Шестнадесето огласително слово – 2

от Кирил Йерусалимски

Шестнадесето огласително слово – 1

от Кирил Ерусалимски

За думите „И в един свети Дух, Утешителят, който е говорил чрез пророците”

„При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби…Дарбите са различни; но Духът е същият” (1 Коринтяни 12:1,4)

1. Наистина духовна е благодатта, от която се нуждаем, за да говорим за Светия Дух. Не че можем да кажем това, което е достойно за Него, понеже това е невъзможно, а говорейки думите на божествените Писания, да вървим безопасно по пътя си. Понже наистина страшно е записаното в евангелията, където Христос ясно казва: „И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия” (Матей 12:32). И често съществува страх да не би човек да приеме подобно осъждение говорейки това, което не трябва за Него, било поради незнание или поради предполагаема почит. Съдията на живите и мъртвите, Исус Христос, казва, че няма прошка. Затова ако някой човек похули каква надежда му остава?

Петнадесето огласително слово – 3

от Кирил Ерусалимски

22. Но какъв е знакът на Неговото идване? За да не би някоя вражеска сила да посмее да го имитира. „И тогава ще се яви,” казва той, „на небето знамението на Човешкия Син” (Мт. 224:30).

Петнадесето огласително слово – 2

от св. кирил Ерусалимски

15. И отново, той казва: „който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:4). Кой храм. Той има предвид еврейския храм, който е бил разрушен. Понеже да не даде Бог това да бъде някой от нашите храмове! Защо казвам това? За да не решим по някакъв начин, че имаме предимство. Понеже ако дойде при евреите като Христос и желае да му се отдава поклонение като на Бог той ще обърне голямо внимание на храма, за да е в състояние по-цялостно да ги заблуждава. Той ще се представя като идващ от потомството на Давид, който ще изгради храма издигнат от Соломон. Антихриста ще дойде във време, по което от еврейския храм няма да е останал камък върху камък според пророчеството за разрушение изговорено от Спасителя (Матей 24:2). Понеже когато или вредите нанесени от времето или разрушението наложат необходимостта от ново здание или пък някаква друга причина ще е преобърнала всеки камък, имам предвид не само външния двор, но и вътрешното светилище където бил херувимът тогава той ще дойде с „всякаква измама и лъжливи чудеса” опълчвайки се срещу всеки идол. Отначало той ще се държи търпеливо и благо, но след това ще разкрие невъздържания си нрав и то най-вече пртив божиите слуги. Понеже той казва: „Гледах същия рог като воюваше със светиите” (Дан. 7:21). Ужасен е този звяр, силен змей, непобедим от човеците, готов да погълне. За него имаме да кажем повече неща от светите Писания но за момента ще се задоволим с това, за да не се отклоним от темата.

Петнадесето огласително слово – 1

от Кирил Ерусалимски

За думите: И ще дойде в слава да съди живите и мъртвите. И царството Му е ще има край

„Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит, и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън.  А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им, обаче, се продължи до време и година. Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши” (Данаил 7:9-14).

Катехизисни поучения – 19

Четиринадесето огласително слово – 2

от Кирил Йерусалимски

Катехизисни поучения – 18

Четириринадесето огласително слово – 1

от св. Кирил Ерусалимски

за думите: И възкръсна от мъртвите на третия ден, и се възнесе на небесата, и седна отдясно на Отца

„Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах…че биде възкресен на третия ден според писанията ” (1 Коринтяни 15:1-4)

Катехизисни поучения – 17

Тринадесето огласително слово – 2

от св. Кирил Ерусалимски

21. Началото на знаменията при Мойсей били кръвта и водата, последните знамения на Исус били същите. Първо Мойсей променил реката в кръв, а последно от страната на Исус потекли кръв и вода. Това вероятно било свързано с двете речи, на тези, който го осъдили и другата, която викала срещу Него, или поради вярващите и невярващите. Понеже Пилат казал: „Аз съм чист” и измил ръцете си с вода. А тези, които викали среу Него казали: „Кръвта Му да бъде върху нас” (Матей 27:24-25): оттук били следователо двете от ребрата Му, водата, вероятно за тези, които Го осъдили, а за тези, които викали срещу Него, кръвта. И отново това може да бъде разбирано и по друг начин: кръвта за евреите и водата за християните: понеже върху тях като престъпници идва осъждението за кръвта, но за тези, кото сега вярват спасението, което е чрез вода. Понеже нищо не било направено без смисъл. Отците ни, които писали бележки са дали друго значение на това. Понеже тъй като в евнагелието силата на славното кръщение е двустранна, едната, която се дава посредством вода и просвещение, а втората на светите мъченици в гоненията, чрез собствената им кръв, затова от тази спасителна страна потекли кръв и вода (Йоан 19:34), за да потвърдят благодатта на изповедта направена за Христос било чрез водата в кръщението било чрез мъченичество. Има и друга причина да споменаваме страната. Жената, която била направена от страната довела до греха, но Исус, Който дошъл, за да даде еднаква благодат и на мъжа и на жената бил прободен от страната заради жената, за да може да отмахне греха.

Катехизисни поучения – 16

Тринадесето огласително слово – 1

от Св. Кирил Ерусалимски

За думите Разпънат и погребан

„Кой е повярвал известието ни и на кого се е открила мишцата Господна. Той беше воден като агне на клане” (Исая 53:1,7)

Катехизисни поучения – 15

Дванадесето огласително слово – част 2

от св. Кирил Ерусалимски

За думите се въплъти и стана човек

Катехизисни поучения – 14

Дванадесето огласително слово – част 1

от св. Кирил Ерусалимски

За думите се въплъти и стана човек

„И Господ говори още на Ахаза, казвайки: Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе. Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа. И Исаия рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†.” (Исая 7:10-14)

Катехизисни поучения – 13

Единадесето огласително слово

от св. Кирил Ерусалимски

За думите единороден от Отца, роден от Отца преди всички векове, чрез Когото е направено всичко

„Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,в края на тия дни говори нам чрез Сина” (Евреи 1:1-2)

Катехизисни поучения – 12

Десето огласително слово

от св. Кирил Ерусалимски

И в един Господ Исус Христос

„Понеже ако и да има много богове било на небето или на земята; все пак за нас има само един Бог Отец от Когото е всички и ние в Него и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всички и ние чрез Него” (1 Коринтяни 8:5-6)

1. Тези, които са били научени да вярват „в един Бог Отец Всемогъщи” трябва сущо да вярват и в Неговият Единороден Син. Понеже „който отрича Сина няма и Отца” (1 Йоан 2:23). „Аз съм вратата” (Йоан 10:9), казва Исус „никой не дохожда при Отца освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Понеже ако отричаш Вратата знанието за Отца е затворено за теб. „Никой не познава Отца освен Синът и този, на когото Синът Го открие.” (Матей 11:27). Понеже ако отричаш Този, Който открива оставаш в невежество. Има едно изречение в евангелието, което казва: „Който не вярва в Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.” (Йоан 3:36). Понеже Отец се гневи когото Синът бива отхвърлян. За един цар е обида дори когато някой от войниците му е обиждан. А когато бъде обиден някой от благородните му началници тогава гневът му нараства твърде много. Но ако някой постави под съмнение самият единороден син на царя, кой ще примири бащиният гняв заради единородният му син?

Катехизисни поучения -11

Девето огласително слово

За думите: Творец на небето и земята и на всичко видимо и невидимо

от св. Кирил Ерусалимски

„Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи? Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.” (Йов 38:2-3)

1. Да гледаме на Бога с плътки очи е невъзможно, понеже нетленното не може да бъде видяно с телесен поглед и Еднитодният Син на Самият Бог свидетелствува казвайки: „Никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18). Понеже ако според това, което е писано в Езекиил някой смята, че Езекиил Го е видял нека все пак да чуе каво казва Писанието: „Видя подобието на Божията слава” (Езекиил 1:28). Не самият Господ, а „подобието на Неговата слава” и не самата слава, такава каквато е. И когато той вижда просто „подобието на славата Му” а не самата слава той пада на земята от страх. Ако видът на подобието на славата носи страх и ужас на пророците всеки, който се опита да види Самият Бог неминуемо би изгубил живота си според думите: „Не е възможно човек да види лицето Ми и да остане жив” (Изход 33:20). Поради тази причина Бог в Своята голяма милост растлал небето като завеса за Своята истинска божественост, за да не погинем ние. Тези думи не са мои, а на пророка: „Ако би раздрал небето планините биха затрепеили от вида Ти и биха се стопили.” (Исая 64:1 LXX). И защо се чудиш, че Езекиил паднал виждайки „подобието на славата”? когато и Данаил при вида на Гавраил, макар той да бил Божий служител, веднага се разтреперил и паднал на лицето си и макар да бил пророк не посмял да му отговори докато ангелът не се превърнал в подобие на човешки син (Данаил 10:9,16,18). Ако изгледът на Гавраил донесъл трепет на пророците ако Бог беше видян какъвто е, нямаше ли всички да загинат?

Катехизисни поучения – 10

Осмо огласително слово

Всемогъщ

от св. Кирил Ерусалимски

„Великият, могъщият Бог, Мъдрият Господ и мощен в делата Си, великият Бог, Господ всемогъщ, Чието име е велико” (Еремия 39:18-19 LXX)

1. Чрез вярата в един Бог ние отсякохме погрешната вяра в много богове използвайки я като щит срещу гърците и всяка противяща се сила на еретиците; и добавяйки В един Бог-Отец ние се опъличхме срещу обрязаните, които отричат единородния Син. Понеже както беше казано вчера, дори преди да обясним вярата в нашия Господ Исус Христос ние веднага я направихме явна, като казахме Отецът т.е. Той е Отец на Син: така че докато разбираме какъв е Бог ние разбрахме, че Той има Син. Но към тези имена ние също така добавяме, че Той е Всемогъщ; и ние утвърждаваме това поради гърците и евреите заедно и всички еретици.

Катехизисни поучения – 9

Седмо огласително слово

Отец

от Кирил Ерусалимски

„Затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,” (Ефесяни 3:14-15)

Катехизисни поучения – 8

ШЕСТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО – 2

За ересите

от Кирил Ерусалимски

Катехизисни поучения-7

ШЕСТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО -1

За единството на  Бога. За „Вярвам в един Бог”

от Кирил Ерусалимски

“Те всички ще се посрамят и смутят; Те всички ще си отидат засрамени, които работят идоли.  А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; Вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена.” (Исая 45:16-17)

Катехизисни поучения-6

ПЕТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За вярата

от Кирил Йерусалимски

„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.  Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.„ (Евреи 11:1-2)

Kатехизисни поучения – 5

ЧЕТВЪРТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За десетте точки на учението

 от Кирил Ерусалимски

„Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа” (Колосяни 2:8)

Катехизисни поучения – трето

ТРЕТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За кръщението

 от Кирил Ерусалимски

„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?  Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот” (Римляни 6:3-4)

1. „Радвай се небе и весели се земльо” (Псалм 97:11) заради тези, които са поръсени с исоп и очистени с духовен[1] исоп, заради силата на Този, на Когото при Неговите страдания било предложено питие от исоп и тръстика[2]. И докато небесните сили се радват нека душата, която ще се съедини с духовният Младоженец да се приготви. Понеже „глас” се чува „на един, който вика в пустинята: Пригитвете пътя за Господа” (Исая 50:3). Понеже това не е малко нещо, не е обикновено и безразлично единение по плът (σωμάτων),  но изборът на издирващият всичко Дух според вярата. Понеже женитбите и договорите на света не винаги са разумни; но където има богатство и красота так младоженеца бързо одобрява. Но тук няма красота на човека, а чиста съвест на душата; нито проклетият Мамон, а богатството на душата е благовестието.

Катехизисни поучения – 2

ВТОРО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За покаянието и прощението на греховете и за неприятеля

от Кирил Ерусалимски

 „Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре. Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?” (Езекиил 18:20-23)

1. Старшно нещо е греха и най-тежкото нещо за душата е прегрешението. То тайно прерязва сухожилията й и се превръща в причина за вечен огън; едно зло поради собсъвения избор на човека, едно потомство на волята. Понеже заради това, че греши със собствената си свободна воля пророка казва ясно на следното място: „А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза” (Еремия 2:21)? Засаждането било добро, плодът дошъл от волята бил лош; следователно садящият е невинен, но лозата ще бъде изгорена с огън понеже била посадена за добро, а родила зло от самата себе си. „Понеже Бог,” според проповедникът, „направи всичко добро, но те изнамериха много измишления” (Екелесиаст 7:29). „Понеже сме Негово творение,” казва апостолът, „създадени за добри дела,  в които Бог отнапред ни е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Така Творецът, бивайки добър, създал за добри дела; но творението се обърнало по своята собствена воля към нечестието. Тогава грехът е, както казахме, едно страшно зло, но не неизцелимо; страшно за този, който се прилепя към него, но лесно за изцеление за този, който чрез покаяние го сваля от себе си. Понеже представи се, че човек държи огън в ръката си; дотогава докато държи живите въглени той със сигурност ще се изгори, но ако пусне въглена, той също така ще отмахне и огъня заедно с него. Все пак ако някой смята, че няма да се изгори ако съгрешава, на него Писанието казва: „Може ли човек да държи огън в пазвата си и да не изгори дрехите си” (Притчи 6:27)? Понеже греха изгаря сухожилията на душата (и чупи духовните кости на ума и помрачава светлината на сърцето[1]).

Катехизисни поучения – 1

ПЪРВО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

на светия отец Кирил

архиепископ Ерусалимски

Към просветлените, изговорено в Ерусалим като въвеждащо слово към тези, които пристъпват към кръщението

Прочит от Исая:

„Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си” (Исая 1:16)

Катехизисни поучения – Въведение

КАТЕХИЗИСНИ ПОУЧЕНИЯ

Пролог към огласителните слова на нашия свет отец

Кирил, епископ Ерусалимски

1. Ароматът на благословението вече е върху вас, о, вие, които скоро ще бъдете просветени[1]: вие вече събирате духовни[2] цветя, за да носите небесни венци; ароматът на Светия Дух вече е вдъхнат върху вас. Вие вече сте се събрали в преддверието на царския дворец[3]; дано да бъдете въведени и вътре от Царя! Сега цветовете са се явили върху дърветата[4]; дано и плодовете им да се намерят съвършени! Дотук бяхте наставлявани за вашите имена, за призива да служите, за светилата на сватбената процесия[5] и за копнежа за небесно гражданство, за една добра цел и за надеждата тя да се изпълни. Понеже не лъже Този, Който казва: „всичко съдесйтва за добро на тези, които любят Бога.” Бог е изобилен в благодеянията и все пак очаква искреното желание на всеки човек; затова апостолът добавя и казва: „на тези, които са призовани според Неговото благо намерение” (Римл. 8:28). Честността на намерението те е направила призован: понеже ако тялото е тук, но не и умът това не би било от никаква полза.