НЕУДОБНАТА ИСТИНА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Деяния 10:34-43; Йоан 20:1-18
проповед на Възкресение 2008 в катедралата на Дърам
от епископа на Дърам д-р Н.Т. Райт
Историите, свързани с Възкресение, са пълни с хора, които не разбират какво става. Мнозина смятат, че тялото на Исус е било откраднато. Петър вижда сгънатите ленени дрехи и не може да разбере какво е станало. Учениците не разбират Писанията. Ангелите задават въпрос на Мария и тя все още не знае какво става. След това тя обърква Исус с градинаря. Накрая тя понечва да Го прегърне и Той й казва, че не трябва да го прави. Трудно е, дори да се опитаме, да намерим повече объркване само в няколко параграфа.
А идеята, разбира се, е: Възкресение нахлува в нашия свят, един свят на пространство, време и материя, свят на истински хора и истински живот, но нашите умове и въображения са твърде малки, за да го поберат, така че ние правим най-доброто, за да поберем едно море в бутилка и да сместим експлозивния факт на Възкресението във възможностите, които са ни известни.
Разбира се, на едно ниво продължаващото объркване на учениците е знак за автентичността на историята. Ако някой я беше измислял след едно цяло поколение, както мнозина твърдят, че е станало, те едва ли биха описали подобна бъркотия. По-конкретно, никой не би измислил забележителния детайл за покривалото за глава, което е сгънато или дори още по-забележителния факт, че Исус не е веднага разпознат нито тук, нито на следващата вечер по пътя за Емаус, нито дори след това, когато приготвя закуска на брега. Първите християни не са били подготвени за това, което се е случило. Никой не би могъл. Както казва един агностик, като че ли те се опитват да опишат нещо, за което им липсват подходящи думи.
Но този проблем не е ограничен само до първи век. Оттогава насам хората се опитват да натъпчат Възкресение в конвенционални рамки, които просто не са в състояние да го поберат. Такъв е класическият пример с Timеs на Разпети Петък (зная, че не би трябвало да чета подобни вестници на един толкова свят ден, но така се случи). В първата статия, наречена „Универсални истини”, авторът твърди, че посланието на Възкресение е такова, че всеки може да се подпише под него. „Разпети петък,” казва той, „възпоменава една жертва, предаването на самия себе си като мъченик от любов към другите, а Възкресение е постигането на победата чрез страдание.” „Тези неща,” продължава авторът, „са универсални духовни истини. И колкото повече общуват хората от различни религии едни с други, толкова по-ясна става общото приемане на тези истини.” Така, в заключение, „по този начин Възкресението свързва посветените хора заедно” (Подразбира се посветените хора от различни религии.). „Чрез страданието доброто може да победи. Смъртта не е краят.” И тогава следва забележителното и жалко подвеждащо последно изречение: „Това могат да кажат всички вери в Британия и тази седмица те могат да се съберат заедно.”
Е, съжалявам. Разбира се, ние трябва да работим, за да намерим обща основа и обща цел с тези, които имат вяра, различна от нашата, и дори с тези, които нямат никаква вяра. Не много отдавна се намерих на един подиум в Съндърленд с председателя на Ислямския Съвет на Великобритания, дискутирайки именно това. Наскоро архиепископът на Кентърбъри ме помоли да се присъединя към една малка група, стремяща се да придвижи напред дискусията за отвореното писмо на водещи мюсюлмани до папата, наречено: „Обща дума”. Тези неща има огромно значение.
Но ние няма да постигнем нищо, ако принизяваме уникалното послание на Възкресение. Точно както мога да очаквам, че ще трябва да си събуя обувките, ако влизам в джамия, така и всеки разумен мюсюлманин би трябвало да очаква, че в църква на Възкресение ние няма да говорим общите полуистини, че „чрез страдание доброто може да победи” – дори ако това може да накара някой днес да повярва – или, че „смъртта не е краят.” Те с право могат да очакват, че ние ще говорим за нещо уникално, което се е случило, за нещо, което се е случило с преди това мъртвото тяло на Исус, но поради което християнството не може да се приравни с неясната религиозност на британците от късната модерност повече, отколкото Мария, Петър или Йоан са в състояние да схванат истината, казвайки, че някой е откраднал тялото. Възкресение е това, което е, понеже заедно с разпъването на Исус то е централното събитие в човешката история, моментът, към който всичко останало се е устремило и моментът, след който всичко бива обновено. Благовестието, казва Павел в Колосяни, вече е било проповядвано на всяко създание под небето. Това трябва да означава, че със смъртта и възкресението на Исус от Назарет през света е преминала една шокова вълна, така че, макар да изглежда същият, той на практика е едно различно място, пълно с нови, преди това немислими възможности.
Уверявам ви, че е по-добре да кажете, че доброто може да победи чрез страдание, отколкото изцяло да изгубите надежда. За някои хора, които казват това, чашата на вярата е наполовина пълна. Но това, което статията прави в типичен за реториката на късното просвещение стил, е да предложи една чаша, която е наполовина празна и става все по-празна. Нейната неясна религиозност има много малко общо с истинската вяра и по-конкретно с истинското християнство. И без изненада тя дори не докосва съседните статии в същия вестник. Второто заглавие на Разпети Петък справедливо оплакваше ситуацията в Тибет. Каква полза има да кажем там, че „чрез страдание истината побеждава?” Не е ли това едно ново насърчение към насилническото китайско правителство? И какво може да каже например един будист, за когото страданието е само илюзия? И дали говоренето на подобни баналности би накарало нашите политици или дори спортисти да окажат натиск върху Китай?
Противопоставете на това историята от Деяния, която днес прочетохме. Тя показва ясно какво означава чашата да бъде наполовина пълна и да става все по-пълна. Римският центурион Корнилий в лична молитва и поклонение се е обърнал към Бога на Израел с уважение и смирение. Сега Бог призовава Петър да отиде и да говори с този Корнилий, като му каже за Исус и по-конкретно за Неговата смърт и възкресение. Петър не казва „Аз мисля, че Ти вече си му дал една чудесна вяра; не е ли удивително, че по различни пътища ние всички се изкачваме по една и съща планина.” Той казва: „Бог, на Когото се покланяш, е дошъл близо чрез Исус, Който дава нов облик на световната история и ново значение на човешкия живот.” И Корнилий повярва и се кръщава. Истинското християнство, версията с наполовина пълната чаша, е подобно на истината, която придава смисъл на всички останали истини, и истината, която формира рамката, в която тези други истини ще намерят окончателното си значение. Това, което тя не прави и което е смущаващо за съвременния плуралистичен свят, е че тя не предлага себе си като една истина сред многото такива или като една версия на една обща за всички истина. И това неудобство – или объркване, което много хора се опитват да премахнат, да прикрият, да го обърнат с главата надолу и да кажат „ето, ето, това е нещо, чудесно, което можем да вярваме” – се появява днес в няколко области, не на последно място в някои въпроси, свързани с напрегнат публичен дебат. Нека да спомена само два.
Първо, настоящите спорове относно клонирането на ембриони. Нашето правителство се опитва да наложи законодателство, зададено от едно войнствено атеистично и секуларно лоби. Законът за евтаназията е друг пример; за момента той е спрян, но ще се върне отново. Понякога медиите внушават, че само римокатолиците са загрижени за тези неща, но това, разбира се, е погрешно. Сега всички християни са изправени пред и трябва да се противопоставят на следствията от продължителното влияние на множество светски философии, които твърдят, че сме в състояние да постигнем християнското видение за бъдещата надежда без християнския Бог. В стила на този свят ние създаваме собствената си утопия чрез собствените си усилия, по-конкретно чрез собствените си наука и технологии. Ние създаваме наш смел нов свят тук и сега; така че не ни казвайте, че Божият нов свят е бил роден на Възкресение. Сведете подобни опасни вярвания до абстрактни, извънисторически баналности. Иронията е, че този светски утопизъм е основан върху вярата в една неудържима човешка способност да направи света по-добър, като в същото време вярва, че ние (интересно е да попитаме кои са тези „ние”) имаме правото да убиваме неродените деца и излишните стари хора и да си играем на хуманност с оставащите по средата. Смяната на пола е останала в миналия век; днес ние говорим за промяна на биологическия ни вид. Вижте колко сме умни! Утопията трябва да ни чака зад ъгъла.
Не сме ли научили нищо от мрачното робство през миналия век? Не само римокатолиците трябва да протестират. Същото трябва да направят и англиканите, и презвитерианите, и баптистите, и православните, и петдесетниците, и всички останали християни, както и евреите и мюсюлманите. Това не е периферна или деноминационна грижа. Тя е свързана директно с централния факт на нашата вяра, понеже на Възкресение Бог препотвърди добротата и Божия образ на човешката раса в Човека Исус Христос показвайки едновременно с това лъжата на идеята, че утопията може да бъде постигната чрез собствените ни усилия и че хората са просто един странен вторичен еволюционен продукт, който може да бъде управляван и манипулиран. Християнското виждане за това какво означава да бъдеш човек е славно подчертано от възкресението на Исус и ние като хора на Възкресението трябва да имаме обща кауза с всички тези, които са загрижени за посоката, която нашето общество поема в медицинската технология, както и в много неща отвъд нея.
Втората област, за която говори Възкресение, е свързана с начина, по който третираме хората от други страни. Миналата година Даниел Бурдане, един забележителен африкански учен, беше избран за Генерален секретар на Международното Общество на Евангелските Студенти (IFES) – стара и уважавана организация, която работи в повече в 150 страни и чийто център се намира в Оксфорд. Британската Висша Комисия в Акра отказа неговата молба да пътува дотам без почти никакви обяснения. След това той помоли за позволение да пътува до Англия със своята виза на посетител и му беше казано, че може. Но когато пристигна, той беше задържан за 24 часа, мобилният му телефон беше отнет и той беше изпратен обратно в Африка. Даниел все още очаква обяснение за това решение. Това, разбира се, е повторение на мръсното отношение към нашите приятели от Лесото преди няколко месеца. Иска ми се да вярвам, че мнозина от хората тук тази сутрин ще отнесат случая с Даниел Бурдане пред нашите имиграционни власти, пред министерството на вътрешните работи и пред Висшата комисия в Акра.
Но аз повдигам този случай не просто като единичен, а понеже той е типичен за безотговорното и низко отношение, с което нашата претендираща за цивилизованост страна ограничава както хората идващи тук да вършат своята работа, така и тези, които пристигат, за да намерят убежище като например онези сериозно болни жени, които наскоро бяха върнати в Гана и които сега са мъртви. Всъщност аз потърсих в Google, използвайки думите ‘asylum seeker dies’, и бях ужасен да открия цял списък с хора, търсили убежище, които са извършили самоубийство, понеже последната им надежда е била да получат честно или справедливо отношение.
Защо говоря за това в деня на Възкресение? Когато говорих за търсещите убежище хора на Рождество, бях смъмрен от един човек, който ми каза, че това няма нищо общо с Рождество. Е, според Матей детето Исус и неговото семейство са търсели убежище в Египет. Но Възкресение ни дава повече.
Първо, посланието на Петър към Корнилий е, че чрез Своето възкресение Исус е поставен за съдия на живите и мъртвите. Възкресението на Исус е началото на окончателното поставяне-в-ред на всички неща. В светлината на Възкресението Църквата никога не трябва да престава да напомня на световните управници и власти, че самите те ще дават отчет и че до този ден те трябва да вършат правосъдие и да носят мъдрия, изцеляващ ред в Божия свят. Тези, които искат да деполитизират Възкресение, трябва първо да го деисторизират, което те, разбира се, правят с ентусиазъм от много години – и след това ние се чудим защо понякога църквата звучи неактуално! Но ние, които днес празнуваме Възкресението на нашия Господ, трябва да свидетелствуваме за Възкресение, Божието велико действие на поставяне-в-ред като мерило за цялата човешка раса.
Второ, същото послание на Павел към Корнилий поставя ударение на факта, че с Възкресението единственият жив Бог кани всички хора в Своето семейство. Църквата е една мултинационална организация, копирана, но не и изместена от териториалните и финансови империи на този свят. Ксенофобията, която третира другите хора като неудобни и заменими, е недостойна за една страна, 70% от гражданите на която определят себе си като християни. Всъщност бих искал истинският проблем да беше ксенофобията; но се страхувам, че това е просто ограниченият манталитет на някои държавни чиновници, съчетан с обикновено некоригираното лошо поведение. И това се случва по същото време, когато същото правителство иска да ни върже ръцете и краката със сложни и прости сервилни закони, но отказва да създаде дори основни правила за поведение за собствените си членове.
Не моля за извинение, че повдигам всички тези въпроси в деня на Възкресение. Възкресение е свързано с истинския живот, а не с някаква фантазия на бягащ от действителността човек. Възкресението говори за Божия съд, призовавайки света към отчет и поставяйки това ново, славно творение на свобода и мир, приканвайки всички хора навсякъде да живеят в този нов свят. Възкресение е Божието „Добре дошли”, отправено към цялото човечество. Ние хората на Възкресение сме призовани да празнуваме всичко това по практични начини с едно радостно и неограничено поклонение. Благодаря на множеството хора в този диоцез, които жертвоготовно правят именно това, не на последно място с търсещите убежище. Това е смисълът на всичко това.
Всичко е заради Възкресение и за Исус: Исус, Който обяви Божието спасително, суверенно царство; Исус, Който умря, за да победи силите на управниците на този свят; Исус, Който възкръсна отново, за да бъде коронясан като цар над всички неща на небето и на земята. Бог да ни дава благодат, днес и завинаги, да живеем като хора на Възкресението, празнувайки Исусовата любов и радост на тази трапеза и правейки Неговото царство и справедливост познати в този свят.