Къде да намерим мъдрост


КЪДЕ ДА НАМЕРИМ МЪДРОСТ?

Йов 28.12–28; Колосяни 1.24—2.5

проповед по случай 175-та годишнина от основаването на Университета в Дъдръм

в катедралната Христова църква, Блажената дева Мария и св. Кулберт

Неделя, 23 Юни 2007

от епископа на Дъръм, др. Н. Т. Райт

imagesС радост видях, че ще завършим тази служба пеейки поемата на Блейк „Ерусалим.” Поемата на Блейк – или по-скоро една малка част от много по -дългата му поема – не е особено популярна отчасти понеже се свързва в умовете на хората с доста остарелият национализъм и отчасти понеже, както наскоро каза един известен проповедник, целият й първи куплет се състои от четири забележителни реторични въпроси, отговорът на всеки от които е „Ами, всъщност не.” Дали тези нозе, нозете на Самият Исус, в древността са стъпвали по зелените планини на Англия? Ами, не. Виждан ли е Светият Агнец по тучните английски пасища? Ами, не. Дали Божието лице е сияло над нашите облачни хълмове? Съжалявам, още едно не. И тук ли е бил съграден Ерусалим, сред тези диви сатанински мелници?

Е, питате се вие, какво общо има съграждането на Ерусалим с физическото присъствие на Исус? Дори ако Исус като момче е идвал на нашите острови както в една древна легенда за Йосиф от Ариматея (която, разбира се, е причината толкова хора да желаят да се намокрят и окалят в Гластънбъри), защо трябва да желаем да реконструираме Ерусалим? Когато четем евангелията през по-голямата част от времето Исус го споменава, за да предупреди, че град, който се държи като този е обречен на гибел.

Не мисля, че Блейк би намерил особено одобреие от архидякон Торп, епископ ван Милдърт или някой от останалите, които телесно са изградили този университет през 1832 и празнували признаването му от краля 5 години по-късно. „Мрачните сатанински мелници” не били като някои си представят, свързани с производството на памук и желязо от новата, шумна и мръсна индустриална революция. Те били великите църкви като Уестминстърската катедрала и катедралата св. Павел, които Белйк смятал за безнадеждно заплетени в светската глупост, глупост, която той виждал твърде ясно във великите мислители на това, което още тогава било наричано „просвещение.” Той презирал презрението на Волтер и Русо спрямо дълбоките тайни на вярата. Вие хвърляте пясък срещу вятъра, писал той, и вятърът го довее обратно. И аз подозирам, че той би бил дълбоко подозрителен спрямо съюза между традиционната църква и новият стремеж към наука фокусиран не на последно място в една нормандска катедрала и стоящия до нея замък.

Да дадем последната дума на Блейк в празненство като днешното може да бъде виждано като опасно и подривно действие. Или може би трябва да виждаме в него това, което се случва когато на един стар непроменен марксист синдикалист е дадено признание и той завършва своето мърморене и проклятия в сънлива поза от задните редове на Камарата на лордовете.

Но прозрението на Блейк за Ерусалим – идеята, че тук някъде все пак има един небесен град, който копнее да се роди на тази уморена стара земя – всъщност е същото прозрение, което архидякон Торп и други са изразили когато са избрали първият стих от Псалм 87 за мото на новият университет: „Основите му са на светите хълмове.” Странният географски инцидент създал този полуостров явно е докоснал ена струна в свещениците навикнали да надушват типологичните и други библейски алюзии. Ерусалим, подобно на Дъръм, се издига високо над стръмните дефилета на изток, запад и юг. Макар те да не са формирани, както тук, от една единствена река чрез сливането на долините Хинон и Кидрон, вие можете да видите как това може да се е понравило на нашите основатели както може да се е понравило и на тези, които първи са открили този горист нос и са решили, че той е удачно място за почивка на самият Кулберт.

Ерусалим има две значения, които този университет съзнателно съвместява и за които, ако си знаем работата, ние трябва да мислим докато гледаме не само назад към изминалите 175 години, но и към бъдещето. Първо, Евусалим е място на мъдрост. Той достига най-голямата си слава по времето на Соломон когато хората идвали от краищата на земята, за да чуят неговата мъдрост.

Но самата мъдрост на Соломон била двойна. От една страна натрупването и насладата в акумулирането на познание за естествения и човешкия свят – дървета, треви, животни, птици, музика, литература, архитектура, медицина. И тя се състояла от друга страна в насладата от значението, което всички тези неща имат сами по себе си и в тяхната сложна комплексност и взаимни връзки и оттук вземането на мъдри решения за това какво трябва да се направи, а не прото какво трябва да се знае. Мъдростта, според библейската традиция, включва в себе си както енциклопедичното събиране и подреждане на данни, доказателствата, фактите так и странното, измъкващо се нещо, което наднича зад техния гръб и задава въпроса: Но за какво е всичко това? Какво означава? И какво следва да направим с него?

И макар че древните евреи много добре знаели, че древният град Ерусалим бил мястото където доста често некомпетентни и дори зли управници обърквали всичко те все още гледали към него като към мястото където ако отидеш с правилно разположение, ще намериш и двата вида мъдрост, понеже това било мястото където можеш да срещнеш ЯХВЕ, Богът на Израел, Който Сам бил творец на целия свят. Когато правите своите списъци с птици или насекоми, вие правите със Самият Бог това, което един музикант прави когато изследва тетрадка на Бетовен, за да види какво може да се намери там. И когато се покланяте в храма вие признавате, че цялото акумулиране на факти в света ще остане по дефиниция недостатъчно за намиране на това дълбоко разбиране от втори ред за практическата мъдрост, което трябва да идва от тях. Както нашият собствен западен свят за съжаление отново и отново е доказвал можете да съберете целият интелект, който искате и все още да вземате чудовищно погрешни решения с дългосрочни и достигащи надалеч последствия. Както казва книгата Йов не можете да намерите мъдростта, от която се нуждаете просто като дълбаете още и още факти. Достигате до нея когато се покланяте на Бога, на Когото те принадлежат. И Ерусалим стои, и смятам, че архидеякон Троп е знаел, че стои, и е желаел и Дъдръм да стои, като едно място където ние правим и двете неща и позволяваме те да си говорят.

Второто нещо, което символизира Ерусалим в по-широката библейска традиция, е идеята, че този настоящ свят може да бъде трансформиран. Ерусалим бил мястото където небето и земята се събирали заедно, не за да може обитателите на земята да бъдат взети в някакво в далечно небе, а за да може да изцели и направи по-добър, да съди и да спаси настоящия свят. (Това между другото е още едно нещо, което Блейк е разбирал правилно, а Просвещението погрешно, настоявайки за един разделен свят с далечно небе и с хората, а не Бога, владеещи тук долу.) Образът на новият Ерусалим, към който настоящият Ерусалим от библейските времена сочи като един знак е изцяло свързан с Бога-Създател изпълняващ Своето дело за творението в делото на изкуплението.

И там където въпросите на Блейк за Исус изискват отговор „не,” под тях, ако слушаме внимателно, можем все пак да чуем на едно различно ниво, едно дълбоко предизвикателно „да.” Идеята за Исус не е, че ако се е случвало Той да пътува до този или онзи далечен остров е можел да им донесе специално благословение. Ако евангелията изобщо говорят за нещо Той е можел в еднаква степен да произнесе и присъда над тях. Не; Исус, Когото намираме в Новия Завет е Исус, Който сега се намира еднакво на всяко място във всеки момент и като един, Който въплъщва тези стари традиции свързани с Ерусалим, тези стари соломонови традиции, така че апостол Павел да може да каже, че в Него са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието. И начинът, по който Исус прави това не е като посещава тази или онази страна като момче, а като излива Своята променяща мъдрост върху хората, върху общностите и отделните хора, така че те на свой ред да могат да станат агенти на тази трансформация в света наоколо. Христос е на 10 000 места едновременно чрез ръце и очи, които не са Негови. Новият Ерусалим, крайното ново творение, остава Божий дар, но вече е предвкусвано в Самият Исус, Този в Когото небето и земята вече са станали едно и може да бъде предвкусено по-нататък когато хората търсят мъдрост не единствено за самите себе си – това винаги е изкушение за всеки учен и на всяка научна общност – а за полза на целия свят.

И ние, които сме изправени пред някои от най-големите предизвикателства, които западният свят някога е познавал в политиката и икономиката, в промяната на климата и в промяната на светогледите, в опасното противопоставяне на войнственият фундаментализъм и войнствения секуларизъм – ние спешно имаме нужда да направим свое това видение за новият Ерусалим на един свят осъден, изцелен и трансформиран чрез силата и мъдростта на Твореца-Бог Когото ние познаваме в Исус Христос. Ние в Дъръм, празнувайки своят рожден ден, имаме нужда да се препосветим на едно видение, в което нашите разнообразни изследвания могат удачно да подпомагат по-широките цели както обучаваме хора за служба на обществото така в генерирането на мъдрост, от която нашият свят отчаяно се нуждае.

Макар да трябва да отговорим „не” на въпросите от първия куплет на Блейк ние можем правилно и мъдро да превърнем вторият му куплет в една молитва: една молитва за енергия, за насочена мъдрост, за страст и състрадание, за едно усещане на събиране заедно на небесното и земното както в академичното търсене на мъдрост на всяко ниво така и в практическите цели, на които истинската мъдрост трябва да служи. Лъкът от блестящо злато, стрелите на желанието, копието и огнената колесница са наши, за да градим Ерусалим не само в английската зелена и хубава земя, не само в Дъръм, който наподобява Ерусалим както географски и, ние се надяваме и се молим, в това, че е един дом и източник на мъдрост, но навсякъде където сме призовани и изпратени от това място по света. „Основите му са на светите хълмове” и светите хълмове са там където отивате, за да се научите на мъдрост и където отивате, за да приложите тази мъдрост на практика и по-широкия свят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.