Оправданието – Божият план и видението на Павел – завършен


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

Част 9

Част 10

Част 11

Част 12

Част 13

Част 14

Част 15

Част 16

Част 17

Част 18

Част 19

Част 20

Част 21

Част 22

Част 23

Част 34

Част 25

Част 26

Част 27

Реклами

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 27


от Н. Т. Райт

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

0014f294_medium

Какво да кажем за това? Ако Павел е откъм нас, кой може да е против нас?

Текстът е текст.

Както е казал Ърнест Космън преди едно поколение ние трябва да предполагаме, че текста притежава вътрешна логика макар отначало тя да не е напълно разбираема за нас. Това е моята начална и крайна точка: кое виждане за конкретните теми, предмети, дори „доктрини,” има най-голям смисъл въз основа на текста? Аз отдавам значителна тежест на благородните традиции, които са поддържали църквата през годините. Разбира се, аз не винаги съм съгласен с тях и сред самите реформатори и различните им наследници съществуват значителни несъгласия, които показват, че е необходима допълнителна работа, която вероятно ще включва дори различни промени на парадигмата. Това също е в съгласие с вярванията на реформаторите: Бог винаги има още светлина, която да даде от Своето Слово. Така казал пуританът Джон Робинсън когато се сбогувал с пилигримите от Мейфлауър през 1620 г. Ако старите учители, казал той, живееха днес, „те биха били готови да приемат по-нататъшната светлина, която са получили.” Това, разбира се, е едно опасно учение. Много групи са учили всякакви необикновени неща претендиращи, че имат „повече светлина” за своите странни твърдения. Но ако светлината дойде и ние я видим да идва, от Словото, от самото Писание, не съществува традиция толкова силна, почетна  или преди това плодоносна, която не трябва да е готова да се учи от нея. Това е основата на всичко, което аз се опитвам да направя. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 26


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

V I I I

Ако не вярват на Мойсей и пророците, казва Авраам в притчата на Исус, няма да повярват дори някой да възкръсне от мъртвите. По същия начин и ние можем да кажем: ако не разбирате Божият-единствен-план-чрез-Израел-за-света няма да разберете и мястото на глави 9-11 в посланието и в мисълта на Павел като цяло. Разбира се, тук нямаме възможност да разгледаме цялата секция и затова аз препращам към други мои книги. Трябва да се концентрираме върху секцията, която е толкова централна както като богословие така и като литературна структура: Римляни 9:30-10:13. Предметът на този пасаж е Божията правда, правдата на Божите хора, тяхното спасение  и как то може да бъде постигнато и, преди всичко, заветът. Тези неща, разбира се, пасват заедно. Понеже сега Бог е в „правилни отношения” както като праведния съдия на света и по-конкретно като Бога на завета с Израел, сега Той е постановил статуса на „правда” за Своя народ, резултат от който е „спасението” т.е. избавление от смъртта и всичко, което тя причинява. В този момент Павел се движи от единия край на Петокнижието към другия, но остава в същата мисловна рамка. След като в глава 4 е вкоренил своето изложение за оправданието  в Авраам и го е развил използвайки ехото от историята на изхода в глава 6-8 той завършва с Второзаконие. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 25


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

От Римляни 6 ние прескачаме направо на Риляни 8. За човек, който цял живот се е занимавал с егзегетика да прескочи Римляни 7 е подобно на жаден ирландец да пренебрегне халба с „Гинес.” Но ние трябва да направим това понеже нашата тема ни отпраща направо към великата глава където толкова голяма част от богословието на Павел е обобщено и прославено. И в тази глава, независимо от традицията на някои егзегети, които казват, че Павел е престанал да говори за „оправданието” и е преминал към други теми, самият Павел радостно работи върху цялостните следствия на това, което е казал в глави 3,4, и 5. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 24


от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Както знаят повечето егзегети Римляни 5:12-21 формира един вид платформа върху която може да бъде разположен аргументът от Римляни 6-8. Или, ако сменим метафората, една каменоломна, от която са отсечени големите скали съставляващи аргумента на Павел. Това е относително непротивореичо, но заключението, което извличаме от него често се пропуска: че идеята да бъдеш „в Христос”, която Павел развива в тези глави е вкоренена и напълно съвпада с учението за оправданието. С други думи не е вярно, че човек трябва да избира между „оправданието чрез вяра” и да „бъдеш в Христос” като „център” на Павловата мисъл. Както са отбелязвали множество реформирани богослови  – макар че човек няма да научи това ако чете Джон Пайпър, Стивън Уестърхолм и мнозина други – двете неща не трябва да бъдат противопоставяни и всъщност могат да бъдат правилно разбирани единствено във взаимната си връзка. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 23


от Н. Т. Райт

VII

0014f294_medium

Повечето читатели, които търсят павловото богословие на оправданието се отказват изтощени в края на Римляни 4 и решават, че сега той преминава към някоя друга тема, например освещението, спасението или пък – поглеждайки към 8:29-30 – прославата. Последното е най-удачно от гледна точка на текста на писмото и е вярно, че началното обобщение на аргумента дотук в Римляни 5:1 („И тъй, оправдани чрез вяра”) показва, че Павел смята, че досега той е разгледал темата по такъв начин, че е възможно да гради нещо друго върху нея. Чудесно. Но все още има много неща, които можем да научим за самото оправдание от постоянните погледи назад, които Павел хвърля от своя аргумент в Римляни 5-6 към Римляи 3-4. И, най-важното, той все още не е казал как Римляни 3:32-4:25 съответства на Римляни 2:1-16: как с други думи, присъдата произнесена в настоящето на основата на вяра в Бога Създател и Животодарител, Който е възкресил Исус от мъртвите (Римл. 3:21-4;25) ще кореспондира с присъдата произнесена в последния ден за тези, които „с търпение вършат добри дела търсейки слава, чест и безсмъртие” (Римляни 2:7), тези, които „изпълняват закона” (Римляни 2:13, 26).    Има още

Н. Т. Райт и заместническото изкупление

Видео


Многократно съм чувал хора да казват, че Н. Т. Райт не вярва (и дори че не разбира) реформаторското учение за заместническото изкупление. Райт без съмнение е труден за разбиране богослов – не на последно място понеже самият той често не е съвсем ясен в своите изказвания както по този така и по други въпроси.

E, сега вече имаме достатъчно ясен отговор (Не че по-рано е нямало такъв просто четенето, сравняването и разбирането на по-дълги пасажи е изисквало по-голямо усилие). Райт утвърждава определена форма на заместническо изкупление. В същото време той (1) Предупреждава, че изразът може да означава различни неща за различни хора и (2) повдига някои възражения срещу определен начин, по който това учение може да бъде представено – и негативните резултати от това.

Накрая, за всички интересуващи се от темата би било чудесно упражнение да прочетат (или препрочетат) книгата на Джон Стот „Кръстът на Христос“ и да сравнят възраженията, които повдига Стот с тези, които повдига Райт. Ще бъдете изненадани колко подобни могат да звучат те. А може би и че Стот не се притеснява да нарече някои форми, под които учението открито се проповядва в наши църкви изопачения и дори ерес в прав текст.

 

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 22


от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Не е възможно да казваме това прекалено често. Авраам не е просто един „пример”, за човек, който е бил оправдан чрез вяра. Римляни 4 не е просто една „илюстрация,” или дори едно „библейско доказателство,” за богословската идея, която Павел иска да предаде. По същия начин можете да кажете, че Американската конституция е просто един добър „пример” за политическа теория – докато всъщност тя продължава да задава рамката за това какво се случва в цялата страна. Нито пък Павел просто използва една хитра реторика  предполагайки, че неговите потенциални или действителни опоненти ще кажат: „Ами Авраам?” и след това се опитва да ги обори предварително. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 21


от Н. Т. Райт

V

0014f294_medium

Къде остана хвалбата? Изключена е” (Римл. 3:27).

Досега би трябвало да сме изключили не само хвалбата, но и всяко прокрадващо се съмнение за значението на Павел. „Хвалбата,” за която става дума е „хвалбата” в Римляни 2:17-20: „хвалбата,” че Израел може да заеме своето място в единствения-план-чрез-Израел-за-света, хвалбата не просто на превъзходство (и може би на спасение) поради притежаването на Тората (и опита да пазят Тората), но на превъзходство в Божите цели. Павел не приема нищо от това. Черпейки от Римляни 2:25-29 той твърди: Тората, която използвате, за да подкрепите тази хвалба (независимо от всичко, което самата Тора казва за вашите собствени провали), самата тази Тора казва, че позицията, с която се хвалите в Божията цел е била отнета от вас и дадена на други. „за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.” (Римляни 2:26). „И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.” (Римляни 3:27).  Кой е Божият народ? Те са тези, които пазят Тората – но чието пазене на Тората се състои във вярване. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 20


IV

0014f294_medium

А сега независимо от закон се яви правдата от Бога.” Не „отделно от единствения план,” отделно от целите за Божия Израел, а „отделно от Тората.” „Божията правда,” в светлината на Римляни 2:17-3:8 трябва да означава и може единствено да означава, Божията вярност на Неговия единствен план, планът, чрез който Той ще се справи с проблемът на човешкия грях и на-накрая ще приведе в ред целия свят. Това не е само смисълът, който изкисва старозаветната употреба. Това не е само смисълът, към който сочи употребата на думата в постбиблейската литература от времето на втория храм, за която Джон Пайпър е толкова предпазлив. Към това силно сочи и аргументът до този момент на самата книга Римляни, стига ние да четем това, което Павел действително казва, особено в 2:17-3:8, вместо да предполагаме, че можем да прочетем 1:8 и 3:19-20 и да заключим, че всичко между тях е просто един начин да се каже: „И така всички са грешни и се нуждаят от спасение.” Това е силно подкрепяно и от действителния аргумент на Римляни 3:21-4:25. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 19


III

0014f294_medium

„Ако се наричаш юдеин.“ Предизвикателството, което Павел хвърля в Римляни 2:17 и продължава малко по-нататък в 2:29 („Нека ти кажа, кой е евреинът!“) е много повече от просто един аргумент, че евреите също са грешници, макар че, разбира се, това е цялостната посока на по-широкия аргумент (Римляни 3:9,19–20). Това е първото твърдение в една тема, която видяхме толкова ясно в Галатяни и която продължава без прекъсване, макар и по различни начини, през по-голямата останала част от посланието. Това е историята за единия-план-чрез-Израел-за-света. Това е, накратко, заветът: не една романтична идея, не един начин да се обхване всичко и да се излекува всичко, за да се избегне ангажирането с другите сотирологични въпроси, а просто централната история на по-голямата част от Писанието, макар и, за съжаление, не на по-голямата част от християнската традиция. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 18


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

II

Това ни води директно към Римляни 1:18-3:20. Това очевидно представяла една цялостна секция формирана от Павловия израз „Божията правда” в Римляни 1:17 и Римляни 3:21, поставяща основите за едно по-цялостно разглеждане на поставената тема. Но третирането на пасажа просто като една единствена секция носи значителни рискове свързани най-вече с пропуска  да разгледаме внимателно отделните части, за да достигнем до извод, който Павел без съмнение прави като цяло (че всички хора са грешници) докато пренебрегваме множество други неща, които той казва заедно с това. Това на практика е един от няколкото случая където един екзегетичен провал е причинен от прекалено голямото внимание отдавано на цялостната идея на пасажа и пренебрегването на по-малките детайли и подсекции. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 17


0014f294_medium

Глава 7

Римляни

I

Забравете за старата и новата: как изобщо да вместим Римляни в каквато и да е перспектива? То надвишава тесните светове на научното изследване и Църквата подобно на колос и ние, клетите екзегети се щураме около огромните му нозе и търсим… не, по добре да не тръгваме натам. Все пак това е било казано за цезаря, а Римляни е написано до градът на цезаря, но с послание много по-различно от това на самият цезар. И ако съм прав (макар че това е различна тема) една от целите му е да предизвика, на няколко нива, идеологическите основи на империята на цезаря.

Все пак в древния свят всички пътища водели към Рим и всички пътища в библейската екзегетика водят, рано или късно, до Римляни – особено когато става дума за оправданието. Проблемът, пред който сега се изправям е свързан със съкращаването и пропускането: как да събера всичко, което трябва да бъде казано в предоставения ми обем без да го претоваря и окастря това, за което няма място – чии любими пасажи да пропусна, чий ключов спор да съкратя, чии поддръжници да не цитирам, чии противници да не предизвикам – без да навредя на аргумента, който искам да представя. Единствената възможна стратегия е да се обърна към абсолютно необходимите текстове, да се опитам още веднъж да ги обясня по най-добрият начин и да отговоря доколкото мога на възраженията. И има само едно място, от което можем да започнем. Има още

За да може светът да повярва


 images

Исая 41:9б–13; Ефесяни 4:1–6; Йоан 17:11б–23

Проповед при въвеждането на Йон Бел за викарий в катедралата св Петър, замъка Оукланд на празника на св. Тома Аквински

28 Август, 2006

от епископа на Дърам, Н. Т. Райт Има още

Да мислим по нов начин – 3


от Н. Т. Райт

Как Павел измислил „християнското богословие?”

imagesВ един смисъл, разбира се, самото писане на писма е отговор на въпроса „как.” Писмата изискват много – интелектуално, духовно и културно. Хората често ме питат „как очаква Павел неговите читатели да разберат целия този труден материал, особено при положение, че те не са познавали Писанията така както ги познаваме ние?” – и отговорът, разбира се, е че в ранната църква е имало учители и човек може да предполага, че една от основните им функции е била да поучават Писанията. Но ние също така можем да предположим, че човекът, който е донасял писмата на Павел е бил и техния вероятен първи четец и разяснител. Преди всичко някой, който е бил с Павел когато той е диктувал писмото вероятно е имал достатъчно разбиране какво е говорел Павел. Предполагам, че писмата са били четени отново и отново – по-практиките вероятно по два или три пъти още първия ден – и те са били едно предизвикателство за общността да мисли по нов начин, да приема нови модели за истината и, не на последно място, да отиде отвъд конкретните дискутирани проблеми и да мисли в други области, в които те трябва да бъдат приложени. Мисля, че от самото начало това е била и целта на Павел. Има още

Да мислим по нов начин – 2


imagesот Н. Т. Райт

Защо Павел измислил християнското богословие?

Централният аргумент на моята книга Paul and the Faithfulness of God е, че Павел измислил и развил както задачата на християнското богословие, така и неговото специфично съдържание, за да посрещне някои много конкретни и належащи нужди в ранната църква. Понеже тези нужди били специфично църковни, не можем да очакваме да открием паралелни движения в еврейския или нееврейския свят от онова време. Това били нови задачи, които новата общност трябвало да разработи по един нов начин. Основният ми аргумент е както следва: В почти всяко писмо ние виждаме Павел да насърчава своите църкви към две неща: единство и святост. Павел, разбира се, е добре известен със своето учение за оправданието, но в целия му корпус има два или три текста, които се занимават с този въпрос, докато буквално десетки са свързани с единството и святостта. Разбира се, пост-реформираните църкви са ни създали известно главоболие в тази връзка, понеже реформаторското движение от 16 век генерирало цял спектър от нови разединения, които били приети като част от цената за възстановяване на благочестието, и понеже ударението на оправданието чрез вяра често означава премахване на ударението върху святостта, за да не бъде чистата вяра отново покварена чрез дела. Има още

Да мислим по нов начин – 1


от Н. Т. Райт

images

Има дава въпроса, към които трябва да се обърнем от самото начало. Първо, какво имам предвид под израза „християнско богословие“? Второ, какво означава, че Павел го е „измислил“?

Относно първото: тук аз имам предвид най-вече една дейност, едно призвание, една задача, едно упражнение – с други думи, не съдържанието на някаква догматична програма. Тук, както и в Paul and the Faithfulness of God, аз твърдя, че Павел мисли върху и дава най-доброто от себе си, за да провокира в слушателите си една дейност, която той вярвал, че била жизненоважна за здравето и свидетелството на църквата. Това, което той желаел било всички ученици на Исус да се научат да мислят по един нов начин.

Разбира се, това е в сърцето на онова, което днес се има предвид под думата „апокалиптичен“. Павел вярвал, че в Исус, Месията на Израел, и най-вече в Неговата смърт и възкресение, Богът на Израел му е открил едно ново творение и че учениците на Исус са призовани да бъдат част от това ново творение. Както и че това означава те да мислят по нов начин. Съдържанието на това мислене било от огромно значение, но най-важното било да се научат да мислят по нов начин. И за Павел този призив и дейност, която аз най-общо ще наричам „християнско богословие“, бил основополагащ – без него църквата не би била, не би могла да бъде това, което била призована да бъде. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 16


от Н Т Райт

IV

0014f294_medium

Разбира се, Ефесяните не е смятано за  „kosher” от значителен брой изследователи на Павел. Както споменахме по-горе то често е държано на една ръка разстояние, смятано за „второ-павлово,” един представител на „ранния католицизъм” или, както се казва в една забележително непрозорлива статия, „гаснещо видение.” Точно обратното: това е един от най-визионерските текстове писани някога и част от това видение е ясното описание на апостолското служение в неговото многостранно значение, събиращо заедно и подробно обясняващо теми, които мнозина от тълкувателите на Павел биха желали да държат разделени и да противопоставят една на друга.  Дали то е Павлово или някой друг е писал под неговото име не е моят проблем за момента (макар че моят инстинкт и присъда, подобно на тези на моят учител Джордж Кеърд, клонят към първата възможност). Но дори ако текста е вторичен той е написан от някой, който е познавал много добре умът на Павел и е стоял близо до него в множество важни аспекти. Има още

Да се учим заедно от Павел


как новите прозрения за Павел могат да помогнат на нашата мисия

LOI Theological Educators’ Consultation

Selwyn College, Cambridge, 5 Септември 2017

проф. Н. Т. Райт, св. Андрюс

Въведение

images

Благодаря ви за вашата покана и посрещане. През годините съм прекарал много време в опити да изградя мостове между различни християнски групи и църкви и оставам убеден, че един от най-добрите начини да направим това е като четем Библията заедно и – вероятно парадоксално! – не на последно място писмата на св. Павел. Казвам „парадоксално” понеже Павел често се оказва фигура, която генерира противоречия, както в наше време така и през Реформацията през 16 век, когато е бил смятан повече или по–малко за патрон на протестантските реформатори макар самите те често да са били несъгласни помежду си как точно трябва да бъде разбиран той. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 14


0014f294_medium

III

Краткото споменава не „правдата” в 1 Коринтяни не ни позволява да достигнем до напълно сигурни заключения. Но мнозина – всъщност почти всички – екзегети предполагат, че ние можем да направим точно това от другото място където думата се среща в Коринтяните, 2 Кор. 5:21: „21 Който за нас направи грешен (или грях) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни (или правда) пред Бога.”  Ето го, възкликват всички от Лутер до Джон Пайпър: прекрасната размяна! Той взема нашите грехове, ние вземаме Неговата правда. Христовата правда ни е вменена точно както нашите грехове са вменени на Него когато Той умира на кръста. Какво може да бъде по-ясно? Има още

Словото на кръста


1 Кор. 1:18; Исая 61:1-9; Яков 5:13-16а; Лука 4:16-20

Проповед при евхаристия с благославяне на мирото и подновяване на обетите при ръкополагене

катедралата в Дъръм, Вторник, 5 април, 2007

от Н. Т. Райт

images

Словото на кръста е безумие за тия, които погиват, но за нас, които се спасяваме то е Божия сила.” Класическото предизвикателство на Павел към мъдростта на света отеква през вековете и още веднъж застава пред нас докато отново се изправяме лице в лице с великите събития, които не само стоят в центъра на нашата вяра, но също така определят и нашата география и архитектура, както ясно се вижда от сградата, в която сме се събрали. Един от парадоксалните знаци за това, че посланието и смисъла на кръста продължаващ да е актуално е, че той още веднъж е нападан от няколко посоки едновременно. И ние, които днес заявяваме, че ще бъдем верни на обещанията дадени при нашето ръкополагане и които тази вечер и утре ще възпоменем тези възвишени и святи, тревожещи и решителни събития в историята на Самият Исус, трябва да поемем дълбоко дъх, да съберем смелост и отново да научим какво означава да открием Божията мъдрост в това, което света смята за глупост, Божията сила в това, което света смята за слабост. Има още

Царският закон


Яков 2:1-13
Проповядване в Central Presbyterian Church, Ню Йорк
29 Януари 2017
от Н Т Райт, University of St Andrews

images

За мен е голяма радост отново да бъда тук и да чувствам, че съм сред приятели, както стари така и нови. Това е добро време и за мен, след няколко години интензивна работа върху св. Павел, внезапно да бъда привлечен към посланието на Яков. Това прилича малко на турска баня където става все по-горещо, и по-горещо, и по горешо и тогава изведнъж някой излива кофа студена вода вурху вас. Яков мисли по различен начин от по-голямата част от другите новозаветни писатели и, което е не по-малко важно, мисли различно от повечето от нас. Нашето предизвикателство, отново и отново, четейки това кратко и остро писмо, е да внимаваме не просто с умовете си, а и с моралното си въображение на това, което той казва. Точно това ви предлагам да направим тази сутрин. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел -13


II

КОРИНТЯНИ

от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Коринтската кореспонденция е едно постоянно напомняне за всеки, който мисли, че Павел може да свири само в една тоналност. Той е в състояние да пише дълго, със страст, духовитост и патос по множество (макар и в крайна сметка взаимосвързани) въпроси , които нямат особена връзка с оправданието чрез вяра. Разбира се, същото може да се каже и за солунската кореспонденция и колосяните, но писмата към коринтяните са толкова големи, толкова разностранни, толкова обширни, че това не може да бъде лесно пропуснато. Има само два пасажа, по един във всяко писмо, които трябва да бъдат разгледани с цел изчерпателност. Първият е едно кратко екзегетическо споменаване, което може да означава множество неща във връзка с настоящата ни тема и нищо особено не зависи от него. Вторият е също толкова кратък, но (сега) много спорен и аз ще защитавам разбирането си за него, което съм представил на друго място и заради което върху главата ми се е изляла голяма доза презрение . Има още

Къде да намерим мъдрост


КЪДЕ ДА НАМЕРИМ МЪДРОСТ?

Йов 28.12–28; Колосяни 1.24—2.5

проповед по случай 175-та годишнина от основаването на Университета в Дъдръм

в катедралната Христова църква, Блажената дева Мария и св. Кулберт

Неделя, 23 Юни 2007

от епископа на Дъръм, др. Н. Т. Райт

imagesС радост видях, че ще завършим тази служба пеейки поемата на Блейк „Ерусалим.” Поемата на Блейк – или по-скоро една малка част от много по -дългата му поема – не е особено популярна отчасти понеже се свързва в умовете на хората с доста остарелият национализъм и отчасти понеже, както наскоро каза един известен проповедник, целият й първи куплет се състои от четири забележителни реторични въпроси, отговорът на всеки от които е „Ами, всъщност не.” Дали тези нозе, нозете на Самият Исус, в древността са стъпвали по зелените планини на Англия? Ами, не. Виждан ли е Светият Агнец по тучните английски пасища? Ами, не. Дали Божието лице е сияло над нашите облачни хълмове? Съжалявам, още едно не. И тук ли е бил съграден Ерусалим, сред тези диви сатанински мелници? Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 12


ГЛАВА 6

ИНТЕРЛЮДИЯ

ФИЛИПЯНИ, КОРИНТЯНИ, ЕФЕСЯНИ

от Н Т Райт

0014f294_medium

I

Може да сме благодарни, че останалите послания не продължават ужасения, почти панически тон на Галатяни. За Павел съществуват множество други настроения. Той никога не се обляга спокойно в удобния фотьойл, за да преживя необезпокояван. Не, той разширява перспективата, ускорява крачка и добавя, да, нови перспективи. По-конкретно той не се задоволява да говори по абсолютно същия начин с хората, за които е убеден, че са обърнали с главата надолу посланието, на което ги е учил. Филипяни е позитивно и приятелско послание, не само в сравнение с Галатяните, но и по всеки възможен начин.

Филипяни 3, ключовият текст за настоящата ни цел, представя множество загадки, с които, за щастие, сега няма защо да се занимаваме. (За начало: Кои са противниците, за които той говори? Каква е връзката на Филипяни 3:1 с останалата част от главата и с посланието като цяло?) Все пак трябва да отбележим, както мнозина други са правили, начинът, по който последователността на мисълта във Филипяни 3:2-11 поема, отразява и гради върху великата христологична поема в 2:6-11. Сякаш, в композицията на посланието, както и в своето богословие, Павел е решен не само да предаде, но също и да моделира идеята за това “да се намеря в (Христос)” (Филипяни 3:9) бивайки оформен от Месията, споделяйки Неговото унижение и смърт, за да може да сподели Неговото възкресение и прославяне. Структурата на посланието, както и цялостното му съдържание, ясно сочи още веднъж към факта, че за Павел, “оправданието” е нещо, което се е случило “в Месията.” Статута, който притежава християнинът е притежаван поради тази принадлежност, това инкоропиране. Това е великата истина на Павел, към която суб-павловата идея за “вменяване на Христовата правда” наистина сочи. Но това означава прекалено да избързаме. Нашата основна задача е да установим основното движение на ключовият пасаж и да дискутираме решаващите и спорни елементи в него. Основната идея, напълно в хармония с богатото и емоционално твърдение в Галатяни 2:19-20, е, че в Месията Павел е открил истинската идентичност на Израел, към която се е стремил неговият живот под Тората, но която той не е можел да получи. Затова той предупреждава филипяните да не бъдат повлечени в тази погрешна посока. Ние ще го разгледаме в обратен ред. Има още

Изгубеният свят на Адам Ева – 6


Някои бележки за начина, по който Павел използва „Адам”

от Н Т Райт

index

От времето на научната революция през 18 и 19 век християните са изправени поред опасността да се фокусират върху съществуването на Адам вместо върху призивът на Адам. Освен това от времето на битката между Августин и Пелагий ние се склонни да фокусираме своите въпроси върху това, което наричаме „първороден грях” – въпроси относно това как грехът на Адам е предаван на всичките му потомци – вместо върху ролята, която грехът на Адам играе в по-голямата история на Бога и света и, в нея, на Бога и Израел. Следващите кратки бележки не могат да бъдат виждани дори като пълно изложение на предварителните въпроси. Те представляват просто някои първоначални наблюдения. Но аз се надявам те да насочат към някои полезни по-нататъшни възможности. Има още

Цветница: Божият уличен театър пристига в Ерусалим


КАКВО ОЗНАЧАВА ЦВЕТНИЦА: БОЖИЯТ УЛИЧЕН ТЕАТЪР ПРИСТИГА В ЕРУСАЛИМ

от Н. Т. Райт

index

Един от начините, по които средновековните британци научавали християнската история бил Мистериозните пиеси.

Преди време живеехме в Личестър където всеки 3 години подобни пиеси се играеха в продължение на 3 пълни дни. Имаше 27 такива всяка траеща около 15 минути и играна на 3 различни места. Първата започваше на Пазарната улица в средата на сутринта и след това се придвижваше до останалите 2 места, а последната завършваше пред катедралата малко преди залез слънце.

Помня как се смесвах с тълпата в тясната градска улица и виждах как въодушевени групи актьори се придвижват от едно място към друго, така че в даден момент можеш да видиш как Ной върви по улицата докато Мария и Йосиф се приготвят на някое друго място или дори декораторите да подготвят разпятието за сцената. Има още

Бог в тайно и явно


БОГ В ТАЙНО И ЯВНО

1 Царе 3:1-10; Откровение 1:5-8; Лука 7:36-50

от Н. Т. Райт

20 Март 2008

imagesЩе забележете, че през последните няколко месеца въпросът за Бога става публичен по начин, какъвто не съм виждал през целия си живот. Когато не само списанията Time и Newsweek, но също и Economist и дори, забележително, New Statesman публикуват заглавни статии за Бога трябва да се съгласим, че се случва нещо необикновено – въпреки че, лесно предвидимо, хората, които пишат по подобни теми показват, че макар да знаят, че съществуват важни въпроси те не знаят какви са те още по-малко пък техните отговори. Има още

Мъдрост в трудно време


МЪДРОСТ В ТРУДНО ВРЕМЕ

Йов 28, Псалм 8, 1 Коринтяни 2:1-10

oт Н Т Райт

проповед на конференцията на директорите

Уестминстърско абатство

30 Септември, 2008

imagesНяма нужда да ви казвам, че живеем в необикновено време. Преди няколко седмици ме попитаха как съм и аз отговорих: „Родителите ми живеят в Морфет, който току що беше наводнен, брат ми работи за банката Лемън, с жена ми имаме билети от Ал Италия за следващия месец и даже не си помисляй да ме питаш за Нюкасъл Юнайтед.”

Изведнъж множество здраво установени неща, според които ние сме се ориентирали започват да се променят. Приличаме на хора, изкачващи хълм в мъгливо време, които откриват, че техния компас се държи не като скала, а като блуждаеща овца. И ние, които носим в своите умове и сърца изключително важната задача да подготвяме утрешните граждани не само как да намерят своя път в света, но също и, моля те Боже, да могат да осигурят водителство в него – ние се изправяме пред някои трудни въпроси за собствените си приоритети, за собствения си компас, за способността си да виждаме в едно такова трудно време. Във вашата работа, както и в моята, няма къде да се скрием. Трябва да си напомняме къде е твърдата земя под нозете ни, кой път да следваме през мъглата, така че да избегнем канарите. Какви хора трябва да бъдем в едно такова трудно време? От какво се нуждаем и от какво ще се нуждае следващото поколение да види в нас? Има още