СЛАВАТА И МОЛИТВАТА
Езекиил 1:22-28; Колосяни 1.24–29; Йоан 17.1–13
Проповед при ръкополагането на свещеник в катедралата в Дърам. 26 Юни, 2010
от епископа на Дърам
д-р Н. Т. Райт
Преди няколко години аз и жена ми Маги бяхме поканени на вечеря от много високопоставен човек в друг университет. След вечерята аз попитах дали мога да видя библиотеката на великия човек. (Аз винаги обичам да разглеждам кабинетите на хората.) Той ме заведе в една голяма стая заобиколена от лавици с книги и букова ламперия. Беше чудесно, но в същото време донякъде твърде формално и чисто. Всичко беше твърде подредено. Аз бях подозрителен: „Това не е мястото,” попитах аз, „където се върши истинската работа, нали?” Той се усмихна и ме заведе при една тайна врата в ламперията. Намерих се в стая, в която всеки сантиметър казваше: Това е мястото където човекът е наистина себе си. Книги и списания навсякъде, покриващи столове и маси. Колело за упражнения. Семейни снимки и спортни трофеи. Имаше дори – и макар че минаха няколко години аз все още му звиждам – дупка за голф във всеки ъгъл, всяка със свой собствен наклон в пода. Имаше също така и маса за молитва. Имах чувството, че можете да напишете биография на човека просто като се огледате внимателно в стаята и споделите какво сте видели.
Да четем евангелието на Йоан донякъде прилича на посещението на такава къща. Мнозина прочитат първите 10 или 12 глави и придобиват добро впечатление за това какво се случва. Но тогава св. Йоан ни кани по-нататък, в личните стаи на къщата. Публичните действия престават и Исус прекарва време говорейки на близките Си приятели като им обяснява какво ще се случи.
Тези глави от евангелието – 13 до 16 – бяха поставени пред кандидатите за ръкополагане и пред самият мен през последните 4 дена докато се опитвахме да разберем дали подхождаме на тази картина. Но тогава, в днешния прочит от евангелието от глава 17, ние сякаш преминаваме през една тайна врата зад дори тези лични разговори и този Исус наистина е Самият Себе Си. Прекарайте време в тази стая и ще бъдете способни да откриете всичко за Исус, което трябва да знаете.
Променете сцената само малко и се намираме в храмът в Ерусалим. Храмът доминира евангелието на Йоан от момента когато, в Пролога, Йоан казва, че „Словото стана плът и разпъна скинията си между нас и видяхме славата Му[1].” Исус е истинският Храм, истинската скиния, мястото където, подобно на Езекиил, ние виждаме една човешка фигура в сърцето на откритата Божия слава. Част от драмата на цялото евангелие е напрежението между Самият Исус и физическият Храм в Ерусалим: кое от тях е мястото където се открива истинската Божия слава? Така че когато накрая Исус за последен път пристига в Ерусалим ние очакваме сблъсък. Очакваме Той още веднъж да влезе в храма и да направи нещо драматично. Вместо това Той взема учениците Си в горницата и там говори с тях и отговаря на техните въпроси. Това е мястото където сме били цялата седмица: с Исус, откривайки, че Той е истинският храм, мястото където се събират небето и земята. Славата съзряна отдалеч от пророците май-накрая се е завърнала.
Във физическият храм има една стая, в която влиза само един човек: светая светих, където първосвещеникът, веднъж годишно, принася жертва за греховете на народа. Сега, в Йоан 17, ние следваме Исус в еквивалента на това място. Това е светая светих през тайната врата в скритата стая. Досега Исус е говорил на приятелите Си за Отца. Сега Той говори на Отца за приятелите Си. И в тази стая единствената мебел е молитвената маса.
Исус е единственият свещеник. Ако съществува друго свещенство то не е добавка, а включване: не като други хора, които също са свещеници заедно с Исус, а като свещеници в Неговото свещенство. Исус е мястото на изкуплението, мястото където се срещат небето и земята. Това е причината, точно след тази велика молитва Той да отива и да се изправя срещу последствията от събирането на тази пълна святост на небето с пълната злина на земята, пълната радост на небето с пълното нещастие на земята. Това е смисълът на свещенството: да застане на болезненото, свято място където жестоката рана на творението е изцелена, великата пропаст запълнена, където Слоото е станало плът и е разпънало скинията си между нас разкривайки Божията слава както единородният на Отца, Чиято природа е любов.
И това, разбира се, е причината всички, които Го приемат, които вярват в Неговото име, да са наричаме Божии синове и дъщери. Всички кръстени и вярващи хора са свещеници: царско свещенство и свят народ. Всеки един от нас е призован да намери своята истинска идентичност в идентичността на Исус Христос, да се научи да се моли с Неговата молитва, да се научи на святост в Неговата святост, да открие в тайно както и на яве какво означава да влезеш в светая светих където се срещат небето и земята. Свещенството на всички Божии хора е една дълбоко библейска идея, която води своето начало далеч назад в Изход.
Но отново в Изход ние откриваме славната и смиряваща истина, че Бог призовава някои хора да бъдат свещеници за народа от свещеници. Някои хора са получили специално призвание да бъдат центровете на свещеническия живот на народа, да бъдат средствата, чрез които Бог прави способен целият народ да стане това, което е призован да бъде. И това без съмнение е смиряващо. То е смиряващо за народа понеже те трябва да почитат Божият призив на малцина да бъдат символи и да ги правят способни на това, към което са призовани. И това е смиряващо за свещениците понеже начинът, по който те правят Божият народ способен да бъде Божий народ е като му служат, не като господаруват над него. Това е начинът, по който Исус постъпваше, това е начинът, по който всички ние трябва да постъпваме. Всичко останало превръща църквата в религиозен клуб организиран според обичайните правила на света около нас. И това е причината всяко свещеническо служение да е вкоренено и да остава вкоренено, в дяконията. Моментът, в който престанете да бъдете слуги вие отсичате клона, от който израства вашето свещеническо служение. Моментът, в който престанете да миете нозе е моментът, в който преставате да давате плод.
И, разбира се, преди да можем да кажем Исусовате молитва откривайки какво означава да бъдем хора, които се молят в тази молитва за тези поверени на грижите ни, ние празнуваме с преклонение и благодарност факта, че първата молитва на Исус е казана за нас. Цялото служение е един дар на благодат израстващ от тази молитва.
Интересно, Исус прекара много повече време казвайки пред Отца кои са Неговите приятели отколкото в молитва за специфични им нужди. Негови приятели са тези, които Сам Отец Му е дал. Те са тези, които знаят името Му, Неговата вътрешна идентичност и характер понеже я виждат в Сина. Те са хората, които са приели Неговите думи и които знаят, че Исус идва от Бога – с други думи, те са хората, които са научили, че ако желаеш да знаеш Кой е Бог трябва да гледаш към Исус, че ако желаеш да обичаш Бога трябва да се научиш да обичаш Исус. И те са го направили – вече, дори през вечерта, когато всички ще побягнат от Него! – те са хората, в които Исус вече се е прославил. Славата на Шекината, уловена в различни форми от пророците, вече е сред нас. Св. Павел шише до една малка, нова църква в западна Турция, казва, че Христос е в тях като надеждата на славата, предварителният знак, че един ден тази слава ще залее цялото творение.
Помнете този ден в идните дни, вие, които днес ще бъдете ръкоположени за свещеници: вашата основна идентичност не е, че носите специална одежда и сте наричани „викар” по улиците. Вие не се определяни от факта, че сте ръкоположени в тази величествена катедрала. Вие не сте тези, които сте поради вашите умения, обучение, опит или мъдрост. Вие сте тези, които сте понеже Отец ви е дал Синът, понеже вие сте приели думите на Синът и знаете, че те са от Отца. Вие сте тези, които сте понеже сте били сграбчени от Духа в любовта споделяна между Отца и Сина. Когато бях свещеник на друго място имаше правило за тези, които служат там никога да не се отдалечават повече от църквата от разстояние, което може да се измине пеша, в случай на неотложна нужда. Аз искам да ви кажа, никога не си позволявайте да се отдалечите на повече от една кратко разстояние от съзнателната увереност, че сте това, което се понеже Отец обича Сина, а вие сте включени в ответната любов на Сина към Отца. Всичко останало – всичко останало – произлиза от това.
Щом веднъж това е мястото искането, което Исус поставя е много просто. „Опази ги,” се моли Той, „и ги направи едно.” По-нататък в молитвата Той се моли: „Освети ги чрез истината. Твоето слово е истина.” Аз ще размишлявам за това утре сутрин с дяконите, в един курс, който се отнася радикално също така и за вас. Но тук, също, Той се моли и за защита и единство. Слава Богу, че го прави: понеже вие ще се нуждаете от защита и понеже църквата и света се нуждаят от единство. Тези две неща се свързват заедно със святостта и истината. Единството е лесно ако светостта и истината са без значение. То става трудно когато те значат нещо както църквата е откривала отново и отново. И вие трябва да бъдете хора на единството: примирени примирители, вие постоянно трябва да търсите начини да съберете заедно Божиите хора. Вие ще бъдете притискани и изкушавани да се присъедините към конкретни партии и групи и някои от тях може би ще са важни за фокусиране и помощ. Но вие трябва да бъдете хора на единството, хора, чрез които се осъществява молитвата на Исус за Неговите хора. Това ще бъде така символично от момента, в който бъдете ръкоположени. И наистина една от задачите на ръкополагането е църквата да бъде обединена и да бъде виждана като такава с вас като нейни видими и осезаеми знаци. Едва когато осъзнаем това ние осъзнаваме колко важна е продължаващата екуменическа задача както и борбата за едно по-дълбоко единство в нашето собствено семейство. Работете за това. Напомняйте си, че Исус се моли за вас да бъдете Негово въплъщение. Не се задоволявайте с едно евтино единство където нищо всъщност няма значение докато, не много ясно как, се разбирате един с друг. Търсете трудното, високото, струващото не по-малко от всичко единство, това единство в святост и истина, за което се моли Исус.
Затова Той се моли да бъдете опазени. Облечете се в тази защита докато стоите пред олтара. Загърнете се в нея когато говорите като пастири. Вижте себе си обкръжени от нея всеки път когато се качвате на амвона. Поставете я като здрава стена около домът си и семейният си живот. Исус се моли Отец да ви пази: когато дойдат атаките, които със сигурност ще дойдат, това е вашата здрава защита.
И така, като хора обгърнати от любовта на Отца и Сина, като хора, в които Отец вече се е прославил, като хора, които знаят Неговото име, които са призовани към единство, които са защитавани от Неговата защита – както такива хора вашето свещеническо служение се свежда до това: да бъдете хората, които сами се молите по този начин за своите хора. Вие трябва да направите името на Исус познато пред тях. Вие трябва да им дадете Неговото слово. Вие трябва да споделите живота си с тях с любов. И вие трябва да се молите и да работите за тяхното единство и за тяхната защита. Вие трябва да бъдете, с други думи, част от отговорът на молитвата на Исус.
Как Бог защитава Своите хора? Как Той ще продължи да пази и подхранва тяхното единство? Чрез вас. О, и по хиляди други начини също. Но все пак чрез вас със сигурност.
Това тогава означава да бъдеш включен в делото и славата на Самият Исус Христос. Ние всички сме призовани на това. Днес аз естествено се фокусирах върху тези наши братя и сестри, но те просто довеждат на фокус, като символизиращи и правещи способни, това, което е вярно за всички нас. Исус е прославен и открива славата на Отца когато ни въвежда в светая светих и ние откриваме, отново и отново, Кой всъщност е Той. Исус е прославен и открива славата на Отца докато ни приканва да споделим Неговата молитва за защита и единство, за святост и истина.
След малко епископ Марк ще попита цялата общност дали ще се молите за тези нови свещеници и вие ще кажете ясно и силно: „Ще се молим.” И, моля ви, не забравяйте да правите това, днес, утре сутрин, през седмицата, през дните, които следват. Молете се за тях когато знаете, че се подготвят за проповед. Молете се за тях когато те идват и застават пред олтара и още веднъж заострят вниманието ни, за наше изцеление и подхранване, върху уникалната смърт и възкресение на Самият Исус. Молете се за тях докато служат на болните и лишените, бедните и самотните, подтиснатите и умиращите. Молете се за тях в семействата им и в личният им живот. Ако е вярно, че получаваме политиците, които заслужаваме вероятно също е вярно, че получаваме и свещениците, за които се молим.
Всичко това е казано, казва Исус „за да може радостта Ми в тях да е пълна.” Няма друга радост сравнима с тази на служението в името на Исус Христос – точно като няма и друга тъга подобна на свързаната със служението на Исус Христос. Двете вървят заедно както радостта и тъгата в естественият живот. Но част от свещентвото е да постави на ясен, остър фокус факта, че истинският Бог е влязъл в нашият истински живот в Исус Христос и го е направил Свой Собствен, вземайки най-голямата скръб върху Себе Си и споделяйки най-дълбоката радост със Своите хора. Приятели, направете тази молитва своя собствена в идните дни, така че ако някой пожелае да знае кои сте вие в действителност да може да открие стаята с молитвената маса и да разбере, че се спъва в тайното.
И, разбира се, част от благата вест на Исус е, че в Него храмът е бил преобърнат. Вътрешната част, светая светих – мястото където Исус е във вас като надеждата на славата, мястото където небето и земята се срещат в жертвена любов и славно ново творение – сега е извадено от своята скритост на улицата, в Спенимуур и Шилдън, в Кокфийлд и Грийн сайд, в Дърам и Блейдън, в Мидълтън сейнт Джордж, в Хардън и Дарлингтън и Нортън. И вие сте носителите на тази скъпа любов и на тази радостна слава.
[1] В нашите преводи стои „живя между нас,” но гръцкта дума носи идеята именно за разпъване на скиния – б. пр.
Rado's blog 