Да живеем в Божието бъдеще – сега!

ДА ЖИВЕЕМ В БОЖИЕТО БЪДЕЩЕ – СЕГА!

Римляни 6:1-11; Марк 16:1-8

проповед за Възкресение в катедралата на Дърам, 2009

от епископа на Дърам, д-р Н.Т. Райт

„Ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него… така че считайте себе си мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус.” С тези думи св. Павел обяснява целта на Възкресение, един освежителен призив, пред който всички кръстени християни трябва да се изправят. Това не е, да се изразим меко, начинът, по който хората обичайно мислят за това как да се държат; така че вероятно си заслужава да достигнем до сърцевината на павловата идеята. Да станем рано сутринта на Възкресение е само по себе си освежително, вълнуващо и неочаквано и ние можем да продължим да вървим в посоката, в която сме поели.

Всъщност да продължим по този път е един добър начин да опишем какво означава да живеем християнски живот. Това е един образ, който Павел използва и на други места: Бог е започнал нещо във вас, във вашите сърца, умове и живот и Бог няма да спре, докато не завърши Своето дело. Бъдете готови за изненади и за предизвикателства, докато Той прави това! Вие сте били кръстени и утвърдени в смъртта и възкресението на Исус и в силата на Духа – така че очаквайте отсега нататък тези събития и тази реалност да формират живота ви! Но в не по-малка степен е важно да видим това от обратната страна на телескопа; да видим своя живот от перспективата на края, на целта. Това е един номер, който консултантите по мениджмънт понякога използват, карайки ръководителите да си представят какво би станало, ако фирмата се развива по нов начин, как продуктите биха били подобрени и т.н. Помислете, казват те, какво ще бъде (да кажем) през 2020 и след това се обърнете назад и определете стъпките, които ще предприемете, за да достигнете дотам.

Всъщност този мениджърски номер е бледа версия на древното видение за добродетелите. Старите философи казвали, че трябва да държите в ума си видение за бъдещето, което искате да осъществите, едно видение за крайно щастие, завършеност, за вида човек, който желаете да станете. След това те ви насърчават да научите и да практикувате в настоящето качествата на характера, които са ви необходими, за да станете такъв човек. Тези философи са разбрали съвсем правилно две неща, които и ние като християни трябва да приложим към себе си по нов начин, но има и две други неща, които за нас са по-различни. Възкресение е чудесно време да обърнем умовете, сърцата и особено живота си към тях.

Първо, древните философи са прави, че начинът да живееш живота си е назад от бъдещето. Ако започнете оттам, откъдето се намирате сега, и си представите какво искате да правите,  ще се объркате и ще бъдете повлечени в различни посоки от различни импулси. Ако просто се оставите на течението, на това, което става естествено, след 10 или след 30, или 60 години ще погледнете назад, ще поклатите глава и ще осъзнаете, че сте се въртели объркано в кръг. Но ако имате цел и съзнателно се стремите да вървите към нея вашият характер ще се развие така, че наистина ще започнете да желаете нови неща, да се радвате на нови неща, да развивате нови навици.

И това е второто нещо, за което те са прави. Добродетелите не са просто опит да се покорявате на някакъв набор от правила. Те са свързани с практикуване на навици на сърцето, ума и живота, които ще оформят характера ви така, че в края на краищата вие ще ги вършите естествено – сякаш са ваша втора природа, природа, с която не сте родени, но която сте избрали да развиете – неща, които показват, че вашият характер е бил развит в един цялостен, мъдър, добре оформен човек.

Но посланието на Възкресението добавя още две неща, които са съвсем нови. Да, ние трябва да живеем своя живот от гледна точка на бъдещето – но сега ние знаем много по-ясно какво е бъдещето и това ни дава конкретно виждане и насока за това какви хора ще изберем да станем и за навиците, които ще изберем да развиваме. И, да, да формираме навици на характера е много важно, макар и да е трудно. Но за християните най-голямата разлика е, че ние не правим това сами. Ние не развиваме тези навици сами. Ние го правим най-вече с помощта и силата на Божия Дух; и ние правим това в компания, всички заедно. Преди всичко, най-важният християнски навик е любовта и вие не можете да обичате единствено себе си.

Нека за момент да помислим за тези две неща. Възкресението на Исус, великият факт в сърцето на вярата във Възкресението, означава, че сега ние знаем, изведнъж виждаме в ослепителна светлина, какво ще бъде нашето окончателно бъдеще. Бъдещето не е просто да се лутаме насам-натам в опит да живеем настоящия си живот малко по-добре, докато един ден остареем, умрем и свършим или в гроба, или в някакво безтелесно небе, или може би и в двете. Нашето окончателно бъдеще е, че ние ще бъдем възкресени за нов живот в Божия нов свят, не само за да населяваме Божието ново творение – един свят пълен с красота, живот, справедливост и свобода – но и за да го управляваме от името на Бога. Това е една ясна новозаветна истина, за която Църквата обикновено си мълчи, но която е време да извадим от шкафа, да изтупаме праха от нея и да видим какво е значението й за днешния ден.

Да управляваме Божия свят, разбира се, не означава арогантно да налагаме над него собствената си воля; това означава да бъдем Божи настойници и да управляваме с Неговата нежна, мъдра любов. За да бъдем хора на Възкресение, ние сме призовани да приемем, тук и сега, този бъдещ призив, да се грижим за Божия свят от Негово име, да събираме поклонението на творението и да го слагаме пред Създателя. Настойничество и поклонение, практиката да бъдем царе и свещеници на творението са навиците на сърцето и живота, които хората на Възкресение трябва да развиват.

Настойничеството и поклонението приемат стотици различни форми. Настойничество означава да работим за Божията справедливост в света, за доброто и благополучието на планетата и всички, които живеят на нея, за това Божият мъдър ред и изобилна свобода да се изявяват във всички посоки. Молете се през следващите дни за начините, по които Бог иска вие да бъдете настойници в Неговото творение. Това е, което ще правите в живота на Възкресението; започнете да го практикувате още сега.

Поклонение означава да празнуваме Божите могъщи дела в историята, във вашата общност; това означава да събираме поклонението на цялото творение и да го изразяваме, да го артикулираме, с разбиране и наслада, в присъствието на Бога, Който ни е направил, обикнал и изкупил. Молете се през следващите дни за начините, по които Бог желае да Му се покланяте, за това къде трябва да стане това, колко често трябва да пристъпвате към евхаристията и как също така да се покланяте, когато сте сами. Поклонението е занятието, което ни очаква във възкресенския живот. Започнете да го практикувате още сега.

Втората област, в която християнската добродетел, възкресенският живот ако искате, се различава от древните езически представи за  добър живот, е че ние не правим всичко това сами. Една от тайнствените, но важни реалности в сърцето на нашата вяра е, че Светият Дух, Духът на самия Бог, дишането на Исус, идва да живее в нашия живот, така че ние откриваме малко по малко, че притежаваме нов вид морална енергия и чувство за посока. Но тук има една опасност. Когато разберат, че Светият Дух им е обещан, за да им помогне да живеят както Бог иска, някои хора си представят, че всичко, което трябва да правят, е да останат пасивни и да оставят Духа да направи каквото Той иска. Тогава те или се оплакват, че Духът не прави това, което е обещал да направи, или – по-лошо – че този или онзи конкретен призив за святост не може да е предназначен за тях, понеже те са опитали и той не е работел, така че Духът не изисква това от тях. Това е изцяло погрешно разбиране. Както Павел прави напълно ясно в текста, който днес прочетохме и на други места, борбата за святост ще си остане борба, дори когато Светият Дух ни помага, и един от най-важните елементи на тази борба е именно, че ние трябва да се научим да разбираме какво става, да мислим за това, да бъдем, както той казва „обновени чрез промяната на ума си така, че да можем да разберем какво е Господната воля за нас.” На практика началните белези за работата на Духа в някой човек са, че вие започвате да се чудите на някои навици в живота си, които сте приемали за даденост и сте обезпокоени от начина на живот, към който Бог изглежда ви призовава, но който изглежда труден, ако не и невъзможен. Тогава отговорът е: мислете за това, молете се за мъдрост и сила и започнете да усвоявате навиците. За момента те няма да ви се удават естествено, точно както при ученето на музикален инструмент или на чужд език. Но след това, когато ги практикувате, ще дойдат естествено. Вие малко по-малко ще започнете да говорите езика гладко. Това е идеята на възкресенския живот.

Но ако е вярно, че ние не живеем като християни със собствени сили, в смисъл, че имаме обещанието за Светия Дух, който да живее в нас, също така е вярно, че ние не живеем сами в смисъл, че няма такова нещо като самотен християнин. Християнството е отборна игра. Древните добродетели на езичниците са имали за цел да създадат велики личности, героични фигури, които да водят народа в политика и война. Християнските добродетели, най-вече вярата, надеждата и любовта като значими знаци за възкресението, което се случва в нас, са предназначени да създадат общества, в които всеки човек има своя определена роля в границите на по-голямото цяло. И целта на това не е да се насочи вниманието към самите нас, а по-скоро да изключим себе си заради всеки друг, да видим какво трябва да бъде направено в Божия свят и да отидем и да го направим без да парадираме с това. Благодаря на Бога, че толкова много християни в нашето общество правят именно това – всъщност толкова много, че ако те изведнъж престанат да правят това, цялата ни страна ще почувства разликата. Но вие, наскоро кръстените и приели конфирмация християни, вие трябва да се молите за Божията мъдрост и водителство, за да видите какво включва тази работа. Вие сте част от семейството и вие имате работа, която трябва да свършите, нещата, които Бог желае вие да извършите в това общество, които ние се нуждаем вие да извършите, да дадете своя уникален принос.

И така животът, в който вие сте кръстени и утвърдени, е възкресенският живот, животът на царе и свещеници, живот, живян от бъдещето обратно към настоящето, живот на мислеща, различаваща, формиращи навици вяра, надежда и любов. Вие може да намерите това за твърде предизвикателно. Може да се чувствате подобно на жените при гроба, учудени и удивени от великата истина, която се открива пред вас, великата драма, от която, изведнъж, откривате че сте част. Може би ще имате нужда, подобно на жените, от известно време, за да се възстановите от удивлението. Но Исус Христос е възкръснал от мъртвите и ние, които намираме себе си свързани с това велико, разтърсващо света събитие, нямаме друг избор освен да се научим да живеем точно сега, вече в светлината както на това събитие, така и на бъдещето, което ни е било открито.

Молете се; мислете, усвоявайте възкресенските навици на настойничество и поклонение, на вяра, надежда и любов и заемете своето място в нашето растящо семейство, като правите Възкресение една реалност за нашия свят.