миналото, това, което празнуваме са иноваторите, хората осмелили се да мислят различно: в нашият случай шотландците, които се уморили да пътуват до Франция за образование когато можели да използват собствените си ресурси и да създадат едно по-добро бъдеще за собствените си хора.

Ето я иронията: хората, които се появяват в списъците на героите обикновено са хората, за кото техните съвременници повдигали вежди, поклащали глави и измърморвали в брадите си, че вероятно това няма да работи, че това е една идея закъсняла с 30 години, или избързала с 30 години, или каквито там други извинения представят академиците на своето време, както правят винаги, за да откажат да сменят крушката и настояват да проведат семинар за това колко хубава е била старата крушка.

Това, разбира се, е причината прогресът на този велик университет, подбно на прогресът на древния Израел, да не е лек и гладък път, както може да претендира един твърде избирателен прочит на историята. Ние се намираме тук, в главната църква, с монограмата на Патрик Хамилтън на пътят отвън и старият епископски палат точно от другата страна на улицата като едно живо напомняне за това какво може да се случи на епископите, когото тече революция.

Но вероятно най-голямата промяна, която ни поразява от времето на епископ Уърдлоу преди 600 години и от наследниците му през поне първите 400 години на университета е промянта на фокуса по причина на Поросвещението, за което, разбира се, шотландците са помогнали като са пропоравяли пътя. Имало е време когато темите за разговор са били върешнохристиянските дебати: реалисти срещу номиналисти през 15 в., протестанти срещу католици през 16 в., заветни срещу полу-паписти през 17. Сега се говори повече за това дали християнската вяра изобщо има място в програмата. При цялата си явно християнска основа този усниверситет, подобно на толкова много други, в продължение на много поколения е бил това, което хората понякога наричат „светски университет.”

Все пак това е прибързано определение. Концепцията за секуларизъм и лежащата под нея имплицитена теза, която я поддържа, е сама по себе си едно твърде спорно понятие. То се отнася до една крехка и нестабилна пауза в един разговор. Когато се намирате в морето и вятърът стихне не смятате, че морето завинаги ще остане спокойно. Вие гледате и очаквате вятърът да задуха отново. Както ясно са показали събитията от последните две десетилетия, отхвърлянето на религията или вярата настрана или изритването на Бога на тавата където не можем да Го виждаме на практика не носи спокоен, добър свят. Всичко друго, но не и това. Можете да се опитвате да опростите света като скриете някои от неговите основи елементи. Но, както ще ви каже всеки физик, елементите, кото скривате ще се върнат, за да ви преследват. Можем да кажем, че точно това се случва през последните години докато кряскащите секуларисти и в еднаква степен кряскащите фундаменталисти се анатемосват едни други.

Приемам както знак за здраве това, че макар университетът повече да не е ангажиран на първо място с обучението на богослови и църковни прависти тук изучаването на богословието процъфтява необезпокоявано, достигайки отново до по-широките сфери на културата и изкуството и е готово да даде своия жизненоважен принос на обществото щом веднъж хората осъзнаят какво са пропускали през цялото време.

Но за тази цел ние може би ще трябва да разкажем великата история по един малко по-различен начин. Нашият втори прочит днес е част от един пасаж, който напомня спискъкът с герои от бен Сирах, но чийто характер е твърде различен. Посланието към евреите, което вече е говорило за Исус като за великият първосвещеник, знае твърде добре, че Исус, изпълнявайки тази древна еврейска роля, я е деконструирал като Сам е станал както жертвата така и жертващият. Така че авторът представя древните герои не просто като великите и добрите от традицията, а като уязвими пионери, включително и особено жените, отиващи в неизвестното и, в пасажът, който чухме, като измъчвани жертви, подигравани и бити, затваряни, прерязвани на две, скитащи се по пустини и планини, хора, за които света не е достоен. И този анти-героичен списък, примесен със съдии, завоеватели и царе, ни води към странната, парадоксална кулминация, която е самият Исус, начинателя и усъвършителя на нашата вяра, Който дойде от Своето царско място, за да претърпи страдание, срам и смърт. Това, което християнското послание предлага на идеята за една велика история, върху която ние стоим не е, както някои си представят, един вид религиозна мъртва хватка, отричаща всяка възможност, фиксирана система налагана насила от едно сурово, себеподдържащо се свещенство Без съмнение тази карикатура често е била реализирана на практика. Но въпреки това тя си остава карикатура.

Не, посланието на ранните християни, което лежи в сърцето на една християнска основа без значение дали това е университет, болница, семейство или дори нация е, че истинското величие идва чрез жертваща се любов, че истинското водачество се състои в себераздаващо се служение и че самата истина, крайният въпрос на живота на цялата вселена, не е нещо, което ние можем просто да открием, да го сложим в джоба си и да го използваме за собствена полза. Истината, както знаят най-добрите изследователи във всяка област, е по-тайнствена от това, понеже света, и особено хората, са по-тайнствени и интересни. Истината е нещо, което се случва когато истински смирени хора стоят достатъчно дълго пред своя предмет на изучаване, за да чуят и видят какво наистина се случва вместо да налагат върху него своите теории. Истината се появява когато те или други изчистят диалекта на племето и успеят да кажат нови неща, каквито и да са те, по нови и подходящи начини. Университетите съществуват, за да създават условията, в които истината се ражда по този начин.

Когато изследването и учението са виждани в тази светлина секуларистите ще бъдат притиснати. Както нашите предшесвенижци от 15 век инстинктивно са знаели по-вероятно е да подредите един пъзел когато сложите всички парчета на масата. Преди нашата култура да се срути под тежестта на постмодерната критика, преди политическото ни падение да достигне до безпринципен прагматизъм, преди самата демокрация да бъде пометена от собствените си вътрешни противоречия – ние спешно се нуждаем от едно по-голямо видение за средновековният университет, без съмнение в радикално нови, но все пак холистични форми, който да учи новото поколение, че истината и красотата са нещо повече от фантазия, че обществената политика е нещо повече от схеми в стила на Макиавели и че ние получаваме най-голяма полза когато волята на хората е доведена, чрез каквито и да е средства, до един динамичен диалог с Божията воля. Не е случайно, че по времето когато е основан този университет мнозина са смятали, че кулминацията на истината и красотата е разпятието на Исус Христос, че Неговото преформулиране на силата и политиката лежи в сърцето на задачата на едно мъдро общество и че всяко поколение има нужда от мъдри водачи.

Всичко това ме довежда, вероятно изненадващо, до блаженствата. Понякога се страхувам, че днес хората ги познават най-добре от пародията на Monty Python. Но има други, по-сериозни погрешни разбирания, които трябва да бъдат поправени.

За начало самата идея за блаженство (блажени нисшите по дух, кротките и т.н.). Блаженство не е свързано най-вече с това какво Бог е обещал да направи за някого. То се отнася най-вече до това какво Бог ще направи чрез някого. Блажени нисшите по дух понеже тяхно е небесното царство – с други думи когато Бог установи Своето суверено управление на земята така както и на небето нисшите по дух са тези, чрез които това ще бъде сторено. Блажени кротките понеже те ще наследят земята; с други думи, когато Бог слага нещата в света в ред Той не изпраща танковете, както хората често смятат, че трябва да направи. Той изпраща кротките. И докато издигнатите и могъщите осъзнаят какво се случва кротките, понеже мислят за хора различи от тях самите, вече са изградили болници, създали са колонии за прокажени, грижат се за сираците и вдовиците и, не на последно място, основават училища, колежи и университети, за да снабдят света с мъдри водачи. Блажени тези, които гладуват и жадуват за правдата, понеже те, за разлика от временно служещите адвокати, които насилват свидетелите заради собствената си професионална слава, ще бъдат знаци на надежда в един урудлив свят. Блажени милостивите – забележете, че Исус уравновеси справедливостта с милостта – понеже видението за едно управление на закона непознаващо изключения, което не се нуждае нито от божествена нито от царска намеса, за да установи равенство, е опасно опростяване, създаващо едно общество без милост. Блажени миротворците, и ако ние след 20 век не сме научили това, какво може да бъде бъде надеждата.

Което ни води до втората грешка. От времето на Ницше е обичайно да се подсмихваме на изглеждащото слабовато видение за човешкия живот според блаженствата: слабите, скърбящите, милостивите и т.н. – когато наистина всеки знае, че хората, които карат света да се върти са арогантните, действените, хората с остри мечове или поне с остри лакти, натегачите, гордите. Всъщност, всичко, което Ницше е направил е било да артикулира това, което много хора, включително много наричащи себе си християни, на практика са вярвали от векове, но идеята е, че те и той, са грешали. Всеки професор знае колко неприятно е в класа му да влезе студент толкова арогантно убеден в своята собствена теория, че не е в състояние да внимава на доказателствата. (Понякога, разбира се, судентите чувстват същото по отношение на професорите.) Един университет ще процъфтява и едно общество водено от неговите възпитаници ще процъфтява когато изявяваното от блаженствата, обърнато с главата надолу видение за човешкото щастие се осъществи: когато хората осъзнаят, че смирението и кротостта пред доказателствата и пред някой друг човек са белези на истинска академична сила, когато осъзнаят, че гладът за справедливост и любовта към милостта формират един неуловим център на здравото общество, когато открият, че, създали хиляди умни машини за водене на война, те отдвна са пропуснали срока да направят такава, която може да създаде мир.

Разбира се, такива хора ще бъдат подигравани и обиждани и може би дори изгорени на клада или изхвърлени през прозорците. Или просто няма да им бъде дадена първото и заслужено място. Но това древно християнско видение, видението на Исус, за човешкият просперитет и за факта,  че този човешки просперитет кара Божието странно управление да се роди на земята както и на небето, е нещо, което епископ Уордлоу и неговите наследници преди 600 години са разбирали. И аз смятам, че те биха желали да ни кажат, че въпреки всички различия между тяхното време и нашето си заслужава отново да се вгледаме в холистичното видение какво означава да бъдеш човек, какво означава да бъдеш университет. Животът в Шотландия, в Европа, в света като цяло няма да стане по-лесен през следващите няколко десетилетия. Ние спешно се нуждаем от хора с видение, не за своята собствена гордост или заплата, а за това, което трябва да се направи в света. Aien aristeuein казва нашето мото, „винаги превъзхождащи,” което в своят първоначален контекст в Илиада почти със сигурност е означавало: „винаги превъзхождащи в храброст.”

Тази година учейки се отново да разказваме нашата велика история ние вероятно можем да погледнем по един нов начин какво в действителност означава да превъзхождаме и какво в действителност означава смелостта. Една илюстрация като нашата хвалеща известните мъже и жени и предшествениците, които са ни родили има нужда да разкаже историята по такъв начин, че да опазим видението на силната, странна, парадоксална мъдрост, която намираме в евангелието на Исус. Днес това може да звучи като едно радикално предложение. Но смелите хора са тези, които са предлагали радикални неща, към които днес ние гледаме назад с благодарност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.