Петнадесето огласително слово – 3

от Кирил Ерусалимски

22. Но какъв е знакът на Неговото идване? За да не би някоя вражеска сила да посмее да го имитира. „И тогава ще се яви,” казва той, „на небето знамението на Човешкия Син” (Мт. 224:30).

Истинският белег на Христос е кръстът. Знамение на светещ кръст ще върви пред царя, ясно сочейки Този, Който преди това бил разпънат, за да могат евреите, които преди това Го разпънали и заговорничели против Него „да заплачат във всичките си племена” (Зах. 12:12) казвайки: „Това е Този, Който беше бит, Чието лице заплюваха, Когото вързаха във вериги, Когото древните разпънаха и убиха. Къде,” ще се чудят те, „да бягаме сега от Неговия гняв?” Но ангелските множества ще ги обкръжат, така че няма да могат да бягат никъде. Кръстното знамение ще бъде ужасно за всичките Му врагове, но радост за приятелите Му, които са повярвали в Него, проповядвали са Го или са пострадали заради Него. Кой тогава е щастливецът, кой ще се намери приятел на Христос? Царят, толкова велик и славен, придружаван от ангели пазители, Който седи заедно с Отца на Неговия трон, няма да презре слугите Си. И за да не бъдат объркани Неговите слуги с враговете Му „Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия” (Мт. 24:31). Той не презрял Лот, макар да бил само един. Как тогава ще презре такова множество праведници? „Елате, благословени от Моя Отец,” (Мт. 24:34) ще им каже Той докато язди на колесница от облаци придружаван от ангели.

23. Но някои от присъстващите ще кажат: „Аз съм беден човек,” или отново: „Може по това време да се намеря болен и на легло” или „Аз съм жена и ще работя на мелницата” ще ме презре ли Той?” Не се бой, о, човече, съдията не гледа на лице и „няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си” (Ис. 11:3). Той няма да почете учените пред простите, нито богатите пред тези в нужда. Макар да се намираш на полето ангелите ще те вземат. Не мисли, че Той ще вземе стопанина на нивата, а ще остави теб, който я обработваш. Макар да си роб, макар да си беден, не се безпокой никак. Този, Който „взе образа на слуга” (Фил. 2:7) няма да презре слугите. Макар да лежиш болен на леглото си, писано е: „Двама ще бъдат на едно легло; единият се взема, а другият се оставя” (Лука. 17:34). Макар да си бил принуден да мелиш, без значение дали си мъж или жена, дори да си вързан в окови, и да седиш до мелницата, все пак Този, „Който може да развърже вързаните” няма да те остави. Този, който избавил Йосиф от робството и затвора и го поставил над цялото царство ще избави и теб от всяка беда и небесното царство. Само се надявай, само работи, само се стреми към него искрено и нищо няма да бъде изгубено. Всяка твоя молитва, всеки псалм, който пееш бива записан, всяко благодеяние, всеки пост се записва, но на първо място са записани тези, които пазят девствената си чистота, те ще сияят като ангели. Но така както с радост слушаш благата вест, чуй без да се боиш и обратното. Всяко твое завистливо дело се записва, всяко прелюбодейство се записва, всяка лъжлива клетва се записва, всяко богохулство, магьосничество, кражба и убийство. Всички тези неща  ще бъдат записани  ако ги вършиш и отсега нататък, след като си кръстен, понеже предишните дела са заличени.

24. “Когато се яви човешкия Син,” казва той, „с всикчите Си ангели” (Мт. 25:31). Виж, о, човече, пред множеството ти ще бъдеш изправен на съд. Ще присъстват хора от всеки народ. Пресметни следователно колко са римляните, колко са варварските племена, които живеят сега и колко от тях са умрели през последните сто години. Пресметни колко народи са били погребани през поседнете хиляда години, пресметни всички от Адам до днешния ден. Наистина велико е множеството, но въпреки това е малко понеже ангелите са много повече. Те са „деветдесет и девет овце,” а човечеството е само една. Понеже според размера на вселената трябва да изчислим и нейните обитатели. Цялата земя е само една точка в небето и все пак съдържа толкова голямо множество, а какво ли е множеството на целия кръг? И не трябва ли небето на небесата да съдържа неизброимо множество? Какот е писано: „Хиляди по хиляди Му слугуваха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него” (Дан. 7:10) не, че множеството е само толкова голямо, но и понеже пророкът не може да изрази повече от това. Така при съда в онзи ден ще присъстват Бог Отец на всички, Исус Христос, седнал до Него и Светия Дух заедно с  тях. Ангелска тръба ще ни призове и да донесем делата си с нас. Не трябва ли още отсега да сме твърде разтревожени? И не мисли за някаква малка беда, о, човече, дори отделена от наказание, да бъдеш осъден в присъствието на такова множество. Не трябва ли по-скоро да изберем да умрем с много смърти пред това да бъде осъдени от приятели?

25. Нека тогава да треперим, братя, за да не ни прокълне Бог, Който не се нуждае от изследване или доказателства, за да осъди. Не казвай, през нощта прелюбодействах, или направих магия, или сторих нещо друго и никой не видя това. От собствената си съвест ще бъдеш осъден, понеже “мислите им или ги осъждат или ги оправдават в деня, когато Бог ще съди тайните на човеците” (Рил. 2:15-16). Ужасния изглед на съдията ще те накара да говориш истината или по-скоро дори да не говориш това ще те осъди. Понеже ти ще възкръснеш облечен или с греховете си или с праведните си дела. Това казва самият съдия – понеже Христос съди – „понеже Отец не съди никого, но е предал всичко в ръцете на Сина” (Йоан 5:22), не лишавайки Се от своята сила, а съдейки чрез Сина. Следователно Сина съди според волята на Отца понеже волите на Отца и на Сина не са различни, а една и съща. Какво тогава казва съдията за това дали носиш делата си или не? „И ще се съберат пред Него всички народи (понеже в Христовото присъствие „ще се преклони всяко коляно от небесните, земните и подземните същества” –Фил. 2:10) и той ще ги раздели както овчарят разделя овцете от козите” (Мт. 25:32). Как разделя овчарят? Дали търси в някоя книга дали това е овца или коза? Или пък разделя според очевидните им белези? Не издава ли вълната овцата, а косматата и груба кожа козата? Така и ти, ако сега си бил очистен от греховете си, отсега нататък делата ти трябва да са като чиста вълна, дрехата ти да остане винаги неопетнена и винаги да казваш: „Съблякъл съм дрехата си, как да я облека отново” (Премъдрост 5:3). По облеклото ти ще бъдеш познат като овца. Но ако се намериш космат, подобно на Исав, който имал груби косми и нечестив по ум и който заради храна продал първородството си, ти ще се окажеш от оставените. Но да не даде Бог някой от тук присъстващите да бъде изхвърлен от пасбището или заради зли дела да се намери сред грешниците и изоставените!

26. Ужасен в добрата си истина е съдът и ужасни са нещата, които изявяваме. Небесното царство е поставено пред вас и вечният огън е  приготвен. Как тогава, ще каже някой, можем да избягваме от огъня? И как да влезем в царството? „Гладен бях,” казва Той „и Ме нахранихте”. Научи от това пътя. Тук няма нужда от алегория, а да изпълним казаното. „Гладен бях и ме нахранихте. Жаден бях и Ме напоихте. Странник бях и Ме приехте. Гол бях и Ме облякохте. Болен бях и ме посетихте. В тъмница бях и Ме споходихте” (Мт. 25:35-35). Ако вършиш тези неща ще царуваш заедно с  Него, но ако не ги вършиш ще бъдеш проклет. Веднага започни да ги вършиш и пребъдвай във вярата, за да не би, подобно на глупавите девици, бързащи да купят масло, да останеш вън. Не бъде самоуверен само заради това, че имаш лампа, но постоянно я поддържай запалена. Нека светлината на добрите дела да свети пред хората (Мт. 5:16) и нека Христос да не бъде проклинан поради теб. Носи дрехата си на нетление, блестяща от добри дела и каквото и да си получил от Господаря да управляваш като слуга управлявай с печалба. Надарен си с богатство? Бъди тогава добър настойник. Свързан си с душите на слушателите? Върши това прилежно. Много са вратите на доброто слугуване. Нека само никой от нас да не бъде осъден и оставен вън, за да можем смело да посрещнем Христос, вечния цар, който царува довека. Понеже довека царува Този, Който ще съди живите и мъртвите, понеже е умрял за живите и за мъртвите. И както казва Павел: „Затова Христос умря и възкръсна отново: за да царува над живите и над мъртвите” (Римл. 14:9).

27. И ако някога чуеш, че царството на Христос ще има край презирай тази ерес. Това е още една от главите на змея, изникнала наскоро. Някой си човек дръзнал да казва, че след края на света Христос няма повече да царува. Той също така дръзнал да казва, че Словото дошло от Отца отново ще бъде абсорбирано в Отца и няма да съществува повече, говорейки подобни богохулства за собствена погибел. Понеже той не слушал Господа, който казва: „Синът пребъдва довека” (Йоан 8:25). Той не е слушал Гавраил, който казва: „И той ще царува над Якововия дом и царството му не ще има край” (Лука 1:33). Помислете над това писание. Днешните еретици учат нещо различно от Христос, но архангел Гавраил говори за вечното пребъдване на Спасителя. На кого бихте повярвали? Няма ли да послушате Гавраил? Чуйте свидетелството на Данаил в текста: „Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.” (Дан. 7:13-14). Тези неща дръжте, това вярвайте и отхвърлете думите на ереста понеже сте слушали ясно за безкрайното царство на Христос.

28. Подобно учение намираме и в тълкуването за „камък, който се е отсякъл от планината, не с ръце” (Дан. 2:45), който е „Христос по плът” (Римл. 9:5) „Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота” (Пс. 45:6). И на друго място: „Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени. Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат”  (Пс. 102:25-27), думи, които Павел тълкува като казани за Сина (Евр. 1:10-12).

29. И искаш ли да научиш как тези, които учат противното са достигнали до подобна лудост? Те разбират погрешно добрите думи на апостола: „Той трябва да царува докато положи враговете си за свое подножие” (1 Кор. 15:25) и казват, че когато враговете Му бъдат поставени за Негово подножие Той ще престане да царува – погрешно и глупаво мнение. Понеже как Този, Който е цар и преди да победи враговете Си няма да бъде такъв и след като постигне победа над тях?

30. Те също така смеят да твърдят, че Писанието: “когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все” (1 Кор. 15:28) показва, че Синът също ще бъде погълнат от Отца. Но как тогава, о вие най-нечестиви от всичките човеци, вие, които сте създадени от Христос, ще продължите да съществувате? И ще погине ли Христос, чрез Когото и вие и всички творения са били създадени? Подобни думи са богохулство. Но освен това как всичко ще Му бъде покорено? Като погинат или като пребъдат? Дали останалите неща, когато бъдат покорени на Сина ще пребъдат, а Самият Син, покорявайки се на Отца, няма да пребъде? Понеже Той ще се покори не понеже тогава ще започне да изпълнява волята на Отца (понеже от вечността Той винаги върши „това, което Му е угодно” – Йоан 8:29), но понеже, както по-рано, Той се покорява на Отца не поради принуда, а поради Собствен избор. Понеже Той не е слуга, че да бъде подчинен чрез сила, а Син, който се покорява по Собствен избор и естествена любов.

31. Но нека да разгледаме следното: какво е значението на  думата „докато”? Понеже с този израз аз ще ги победя и ще се опитам да отхвърля грешката им. Понеже те се осмеляват да казват, че думите: „докато положи враговете Си за Свое подножие” показват, че Самият Той ще има край и се опитват да поставят граници на вечното царство на Христос твърдейки, че, според думите, Неговият вече суверенитет ще свърши. Елате, нека да прочетем израза на апостола: „Въпреки това смъртта царува от Адам до Мойсей” (Римл. 5:14). Означава ли това, че хората са умирали до това време, а след Мойсей повече не са умирали или след даването на Закона сред хората вече не е имало смърт? Добре тогава, вие виждате, че думата „докато” не означава времево ограничение, а Павел показва следното – „Въпреки това, макар Мойсей да бил праведен и велик човек, въпреки това проклятието на смъртта , което било изговорено срещу Адам, постигнало дори и него и хората след него. Това станало въпреки, че те не извършили грехове като Адам чрез непокорството да ядат от дървото.”

32. Вижте и друг подобен текст. „защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им” (2 Кор. 3:14-15). Дали „до днес” означава „до времето на Павел”? Не означава ли „до днес” настояще и дори бъдеще време? И ако Павел казва на коринтяните „Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас… с Христовото благовестие… но имаме надежда… така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък” (2 Кор. 10:14-16) не е ли ясно, че „до” не означава край, но има нещо, което продължава и по-нататък. В какъв смисъл тогава трябва да запомниш Писанието, че Той ще положи враговете Си под нозете Си? Според този, който Павел използва на друго място: „Но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е „днес„” (Евр. 3:13), което означава „постоянно”. Понеже както не можем да говорим за „началото на дните” на Христос така и никой не трябва а говори и за края на царството Му. Понеже е писано „Царството Му е вечно царство” (Дан. 7:14,27).

33. Макар да имам още много свидетелства от божествените Писания за царството на Христос, което няма да има край, за момента аз ще се задоволя с приведените понеже денят много напредна. Но вие, о, слушатели, почитайте единствено него като цар и бягайте от заблудите на еретиците. И ако божията благодат ни позволи останалите членове на вярата ще ви бъдат изявени на подходящото време. И нека Бог на целия свят да ви опази, пазещи в ума си белезите на края и несъблазнени от Антихриста. Вие приехте знаците на измамника, който идва приехте и доказателствата за истинския Христос, Който явно ще слезе от небето. Затова бягайте от единия, от измамника и търсете другия, Който е истински. Вие научихте пътя, как при съда да можете да се намерите при тези от дясната страна. Пазете „това, което ви е поверено” (1 Тим. 6:20) относно Христос и изобилствайте в добри дела, за да можете да се изправите с голяма увереност пред съдията и да наследите небесното царство. Чрез  Когото и с Когото слава да бъде на Бога задно със Светия Дух отсега и довека. Амин.