Катехизисни поучения – 2


ВТОРО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За покаянието и прощението на греховете и за неприятеля

от Кирил Ерусалимски

index

 „Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре. Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?” (Езекиил 18:20-23)

1. Старшно нещо е греха и най-тежкото нещо за душата е прегрешението. То тайно прерязва сухожилията й и се превръща в причина за вечен огън; едно зло поради собсъвения избор на човека, едно потомство на волята. Понеже заради това, че греши със собствената си свободна воля пророка казва ясно на следното място: „А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза” (Еремия 2:21)? Засаждането било добро, плодът дошъл от волята бил лош; следователно садящият е невинен, но лозата ще бъде изгорена с огън понеже била посадена за добро, а родила зло от самата себе си. „Понеже Бог,” според проповедникът, „направи всичко добро, но те изнамериха много измишления” (Екелесиаст 7:29). „Понеже сме Негово творение,” казва апостолът, „създадени за добри дела,  в които Бог отнапред ни е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Така Творецът, бивайки добър, създал за добри дела; но творението се обърнало по своята собствена воля към нечестието. Тогава грехът е, както казахме, едно страшно зло, но не неизцелимо; страшно за този, който се прилепя към него, но лесно за изцеление за този, който чрез покаяние го сваля от себе си. Понеже представи се, че човек държи огън в ръката си; дотогава докато държи живите въглени той със сигурност ще се изгори, но ако пусне въглена, той също така ще отмахне и огъня заедно с него. Все пак ако някой смята, че няма да се изгори ако съгрешава, на него Писанието казва: „Може ли човек да държи огън в пазвата си и да не изгори дрехите си” (Притчи 6:27)? Понеже греха изгаря сухожилията на душата (и чупи духовните кости на ума и помрачава светлината на сърцето[1]).

2. Но някой ще каже: Какво е греха? Жив ли е? Ангел ли е? Демон ли е? Какво е това, което действа в нас? Не враг те напада отвътре, о човече, но лош израстък расте от теб самия. „Гледай направо с очите си” (Притчи 4:25) и и пожелаението ще престане.  (Дръж своето си[2]), не сграбчвай чуждото и кражбата ще изчезне[3]. Помни съда и нито прелюбодейство, нито убийство, нито някакво престъпление на закона ще надделее над теб. Но когато забравяш Бога ти вече си започнал да изработваш нечестие и да извършваш беззаконие.

3. Все пак ти не си единственият автор на злото, но има и друг най-нечестив подбудител, дявола. Той наистина предлага, но не взема властта чрез сила от тези, които не се съгласят. Затова проповедника казва: „Ако духът на този, който има ила сила се надигне против теб не наускай моястото си[4]” Затвори вратата, остави го далеч от себе си и той няма да те нарани. Но ако без да размишляваш приемеш мисълта на пожеланието тя пуска корени в тебе чрез това предложение, оплита умът ти и те завлича в ямата на злото.

Но може би ти си казваш: Аз съм вярващ и пожеланието няма да вземе превес над мен, дори ако мисля често за него. Не знаеш ли, че коренът строшава дори скалата чрез упоритост? Не допускай семето понеже ще сцепи неочаквано вярата ти; изтръгни злото от корен преди да разцъфне, за да не би поради това, че отначало си бил безгрижен след това да трябва да търсиш брадви и огън. Когато очите ти започват  да се заразяват изцели ги в добро време, за да не ослепееш и тогава да търсиш лекарят.

4. Тогава дяволът е първият автор на злото и бащата на злите; и това са Господни думи, не мои, че „дяволът отначалото съгрешаваше” (1 Йоан 3:8; Йоан 8:44): никой не е съгрешавал преди него. Но той съгрешил не като получавайки по необходимост от природната склонност да греши, тъй като в този случай причиата за греха би се върнала обратно при Този, Който го е направил; но бивайки сътворен добър, той поради собстената си свободна воля станал дявол и получил името си от това свое действие. Понеже бивайки архангел той след това бил наречен дявол пради неговото клеветничество: от добър Божий служител той справедливо бил наречен Сатана; понеже „сатана” означава „врагът” (1 Царе 5:4). И това не е мое учение, а на вдъхновеният прорк Езекиил: понеже той тъжи за него казвайки: „Сине човешки, дигни плач за тирския цар, и кажи му: Така казва Господ Иеова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим помазан за да засеняваш; и Аз те поставих така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат” (Езекиил 28:12-17). Съвсем правилно той казва „се намери в тебе” понеже това не било донесено отвън, а ти сам родил злото. Той също така споменава и причината: ”Сърцето ти се надигна поради твоята хубост: поради  множеството на твоите грехове аз те хвърлих на земята.” В съгласие с това Господ казва отново в евангелията: „Видях сатана паднал от небето” (Лука 10:18). Виждаш ли хармонията между Стария и Новия Завет? Той бил хвърлен и повлякъл мнозина със себе си. Той е този, който поставя пожелание в тези, които го слушат; от него проилиза прелюбодейството, блудството и всяко зло. Чрез него нашият отец Адам би изхвърлен заради непокорство и заменил рая раждащ по своя воля чудни плодове за земята, която раждала тръни и бодили.

5. Тогава какво? ще каже някой. Били сме подмамени и сега сме изгубени. Няма ли останало спасение? Паднали сме; не е ли възможно да стнаем отново? Ослепели сме; не можем ли да възстановим зрението си? Този, който възкресил Лазар, който бил 4 дена в гроба и вече миришел, няма ли Той, о човече, много по-лесно да възкреси теб, който си жив? Този, Който пролял скъпоценната Си кръв за нас, Сам ще ни избави от греха. Нека да не се отчайваме, братя; нека да не се предаваме на безнадежност. Понеже е страшно нещо да не вярваш в надеждата за покаяние. Понеже този, който не търси спасение не се колебае да добавя зло върху зло; но за този, който се надява на изцеление е лесно да внимава на себе си. Крадцът, който не очаква пощада става отчаян; но ако се надява на прошка често идва до покаяние. Какво тогава, змията  хвърля своята кожа[5] и няма ли и ние да хвърлим нашите грехове? Трънливата земя също, ако бъде добре обработвана, се превръща в плодородна; и невъзстановимо ли е за нас спасението? Не, по-скоро нашата природа приема спасението, но е необходима и волята.

6. Бог обича човека и го обича в не малка степен. Затова не казвай: Аз извърших прелюбодейство и блудство: извърших ужасни неща и не само веднъж, но често; ще прости ли Той? Ще има ли милост? Чук как псалмистът казва: „Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят,” (Псалм 31:19). Натрупаните ти грехове не превишават множеството на Божиите милости: твоите рани не са по-големи от умението на Лекаря. Само се предай на вярата; кажи на Лекаря заболяването си; кажи също като Давид: „Рекох, ще изповядам греховете си на Господа” (Псалм 32:5)  и същото това, което той казал след това ще се случи и с тебе: „И ти прости нечестието на сърцето ми.”

7. Можел ли да видиш милостта на Бога, о, ти, който наскоро си дошъл до катехизиса? Можел ли да видиш Божията милост и Неговото дълготърпение? Послушай за Адам. Адам, първият създаден човек, съгрешил: можел ли Той веднага да не го умъртви? Но виж какво направил Господ в Своята велика любов към човека. Той го изгонил от рая понеже поради греха той не заслужавал да живее там; но Той го „поставил да живее близо до рая,[6]” така че виждайки откъде е паднал и от какво и в какво състояние той е достигнал да може след това да се спаси чрез покаяние. Каин, първият роден човек станал братоубиец, измислител на злини, първият убиец и първият завистник. Все пак след както убил брат си как бил пркълнат: „Бежнец и скитник ще бъдеш по земята” (Битие 4:12). Колко велико престъпление и колко лека присъда!

8. Дори това показва великата милост на Бога, но все още е малко в стравнение с това, което следва. Понеже размисли какво се случило в ноевите дни. Исполините съгрешили, голямо зло се разпростряло по лицето на земята и поради това върху тях дошъл потопът. За 500 години Бог заплашвал, но на 600-та Той докарал потоп на зземята. Виждаш ли големината на Божията милост простираща се стотици години? Не можел ли Той да направи веднага това, което наравил след това след стотици години? Виждаш ли Божията доброта? И ако хората по това време се бяха покаяли те нямаше да пропуснат Божията милост.

9. Ела сега с мен при другата група, тези, които се спасили чрез покаяние. Но вероятно дори сред жените някоя ще каже: Аз съм извършила прелюбодейство и блудство, аз съм опетнила тялото си с всякакви крайности: има ли спасение за мен? Обърни очите си, о жено, към Раав и виж, че за теб също има спасение. Понеже ако тази, която била открито и публично блудница се спасила чрез покаяние, няма ли тази, която при някакъв случай преди да приеме благодат е извършила блудство да бъде спасена чрез покаяние и пост? Понеже разгледай как тя била спасена: само това тя казала: „Защото вашият Бог е Бог на небето и на земята” (Исус Навин 2:11); защото неин тя не посмяла да каже поради злият си живот. И ако желаеш да получиш свидетелство от Писанията за това, че тя била спасена, можеш да прочетеш това в псалмите: „Ще спомена Раав и Вавилон сред тези, които Ме познават[7]”. О, величие на Божията милост споменаващо дори блудниците в Писанията: не, не прото „Аз ще спомена Раав и Вавилон,” но добавяйки: „сред тези, които Ме пзнават.” Така имаме случай както на мъж така и на жена, които били спасени чрез покаяние.

10. Не, повече от това, ако целият  народ съгреши, това няма да превиши Божията милост. Хората направили телец и все пак Бог не се отказал от Своята любов. Хората се отрекли от Бога, но Бог не се отрекъл от Себе Си (2 Тимотей 2:13). „Тези са боговете ти, о Израельо,” (Изход 32:4) казали те, и отново, както обикновено, Богът на Израел станал техен спасител. И не само людете съгрешили, но също така и Аарон, първосвещеника. Понеже Мойсей казва: „Гневът на Господа дойде върху Аарон: и аз е молих за него,” казва той, „и Господ му прости” (Втор. 9:20). Тогава ако Мойсей се молил за първосвещеника, който съгрешил и бил послушан от Бога, няма ли Исус Неговият единороден Син, да бъде послушан от Бога когато се моли за нас? И ако Той не наказал Аарон поради престъплението му да не влиза в първосвещенството, ще спре ли теб, който си излязъл от езичниците  от това да влезеш в спасението? Само, о, човече, покай се по същия начин и благодатта няма да ти забрани. Направи отсега нататък пътя на своя живот неукорен; защото Бог наистина е любящ към човеците; нито всички времена могат достатъчно да изкажат Неговата любов; не, нито дори ако всички езици на света се обединят ще могат да изявят Неговата любов. Понеже ние казваме само една част от написаното за Неговата любов към човека, но колко Той е прощавал на ангелите ние не знаем: на тях Той също прощава понеже само Един е без грях, само Исус, Който очиства греховете ни. И за тях ние казахме достатъчно.

11. Но ако желаеш да бъдат поставени други примери[8] ела при блажения Давид и го вземи като пример за покаяние. Колкото и да бил велик той паднал. След като се събудил от сън той се разхождал по покрива на къщата си, хвърлил невнимимателен поглед и изпаднал в човешка страст. Грехът бил извършен, но с него не умряла неговата откровеност при изповядване на вярата му. Дошъл Натан, пророкът, един ловък обвинител и лечител на раната. „Господ е гневен,” казал той, „и ти си съгрешил” (2 Самуил 12). Така говорел поданикът на царуващия цар. Но царят Давид[9] не бил възмутен, понеже той гледал не на говорителя, а на Бога, Който го изпратил. Той не се надувал[10] от войниците стоящи наоколо му: понеже виждал в тях Господното войнство и треперел „виждайки невидимия” (Евреи 11:27) и на посланика, или по-скоро чрез него, в отговор на Бога, Който го изпратил, той казал: „Съгреших срещу Господ” (2 Самуил 13:13). Виждаш ли смирението на царя? Виждаш ли неговата изповед? Бил ли той осъден от някого? Мнозина ли разбрали за случая? Делото било извършено бързо и веднага пророкът се явил като обвинител и съгрешилият признал вината си. И понеже откровено си признал получил бързо лек. Защото Натан пророкът, който изговорил заплахата венага казал: „И Бог прости греха ти.” Виждаш ли как бързо омекнал милостивия Бог. Все пак Той казал: „Ти си дал голямо основание на Господните врагове да хулят.” Макар да имаш много врагове поради своята праведност, себевладеененето ти те пази; но сега си се отказал от най-здравата си броня и твоите врагове се надигат и застават готови насреща ти.

12. Така пророкът го обвинил, но на блажения Давид, след като за всичко, което чул му било казано: „Госпд прости греха ти” не престанал да се покайва, макар да бил цар, но сложил вретище вместо пурпур и вместо златен трон седнал, той, един цар, в праха на земята; не, не само седнал в праха, но също направил праха свое ястие както самият той казва: „Ядох пръст вместо хляб.” Пожелателното си око той умил със сълзи казвайки: „Всяка нощ обливах постелката си със сълзите си.” Когато първенците му носели хляб той отказал да слуша. Той продължил поста се за цели седем дена. Ако цар прави такава изповед няма ли ти, един обикновен човек, да се изповядаш? Отново, след възстанието на Авесалом, макар да имал пред себе си много пътища, по които да избяга, той избрал да побегне към планината на маслините с мисълта да призовава Изкупителя, Който щял да се възнесе оттук на небето (2 Самуил 16:10-11). И когато Семей го проклел горчиво той казал: „Оставете го” понеже заел, че „който прощава и на него ще му се прости.

13. Виждаш, че е добре да се прави изповед. Виждаш, че има спасение за тези, които се покайват. Соломон също паднал, но какво казал той? „След това ще се покая”  (Притчи 24:32). Ахав също, царят на Самария, станал най-злият идолопоклонник, жесток човек, убиец на пророците (1 Царе 18:4), странник на благочестието, пожелател на хорските лозя и бостани. Все пак когато според плана на Езавел той убил Навутей и поророк Илий дошъл и го заплашил, той свалил дрехата си и се облякъл във вретище. И какво казал милостивия Бог на Илий? „Видя ли как се смири сърцето на Ахав пред мене” (1 Царе 21:29)?  Като че ли Той почти желаел да смири огнената ревност на пророка към покайващия се. Понеже Той казал: „Няма да докарам зло в неговите дни.” И макар че след своето прощение той не се отдалечеил от злините си все пак прощаващия Бог му простил, не понеже не знаел какво ще се случи в бъдеще, но давайки прощение според сегашното му покаяние. Понеже на праведния съдия подобавада издава присъда за всеки отделен случай, който съди.

14. И отново, Еровоам застанал на олтара принасяйки на идолите: ръката му изсъхнала понеже заповядал пророкът, който го укорил да бъде заловен: но научил от опит силата на човека пред него, той казал: „Помоли се пред лицето на Господа, твоя Бог” (1 Царе 13:6); и поради тези думи ръката му оздравяла. Ако проркът изцелил Еровоам няма ли Христос да е способен да те изцели и да те избави от греховете те?

Манасия също бил напълно зъл. Той прерязал Исая,[11] опетнил се с всякакви идолопоклонства и „напълнил Ерусалим с невинна кръв” (2 Летописи 33:12-13). Но отведен във Вавилон той използвал своята несполука, за да поеме към изцелението на покаянието. Защото Писанието казва, че „Манасия се смири пред Господа и се помоли и Господ го чу и го върна в царството му.” Ако този, който прерязал на две пророка бил спасен чрез покаяние няма ли ти, който не си извършил токова голямо беззаконие да се спасиш?

15. Внимавай да не би без причина да се усъмниш в силата на покаянието. Знаеш ли каква е неговата сила? Знаеш ли силното оръжие на спасението и научил ли си силата на изповедта? Езекия чрез изповед победил 125 000 свои врагове. Наистина голямо нещо било това, но все пак малко в сравнение с това, което ни остава да кажем: същият цар чрез покаяние направил да се върне Божията наредба, която вече била изговорена. Защото когато той се разболял Исая му казал: „Сложи къщата си в ред понеже ще умреш и няма да живееш” (2 Царе 20:1). Какви очаквания остават, каква надежда за възстановяване когато пророкът казал: „Защото ще умреш?” Все пак Езекия не се отказал от покаянието, но спомняйки и написаното: „Когато се обърнеш и се покаеш ще бъдеш спасен” (Исая 30:15), той се обърнал към стената  и от леглото си, издигайки умът си към небето (защото дебелината на стенета не е пречка за искрената молитва), той казал: „Спомни си за мен, Господи, защото за изцелнието ми е достатъчно да си спомниш за мен. Ти не си подвластен на времето, но Сам даваш закона на живота. Защото нашият живот не зависи от родословието ни нито от разположението на звездите или от някакъв празен разговор; но в Теб са животът и смъртта. Ти Сам Си Законодател по волята Си.” И той, който не можел да се надява да живее поради присъдата на пророка, добавил 15 години към живота си и като знак за това слънцето се върнало от пътя си. Добре тогава, заради Езекия слънцето се върнало назад, но заради Христос слънцето се скрило, не връщайки се назад, но изчезвайки и по този начин показвайки разликата между Езекия и Исус. Ако първият победил и накарал Божията заповед да се върне няма ли Исус да ти даде прошка за греховете? Обърни се и се покайвай, затвори вратата и се моли за прошка, моли се да те избави от огнените пламъци. Понеже изповедта има силата да угасва дори огъня, сила да укротява дори лъвове.

16. Но ако не вярваш размисли какво се сполетяло Ананий и хората с него. Колко потока излели? Колко съда с вода биха могли да угасят огънят издигнал се на 29 лакти височина[12]? Не, но там където огънят се издигал дори по-високо вярата се изливала като река и там те говорели срещу всичките злини: „Праведен си Господи за всичко, което си извършил за нас: понеже ние съгрешихме и извърших престъпление срещу Теб[13]” И тяхното покаяние угасило пламъците. Ако не вярваш, че покаянието може да угаси пламъците на ада научи каво се случило с Ананий. Но някои внимателни слушатели ще кажат: „Тези хора са били справедливо избавени от Бога в този случай: понеже те отказали да извършат идолопоклонство и Бог им дал тази сила. И понеже ви е дошла тази мисъл по-нататък аз ще се спра на друг пример за разкаяние.

17. Какво мислиш за Навухудоносор? Не си ли чувал от Писанието, че той бил жаден за кръв, жесток, подобен на лъв? Не си ли чувал, че извадил костите на царете от техните гробове на светлина (Еремия 8:1; Варух 2:25)? Не си ли чувал, че отвел людете като пленници? Не си ли чувал, че избол очите на царя след като последният видял децата си заклани (2 Царе 25:7)? Не си ли чувал, че разбил на парчета херувима? Нямам в предвид невидимия –далеч да бъде от теб тази мисъл, о човече – но художническия образ и престолът на милостта, изсред който Господ говорел с гласа Си. Завесата на светилището стъпкал с краката си; кадилният олтар взел и го занесъл в идолско капище; взел всичките приноси; храмът изгорил до основи. Колко голямо наказание заслужавал той, затова че убивал царе, че подпалил светилището, че поробил людете, че поставил светите неща в идолско капище? Не заслужил ли 10 хиляди пъти смърт?

18. Виждаш величината на злите дела? Ела сега и виж Божията милост. Той бил превърнат в див звяр, живял в пустинята, бил бичуван, за да може да бъде спасен. Той имал лъвови нокти, понеже нападнал светилището. Имал грива на лъв понеже обикалял като ревящ лъв. Ядял трева като вол понеже бил див звяр, непознаващ Този, Който му дал царството. Тялото му се мокрело от росата понеже след като видял огънят угасен от водата не повярвал. И както станало? „След това,” казва той, „аз Навухудоносор повдигнах очите си към небето и благослових Всевишния и на живеещият довека отдадох хвала и слава” (Данаил 4:34). Следоватаелно когато разпознал Всевишния, изрекъл думи на благодарност към Бога, покаял се за това, което направил и разпознал собствената си слабост тогава Бог му върнал честта на царството.

19. Тогава какво? Когато Навухудоносор, след като бил извършил такива дела се изповядал и Бог му дал прощение и царството когато се покаеш ти няма ли Той да ти даде прошка на греховете и небесното царство ако живееш достоен живот? Господ обича човеците и е бърз да прощава, но бавен да наказва. Следователно нека никой човек да не се отчайва за своето спасение. Петър, главният и водещият сред апостолите се отрекъл три пъти от Господа пред една малка слугиня: но се покаял и плакал горко. Плачът показва сърдечното покаяние; и затова той не само приел прошка за своето отричане, но достойнството му на апостол не било отнето.

20. След като имаме, братя, много примери на тези, които са съгрешили и са се покаяли нека и ние сърдечно да се изповядаме пред Господа, за да можем да приемем пощение на миналите си грехове, да бъдем счетени достойни за небесния дар и да наследим небесното царство с всички светии на Христос Исус; Комуто да бъде слава сега и завинаги. Амин.


[1] Този тект липсва в някои ръкописи.

[2] Пропуснато в най-добрите ръкописи

[3] На гръцки κεκοίμηται “ще заспи.”

[4] Еклесиаст 10:4; ср. Ефесяни 4:27 „нито давайте място на дявола”.

[5] Буквално, своята възраст (τὸ γῆρας).

[6] Това е прочита на LXX вместо „постави го на изток от едемската градина”

[7] Псалм 137:4, макар че тук Раав е поетично нарицателниз а Египет.

[8] The Benedictine стои, “Но ако желаещ аз ще поставя пред очите ти други примери за същото. Ела при благословения Давид.”

[9] или “царят облечен в пурпур.”

[10] Или не бил заслепен

[11] Юстин Мъчеик в Диалог с Трифон 120 обвинява евреите, че са премахнали текст говорещ за смъртта на Исая. Теофилакт коментирайки Евреи 11:37 казва: „Те били претрити както Исая от Манасия; и те казват, че той бил прерязан с дървен трион, за да може наказанието му да се продължи и така да бъде по-голямо.” Йероним казва за Исая 1:10, че той бил убит понеже наричал евреите „принцове содомски и люде гоморски” и понеже казал: „Видях Господа седящ на висок и издигнат престол”.

[12] Сънят на трите деца 4:24

[13] Сънят на трите деца 5:4

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.